БЪДЕЩЕТО НА ДИЗАЙНА

Всичко в живота е проектирано по нечия визия за подобряване начина ни на живот – домашните уреди, дрехите, аксесоарите и обувките, обществените и търговски пространства, мобилните устройства, апликациите и уеб сайтовете. Немислимо е да отделим настоящето от вездесъщото влияние на дизайна. Но откога утилитарната и приложна дисциплина привлича толкова силно внимание, поражда крайни мнения и поставя етикети за качество? Кой определя кои са белезите на добрия или пагубен дизайн? Кой взима решения какво да бъде запазено в колективната ни памет относно естетика, функция и послание, с които боравим постоянно и приемаме за фон от средата?

Опит да въведат ред в тези запитвания правят настоящите музеи за дизайн. В тях откриваме познания както за произхода на щипката за пране, така и за знака @ и имотиконите. Началото е поставено през 1852г. от лондонския V&A (Victoria and Albert Museum) – първият в света музей за приложно изкуство, основан като опит да събере благата и демонстрира напредъка на Британската империя след Индустриалната революция. В началото на 20 век в различни точки от света се появяват още подобни институции, чията дейност търси познания за продуктов, промишлен, графичен, моден, социален дизайн, архитектура и други. Понастоящем има вълна от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете сгради, с характерни колекции, които критикуват тенденции чрез смели формати и приканват посетители да знаят повече за фините отенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шън Жън), M+ (Хон Конг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.

The Design Museum в Лондон е ценен фар за навигация сред огромното количество информация относно история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 г. от сър Терънс Конран в бяла триетажна сграда на брега на река Темза, в края на 2016г. музеят е преместен в реновираната от Джон Посън (любим архитект на Деян Суджич, на когото посвещава и монография) сграда на Commonwealth Institute в Кенсингтън. Само за първите шест седмици от отварянето на новата сграда, музеят успява да привлече толкова посетители, колкото принципно събира за една година.

 

Фотография: GGardner

Директор от 2006г. на the Design Museum e Деян Суджич. Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Суджич учи архитектура в Университета в Единбърг, но неговата обвързаност с дисциплината впоследствие преминава изцяло през писателска и кураторска дейност. Кариерата на Суджич обхваща журналистика, преподаване и писане. Акценти в нея са позицията директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design, куратор на биеналето за архитектура във Венеция (2002), редактор на списание Domus (2000 – 2004г.) и автор на книги за дизайн и архитектура, които се превръщат в непременна референция (The Language of Things, The Language of Cities, B Is for Bauhaus и други).

Дни преди посещението му в София, разговаряме със Суджич за дизайн, бъдеще и музеи.

 

Относно дизайна:

Дизайнът не е нещо. Дизайнът е метод и обектив, чрез който да разберем света около нас. Когато музеят за дизайн бе открит през 1980-те, в него всеки посетител можеше да открие историята на индустриалния дизайн чрез селекция от добре подбрани столове, експонати които разказват технологична и естетическа история. Те показват ясно, че „функцията“ е много по-сложна от обикновената практичност. Удобството не е обективно качество. То е влияние върху това как изглеждат нещата, върху асоциациите, които пораждат определени форми и цветове.

Днес дизайнът представлява все повече нематериални неща. Смарт телефонът отменя нуждата от камера, музикален плейър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да създаде изцяло ново приспособление.

Исторически погледнато има различни фази в начина на възприятие на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен противник дизайнът да бъде разглеждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас вещи. След това се появи дизайнера-звезда, чийто подпис се предполагаше да бъде обосновка за висока цена. Днес пък новото поколение възприема Папанек като герой, защото то е противник на идеята за потребителското общество, смята, че дизайнът е социален проект или такъв с потенциал за критичност. Младите дизайнери използват дисциплината, за да задават въпроси, вместо да дават отговор на такива.

Това, което ме вълнува в момента е понятието за дом. Ние възприемаме дома си като нещо постоянно, със солидни основи, което ни позволява да бъдем самите себе си, но всъщност той се променя със скоростта на всички останали сфери.

 

Фотография: Gravity Road

Относно бъдещето на дизайна:

Винаги се връщам към коментара, направен преди време от Бъкминстър Фулър – амбициозният американски инженер, изобретател и философ, известен най-вече с геодезичния купол: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“ Не съм убеден доколко Фулър винаги е подхождал удачно към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion бе моментален провал, след като се разби в пешеходец на световното изложение в Чикаго.

Един човек, който със сигурност е проектирал бъдещето, е Стийв Джобс. Но дори той, само преди единайсет години, когато представи първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предрича как един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско, например, са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите.

Относно новите технологии:

Темпото на промените се ускорява постояно. Централата на Facebook в Силициевата долина се намира в някогашната централа на Sun Microsystems – компания, която подобно на много други технологични компании е стартирала със студенти от Станфорд в началото на 1980-те. Sun Microsystems се превърна в огромна международна компания с десетки хиляди служители, поместена в сграда на не повече от десетина години. А след това просто изчезна (бел.ав. сред множеството компютърни компоненти, софтуер и услуги на Sun Microsystems е и програмният език Java; компанията е продадена през 2010г.) Дизайнерите на Facebook я разбиват тотално. Работното място прилича все повече на дом. Новите офиси на Силициевата долина са пълни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат.

Социалните медии премахват идеята за неприкосновеност на личния живот и в известен смисъл ни връщат обратно в средновековието с Twitter, който действа подобно на тълпа за масово линчуване, но дигитално.

Amazon промени начина, по който консумираме, като унищожи много търговски центрове и универсални магазини, а също така ни прикани да позволим на напълно непознати да влязат в домовете ни с доставка директно до нашите хладилници чрез Алекса и Ехо системата за гласово разпознаване. Това даде началото на края на клавиатурата като основен интерфейс за общуване с дигиталния свят. Потенциално, тук става дума за следващото революционно развитие след смарт телефона.

 

Фотография: GGardner

Относно ролята на музея:

Музеят за дизайн в Лондон вижда ролята си като показваща на всички ценността на дизайна. Успяхме да съберем голяма аудитория: един милион посетители, откакто отворихме вратите на новата сграда през ноември 2016 г. Организираме изложби, вариращи от модата на Azzedine Alaia до автомобилния дизайн на Ferrari.

Комуникираме най-вече чрез временни изложби. Внимаметелни сме какво колекционираме, защото според нас е важно да показваме това, което притежаваме, а не да превръщаме колекцията си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира колекция и тъй като се финансираме от частни дарения, а не чрез държавни пари, за нас е важно как харчим средствата си.

Днес много хора откриват музеи за дизайн – например, в Барселона и в Шънжън. Доскоро дизайнът присъстваше в големите музеи в обособен специализиран отдел. Това, на което сме свидетели в момента е, че дизайнът се налага, както изкуството, като важна част от един по-голям културен пейзаж.

Текст Студио Комплект, публикуван първо в Капитал

Деян Суджич ще изнесе лекция на 27 април 2018г. от 19:00 ч. в рамките на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на Генерaтор “Дизайнът е”. Audi с премиерния Audi A7 Шпортбег е партньор на събитието. 

ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ

Темата за сувенирите и изваждането им от контекста на масово разпространеното възприятие за тях като евтина комерсиализирана носталгия без художествена стойност или функционална устойчивост, ни вълнува от няколко години. Посредством различни самоинициирани дейности търсим алтернатива на неизменното безхарактерно и некачествено излъчване в асортимента на туристическите магазини, като включваме съвременни български визуални творци в темата, за да добавят добър дизайн и смислена интерпретация. 

ТАС 2016

<осемте прототипа от София за вкъщи – фотография Мисирков/Богданов>

Така през 2016г. реализирахме СОФИЯ ЗА ВКЪЩИ. В него осем български дизайнери и колективи създадоха прототип за сувенир за столицата. След представянето на идеите в изложба в Прага, по време на международния фестивал за дизайн DesignBlok, и в София със серия от публични и отворени срещи по темата за изграждането на визуална идентичност, проектът се премества в Пловдив с амбицията да обогати адекватно представянето на българския град като Европейска столица на културата 2019.  

Screen Shot 2018-02-28 at 10.38.27 AM

<настоящи примери за български национални сувенири: снимката в ляво е от Фейсбук профила на Недко Солаков>

ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ има за цел да разчупи всеобхватното клише за типологията на сувенира и ролята му на преносител на образа на града, заключен в повърхностните, колективно възприети и първосигнално очертани история, бит и култура. Поканените творци имат свободата да преосмислят ценности и референтни изображения, като предложат авторските си разбирания за сувенир. Тяхно ограничение е форматът – той трябва да е подканващ за спонтанна покупка, финансово достъпен, глобално преносим и лесно асоциативен с Пловдив.

Участници в проекта са както утвърдени, така и млади стартиращи имена.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.37.01 AM

<фотография – личен архив Артелие>

По темата за текстил работи АРТЕЛИЕ – българската марка, водена от завършилата в Германия моден дизайн Елена Владимирова, се отличава с висококачествени и направени в ограничен брой уникални модели шалове, поли, рокли, връхни дрехи и аксесоари.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.37.13 AM

<фотография – личен архив Нева Балникова>

По темата за бижу и унисекс аксесоар е поканена Нева Балникова. С нейните отчетливи като излъчване и неповторимост произведения тя може да интерпретира изящно и смело с разнообразен арсенал от материали от седалка за велосипед, през ключодържател до гривна, колие и пръстен.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.37.20 AM

<фотография и илюстрация – личен архив Теодор Георгиев>

Теодор Георгиев е най-младия участник в проекта, на когото е поверена темата илюстрация. В момента Теодор следва Визуален наратив в университета Аалто във Финландия, но дистанцията с България е скъсена заради неговия произход – той е родом от Пловдив и познава добре мястото за своя бъдещ сувенир.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.37.31 AM

<фотография – личен архив Мисирков/Богданов>

Тандемът Мисирков/Богданов са сред най-разпознаваемите български имена в сферата на фотографията и документалистиката. Техните ярки образи запечатват безценни емоции в красиви и дълго отлежаващи в спомените кадри. Двамата ще работят по темата художествен обект на емблематичен пловдивски символ.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.37.40 AM

<визуализация – личен архив PS architects>

Другият пловдивчанин в подбраните автори е архитект Пенка Станчева, чиято работа се появява по корици на списания за интериор и взима награди за своите еклектични и удачни подходи в третирането на пространства. Архитект Станчева има за задача да борави с темата за игра в архитектурата, като превъплъти пловдивски улици, сгради или природни елементи.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.37.54 AM

<фотография – личен архив Тезгях>

ТЕЗГЯХ е концептуално студио със силен дизайнерски подход, което ще разработи сувенир за Пловдив в съвременен керамичен обект.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.38.08 AM

<фотография – личен архив UNIT>

Визуалната идентичност на проекта е поверена на UNIT – студио за графичен дизайн и визуална комуникация, водено от Борис Бонев (София) и Михаил Михайлов (Осло). Те трябва да опаковат проекта по най-подходящия и атрактивен начин, така че посланията му да бъдат разчитани както от пловдивчани, така и от посетители на града.

Заедно с поканения екип предприемаме активна подготовка по проекта със следния план: изготвяне на 6 прототипа за сувенири по различните теми през първата половина на 2018г.; представяне пред публика през есента на 2018г.; изграждане на обща визуална идентичност и двуезичен уеб сайт за ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ и производството на всяка една идея в по-големи количества до края на 2018г. Част от осъществяването на проекта е и допитване чрез анкета до мнението на широката общественост относно какво очаква да види като реализирана тема за пловдивски сувенир. През 2019г. сувенирите ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ ще са разпространени на специално подбрани за целта десет различни и ключови за Пловдив места.

Screen Shot 2018-02-28 at 10.38.20 AM

Следете сайта ни за новини покрай развитието на ПЛОВДИВ ЗА ВКЪЩИ.

Проектът е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019

Studio Furthermore

На 7 декември, четвъртък, Studio Furthermore открива своя самостоятелна изложба в известната галерия за дизайн АРАМ в Лондон. Тази новина представлява интерес за нас с един особено силен нюанс на гордост, защото с Марина Драгомирова, половината от Furthermore, работим по различни проекти (изложби, работилници и други инициативи) още от нейните студентски години в Royal College of Art в Лондон. Там тя среща и своя партньор – Иан Хаулет, с когото започват съвместна професионална дейност през 2012г. Сред първите им реализирани идеи е серията осветителни тела, сглобени от красиво подредени елементи на стари лампи от битаци – Stellar Collection. Двамата постепенно разширяват диапазона от предмети до мебели и интериорни аксесоари с ясно изразен стил – съчетание на занаятчийство, високо-технологични експерименти, наука и култура. В международен план са представлявани от галерия Nilufar в Милано, a техни керамични обекти са включени в постоянната колекция на музея VITRA.

Свързваме се с тях ден преди старта на изложбата им REPLICA в признатата за едно от най-добрите места за дизайн  – галерия Aram. Там те представят колекция от експериментални мебели, осветление и предмети, направени по уникални методи, самостоятелно разработени от Марина и Иан, които те наричат процеси на „изгубената пяна“.

Къде ви откриваме в момента и с какво се занимавате?
В студиото сме. Тъкмо се връщаме от Венеция, където наша изложба бе част от Art Biennale 2017 и подготвяме самостоятелно представяне в Aram Gallery.

Какво представлява ателието ви?
Много английско, типично място от 19-ти век – малка работилница с великолепна естествена светлина.

image2

image3

image4

image8

image1

От какво се нуждае вашата креативност?
Визия, постоянство и критично мислене.

Как се зароди идеята за REPLICA?
Започна с проучване. Крайният дизайн беше резултат от различни избори, които направихме по пътя.

В самото начало REPLICA нямаше визуална референция като такава, но както и при други проекти от работата ни, стартирахме с идея, на която се бяхме натъкнали, и много проучвания. Определено натрупахме голямо количество вдъхновение от пътуването ни до Исландия и целенасоченото разглеждане на природни скални образувания и геологични богатства.

.Screen Shot 2017-12-06 at 10.46.49 AM

Какъв беше техническият процес за постигането на подобна красота и тишина в обектите?
Има три основни процеси, свързани с REPLICA: рязане на гъба, печене на глина и обработката на алуминиева отливка по метода „изгубена пяна“.

Каква бе първоначалната идея и как се разви с течение на времето? Защо името Replica – копие на какво?
Проектът се разви от нашата по-малка и стара колекция с порцеланови съдове Tektites. Те са изработени от порцелан в три цвята – бял, син и черен. Искахме да направим изделия с керамика в по-голям мащаб, както и да тестваме дали можем да адаптираме процеса към алуминий. Начинът, по който процесите работят, означава, че започвате с „оригинална“ идея от пяна, която след това се изгаря. За да остане в „реплика“ от метал или керамика. За нас е интересно, че стойността е в репликата и оригиналът изчезва завинаги.

Продължаваме да разширяваме формите на REPLICA. Също така въведохме процеса на леене, който ни позволява да правим мебели. Мислим, че идеалното място за тях ще бъде на открито.

Опишете предметите REPLICA в три думи…
Изгубена. Пяна. Керамика.

Screen Shot 2017-12-06 at 10.47.04 AM

Имате ли етика или философия, които сте вложили в обектите REPLICA?

Когато се възпроизведе точно, копието или фалшификатът са почти неразличими от оригиналната творба. Всички сме запознати с историите за неуловими фалшификатори в изкуството, които работят в сенките, за да създават картини или скулптури, оставящи и най-претенциозните експерти в почуда. От гледна точка на дизайнерите обаче, актът на  правенето на точно копие предоставя по-благородна и богата възможност за изява. Ангажирайки се с различни методи на репликация, нашето студио преобръща понятието копие.

Кои са най-силните страни на Студио Furthermore?
В момента пещта върши работата ни и ни държи на топло. Игривост е нашата сила.

Ето и видео от процеса на създаване на обектите:

REPLICA е в галерия АРАМ, Лондон до 20 януари 2018.

Още думи за изложбата, по-долу:

REPLICA e колекция от експериментални обекти като осветително тяло, огледало, саксии и маси, всички направени от пореста керамика и отлят алуминий. Studio Furthermore създава нов непознат метод за работа с керамика и алуминий, който те наричат „lost foam“ или “загубена гъба”. Всеки един от предметите започват с оригнал, внимателно изработен от пяна. При керамичните предмети оригиналът от пяната се изпарява при високата температура, оставайки копие от теракота. При работата с алуминий оригиналът от пяна е заровен в пясък. При наливането на горещия алуминии пяната отстъпва място на алуминиевата реплика. И при двата процеса оригиналът е пожертван и това, което остава, е копието. Furthermore търси вдъхновение в скалите, земните и минералните руди на Исландия: променящ се пейзаж от геоложки процеси, които се наблюдават в пoрестите скали от лава, отломки охладена магма и почви, богати на минерали.

КНУТ И МАРИАНЕ ХАГБЕРГ

Дизайнерското дуо Кнут и Мариане Хагберг, брат и сестра, са част от духа на ИКЕА и неразделен стълб от продуктовия профил на компанията, с която работят вече 38 години. Те са автори на над 1 600 продукта, без да броим тези, които не са влезли в производство. Ако направим бърза статистика, това означава, че всяка седмица са проектирали средно по един предмет. Много от тях са се превърнали в абсолютни символи за шведския мебелен производител, а миналата година бюрото LISABO получи престижната награда Red Dot Design Award за висококачествен продуктов дизайн.

Screen Shot 2017-10-13 at 12.39.07 PM

Тяхното впечатляващо портфолио е придружено с още толкова интересна история на пътешествия, посещения на фабрики в най-невероятни места и тестване на технологии и материали. Те са свидетели на развитието на ИКЕА като марка, но и на развитието на световната мебелна индустрия като възможности и подходи изобщо. Кнут и Мариане Хагберг са респектиращ пример за това как качественото производство, добре помисления и в услуга на потребителя дизайн и красиво реализираните идеи остават актуални и устойчиви във времето.

Независимо от възрастта им и богатия опит, двамата са верни на принципите си да пътуват и общуват на място във фабриката, където се произвеждат прототипите им, за да тестват лично материали и машини. Любопитни и отворени за нови идеи, те са експериментатори и новатори по дух. Визитките им са двуезични – английски и китайски, а двамата са се напаснали до перфектност в общуването и при разговор естествено се допълват и  продължават мислите си.

Имахме честта да поговорим с тях един променлив шведски ден през юни в родното място на ИКЕА – Елмхулт, разположени удобно върху проектираната от тях колекция VASSAD, първата изцяло произведена в България. “Това одеяло и стол, върху който сме седнали, съвсем скоро ще бъдат налични из целия свят,” започва разговора ни с известната двойка дизайнери.

 

Кога бяхте за първи път в България?

Мариане Хагберг: Може би преди 20 или 15 години.

Кнут Хагберг: Имахме подготвени скици за нов стол, който бяхме разработили с наш колега. Стол само с един винт. Искахме да улесним потребителите, които понякога изпадат в затруднение, сглабяйки мебелите. Оттам и идеята за стол само с един винт за сглобка. За съжаление въпреки добрия модел, който бяхме подготвили, нашата концепция не успя да премине филтъра на ИКЕА и да влезе в производство. Но пък бяхме много горди с прототипа и с експеримента.

За да стигнем до България и фабриката в Русе, минахме през Румъния. Имаше изключително строг митнически контрол – трябваше да предлагаме цигари и какво ли още не, за да минем по-бързо.

 

Можете ли да направите сравнение на производствената база в България преди прехода и сега по отношение на умения и наличност?

К: Такова сравнение е невъзможно. Преди 10 години се върнахме отново в България – този път си сътрудничихме с голяма фабрика за метал, която произвеждаше релси. Искахме да експериментираме с производството на специфична кухненска врата, но беше много сложно. Така че първите два проекта в България бяха провал. Днес производствената база е по-подходяща за нас. Но хората винаги са били фантастични – толкова гостоприемни.

М: При посещението ни преди две години по повод VASSAD, когато влязохме за първи път във фабриката, хората ни поздравиха с питка и мед. Имаме само добри спомени от България.

К: Също така, фабриките, в които сме работили – имат различен мащаб на промишлена мощ, но поради силната конкуренция те са бързи и гъвкави и инвестират в ново оборудване и машини, ако някои им липсват.

Screen Shot 2017-10-13 at 12.38.24 PM Screen Shot 2017-10-13 at 12.38.33 PM

Какъв бе процесът при създаването на колекцията VASSAD?

К: Имахме няколко набързо скицирани концепции, някои съвсем първоначални идеи. Но основната ни цел бе да работим на място във фабриката. Това е най-интересната част за дизайнера.

М: За нас бе много важно да работим с производствена база, където се предлагат различни материали. И е трудно да се открие фабрика, която борави еднакво добре с пластмаса, дърво и метал.

K: Bonana е работила с ИКЕА и преди. Това е много добра компания с технически възможности да работи с различни материали и тяхната организация може да отговори на изискванията на ИКЕА. Когато пристигнахме там за първи път, ни направиха разходка из комплекса, за да видим оборудването и възможностите и т.н. Още тогава си знаехме, че трябва да създадем колекция с индустриално излъчване и с видими сглобки и винтове.

M: Искахме също така да запазим естествената грубоватост на повърхността при дървото, за да се усети материала.

K: И когато се разхождахме из завода, видяхме тези пластмасови щайги. Обикновено ги ползваме по пазарите – за риба, плодове, зелечуци… Те са фантастични и ни хрумна, че ще е идеално да направим нещо около идеята да ги приложим в колекцията. Ето как стигнахме до рафтовата система.

M: Може да я поставиш, където и да решиш – в кухнята, коридора, офиса…

Screen Shot 2017-10-13 at 12.39.18 PM

Разкажете за някои от предизвикателствата по време на работата ви?

K: Масата и пейката от колекцията изискват да са много стабилни конструкции, но едновременно с това и лесно преносими. В началото имахме затруднения – доставчикът на метални сглобки трябваше да открие правилните размери като пропорция. В първата си версия, особено масата, бе много по-тежка. Но успяхме да постигнем баланс по отношение на стил, стабилност и преместваемост.

В самия завод открихме и още един предмет, който е бил в производствения им цикъл в миналото и който много ни допадна – металните кутии, които ние разработихме в различни цветове. И тъй като колекцията се подготвя за Коледа, трябваше да добавим и един свещник или полилей. Bonana вече имаше готов поцинкован такъв от тяхната производствена серия от 1980те. Те ни го дадоха и ние само надградихме с цвят.

VASSAD носи белезите на индустриалния и минималистичен стил, но в същото време е по домашно уютна – как успяхте да постигнете тази комбинация?

M: От самото начало идеята бе да смесим метала и сглобките с по-уютни материали като дървото и вълната. Един ден забелязахме особена сянка на пода, светлина, преминала през големите правоъгълни прозорци. Тази светлина оформяше красив модел на пода.

K: И си казахме “Трябва непременно да създадем килим от този мотив”. Интересното е, че килимът ни има две лица, все едно са два килима в един.

M: Получаваш друг килим, когато го обърнеш от другата страна.

Screen Shot 2017-10-13 at 12.38.13 PM

И така се свързахте с друга българска компания за производството на текстилната част от колекцията?

K: Да, фабриката е в южната част на страната и е по-малка като продукционна база, но пък с добри плетачни машини. Там започнахме нашите експерименти с текстил.

M: Ако пипнете одеялото, например, то е много пухкаво и е от чиста вълна. Моделите са интерпретирани от нас типични родопски одеяла.

K: Запознахме се с традицията, че всеки българин има родопско одеяло за цял живот.

Така е. Вашите одеяла за колекцията VASSAD напомнят на цветовете на родопските, но са по-стилизирани.

M: Искахме да съответсват на килима и да запазим мотивите много графични и семпли.  

K: Ние направихме рисунките и след това процесът включваше напред-назад прехвърляне между нас и фабриката на това какво е възможно и какво не. Но екипът им бе изключително отзивчив.

Имаше ли някакви други предмети, които искахте да включите във VASSAD, но нямаше как?

K: Да, да. Но не бе възможно поради няколко причини. Това е лимитирана колекция и като такава тя се състои винаги от определен брой обекти. Другата причина е, че колекцията трябваше да е готова за Коледа 2017 и това бе ограничаващо време за нас. Имахме като идея да предложим двойна като размер пейка, още една етажерка, както и още един килим, но в друг цвят. Продукционно обаче нямаше да се справим с времето и нужните количества. По-добре е да имаме по-малко готови и в идеално състояние обекти, отколкото добра, но закъсняла идея.

Пътуването и посещението в завода е доста важна част от вашата работа. Как комуникирате с местни производители, тъй като не всеки говори английски?

M: Като дизайнер, не е необходимо да говориш английски или определен език, защото имаш твоя език – рисунката, чертежа. Ние сме пътували много и сме открили, че посочването по картинка комуникира идеята ни идеално.

K: Когато трябваше да пътуваме за първи път до Азия – беше през 1981г., а оттогава малко или много сме били там поне два пъти в годината, станахме свидетели на цялото това развитие, което китайската култура и сцена претърпя. Удивително е, какво пътуване сме направили, мога да ви кажа. Първият път нямаше коли, само политическите фигури можеха да притежават такава. Таксито беше употребявана кола от Хонг Конг и тя беше развалена. Нямаше асфалт на улицата – без инфраструктура.

М: Всички бяха вегетарианци.

К: Веднага след като влезем в Китай, видяхме тези парчета месо, които бяха сложени по улиците наравно с комари, кучета и котки … Тогава станахме вегетарианци.

М: И това беше малко извън Хон Конг (Шенжен) и всички ходехме до тоалетна в Хонг Конг. И сега – не можете да разпознаете мястото.

К: Но да се върнем към въпроса: най-добрият начин за нас е да работим с фабриките – да комуникираме лице в лице и да вземем проби за нас, за да изградим идеите си.

М: И ако не можете да обясните – винаги можете да го намерите във фабриката като пример.

VASSAD е лимитирана колекция. Т.е. никой от тези предмети няма да бъде повторен?

М: Никога не се знае. Някои от тях може да отидат в основната линия. Зависи от това как хората реагират към предметите.

Вие сте проектирали за ИКЕА повече от 38 години. Откъде знаете какво ще издържи теста на времето?

К: Наистина се надявам от колекцията VASSAD, че столът, масата, одеялата и пейката ще останат в основната гама на ИКЕА. Надявам се, защото нямаме подобни в настоящето предлагане.

M: И също така сме постигнали изключително добро качество.

Това интервю е публикувано в Bravacasa, брой октомври 2017г.

Screen Shot 2017-10-13 at 2.10.22 PM

 

Кнут и Мариане Хагберг са в София по повод специалното представяне на колекцията VASSAD в Генератор и водено като разговор от нас, Студио Комплект. Повече информация – тук.

 

Дизайн в Милано

От половин век насам всеки април светът насочва внимание към Милано, когато италианският индустриален център се превръща в най-обсъжданата и гореща точка за всичко ново и интересно, свързано с дизайн. Позната като Milano Design Week, SaloneDelMobile, iSaloni или Fuorisalonе, това е мястото да бъдеш, ако професионално или любопитно си обвързан с темата. От изложители, които показват дълго подготвяни колекции, през появяващи се за пръв път таланти до високостойностни и завладяващи артистични инсталации – наситеността от „уауу“ съдържание е необятно, смазващо на моменти, но като цяло възторжено, вълнуващо и определящо посоката на развитие на индустрията.

Тази година поканихме един от ветераните на терен – архитект Пенка Станчева, която през 2017 г. отбеляза своето десето юбилейно посещение на най-важното дизайн събитие в света, да разкаже повече за Седмицата на дизайна в Милано и подбере някои от по-интересните и запомнящи се тенденции.

С какво се отличаваше това издание от предходните? Какво ти направи силно впечатление като различно, стойностно и маркиращо началото на интересна тенденция?

За мен изданието на изложението в Милано тази година остава маркиращо и важно поради категоричната силна вълна на творческа енергия, с която то се отличаваше спрямо тези от предходните няколко години. Фабриките показаха много нови и интересни продукти – ре-дизайнът на класически образци вече не е водещата тема. Кураторските селекции и експозиции на победители в конкурси също се отличаваха с особено качество и самобитност на продуктите. 

Какви нови любопитни технологии и употреба на материали ти направиха впечатление?

Техноголиите не са фокус в моите наблюдения, така че едва ли съм компетентна да коментирам темата. Но за поредна година се убедих, че добрият дизайн се прави с добър детайл. Колкото по-изчистена е определена форма, толкова нейното изпълнение изисква да е на високо ниво. Перфектния ръб, невидимата сглобка, чистата линия – всичко това е в основата на съвременния дизайн. И ако изпълнението не е безупречно, то продуктът се компрометира.

Маркирай някои от изложбите, които ще отлежават дълго в спомените ти? С какво те впечатлиха най-вече?

Тук мога да разказвам дълго. Все пак ще отбележа три напълно разнолики проекта, които са моите фаворити за годината.

Първият е изложбата на NENDO. Споменавам я заради впечатляващата способност на Оки Сато въпреки множеството комерсиални проекти, да остава поет, да устоява на мас-културата.

IMG_1214

IMG_1230 IMG_1253 IMG_1258 NENDO_invisible_outlines03_takumi_ota NENDO_ps_IMG_1268

Invisible Outlines (Невидими очертания) от Nendo

Вторият запомнящ се за мен проект тази година бе този на Airbnb – кураторска работа на Martina Mondadori Sartogo (главен редактор на еклектичното списание за дизайн CABANA). Тя бе организирана в къщата Casa degli Atellanti (мястото, в която е живял Леонардо да Винчи, докато е рисувал “Тайната вечеря“). Къщата е интересна с това, че през 1922 е преобзаведена от забележителния италиански архитект Piero Portaluppi така, че да се запазят и съхранят оригиналните фрески в нея. Тази мебелировка е запазена и до днес. В историческия контекст на този дом бяха експонирани работите на някои от най-авангардните автори на световната дизайн сцена, както и личните колекции от стари вещи на други от тях. В проекта са замесени и професионалисти от най-висок ранг като директорът на Design Maiami Rodman Primac, Sam Baron – креативен директор на Fabrica и интериорният дизайнер Ashley Hicks, познат с еклектичния си и ексцентричен почерк. Срещата на толкова много капацитети в сферата на дизайна в контекста на историческата среда бе наистина впечатляващ сбор от творческа енергия.

IMG_4573 IMG_4621

IMG_4427 IMG_4428

Casa degli Atellanti – Passeggiata: An Airbnb experience of Milan

Третият проект, който ще запомня, е представянето на серията градински мебели на DIMORE STUDIO. За мен той е различен и заслужаващ внимание не само заради мястото, в което то се състоя – местен бар, разположен в стара каменна постройка на една от портите на града на средата на уживено кръстовище. В типичния за дизайнерското дуо ексцетричен и неповторим стил, там бе съчетан животът на местните възрастни в техен клуб с авторските проекти, силно повлияни от визуалната естетика на темата за цирка.

IMG_5046 IMG_5044 IMG_5042 IMG_5027 IMG_5024DIMORE STUDIO

Кои са дебютантите, които имаха силно представяне и им предстои според теб светло бъдеще?

Още първия ден попаднах случайно на представянето на един нов конкурс – “ein&zwanzig” на German Design Council. По моя преценка наградените продукти са от млади дизайнери, чиито имена ни предстои да чуваме в следващите години.

Селекцията, представена в Palazzo Litta, също ми направи впечатление не само заради ефектната инсталация от 300 джинсови панталони, автори на която са световноизвестното нюйоркско архитектурно студио Diller Scofidio+Renfro. Общо високото ниво на работи и автори се дължи на прецизната селекция на списанието DAMN° magazine. Четвъртото издание е под наслов A Matter of Perception – Linking Minds (Въпрос на Възприятие – Свързване на умовете) и обединява под един покрив дизайнери, фабрики и артисти.

IMG_1007  IMG_1016 IMG_1018 IMG_1020 IMG_1022 IMG_1024 IMG_1026

ein&zwanzig

Спомена ни силно американско съдържание – разкажи малко повече за тази линия в Милано.

Моето наблюдение е за една нова вълна от продукти и автори с по-скоро галерийна стойност, които пристигат в последните години от САЩ в Милано. Присъствието на Roll&Hill на самия панаир и Lindsey Adelman в галерията Nilufar Depot бяха запомнящи се и знакови преди няколко години. Днес към тях се присъединяват вече нашумяли студия като BDDW, както и дебютанти, които със сигурност ще наблюдаваме за напред като Apparatus.

USA_BDDW_IMG_1766

Имаше ли добро и качествено българско участие? 

Имаше участие. Tова само по себе си вече е много добро постижение. Група ЧЕРГА се представи със собствена селекция от млади автори в Salone Satellitе в панаирния град. Нашият продуктов дизайн е млад и като такъв по-скоро би следвало да бъде поощряван, а не да бъде сравняван с образците от най-високо ниво. Моето лично мнение е, че продуктите стоят адекватно и са добра база за надграждане. Бих отбелязала традиционно прецизната работа на Виктор Василев за Boffi. При него продуктите винаги на лаконични и базкомпромисни. Новата мивка, която той е разработил за тях, е на истински високо професионално ниво. Вероятно е имало и други родни участия, но аз успях да видя тези две.

IMG_2013

IMG_2011

Boffi

Кои са твоите любими места в Милано (кафене, заведение, книжарница, магазин, парк, двор…)?

Когато съм в Милано, обичам да се връщам в двора на Rossana Orlandi  заради атмосферата, а и заради селекцията от автори, които тя представя като нейни „открития“. Но също така обичам да изнамирам нови места. Тази година с удоволствие влизах през всяка отворена врата на галерия, бар или магазин в квартала около новата сграда на HERZOG & DE MEURONфондацията Feltrinelli при Porta Volta. Този квартал едва сега започва да се развива и е много некомерсиализиран за разлика от вече преексплоатираните Tortrona и Brera. В района все още има и страхотни барове и ресторанти, в които туристите са по-скоро рядкост. Фондацията PRADA също е ново място за мен – все не ми оставаше време да стигна до там, но от тази година със сигурност влиза в листата на местата, на които бих се връщала.

IMG_5852 IMG_5874 IMG_5875 IMG_5934 IMG_5941 IMG_6116 IMG_6129

Fondazione Prada

IMG_4224 IMG_4285 IMG_4323 IMG_4343 IMG_4353 IMG_4356

Rosana Orlandi

IMG_5054 IMG_5058 IMG_5062

Всички снимки в материала са архив на Пенка Станчева.

Пенка Станчева е сред най-добрите съвременни български архитекти наоколо. Подходът на нейната работа се отличава със строг, но справедлив поглед и към най-дребния детайл, внимателна комбинация на стилове и употреба на материали. Доказателствата за нейния професионализъм са многобройни. Предната седмица Пенка Станчева бе удостоена със Silver A’ Design Award in Interior Space and Exhibition Design Category от International Design Academy за интериора на Project 155.

Ice Cream Crush – Катерина Сербезова

По повод груповата изложба Ice Cream Crush* с бижута от десет български дизайнери по време на Munich Jewellery Week ви представяме участниците в кратки интервюта: Как би описалa стила на твоите бижута:

Като интуитивна игра с различни материали и форми. Това, което ми се иска хората винаги да разпознават в тях, обаче е не материята, а някакво чувство, емоция, спомен, някакво скрито желание. Стремя се да ги вълнувам и мисля, че успявам.

Сподели аспект от твоя представен проект, с който се гордееш:

Като архитект, за мен беше предизвикателство да взема един конструктивен материал, какъвто е бетона и да го овладея до степен, че да мога да създам изключително малки, фини и нежни форми. Успях да запазя характера на самия материал и същевременно да стигна до детайл.

Предпочетени материали за работа:

Нямам предпочитания. Обичам да работя, както с материали, които са нетрайни, така и с такива които са устойчиви на времето, зависи от концепцията на самата серия. Betoniño са малки архитектурни биужута и тук, както в архитектурата става въпрос за устойчивост, хармоничност, пространство, съответно и материалът е такъв, че да го позволи. За сравнение ще дам предишната серия BIOTA, изцяло от органични природни форми. Нея изработвах от вид глина, която не трае дълго, именно така, както всяка форма на живот е подвластна на времето.

Любим дизайн предмет, бижутер или концепция:

Харесвам всичко, което е семпло и функционално и може да носиш и ползваш, както в ежедневието си така и при по-специални случаи.

Очаквания в професионална перспектива от Munich Jewellery Week 2017:

Честно казано не знам, но е вълнуваща стъпка напред.

*Студио Комплект стои зад първото групово участие на съвременни български автори на бижута по време на международното събитие Munich Jewellery Week, организирано от интердисциплинарната платформа и независимо списание за бижута и визуална култура Current Obsession. Поставена под #51 на картата, изложбата ICE CREAM CRUSH е разположена в Del Fiore Gelato – място за специално приготвен сладолед.

Ice Cream Crush – Цветелина Алексиева

По повод груповата изложба Ice Cream Crush* с бижута от десет български дизайнери по време на Munich Jewellery Week ви представяме участниците в кратки интервюта:

Цветелина Алексиева

Как би описалa стила на твоите бижута:

Задвижен от природата.

Сподели аспект от твоя представен проект, с който се гордееш:

Това е моята лична интерпретация на традиционната японска техника, наречена „mitsuro“.

Предпочетени материали за работа:

Благородни метали. Обичам устойчивите и добре остаряващи предмети, но с използването на традиционни материали е по-трудно да се намери индивидуален език. Трайността и здравината на този тип материали те предизвиква да бъдеш по-осъзнат и отговорен спрямо работата си, защото може да остане за дълго време.

Любим дизайн предмет, бижутер или концепция:

Обичам японската концепция за несъвършенство. Един от начините да се одухотвори обект е да се оставят следи от ръчната обработка. Харесва ми и идеята за трансценденталност: това означава, че аз вярвам, че съществува естествена красота и стойност в обекти и може да се види, независимо от времето и мястото, в които те са създадени.

Очаквания в професионална перспектива от Munich Jewellery Week 2017:

Събитието е повод за „учене чрез виждане и размишление над това“. В ежедневната си работа рядко отделям толкова време за наблюдение, проучване и размисъл. Munich Jewellery Week е „почивка“ с цел обследване на основните въпроси за работа, създаване, ценности и смисъл.

 

*Студио Комплект стои зад първото групово участие на съвременни български автори на бижута по време на международното събитие Munich Jewellery Week, организирано от интердисциплинарната платформа и независимо списание за бижута и визуална култура Current Obsession. Поставена под #51 на картата, изложбата ICE CREAM CRUSH е разположена в Del Fiore Gelato – място за специално приготвен сладолед.

Ice Cream Crush – Силвия Чанева

По повод груповата изложба Ice Cream Crush* с бижута от десет български дизайнери по време на Munich Jewellery Week ви представяме участниците в кратки интервюта:

Силвия Чанева

Как би описалa стила на твоите бижута:

За да изразя естетическото си усещане при изработване на бижутата ми, използвам прости геометрични форми и техните движения и трансформации. Стремя се към естествено, артистично излъчване и непринуденост.

Сподели аспект от твоя представен проект, с който се гордееш:

Аспектът, с който се гордея в представения проект е, че с моето отношение към веригата в колекцията „Свободни вериги“ съм представила бижуто като обект, подчертаващ нашият свободен избор и индивидуалност и провокиращ фантазията ни.

Предпочетени материали за работа:

Използвам порцелан и гуми, заради възможността да работя свободно с формата.

_MG_6461

Любим дизайн предмет, бижутер или концепция:

Бижутери: Helen Britton и Димитър Делчев.

Очаквания в професионална перспектива от Munich Jewellery Week 2017:

Събитието е възможност за професионални срещи и нови вдъхновения.

01

*Студио Комплект стои зад първото групово участие на съвременни български автори на бижута по време на международното събитие Munich Jewellery Week, организирано от интердисциплинарната платформа и независимо списание за бижута и визуална култура Current Obsession. Поставена под #51 на картата, изложбата ICE CREAM CRUSH е разположена в Del Fiore Gelato – място за специално приготвен сладолед.

Ice Cream Crush – Яна Танковска

По повод груповата изложба Ice Cream Crush* с бижута от десет български дизайнери по време на Munich Jewellery Week ви представяме участниците в кратки интервюта:

Яна Танковска

Как би описалa стила на твоите бижута:

Опростяване. Чиста форма без напрежение, лекота с внимание към детайла. Това е стремежът ми във всяко нещо, което правя!

YANA TANKOVSKA

Сподели аспект от твоя представен проект, с който се гордееш:

Тази колекция не e нова и е вече на няколко години, но стана моя запазена марка. Разпозната съм най-вече чрез нея. И това е много приятно! Но се опитвам постоянно да я разработвам в различни посоки – форма, цвят и функция. А ако успея да постигна и 50% от това, което казах в предходния въпрос, ще е страхотно.

Предпочетени материали за работа:

Работя предимно с порцелан, съчетавам го с гума, текстил, метал и други. Обичам алтернативни материали. Последният ми проект е провокация да вляза в колаборация с друг автор – Евгения Цанкова. Получават се доста добри резултати. Тази съвместна колекция е кръстена BLICK и се състои предимно от брошки. Наблегнали сме върху съчетанието на два материала – порцелан и памучно въже, а основен акцент е яркият цвят, откъдето идва и името.

Evgenia Tsankova, Yana Tankovska Block

Любим дизайн предмет, бижутер или концепция:

Имам афинитет към интериорния дизайн и слабост към лампи и столове. Mного ми се иска да ставаме все по-фокусирани консуматори, да заменим количеството за качеството. В последно време ме забавлява да  наблюдавам  отношението на хората към дизайна и неговата ежедневна употреба. И брандове, които правят достъпен дизайн за всеки. Например HAY, MUUTO, NORMAN COPENHAGEN, TOM DIXON.

Очаквания в професионална перспектива от Munich Jewellery Week 2017:

Munich Jewellery Weeк е едно от най-актуалните и некомерсиални съвременни  събития в Европа. Дори смея да твърдя е една  доста освободена сцена, специализирана в представяне на съвременни автори и галерии за бижута. Като автор очаквам една добра обратна връзка, вдъхновяващ опит, срещи със стари приятели и много нови такива.

Ice Cream Crush – Емилия Емилева

По повод груповата изложба Ice Cream Crush* с бижута от десет български дизайнери по време на Munich Jewellery Week ви представяме участниците в кратки интервюта:

Емилия Емилева

Как би описалa стила на твоите бижута:

Трудно ми е сама да описвам работите си, но бих казала „преживени“ или „помечтани“.

Сподели аспект от твоя представен проект, с който се гордееш:

Може би фактът, че предизвиква винаги „онази“ усмивка.

SONY DSC

Предпочетени материали за работа:

В момента главно работя с порцеланова маса, глина и т.н. , което е логично, тъй като керамиката заема важна, емоционална и голяма част от живота ми. Работила съм, а и бих работила и с други материали стига да са интересни и подходящи за реализацията на дадена идея.

Любим дизайн предмет, бижутер или концепция:

Много са, но веднага се сещам за вазата „Шива“ на Еторе Сотсас и сокоизтисвачката на Филип Старк за Алеси.

Очаквания в професионална перспектива от Munich Jewellery Week 2017:

Още една отворена врата.