Броени дни преди последното събитие от поредицата, посветена на устойчивите практики и ролята на дизайна в преосмислянето на наратива за екологичната криза, ви представяме нашите гост-лектори в две последователни интервюта.

Очакваме с нетърпение да ги видим и чуем техните разкази на живо на събитието в Пловдив, във вторник, 22 ноември, от 18:00 ч. в галерия „Капана“.

João Bruno Videira e самоук занаятчия и дизайнер на мебели от 2006-та година насам. Още същата година той създава своята марка água de prata, с която преосмисля употребата на традиционния за Португалия суров материал – вълна. Оттогава той е представлявал Португалия със свой дизайн на различни международни панаири като London Design Fair и Dutch Design Week.

Жоао, първоначално работите като телевизионен журналист. Разкажете ни за радикалната трансформация от журналистиката към създаването на ръчно изработени обекти.

ЖБ: На пръв поглед тези двата свята нямат никаква връзка помежду си, но според мен това не е точно така, защото в крайна сметка аз продължавам да разказвам истории. Просто смених средата. Това също е вид визуална комуникация, но вместо думи и изображения сега използвам цветове и форми.

Разкажете ни нещо повече за техниката си на работа и как ограничавате отпадъка във вашата ежедневна дейност.

ЖБ: Преди всичко работя с вълна, това е избраният от мен материал, а продуктите ми са 100% ръчна изработка. Използвам някои традиционни техники, които съм адаптирал, като например тъкачния стан – трансформирам рамките, които превръщам в тъкачен стан, като тъка директно в изделията. Има и други техники, като например скулптуриране, чрез добавяне, при което използвам ръчно изработени въжета от вълна, които създавам в зависимост от обекта, който
който правя.

Ограничаването на отпадъците присъства трайно в работата ми. Всъщност така започна всичко преди 16 години, когато създадох първия си обект, вдъхвайки нов живот на един стар стол. Ние сме общество от производители на боклук. Преди години все още нямаше култура, която да насърчава повторната употреба, трансформирането на стари предмети в нови и рециклирането.

Откакто започнах да работя в тази област, не съм спирал да насърчавам рециклирането, защото повечето обекти могат да бъдат трансформирани в нови или да имат различна функция и да издържат по-дълго на времето, вместо да се превърнат просто в отпадък. Не само че продължавам да трансформирам стари предмети винаги, когато това е възможно, но също така стриктно следвам политика за нулеви отпадъци в работата си. Всички отпадъци, които създавам, се използват повторно в моите обекти – вземете например камъните от вълна или скулптурите от дървета. Вътрешността им е запълнена с вълнени остатъчни материали. Освен това използвам повторно например стари гуми, като ги превръщам в скулптури от вълна.

Каква е вашата дефиниция за устойчив/кръгов дизайн и мода?

ЖБ: Устойчивостта е съвкупност от добри практики, които допринасят за намаляване на нашия въглероден отпечатък и насърчават нов модел на мислене и поведение. Модел, който включва конкретни мерки във всички етапи на производството – от намирането на подходящи доставчици, до производството и опаковането. Всички тези стъпки се правят в посока опазване на околната среда.

Какво най-много харесвате в работата си като текстилен скулптор?

ЖБ: Най-много ми допада това, че имам свободата да творя със собствените си ръце, което е вид магия. Истинско удоволствие, което е трудно да се опише.

Вашите продукти са естетични, функционални и минималистични. Кои са основните ценности, ядрото, концепциите или стиловете, които представят вашата работа и вас като личност?

ЖБ: Гордея се, че съм открил своя собствен език. Обикновено не съм склонен да следвам тенденциите, просто се опитвам да чуя вътрешния си глас, да бъда свързан със собствената си същност. Надявам се, че това се отразява на работата ми. Преди всичко вярвам, че автентичността и оригиналността са ключовите думи, които определят мен и моята дейност.

Ако в Томар ви дойдат гости, които се интересуват от етичен дизайн и мода, кои места бихте им показали? Кои са „задължителните“ локации, които трябва да посетят (ателиета, магазини, арт пространства, галерии и т.н.)?

ЖБ: Имам късмета да работя в стара фабрика, превърната в пространство за изкуство, където различни занаятчии и артисти творят и си сътрудничат. Така че първо бих им показал сградата, в която работя, където ще могат да видят и други занаяти като например грънчарство, кошничарство и железарство.
Извън това, Томар определено има какво да предложи, въпреки че е доста малък град, но все пак е един от най-древните и важни по отношение на португалската история. Рицарите тамплиери избират Томар за свое седалище през XII в., така че тамплиерите замък и манастирът на Христос на хълма, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО, трябва да се видят, това всъщност е урок по история на изкуството, който можем да слушаме на живо. Имаме също Музей на съвременното изкуство и още един изключителен музей, посветен изцяло на колекция от футболни мачове от цял свят.
Друго нещо, което не можем да пропуснем в Томар и което се случва веднъж на всеки четири години, е фестивалът на подносите. Истинско зрелище е шествието в чест на реколтата и плодородието, по време на което всяка жена носи поднос на главата си.