Представи се – откъде си, какво е образованието ти, какво те накара да се занимаваш с дизайн?
От Варна съм. Преди около 12 години се преместих в София да уча Английска филология в СУ. След това пък имаше 4 години в Прага, където учих Графичен дизайн. Сега отново съм в София.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?
Ветеринар или боклукчия. Първото, защото винаги има животни около тях; второто, защото много ми харесваше как се возят прави на камионите.

Има ли човек / книга / филм / … събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?
Има bits and pieces, които запомням. Малки реплики, цитати, сцени. Например много ми хареса интервюто с един моден дизайнер, мисля ще беше Пол Смит, който разказа за концепцията си светните шевове, цветните копчета да остават от тътрешната страна на дрехата, за да може те да са за човека, който носи дрехата, а не за другите.

Как би описала стила на твоите творби?
С една дума – схематични. Всичките ми дизайни са изградени от прости геометрични фигури – крадрати или триъгълници. От тях правя по-големи и сложни фигури, а от тях – някакъв ритъм или калейдоскопична подредба.

Къде работиш? Как протича всичко – от вдъхновението до реализацията? 
Най-често нещата ми се получават след поне 10 неуспешни опита. Независимо дали става дума за Шевица, или за друг проект, знам, че единствения начин да стигна до нещо прилично е като започна да работя и едно по едно да отхвърлям неставащите варианти. Работя всяка свободна минута, а те са все по-малко, защото в момента съм във втората си година майчински отпуск.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Покрай Шевица се запознах със страхотни автори като Рада (Точка и точка), Лена (Lena Lena), Beata, авторите на Столчето на Мил…Следя ги ежедневно.

С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Най-хубавото, което ми се е случвало до сега се случи в СОХО преди две седмици. Участвах с моите шалове на базара. При мен дойде една дама, представи се и каза, че е внучката на първия колекционер на народни носии в България. Каза. че все още пазели много шевици в сандъци на своя таван и ако желая мога да отида, да снимам и да имам шевици за вдъхновение. В този момент разбрах, че има значение дали тези шалове ги има или не. Това беше прекрасен момент. Още предстои да потърся дамата. Надявам се, че ще ми разкаже и повече за дядо си, за да може да напиша и статия за него и колекцията му.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?
Мечтаният ми проект вече е измислен и дори до някъде плануван. Свързан е с шевиците, но не е аксесоар. Нещо по-гомямо и значимо е и ще отнеме години. За сега – толкова 🙂

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Предстои ми да направя няколко нови продукта. Всъщност вече работя по тях и съм в любимата ми фаза – концептуалната.