Етнографският музей на открито ЕТЪР край Габрово е първият по рода си музей в България, който поставя посетителите в непосредствен контакт с миналото. Китният, специално изграден комплекс, известен със своите занаятчийски дюкяни и красива природна среда е открит през есента на 1964 г. и оттогава успешно привлича туристи от цял свят.

Ето защо, когато до нас достигна новината, че по инициатива на ЕТЪР и община Габрово се води вътрешен конкурс за обновяване на визуалната идентичност на музея, бяхме положително впечатлени. Разчупването на статуквото, привличането на водещи български дизайн студиа за работа по проекта, както и осъвременяването на подобна институция, възприемаме като важна крачка напред и пример за подражание в този сектор.

В деня, когато се представят резултатите от работата по създаването на нова визуална идентичност на Етнографски музей на открито ЕТЪР от нейния автор Красен Кръстев, победител в проведения през това лято конкурс, говорим с д-р Светла Бориславова Димитрова – Директор на ЕТЪР и с Борил Караиванов, основен двигател на качественото провеждане на конкурса. Специално благодарим на Бойка Огнянова от Urbanistas. за оказаното съдействие.

01-EMO-Etar--6732

Разкажете повече за решението си да промените визуалната идентичност на ЕТЪР:

Защо бе настъпил момента за това според Вас?
Светла Димитрова: Всичко започна от намерението ни да направим нов сайт на музея. По време на обсъжданията стигнахме до идеята, че имаме нужда от ново лого, подбиране на подходяща цветова гама и шрифтове.

Каква бе началната Ви мотивация и промени ли се с времето – в каква посока?
С.Д.: Идеята за новото лого ни накара да мислим за по-цялостна промяна във визията на музея – указателни и информационни табели, визитки, плакати, листовки, брошури, сборници и др. Всяка година издаваме дипляна със събития от културния ни календар и искахме тя да изглежда по-добре и по-съвременно. Търсихме добри примери в сродни институции сред европейските музеи на открито, сред водещи музеи и галерии. Разбрахме, че имаме нужда от проект за нова графична идентичност.

Кои бяха някои от елементите от досегашната идентичност, които много държахте да запазите?
С.Д.: Не поставяхме такива изисквания. Говорихме с дизайнерите, показвахме им експозициите, печатните и рекламните материали, предоставихме им множество снимки. Опитвахме се да бъдем в услуга, но без да налагаме мнение.

Какво искате да излъчва и „говори“ на света новата визуална идентичност?
С.Д.: Новата индентичност, според нашия екип, трябва да ни прави лесно разпознаваеми, да подчертава ролята ни на пазител и продължител на традициите, да откроява отделните събития, но да я ясно, че те са дело на музея, да внушава приемственост и модерност.

Защо решихте да действате с вътрешен конкурс и как стигнахте до избора на Борил Караиванов и поканените участници?
С.Д.: Първо избрахме Борил Караиванов, като експерт, който да ни съветва какви стъпки да предприемем. Запозна ни нашия фотограф Росина Пенчева. Това беше много вярна стъпка, защото в негово лице намерихме не само добър специалист, но и приятел. Дадохме си време взаимно да се опознаем. Обсъждахме различни варианти, но избрахме вътрешния конкурс, за да можем сами да подберем участниците.

08-EMO-Etar--2003

Съвпада ли решението на журито с Вашето виждане?
С.Д.: Аз бях член на журито. Правих вътрешно допитване до колегите, за да разбера техните предпочитания и нагласи, но решението бе взето единодушно от журито, след обсъждане на предложенията.

Наложи ли се да направите компромис и в какво отношение бе той?
С.Д.: Не, не сме правили компромиси.

С какво се гордеете най-много по отношение на новата визуална идентичност?
С.Д.: Ще използваме шрифт с българска форма на кирилица, разработена специално за нашия музей.

20-EMO-Etar--7050

31-EMO-Etar--9190

Какво предстои за адаптиране на идентичността в дейността на комплекса?
С.Д.: Очаква ни много работа. Ще направим програма на времевите рамки и стъпките, които трябва да осъществим. На първо време ще обновим всичките си комуникационни материали (бланки, пликове, визитки, билети, грамоти, плакати), фасадите на двете основни каси в музея, а след това няколко указателни табели и билбордове.

05-EMO-Etar--8344

Кои са някои от нововъведенията в идентичността и как те се съотнасят спрямо наследството на ЕТЪР?
С.Д.: Имаме динамично лого, добре подбрана цветова палитра, типография, специален кирилски шрифт. Ще ги прилагаме, за да подчертаем архитектурното разнообразие в музея, уникалността на съоръженията, задвижвани с вода, занаятчийските работилници и музейните артефакти, отделните събития от културния ни календар.

Имате ли пример от света за подобен проект, с който припознавате ЕТЪР и бихте искали да въведете някои от постиженията му и в локален контекст?
С.Д.: Повечето утвърдени музеи имат своя идентичност. Прекрасни примери много, но ние трябва да намерим своето решение. Не можем да избегнем влиянието на добрите постижения, но ще ги използваме като ориентир.

Каква е визията Ви за близкото развитие на ЕТЪР?
С.Д.: В началото на годината ще имаме идеен проект за преустройство от администрация в многофункционална музейна сграда на една от най-големите постройки в музея. През януари ще приключи работата по обновление на двата основни входа в музея и ще имаме резултат от конкурса за архитектурен проект за преустройство на хотела, който управляваме. Освен налагането на новата графична идентичност трябва да довършим новия си уеб сайт. Ще търсим проект, чрез който да се финансират инвестиционните ни намерения. Вече сме започнали работа по две големи събития, които ще се случат следващата година – Фестивал на фестивалите по време на Еньовденските празници (юни) и 16-я Международен панаир на традиционните занаяти (септември).

64-EMO-Etar--5586

Каква бе задачата пред вас и кое ви накара да се заемете с нея?
Борил Караиванов: Задачата бе да се намери ефективен начин една сравнително консервативна обществена организация да премине през турболентен процес на самоопределение и като резултат с помоща на външни специалисти да покаже своя нов образ. Светла Димитрова е смела и открита в амбициите си, и това сякаш бе катализатора, който ме накара да се включа в проекта. Разбира се, вярвам, че подобни примери трябва да се случват по-често и по-добре, което в този случай означаваше да се опитаме да ги случим.

Разкажете ни малко повече за процеса на конкурса:

Защо затворен конкурс?

Б.К.: Защото специалистите имащи компетенцията и опита да работят не просто върху нов знак, а върху цялостно осмисляне на графичния облик на музей като Етъра във всички негови проявления, от табелата и билета на входа, през билборда на улицата до иконката в мобилното приложение не са много. Формално може да го наречем конкурс, но това беше процес на едновременно дефиниране на задачи и търсене на решения, който използва компетенцията както на участниците така и на журито. Това не беше типичния конкурс с ясно очертани граници в заданието и критерии за оценка по точки.

Какъв бе критерия за избор на поканените студия?
Б.К.: Да имат компетенцията и потенциала да се справят с подобна като мащаб задача. Не беше маловажен и зарядът, който всеки от участниците имаше за работа. Нямахме нужда от формални „професионалисти“ трупащи точки за биография, а от хора, които със сърце да разнищят проекта на съставните му части.

58-EMO-Etar--1727

Кои бяха някои от по-интересните предизвикателства, които се появиха в процеса на работа?
Б.К.: Основните предизвикателства бяха четири:
Първоначалното ни очаквания за няколко и различни символи на музея и неговите събития еволюира до идеята за обединяване под един знак – този на музея.
Дадохме си сметка колко важна е документалната и репортажна фотография, която е основа за представянето на различните инициативи на музея и това стана задължително условие към участниците във втората част на конкурса.
Зададохме си въпросът дали новият знак на музея трябва да бъде илюстрация на всеобщите очаквания или да отправи предизвикателство към бъдещето с една по-свободна за интерпретация образност.
Опитахме се да привлечем участниците в конкурса да продължат съвместно да развиват избрания проект.

Ако можехте да повторите конкурса, какво бихте променил и направил различно?
Б.К.: Бих минал вероятно по същия път, но с участници от чужбина.

47-EMO-Etar--9027

Кое мотивира избора ви за победител?
Б.К.: Всеки член на журито вероятно има своите мотиви за избора си. Моят се повлия най-вече от това, че проекта на Красен Кръстев бе максимално прост и в същото време гъвкав за трансформации и прилагане. Аз гледам на знака, цвета, шрифта и композицията, като на инструменти, които биха вършили по-добре или по-зле определена работа. Простотата и гъвкавостта, която предлагаха тези инструменти за мен бе водеща.

Каква е отговорността при запазването на баланс между наследените визуални елементи и естетика и изискванията за тяхното осъвременяване?
Б.К.: Каквато е отговорността пред художествения вкус. Парацелз навремето бил казал, че „отровата е в дозата“. Надявам се, да сме открили правилната доза при съчетаването тези две формално противопоставени реалности.

Как си представяте да протече реализацията и имплементацията на избраната идея в най-благоприятния случай?
Б.К.: С непрекъснато „разузнаване в бой“. Нагледал съм се на графични концепции, които стоят добре на проектна фаза, но когато трябва да се приложат на практика, се сблъскват челно с реалността. Вярвам, че непрекъснато проверявайки дизайна в реалния живот ще намерим работеща и устойчива на времето графика.

75-EMO-Etar--9236

Кои са някои от любимите ви картини, мотиви/шарка/модел и обекти в наследството на ЕТЪР – може ли да изпратите снимка/визуализация на някои от тях?
Б.К.: Всеки път откривам и си отнасям по нещо ново и по-любимо. То е като завръщане в друг живот, който си живял но си забравил и сега отделни неща те карат да си го припомниш.

За вас най-ценното като опит и впечатления от този конкурс е…?
Б.К.: Силата на доверието. Без него всичко е толкова трудно и безсмислено…

53-EMO-Etar--8795

57-EMO-Etar--8818

фотография: Росина Пенчева © Етнографски музея на открито „Етър“

_

Повече за събитието по представянето на новата визуална идентичност – тук.