АТЕЛИЕ БАУ-УАУ

Atelier Bow-Wow съществува от 1992 г., а интересите на неговите основатели Момойо Каиджима и нейния партньор Йошихару Цукамото варират от изследване на градската среда до архитектурен дизайн и публично изкуство. Те са сред високо продуктивните и известни по цял свят представители на японската архитектура, запленени от пространствената изобретателност, а не от естетическите парадигми. Тяхното привидно безгрижно като звучене име маскира изключително мъдра и подчинена на изследвания практика, без това да ги превръща в „архитекти на хартия“.

Atelier Bow-Wow имат десетки реализирани проекти за къщи, обществени сгради и публични пространства, публикувани книги по различни теми – Made in Tokyo, Contemporary House Studies, Echo of Space/Space of Echo, Graphic Anatomy, Behaviorology, както и изложби и преподавателска дейност.

Поводът за представянето им е деветото издание на One Architecture Week и очакваната лекция, която Момойо Каиджима ще изнесе по време на форума на фестивала (8 октомври, събота). В тон с последните две издания, при които директорът Любо Георгиев заедно с кураторския екип създаде последователност от интерпретации на една основна локация – квартал Капана (2014) и река Марица (2015), сега във фокус е третия по големина панелен квартал в страната – Тракия, а обединяващият мотив е ДЕЙСТВИЕ! Полезни практики от панелните квартали. Програмата е богата, може би сред най-силните от създаването на фестивала досега. Но по-важният и с остатъчен ефект момент е активирането на гражданите да разберат смисъла и ефекта от приложението на дисциплината в техния живот и да се включат в изграждането на заобикалящата ги среда, така че тя да им е по-удобна и приятна за ползване. На тази кауза са подчинени извършените от екипа досега проучвания, разговори с обитатели на Тракия, последвалите временни и постоянни намеси в междублоковите пространства, заснемането на документален филм, както и подготвената за времето на фестивала програма, наситена с разнообразни работилници, изложби и лекции.

В този съдържателен контекст Atelier Bow-Wow са логични участници в темата за панелните квартали. Не толкова с опит в подобни места, колкото с паралелите, които могат да се направят между богатият им опит и многопластови проучвания в сферата на поделянето, усвояването и приобщаването на публични и частни пространства. Те са пленени от Токио и микро постройките, които спорадично заемат градските пролуки по своеобразен начин, сгради с любопитни форми и находчиви решения за прозорци, дренаж, климатик и др. Двамата търсят, описват и анализират тези архитектурни проявления с термина Pet Architecture / Aрхитектура домашен любимец. “Харесва ми да наблюдавам как сградите се появяват от земята, от хората, от ежедневието, от някои краища на града, което изглежда като почти случаен процес. Този вид сгради ясно показват отношението на нашата практика към архитектурата и как тя може да отиде далеч отвъд стойността за красота или грозота,” обяснява Йошихару Цукамото. Atelier Bow-Wow работят и живеят в къща в Токио, която до голяма степен е сякаш наместена в привидно тясно и невъзможно място. Градейки с височина и отвореност в интериора, те използват всяко едно свободно място и постигат чудеса при предоставянето на варианти за качествен живот дори в пренаселени урбанистични места.

В традиционен японски минимализъм Момойо Каиджима предоставя блиц интервю по повод своето посещение в Пловдив:

  • Откъде идва името Bow-Wow?

Харесваме едно куче.

  • Какво е архитектура?

Живот и култура.

  • Основите на вашата практика са:

Живот и култура в обществото.

  • Как обществото да се интересува повече от смисъла на архитектурата?

Като чете за архитектура и намери смисъла й с познания.

  • Кои са механизмите за участие на гражданите в създаването на градската среда?

Съвместност.* 

*(Atelier Bow-Wow са запленени от рядко ползвания в архитектурата термин commonalities. Срещат го единствено в трудовете на Louis Kahn. През тази дума те размишляват над възможността да се възстановят съвместните практики в архитектурата чрез споделянето на процеса на правене на архитектура с хората. През 20 век индустриализацията води до период на икономически растеж. И въпреки богатството, връзката с обществото се губи. Науката за архитектурното поведение е наука за поведението на хора, сгради и физически феномени с цел техния оптимално добър начин на живот в специфичния им контекст. Науката се фокусира върху повтаряемите, ритмични, споделени аспекти на поведението и премества архитектурният дизайн от индивидуално базиран до  обществено споделен. Atelier Bow-Wow се аргументират, че през съвместността архитектурата може да установи нови връзки с и в обществото.)

  • Вашата спекулация за развитието на панелните квартали?

Различното значение в контекста.

  • Споделете мъдрост от вашия опит:

Да достигнеш до съвместност.

  • Какво е любопитно за вас в Пловдив?

Всичко.

  • Работното ви вдъхновение в момента:

Традиционните народни японски къщи Machiya и Minka  

  • Книгата, която бихте препоръчали на любител и професионалист архитект:

Commonalities на Atelier Bow-Wow!

  • Ако стартирахте сега като архитект, бихте се занимавала с:

Рибарско селище и гора.

 

ДЕЙСТВИЕ! Полезни практики от панелните квартали

One Architecture Week празнува девето издание с изключително силни и разнообразни формати, част от които ще останат като трайни намеси и след края на събитието. Международният фестивал, посветен на архитектура и градска среда, следва практиката от последните 2 години, в която темата се фокусира върху дадено място – квартал Капана (2014г.) и Реката (2015г.). Директорът на OAW Любо Георгиев решава 2016г. да е в третия по големина квартал в страната – жк Тракия, Пловдив. За куратори кани румънското studioBASAR. В предварителната подготовка на събитието се включват още много хора, които извършват поредица от срещи с жителите на квартала, изследвания върху историческите факти на мястото и въвличане на обитателите в решаване на това как техните пространства за живот не са само публична собственост, но и обща отговорност с потенциал да бъдат облагородени и превърнати в по-удобни и красиви за самите тях. Всичко, разбира се, се случва в квартал Тракия.

Програмата е по-наситена и интересна от всякога, а това са някои от нашите акценти:

изложбата Живи пространства, която проучва промените в панелния квартал Тракия като рефлекция на по-мащабни тенденции – 30% от населението на България живее в панелки. Куратор е Меган Луенбърг, а предварителните снимки дават заявка за мащабна и задълбочена работа;

постоянни намеси: един от основните проблеми при събитията е, че се случват в определена времева рамка, след която идеите и вдъхновението често и съвсем естествено избледняват; деветото издание на OAW прави много важна и сериозна стъпка напред в тази посока, като инициира намеси в квартал Тракия, съобразени и разработени след разговори с жителите му; рехабилитират се няколко важни публични точки – Басейн Платформа и между блокове 1, 2 и 3 с проекти на международни архитекти;

– пак работа в тази посока е специално създадената книга Алманах на панелна Тракия;

– още на предварителната презентация на програмата на фестивала може би работата, която най-силно ни впечатли, бе интерактивната карта – „на която е отразено актуалното състояние на ж.к. Тракия. Картата е публично достъпна и на нея всеки може да види (и активира) различни слоеве на реалността в квартала: от трасетата на водопровода, през позицията на семейните бизнеси, до разположението на беседките или пътечките през поляните.“

– за втори път в историята на фестивала е създаден и документален филм Познавате ли архитекта, в който на едно място са събрани някои от проектантите на ж.к. Тракия, „40-годишен панелен квартал, послужил за жилище на над 80 000 души от основаването си.“ Вижте програмата и на останалите прожекции – всички изглеждат доста увлекателно и образователно.

форум: сигурни сме, че всеки един от поканените лектори има ценна история за споделяне, но двамата, които ние лично не бихме пропуснали, са Момойо Каиджима от Atelier Bow-Wow и датският архитект Ян Геел , чийто труд е фокусиран върху организирането на по-хуманни градове.

Приятно и вдъхновяващо девето издание на One Architecture Week!

 

АРХИТЕКТУРА ЗА ВЪЗРАСТНИ

Застаряването на населението и увеличаването на броя на хората в пенсионна възраст в развитите страни диктуват необходимостта от нови решения в архитектурата и дизайна.

Актуални проекти за домове за възрастни хора по света дават пример за спокойни старини в комплекси, отговарящи на навиците и изискванията на нуждаещите се.

Матиас Холуич, който от години изследва връзката между архитектурата и стареенето и организира конференция по темата в Пенсилванския университет, обяснява: „С напредването на възрастта движението и социализирането стават все по-трудни. Архитектурата, градоустройството, продуктите и услугите могат да компенсират тези липси и да отговорят на новите потребности.“

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.

НА ЖИВО ОТ ФРОНТА

Съвпадението е преднамерено, а посланието – еднозначно: точно когато бъдещето на планетата изглежда по-разклатено от всякога с унищожителни военни конфликти и екологични катастрофи, архитектурата заявява своите оптимизъм и вяра, че има решения и те вече се прилагат. Двете най-знакови и важни събития за дисциплината в световен мащаб: наградата Прицкер (Pritzker Architecture Prize) и Венецианското биенале (Venice Architecture Biennale) през 2016 г. се обединяват около личността на Алехандро Аравена – архитект, чиито мощни заряд, интелект и размах прокарват нови пътища за професията.

Аравена съчетава на пръв прочит трудно съвместими характеристики – задълбочена академичност и гениални проекти от висок клас строителство с прагматично и простичко търсене на решения за нискобюджетни социални градски проблеми, които показват нови и съвсем смислени параметри за архитектурата.

Алехандро Аравена (48 г.) от Сантяго де Чили твърди как винаги е усещал, без да го осъзнава, че е иска да стане архитект. Като бъдещ студент е имал бегла представа за дисциплината и не е разпознавал имената на нейните революционери, като Мис ван дер Рое например. Но на приемните документи в университета за свой първи избор посочва архитектура, последван от танц и флейта, „които бяха моят начин да се пошегувам“.

Отношението на Аравена да не се взима насериозно е важна част от професионалното му развитие, защото му дава гъвкавостта да уважава мнението на хората, които ще ползват сградите му – абсолютна рядкост в егоцентричния климат по върховете на архитектурата.

Сградите на Аравена са, нескромно казано, впечатляващи. Серията от постройки за Католическия университет на Чили например като UC Innovation Centre (2014), Математическото училище (1999), Siamese Towers (2005), Медицински факултет (2004) са сред доказателствата за реализирането на високоестетически сгради с иновативни подходи. Съобразяването с местния климат и стремежът за енергийна ефективност чрез фасади и етажни планове, щедра естествена светлина и места за срещи показват как Аравена познава добре материалите и строителството, но и силата на архитектурата да общува на няколко нива.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

 

НАЦИОНАЛНА АРХИТЕКТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ

Архитектите създават нови реалности, начини на обитаване и ползване на града. Възможно ли е обективно да се твърди, че в някои части на света това се получава по-добре, отколкото в други? И, ако да, кои са факторите, определящи тази тенденция? През последните 50 години архитектурата на Португалия привлича жив интерес в професионалното общество. За своя скромен териториален мащаб тя успява да наложи стил, качество и собствен облик, които се превръщат в еталон за стойностна архитектура.

Португалия и България се различават диаметрално по отношение на своите архитектурни проявления. Идеята да се правят сравнения между тях на пръв поглед изглежда неуместна. И все пак един млад български архитект се заема с тази задача, за да разкрие нови перспективи за националната и обвързана с контекста на мястото архитектура.

Ина Вълканова, съосновател на eNVitecture, има дълга връзка с Португалия. Тя израства в Порто, където живее майка й, после заминава да учи в Аахен, Германия, където първата й задача е да анализира къща на Алваро Сиза Виейра – най-разпознаваемият архитект от Португалия. След нея следват други примери, които постепенно се превръщат в основно професионално занимание за Ина. С колеги създава офис за архитектурни разходки в Португалия и обслужва клиенти като IKEA, MIT Boston, офиса на Кенго Кума и камарата на архитектите в Бавария.

Идеята за изложба, посветена на съвременната португалска архитектура, се оформя някъде през 2011 г., докато Ина работи в ателието на Алваро Сиза Виейра в Порто. „Поради големия интерес към творчеството на Сиза често подготвях материали за изложби“, споделя тя. Опитът от тези проекти, добрите й контакти в Португалия и в България, забъркани с нужния ентусиазъм, прокарват път на първата подобна изложба у нас.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ДИЗАЙН ЗА МНОГОКРАТНА УПОТРЕБА

В своята най-добра роля дизайнът е носител на оптимизъм, на внушението, че светът може да е по-различен и да се развива към по-смислено и ценно бъдеще, че дизайнът предимно подпомага този прогрес. Вглеждайки се в работата на Studio Swine (Super Wide Interdisciplinary New Explorers), е по-лесно да повярваме, че това е възможно.
Английско-японският съюз между архитектката Азуса Мурками и художника Александър Гроувс съществува от 2011 г. и от самото начало смайва света с удивителния си подход към дизайна. Младата двойка поема по неконвенционален професионален път – този на дългите проучвания, на сериозното обвързване със социален и културен контекст, на висококачествените резултати с интелигентни внушения, които се постигат както чрез луксозни предмети, така и чрез решения на конкретни нужди и проблеми. Двамата обикалят света в постигане на тези цели.

Новината, че 80% от пластмасата в морето идва от сушата, от реките или от завихряни от вятъра боклуци ги отвежда на брега на Атлантическия океан. Там Азуса и Александър придружават рибарите на техните корабчета и събират пластмасови отпадъци. Сортират ги по цвят и с минилеярна ги претопяват още докато са на кораба. Получената сплав се оформя между простички калъпи, сглобява се и така още на палубата се раждат неповторимите табуретки Sea Chair. А на сайта на студиото има ясни инструкции как всеки сам да направи подобен стол.
Can City е резултат на няколкомесечен престой в Сао Пауло, където двамата наблюдават навиците на хора и ритъма на града, за да предложат начин за рециклиране на множеството изхвърляни ежедневно метални кутийки от напитки. Studio Swine изгражда компактна количка за претопяване и отливане на столчета в движение и на улицата.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ALMOST

Almost е нова марка български мебели, създадена от младия архитектурен колектив от София DontDIY, който успешно рафинира представата за семпли дървени предмети и ги предлага за масово производство. Архитектурно бюро DontDIY е основано през 2011 г. от Светослав Мичев, Стeфан Минков и Христо Станкушев в София, по-късно към екипа се присъединява арх. Антонина Илиева. Може би познавате работата им като проектанти на интериори (популярното betahaus.sofia споделено работно пространство) и ангажирани с градски каузи архитектурни будители (One Architecture Week 2014, проект Топлоцентралата). Преди да обединят професионални сили, те трупат опит в архитектурни студия със сходна идеология – Христо и Светослав в aedes studio, а Стефан в I/O архитекти. Подобно на много други архитектурни бюра тримата съдружници освен с чертаенето на скици за интериори и сгради, се занимават сериозно и с направата на специално поръчани мебели. Още през 2013 г. те успяват да представят част от тези свои прототипи на международни събития и да съберат позитивна реакция. Това ги мотивира да се впуснат в изследване на начини да минат на следващо ниво в експериментите със стилни, фино пипнати и качествено завършени предмети, а именно – масовото производство. През последната една година те се посвещават на процеса на разработване на стартираща серия, търсене на производители, проби с плоско пакетиране, изграждане на уеб сайт и он-лайн магазин. Сега DontDIY и тяхната дизайнерска марка Almost са на финалната права и с приятна тревожност правят последни тестове преди лансирането й през декември.

Появата на Almost е оптимистично отваряне на досега дори неоткрехвана врата към нови територии на серийното производство мебели с висок дизайн от български автори на достъпна цена. Малцина тук имат куража да се впуснат в подобно приключение. Причините са комплексни – от липсата на сериозна инвестиция и опит, през трудната комуникация с производителите и нуждата от постоянен качествен контрол, до непредсказуемостта на потребителите. Описаният контекст превръща начинанието на DontDIY в смело завоевателство на непознати територии. Вкарвайки стриктен и ефикасен подход, стилен и възприемчив дизайн, плоско пакетиране, местни материали и производители, но глобални пазари и естетика за международна аудитория, те постигат онзи изплъзващ се баланс между високото качество и поносимата цена.

Първоначалното предизвикателство пред архитектите е вече разработените прототипи на мебели от интериори, както и нови идеи, да се унифицират в обща линия, адаптирана за плоско-пакетиране и серийно производство. Избират шперплат и масивно дърво като материали в основните им цветове. Техните партньорски фабрики се намират в Кюстендил и Ботевград. DontDIY са приятно изненадани, когато единият успява да възпроизведе без грешка от първия път идеята им за стол с подлакътници. “Познавайки 95% от фирмите в София, никой не ни предложи, това което търсихме. Серийното производство няма нищо общо с единичните поръчки,” обясняват те. Стартовата им линия се състои от няколко основни мебели – стол с подлакътници в два цвятa, маса тип бюро или за хранене, ниска масичка, етажерка на колела и модулни рафтове за стена. Те съчетават умното и с внимание към детайлите проектиране с качественото производство. Това са вещи за сантиментално привързване, които се ползват с удоволствие, стават красив функционален акецент в интериора и остаряват бавно и почтено.

“Със сигурност ценим дизайнът, който е много помислен, много качествен, прави силно впечатление, но на цена, която по-скоро звучи изгодна. За нас е важно да използваме фактът, че сме базирани в България. Съответно не смятаме, че нещата ни трябва да се продават на безценица,” обясняват избраният подход те. Столът с подлакътници от масивно дърво е 185 Евро без ДДС, например. Тази примамлива сума за дизайнерски стол се дължи най-вече на производството в България, където мебелните фабрики вече 20 години се борят да предложат най-ниски цени в Европа. DontDIY смятат, че производителите притежават конкурентоспособна база и опит, но им липсва добавената стойност на дизайна, за да достигнат до други потребители.

Профиълът на потребителите на Almost са хора с отношение към вещите и с нормални финансови възможности. “Не предвиждаме да залеем пазара с хиляди бройки, все пак тези вещи трябва да предизвикват емоционална привързаност и да носят посланието на дизайнерски продукт.”

Докато търсят свое място с витрина, което да е пригодимо за офис и шоурум, Almost ще бъдат разположени в СКЛАДА (пространството за дизайн и интериорни решения на ул. Бенковски 11). Освен пазарни канали в България, DontDIY проучват такива и в останалата част на Европа и по-конкретно в Германия. Архитектите смело и сериозно излизат извън зоната си на комфорта на проектиране на интериори и сгради и впускане в производство и продажби на мебели. “Но нашата цел не е да се разрастнем бързо и да се продадем. А по-скоро устойчиво да превърнем тази дейност в регулярен месечен приход, за да имаме финансовата сигурност да избираме проектите, по които работим.”

DontDIY вече имат няколко готови разработки, които искат да модифицират в по-богата и цялостна палитра за Almost в близко бъдеще. Със свои съмишленици обсъждат производството и на детски мебели както и на по-специфичните такива за дизайн мислене.

Запитвания за поръчки на мебели Almost от декември 2015 във Фейсбук и на уебсайта им тук

Фотографии: Александър Станишев

Текстът е първо публикуван в рубриката ни в LIGHT.

КЪЩА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

В края на лятото Вяра Желязкова, един от основателите на успешното софийско студио I/O архитекти, публикува във Фейсбук снимка на забележителна къща. Своеобразният й вид – стъклен правоъгълен павилион с внушителен тъмно сив покрив сред зелена ливада – събуди любипитство у колеги, приятели и последователи. Няколко седмици по-късно, проектът в пълната му цялост и красота, бе разкрит пред света. Последваха публикации в международни специализирани медии в Европа, САЩ, Азия и Нова Зеландия, като сред тях вездесъщите Dezeen, Archdaily, Inhabitat, HypeBeast, Contemporist и десетки други.

Къща за наблюдение се намира в селскостопански район в североизточна България, на върха на хълм в края на селото. Отдалеч тя изглежда неприкосновена, геометрично амбициозна и пропорционално сложна. Но веднъж надникнали зад оградата, разбираме изяществото на нейната концепция. Архитектурната й програма е подчинена на параметрите на локацията: отчетлива видимост и красива панорама. Гледката е просторна и необезпокоявана от други постройки в околност. Отвън погледът първо среща каменен зид, който е естествена част от самата къща и предлага единствен вход към нея. Вдигнат е от изрядно подредени габиони – вид стоманени кошници, пълни с различни по големина камъни, които са използвани за цялата основа на сградата. Последната е функционално решена в две нива. Долното е привидно скрито отвън, но то служи като стабилна база и контрапункт на сякаш левитиращия горен етаж. В тази част са поместени спални (на домакините, за гости и за персонал), бани, сауна и масажна, гараж и пряк излаз към градина с външен басейн. Второто ниво на дома сякаш е изградено отделно върху първото, опасано от собствена зелена площ. То се характеризира със смайваща 360-градусова гледка, която е освободена от стъклени стени. Зад тях са трапезарията, дневната и кухненския плот. Върхът на къщата е маркиран от класически завършек – монолитен покрив от сив цинк. Сложната комбинация е скрепена с перфектен баланс от елементи: камък, дърво, бетон и стъкло. Тяхната употреба е съобразена с изискванията на структурата и търсения ефект – простор пред взора, въздух и свобода на движението и прибрана подреденост при мебелите. Интериорът е гладък и прикриващ функции, така че акцент в него да има единствено гледката. Безспорен принос за естетическото удоволствие имат добре подбраните високо-качествени материали и завършващи елементи като естествена кожа (за дивана, столовете и спалнята) или дървесината за облицовка на стените и стълбището, подбрана от местни видове – череша, круша, акация и орех. Цветовото внушение е щадящо погледа и сведено до черно, сиво и дървесно.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ПРОСТРАНСТВА ЗА ХОРА

Архитектурното студио ММXX на Магдалена Матанова и Христо Хаджиганчев стои зад красивата офис сграда във Варна, която това лято обиколи социалните мрежи като добър пример за съвременно строителство от подобен мащаб в България.

Познаваме ги като автори на минималистичната вила тип бунгало край Камен бряг, от различни жилищни интериори и от уютното оформление на знаковото кафене artnewscafe в Пловдив.

За свой любим проект младите архитекти посочват последния – този с административни функции в гръцката махала в центъра на Варна. Тази постройка най-добре определя стила им на работа и амбицията им да създават архитектура според средата, търсената функцията и желанията на клиента.

Каква е връзката на сградата със заобикалящата я среда на гръцката махала?
Anchor има два основни принципа за третиране на нови сгради в историческа среда – контраст и нюанс. Или да се направи нещо изключително модерно, което да се отличава от средата, или пък то да е с елементите, характерни за нея. В нашия случай парцелът беше много малък и решихме, че детайлите на една модерна сграда ще са много по-деликатни и подходящи като обем. Естетиката е максимално неутрална. Фасадата буквално отразява околната среда.

Каква промяна бихте желали да видите в нашата среда?
Искаме да живеем в спокойна, интелигентна среда. Важно е да се обръща повече внимание на детайлите и да се отнасяме с уважение към културното наследство. Стремим се към архитектура, която не робува на модата и егото на архитекта. Харесваме изчистените, но човешки пространства, които не натрапват форма, посредственост и лош вкус.

Четете пълното интервю с MMXX в LIGHT

ОСМО ИЗДАНИЕ НА ONE ARCHITECTURE WEEK

One Architecture Week е сред най-любимите ни ежегодни градски събития. Това е така не само, защото част от екипа ни е имала честта да се занимава с организацията и програмата на най-големия международен фестивал за архитектура в страната от самото му начало през 2008 г. до скоро, но и защото сме убедени в благотворния ефект на подобни инициативи върху възприемането и усещането за средата около нас, за подбудата да имаме по-красив и качествен начин на живот.

Това е осмото издание на фестивала. Негов директор от 2014 г. е Любо Георгиев – изключително очарователен и отдаден на работата си архитект, който замени Пекин с Пловдив, за да е възможно най-близо до проблемите на града и потенциала му за промяна чрез хората там. Мерве Бедир е в ролята на куратор, а измислената от нея тема е При-общена река.

Програмата на One Architecture Week цели да обхване различни посоки в интерпретирането на един проблем: как реката да бъде припозната отново като важна част от градското ежедневие. Опитът за разгръщане на нейния потенциал от чисто географски до социален е приближен максимално до жителите на Пловдив чрез разговори, намеси, изложби, акции (включително концерти, четения, наблюдение на птици и спортна програма), детска програма и лекционен панел с международно участие. За да се усети по-добре река Марица, значителна част от дейностите на това осмо издание е концентрирана по нейното корито, на специално изградени плаж, сцена и други локации.

И макар още от 6 септември екипът на One Architecture Week да подгрява с разнообразни събития като речни експедиции, прожекции на филми, засаждане на билки, сутрешна йога и партита, официалният старт на осмото издание на фестивала ще е този петък, 18 септември с концерт на Рут Колева на Сцената на река Марица. По този повод зададохме няколко въпроса на Любо Георгиев:

Защо е важно хората да се интересуват от архитектура?
Защото тя ни заобикаля и влияе на нашето благосъстояние. Архитектурата е средата, в която живеем и работим. А да се интересуваме от средата си има значение от чисто обективна гледна точка (тя влияе над нашето физическо състояние), така и от субективна гледна точка (пре-старата човешка нужда да се идентифицираме с нещо: със собствената къща, улица, квартал или град). А в днешно време заобикалящата ни среда е станала повече от всякога и фактор при избора ни за място за живеене и работа. Тоест качеството на средата има пряко отношение към създаването на икономически и социален контекст.

Какво промени в подхода си към фестивала и неговото съдържание тази година?
Не мисля, че съм променял нещо в подхода си, поне не съм осъзнал такава промяна. Започнахме подготовката по-рано от предишната година (тоест още от ноември). В тези 10-11 месеца на подготовка успяхме да подредим доста голямо и разнообразно съдържание. Списанието с програмата ни тази година има цели 8 нови страници. И същевременно по-голямата част от това съдържание е свързано с връзката река-град, основната тема тази година. Това е важно за мен. Не само да правим приятно и информативно събитие, ами да концентрираме максимално усилия по избраната тема, за да има ефект от нашата работа, впоследствие.

Защо формулата на чуждестранен куратор за теб е успешна?
Не съм се фиксирал над чуждестранен куратор като постоянен начин на работа. Опита ми с българските куратори (и аз самия бях куратор през 2011 г.) е много положителен. Важното в случая е намирането на човек, който да има с какво да допълни и развие зададената от нас тема. Тоест да има опит и да има какво да каже. В никакъв случай изборът на чуждестранни куратори за 2015 г. и за следващото издание през 2016 г. не значи, че няма да има повече български куратори.

Какво очакваш да се случи с реката след края на фестивала – планувате ли продължение на намесите и програмата под друга форма?
Плануваме да търсим партнори, които да продължат някои от намесите: Плажът, Градското градинарство, Водовъртеж. За някои от тях вече има проявен интерес. Самите ние обаче няма да продължим с вече създадените намеси. Не ни е това целта. По-важно е за нас фестивалът да подейства като искра, която да запали ентусиазма и въображението на хората, за това за какво може да се ползва реката. Очаквам след ПРИ-ОБЩЕНА РЕКА хората в Пловдив, а и тези посетили фестивала от други градове, да имат повече желание и да са видели повече примери за това как реката отново може да играе роля в техния живот.

Как се създават общности?
Само ако знаех верният отговор! Ами трудно. Но при всички случаи с откритост в намеренията, с постоянство, с търпение (много!), с търсенето на контакт, с обсъждане, с достигането на баланс между различните желания и амбиции. Това са все неща, които не са много типични за средата в България. Но пък и нещата в България вече са толкова динамични, че аз имам щастието да срещам обнадеждаващ брой хора, които показват, че може да се създават общности.

One Architecture Week – пълната програма е тук.
Фестивалът продължава до 27.09.2015 г. в Пловдив.