Шансът да срещаме и работим с различни визуални творци през годините ни дава може би най-голямо удовлетворение и мотив да продължаваме да дълбаем в сферата на културния мениджмънт. Има един изключително силен индикатор, който съпътства своеобразния път на всеки дизайнер – доколко ще съумее да развие таланта си и запази постоянството си в тази сфера, особено в местни условия.

Познаваме Four Plus още от поканата ни да участват в програмата на Sofia Design Week 2011 и изграждането на визуалната идентичност на Sofia Design Week 2013. Тяхното развитие за тези години е показателно за усърдието и умния подход, който съумяват да приложат в дизайн сферата, където са най-силни: илюстрация, задвижени графики (motion graphics) и идентичност. Те са съпътствани както с изграден разпознаваем стил, така и с много труд и не-скатаване от изпълнение и на най-маниакалния детайл.

Благодарни сме, че отделиха време да ни разкажат в детайл за един от последните им и по-мащабни проекти – обновяването на детското отделение в Пирогов.

Моля, дайте малко повече детайли за проекта – кога ви поканиха да го реализирате, какъв бе брийфа към вас, в какво състояние наследихте интериора, колко време отне работата по него, имахте ли конкретни референции за следване?
Поканата дойде от Фондация Америка за България в края на месец март, 2017г. Идеята на проекта беше цялостно преобразяване на детските отделения към Пирогов, а към нас – в частност – за илюстрации по стените в болничните стаи и част от общите помещения, както и за изграждането на навигационна система. Детските отделения бяха в много лошо състояние преди ремонта, който Пирогов и Америка за България осъществиха. Работата по илюстрациите и навигацията се случи на няколко етапа поради спецификата на проекта. Болничните отделения трябваше да се реновират и брандират поетапно, за да могат да продължат да функционират, макар и в по-ограничено пространство. Започнахме работа през април, а официалното откриване беше в края на септември. Довършителни работи имаше до края на 2017-та. А сега започваме и едно допълнително отделение, което също бе току-що ремонтирано. Америка за България дойдоха с конкретен бриф за темпатично разделение по етажи: първи етаж (консултативни кабинети и регистратура) – океани и морета, втори етаж (гръдно отделение и новородени) – приказни герои, трети етаж (коремно и травматология) – супергерои. Самата стилистика избрахме заедно с Америка за България и разработихме предвид спецификите на проекта.

Откъде се зароди идеята за героите?
Нашето задание беше част от кампанията “Малките герои” на Фондация Америка за България. Темата за етажите за по-големи деца или смесени възрасти беше “супергерои”. В процеса на работа съвместно с ФАБ достигнахме до идеята за истинските супергерои, които искаме да покажем – обикновените хора и професии. Ние имахме грижата да помислим как стилово да се включат и как да разкажат историите, които искаме децата да чуят, без думи. При приказните герои, имаше нещо, на което много държахме – да подбeрем и такива от български приказки. А желанието ни при супергероите беше да покажем обикновените професии като супергерои, затова стените на третия етаж са окичени със супер-лекари, супер-пожарникари, супер-градинари, супер-родители и редица други супер-хора.

Какви спомени пазите от вашето детство? Кой е вашият най-любим герой от детството?
Любимите ни приказки са тези, които сме слушили от родителите си като деца. Нямаме конкретни любимци, но приказките за мама Меца и малкото мече, за пухкавото зайче, за лисицата и киселото грозде бях част от фаворитите ни.

Какъв подход възприехте в процеса на работа за реализация на концепцията?
Процесът на работа бе динамичен и в тясна връзка с екипа на болницата, особено що се отнася до навигационната система. Тъй като имахме предоставена основна структура и концепция за организацията на трите етажа (от архитектурното студио и ФАБ), можехме да се фокусираме върху избора на подходяща стилистика за различните отделения и изграждане на адаптивна стуктура на комуникация за двуезичната навигационната система. Желанието ни беше да постигнем добър контраст между детайлни/цветни илюстрации и строга/минималистична система за ориентиране в детското отделение. Крайната цел беше да отвлечем вниманието на малките пациенти от факта, че са в болница, и в същото време да направим детското отделение лесно за ориентиране за техните родители.

Кое бе основното предизвикателство, с което се сблъскахте?
Като всеки проект и този си имаше както по-трудни, така и по-лесни за случване аспекти. Може би най-важно бе да успеем да спечелим лекарите и персонала на болницата. Да накараме лекарите да ни повярват. Веднъж след като се увериха, че работим за общото благо, работата тръгна по-леко. Други проблеми, с които се сблъскахме, бяха комуникацията и реализацията.

Комуникацията може да се окаже много времеемък аспект в един такъв проект. Подобни структури нямат нужния опит да подготвят необходимите материали за подизпълнителите (дизайн студио, монтажисти и тн.). Не са подготвени и за комуникацията с всички тези хора. Това изисква екстра усилия, за да могат нещата да се случат както трябва.

Мащабите и естеството на проекта изискваха солидна прецизност при избора на материали и реализацията на графиките/монтажа им. Макар да разполагахме с месеци да работим по дизайна на елементите, времето за реализация беше ограничено, тъй като имаше предварително зададени дати за откриване на отделенията. Често се налагаха допълнителни тестове от първоначално предвидените, тъй като някои материали или процеси на реализация не са добре изпитани. В крайна сметка, въпреки някои изненади, успяхме да се впишем в зададените ни срокове.

Моля, споделете някои от идеите, с които се горедеете особено при виждането им на живо в интериора на отделението?
Най-голямо удоволствие изпитахме на финала, когато видяхме крайния резултат. Дотогава, поради спецификата и естеството на работата, всичко се случваше в различни отделения и на парче, за да могат кабинетите и залите да продължат да приемат пациенти. Когато всичко вече беше монтирано, залепено и боядисано целият пъзел се подреди пред очите ни.

Кои са някои от елементите, които не успяхте да реализирате?
Реновирането на детското отделение даде предпоставка за изграждане на една съвременна идентичност, с която цялата структура да започне да комуникира по нов начин. Освен двуезичната навигационна система и декоративните решения, работихме и върху предложение за графичен знак и брандинг (карти на служители, линейки, корпоративни материали и тн.) на детското отделение. За съжаление, нищо от тези предложения няма да бъде реализирано, тъй като управлението на болницата прецени, че на този етап нямат нужда от тях.

Как според вас влияе подобно визулано оформление върху усещането на децата и техния престой в отделението? смятате ли, че същото оказва влияние и върху персонала? имате ли обратна връзка за тези процеси и реакции?
Реакциите на всички са положителни. Веднъж след като рачупихме леда и започнаха да виждат резултати всички бяха доволни. Посрещаха ни с усмивка, изпращаха ни с думите “Да дойдете пак!” Лекарите, сестрите, персоналът, посетителите спираха и се снимаха с илюстрациите. Любима история ни е как биберонът на едно бебе е паднал от устата му, когато го вкарали във вече завършена и илюстрирана стая.

Кое е най-силното удовлетворение, разочарование и урок след края на проекта?
Радостта в очите на всички “потърпевши” е най-голямата ни награда. Удовлетворението от този проект се дължи на факта, че дизайн решенията ни имат силно положително влияние върху средата, хората които работят в нея и пациентите. Винаги има какво да се случи по-добре. Съжаляваме, че не успяхме да реализираме проекта в пълния му потенциал, който виждахме като студио. Но като цяло разочарование не сме имали, не и такива, които си заслужават да се запомнят. А уроците след подобни мащабни проекти са много и разнообразни. Такива проекти развиват не само портфолиото ни, но и всеки човек от екипа. Вярвамe, че именно екипът е ключов за качествената реализацията на този проект. Всички (Вера, Надежда, Цвети, Мила, Ева и Иво) положиха много усилия, за да имаме този краен резултат.