Обществените тоалетни на една държава са индикатор за нейния стандарт на живот както и за положената грижа, приемане и уважение към различните социални групи. Имахме удоволствието да разучим повече и споделим за LIGHT историята на проекта „Токийска тоалетна“, в който освен архитектура с характер, безупречна чистота, мисъл за всякакви нужди и неочакван подход към една банална тема, преобладава най-вече хуманност и стремеж към по-красивото състояние на живот.

Японската “тоалетна култура” е пословична и без еквивалент в света. Нацията, под чиито тоалетни чинии се криe интелигентна електроника, главозамайващи високотехнологични приспособления и умни водни инсталации, е издигнала в почит чистотата и комфорта като форма на гостоприемство и уважение към себе си и ближния. Въпреки това повсеместното използване на обществени тоалетни в Япония страда от колективна стигма за тъмни, мръсни, миризливи и опасни места. В мащабен опит да преобърне тази представа и подобри условията им преди грандиозния (и отложен злополучно заради Covid-19) старт на Летните олимпийски игри 2020, между 2017 и 2019 японското правителство реновира над 300 тоалетни в страната.

Дали вдъхновена от сензационната мащабност на акцията, или съвпадение на времената, но малко след това организацията с нестопанска цел Nippon Foundation предприема впечатляваща трансформация на 17 обществени тоалетни в квартал Шибуя, Токио, чиито резултати разтърсиха света на дизайна. Фондацията работи в сътрудничество с местната община и с частни партньорства. Под името TOKYO TOILET (“Токийска тоалетна”) тя кани 16 водещи архитекти и дизайнери (предимно японци) да преобразуват напълно вида на съществуващите съоръжения и преживяването в тях.

Към момента в “Токийска тоалетна” се четат 16 от най-блестящите творчески умове: тримата японци, носители на престижната архитектурна награда Прицкер (Pritzker Prize), Шигеру Бан, Тадао Андо и Фумихико Маки, както и Су Фуджимото, Тойо Ито, Масамичи Катаяма, Кенго Кума, Джунко Кобаяши, Марк Нюсън, NIGO®, Майлс Пенингтън, Такеноске Сакакура, Кашива Сато, Казуо Сато и Тамура Андо.

Всяка постройка носи своя индивидуалност, съобразена с даденостите на локацията, в която е разположена. Стъпвайки на фундамента – архитектура с характер, безупречна чистота и мисъл за всякакви нужди – проектът е ярък пример за уникален и неочакван подход към една банална тема. Седем от съоръженията са в експлоатация от есента на 2020, а пускането на още такива до края на 2021 е в ход. Те са оборудвани с удобства и услуги като достъпност за хора с намалена подвижност, обгрижване на бебета, санитарни устройства за деца и дори медицинско оборудване. Впечатляващи са и плановете за ежедневна текуща поддръжка, така че да предразполагат към удобство, сигурност и гостоприемство за следващия посетител. Високото качество на изпълнение – като материали и детайли в дизайна – противодейства на конвенционалното възприятие на обществените тоалетни, дотолкова, че те се превръщат в забележителности и места за отдих извън очевидната си функция.

Правото на тоалетна е неотменно такова на всеки. Средно по седем-осем пъти на ден. Но според доклад на UNICEF и Световната Здравна Организация от 2019 г. от 7.8 милиарда население на планетата около 2 милиарда нямат тоалетни, а 4.2 милиарда нямат достъп до чисти такива. Статистиката води след себе си съкрушителна черна хроника, свързана най-вече с тежки заболявания и ежедневна детска смъртност. В този контекст “Токийска тоалетна” задава ценна посока на размисъл за възможните по-добри обществените тоалетни, един проблясък за възприемане на подобни практики на повече места по света като начин за развитие на обществото, което обхваща уважение към всеки и неговите основни нужди. Оттам и логичното благопожелание – хайде по изненадващ и устойчив във времето начин да запълним липсата на изчезналите или оставени на естествена гибел публични тоалетни в България.

Всички снимки са на Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation.