Непренебрежимо преимущество в развитието на Марина като млад дизайнер е нейното образование – тя е завършила световния лидер в момента Royal College of Art. Впоследствие остава в Лондон, столицата на креативните индустрии. Марина е още много млада, с няколко запомнящи се и силни като идея и изпълнение проекти и тепърва ще очакваме новите й постижения. Интересно е, че макар далеч от родината, тя е свързана силно с нея, защото в работата й се откриват елементи, присъщи за националната ни култура и естетика.

Представи се:
Родена съм в Пловдив, учих в София в Нов български университет (графичен и пространсвен дизайн), след което заминах да уча продуктов дизайн в Кралската академия в Лондон (Royal College of Art). Да бъда продуктов дизайнер е моят начин да разбера света около себе си.
Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?
Не си спомням да съм имала някакви определени предпочитания. Винаги съм обичала да работя с ръцете си.
Има ли човек / книга / филм / … събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?
Да разбира се, много различни хора и книги. Един от най-първите ми спомени е предаване по немската телевизия, което разказаше за различни културни събития и артистични хора. В едно от предаванията говореха за скулпторка (за съжaление не помня името й), която работеше в двора към студиото си върху нейно метално произведение. Мисля, че тогава за първи път си помислих „това звучи като нещо, което би ми паснало“.
Как би описал стила на твоите творби?
Повлияни до голяма част от процесите, които използвам. За мен как изглеждат нещата е резултат от това как са направени и е важно да го покажа в работата си.
Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?
Имам студио в Лондон, което деля с партньора си. Все по често работя през нормалното работно време, защото работата ми изисква комуникация с други хора, но истински интересно става в главата ми, когата телефона и мейлите замлъкват. Тога е времето за създаване.
Напоследък се опитвам да прехвърля производството на някои от моите проекти в България, за което и пътувам по-често.
Често се хващам, че работя с грифове като например тъкането и други процеси, свърани с изграждане на структура от влакно. Също така обикновено стигам до метал, засега много рядко съм ползвала дърво, например.
Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Всички участващи в изложбата Композиции в Милано, също така Константин Ачков и други.
С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Две участия в Милано е добро начало, но се надявам на скорошни нови постижения.
Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?
Обичам да работя със светлина, досега съм работила по няколко проекта за лампи, но напоследък си мисля колко още има да се прави за дневната светлина. Бих искала да развия проект, свързан с това.
Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
В най скоро време очаквам да покажем най-новото си осветително тяло, направено в колаборация с Иан Хаулет. За него работихме с различни производствени методи: ръчно духано стъкло, CNC и led диоди.
Какво очакваш от представянето ти в Милано?
Най-вече възможността за разговор на тема текстил, традиции и как те биха звучали съврененно.