ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ

След повече от година активна работа по разработване на сувенири в серия за Пловдив, сме готови да обявим тяхното разпространение на осем локации в града. Проектът е част от официалната програма на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата.

Нашата отправна точка бе представянето на различен поглед към масово разпространените сувенири, чиито клиширан образ е по-често затворен в производство без специален художествен подход. Решихме да включим и въвлечем съвременни български визуални творци в темата, за да добавят качествен дизайн и смислена интерпретация.

ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ ни научи на важни уроци: реализирането на една идея от концептуална до такава за масово производство и търговска дейност е трудно начинание, което често включва разочарования поради финансови ограничения, компромис с материали и краен резултат. Асортиментът, изцяло произведен в България, е далеч от първоначалната ни амбиция, която привличаше повече участници и посоки на развитие на идеите за сувенири за града.
ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ е далеч от перфектен. НО е нашият категоричен принос в посока на разнообразяване и въвличане на мултидисциплинарни подходи в сувенирната индустрия тук.

Участници в проекта са различни визуални творци със своеобразен артистичен поглед. Благодарим отново за доверието да се впуснат в този творчески експеримент:

Нева Балникова / бижутер – ключодържател Локация Старата къща.

арх. Пенка Станчева и Розалина Буркова – магнит Тепета.

Мисирков/Богданов – близалка Альоша.

Артелие и Николета Носовска – чанта и калъфка за възглавница в едно Калдъръм.

tochka & tochka – порцеланова чаша Панорама.

Теодор Георгиев – серия от илюстрации с тема Капана върху тефтери, значки, шоколади и картички.

Следете новини за проекта ни на сайта: www.takeaway-souvenir.com

МЕСТА ЗА ПРОДАЖБА в Пловдив:

Cu29 Coffee&Gallery

Old Plovdiv Boutique Hostel

Wunderbaer – Hills Beer Bar & Shop

Туристически информационен център 

artnewscafe

Отсреща

ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ
Автори на сувенири: арх. Пенка Станчева и Розалина Буркова, Артелие и Николета Носовска, Теодор Георгиев, tochka & tochka, Нева Балникова, Мисирков/Богданов.
Автори на визуална идентичност Сувенир за вкъщи: UNIT
Автори на мобилен щанд: Wall Stack
Партньори: B2N – Your 3D Partner и Artnewscafe
Фотография на сувенири: Мисирков/Богданов
Пловдив за вкъщи е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ ЗА ДИЗАЙН

Международният симпозиум е еднодневно събитие – част от Фестивала за дизайн Мелба – което приветства водещи творчески професионалисти от съвременния европейски дизайн и се фокусира върху теми като медии, мода, продуктов, дигитален и графичен дизайн, визуална комуникация, илюстрация и др.

Лекторите, които може да видите и чуете на 10 ноември в Генератор са Пени Мартин (главен редактор, The Gentlewoman), Микел Кристофър (програмен ръководител, SPACE10), Мачей Мах (UX / UI дизайн, School of Form), The Project Twins (илюстрация), Dechem (стъкло, продуктов дизайн), Folch Studio (визуална идентичност, медия), UNIT9 (дигитален и интерактивен дизайн).

Пени Мартин е основател-редактор на награденото женско списание The Gentlewoman. Преди това е куратор в Националния музей по фотография, филми и телевизия, и председател на модната фотография в Университета по изкуствата в Лондон. Тя участва в множество международни публикации, консултира в няколко световни красоти и модни къщи и е попечител на Studio Voltaire в Лондон, където живее.

The Gentlewoman е списание, което празнува съвременните жени със стил и цел. Невероятното, излизащо два пъти в годината, издание предлага свежа и интелигентна перспектива за модата, която е фокусирана върху личния стил – начина, по който жените действително изглеждат, мислят и се обличат.

Алберт Фолк е творчески директор и основател на Folch Studio с образователен опит в областта на графичния дизайн, геологията и фотографията. Известната му кариера в дизайнерския свят доведе до участието му в множество семинари и конференции в многобройни международни образователни центрове в областта на дизайна и бизнеса, сред които са Bauhaus и ESADE.

Рафа Мартинес е главен изпълнителен директор и директор на маркетинговата стратегия във Folch Studio. Рафа допринася за развитието на студиото чрез стратегическата си визия и журналистически подход, както и цялостния си опит в областта на брандирането и комуникациите. Заедно с Алберт организират конференции и семинари на фестивали и събития по целия свят.

Folch Studio е базирано в Барселона, проектира концепции, марки и разкази, които достигат и ангажират аудиториите по нова парадигма.

Карол Гуречни е мултидисциплинарен художник и дизайнер. През 2010 започва кариерата си като дизайнер в Saatchi & Saatchi. През 2013 г. решава да се премести в Лондон, където се присъединява към Unit 9. Темата на лекцията на Карол ще бъде „Проектиране на нови технологии“. Виртуалната реалност, разширената реалност, всички нови технологии имат една обща черта – интерактивност. Как да го проектираме, да ангажираме потребителите и да ги фокусираме върху посланието, което искаме да предадем.

UNIT9 е продуцентско студио, фокусирано върху проекти за VR, дигитални, гейминг, иновации и филми с офиси в Лондон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Берлин и Флоренция. Карол има шанса да събере опит в много различни дизайнерски области, като работи за марки като Google, Nike, Adidas, Nissan, Fendi, Sony Pictures и др. През 2012 г. печели конкурс за Young Lions Design и става полски представител в Cannes Lions в Кан. Получава награди като The FWA, Awwwards, The Webby Awards, KTR.

Мачей Мах е UI/UX дизайнер с над 12-годишен опит в сферата и преподавател, живеещ и работещ в Познан, Полша. Проектира уеб сайтове и потребителски интерфейси от 2005 г. насам, работи в интерактивни агенции в продължение на около 6 години, където създава уеб сайтове за марки като VW, Skoda, Honda, BP, KPMG или Avon. От 2011 г. работи на свбодна практика и професионалният му живот е тясно свързан с т.н. „страт-ъп“ компании в Европа и САЩ.

Maciej Mach от 2013 г. е учител в School of Form, което е част от Университета по социални и хуманитарни науки в Познан. Образованието има огромно влияние върху него и се превръща във втората му страст.

Михаела Томискова и Якуб Яндорек основават студио Dechem през 2012г. в Прага. За първи път се срещат в училището за стъкло Novy Bor, където развиват своята страст към стъкленото изкуство. Съсредоточават се върху продуктовия дизайн, като обръщат специално внимание на стъклото, проучват традиционните техники на бохемските техники и изненадващите връзки на различните им форми. Студиото създава уникални осветителни тела и предмети, и изящни декоративни елементи.

DECHEM има редовни изяви в прочути професионални списания, изложби в Милано в галерия „Розана Орланди“ и участия в Лондонския дизайн фестивал. Също така са носители на наградата за Чешки Grand Design.

Микел Кристофър е програмен ръководител на SPACE10, творчески продуцент, който работи върху това да превърне идеите и концепциите в реалност. Той е част от SPACE 10, откакто отваря врати през 2015 г.

SPACE10 е лаборатория на бъдещето. Мултидисциплинарният екип проучва и проектира иновативни решения на някои от основните обществени промени, които се очаква да засегнат хората през следващите години. Въз основа на тези прозрения и учения, те се стремят да създадат по-добри и по-устойчиви начини на живот.

Джеймс и Майкъл Фитцджералд са The Project Twins – ирландските братя работят заедно в редица дисциплини, включително илюстрация, дизайн, печат, рисуване и триизмерна работа. Произвеждат разнообразна работа, включваща редакционна илюстрация, обложки на книги, рекламни кампании и широкомащабни стенни и художествени проекти. Техният списък с клиенти включва имена като Facebook, The Guardian, New York Times, WIRED, Fast Company и The Economist.

На симпозиума близнаците ще говорят за тяхната дизайнерска и илюстративна работа, заедно с техниката за печат и изкуство. Ще обсъждат как балансират лични и търговски проекти и как взаимно си влияят, учат и информират.

 

Международният Симпозиум ще се проведе на 10 ноември в Генератор.

Билетите за Симпозиума са в продажба, а местата са ограничени.

Може да закупите своя билет ТУК

Графичната иденичност е на Next-DC

Новият ЕТЪР – част 1

Етнографският музей на открито ЕТЪР край Габрово е първият по рода си музей в България, който поставя посетителите в непосредствен контакт с миналото. Китният, специално изграден комплекс, известен със своите занаятчийски дюкяни и красива природна среда е открит през есента на 1964 г. и оттогава успешно привлича туристи от цял свят.

Ето защо, когато до нас достигна новината, че по инициатива на ЕТЪР и община Габрово се води вътрешен конкурс за обновяване на визуалната идентичност на музея, бяхме положително впечатлени. Разчупването на статуквото, привличането на водещи български дизайн студиа за работа по проекта, както и осъвременяването на подобна институция, възприемаме като важна крачка напред и пример за подражание в този сектор.

В деня, когато се представят резултатите от работата по създаването на нова визуална идентичност на Етнографски музей на открито ЕТЪР от нейния автор Красен Кръстев, победител в проведения през това лято конкурс, говорим с д-р Светла Бориславова Димитрова – Директор на ЕТЪР и с Борил Караиванов, основен двигател на качественото провеждане на конкурса. Специално благодарим на Бойка Огнянова от Urbanistas. за оказаното съдействие.

01-EMO-Etar--6732

Разкажете повече за решението си да промените визуалната идентичност на ЕТЪР:

Защо бе настъпил момента за това според Вас?
Светла Димитрова: Всичко започна от намерението ни да направим нов сайт на музея. По време на обсъжданията стигнахме до идеята, че имаме нужда от ново лого, подбиране на подходяща цветова гама и шрифтове.

Каква бе началната Ви мотивация и промени ли се с времето – в каква посока?
С.Д.: Идеята за новото лого ни накара да мислим за по-цялостна промяна във визията на музея – указателни и информационни табели, визитки, плакати, листовки, брошури, сборници и др. Всяка година издаваме дипляна със събития от културния ни календар и искахме тя да изглежда по-добре и по-съвременно. Търсихме добри примери в сродни институции сред европейските музеи на открито, сред водещи музеи и галерии. Разбрахме, че имаме нужда от проект за нова графична идентичност.

Кои бяха някои от елементите от досегашната идентичност, които много държахте да запазите?
С.Д.: Не поставяхме такива изисквания. Говорихме с дизайнерите, показвахме им експозициите, печатните и рекламните материали, предоставихме им множество снимки. Опитвахме се да бъдем в услуга, но без да налагаме мнение.

Какво искате да излъчва и „говори“ на света новата визуална идентичност?
С.Д.: Новата индентичност, според нашия екип, трябва да ни прави лесно разпознаваеми, да подчертава ролята ни на пазител и продължител на традициите, да откроява отделните събития, но да я ясно, че те са дело на музея, да внушава приемственост и модерност.

Защо решихте да действате с вътрешен конкурс и как стигнахте до избора на Борил Караиванов и поканените участници?
С.Д.: Първо избрахме Борил Караиванов, като експерт, който да ни съветва какви стъпки да предприемем. Запозна ни нашия фотограф Росина Пенчева. Това беше много вярна стъпка, защото в негово лице намерихме не само добър специалист, но и приятел. Дадохме си време взаимно да се опознаем. Обсъждахме различни варианти, но избрахме вътрешния конкурс, за да можем сами да подберем участниците.

08-EMO-Etar--2003

Съвпада ли решението на журито с Вашето виждане?
С.Д.: Аз бях член на журито. Правих вътрешно допитване до колегите, за да разбера техните предпочитания и нагласи, но решението бе взето единодушно от журито, след обсъждане на предложенията.

Наложи ли се да направите компромис и в какво отношение бе той?
С.Д.: Не, не сме правили компромиси.

С какво се гордеете най-много по отношение на новата визуална идентичност?
С.Д.: Ще използваме шрифт с българска форма на кирилица, разработена специално за нашия музей.

20-EMO-Etar--7050

31-EMO-Etar--9190

Какво предстои за адаптиране на идентичността в дейността на комплекса?
С.Д.: Очаква ни много работа. Ще направим програма на времевите рамки и стъпките, които трябва да осъществим. На първо време ще обновим всичките си комуникационни материали (бланки, пликове, визитки, билети, грамоти, плакати), фасадите на двете основни каси в музея, а след това няколко указателни табели и билбордове.

05-EMO-Etar--8344

Кои са някои от нововъведенията в идентичността и как те се съотнасят спрямо наследството на ЕТЪР?
С.Д.: Имаме динамично лого, добре подбрана цветова палитра, типография, специален кирилски шрифт. Ще ги прилагаме, за да подчертаем архитектурното разнообразие в музея, уникалността на съоръженията, задвижвани с вода, занаятчийските работилници и музейните артефакти, отделните събития от културния ни календар.

Имате ли пример от света за подобен проект, с който припознавате ЕТЪР и бихте искали да въведете някои от постиженията му и в локален контекст?
С.Д.: Повечето утвърдени музеи имат своя идентичност. Прекрасни примери много, но ние трябва да намерим своето решение. Не можем да избегнем влиянието на добрите постижения, но ще ги използваме като ориентир.

Каква е визията Ви за близкото развитие на ЕТЪР?
С.Д.: В началото на годината ще имаме идеен проект за преустройство от администрация в многофункционална музейна сграда на една от най-големите постройки в музея. През януари ще приключи работата по обновление на двата основни входа в музея и ще имаме резултат от конкурса за архитектурен проект за преустройство на хотела, който управляваме. Освен налагането на новата графична идентичност трябва да довършим новия си уеб сайт. Ще търсим проект, чрез който да се финансират инвестиционните ни намерения. Вече сме започнали работа по две големи събития, които ще се случат следващата година – Фестивал на фестивалите по време на Еньовденските празници (юни) и 16-я Международен панаир на традиционните занаяти (септември).

64-EMO-Etar--5586

Каква бе задачата пред вас и кое ви накара да се заемете с нея?
Борил Караиванов: Задачата бе да се намери ефективен начин една сравнително консервативна обществена организация да премине през турболентен процес на самоопределение и като резултат с помоща на външни специалисти да покаже своя нов образ. Светла Димитрова е смела и открита в амбициите си, и това сякаш бе катализатора, който ме накара да се включа в проекта. Разбира се, вярвам, че подобни примери трябва да се случват по-често и по-добре, което в този случай означаваше да се опитаме да ги случим.

Разкажете ни малко повече за процеса на конкурса:

Защо затворен конкурс?

Б.К.: Защото специалистите имащи компетенцията и опита да работят не просто върху нов знак, а върху цялостно осмисляне на графичния облик на музей като Етъра във всички негови проявления, от табелата и билета на входа, през билборда на улицата до иконката в мобилното приложение не са много. Формално може да го наречем конкурс, но това беше процес на едновременно дефиниране на задачи и търсене на решения, който използва компетенцията както на участниците така и на журито. Това не беше типичния конкурс с ясно очертани граници в заданието и критерии за оценка по точки.

Какъв бе критерия за избор на поканените студия?
Б.К.: Да имат компетенцията и потенциала да се справят с подобна като мащаб задача. Не беше маловажен и зарядът, който всеки от участниците имаше за работа. Нямахме нужда от формални „професионалисти“ трупащи точки за биография, а от хора, които със сърце да разнищят проекта на съставните му части.

58-EMO-Etar--1727

Кои бяха някои от по-интересните предизвикателства, които се появиха в процеса на работа?
Б.К.: Основните предизвикателства бяха четири:
Първоначалното ни очаквания за няколко и различни символи на музея и неговите събития еволюира до идеята за обединяване под един знак – този на музея.
Дадохме си сметка колко важна е документалната и репортажна фотография, която е основа за представянето на различните инициативи на музея и това стана задължително условие към участниците във втората част на конкурса.
Зададохме си въпросът дали новият знак на музея трябва да бъде илюстрация на всеобщите очаквания или да отправи предизвикателство към бъдещето с една по-свободна за интерпретация образност.
Опитахме се да привлечем участниците в конкурса да продължат съвместно да развиват избрания проект.

Ако можехте да повторите конкурса, какво бихте променил и направил различно?
Б.К.: Бих минал вероятно по същия път, но с участници от чужбина.

47-EMO-Etar--9027

Кое мотивира избора ви за победител?
Б.К.: Всеки член на журито вероятно има своите мотиви за избора си. Моят се повлия най-вече от това, че проекта на Красен Кръстев бе максимално прост и в същото време гъвкав за трансформации и прилагане. Аз гледам на знака, цвета, шрифта и композицията, като на инструменти, които биха вършили по-добре или по-зле определена работа. Простотата и гъвкавостта, която предлагаха тези инструменти за мен бе водеща.

Каква е отговорността при запазването на баланс между наследените визуални елементи и естетика и изискванията за тяхното осъвременяване?
Б.К.: Каквато е отговорността пред художествения вкус. Парацелз навремето бил казал, че „отровата е в дозата“. Надявам се, да сме открили правилната доза при съчетаването тези две формално противопоставени реалности.

Как си представяте да протече реализацията и имплементацията на избраната идея в най-благоприятния случай?
Б.К.: С непрекъснато „разузнаване в бой“. Нагледал съм се на графични концепции, които стоят добре на проектна фаза, но когато трябва да се приложат на практика, се сблъскват челно с реалността. Вярвам, че непрекъснато проверявайки дизайна в реалния живот ще намерим работеща и устойчива на времето графика.

75-EMO-Etar--9236

Кои са някои от любимите ви картини, мотиви/шарка/модел и обекти в наследството на ЕТЪР – може ли да изпратите снимка/визуализация на някои от тях?
Б.К.: Всеки път откривам и си отнасям по нещо ново и по-любимо. То е като завръщане в друг живот, който си живял но си забравил и сега отделни неща те карат да си го припомниш.

За вас най-ценното като опит и впечатления от този конкурс е…?
Б.К.: Силата на доверието. Без него всичко е толкова трудно и безсмислено…

53-EMO-Etar--8795

57-EMO-Etar--8818

фотография: Росина Пенчева © Етнографски музея на открито „Етър“

_

Повече за събитието по представянето на новата визуална идентичност – тук.

Генератор

След повече от две години работа по концепция за ново място с фокус дизайн, където разнородни екипи да съчетаем умения, професионален опит и мечти, сме щастливи и горди да споделим, че то вече е факт. Преди няколко дни пред приятели и съмишленици открихме Генератор – център за дизайн, иновация, култура и креативност в София, разположен на 300 кв. м. на последния етаж на завод Витоша.

Пространството ще предлага инициирани от нас проекти и внимателно подготвена програма, ще е поле за експерименти и сътрудничества, ще има библиотека с книги и списания, кафене, възможност за офис сърфиране или наем. Всеки е добре дошъл да предложи идея или да ни посети. От септември – с фиксирано работно време и уеб сайт. До тогава – може да ни следите във Фейсбук и Инстаграм.

VHG_3989 VHG_4001 VHG_4005 VHG_4015VHG_4106

<снимки: Under The Line>

Началото: Мотивирани от желанието да разширим дейността си и да допринесем по-пълноценно за връзката между представителите на творческата индустрия с бизнеса и публичния сектор, ние, Студио Комплект, Creative Shower, Мартин Заимов и Йоанна Митова (metta) влязохме в това съдружие, за да има и по-силен отзвук работата ни.

Мястото: На мястото на бивш шивашки цех архитект Ива Платиканова успя да оформи интериор, който е удобно адаптивен към нуждите на програмата и гъвкав спрямо изискванията на бъдещи посетители. В процеса свой принос даде екипът на СКЛАДА (бар и пространството около него), DontDIY (специално измислени за нас маси-бюра), Cactus Lab (зелен кът за почивка), Артелие (изложбени елементи) и други. Ние сме домакин на Design Bookery, който ще продължим да развиваме и обогатяваме с издания заедно с Next DC. Горди сме, че още преди старта ИКЕА ни се довери и подкрепи за обзавеждането, като дългосрочно вече работим над съвместни инициативи, които да разкриват повече от лабораторията и „задкулисните“ процеси на най-големия производител на мебели (проучвания, колаборации, експерименти, околна среда, здраве, нови материали и други). Екосистемата на завод Витоша – от съседите ни (White Place Studio, Harmonica, Puzl) до всички новоочаквани такива – е сериозен аргумент за позиционирането ни тук.

Винаги дизайн: Дизайнът и неговото приложение за решаване на различни предизвикателства е водещ при оформянето на програмата, разработването на проектите и плануването на сътрудничествата ни. Цел е приносът ни за воденето на по-пълноценен и качествен живот. Генератор е отворен за съмишленици, с които да разширяваме мирогледи, да се учим и да превръщаме една форма на енергия, способност или талант в други, практични или вдъхновяващи. Генератор е поле за смислени експерименти и нови приключения.

Преди ваканцията: Стартираме с програма, която като разнообразие до голяма степен представлява и бъдещите амбиции на екипа за развитие на проекти. В събота бяхме домакин на лекционния форум Know-How/ Show-How Podium с тема Re-source / Сградата като материал. Във вторник продължаваме с първа среща от серията ДИЗАЙНЪТ Е, за която сме поканили изявеният куратор и преподавател по дизайн Даниел Чарни. С ВОДНА КУЛТУРА пък поставяме началото на дългосрочната инициатива на Генератор РЕСУРСИ за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености.

 

unnamed

Know-How/ Show-How Podium – част от отворената програма на международна лятна академия за креативно мислене и дизайн процеси. Тема: Re-source / Сградата като материал разглежда материалът като свързащ елемент между хора, места, естествени процеси и технически познания с лекции и дискусии с участието на европейски и български експерти и практици в областта на дизайна, устойчивото развитие и иновациите – Odd Matter, Мария Блес, Каролин Щраус, д-р инж. Румяна Захариева, архитект Варвара Вълчанова.

 

 

 

Screen Shot 2017-07-14 at 5.36.18 PM

 

Даниел Чарни е първият лектор в поредицата събития DESIGN IS/ ДИЗАЙНЪТ Е – серия от публични срещи с уважавани международни имена – новатори в дизайна. Чарни е съвременен дизайнер, куратор, творчески консултант и преподавател по дизайн. Името му се свързва с проекти за институции като Royal College of Art, новия Design Museum, Victoria and Albert Museum и The Aram Gallery (Лондон).

Чарни е съосновател и директор на Fixperts – платформа, която помага за изграждането на следващото поколение дизайнери, инженери, технолози, артисти, мечтатели и агенти на промяната. Fixperts решава социални проблеми и подобрява качеството на живот чрез поправяне предмети, а не чрез подмяната им. Платформата има представителства в над 20 държави и се прилага в учебните програми на университети и училища, в компании и институции.

Даниел Чарни е и креативен директор на консултантската агенция From Now On, която помага на организации, институции и хора, свързани с изкуството и креативността да дефинират визията за своето бъдеще и привличането на нови публики. Между 2002г. и 2010г. е главен куратор на една от най-известните галерии за нов и експериментален дизайн – The Aram Gallery. Сред кураторските му проекти е една от най-популярните изложби на Victoria and Albert Museum – ”Power of Making” през 2011г., която привлича впечатляващите 320 000 посетители. Чарни преподава дизайн от 20 години, като между 1998г. и 2012г. оглавява Департамента по продуктов дизайн в Royal College of Art и е професор по дизайн в Kingston University в Англия.

Форматът DESIGN IS/ДИЗАЙНЪТ Е има за цел да разкрие разнообразните аспекти на дисциплината дизайн и тяхното приложение за по-качествен живот. Чрез лекции, изложби и работилници публиката ще има възможността да се запознае с важни етапи от развитието на дизайна, неговите забележителни революционери, съвременни приложения, смели и предизвикващи въображението експерименти, етични и устойчиви тенденции, предстоящи нововъведения и други.
* Събитията от серията ДИЗАЙНЪТ Е се случват с подкрепата на ПРОТОТИП – платформа на Сосиете Женерал Експресбанк за култура и иновации. ПРОТОТИП подкрепя развитието на съвременното изкуство и култура, като има за цел да направи тези теми по-близки и разбираеми за хората. Под шапката на ПРОТОТИП до края на годината ще бъдат организирани още две лекции от серията ДИЗАЙНЪТ Е в Генератор. Повече информация на сайта на ПРОТОТИП

 

112

ВОДНА КУЛТУРА: РЕСУРСИ е дългосрочна инициатива на Генератор за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености. ВОДНА КУЛТУРА е първият проект по темата, който цели да информира и предостави решения за по-пълно и осъзнато ползване на минералните извори в София. Как могат да се ползват тези извори, защо една голяма част от тях се изливат в канала и остават неоползотворени, къде са изобщо, кой отговаря за тях, какъв е потенциала им за балнеологията и туризма. Това ще са част от въпросите, които ще зададем по време на ВОДНА КУЛТУРА. Отговорите ще търсим заедно. Проектът е разделен на няколко части, а първата е
ДЕКОНСТРУКЦИЯ „ВОДА“ (информационно събитие) на 20.07.2017 от 17.30 – 20.30 часа. Повече информация тук.

Новият музей

Има международни стандарти за развитието на институциите за изкуство с цел привличането на по-голяма публика. Има също местни особености, които трябва да бъдат взети предвид. Комбинацията от тези два подхода могат да са успешна формула за един жив и перспективен музей, галерия или арт център. Действай в малък мащаб! Големите институции остават в миналото.”  

Мария Василева (куратор)

DSC_2965

DSC_3027

Това мнение на един от най-изтъкнатите и уважавани независими куратори в България се появи като реакция на състоялата се наскоро затворена дискусия с Педро Гаданьо относно новата роля на културните пространства, тяхната променяща се функция и отговорност спрямо публиките и състоянието на просвета в обществото. 

Педро Гаданьо е доказал се и високо търсен специалист по темите архитектура, музейно развитие и медии. Той е бивш куратор на департамента по архитектура и дизайн в MoMA Ню Йорк и първият директор на новия Музей за изкуство, архитектура и технологии в Лисабон – MAAT, който отвори врати през есента на 2016г. Основен мотив в работата му е да превърне музеят в изключително място за изложби и колаборация, събития, образователни програми и други активности, насочени към големи аудитории. 

Една топла сутрин в края на май в София, в приятна атмосфера на закуска и чаша кафе, Педро Гаданьо се срещна с активни представители на българския творческия сектор в полезен разговор за неговия професионален път като куратор, как се стартира нов музей и какви са предизвикателствата за увличане на общността в програмата му. Дискусията бе водена от нас, Студио Комплект, а смислените и добри идеи, които бяха споделени на масата, записани и редактирани в трийсетминутен подкаст на английски. В него сме се опитали да извлечем ценен опит и подбуждащи ни към нови посоки на работа идеи. Чуйте подкаста тук.

 

DSC_2979

 

Принос в ползотворния разговор взеха следните участници: арх. Анета Василева (WhAT Association), арх. Ангел Захариев (Група Град), Велислава Попова (главен редактор Дневник), Весела Герчева (програмен директор Музейко), арх. Ина Вълканова, Калина Жулева (психолог, специалист по дизайн мислене, Генератор), арх. Мариана Сърбова, Мария Василева (независим куратор), Севделина Войнова (програмен директор Асоциация за развитие на София) и Зорница Миткова (връзки с обществеността).

Организация: Зорница Миткова

Фотография: Илиян Ружин

Посещението на Педро Гаданьо в София за лекция на тема новия музей и предизвикателствата пред него по отношение на програма, образование, публика и маркетинг и комуникация в София на 30 и 31 май 2017 г. се осъществи с любезната подкрепа на Посолството на Португалия в България и Института Camões в София. Специални благодарности на арх. Ина Вълканова.

Линк към подкаста –> тук.

 

(Не)забравими изгледи

Базираният в Холандия дизайнер Мила Чорбаджиева намира вдъхновение в архитектурата на пръснатите из България паметници от времето на комунизма. След участията си в One Design Week 2014 и в нашата изложба Композиции, Мила продължава своето проучване на материалните и нематериалните останки от близкото минало в своя дипломен проект (Не)забравими изгледи. На база на монументални архетипи и форми тя създава серия от предмети, които целят да подпомогнат диалога относно бъдещето на тази архитектура. Комбинирането и възможната игра с предметите може символично да пресъздаде монументите, но и да създаде нови констелации и сценарии. Мащабът позволява ролите да се обърнат – сега хората държат архитектурата в контрола на ръцете си. В тази светлина, дизайнът може да е средство за приемане, а не разрушаване на материалното наследство, за търсене на нови значения и смисъл. Ето какво ни разказа Мила за проекта и работата си напоследък:

landscape1-1_1000

— Къде те откриваме в момента? С какво се занимаваш? 

Работя в Айндховен (Холандия) – между финализирането на един фрийленс проект и началото на вълнуващ нов, като същевременно кроя планове за развитието на лична работа. Малко е хаотично, но това ми дава енергия.

— Разкажи ни повече за твоя дипломен проект и какво научи в процеса на работа? 

Дипломната ми работа (Не)забравими гледки / Immemorable landscapes е резултат от проучване по тема, която ме вълнува от няколко години насам – архитектурните и културни останки от социализма – период, приключил точно преди появата на моето поколение, но индиректно маркирал и него. Колкото повече се задълбочавах в темата, толкова по-ясно ми ставаше колко многослойна е тя и колко неуловими нюанси има. Материалното наследство е едва върха на айсберга; смятам, че процесите, свързани с намирането на място в съзнанието ни за определен спомен, са много по-комплексни и засягат концепцията ни за идентичност. В процеса на работа открих колко труден може да е балансът между опростяването на дадена тема (което често се налага в един дизайн процес) и доближаването й до наивност. Затова и реших да оставя достатъчно отворено пространство в работата си, както и много отворени въпроси.

— Виждаш ли дипломния си проект като продължение на работата (пръстени под формата на монументални паметници от социализма), с която участва в изложбата „Композиции“ през 2015г.? 

Преди две години разработих тази серия от пръстени като задание от бакалавърската ми програма в Design Academy Eindhoven. Интересът ми към темата, обаче, не се изчерпа с този проект. Като необходима и логична стъпка продължих проучването и в дипломната си работа. Към този момент съм фокусирана върху нови проекти, но идеята за развитието на аксесоари или бижута все още е там и зрее.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.27 AM

— Как образованието допринесе за твоето професионално и лично развитие? 

Айндховен ми даде специфична школовка и начин на мислене, който се отразява във всякакъв план – професионален и личен. Насочи ме да търся повече смисъл в това, което правя, научи ме на повече критичност, но същевременно ме подтикна и към повече свобода.

— Разкажи ни за последното ти участие в груповата изложба в Милано. 

Получих покана да се включа към изложбата “Harvest” на Dutch Invertuals – холандски дизайн колектив, който представя тематични изложби, 9 години подред, по време на Dutch Design Week в Айндховен и Salone del Mobile в Милано. Беше много вълнуващ процес, тъй като всеки дизайнер трябваше да развие проект по зададената тема за много ограничено време. Особено вдъхновяващи и мотивиращи бяха периодичните ни срещи в Айндховен, където споделяме и дискутирахме идеите си. По време на изложението в Милано бяхме всеки ден до проектите си, за да разказваме за тях на посетителите – много интензивно, но позитивно и зареждащо изживяване. След Милано изложбата отпътува и към Музея за декоративни изкуства в Париж.

— На какво, според теб, е важно да обърнат внимание младите дизайнери? От каква подкрепа, знание и/или контакти имат нужда?

Мисля, че е нужно да сме изключително чувствителни към заобикалящата ни динамична среда, да успяваме да улавим промените в себе си, в обществото ни, в природата; да разсъждаваме върху тях и да реагираме. Дизайнът като дисциплина има нужда да се дефинира и предефинира, за да бъде адекватен и необходим. Все повече се оформя нуждата от това да мислим и работим комбинативно и кросдисциплинарно, да откриваме връзки между различни науки и области, за да достигнем до нови парадигми. Необходими са свободни пространства за експеримент и обмен, и платформи, които да подхранват развитието на дисциплината.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.38 AM

— Какви са твоите планове и как виждаш развитието си в близко бъдеще?

В момента търся баланса между развитие на лични проекти и желанието ми за повече работа в екип. Свободата, която работата по собствен проект може да ти даде е страхотна, но все повече изпитвам нужда да работя по по-мащабни проекти, които биха имали наистина ползотворен ефект в обществото.

— Би ли работила в България и кое е определящо за това решение?

Доста труден въпрос. Имам голямо желание да допринеса по някакъв начин към развитието на дизайн средата у нас. Това, което прави решението толкова трудно обаче, за съжаление, е липсата на ангажираност на държавата към тази дисциплина и генерално неблагоприятния икономически климат. Контрастът с Холандия, където дизайнът и иновацията са в ДНК-то на държавата, е голям; тук има условия за експериментални дизайн практики; съществуват фондове – държавни и частни, които подпомагат развитието на дисциплината. Става на въпрос за много качествени и количествени натрупвания. Но не съм затворила вратата към България, напротив; надявам се на повече бъдещи проекти, които по един или друг начин да ме връщат към нея.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.15 AM

Четете предходното представяне на Мила Чорбаджиева на нашия сайт тук. И повече за дипломния проект в изданието Form.

 

На закуска с Яна Бюрер Тавание и Ана Алексиева от Fine Acts

Фотография: John Wadsworth

Организацията Fine Acts изследва връзката между човешките права и изкуството, като свързва активисти и артисти от цял свят, за да работят заедно, създавайки изкуство за социална промяна. В сърцето на Fine Acts е колектив от 40 артисти и активисти, стипендианти на TED, като постепенно това ядро се разширява. Fine Acts създава и курира съвременно изкуство с кауза, което цели да популяризира, вдъхнови към действие и привлече подкрепа. През март 2017 един от проектите на Fine Acts, The Future, беше отличен като един от десет финалисти в категория Фотография/Визуализация в наградите на Fast Company за иновативни идеи – World Changing Ideas Awards. Пак миналият месец една от колаборациите на организацията, MONUMENT #1, привлече вниманието на българската и международната публика към тоталната липса на паметници на жени-исторически личности в София. Срещаме ви с Яна Бюрер Тавание и Ана Алексиева от екипа на международната платформа, които ще бъдат лектори на Creative Morings София на 28 април.

yana3Яна Бюрер Тавание (портрет на Васил Танев)

Кой стои зад Fine Acts?

Яна: Fine Acts сме аз, Джули и Павел като основатели, Ана и Светла като най-якият екип, два автобуса арт колектив, широк съветнически борд, общо сме към 60 човека. Опитът ни е в изкуство, активизъм, маркетинг, реклама, журналистика, продуцентство и още куп скучни за изброяване, но релевантни за дейността ни области. Супер много обичаме това, което правим, работим по десет идеи едновременно, велико е, изморително е, но по онзи начин, когато и след десет часа навън не искаш да се прибираш вкъщи.

Как се роди идеята за тази организация? Каква е нуждата от подобна дейност и има ли подобни колективи по света?

Яна: Идеята се роди от опита ми като активист. Когато се бориш да променяш закони и практики, имаш нужда от подкрепа, от хиляди, десетки хиляди хора, които бутат с теб. Това, меко казано, не е лесно. Фактите, колкото и да са шокиращи, сами по себе си не работят. Също както докладите, прессъобщенията, становищата. Виж, с изкуството е друго. Когато, като активист, съм си сътрудничила с артисти, за да превърнем нещо абстрактно и далечно в нещо, което е пред теб и те стиска за гърлото – тогава съм постигала масова подкрепа. Защото хората са усетили, и са разбрали, и са се разгневили, и са поискали да направят нещо. Изкуството е шорткът към чувствата. То въоръжава емпатията в битката й срещу апатията.

aniАна Алексиева (снимка, личен архив)

Ана: За щастие, има много артисти и колективи по света, които се занимават със социално и политически ангажирано изкуство. За организации, които работят като нас, създавайки пространство за колаборация между артисти и активисти, обаче не знаем. Но нуждата от подобни проекти, разговори, участия, интервенции – или както решим да категоризираме призивът към действие и промяна с изразните средства на изкуството – е огромна.

Кои са актуалните теми за Fine Acts? Как избирате проектите си?

Яна: Актуалните теми са много. Работим по проекти, свързани с въоръжените конфликти по света, бежанците, смъртното наказание, брачното равенство, правата на жените, правата на хората с увреждания, достъпа до здравеопазване, и други.

Въпреки че от самото си създаване Fine Acts работи глобално, ние инициираме и създаваме и локални проекти (валидно не само за контекста на България), които обаче носят международен потенциал за комуникиране. Актуален пример е проектът MONUMENT#1 (вж. по-долу, бел. ред). В момента в постпродукция е и друг локален проект, който се фокусира върху положението на хората с интелектуални затруднения. По този проект работим заедно с визуалния артист Вито Валентинов.

monument

Фотография: Михаил Новаков

Ана: Работим с индивидуални покани към артисти, както и с отворени конкурси. Работим също така в партньорство с водещи организации, защитаващи човешките права, за които изработваме цялостна концепция за продуциране и интегриране на съвременно изкуство в техните кампании.

С какво изкуството, което вие представяте и начина, по който го презентирате, се отличава от социално или политически ангажираното съвременно изкуство, силно застъпено по света в момента (актуален пример Документа, Атина)?

Ана: Бих обърнала въпроса и казала, че проектите, които представяме, се вписват много адекватно в световния контекст на съвременното социално и политическо ангажирано изкуство, което днес обхваща изключително широк спектър от теми и подходи и се простира от хабитатите на малки общности до световните форуми и музеи. Безспорен пример е наскоро откритото четиринадесето издание на един от най-значимите форуми за съвременно изкуство, Документа, което се случва на две локации – в Атина и в Касел. За мен лично беше от особен интерес да проследя критиките, голяма част от които идват от локалната арт сцена в Атина, за инструментализирането на изкуството като културен капитал и нова форма на колонизация. Способността на изкуството да прекрачва границите – и в пряк, и в преносен смисъл – и да провокира широк обществен дебат е, според мен, потенциал, който, ако се канализира умно, може да даде смислени резултати.

Яна: Мисля, че най-отличителен при нашите проекти е самият процес на създаването им, при който творческата колаборация между активиста и артиста е от централно значение. Ние като организация акумулираме и стимулираме този процес от началото до финалния продукт и неговото маркетиране и дистрибуция – чрез matchmaking, експертиза и всякаква друга логистична, финансова и комуникационна подкрепа.

Ако трябва само с един ваш проект да опишете работата си, кой би бил той и защо?

Яна: Труден въпрос. Може би The Future. Но там имам допълнително пристрастие, защото в него съм в ролята и на активиста. The Future e серия от инсталации, колаборация на Fine Acts с артистите Алиша Егърт и Сафуат Салийм, която третира глобални теми като въоръжените конфликти, смъртното наказание, брачното равенство. И съм толкова безкрайно щастлива, че миналия месец The Future беше отличен като един от десет финалисти в категория Фотография/Визуализация в наградите на Fast Company за иновативни идеи – World Changing Ideas Awards, в които се състезаваха над 1200 заявки.

Ана: В момента сме в процес на “превеждане” на още глобални проблеми в The Future инсталации.

future 2

Как избирате артистите, с които работите? Какво изкуство харесвате?

Яна: Харесвам изкуство, което ме кара да мисля; което рита в корема; което разсмива; обичам да мога да кажа “това е толкова умно”, както и да мълча в съзерцание на нещо безкрайно честно и уязвимо.

Изкуството, което харесвам, е в пъти по-широко от изкуството, което продуцираме. Тесният ни фокус е изкуство, което се занимава с човешки права и социални каузи. Избираме артисти, които са дълбоки, смели, отговорни към темата и към себе си, и са готови да скочат в проекта със сърце.

Ана: Избираме артисти с международен профил и отличителен начин на работа. За нас е важно те да умеят да работят в екип и да се вълнуват от темите за човешките права. Не поставяме ограничения за възрастта или националността на артистите – за нас е важен начинът, по който говорят чрез изкуството си, отдадеността им към каузите. Действителността е най-въздействащият и мощен материал за създаване на изкуство.

Аз лично харесвам изкуство, което ми въздейства сетивно и ме провокира интелектуално. Такова, което носи история, въвлича зрителя или променя пространството. Любопитно ми е също нетрайното изкуство – това на момента, неповторимото, често дори и неуловимо. Имах огромното щастие няколко години да работя в сферата на художественото документално кино, в екипа на изключителните Агитпроп – Мартичка Божилова, Георги Богданов и Борис Мисирков – и там развих силна чувствителност към документалния жанр и към визуалното изобщо.

Разкажете ни за актуалния проект Мonument #1, който предизвика голям медиен интерес у нас и по света (включително публикация в Guardian) и един от малкото осъществени в България.

Яна: MONUMENT#1 е акция в подкрепа на кампанията “Паметни жени” на Българския хелзинкски комитет (БХК), която цели да популяризира постиженията на жените в историята. За този проект обединихме сили с Erka (артиста и дизайнер Ирина Томова) и БХК, и получихме организационно рамо от Tribal Worldwide Sofia. MONUMENT#1 е серия поп-ъп скулптури, която цели да привлече общественото внимание към факта, че в София няма нито един паметник, посветен на жена – историческа личност. Скулптурите бяха поставени на централни софийски локации по време на тайна акция рано сутринта на 22 март. Акцията “окупира” публичното пространство, което, също както и историята, принадлежи и на жените. Липсата на паметници, посветени на реални жени, засилва погрешното мислене, че жените нямат значими постижения или че не са допринесли за развитието на обществото. Кампанията призовава Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настоява за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност.

Ана: Супер доволни сме от отразяването – освен българските медии, за проекта писаха Mashable, The Guardian, Teen Vogue, Metro, Broadly/Vice, и още много, включително сайтове за култура в Косово и Русия.

DSCF7226+copy

Фотография: Михаил Новаков

Project Light е следващо доста амбициозно начинание – на какъв етап на развитие е проекта и каква ви е водещата идея?

Яна: Развиваме Project Light с Peek Vision, една от водещите организации в света, които се борят срещу загубата на зрение. С проекта искаме да привлечем внимание към факта, че 80% от незрящите хора са такива по причини, които са предотвратими или лечими; 90% от тях живеят в развиващия се свят, и всъщност става въпрос за достъп до здравеопзване. Все още сме на ранен етап, надявам се съвсем скоро да можем да разкажем повече за проекта в детайли.

Ана: Засега можем да кажем, че 39 артиста, по един за всеки един милион незрящи хора по света, ще създадат по една творба, която ще третира този проблем. С кампанията си ще търсим локална и глобална подкрепа за промяна на тази абсурдна статистика.

Познавате добре международния формат Creative Mornings. Какво очаквате от закуската с вас на 28 април?

Яна: Да си тръгнем с трохи в дрехите и парченца вдъхновение в главите.

Ана: Характерната будност на ранобудните Creative Mornings хора.

Интервю: Студио Комплект

Фотография: Архив Fine Acts

ТИХИТЕ МЕЧКИ СА НАЙ-ДЪЛБОКИ

Мария е от онези хора, които лесно ти влизат под кожата – с творческия си заряд, с любопитството и с интереса си към разновидни печатни издания. Тя е още млада (26-годишна), но вече убедително е избрала своя професионален път на графичен дизайнер и илюстратор, след като наскоро се дипломира от Националната художествена академия.

Първата й книга е факт – пространственото (pop-up) издание „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“. На страниците й мечката оживява с помощта на текст, вдъхновен от 12 популярни български поговорки и триизмерна картина.

Експериментът е в основата на изданието както като оформление, така и като повествование. „Черна и бяла книга в едно. Няма лице и гръб. И двете страни са начало на книгата. Срещата е центърът. Там се случва преобръщането.“

„Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ е истинско произведение на изкуството в лимитиран тираж от 90 бройки, всяка от които изработена ръчно от авторката. Дни преди официалната премиера на книгата и трескавата подготовка за представянето разговаряме с Мария Налбантова.

Разкажи ни за любовта си към печатните издания. Кои те впечатляват и какви искаш да правиш?
Печатните издания са моят начин за диалог със света. През тях успявам да почувствам поне малко споделеност и искреност. Характерно за картинните книги например е неизменната свързаност между текст и картина. При пространствените книги, които аз харесвам, се добавя и още едно ниво на разбиране, защото комбинират слово, картина и пространство. Интересно ми е измислянето на комбинации как може да се вържат трите неща в едно и да създадат разбиране, без да се преразказват.

 

14265010_10157553019175165_2078460378200382758_n

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT

МОДЕРНА ЛЮБОВ

Любовта е онази мощна сила, която винаги е вълнувала хората, независимо от време, пространство и място. Музикантите я възпяват в песни, художниците я обезсмъртяват в картини, а редакторите на The New York Times майсторски я канализират в завладяваща милиони читатели по цял свят рубрика Modern Love вече 12 години.

Modern Love се появява за пръв път в неделята на 31 октомври 2004 г. по идея на редактора на Sunday Styles в The New York Times – Трип Гейбриъл. Той кани Даниел Джоунс и съпругата му Кати Ханауър, автори на популярните книги за стреса от поддържането на успешен брак The Bastard on the Couch и The Bitch in the House, да поддържат рубрика с есетата за радостите и тревогите на любовта. Първата публикувана история е на Стив Фридман, който разказва за провала в отношенията си с жените.

Динамичните времена във връзките между хората са отразени в красиво написани и силно емоционално въздействащи истории от различни точки на планетата. Обединяваща е темата за любовта, как да я открием и как да изградим трайни взаимоотношения. Непроменени остават и очакванията на хората спрямо истинската любов – тя трябва да се усеща лесно и естествено въпреки придружаващите я проблеми и фактът, че животът е пълна бъркотия.

Процесът на подбор на текстове е труден, a въздействието им – мащабно. На месец Даниел Джоунс получава около 600 предложения, от които трябва да избере само четири. Есето To Fall in Love With Anyone, Do This достига до над 10 милиона читатели и чрез придружаващата го кратка анкета успява да ангажира 16 милиона души, които сумарно прекарват 160 години в четене на тези две страници. Това е и най-четената статия изобщо в The New York Times за 2015 г.

Modern Love се движи от редактора Даниел Джоунс и заместник-редактора на Styles секцията. През годините рубриката има и своя видеоверсия с участието на различни режисьори и илюстратори, а работата им е номинирана за Emmy. В момента обаче е спряна за неопределен период. Най-новото покрай Modern Love e подкастът, който стартира преди няколко седмици и за своето кратко съществуване не е излизал от тoп 5 на iTunes. „Може би съм предубеден, но за мен подкастът е феноменален“, признава пристрастието си Джоунс.

Браян Рай (Brian Rea) е дългогодишният илюстратор на Modern Love, а неговите творби са неотменни придружители на историите. Те са интелигентни, игриви и красиви и са определящи за възприятието и идентификацията на рубриката толкова, колкото и есетата. Браян Рай има отчетлив стил, който прилага в създаването на своите дизайн и рисунки за книги, стенописи, модни сесии, плакати, музикални видеа и списания. Те дефилират в медии като Playboy, Vanity Fair, The New York Times, The Atlantic Monthly, Time. Сред верните му клиенти са Marni, Herman Miller, Kate Spade, Honda, Billabong, Random House и MTV. Той се изявява и в изложби, а отскоро преподава в Art Center College of Design в Лос Анджелис. Успяваме да се свържем с Браян Рай, тъкмо когато се завръща от Стокхолм в дома си в Лос Анджелис.

Как и кога започнахте да рисувате?
Като малък рисувах постоянно. Моите родители не бяха изявено артистични, но пък ме подкрепяха силно. Изучавах илюстрация в Maryland Institute College of Art. Моята първа работа беше в гимназията – правех рисунки на гърбовете на дънковите якета на съучениците си, най-вече лога на известни рок групи. Def Leppard ми бяха специалитет.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ЧУДАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Ако има радар за изгряващи звезди в дизайна, то Георги Манасиев и Елс Волдек отговарят точно на профила: умно подбрани участия във важни и стойностни програми, забележими включвания в правилните групови изложби и продуктово позициониране в деликатната, но и най-вълнуваща зона на концептуалния дизайн, където предметите са извън всичко обикновено, ала съвсем използваеми.

След кратък престой в Нов български университет в София Георги Манасиев заминава за RCA (Кралския колеж за изкуства в Лондон), където среща Елс Волдек. Двамата завършват специалност продуктов дизайн. Личното привличане един към друг, както и различията между тях в начините им на работа, интереси и способности ги водят към естествено продължение – съвместна дейност. Така през 2013 г. официално се ражда Odd Matter. Името обобщава нещата, които ги вълнуват и привличат, и до голяма степен съчетанието на двете думи са и те двамата в професионален и в личен план.

„Не се стремим да имаме конкретен метод за навигация през проектите си, защото има наистина много неща, които са ни интересни и за които сме любопитни. Процесите и методите ни са различни, но ключов елемент е стремежът да разберем корените на това, с което се занимаваме, и да сме възможно най-свободни и дори наивни, когато развиваме нови проекти. Интуицията и адаптивността са важни части от процеса ни на работа.“
Георги и Елс стартират с работилница в Лондон, но високите бюджетни изисквания на града и търсенето на ново начало ги отвеждат в родината на Елс – Холандия. Odd Matter се помества в просторно и пригодено за различни експерименти студио в Амстердам, където се раждат знакови за тях проекти. Столовете от заплетени на ръка въжета Surrounded са първият общ продукт на Odd Matter.

Вдъхновението идва след престой по програма в Ахмедабад, Индия. Първата сериозна поръчка пък е от галерията за декоративно стъкло в Нотинг Хил – Vessel, за която те създават серията от осветителни тела Overnight (цветно стъкло и мед). След резиденция във вила Ноай миналата година отнасят специална награда за серията коркови съдове Floter (корк, олово и популярният в момента материал Jesmonite). Усилията им в създаването на отчетливи обекти са забелязани от галерия ARAM, Лондон. Това е ключовото място за референция, що се отнася до съвременен дизайн от творци в началото на своята кариера.

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.