СМИСЛЕНА ИГРА

Преди няколко седмици само на 70 километра от София по подбалканската линия, в подножието на Стара планина, се откри най-добре направеният спортно-увеселителен парк, който сме виждали напоследък. Негов домакин е община Чавдар. Макар и най-малката в страната, тя заема челни позиции по успешно усвоени средства чрез оперативни програми. Именно с помощта на такава – проект за развитие на туризма в региона, се случва и този уникален парк.

Той е разработен от архитект Ралица Зортева (AZstudio) и архитект Катерина Чолакова, млади майки на малки деца, които редовно посещават детските площадки в София. Двете възприемат като своя професионална мисия налагането и разпространението на смислена и естетически качествена архитектура, която да е антидот на ширещата се повсеместно посредственост.

„Ние растяхме в доста по-непринудена среда. Макар и да имахме по-малко неща, тя даваше възможност за експеримент“, споделя арх. Зортева. Тя пази специален сантимент към старата площадка на НДК, където е отраснала. В спомените й мястото е удачен ансамбъл между архитектурна композиция и ландшафт и без да се набляга на конкретни съоръжения, детският мащаб е запазен заедно с възможността за сюжетни игри. Сегашните катерушки там, независимо от качеството им, според нея стоят като извънземни кръпки.

Четете пълният текст за новия спортно-увеселителен парк в LIGHT

КОЙ Е МУЗЕЙКО

„Той е смел – освен когато нещо го изплаши. И красив, както е красив всеки триъгълник. И умен – освен когато нещо не разбира. В такъв случай веднага отива да го види и да разбере на място. Защото Музейко има едно вълшебно умение – да пътува във времето. Е, и още едно – да се крие от опасностите, като се залепи до нещо триъгълно. Като пирамидите в Египет. Като перките на акулите. Като… ще видите сами.“

С тези думи Музейко се представя на сайта (muzeiko.bg), триъгълното човече – талисман и любимец на децата. Той е символ на първия детски музей и научен център в България, финансиран от фондация „Америка за България“.

Успяваме да посетим музея още докато тече трескавата подготовка преди официалното му откриване тази есен. Любопитно ни е да разберем каква е връзката между дизайна на мястото и неговата програма, как може да се научи нещо с игра и какво представлява музей, в който пипането, задаването на въпроси и самостоятелното опознаване на пространството са единственият възможен начин на поведение. Разговаряме с програмния директор на музея Весела Герчева и изложбения дизайнер Пол Орсели.

„Първите детски музеи се раждат в САЩ още в края на ХIX век“, разказва Весела Герчева. „Често това не са традиционни музеи с колекции от ценни предмети, а институции, които осъзнават нуждата на децата от вдъхновение, разбиране и места, създадени с мисъл за тях. „Музейко“ е точно такъв – най-ценното, което той има, не е някаква колекция от антични предмети, а екипът и хората, които повярваха в това, че децата знаят и могат. Много повече, отколкото предполагаме.“ Освен на световната традиция в тази област проектът се опира и на образователните програми за деца в сферата на изкуствата и науката, създадени в музеи, библиотеки и училища у нас през последните десет години. Днес с „Музейко“ страната ни е част от Асоциацията на детските музеи в САЩ и ECSITE – Мрежата на научните центрове и музеи в Европа.

….

Четете пълния текст в LIGHT

фото кредит: LHSA + DP

ТРАКИЯ, МОЯ ЛЮБОВ

Трудно е да видим добре познато място с нови очи. По-лесно е, когато промяната на перспективата идва отвън. Меган Луенебърг е млад американски архитект от Сейнт Пол, Минесота, и настоящ „Фулбрайт“ стипендиант в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Вече десет месеца тя развива алтернативна гледна точка към панелния мегакомплекс „Тракия“* с фотоапарат, професионално любопитство и национална не-принадлежност към предразсъдъци.

Тъй като основен фокус тук е ролята на антропологията в архитектурните процеси, Меган се премества да живее в панелен апартамент в третия по големина квартал в България – жк „Тракия“ в Пловдив. Тя дълбае в темата къде приключва ролята на архитекта и къде започва личната история на собственика на дадено пространство. „Искам да разбера как хората създават връзки с архитектурата. Начините, по които позволяват тя да определи и оформи живота им, и обратното – как променят архитектурата като нейни обитатели и създатели.“

Първата й среща с България е като доброволец в Корпуса на мира в периода 2009 – 2011 г. Тогава тя живее в село близо до Казанлък и се влюбва в природата, традициите, храната и езика ни. Дотолкова, че научава да говори български съвсем прилично и решава да се върне обратно. Такава възможност й се удава, след като се запознава с работата на главния асистент от Пловдивския университет доктор Меглена Златкова. С нейна помощ успешно подава документите си за стипендия „Фулбрайт“ към факултет „Етнология“. През есента на 2014 г. Меган започва да си търси апартамент, като последният ще изиграе решаващ фактор за посоката на нейното проучване. „Когато стигнах до „Тракия“, беше ясно, че това е перфектното място. Имаше усещане за общност, много по-силно откъдето и да било другаде.“

Всеки ден Тракия

Четете пълният текст за Меган Луенебърг и нейното проучване върху антропологичния аспект на архитектурните процеси в квартала в LIGHT