<Статията е написана за Капитал LIGHT и публикувана през октомври 2021.>

Мащабните, високо бюджетни и масово посещавани културни събития по цял свят са поставени на сериозни изпитания през последните две години. Архитектурното биенале във Венеция бе отложено два пъти през 2020г., за да се открие официално на 22 май 2021г. Сред несигурността около епидемичната обстановка логично това 17-то издание потегли по-свенливо. Без да бъде категоризирано с крайни определения, неговото най-голямо достойнство очевидно е устойчивостта му изобщо да го има. В контекста на постоянно отменяни и дигитализирани версии на фестивали, публиката отново получава шанс да премине през алеите на Джардини и коридорите на Арсенале, за да се докосне на живо до реакциите на архитекти, дизайнери, художници и учени по темата “Как ще живеем заедно?” Дори само този факт дава сигнали за надежда и зарежда с оптимизъм.

Няколко бързи въвеждащи факти за тази свръх амбициозна събирателна акция на архитектурната мисъл: случва се на четна година от 1980г. насам като за всяко издание фондация La Biennale di Venezia кани водещ куратор, който задава основната тема. Сега това е Хашим Саркис, декан на Училището по архитектура и планиране в Масачузетския технологичен институт, който пита “How Will We Live Together?” – заедно като човешки същества, домакинства, общности с политически граници, като обитаващи една планета с поставен на изпитание природен ресурс.
Кураторът подбира участниците за своята Международна изложба (през 2021 – 112 участници от 46 страни), а тези различни по мащаб инсталации са подредени предимно в Арсенале (бивш комплекс от корабостроителници) и в централния павилион в Джардини (градините на Венеция). Другата основна част от Биеналето са националните участия (тази година 60 на брой), предимно концентрирани в постоянните павилиони в Джардини или временно “издигнати” в различни точки на града. Последното се случва чрез наем на пространство в Арсенале или локация в десетките възможни такива, пръснати на територията на Венеция и съседните острови. В съвременната история на България има едно национално участие на Венецианското архитектурно биенале през 2008г. с павилион на остров Джудека, представящ младата сила на страната ни тогава под надслов “Bulgaria: The Young Architects.”

През последните 40 години Венецианското биенале на архитектурата е произвело солидна смесица от футуристичен дизайн, убедителни предложения за социални, екологични и технологични иновации, както и доза неразбираеми, понякога банални, теоретични научни трудове. Навигацията през тях е времеемка и изискваща висока концентрация. Повечето куратори са наясно, че съдържателната част е поразително голяма и свръх натоварваща, сбита в няколко дни напрегнат маратон. Затова и най-силните изложби печелят публиката и критиката със своята ясна и чиста концепция, кратки и комуникативни от пръв поглед реализации, атрактивен и отчетлив изложбен дизайн, бързо четими и добре структурирани текстове и предложения за взаимодействие с посетителя. 2021 наложи хегемонията на QR кодовете. Няма ги тежките разпечатки и всевъзможните каталози. Всяка изложба има свой квадрат за сканиране и четене друг път. Най-мащабното отдаване на QR кода правят германците, които посрещат с празен многокалибрен павилион, бели стени и зали, а техният QR код отвежда във виртуалната реалност на 2038г.

Преднамерено разнообразният подбор от изложби по-долу дава сравнително ясен ориентир към изключителното многопосочие при третирането на темата – като посока и като инструменти за реализация.

Connectedness Pavilion_AllFotos_HampusBerndtson

Дания “Con-nect-ed-ness”: Десетки контейнери покрай сградата на павилиона събират дъждовна вода, за да бъде рециклирана и ползвана в специално обособена градина за отглеждане на билки, които се запарват на чай, който се поднася на всеки посетител, който е поканен да отдъхне в зала, потопена в мека светлина и много течаща вода. Тази циклична водна система свързва посетителите и сетивата с природата и създава усещане за покой и умиротворение сред хаоса и забързаността на света.

САЩAmerican Framing”: Отправна точка e процеса на строителство с характерната и широко използвана в САЩ дървена монолитна гредова и редова конструкция. Добила популярност през 19 век и ползвана в 90% от новостроящите се къщи и до сега, изложбата отдава чест на този фундамент на американската архитектура в три елемента – голяма дървена конструкция-променада пред павилиона, мебели и елегантна минималистична изложба със снимки и макети. Егалитарност и непретенциозност с мисъл за красотата в простите и добре работещи модели.

ВеликобританияThe Garden of Privatised Delights”: изложбата предизвика шумен отзвук заради своята политическа позиция, без да прави компромис с остроумието и привидната шеговитост и лекота, характерна за подхода на британците. Covid-19 само подхранва болезнения проблем в страната, а именно липсата на общи споделени пространства, както публични, така и частни. Преминаването през шест инсталации предизвиква размисли за това как Обединеното кралство би могло и трябва да се отвори за по-широко взаимодействие между публичния и частния сектор за създаването на работещи механизми за споделени пространства за местните общности.

ЯпонияCo-ownership of Action: Trajectories of Elements”: Традиционна дървена японска къща от следвоенния период е разглобена и пренесена на парчета в националния павилион на страната. Впечатляващата акция е съпроводена от богат снимков материал на домакинството от различни периоди в неговата история. Строителните елементи са в ролята на артефакти. В тишината на разглобеното жилище и снимките по стените се крие чувство на смирение – домът като свидетел и член на семейството, като събирателен дух и материя на живота в него, като това, което остава след…

ПолшаTrouble in Paradise”: освен с красив експозиционен дизайн, полският павилион впечатлява с избора на тема, която изследва стереотипите при маргинализирането на постсоциалистическата провинция, особено в случая на Полша, където 93% от площта се счита за селска. Провинцията ще спре да бъде обречена на периферност, когато политици, архитекти, творци и общество спре да възприема големия град като единствената възможност за просперитет.

Сърбия8TH KILOMETER”: Това е историята на Бор – миньорски град в Източна Сърбия, чиято съдба от появата му в началото на ХХ век е подчинена на променящите се курсове на неговата основна икономика. Жителите на Бор разграфяват пространствата на града през съществуващите седем километра – откритият рудник е отправната точка – „нулев километър“ или „края на света“. „Осмият километър“ представлява качествено нов слой с интерпретации за по-нататъшното му развитие извън минната индустрия, замърсяването и бедността.

РусияOpen!”: на фокус е ролята на културната институция да променя нагласи, да подпомага създаването на нови модели на съвместност и да превежда обществото през сложни политически, социални и технологични промени. Проектът се състои от три основни компонента: почти празен и изцяло реконструираният павилион на Андрей Щусев от 1914г. , с което се подчертава новата отдаденост (архитектурна и институционална) на отвореността; геймърска станция; и книга с двадесет и осем поръчани текста, изследващи алтернативни начини на мислене и действие в рамките на (културните) институции.

Израел “Land. Milk. Honey.”: Мрачен хлад витае из израелския павилион, педантично оформен от неръждаема стомана и автоматично задвижвани шкафове, изваждащи и прибиращи препарирани животни, включително и човешки скелет. Зад привидно лъскавия експозиционен дизайн се мумифицират сериозните проблеми, възникнали следствие на селскостопанския просперитет в оспорваната между Израел и Палестина земя. Прекарани през погледа на животните, тежките теми за военен конфликт, смърт и необратима промяна нагарчат на фона на сладката библейска метафора за млякото и меда в страната на изобилието.

Международната изложба в централния павилион на Джардини и в залите на Арсенале крие куп съкровища. Бързо преминаваме и през тях:

raumlaborberlin, “Instances of Urban Practice”: инсталацията, част от международната кураторска изложба, отличена със Златен лъв за най-добро участие. Защото измества вниманието от изградения архитектурен обект към качествените процеси: архитектурата се превръща в поредица от действия на самоорганизация и начин на придобиване на знания чрез овластяване на местните общества, които заемат социална позиция в два конкретни примера: Плаващият университет и Haus der Statistik в Берлин.

Superflux, “Refuge for Resurgence”: Въображаемо бъдеще, в което дивата природа си възвръща градовете, възпроизведено посредством дълга банкетна маса, на която всички същества имат място. Като метафора за устойчивост, адаптация и надежда за екологичната взаимозависимост в един пост-антропоценски свят.

Studio Ossidiana, “Variation on a Bird Cage” изследва обектите, чрез които хората формализират срещите си с птици – хранилки, места за почивка и други като форма на съжителство.

Tomas Libertiny, “Beehive Architecture” – скулптури от пчелна пита, създадени от рояци от над 60 000 пчели. Томас Либертини “подава” на пчелите 3D отпечатани арматури и ги поставя в града. Той нарича процеса „бавно производство“, което позволява минимална намеса в естествения процес.

Lucy McRae, “Heavy Duty Love” – машина, която заменя човешката близост чрез само-изградена интимност в домашни условия и като нов вид спортно устройство, притискащо тялото между слоеве дунапрен.
Skidmore, Owings & Merrill “Moon Village” – архитектите си партнират с Европейската космическа агенция, за да представят „нов тип космическа архитектура”, която обхваща идеята за „устойчива екосистема“ на повърхността на Луната.

Studio Other Spaces е основано от световно известния артист Олафур Елиасон и архитекта Себастиан Беман. Двамата създават масивна инсталация с 50 участници, наречена “Future World Assembly.” Тя е подредена върху кръгъл килим, изтъкан от рециклирана пластмаса от океаните. Това е въображаема управленческа структура, където законодателството защитава правата на не-човешките същества, като дървета, гъби и дори скали.

Всички павилиони са достъпни за разглеждане онлайн тук. Архитектурното биенале във Венеция е отворено за посещение до 21 ноември 2021, билетите са по 25 Евро за еднократен достъп при наличието на личен документ и удостоверение за ваксинация или PCR тест.