ПРОСТРАНСТВА ЗА ХОРА

Архитектурното студио ММXX на Магдалена Матанова и Христо Хаджиганчев стои зад красивата офис сграда във Варна, която това лято обиколи социалните мрежи като добър пример за съвременно строителство от подобен мащаб в България.

Познаваме ги като автори на минималистичната вила тип бунгало край Камен бряг, от различни жилищни интериори и от уютното оформление на знаковото кафене artnewscafe в Пловдив.

За свой любим проект младите архитекти посочват последния – този с административни функции в гръцката махала в центъра на Варна. Тази постройка най-добре определя стила им на работа и амбицията им да създават архитектура според средата, търсената функцията и желанията на клиента.

Каква е връзката на сградата със заобикалящата я среда на гръцката махала?
Anchor има два основни принципа за третиране на нови сгради в историческа среда – контраст и нюанс. Или да се направи нещо изключително модерно, което да се отличава от средата, или пък то да е с елементите, характерни за нея. В нашия случай парцелът беше много малък и решихме, че детайлите на една модерна сграда ще са много по-деликатни и подходящи като обем. Естетиката е максимално неутрална. Фасадата буквално отразява околната среда.

Каква промяна бихте желали да видите в нашата среда?
Искаме да живеем в спокойна, интелигентна среда. Важно е да се обръща повече внимание на детайлите и да се отнасяме с уважение към културното наследство. Стремим се към архитектура, която не робува на модата и егото на архитекта. Харесваме изчистените, но човешки пространства, които не натрапват форма, посредственост и лош вкус.

Четете пълното интервю с MMXX в LIGHT

ОСМО ИЗДАНИЕ НА ONE ARCHITECTURE WEEK

One Architecture Week е сред най-любимите ни ежегодни градски събития. Това е така не само, защото част от екипа ни е имала честта да се занимава с организацията и програмата на най-големия международен фестивал за архитектура в страната от самото му начало през 2008 г. до скоро, но и защото сме убедени в благотворния ефект на подобни инициативи върху възприемането и усещането за средата около нас, за подбудата да имаме по-красив и качествен начин на живот.

Това е осмото издание на фестивала. Негов директор от 2014 г. е Любо Георгиев – изключително очарователен и отдаден на работата си архитект, който замени Пекин с Пловдив, за да е възможно най-близо до проблемите на града и потенциала му за промяна чрез хората там. Мерве Бедир е в ролята на куратор, а измислената от нея тема е При-общена река.

Програмата на One Architecture Week цели да обхване различни посоки в интерпретирането на един проблем: как реката да бъде припозната отново като важна част от градското ежедневие. Опитът за разгръщане на нейния потенциал от чисто географски до социален е приближен максимално до жителите на Пловдив чрез разговори, намеси, изложби, акции (включително концерти, четения, наблюдение на птици и спортна програма), детска програма и лекционен панел с международно участие. За да се усети по-добре река Марица, значителна част от дейностите на това осмо издание е концентрирана по нейното корито, на специално изградени плаж, сцена и други локации.

И макар още от 6 септември екипът на One Architecture Week да подгрява с разнообразни събития като речни експедиции, прожекции на филми, засаждане на билки, сутрешна йога и партита, официалният старт на осмото издание на фестивала ще е този петък, 18 септември с концерт на Рут Колева на Сцената на река Марица. По този повод зададохме няколко въпроса на Любо Георгиев:

Защо е важно хората да се интересуват от архитектура?
Защото тя ни заобикаля и влияе на нашето благосъстояние. Архитектурата е средата, в която живеем и работим. А да се интересуваме от средата си има значение от чисто обективна гледна точка (тя влияе над нашето физическо състояние), така и от субективна гледна точка (пре-старата човешка нужда да се идентифицираме с нещо: със собствената къща, улица, квартал или град). А в днешно време заобикалящата ни среда е станала повече от всякога и фактор при избора ни за място за живеене и работа. Тоест качеството на средата има пряко отношение към създаването на икономически и социален контекст.

Какво промени в подхода си към фестивала и неговото съдържание тази година?
Не мисля, че съм променял нещо в подхода си, поне не съм осъзнал такава промяна. Започнахме подготовката по-рано от предишната година (тоест още от ноември). В тези 10-11 месеца на подготовка успяхме да подредим доста голямо и разнообразно съдържание. Списанието с програмата ни тази година има цели 8 нови страници. И същевременно по-голямата част от това съдържание е свързано с връзката река-град, основната тема тази година. Това е важно за мен. Не само да правим приятно и информативно събитие, ами да концентрираме максимално усилия по избраната тема, за да има ефект от нашата работа, впоследствие.

Защо формулата на чуждестранен куратор за теб е успешна?
Не съм се фиксирал над чуждестранен куратор като постоянен начин на работа. Опита ми с българските куратори (и аз самия бях куратор през 2011 г.) е много положителен. Важното в случая е намирането на човек, който да има с какво да допълни и развие зададената от нас тема. Тоест да има опит и да има какво да каже. В никакъв случай изборът на чуждестранни куратори за 2015 г. и за следващото издание през 2016 г. не значи, че няма да има повече български куратори.

Какво очакваш да се случи с реката след края на фестивала – планувате ли продължение на намесите и програмата под друга форма?
Плануваме да търсим партнори, които да продължат някои от намесите: Плажът, Градското градинарство, Водовъртеж. За някои от тях вече има проявен интерес. Самите ние обаче няма да продължим с вече създадените намеси. Не ни е това целта. По-важно е за нас фестивалът да подейства като искра, която да запали ентусиазма и въображението на хората, за това за какво може да се ползва реката. Очаквам след ПРИ-ОБЩЕНА РЕКА хората в Пловдив, а и тези посетили фестивала от други градове, да имат повече желание и да са видели повече примери за това как реката отново може да играе роля в техния живот.

Как се създават общности?
Само ако знаех верният отговор! Ами трудно. Но при всички случаи с откритост в намеренията, с постоянство, с търпение (много!), с търсенето на контакт, с обсъждане, с достигането на баланс между различните желания и амбиции. Това са все неща, които не са много типични за средата в България. Но пък и нещата в България вече са толкова динамични, че аз имам щастието да срещам обнадеждаващ брой хора, които показват, че може да се създават общности.

One Architecture Week – пълната програма е тук.
Фестивалът продължава до 27.09.2015 г. в Пловдив.

КОЙ Е МУЗЕЙКО

„Той е смел – освен когато нещо го изплаши. И красив, както е красив всеки триъгълник. И умен – освен когато нещо не разбира. В такъв случай веднага отива да го види и да разбере на място. Защото Музейко има едно вълшебно умение – да пътува във времето. Е, и още едно – да се крие от опасностите, като се залепи до нещо триъгълно. Като пирамидите в Египет. Като перките на акулите. Като… ще видите сами.“

С тези думи Музейко се представя на сайта (muzeiko.bg), триъгълното човече – талисман и любимец на децата. Той е символ на първия детски музей и научен център в България, финансиран от фондация „Америка за България“.

Успяваме да посетим музея още докато тече трескавата подготовка преди официалното му откриване тази есен. Любопитно ни е да разберем каква е връзката между дизайна на мястото и неговата програма, как може да се научи нещо с игра и какво представлява музей, в който пипането, задаването на въпроси и самостоятелното опознаване на пространството са единственият възможен начин на поведение. Разговаряме с програмния директор на музея Весела Герчева и изложбения дизайнер Пол Орсели.

„Първите детски музеи се раждат в САЩ още в края на ХIX век“, разказва Весела Герчева. „Често това не са традиционни музеи с колекции от ценни предмети, а институции, които осъзнават нуждата на децата от вдъхновение, разбиране и места, създадени с мисъл за тях. „Музейко“ е точно такъв – най-ценното, което той има, не е някаква колекция от антични предмети, а екипът и хората, които повярваха в това, че децата знаят и могат. Много повече, отколкото предполагаме.“ Освен на световната традиция в тази област проектът се опира и на образователните програми за деца в сферата на изкуствата и науката, създадени в музеи, библиотеки и училища у нас през последните десет години. Днес с „Музейко“ страната ни е част от Асоциацията на детските музеи в САЩ и ECSITE – Мрежата на научните центрове и музеи в Европа.

….

Четете пълния текст в LIGHT

фото кредит: LHSA + DP

ТРАКИЯ, МОЯ ЛЮБОВ

Трудно е да видим добре познато място с нови очи. По-лесно е, когато промяната на перспективата идва отвън. Меган Луенебърг е млад американски архитект от Сейнт Пол, Минесота, и настоящ „Фулбрайт“ стипендиант в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Вече десет месеца тя развива алтернативна гледна точка към панелния мегакомплекс „Тракия“* с фотоапарат, професионално любопитство и национална не-принадлежност към предразсъдъци.

Тъй като основен фокус тук е ролята на антропологията в архитектурните процеси, Меган се премества да живее в панелен апартамент в третия по големина квартал в България – жк „Тракия“ в Пловдив. Тя дълбае в темата къде приключва ролята на архитекта и къде започва личната история на собственика на дадено пространство. „Искам да разбера как хората създават връзки с архитектурата. Начините, по които позволяват тя да определи и оформи живота им, и обратното – как променят архитектурата като нейни обитатели и създатели.“

Първата й среща с България е като доброволец в Корпуса на мира в периода 2009 – 2011 г. Тогава тя живее в село близо до Казанлък и се влюбва в природата, традициите, храната и езика ни. Дотолкова, че научава да говори български съвсем прилично и решава да се върне обратно. Такава възможност й се удава, след като се запознава с работата на главния асистент от Пловдивския университет доктор Меглена Златкова. С нейна помощ успешно подава документите си за стипендия „Фулбрайт“ към факултет „Етнология“. През есента на 2014 г. Меган започва да си търси апартамент, като последният ще изиграе решаващ фактор за посоката на нейното проучване. „Когато стигнах до „Тракия“, беше ясно, че това е перфектното място. Имаше усещане за общност, много по-силно откъдето и да било другаде.“

Всеки ден Тракия

Четете пълният текст за Меган Луенебърг и нейното проучване върху антропологичния аспект на архитектурните процеси в квартала в LIGHT