Know-How/Show-How е независима образователна платформа, която изследва ролята на дизайна и изкуството като средства за културна и социална трансформация, застъпвайки актуални теми, свързани с идентичността на мястото и неговите ресурси.

Мисията на програмата е да подпомогне личното развитие на умения и житейски опит чрез живи срещи, които се фокусират върху т.н. метод „учене чрез правене“. Бързите промени в днешната културна и социална среда оказват неизбежно влияние върху разпространението на знание, предизвиквайки ни да преоценяваме ценностите си постоянно.

Стартирайки през 2015, KHSH се организира вече три поредни лета в София, а тази година програмата за първи път се провежда в град Пловдив, под името От Кичука до Париж, което е и поводът за интервюто ни с Дима Стефанова – основната движеща сила на академията.

Koи са големите промени и акценти в това четвърто издание на KHSH 2018?
Новото в предстоящото издание е, че програмата е фокусирана върху специфично проучване, над което ще работят всички участници заедно. Ще работим като един екип с експертите и гостите на KHSH. Програмата ще стартира със създаване на визуален инвентар на потенциала на квартала Кючук Париж в Пловдив, след което ще бъдат разработени стратегии за продуктови интревенции и решения, базирани изцяло върху документирания и стуктуриран материал от проучването. Работилницата ще се проведе в пространството на читалище Тракия. Изборът на това място е свързан, освен с неговата позиция като център за разпрострнение на култура и знание, така и с неговото физическо пространство, съдържащо особена характеристика и функционалност. Нуждите на това пространство, в контекста на читалище, ще ни послужат като отправна точка в процеса на проектирането и разработването на идеи. Новото е, че отворената програма и подиума ще се проведат в отделно издание, планирано за 2019. Така ще можем максимално да се концентрираме върху всеки един от процесите: проектиране, рефлектиране и внедряване.

Какви предизвикателства срещна по пътя и на какво те научиха?
Научиха ме първо да се доверявам на себе си и да не се страхувам от мащаба на мечтите си. Да се доверявам на обстоятелствата и хората, с които съдбата ме среща. Да не измервам постигнатото в успех или неуспех, а да приемам всяка стъпка като част от дългосрочен процес. Радвам се на факта, че успяхме да създадем обществен диалог и имахме възможността да изразим своето отношение, както и да приложим различни креативни подходи към належащите теми на деня, подкрепени от най-прогресивно мислещите професионалисти у нас и от чужбина. Освен това, достигането на синергия между всички участници в процеса на създаване – хора, среда, ресурси – е най-стойностното. Научих се да приемам постиженията и сблъсъците едновременно като уроци и като възможност за лична траснформация.
Естествено, когато се захващаш с нещо ново, за което няма написани пътеводители и указания, осезанието ти автоматично се настройва така, че да може да усеща и най-фините вибрации и тонове, и точно тази настройка се превръща в най-точния ти барометър, както за посока, така и за усещане на тона на създаването на каквото и да е. Това е едно от най-стойностните постижения, които взимам със себе си от този процес.

Кое е най-любимото ти нещо / момент / резултат / прозрение от целия процес на подготовката до сега?
Създаването на всяко издание е винаги много вълнуващо и свързано с много любими моменти. При първото издание например, срещата ми с Биляна Нешева от Фондация Бюро култура, заедно с тази на Постстудио в лицето на Велина Стойкова и Андриен Нешев, и желанието им да бъдат част от екипа и създаването на платформата, бяха изключително силни моменти и от решаващо значение за това, което последва.
Изключителният ентусиазъм, енергия и професионализъм, които този супер-екип вложи още от самото начало, поставиха основата. Уникалното в подготовката на това първо издание беше, че получихме подкрепа от много страни, въпреки че тогава нямахме конкретна референиция, а само ясни намерения. Но въпреки това всички се включиха в осъществяването на тази идея. Вие, от Студио Комплркт, още от самото начало ни подадохте ръка и бяхте част от трите издания. Благодарни сме и на Creative Shower, Трансформатори, Прожектиране, както и на редица приятели и поддръжници, приноса на всеки един от които бе неделима част от материализирането на първото издание. А то успя да събере изключителни таланти и създаде среда, в която се разгърна впечатляващо творчество.
Друг мой любим момент е по време на подготовката на второто издание, когато идеята за подиума кристализира и искахме да поканим най-големите авторитети в областта на музейното управление в лицето на Линда фан Дюрсен, Юрген Бей и д-р Клементин Делис. Това бяха такива големи авторитети, че ми бе много трудно да си представя как такива капацитети биха се съгласили да участват в нашето младо събитие и скромните ни условия. Въпреки колебанието и скептицизма, все пак реших да опитам, и за мое щастие и тримата се съгласиха. Мисля, че този подиум остави сериозна следа в нашето културно пространство, благодарение на тяхното присъствие. А в моето лично пространство създаде удовлетворението за изпълнена мисия.
Винаги, когато се срещаме с участниците за първи път на живо, вълнението е неповторимо. Отговаряйки на нашата покана, всеки носи със себе си своя уникален опит и мироглед, който е нещо като отделен цвят. Самото усещане, че тази гама от цветове се е сформирала точно в този момент, поради съвместните усилия на всички около теб, е несравнимо.

<Част от работния процес и презентациите на включилите се в KHSH 2017г. - снимки: Веселина Фотева>

Какво те вълнува най-силно понастоящем за проекта? Какви са очакванията ти? Какво цели да постигне академията с това издание?
Вълнува ме целият процес, който ще протече в няколко фази. Работата на терен, както и събирането на данни и тяхното визулализиране, е територия, която ме вълнува още от създаването на първата платформа Know-How/Show-How. Тя беше създадена с цел документиране на опита и знанието, капсулирани в отделни личности, за да бъдат те съхранени и предадени на следващите поколения. Това, което ще се опитаме да постигнем с настоящото издание е, от една страна да извадим на повърхността наследеното знание, натрупано в индустриалните и културни слоеве на мястото, а от друга да вкараме в циркулация този потенциал, разработвайки серия от иновативни проекти. Чрез тези намеси се надяваме освен да допринесем за определянето на идентичността на квартала, така и да намерим подходящият модел за природосъобразното усвояване на материалните и интелектуалните ресурсите в него. Като се надяваме този модел да се превърне в средство и трамплин за вдъхновение на иноваторски, дизайнерски, артистични и социални открития. След първия етап, който ще е проучвателен и експериментален, ще се опитаме да осъществим и част от проектите в по-късен етап от програмата. Това представяне ще бъде съчетано с теоретичната програма и подиума, по време на които освен че ще можем да рефлектираме върху конкретните резултати и процеси, ще можем и да отворим дискусията за устойчивото имплементиране и развитие на тези модели с широк диапазон експерти.
Паралелно с това много ме вълнува и каква динамика ще се получи в новия контекст и структура, както и колаборацията ни с Елмо Вермайс, студио Tuhlla, читалище Тракия и всички специални гости.

<Студио Тухла - пловдивските участници в програмата на KHSH 2018г.>

Защо Пловдив и защо тази тема – моля да ни разкажеш историята зад нея?
Първоначалната мотивация да направим издание в Пловдив беше свързано с партньорство, което искахме да осъществим заедно с One Design Week. Поради стремежа на тази инициатива да постави ролята на дизайна не само като средство за икономическо развитие, но и като инструмент за културна и обществена трансформация, срещнахме много допирни точки. Впоследствие разработихме план за отворената покана на фондация Пловдив 2019 – Европейска столица на Културата и за наше щастие той бе одобрен.

Пловдив е изключително динамичен град с бързо разрастваща се разнообразна индустрия и невероятни традиции в индустриалното, културно и социално предприемачество. Динамика, която, ако се разхождаш по главната улица на града, трудно можеш да усетиш. Но достатъчно е само да обърнеш внимание на това, което се случва извън центъра, за да откриеш изключителното разнообразие от производства, занаятчийство и предприемачество. Позицията на квартал Кючук Париж е много интересна, той е едновременно периферия и гранична зона с центъра, в същото време ври и кипи от промишлено производство, културен и социален живот. Това разнобразие и наситеност от различни мащаби и пластове е това, което ни мотивира да се спрем на това място. За мен то олицетворява подобни периферни зони в много градове и чрез нашето присъствие и внимание бихме искали да открием дали и как, чрез интердисциплинарен подход, подобна периферия може да стане модел и център на трансформация, която да е в хармония със средата и нейните нужди. Синтезирано накратко, от периферията към центъра, или от Кичука до Париж.

<снимка: ФБK група People of Plovdiv>

ВАЖНО: Все още може да се включите като участник, като подадете своето заявление до 25 юни 2018г. Научете повече как да го направите и относно програмата на четвъртото издание на Know-How/Show-How на официалната страница на академията, която е част от активностите на Пловдив 2019.