Германецът Матиас (Matthias Kreutzer) и шведът Йенс (Jens Schildt) са графични дизайнери, базирани в Амстердам и Стокхолм, студиото им Our Polite Society гостува в София в рамките на Know-How/Show-How Summer School (29 юни – 10 юли).

Двамата работят списания и книги, създават визуални идентичности за събития, пространствено оформление на изложби, както и нови шрифтове. Техни проекти са включени в дизайн колекцията на Stedelijk Museum в Амстердам, а книгата им за модния дизайнер Елиза фан Юлен (също ментор в Know-How / Show-How) е с награда за дизайн в Холандия за 2014 г.

Йенс преподава в Стокхолм, а Матиас – в Кралската академия за изящни изкуства в Хага. Главно действащо лице в работилницата на Our Polite Society в София ще бъде самият град и знаците в него – светлина, обекти, сгради, надписи, рисунки, дървета, дрехи, птици и дори жестове. Колекцията от тези знаци накрая дизайнерите и участниците в работилницата ще превърнат в шрифт.

Каква е запазената ви марка като дизайнери?

Типографията. Отскоро се вълнуваме от темата на хиперграфията – концепция, влязла в употреба благодарение на френската артистична формация Lettrists, която определя всеки вид на човешкия изказ като писменост.

Изданието за модния дизайнер Елиза фан Юлен беше избрано сред книгите с най-добър дизайн за миналата година. Каква бе концепцията ви за оформлението му?

Прехвърлихме идеите на Елиза фан Юлен от модата върху дизайна на книгата. В средата на изданието например могат да се видят снимки от работния процес на Елиза, които съчетаваме със снимки на нейни модели. Самата визия е принтирана в голям формат и когато се сгъне във формата на книгата, естествено се създават нови гънки, трансформиращи визуалния материал. В някои разтвори черният конец, с който е зашита книгата, стои до разрязаните модели блузи на Елиза.

Работите предимно с печатни медии. Каква според вас е ролята на принта в епохата на пълна дигитализация?

Типографията придобива плътност единствено на хартия. Всъщност навигацията и структурата са нещата, които ни вълнуват на екран, в този случай ролята на типографията остава второстепенна, малко като в началото на историята на печата, когато машината е била по-важна от човека зад нея. В момента няма много шрифтове, които да са направени само за екран, повечето са дигитализирани версии на шрифтовете за печат. Следващото поколение дизайнери – някои от нашите студенти вече го правят – ще задълбаят в тази посока. Това ще стане, когато в обучението за графичен дизайн се включи задължително и програмиране.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.