СКРИТИТЕ БУКВИ

СКРИТИТЕ БУКВИ – ГЛАВА ПЪРВА
През 2018г. на няколко места из София се появяват пейки с формата на 14-те  букви от кирилицата, специално тези без еквивалент в гръцката и латинската азбука – Б, Д, Ж, З, И , Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Всяка пейка е обвързана със стихотворение на съвременен български автор. Поставени из различни тихи и закътани кътчета, сред паркове и градини, за да образуват специални места за четене и срещи със съвременната българска поезия, тези градски мебели очароват моментално хората. Дотолкова, че получават различни аколади като Награда на журито за ярки постижения в областта на изкуството и културата на Столична община през 2018 г., участие в първото издание на сборната изложба “Преглед на българския дизайн 2018” (фестивалът МЕЛБА), а от 2019 г. комплектът букви тръгва и по света под името „Българските букви“. Гастролът им преминава през Париж, Берлин, Пловдив и Будапеща. От българското посолство в Рабат, Мароко, изработват свои пейки-букви по подадени скици. 

Ансамбълът от букви-пейки умишлено се поставя в определени части от градовете, в които гостува, за да послужи като убежище от динамиката на улицата и да бъде литературно-поетична платформа, популяризираща българската писменост. Както е заложено още в началото на описанието от самите автори, „Скритите букви“ е пресечната точка между типография, поезия и градска среда. Автори на проекта са Тодора Радева, Боряна Зафирова и Кирил Златков.

„Навсякъде слагахме табели с преводи на съвременна българска поезия и кратка история на кирилицата. Направихме специални поетически четения в Берлин и Пловдив. Проектът ни успя да стигне до много хора, да пресече ежедневните им пътища и, надявам се, да ги изкуши да четат повече съвременна българска поезия.“ споделя Тодора Радева. В основата на проекта стои идеята на художника Кирил Златков, а цялата визуална идентичност тръгва от шрифта му „Комета“. Той е и основата за разработването на самите пейки като 3D варианти на буквите. Техните конструктивни схеми са дело на арх. Иван Иванов. Логото в този първи етап от „Скритите букви“ през 2018 г. е на Велина Мавродинова, а сайтът на „Редизайн“. 

СКРИТИТЕ БУКВИ – ГЛАВА ВТОРА

След толкова силен локален и международен интерес за инициаторите на проекта е ясно, че буквите трябва да бъдат обновени и развити. Получават такъв шанс в края на 2020 след финансиране по няколко големи национални културни програми. Избират да се доверят на Студио FRANK (Костадин Кокаланов и Албена Лимони) с няколко конкрентни задачи – да се разработи мърчандайз, да се оформи поетическата антология, да се изрисуват новите пейки-букви, за да стигнат до същностната им нужда – цялостна нова визуална идентичност, която да съчетава в себе си трите важни елементи на идеята – типография, поезия и градска среда – и която да побира цялото многообразие и различни посоки на проекта. Екипът на FRANK успява да реагира с отворен визуален език, който може да се пренася върху всякакви елементи.

Новият етап от живота на буквите е разкрит пред публика на 11 май 2021 пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ със специално събитие – Визуално-поетичен маршрут с участието на съвременни български писатели. През месец спетември отново там ще е премиерата на поетическата антология „Скритите букви“, заедно с 3D мапинг върху фасадата на библиотеката. Но днес, 21 май, те заминават за Брюксел заедно с още четири пейки – Б, Й, Ъ, Я.

„За мен водещо в целия проект е възможността за среща със съвременната българска поезия. При това – неочаквана среща по всекидневните маршрути на хората. Литературата придава ново измерение на идеята,  защото именно поетите са най-добре работещи с езика. А буквите сами по себе си не означават нищо, ако не образуват думи и смисъл,“ мотивира инициативата си Тодора Радева. За нея най-важният урок от този проект е – че е възможно! „Възможно е да се преодолеят административни пречки; да се балансира между различен тип творци и изпълнители; да се работи едновременно с национални институции, местни и международни партньори; да се създаде дълъг, устойчив и развиващ се във времето проект.“

Проектът ще продължава да живее на страницата hiddenlettersbulgaria.com. Предстои и представяне на поетическата антология на фона на 3D мапинг с Полина Герасимова от Poliforma, както и целия мърчандайз към проекта – картички, тефтери, тениски, торби, принтове и плакати.

ДИЗАЙН БЕЛЕЖКИ ПОД ЛИНИЯ – РАЗГОВОР С КОСТАДИН КОКАЛАНОВ, СТУДИО ФРАНК

Разкажи ни за дизайн концепцията зад новата визуална идентичност: Приемането ни по начало в екипа като партньори, а не като доставчици, доведе и до дадения разултат, който наблюдавате, защото бяхме оставени напълно свободно да направим своя интерпретация на основния смисъл на проекта, а именно „пресечна точка между типография, поезия и градска среда“. Това, което виждате, е съвместното съществуване на три групи от визуални елементи при правила, които варират или тотално са нарушени на моменти. Групите са 1). равнинни проекциии в изометрия на обемните букви от различни гледни точки, които най-често са части от траектория, която „наблюдателят“ описва около тях 2). Фрагменти от фотографски документи, архиви от няколко града в Европа, направени в продължение на много години от фотографът и много близък приятел на студиото  – Десислав Лилков, както и 3). Ръкописни следи, шарки, които представляват графични резонанси на градската картина. 

За нас беше важно да развием отворена система, която може да генерира множество резултати върху няколко основни принципа. Така една от опорните точки на графичния дизайн на „Скритите букви“ е и монохромната гама и изборът на един доминантен цвят, което пък беше напълно субективно и произлиза от възхищението ми към цветовете, които изникват преди залез. Тогава зелените тонове са особено дълбоки и сложни, а, нека кажем, това синьо-лилаво е в сенките на сградите и улиците.

Как протече самия процес на работа? Има важен аспект в този проект и той е, че знаците от Kometa Heavy са в основата на смисъла му. Пейките все пак са екструдираните му знаци. Проектът существува около популяризирането на кирилицата и българската култура, така че Kometa Unicase Heavy ( https://bit.ly/3tSLa07 ) беше една от дадености, с които трябваше да боравим. Тогава някъде се попитахме „А няма ли да е смислено тогава, ако графичната идентичност на проекта всъщност е комбинация на съдържанието от три източника, което да е буквалката илюстрация на описанието му?“. Така че колкото повече мислехме в тази посока, толкова повече започвахме да вярваме, че точно това трябва да се проучи и има смисъл да бъде така.

Директно се обърнах за фотографски материал към Десислав, който познавам от много години вече и чиято работа чувствам толкова близка, че сякаш е това, което аз бих направил, ако боравих с неговите изразни средства. Той ни предостави фрагменти от архивите си, между които има голям времеви диапазон. Примерно, софийските кадри са от преди повече от десет години и присъстват сгради, които вече не съществуват (композицията с буквата Щ показва тухлената сграда до Гьоте Институт на бул.Дондуков).

Калиграфските композиции всъщност са по-точно ръпокисни шарки, защото нямат претенция за някакво изящно изпълнение, отколкото беше важно повече да носят усещане за свободен почерк. Бяха създадени множество композиции и се групираха с фотографските фрагменти в търсене на интригуващ сбор. Сякаш написаното е в резонанс с видяното.

Проекциите на обемните букви, както споменах, са променящата се гледна точка към обекта при движение около него. Това маркира отрязък от време, в който зрителят и обектът пейка са във връзка.

Държахме резултатът да е комбинация, а не смесица от отделните си части и всяка група да съществува отчетливо.

 

По какъв начин си сътрудничихте с останалите артисти и поети, участващи в проекта? Най-вече имах близка връзка с конструкторите на новите пейки от http://woood.co/ както и с Боряна Зафирова, която отговаря за художествената част и изработката на новите мебели. Беше планирано аспекти от графичния стил да бъдат адаптирани върху обемните букви, така че там имаше множество идейни и технически въпроси, които трябваше да решим. Два дни плътно бях с тях в работилницата, за пренесем фрагменти от една от ръкописните шарки по обема на пейките. Винаги е приятно да работиш по реална физическа реализация. Друго подобно приятно усещане е да вземеш реализирани печатни материали и да помиришеш мастилата и да видиш как се държат на светлина. Лилавият цвят беше намерен и по pantone и по RAL, но за самите пейки решихме все пак да сме по-сдържани, нищо че графиката им е доста интензивна.

Какво ни предстои да видим и преживеем с новата идентичност на Скритите букви? Реализациите по проекта са в началната си фаза все още, комплектът пейки предстои да се завърши и да поеме по пътя си, за да се върне на есен в София, когато ще има премиера на поетична антология, по която работим в момента. Също така за септември https://poliforma.net/ ще разработят mapping на Националната библиотека, който също ще взаимства логики от нашата работа. Ние също сме любопитни за оживяването в движение на проекта, защото всъщност той логично трябва да съществува в движение. Тодора по начало искаше да развием серия от качествено произведен и функционален мърчандайс, така че предстоят още реализации. Два дизайна за тениски бяха произведени в ограничена серия, но сега се организира по-голям тираж. Заедно с lodkata.com ще бъде създаден и тефтер или серия от тефтери, които да носят тяхното високо качество и нашите дизайн решения. Все пак всички тези идеи са план, по който работим, но не са факт все още.

Имаше ли творчески идеи, които не успяхте да реализирате и от които трябваше да се откажете? Разбира се, винаги има. Дори през годините има едни и същи идеи, които така и не могат да се реализират заради време и бюджет. Не само за проекта сега, а принципно. Когато имаш изяснена концепция, е лесно да започнат и свободните мечти „а какво щеше да стане, ако примерно…“ и така нататък. Все пак по начина, по който партнираме с екипа на проекта, си мисля, че нещата са в процес на разработка и могат да се появят нови реализации, за които не сме говорили до сега. Да видим.

 

Фотографии и визуализации: Архив Скритите букви

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: REFOBIA

От средата на лятото досега представяме независими реализирани идеи на дизайнери и творчески колективи в инициативата Нови модели на ежедневие. Благодарни сме на всички, които отделиха време и усилие да изпратят проект и така да дадат пример за многообразието от налични дизайнерски способи, които облагородяват средата или помагат за разрешаването на видими или невидими проблеми. Слагаме крайна това първо издание на инициативата, но пред нас е фестивала за дизайн Мелба, част от който ще е и изложбата Преглед на българския дизайн. Там ще може да видите някои от подбраните модели.

REFOBIA е игра, чието начало е поставено преди две години, а официално е лансирана в края на 2019. Идеята се ражда в екип от рекламисти и маркетинг хора. Полина Видас и Милена Едвиг са стратези, които работят с потребителски инсайти. „За един проект изведохме от данните, които анализирахме, че никой не споделя за страховете си, защото има стигма, срам и страх от присмех,“ споделя Полина. Те продължават да дълбаят в темата с изследвания и интервюта, за да се убедят, че са налични иновативни подходи към страховете и фобиите.

„Нашата концепция е, че страховете трябва да бъдат изследвани, споделяни и с тях може дори да се забавляваме. Това изисква общ процес – от векове се случва през игра или споделяне в общност – около огъня едно време, на седянката, на масата. Същевременно бордгеймовете не отпадат от навиците на хората, напротив – дигитализацията на всичко изисква тази аналогова глътка въздух. Така решихме, че концепцията ни може да има и уникална игра с оригинална механика,“ разказва ни по-подробно мотивацията си Полина.

Впоследствие двете основателки на проекта записват да учат Артистични и психосоциални практики и психодрама – Магистърска програма в НБУ, според тях – силна и специална програма на Давид Иерохам и Цветелина Йосифова, където набират ценни знания за груповата динамика и играта. „В нашата работа в маркетинга и рекламата поддръжането на групова кохезия на брейнсторминг сесии, например, или на тиймбилдинг е от ключово значение и открихме, че споделянето на страховете през образа на картите бързо “чупи леда” сред непознати или хора, които трябва да бъдат загряти за обща дейност.“

REFOBIA е предварително тествана около 2 години в рекламистки екипи и сред приятели, а около Хелоуин 2019 проектът е официално представен и с изложба “Face your fears” в галерия Доза, където се дава възможност на над 70 души да застанат буквално пред страховете си (на постери) и да поиграят на играта. На сайта могат да бъдат открити и атрактивните произведения – лимитирани серии изкуство и плакати, нарисувани от Драгомир Костадинов PXRN – автор и на илюстрациите на картите. 

Играта е подходяща за всеки. Създателите на REFOBIA са без претенции тяхното начинание да оказва терапевтичен ефект. Това е способ за забавление, споделяне, свързване, загряване. Предвиждат се и серии – тийн страхове, корпоративни страхове, Covid-страхове. „Това, което планираме извън самия проект, е създаване на масов дебат и събития по темата със страховете и създаването на изцяло нов контекст, в който ги гледаме и поставяме, особено след предизвикателствата на 2020 г.,“ завършва Полина.

Подканваме ви да научите повече за играта, защо не и да я пробвате, на официалния й сайт: www.refobia.com

Следете новините покрай новото издание на фестивала Мелба във Фейсбук и в Инстаграм.

ЛЮКА БОФОР

„Аз съм зодия Близнаци, роден в Кан … Обичам живота, добрата храна, нощта и историите от първия ми ден на Земята, което беше през 1981 г. Обичам всички видове паста … и филми на ужасите, особено тези на Сам Рeми и Уес Крейвън… Харесвам синьо, зелено, жълто, червено, бяло и виолетово. Обичам да заспивам върху котката си, докато слушам «Hooves» на Bowerbirds… Харесва ми да стоя пред стената и да си представя какво мога да нарисувам, ако жена ми ми позволи да го направя. Харесват ми щастливите и тъжни хора, нацупените устни и девствените красавици, тези, които имат да разкажат история. Обичам меланхолията… и усещането на Фабер Кастел по листа ми … Харесва ми да спя по корем и да усещам краката си извън леглото. Харесва ми да си лягам късно и да ставам късно. Харесват ми оживените дискусии, ударите в устата, усмивките, които казват много…“

 

20171101-DSC_1379

 

Така поетично и искрено представя себе си Люка Бофор на своя уеб сайт. По същия щедър и открит начин той комуникира своята работа чрез думи, илюстрации, колажи и филми. Французинът обвързва изкуството си изцяло със скейтборд културата. Познат е сред своите последователи най-вече със стилизираното множество от черно бели фигури, зад които се крият странни и неразгадаеми истории, или със странните цветни същества, които като независими наблюдатели на средата, стоят небрежно в някоя снимка или корица на списание.

 

20171101-DSC_1405

Люка Бофор си сътрудничи с марки като Vans, Converse и Dakine. Негова страст са скейтборд списанията, които той колекционира от години. Именно на тази тема посвещава и документалния филм DEVOTED. Бофор признава, че гледа с носталгия към 90-те и че изкуството му е тясно свързано с този период.

 

lb

 

Люка Бофор е в София по покана на Stinky Socks, The Kontakt и Генератор, където води майсторски клас и лекция. Прожекцията на неговия документален филм „DEVOTED“ е на филмовия фестивал So Independent.

Ако ви е интересно да разберете повече за Люка Бофор, препоръчваме да прочетете интервютата с него в Under The Line и в Програмата.

<фотография Виктор Бобчев>

Новият музей

Има международни стандарти за развитието на институциите за изкуство с цел привличането на по-голяма публика. Има също местни особености, които трябва да бъдат взети предвид. Комбинацията от тези два подхода могат да са успешна формула за един жив и перспективен музей, галерия или арт център. Действай в малък мащаб! Големите институции остават в миналото.”  

Мария Василева (куратор)

DSC_2965

DSC_3027

Това мнение на един от най-изтъкнатите и уважавани независими куратори в България се появи като реакция на състоялата се наскоро затворена дискусия с Педро Гаданьо относно новата роля на културните пространства, тяхната променяща се функция и отговорност спрямо публиките и състоянието на просвета в обществото. 

Педро Гаданьо е доказал се и високо търсен специалист по темите архитектура, музейно развитие и медии. Той е бивш куратор на департамента по архитектура и дизайн в MoMA Ню Йорк и първият директор на новия Музей за изкуство, архитектура и технологии в Лисабон – MAAT, който отвори врати през есента на 2016г. Основен мотив в работата му е да превърне музеят в изключително място за изложби и колаборация, събития, образователни програми и други активности, насочени към големи аудитории. 

Една топла сутрин в края на май в София, в приятна атмосфера на закуска и чаша кафе, Педро Гаданьо се срещна с активни представители на българския творческия сектор в полезен разговор за неговия професионален път като куратор, как се стартира нов музей и какви са предизвикателствата за увличане на общността в програмата му. Дискусията бе водена от нас, Студио Комплект, а смислените и добри идеи, които бяха споделени на масата, записани и редактирани в трийсетминутен подкаст на английски. В него сме се опитали да извлечем ценен опит и подбуждащи ни към нови посоки на работа идеи. Чуйте подкаста тук.

 

DSC_2979

 

Принос в ползотворния разговор взеха следните участници: арх. Анета Василева (WhAT Association), арх. Ангел Захариев (Група Град), Велислава Попова (главен редактор Дневник), Весела Герчева (програмен директор Музейко), арх. Ина Вълканова, Калина Жулева (психолог, специалист по дизайн мислене, Генератор), арх. Мариана Сърбова, Мария Василева (независим куратор), Севделина Войнова (програмен директор Асоциация за развитие на София) и Зорница Миткова (връзки с обществеността).

Организация: Зорница Миткова

Фотография: Илиян Ружин

Посещението на Педро Гаданьо в София за лекция на тема новия музей и предизвикателствата пред него по отношение на програма, образование, публика и маркетинг и комуникация в София на 30 и 31 май 2017 г. се осъществи с любезната подкрепа на Посолството на Португалия в България и Института Camões в София. Специални благодарности на арх. Ина Вълканова.

Линк към подкаста –> тук.

 

Севда Семер в Hato Press

Севда Семер заминава за Лондон преди година. Без обвързващ план или конкретна идея какво ще й се случи. И преживяването се оказва странно и със заслужена емоционална стойност по онзи особен начин, в който интересните приключения се развиват. Преди това Севда е важна част от екипа на списание Програмата – като писател, фотограф и илюстратор. Многообразните й таланти намират проявления в точно оформени ревюта на книги (може да се доверите както на селекцията, така и на погледа й към тема и изказ), статии, в лични визуални дневници, които тя рисува към всеки ден от годината от 2015 г. насам, в картини, отзвук на нейната свободна ръка и интерпретация, две от тях показани в изложбата Арт старт: млади художници, които да следим през 2017 (Гьоте-институт и Галерия Credo Bonum, януари-февруари 2017г.) и фотография.

Освен силните ни симпатии към творческите способности и своеобразен талант на Севда, повод да се свържем с нея е зинът, който тя отпечата като резултат от тримесечна резиденция в HATO PRESS – най-голямото студио за ризография в Лондон. Рисунките са придружени и с нейните специални кратки текстове във волна форма размисли. И докато чакаме пристигането на нашия брой в София, ви предлагаме да се запознаете отблизо с някои от тях.

Проектът с Hato Press:

Ризографът, на който напечатах зинът, ми е любопитен отдавна – тази стара машина за евтин и красив печат ми изглеждаше дори леко екзотична, толкова странни изглеждат резултатите, ако се вгледаш отблизо. Исках да направя нещо с него, особено след като го пробвах по време на работилницата на Hip Hip Zine Fair през 2015. Започнах да се оглеждам в печатниците с ризограф в Лондон и така попаднах на Hato Press. Без да имам ясна идея им писах мейл с портфолио и обясних колко съм ентусиазирана да правя нещо на ризограф, а те изненадващо отговориха също толкова ентусиазирано. Видяхме се и ме поканиха да взема участие в тяхната програма за артисти, нещо като резиденция или стаж от около четири месеца под името Printernship – идеята е, че те учат как да печаташ и в последния месец завършваш с печат на свой собствен проект. Ужасно ми хареса и от обичайния стаж бързо започнах да любопитствам как се поправят машините или да печатам съвсем истински работи в студиото – от меню на виетнамски ресторант в краен квартал до информация за наградите Търнър или листовки за Tate Modern. Чак не ми се преминаваше към печат на моята работа.

IMG_1589 IMG_1637 IMG_1646 IMG_1647

 

Мотивацията:

Целият зин е вдъхновен от преживяването ми в Hato Press и като всяка работа с ръце е плод на дълга медитация. Hato Press е разположена в нещо като голям склад, в който слушахме Хосе Гонзалес или някакъв сериозен рок’н рол. Ужасно силно, разбира се, за да се заглушат машините, които печатаха, сгъваха, лепяха и шиеха наоколо. Цялото това нещо създава страхотно усещане за ритъм. Започнах да записвам нещата, които ми хрумват. Текстовете и картините не се допълват, просто за мен бяха различен вид мислене тогава, като два паралелно развиващи се разказа. Исках да има много пространство, визуално и цветово, затова реших да е черно-бял. В картините си винаги се опитвам да мисля в ритъм, затова реших да махна цвета от тях и да оставя само него видим.

IMG_1632

IMG_1630

 

Форматът дневник:

Вероятно малко наивно си мисля, че колкото и лични неща да пиша, в крайна сметка те никога не могат да са твърде лични. Преди време бях пратила страница от дневника си на едно канадско списание, Dear Journal, почти без редакции, и нямах никакво колебание, също като сега. Повече се притеснявам да показвам визуалните си творби. И го приемам за съвсем естествено. Особено, ако е извадено от контекста на целия ежедневен текст, който пиша, застава като някакво малко парче, което може да значи какво ли не. И там е свободата за мен: в добавения от читателя смисъл.

13244653_10153774409258565_7482102731092027230_n

Изводи:

Харесва ми в края да се изненадвам, да си мисля, че правя едно, а после да си дам сметка, че всъщност да, през цялото време съм вървяла към нещо друго. Мислех си, че правя плакат като допълнение към книгата, като случайна мисъл, но чак като го сложих на стената и прочетох книгата за пръв път в готовия й вид, си дадох сметка, че плакатът е основата – останалото е като негово обяснение.

Главният урок беше времето. Имаше един момент, в който няколко часа ходих из града докато се стъмваше с моя приятелка, тъкмо пристигнала в Лондон, а аз в пълна агония – не мога да го завърша, не знам накъде да поема, кажи ми какво да направя… Ако не беше крайният срок, за да се събера и стегна, щях да продължа да го пиша завинаги. То как ли се завършва дневник.

 

Плановете:

В началото, докато още мислех над изданието, се забавлявах с идеята, че е като каталог за несъществуваща изложба, даже си говорихме с приятели да й направим откриване (без картините, само с „каталога“). Може би е логично да последва и изложба. Винаги ми е интересно да изследвам нещата до край и до всички посоки, така че може би сега чакам приятния момент на дистанцирането, за да мога да го видя малко острани.

14222217_10154046337453565_5439199793745263200_n

 

Понастоящем:

Знам, че съм Лондон още малко. София ми липсва и за връщането там има конкретни планове, така че всичко е като във вакуум. Преди да замина казвах, че това ще е междинна година/gap year. Исках да направя нещо съвсем различно от всичко досега. Даже търсех да е нещо съвсем абсурдно, беше ми дошла тази идея. Това е историята как ме учеха да ставам миксолог в ресторант с две звезди Мишлен, преди всички да се събудим и да се сетим, че е смешно, имам точно нула опит зад бара. Така че продължих да пиша на свободна практика, и започнах да подреждам витрини и да правя калиграфия и рисунки за огромна верига книжарници тук. Странно е, зарежда ме с енергия и ми позволява по цял ден да мисля визуално, което ми помага да рисувам. Сега работя над един голям проект, още се чудя как да го покажа – визуален дневник за всеки ден от годината. Изисква се огромен инат, за да завършиш нещо такова, а ми е втори едногодишен проект, след като всеки ден през 2015 правих калиграфия в една поредица от дневници. На втори януари записах нещо отстрани на една много черна и странна рисунка – да не мисля за „красиво“ – и гледам да следвам документирането и дневниците по това правило.

16684133_10154486373948565_7081612998634509302_n

 

Всички представени визуални материали са дело и собственост на Севда Семер. Може да я следите в Instagram. Свои фотографии подрежда онлайн тук

WEAR Sustain

Интердисциплинарният характер на нашата работа наскоро ни обвърза с новаторския проект WEAR Sustain, чието официално лансиране през различни партньори в Европа предстои този април.

Локални инициатори са Digital Spaces Living Lab и Smart Fab Lab – гаранти, че говорим за сериозни и силно интересни нововъдения на границата между дигиталните технологии и дизайна. Студио Комплект е поканено да съдейства за връзката с различни дизайнери и визуални артисти, както и да допринесе за изграждането на регионална балканска платформа.

Повече за проекта: WEAR Sustain е изцяло фокусиран върху сътрудничеството между творческия и научния сектор, за да предизвика визуални артисти, дизайнери, архитекти, инженери, програмисти и други да създадат уникални носими устройства, дрехи или аксесоари. В зависимост от крайния резултат – някои от експериментите имат шанс да бъдат изведени до тестова фаза и производство, защото избрани екипи от дизайнери, хора на изкуството и технологиите от цяла Европа ще получат финансиране до €50,000 (на екип), за да доразвият своята идея или проект до успешен прототип или продукт.  

Screen Shot 2017-03-15 at 12.57.12 PM

{Линк към статията, откъдето е взета илюстрацията}

Какво предстои: Като част от организационния екип имаме удоволствието да ви поканим да се включите в събитието по лансирането на проекта в София и в хакатона за измисляне и прототипиране на Wearables.

Как да се включите: Проектът е отворен за участници с фокус върху дизайн, изкуство и технологии, които заедно да създадат едно ново поколение от носими устройства (wearables) и електронен текстил (e-textiles) и то по устойчив, екологичен, етичен и естетичен начин.

Важни дати:

до 25 март: заявление за участие в представянето на WEAR Sustain и/или Hack&Wear хакатона на https://goo.gl/forms/x1KV4bX8q8K4SpPI2

– 30 март (четвъртък) от 18:00ч. в Smart Fab Lab в София: събитие по официалното откриване и представяне на проекта WEAR Sustain в Централна и Източна Европа, последвано от коктейл и networking.

– 31 март, 1 и 2 април в Smart Fab Lab – Hack&Wear хакатон: първият в България хакатон за създаване на прототипи на носими устройства и електронен текстил. Хакатонът ще събере водещи дизайнери, хора на изкуството и технологиите, за да направят екипи и заедно за един уикенд да реализират начални прототипи на свои иновативни идеи. Най-добрите ще получат преференциален достъп до машините в Smart Fab Lab през април и май 2017г. и консултации от менторски екипи, за да доразвият своите идеи и прототипи и да кандидатстват за WEAR Sustain.

– 1 април – 30 май 2017г.: кандидатстване по първа отворена покана за представяне на предложения за нови проекти на официалния сайт на WEAR Sustain. След това ще бъдат избрани и подпомогнати 48 нови идеи и проекти от Европа през 2017г. и 2018г. с общо 2.4 милиона евро финансиране.

Повече информация за WEAR Sustain събитията ще откриете във Facebook. Може да се присъедините и във Facebook групата за wearables на Smart Fab Lab – Wearables Bulgaria FB group, където се публикуват новини и любопитни примери за wearables от цял свят.

 

 

МОДЕРНА ЛЮБОВ

Любовта е онази мощна сила, която винаги е вълнувала хората, независимо от време, пространство и място. Музикантите я възпяват в песни, художниците я обезсмъртяват в картини, а редакторите на The New York Times майсторски я канализират в завладяваща милиони читатели по цял свят рубрика Modern Love вече 12 години.

Modern Love се появява за пръв път в неделята на 31 октомври 2004 г. по идея на редактора на Sunday Styles в The New York Times – Трип Гейбриъл. Той кани Даниел Джоунс и съпругата му Кати Ханауър, автори на популярните книги за стреса от поддържането на успешен брак The Bastard on the Couch и The Bitch in the House, да поддържат рубрика с есетата за радостите и тревогите на любовта. Първата публикувана история е на Стив Фридман, който разказва за провала в отношенията си с жените.

Динамичните времена във връзките между хората са отразени в красиво написани и силно емоционално въздействащи истории от различни точки на планетата. Обединяваща е темата за любовта, как да я открием и как да изградим трайни взаимоотношения. Непроменени остават и очакванията на хората спрямо истинската любов – тя трябва да се усеща лесно и естествено въпреки придружаващите я проблеми и фактът, че животът е пълна бъркотия.

Процесът на подбор на текстове е труден, a въздействието им – мащабно. На месец Даниел Джоунс получава около 600 предложения, от които трябва да избере само четири. Есето To Fall in Love With Anyone, Do This достига до над 10 милиона читатели и чрез придружаващата го кратка анкета успява да ангажира 16 милиона души, които сумарно прекарват 160 години в четене на тези две страници. Това е и най-четената статия изобщо в The New York Times за 2015 г.

Modern Love се движи от редактора Даниел Джоунс и заместник-редактора на Styles секцията. През годините рубриката има и своя видеоверсия с участието на различни режисьори и илюстратори, а работата им е номинирана за Emmy. В момента обаче е спряна за неопределен период. Най-новото покрай Modern Love e подкастът, който стартира преди няколко седмици и за своето кратко съществуване не е излизал от тoп 5 на iTunes. „Може би съм предубеден, но за мен подкастът е феноменален“, признава пристрастието си Джоунс.

Браян Рай (Brian Rea) е дългогодишният илюстратор на Modern Love, а неговите творби са неотменни придружители на историите. Те са интелигентни, игриви и красиви и са определящи за възприятието и идентификацията на рубриката толкова, колкото и есетата. Браян Рай има отчетлив стил, който прилага в създаването на своите дизайн и рисунки за книги, стенописи, модни сесии, плакати, музикални видеа и списания. Те дефилират в медии като Playboy, Vanity Fair, The New York Times, The Atlantic Monthly, Time. Сред верните му клиенти са Marni, Herman Miller, Kate Spade, Honda, Billabong, Random House и MTV. Той се изявява и в изложби, а отскоро преподава в Art Center College of Design в Лос Анджелис. Успяваме да се свържем с Браян Рай, тъкмо когато се завръща от Стокхолм в дома си в Лос Анджелис.

Как и кога започнахте да рисувате?
Като малък рисувах постоянно. Моите родители не бяха изявено артистични, но пък ме подкрепяха силно. Изучавах илюстрация в Maryland Institute College of Art. Моята първа работа беше в гимназията – правех рисунки на гърбовете на дънковите якета на съучениците си, най-вече лога на известни рок групи. Def Leppard ми бяха специалитет.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ЧУДАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Ако има радар за изгряващи звезди в дизайна, то Георги Манасиев и Елс Волдек отговарят точно на профила: умно подбрани участия във важни и стойностни програми, забележими включвания в правилните групови изложби и продуктово позициониране в деликатната, но и най-вълнуваща зона на концептуалния дизайн, където предметите са извън всичко обикновено, ала съвсем използваеми.

След кратък престой в Нов български университет в София Георги Манасиев заминава за RCA (Кралския колеж за изкуства в Лондон), където среща Елс Волдек. Двамата завършват специалност продуктов дизайн. Личното привличане един към друг, както и различията между тях в начините им на работа, интереси и способности ги водят към естествено продължение – съвместна дейност. Така през 2013 г. официално се ражда Odd Matter. Името обобщава нещата, които ги вълнуват и привличат, и до голяма степен съчетанието на двете думи са и те двамата в професионален и в личен план.

„Не се стремим да имаме конкретен метод за навигация през проектите си, защото има наистина много неща, които са ни интересни и за които сме любопитни. Процесите и методите ни са различни, но ключов елемент е стремежът да разберем корените на това, с което се занимаваме, и да сме възможно най-свободни и дори наивни, когато развиваме нови проекти. Интуицията и адаптивността са важни части от процеса ни на работа.“
Георги и Елс стартират с работилница в Лондон, но високите бюджетни изисквания на града и търсенето на ново начало ги отвеждат в родината на Елс – Холандия. Odd Matter се помества в просторно и пригодено за различни експерименти студио в Амстердам, където се раждат знакови за тях проекти. Столовете от заплетени на ръка въжета Surrounded са първият общ продукт на Odd Matter.

Вдъхновението идва след престой по програма в Ахмедабад, Индия. Първата сериозна поръчка пък е от галерията за декоративно стъкло в Нотинг Хил – Vessel, за която те създават серията от осветителни тела Overnight (цветно стъкло и мед). След резиденция във вила Ноай миналата година отнасят специална награда за серията коркови съдове Floter (корк, олово и популярният в момента материал Jesmonite). Усилията им в създаването на отчетливи обекти са забелязани от галерия ARAM, Лондон. Това е ключовото място за референция, що се отнася до съвременен дизайн от творци в началото на своята кариера.

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.

ИСТОРИИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДИЗАЙН

През 2015 г. група ентусиасти от Чехия се захващат с амбициозната задача да създадат архив от истории, документиращи случващото се в дизайна в Европа. Дарина Завадилова (движещата сила на фестивала designSUPERMARKET) и колективът ОKOLO – Адам Щех (селекцията на теми) и Матей Чинчера и Ян Клос (визуален език на проекта) – създават интернет сайта European Design Stories. По-късно към тях се присъединяват фотографът Томаш Сучек и операторът Ян Рибак – главните виновници за добавената стойност на силните интервюта през качествения фото- и видеоматериал.

Сайтът впечатлява с личния подход в отразяването на историите – като среща с приятел – който хората зад проекта създават при посещенията си в студиата и домовете на различни автори от сферата на дизайна, архитектурата и изкуството. Само между другото споменаваме, че един от събеседниците им е българският индустриален дизайнер Валентин Водев, с когото се срещат във Виена.

Година след старта European Design Stories излизат и с книгата, чиято премиера беше по време на Седмицата на дизайна в Милано. След завръщането им от Италия разговаряме с Адам Щех.

Как бихте дефинирали идеята European Design Stories?
Искаме да представим разнородността на дисциплините в дизайна, като фокусът пада върху широкото му тълкуване, което включва и изкуство, занаяти и архитектура. Документираме много и различни проекти от млади експериментиращи дизайнери, чиито дейности минават през социално отговорен дизайн и архитектура, до винтидж и исторически значим дизайн, както и дизайн мислене в различните му проявления. Защото ролята на дизайна се променя много бързо – вече не става дума само за хубави форми и практични функции. Днес дизайнът е многостранен инструмент за изследване на културата и обществото, и то от различни перспективи.

Как избирате кого да представите?
Досега сме направили четири големи обиколки. Първата ни включваше Виена и нейните околности. Втората мина през Германия, Австрия, Швейцария, Милано и Торино, а третата – през Словакия, Словения, Северна Италия (Венеция и Удине). Последната обиколка логично беше в Чехия. Изборът на локации беше изключително импулсивен. Приоритет беше изследването на по-известните места като Виена или Милано, но и нови проекти, които се намират в периферията, като например някои архитектурни забележителности в Австрия и Швейцария.

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.

РАДОСТИНА БОСЕВА

Радостина Босева (36 г.) е фотограф, стилист и графичен дизайнер. Живее в къща на малък остров в залива на Сан Франциско, Калифорния. Преди шест години стартира своя блог 79ideas (в момента с 16 000+ последователи) с идеята да събира в едно място най-красивите неща, които открива в интернет. Вдъхновена оттам, започва да снима и да оформя интериори. По това време живее в Прага и заедно със съмишленици успява да стартира две списания – за дизайн и за сватби, но ги поверява в ръцете на други, когато заминава за САЩ. Почеркът в интериорните снимки на Радостина отдава почит към чистите, тихи, сиво-бледи и светли цветове с няколко силни акцента в композицията. Стилизираният поглед носи чувство за вид приказно съществуване в дом, който е прекрасен, своеобразен и личен заради детайлите в него.

Радостина е отраснала във Варна в съвсем стандартен за комунистическия строй дом. Усетът към красивото отдава на своите родители, които полагат усилия да обзаведат нейната стая по-различно, в бяло. „Мебелите не се отличаваха с някакъв революционен дизайн – най-стандартни и ръбати, обаче леглото беше без рамка и нетипично за времето. Карах баща ми най-редовно да разковава и сковава наново секции, да ми смалява бюрото… изобщо си пренареждах стаята с голямо удоволствие“, спомня си Радостина.

През последните десет години тя сменя често квартири и това е причината да изгради по-особено отношение към концепцията за дом. „На два пъти ми се е налагало да си събера нещата в два куфара и да се преместя. И тогава правиш избор да изоставиш любими вещи. Първият път боли, после свикваш.“ Друг неин спомен е свързан с Прага и конкретно с жилище, в което две години трябва да търпи присъствието на кожен диван в светлозелено, типичен представител на постсоциализма, но заради прекрасната светлина прави компромис с него. „Всичко това ме е научило, че домът няма общо с вещите в него, а с хората.“

Четете целия материал в рубриката ни в LIGHT.