Дизайнът прилага нови технологии по причудливи начини и създава материали с изненадващи свойства. Трима млади експериментатори работят с насекоми, с водорасли и с гъбен мицел, за да разкрият непознати светове.

Насекоми в стъкло и кожа
Френската дизайнерка Марлен Юису е автор на проекта „От насекоми“, а целта й е да разкрие уникалните и благородни материали, които могат да се създадат от отпадъчните биологични съставки при отглеждането на насекоми. Тя се фокусира върху нови видове „стъкло“ и „кожа“.

Първият експериментален материал наподобява черно стъкло, произведено от прополис. Обектите, изградени от него, са под формата на съдове с различни големини, всички впечатляващо красиви и причудливи.

Тъй като Марлен Юису е отраснала в дом на пчелари, тя добре познава навиците на насекомите. Специално подбира пчели, които събират и внасят в кошера смола от каучуково дърво, с която те извършват дезинфекционна дейност, запечатват процепи и дупки в стените на кошера и много други.

Водорасли в бутилка
Набиращият все по-голяма популярност фестивал DesignMarch в Рейкявик тази година събра световен интерес с един от своите студентски проекти. Исландският студент Ари Йонсон стои зад интересен прототип за биоразградима бутилка за вода.

Стреснат от черната статистика, че 50% от пластмасата се използва само по веднъж, след което се изхвърля, а разграждането й отнема над 1000 години, Йонсон решава да предприеме изследване за създаването на нов, лесно разградим и безвреден за околната среда материал.

Гъби в рокли
Анила Хойтинк е холандски дизайнер на текстил, която успява да създаде рокля посредством гъбен мицел. Тя вярва, че подобен проект води до нови възприятия за употребата на текстил, който се е превърнал в основна част от бързата мода и масовото замърсяване на природата.

Първоначалното намерение на Хойтинк е да създаде материал за дрехи от жив организъм. Но в процеса на проучване се спира на мицела – вегетативната част на гъбата, защото неговото приложение е вече добре разпространено в продуктовия дизайн и в строителството като удачен биоразградим материал.

След различни експерименти тя стига до метод, който позволява на материала да поддържа единна форма и гъвкавост без нуждата от допълнителни влакна.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.