Попадаме случайно на Instagram профила на Perelic Blankets след препоръка на приятел. Първото впечатление е за продукт, който е отчетливо различен от масово предлаганите одеяла наоколо. Първосигналните референции с най-високия връх в Родопите и възможно най-популярното и превърнало се в национална гордост одеяло са по-скоро далечни.

Дебелото, тежко и изтъкано от боцкаща вълна с шарки на големи квадрати и ленти в червено, зелено и оранжево родопско одеяло тук е рафинирано чрез олекотена употреба на вълната, елегантен и съвременен дизайн на шарка, мотив и цвят и изчистен от излишен шум и суета подход при визуалното представяне. Затова с любопитство търсим да научим повече за марката и за нейното деликатно, но и с уважение към традиционния архетип интерпретиране на вълненото одеяло.

Зад Perelic Blankets стои Деница Попова. Само един уикенд в Берлин през 2006 г. е достатъчен да я накара да остане в града. „Почувствах се на правилното място, интернационално, вдъхновяващо и без социално напрежение.“ До този момент Деница е ангажирана като счетоводител в компания за филмови продукции. Постепенно тя започва да помага на своя приятел във фирмата му за онлайн търговия. Това до голяма степен я провокира да се замисли за собствен бизнес. Perelic Blankets е основан още през 2012 г., но раждането на сина й забавя значително работните процеси. През последните няколко месеца Деница се е заела отново с марката с нови сили и голям ентусиазъм.

Първото любимо одеяло
„Оказа се, че едно одеяло от къщата на баба ми, което се е запечатало силно в моите спомени, е било изплетено от нея за майка ми като бебе, а после и ние сме го ползвали като деца. То е триъгълно и може да се използва както за бебешко одеяло, така и за шал за възрастни. Изработено е от много различни цветове на тънки ленти с дълги тъмносини ресни по края. Тази година баба ми изплете същото, за спомен.“

Началото
„Искаше ми се да се занимавам с тъкане на килими, може би защото баба ми е от Котел, където за жалост занаятът замира. След време прецених, че е доста трудоемко и ще го оставя за по-късен етап. Тогава лесно и логично се появи идеята за одеялата, най-вече заради работата с вълна. Започнах първо с търговия на вълнени одеяла. Закупих готови такива от фирма, която открих в интернет. Това ми помогна да добия бързо знания за занаята. Отне ми повече от година, преди сама да започна да подбирам цветовете, а след това да определям и моделите. Името „Перелик“ е обвързано с родопското одеяло, ненадминато по дизайн и издръжливост. Хареса ми и звученето.“

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT.