Васил Владимиров за грешките като част от процеса

Третото и досега най-мащабно издание на FIG. – фестивалът за илюстрация и графика, се провежда в София от 24 март до 2 април. В рамките на 10 дни имаме възможност да посетим две групови и една самостоятелна изложби, серия от работилници, филмови прожекции, разговори, перформативна вечеря, представяне на книга, както и първия по рода си „супермаркет“ за принтове. 

Разговаряме с основателя и директор на FIG. Васил Владимиров за идеите, зад които застава фестивалът и за необходимостта от това понякога да грешим.

Тази година FIG минава под шапката: „Трябва да има някаква грешка“. Какви по-конкретно са темите, които адресира?

Общата тема адресира грешката като нещо, което може да инициира процес на отучване. Отучване от социални, политически и икономически догми или дори такива свързани с културата ни. Има концепции и вярвания, които са силно вродени в това как живеем, работим, свързваме се хората около нас, а на по-глобално ниво – как се грижим за природата, как е организиран светът иконимически и политически. Някои акценцти от програмата, които се занимават с отделни аспекти, са груповата изложба “Печатна грешка в книгата на Аза”, в която се поставят под въпрос капиталстическата и силно индивдуалистична перспеткиви за грижата за себе си, за нашите тела и умове; в работилницата на Know-How-Show-How, “Така не се прави!”, се поставят под въпрос лимитите на професията на графичния дизайнер и правилата, наложени от пазарните и образователни системи. “Добър водопроводчик, кофти типограф” на Емир Карьо и Лукаш Матушевски изследва разликите в образованието и визуалната култура по отношение на типографията между Западна и Източна Европа (съответно местата, където учат и където израстват двамата автори) и дали всъщност на изток нещата са по-инфериорни или се правят грешно. В соло-изложбата на колектива Raw Lab се изследват лимитациите на изкуствения интелект и вродените грешки, които обаче могат да доведат до интересни резултати. В лекцията на Моли Роуз Дайсън “Oops I did it again”, се говори за грешката като процес от перспективата на практиката на графичен дизайнер и илюстратор. Темата е доста универсална и във всяко едно от събитията може да се каже, че присъства – къде по-силно, къде по-повърхностно.

FIG:2 (c) Михаил Новаков

Има ли теми-табу в илюстрацията у нас, които се нуждаят от по-голямо внимание?

Не мисля, че има чак теми-табу. Може би липсват някои по-експериментални подходи и също така разнообразие на стилове. Но не мисля, че това е някакъв казус само в илюстрацията и графиката, а като цяло във визуалните изкуства.

Лично ти как възприемаш грешките в процеса на професионалното развитие?

Зависи от грешката. Дори ми е малко трудно да отговоря, тъй като като се замисля за някакви грешки, те са били толкова част от процеса, че дори не мога да ги приема като такива. Има и такива, които са по-непоправими и те карат да се самоизяждаш. Аз лично в момента работя върху това да приемам с по-лека ръка грешките.

Каква е добавената стойност на фестивала и какви липси в арт сцената запълва?

От една страна фестивалът представя както на публиката, така и на авторите, които участват, едно предизвикателство за това какво значат, какви са лимитите и какъв е потенциалът на медиите на илюстрацията и графиката. От друга страна, фестивалът ни кара да приемем грешката – нещото, от което всички бягаме – като нещо позитивно, което може да ни помогне да си представим нови светове, отвъд догмите, за които говорех по-горе. Също така, голяма част от събитията на фестивала предоставят алтернативно образование, което не влиза в институционална рамка или такава зададена от пазарни принципи. Уъркшопите ни винаги са с минимална такса, така че да бъдат достъпни и за хора в непривигилировани позиции, които нямат качествен достъп до култура и образование. Искаме все повече да се развиваме в тази посока и бихме се радвали да чуем всякакви гледни точки за това как можем да постигнем това развитие най-добре.

FIG.3 Филмова прожекция от GIRLS IN FILM в Bobbina
(c) Велико Балабанов

Илюстрацията и графиката днес са почти навсякъде и във всичко, но допреди да кажем 40-50 години са били професия за малцина. Сега като че ли е обратното – има множество илюстратори, графични дизайнери и т.н. Как успяват да изпъкнат и кои са основните характеристики, които привличат вниманието на екипа ви при фестивалната селекция на артисти?

Ние разбираме и интепретираме тези жанрове доста свободно, както сигурно става ясно от програмата ни. В тази връзка вниманието ни привличат автори, които по някакъв начин предизвикват разбиранията за това какво са тези жанрове, за какво се изпозлват и какво отражение намират. Автори, при които илюстрацията и графиката присъстват като изразно средство, като начална точка или понякога краен резултат, но не са стриктно ограничени от ползването на техники и медии, които се асоциират с конвенционалното разбиране. А иначе и автори, които имат изграден и разпознаваем стил, който не е подчинен на това, което е тенденциозно в момента. И не на последно място – автори, които използват работата си, за да разказват истории и заявяват позиция. Тази година мисля, че съвсем избутахме лимита и в изложбите ни почти няма нито един автор, който да прави само илюстрация или графика, или графичен дизайн. Това ни позволява и да показваме различни автори и да търсим и намираме такива от широкия спектър на визуалните изкуства като скулптура, нова медия, анимация, фотография, инсталация и т.н.

FIG.1 (c) Михаил Новаков

Какво да не пропускаме от 10-дневната свръх разнообразна програма на FIG.3?

Програмата е доста стегната и балансирана и сме я направили така, че да няма големи припокривания. Трудно ми е да приоритизирам, но лекцията на Моли Роуз Догсън (30.03., 18:30, Hyperspace Social Tech Hub) ще бъде доста интересна. Тя е илюстратор, графичен дизайнер и арт директор с разнообразен опит и е работила за световноизвестни клиенти, както и има своя артистична практика. Друг акцент със сигурност беше прожекцията на Girls in Film (26.03., 20:00, Bobbina), международна организация, която се занимава с дистрибуцията и продукцията на филми от жени, транс и небинарни хора. Те са курирали специална селекция от анимационни и дигитални филми, както и техен представител ще бъде на място да говори за тях след прожекцията. Събитието е страхотна възможност за млади режисьори да се запознаят и да създадат нови връзки. Всяка една работилница е много интересна и предоставя алтернативно образование, както и възможност за колективно създаване. За някои от тях все още има билети. Не пропускайте и изложбите в КО-ОП, Поста и Пунта. В Поста, The Tiny Art Gallery ще покажат първата групова изложба с 24 автора!

Детайли за всички събития от програмата на ФИГ – Фестивал за илюстрация и графика, ще откриете тук. Ако не успеете, вероятно има някаква грешка.

➣ Васил Владимиров е куратор и координатор на програмата на КО-ОП и работи на свободна практика. Основател и директор е на FIG. – фестивал за илюстрация и графика в София. Съосновател е на сайта www.beduende.com. През 2021/2022 е стипендиант на програмата Център за социална визия към Swimming Pool. Участвал е като гост-куратор във фестивалите „Месец на фотографията“ в Братислава и „Международни фотографски срещи“ в Пловдив.

CLAYPAUSE ОТ РОМАН ШЕДИНА

Наскоро откритата изложба в галерията на Чешкия център в София “CLAYPAUSE” ни запознава с работата на Роман Шедина, един от най-ярките, разпознаваеми и активни съвременни дизайнери на страната. Подредени като тихи тотеми, неговите своеобразни аристични вази акцентират върху художествената неповторимост в пространството и препращат към древните делви като керамични форми. Те са придружени с текстове и фотографии, интерпретиращи ролята на вазата. Колекцията въвлича в сътрудничество известни художници, дизайнери, архитекти, теоретици и галеристи от цяла Европа.

Движещ се на ръба на дизайна и изкуството, Роман Шедина създава обекти-акценти в интериора. Те са уникални похвати за себеизразяване, които будят удивление и възхита. Обхватът на портфолиото му е широк като технологии, цветове и текстури. Със своя нетрадиционен подход и оригинални колекции, той премества границите на готовите продукти в света на изящните изкуства и концептуалния дизайн. Марката на Шедина Limited е неотменна част от галериите и бутиците за дизайн в Чехия и в колекциите на разнообразни музеи като Музея на декоративните изкуства в Прага. Шедина е многократно отличаван за иновативния си подход и номиниран за дизайнер на годината в рамките на Czech Grand Design (2013, 2016 и 2017).

Отговорът на въпроса защо Роман Шедина се занимава с вазата като основна тема се крие в посещението на място в галерията. Без да пропуска да похвали възхитителния професионализъм на директора на Чешкия център в София Дагмар Остранска, той добавя: “Тя искрено се възхищава и подпомага изкуството и дизайна. С екипа си от сътрудници и съвместно с Посолството на Чешката република в София успяха да подготвят за зрителите в България проект, върху който работя вече няколко години. Този проект се занимава с темата за вазата в много широк аспект. Изложбата ще бъде в галерията на Чешки център София почти цял месец, така че всички сте сърдечно поканени.” Може да я разгледате до 28.07.2022, а повече информация ще откриете тук.

Кое е най-любимо в работата ви като дизайнер на керамика?
Самият процес на творене. Най-хубавото при него е, че докосвате пряко пръстта, глината и порцелана и няма нищо друго между вас и материала.

Кои бяха най-големите препятствие в началото на кариерата ви?
Най-голямото препятствие са самите умения, които трябва търпеливо да овладеете и в началото да повтаряте по-често. Бихме могли да сравним този процес с този на спортния тренинг. Най-напред работите усилено върху себе си и чак след сравнително дълъг период от време достигате до някакви сериозни резултати. Аз имах щастието да ме приемат преди 25 години в най-старото художествено училище в Чехия, в което керамиката има традиция на повече от 140 години. Показаха ми тайната на това изкуство и ме научиха на основите на алхимията на керамиката.

Как избирате проектите си, особено когато не намесваме финансите?
Финансовата част на процеса не ме вълнува. Естествено има и проекти, които се правят по поръчка на клиента. Моето поле на дейност са технологиите и уменията. Опитвам се да използвам това и да премествам границите. Чрез комбинирането на опита, наблюдението и разсъждението винаги се стига до нещо, което в началото ти се е струвало безмислено. Ако имате усещане за работата, търпеливи сте и си вярвате, можете да постигнете дори чудеса.

Как избирате темите си на работа?
Правя до голяма степен това, което искам. Мисля, че няма лоша тема. Занимавам се с всичко в дълбочина в съответствие с „дзен“- философията. Имам на своя страна вече няколко колекционери и куратори, които ме подкрепят. Те очакват с интерес какво ново планувам или творя. Интересни са и моите нови изложби или презентации в нови пространства. Винаги се подготвям за тях като за нова презентация. Задължително трябва да ми бъде интересно. Опитвам се винаги да въведа нещо ново, дори и това да е само малък детайл, но в умното око на зрителя да изглежда като чудо. Добре е винаги да правиш нещо повече и да опитваш нови възможности.

Нещата стават така: когато реша да се занимавам с дадена тема и тя ми харесва, започвам да се подготвям, да правя скици и да записвам всякакви мисли през първите дни или седмици. След това оставям всичко да изкристализира в главата ми и работя върху започнатия проект. Междувременно става ясно какво е и какво не е важно. Например сега тепърва започваме да работим по проекта „LIFE of VASE“ („Животът на
вазата“) и сътрудничим с известната чешка архитектка Ева льо Пьотрек, която
проекткира и строи в Китай небостъргачи. И тя казва, че от това така да се каже „се получава резонанс“.

Как си почивате и презареждате?
Що се отнася до почивката, също съм повлиян главно от технологичните процеси в керамиката. Процесите на сушене или опушване ми позволяват да имам и време за себе си. Тялото и главата имат нужда от почивка, разбира се. Творческият процес и различните му решения ни дава най-много на нас хората на изкуството, дизайнерите и творците.

Какво ви предстои най-скоро?
Проектът „LIFE of VASE“ („Животът на вазата“), върху който работя вече повече от 3 години, съвсем не е към края си. След представянето му в София, ще бъде представен и в Бургас и Пловдив. Също така подготвяме към него и книга и документален филм. Следващата година ще имаме сътрудничество с чешките и европейски галерии.

Ще се радваме да споделите ваши препоръки за книга / филм / уебсайт:
Бих препоръчал книгата „ABCZ aneb H jako Havel“ („ABCZ или Х като Хавел“) – илюстрирана азбучна енциклопедия на Чехия с 257 речникови статии на чешки и английски език. Става въпрос за публикация за чешката култура, направена на базата на игрово интерактивно опознаване за младите и вечно младите. (Книгата спечели награда за „Най-красивата чешка книга за 2018 г.“ в категорията „Учебници“). Автор на книгата е писателката и дипломатка Дениса Шедива, която живее в момента в Брюксел. Що се отнася до керамиката и порцелана, е хубаво да се видят Bouke de Vries, Edmund de Waal, Felipe Pantone.

Благодаря за разговора и желая хубаво лято!

ВИЗУАЛНИ ТВОРЦИ В ПОДКРЕПА НА УКРАЙНА

Войната в Украйна ни разтърси емоционално и ежедневно ни шокира с ужасяващи новини, картини и събития по начин, който не познавахме досега. Същевременно сме свидетели на тоновете добри дела на активисти от всички сфери на обществения живот в България. Хиляди хора и множество организации в България се организираха спонтанно и обединиха усилия за Украйна. Едновременно изпитваме дълбоко състрадание и болка, но и гордост от адекватността на нашите съграждани и творците, с които работим по различни инициативи.

Има множество акции и кампании на артисти и визуални творци, които събират помощи за Украйна под различна форма. Решихме да ги споделим на едно място, а ако сме пропуснали инициатива, можете да ни пишете на hello@studiokomplekt.com.

Вики Книш

Илюстраторката с украински произход, която е любима на публиката за дизайн в България, Вики Книш, събира средства за основни неща от първа необходимост за войниците на Украйна. Можете да дарите тук https://paypal.me/VickyKnysh.

Тя работи с украинска доброволческа организация, която има директен достъп до войниците и с доброволци в България, които ще закупят артикулите и ще ги доставят до Одеса в Украйна.

Купи изкуство за Украйна

Визуални творци от различни дисциплини продават безвъзмездно творбите си. Сред тях са Севда Семер, Яна Лозева, Ася Колева, Михаил Новаков, Надежда Георгиева, Филип Бояджиев, Ясен Згуровски и др.

От 10 до 12 март, откриване: 10 март, 18:00

Национална галерия / National Gallery

На 11 март, петък отваря врати ДАРИТЕЛСКИ ПУНКТ В ПОМОЩ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ВОЙНАТА В УКРАЙНА, Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство/Sofia Arsenal-MCA от 10.00 до 18.00 часа.

Акцията ще продължи и на 12 и 13 март (петък, събота и неделя) от 10.00 до 18.00 часа. Дарените помощи ще бъдат предадени на Ситуационния център „Отворени врати за Украйна“.

Музей на хумора и сатирата в Габрово

Музеят на хумора и сатирата в Габрово предлага работа на музейни специалисти, уредници, историци на изкуството, карикатуристи, художници или студенти по изкуство, избягали от войната в Украйна. Пишете им лично съобщение на страницата или мейл на press@humorhouse.bg.

Фокус Украйна: Специална селекция от филмите на „София ДокуMентал“, посветени на Украйна

Прожекциите ще бъдат в Чешки център София, а входът е свободен. В деня на прожекциите всеки зрител ще може да остави дарение, което ще бъде предоставено на БЧК в подкрепа на бежанците.

Слава на Украйна!

Илюстрация:

IG @aninatakeff

ПАРИ ОТ БЪДЕЩЕТО

Settle и Мелба — фестивал за дизайн, ви канят да се включите в онлайн конкурса за визуални интерпретации на тема — Пари от бъдещето.

Чудили ли сте се какво ще е бъдещето на парите? Ще продължават ли да имат физическо измерение? Ще се превърнат ли в част от нас самите и отпечатъка ни? Или ще започнем да ги разменяме под формата на действия и преживявания?

Търсим новаторски интерпретации по темата без ограничение на визуалната дисциплина с единственото условие да са изпълнени и достъпни за публиката в дигитален формат.

Избраните произведения ще бъдат представени единствено в дигитален формат в онлайн изложбата “Пари от бъдещето” на 10 ноември като част от програмата на тазгодишното издание на Мелба – фестивал за дизайн на сайта festival.melba.bg.

Settle осигуряват награден фонд от 20 награди по 200 лв. и първа награда от 1000 лв. Печелившите ще получат паричната си награда чрез приложението Settle.

Как да кандидатствате за участие?

Всеки кандидат има право на едно предложение, което да подаде по един от двата начина до 5 ноември 23:59 часа:
Качвате стори в Instagram с проекта си и съобщение до @melbainitiatives с информация за автор, заглавие и кратко описание на идеята. Ще се разглеждат единствено предложенията с тагове @settlebulgaria и @melbainitiatives.
Изпращате имейл със заглавие The Money of the Future и проекта си с кратко описание, което е в следния формат — JPG или PDF до 2 страници и в размер до 3 MB, с информация за автор, заглавие и кратко описание на идеята, до hello@studiokomplekt.com.

Победителите не отстъпват правата върху произведенията си на организаторите, единствено им ги предоставят за излагане онлайн на официалния сайт на фестивала festival.melba.bg в рамките на тазгодишното издание на Мелба — фестивал за дизайн в София (11 – 21.11.2021). Организаторите си запазват правото да дисквалифицират проекти с нецензурно съдържание свързано с езика на омразата.

Жури: 4-членното жури е в състав Адриана Андреева и Бояна Гяурова от Студио Комплект, Детелина Момчева от Settle и Момчил Захариев от NEXT-DC.

Прочетете повече за организаторите тук:
Студио Комплект
Settle
NEXT-DC

МЕЛБА НА ЖИВО # 14

Най-накрая отново на живо и пред публика. Заедно с нашите партньори от Fashion Days ви каним наМелба на живо # 14, което е част от дебютното издание на фестивала за илюстрация и графика FIG. 1. Мелба на живо ще се проведе на 6 юли от 19 часа в The Steps с вход свободен.   Представяме ви тримата ни лектори, които използват илюстрацията и рисунката в различни медии:

Мила Янева-Табакова е част от творческия колектив ЧАРК. На фокус са нейната привързаност към ръчно изработените книги и добрия визуален разказ. Мила ще сподели мотивацията, която е провокирала „На път“ – последната ѝ безсловесна книга и детайли за морските „Сувенири“ – нейният изящен авторски дебют. Кратко описание на „На път“ от Мила: „Книгата е мислена ĸато детсĸа, но да се чете в ĸомпанията на възрастен. Големият и малĸият читател да могат да разговарят споĸойно, да се спират на няĸоя от гледĸите и ĸартините и да размислят ĸъде отиват героите и отĸъде се завръщат. Да бъде вдъхновение за думи, за разговор и общуване.“

Светлана Мирчева е много интересен събеседник, когато на фокус е илюстративният подход във визуалния изказ. Тя работи както в сферата на графичния дизайн, така и като художник. В MELBA#14 Светлана ще разкаже за рисунката в съвременното изкуство с фокус върху актуалната й изложба „Възможни изложби“, (до 11 юли в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство). „Възможни изложби” се състои от серия номерирани рисунки, които показват духа на галерия Un Cabinet D’Amateur на Оливие Боасиер в годините 2012 – 2017 г.

Кром Багелски е третият гост в лятното издание на Мелба на живо. Той е популярен уличен художник на стенописи в Европа и основен двигател на световния проект The Rural Murals Project. В MELBA#14 Кром ще говори за нуждата от нова култура в България, за първата галерия на открито и идеологията на „Стенописи в дивото“.

Следете новини за събитието във фейсбук страницата ни. Ще има възможност и за онлайн гледане през фейсбук.

Мелба на живо се организира съвместно с Fashion Days, вдъхновение и шопинг дестинацията за всички влюбени в модата и добрия стил.

МЕЛБА НА ЖИВО е част от инициативите за дизайн МЕЛБА на Студио Комплект. Срещите са продължение на лансирания в края на 2017 г. от Студио Комплект в партньорство с NEXT-DC и Столична Програма Култура динамичен архив за български дизайн МЕЛБА | melba.bg.

В МЕЛБА НА ЖИВО се представят актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им. Основен фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

ХАКАТОН: ПРОМЯНА ЗА ШЕСТИ УЧАСТЪК В ГАБРОВО

Община Габрово и Студио Комплект канят иноватори, предприемачи, урбанисти, представители на креативните индустрии, граждани и други заинтересовани лица да се включат в онлайн хакатон и да работят по предизвикателството за съживяването на икономическия, културен и туристически потенциал на Шести участък. С идеите си участниците ще допринесат габровския централен квартал отново да стане атрактивна притегателна точка на града. Пилотната локация е първият търговски, административен, образователен и духовен център на Габрово, оказал влияние върху живота на местната общност от XVIII век до нашето съвремие.


В рамките на три дни участниците в хакатона, разпределени в три отбора, ще подготвят конкретни предложения. Те ще работят по предизвикателството „Подкрепа за съществуващия бизнес в Шести участък и привличане на нов посредством креативните индустрии“ с фокус върху подобряването на външния облик на квартала (визуална идентичност, градски мебели, стени, пространства, вкл. осмисляне на празни сгради/части от сгради, културни и творчески събития); създаването на активна общност за устойчиво развитие на локацията и подкрепата на бизнеса в условията на Ковид-19. Отборите ще бъдат съветвани от ментори с опит в областта на маркетинга, бизнеса, творческите индустрии и развитието на градска среда.
Желаещите да се включат в хакатона трябва да попълнят онлайн формуляра.

Крайният срок за регистрация е 23:59 ч. на 3 февруари 2021 г. Подборът на участниците се извършва от организаторите съобразно компетенциите и опита на кандидатите.
Събитието е част от международния проект „Креативни индустрии за нови градски икономики в Дунавския регион“ (CINEMA), финансиран по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“ (INTERREG).

ПРЕСЛЕДВАЧ НА СЕНКИ

Веднага вляво от вратата в тесния коридор към галерия Кредо Бонум стои прикачен към стената на нивото на очите малък дневник с рисунки и кратки послания върху тях. Моментни забежки от ежедневието, парчета визуално шляене и надникване във вълненията на автора им. На една от страниците на фона на синьо небе, планина и езеро в краката й се чете – Утре ще бъда загубена, отново нарочно. На друга пък в красиви меки цветове в контражур на прозорец от сграда сякаш се вее опънато пране и до него изписано – така че просто спри, огледай се и бъди с другите отново. Разходката приключва с надничане през дупка към затворено пространство/кутия, на чиято отсрещна стена е закачена картина с тайно послание.

Така откриваме красивия и въздействащ свят от рисунки на Даниела Янкова, а това е нейната творба Outside in за Credo Bonum Box. Едновременно прям и оглозгон от излишни украси, сякаш да предизвика тих смут и нежен бунт, но и зареден с мощта на деликатна и чувствителна душевност, фино настроен да улавя премеждията на сърцето и околния свят. Нейните произведения са най-често оформени с гваш, акрил, пастел, моливи и маркери. Напомнят за снимка, преобразена в топла картина. Творбата Твоят комфорт ме кара да се чувствам некомфортно бе включена в сборната изложба Арт Старт – млади художници, които да следим през 2020.

Даниела Янкова/shadowschaser живее и работи в София. Изненадващо за нейните сегашни професионални творчески изяви, тя най-първо завършва бакалавърска степен в Националната спортна академия и има диплома за треньор по волейбол. След като около година работи по специалността, серия от случайни обстоятелства я пращат в Нов български университет, където записва магистратура, свързана с графичен дизайн. Докато още учи, започва да работи в една от големите рекламни агенции в София. Така и не успява да се дипломира, но пък натрупва малко повече от десет години стаж в бранша.

„Самоука съм и като дизайнер и като артист, мисля че това е моя начин – май не мога да уча организирано и в група,“ признава Даниела.

В тези извънредни времена, белязани от коронавирус, провеждаме бърз и от дистанция разговор с Даниела по повод Мелба на живо #10 и специалното ни издание, което е с нейната авторска илюстрация ClapClap. Откривате ме я у дома, „рисувам някакви неща, които от онзи ден са ми се забили в съзнанието.“ Подобно на подхода в рисуването, Даниела е лаконична и пряма, а за край ни дарява с куп страхотни илюстрации.

Кога и как разбра, че си художник и кое те подтикна да се отдадеш на таланта си?
Нямам идея, то това разбира ли се? Май нямам все още никаква идея какво съм.
В един момент ми омръзна да ми се обяснява какво мога и какво не мога да правя, да бъда част от една огромна група недоволни, гневни и подтиснати хора. Затова се спрях, направих обратен завой и се отдадох напълно на това, което винаги правех и в едни момент не правех по 1001 причини. Отне ми няколко опита и доста време, за да стигна дотук.

Кои три думи описват най-добре личността ти, работата ти и твоя стил?
Искрено, кратко и бързо.

Какво мотивира работата ти? И как поддържаш творческия ентусиазъм жив?
Нямам си на идея. Ами гледам да си разнообразявам интересите и никога да не се застоявам на едно място дълго.

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?
Да не бързам. Но също е и най-вредния съвет, защото напълно противоречи на натурата ми. Но наистина се опитвам да забавям, колкото мога.

Кои са някои от твоите любими ритуали част от творческия ти процес?
Да си изпия кафето и да е абсолютно чисто около мен. Безпорядъка ми блокира мислите.

Планове и акценти за 2020?
Много по-големи формати, различни медии и много по-често излизане от зоната на комфорта 🙂

Какъв е твоя съвет за други творци?
Аз самата имам нужда от доста съвети. Но да кажем, че дружно си пожелавам на мен и на всички да уважаваме работата си, както и тази на другите. Да се приемаме на сериозно в умерени количества и да сме винаги искрени и отворени към другите. Или ако трябва да е с три думи (тази игра ми хареса) Уважение, Честност и Любопитство.

Можеш да се запишеш да получиш писмо по пощата с чудесната илюстрация на Даниела Янкова – тук.
Следи новини за десетото издание на Мелба на живо 10, засега отменено до второ нареждане, във Фейсбук и на сайта melba.bg.

БЕЛРОНИКА

Развлачени нежни ивици акварели, сякаш леко напоени с вода, някак разляти и извън контрола на четката фино улавят момент на красота от ежедневието. По-често сред природата, но и сред затишието на делника, в уютен момент на съзерцание или доволство. Привлечени от рисунките на Вероника Белчева, я каним да ни заеме една за края на лятото, за да я ползваме като корица за нашата фейсбук страница. Възползваме се от повода да се запознаем по-отблизо с нея и с художествения й подход. Сами ще се убедите, че Белроника е възхитителна.

За себе си
Израстнах в София с чести ваканции на село, с които си обяснявам афинитета ми към живеене на тихи зелени места с реки и дървета. От няколко години рисувам, илюстрирам книги и други издания, секретар съм на замък-резиденция за артисти в дълбоката френска провинция, водя занимания по рисуане за деца и разни други неща.

Стил на рисуване
Сантиментално-наивни, невинни рисунки. Виждам се някъде между естетиката на японските рисунки и на скандинавските илюстрации.

Техники и други от първа необходимост на художника
Преди няколко месеца изкарах книжка – нов свят се отвори. Взимам колата и кучето и карам из цяла България. Скечбука е винаги в раницата – рисувам водопади, гори, сгради, хора, екопътеки, пълня десетки тетрадки с рисунки, кучето стъпва по листата им, вали ги дъжд, изобщо, живея си така на полето с творбите и ми е най-вече щастливо. Вероятно акварелите си остават най-предпочитаните от мен – най-евтините бои са, харесват ми Schminke, Sennelier, но имам и палитра от 20 цвята за 10 лева, която обичам и използвам от месеци. Наскоро приятелка ми донесе торба акрилни гвашове Holbein от Япония, страхотни. С времето боите лека-полека губят значение и става по-важно какво имам да изразя; кой знае – някой ден може да почна да рисувам със сок от боровинки и с кафе, все тая, важното е че обичам да рисувам.

Връзката с природата
Природата в момента е една черна кокер-шпаньолка, която има много енергия и ме буди сутрин в 6, за да излизаме по поляни и гори. Тя търчи наоколо, а аз се тътря след нея. Въргаля се в тревата, носи ми пръчки, лае по кокошки и патици, а като се приберем мирише на трева и листа. Също като нея в природата мога да бъда себе си без някой да ме съди, гората не ме съди, планината не ме съди, там почвам да гледам навън и всичко ми е интересно. В града съм много по-затворена.

Занимания по настоящем
В момента работя по поръчки сред които илюстрациите за две книги, едната от които е от текстовете на спечелилите конкурс за творческо писане тийнейджъри.

Мотивът това, което правя, да е процес с продължение
В правенето на изкуство няма научаване, винаги съм на ниво начинаещо, винаги има на какво да се науча и какво да ме изненада. Харесва ми каква ставам след като съм рисувала няколко часа – изморена по хубав начин, супер щастлива. Ставам по-добра версия на себе си. Не искам да ставам голям художник, по-интересно ми е да ставам по-добър човек, който просто прави изкуство. Искам творчеството ми да се асоциира с лекота и удоволствие, да радва хората. Да го гледат, да си казват – е това и аз мога да го нарисувам, и в същото време да им носи радост.

____
Всички илюстрации са на Белроника. Открийте я в Инстаграм или на нейния сайт.

НАЦАПАН ПОРЦЕЛАН

Изложбата Хората от порцелановата фабрика е както фин дизайнерски поглед към традиционни производствени методи и наследствени художествени похвати, така и личен разказ за една от най-старите съществуващи полски порцеланови фабрики (Чмелов) и нейния колектив. Тя се състои от два основни елемента – сервизът Човешки отпечатък и голямо-форматни чернобели снимки на работниците с техни наблюдение, спомени и коментари. Специфичното в акцента на изложбата – порцелановият сервиз – е сякаш сбъркан и целият в петна. Ефектът е търсен и постигнат посредством ръкавици, чиито пръсти са потопени в кобалтови соли. Отпечатъкът от допира остава невидим чак до момента на изпичането, когато кобалтът става тъмносин. На фона на качествения материал, ювелирната изработка и гладката чиста повърхност ярко-сините петна изпъкват като объркване в естетическото отъждествяване на приемливостта и отвеждат към въпроса може ли да бъде заменен и елиминиран напълно човешкия фактор в изработването на красиви порцеланови съдовете (и изобщо в механизирането на подобен творчески и занаятчийски обвързан процес).

Посоките на анализ на въпроса се откриват в кураторския екип и тяхната визия за разгръщане на изложбата с нейните внушения. Хората от порцелановата фабрика е резултат от съвместната работа на специалист по керамика – Аркадиуш Швед и антроположката – Eва Клекот, които решават да проведат изследване в различни области на знанието и стойността на труда. Запознанството им е в експерименталната академия по изкуства School of Form в Познан, Полша. Образователният подход на институцията събира практик-дизайнер с теоретик-хуманист в преподаването на даден предмет и така Швед и Клекот се озовават тандем за класа по керамика. Любопитството на Ева Клекот да разбере повече за материала и да се научи на основни техники при работа с него я подтиква да взима вечерни курсове, както и да отиде на място до завода в Чмелов, където Аркадиуш всъщност е „чиракувал“ преди години при известен полски дизайнер на порцелан. Тя е запленена от колектива на фабриката и от техните истински и все още живи истории за мястото. Мнозина от служителите са прекарали целият си професионален път само там. По един съществен начин работниците стават нейни учители, а изложбата е неконвенционалният начин тя да им благодари за впечатленията и прозренията, като разкаже тяхната роля, която често остава невидима и бездушна в перфектно поднесения порцеланов сервиз.

Разкриването на пленителния свят на фабричното производство на порцелан минава през отпечатъците на работниците и тяхното присъствие в тях. Пръстовите отбелязки върху стандартен за фабриката модел сервиз го превръща в такъв с неповторима декорация. Сини белези ориентират как работниците са придържали обектите, за да ги превърнат в уникални съдове, въплътили хората от порцелановата фабрика. Единствеността и неповторимостта на жеста препраща към размисли за началото на масовото производство (19 / 20 век), в чиято същност е заложено изтриването и обезличаването на автора / твореца, заменено от анонимността, ефективността и демократизирането на лукса. Механизирането изтрива уникалността на предмета. Век по-късно съвремието ни копнее тъкмо за обратното – несъвършенство, не-еднаковост като белег на човешко присъствие на поточната линия.

Кураторите споделят, че за тях е било важно да видят реакцията на работниците към крайния продукт. Някои от тях са били откровено разочаровани от естетиката им, но като цяло поласкани от проявеното внимание и уважение. Представянето на изложбата по време на събития за дизайн или в съвременни галерии предизвиква възхита у посетителите и дори желание да закупят сервиза, очаровани от хуманистичния подход в производството му.

Изложбата продължава до 30.08.2019 г.
Полски институт, София, вход свободен
Съвместно с Института „Адам Мицкевич“ и Фондация „Пловдив 2019“

ПОСТСТУДИО: КАК ЖИВЕЕМ

Постстудио са отговорни за графичното оформление към изложбата „Как живеем“, с която България след дълго национално отсъствие тази година се завърна на Биеналето за изкуство във Венеция. Радваме се, че именно те са се заели със задачата, защото от години се занимават с визуалните идентичности на знакови културни събития като Sofia Design Week, One Architecture Week, Space for Change и места като Музейко.

 

Важна година за българското съвременно изкуство – с национално участие на най-важния форум – Биеналето във Венеция. Какво предизвика интереса ви да се заемете с визуалната идентичност на събитието?

Велина: За мен лично това е сбъдната мечта. Биеналето във Венеция е висш пилотаж в дизайна и изкуството. Това че нашето студио работи върху графичния дизайн тази година, е огромна чест.

С какво ви впечатли изложбата “Как живеем” курирана от Вера Млечевска с участието на Рада Букова и Лазар Лютаков? 

Велина:  Работите на Рада Букова и Лазар Лютаков живеят в синхрон. И двамата изследват съотношението между материята и света, в които живеем. И двамата се опитват да поставят тази материя в различен контекст, изследват функциите и естетиката. Това ми се стори много интересно в контекста на Венеция, един исторически град, изграден изцяло от естествени материали, издържали теста на времето. 

Как повлияха кураторската концепция и представените произведения на вашата работа?

Велина: В Постстудио винаги се стараем да изведем визуалната концепция от продукта, с който работим. Визуалната идентичност е неразделна част от изложбата и затова задачата е изключително отговорна. В случая предизвикателството дойде оттам, че изложбата е на двама автори. Затова се концентрирахме в обединяващия елемент в произведенията им, а именно – пречупването на материалите през функцията им. В случая при работата на Лазар с плексигласовите плоскости – има дори и физическо счупване на материала. 

Фотогграфия: Paolo Codeluppi

Темата на биеналето –  “Да живееш в интересни времена”, зададена от куратора Ралф Ругоф. Как интерпретирате вие темата на тазгодишното издание на биеналето и по какъв начин това повлия на работата ви?

Велина: Живеем в изключително динамичен период от историята на света. Това е едновременно страшно и привлекателно. Светът днес се различава коренно от вчерашния. Това касае всички сфери на живота, включително и графичния дизайн. Нашата работа е визуална и е свързана с това да преминаваме редовно границата на сетивните ни възприятия, да представяме нови и интересни визуални решения. В свят, в който Pinterest и Instagram са толкова достъпни медии, това става все по трудно.

Каква е водещата ви концепция / идея при изграждането на визуалната идентичност? Кои са задължителните елементи при един такъв проект? 

Велина: Нашето предложение беше да пречупим една буква от името на проекта HOW WE LIVE и това да накара наблюдателят да се запита: “Какво й се е случило на тази буква? Дали е печатна грешка, дали е случайна грешка?” Представихме си дори буквата W като изработена от тънък материал, нещо като лепенка, при чието залепяне да се е деформирала. 

Какви бяха предизвикателствата и трудностите в работата ви по визуалната идентичност на Българския павилион?

Велина: Бих казала, че в нашата сфера на работа няма проект без трудности и обсъждане на дестеки варианти. Предизвикателство беше да намерим време и място за общи разговори, защото Рада живее във Франция, Лазар – в Австрия, а ние сме в София. Рада и Лазар си представяха идентичност, която е изцяло „non design”, без никакви елементи към самото изписване, които да направят този надпис характерен. Ние предложихме точно обратното и интерпретациите ни трябваше да намерят пресечна точка. Вярвам, че в крайна сметка тази идентичност успява да е едновременно „non design” и провокираща и запомняща се.

Какво искахте, но не успяхте да реализирате?

Велина: Това, което най-много ни липсваше в проекта, беше достатъчно физическо време, за да разгърнем идентичността за различни канали и визии. Аз си представях тя да е динамична и всеки път да „разчупваме“ различни букви, но заради малкото време се спряхме на по-статичнен вариант.

През годините създаването на визуални идентичности за големи културни събития се превърна във ваша запазена марка. Какво ви кара да продължавате да работите в тази област? 

Велина: Културната сфера е изключително интересна за нас. В нея можеш да се предизвикаш по-смело, да пуснеш въображението си на воля и да създадеш обществено значим продукт.

Кои за визуалните идентичности на културни проекти, които са ви впечатлили най-много през последната година и защо?

Велина: Изключително ме впечатли акцията на ул. Иван Вазов – Ivan Vаzov Open. Въпреки че не е графичен дизайн, е много близо до дизайна, като начин на решаване на проблем, защото именно това прави дизайна – решава проблеми. 

 

Български павилион в рамките на Biennale Arte 2019 May You Live In Interesting Times може да бъде посетен до 24 ноември 2019г.

вход: свободен

работно време: 10:00 – 18:00ч. всеки ден без понеделник (освен на 2 септември и на 18 ноември)

адрес: Fondazione Ugo e Olga Levi Onlus, Palazzo Giustinian Lolin