НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: REFOBIA

От средата на лятото досега представяме независими реализирани идеи на дизайнери и творчески колективи в инициативата Нови модели на ежедневие. Благодарни сме на всички, които отделиха време и усилие да изпратят проект и така да дадат пример за многообразието от налични дизайнерски способи, които облагородяват средата или помагат за разрешаването на видими или невидими проблеми. Слагаме крайна това първо издание на инициативата, но пред нас е фестивала за дизайн Мелба, част от който ще е и изложбата Преглед на българския дизайн. Там ще може да видите някои от подбраните модели.

REFOBIA е игра, чието начало е поставено преди две години, а официално е лансирана в края на 2019. Идеята се ражда в екип от рекламисти и маркетинг хора. Полина Видас и Милена Едвиг са стратези, които работят с потребителски инсайти. „За един проект изведохме от данните, които анализирахме, че никой не споделя за страховете си, защото има стигма, срам и страх от присмех,“ споделя Полина. Те продължават да дълбаят в темата с изследвания и интервюта, за да се убедят, че са налични иновативни подходи към страховете и фобиите.

„Нашата концепция е, че страховете трябва да бъдат изследвани, споделяни и с тях може дори да се забавляваме. Това изисква общ процес – от векове се случва през игра или споделяне в общност – около огъня едно време, на седянката, на масата. Същевременно бордгеймовете не отпадат от навиците на хората, напротив – дигитализацията на всичко изисква тази аналогова глътка въздух. Така решихме, че концепцията ни може да има и уникална игра с оригинална механика,“ разказва ни по-подробно мотивацията си Полина.

Впоследствие двете основателки на проекта записват да учат Артистични и психосоциални практики и психодрама – Магистърска програма в НБУ, според тях – силна и специална програма на Давид Иерохам и Цветелина Йосифова, където набират ценни знания за груповата динамика и играта. „В нашата работа в маркетинга и рекламата поддръжането на групова кохезия на брейнсторминг сесии, например, или на тиймбилдинг е от ключово значение и открихме, че споделянето на страховете през образа на картите бързо “чупи леда” сред непознати или хора, които трябва да бъдат загряти за обща дейност.“

REFOBIA е предварително тествана около 2 години в рекламистки екипи и сред приятели, а около Хелоуин 2019 проектът е официално представен и с изложба “Face your fears” в галерия Доза, където се дава възможност на над 70 души да застанат буквално пред страховете си (на постери) и да поиграят на играта. На сайта могат да бъдат открити и атрактивните произведения – лимитирани серии изкуство и плакати, нарисувани от Драгомир Костадинов PXRN – автор и на илюстрациите на картите. 

Играта е подходяща за всеки. Създателите на REFOBIA са без претенции тяхното начинание да оказва терапевтичен ефект. Това е способ за забавление, споделяне, свързване, загряване. Предвиждат се и серии – тийн страхове, корпоративни страхове, Covid-страхове. „Това, което планираме извън самия проект, е създаване на масов дебат и събития по темата със страховете и създаването на изцяло нов контекст, в който ги гледаме и поставяме, особено след предизвикателствата на 2020 г.,“ завършва Полина.

Подканваме ви да научите повече за играта, защо не и да я пробвате, на официалния й сайт: www.refobia.com

Следете новините покрай новото издание на фестивала Мелба във Фейсбук и в Инстаграм.

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: БУКИ

Омана Кацарска е от младите и будни графични дизайнери, чието име все по-често е сред авторите на харесвани от нас проекти. Зарадвахме се, когато тя ни потърси във връзка с инициативата ни „Нови модели на ежедневие“, за да представим наборния шрифт за четящи деца БУКИ. Омана е завършила Художествената гимназия в София, след това „Книга, илюстрация и печатна графика“ бакалавър, и магистратура „Шрифт“ в Национална художествена академия.
Тя работи с различни издателства, студиа и в колаборация с други дизайнери, като признава, че трупа полезен опит с всеки следващ проект. Според нея отдадеността на творческата професия изисква тройни усилия, но пък с правилните клиенти и комуникация, удовлетворението е голямо. Основна цел в работата на Омана е с графичен дизайн и оформление на книги, с нови шрифотове и илюстрации да бъде полезна на другите.

БУКИ е шрифт с българска форма на кирилицата, предназначен за деца между 8 и 11 години, които развиват уменията си да четат активно. Той вече може да бъде свален през сайта за шрифтове Local Fonts. Има две безплатни начертания – Regular и Italic, които могат да се използват за комерсиални и лични проекти, както и платен пакет с всички седем начертания, които да обслужват нуждите на издателства за детски книги и всеки, който би искал да ги използва.

 

Как виждаш развитието на проекта в близко бъдеще – реалистично ли е да бъде приложен в предстоящи нови издателства на детски книги и учебници?

Развитието на проекта в бъдеще, надявам се, да е с правилната употреба на шрифта. Разбира се, и от издателствата зависи дали са склонни да предприемат стъпка към инвестиране в такъв шрифт. Досегашната ми комуникация показва, че интерес определено има, желание също. Дори тествахме начертанията във вече налят учебник от началните класове и шрифта издържа теста – не надвиши обема на изданието. Тоест, въпреки спецификите на дурхшуса (междуредово разстоявие) и междубуквеното разстояние, БУКИ е достатъчно икономичен. Според мен е реалистично да бъде приложен – в момента сме във време на всякакви промени. Защо използването и инвестирането в шрифтовете и тяхната точна употреба в изданията да не е една от тях.

Какви са амбициите ти за представянето му – къде и как виждаш най-удачно да се разпространи твоята идея?

Не се обвързвам с конкретика, защото в процеса някои неща се променят, но – навсякъде, където виждам, че хората имат отношение към дизайна и средата, както и към малките читатели. „Детски книги“ бяха първите, които подадоха ръка на проекта във фаза тестове с вече готовия шрифт, като благодарение на тях успях да общувам с мого читателски клубове, училища и библиотеки от цялата страна, за да видя как се възприема от крайните потребители – децата. Беше дълъг и труден процес, но досега във всеки момент, в който съм се питала дали има значение, съм получавала индикации да продължа, защото обратна връзка има, както и посока на развитие.

 

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: OI HANGER

Времената са неспокойни и сред болестното състояние на националната политическа сцена и световната пандемия, ние продължаваме да се опитваме да вършим качествено и пълноценно работата си. Благодарим на всички, които ни изпращат своите идеи за „Нови модели на ежедневие“. Желанието ни е да показваме забележими и не толкова видими постижения на местни герои на дизайна с разнообразен подход, опит и сфера на работа. Днес ви запознаваме с минималистичната закачалка OI hanger, измислена и произведена от пловдивското студио за интериорен дизайн – IV AR.

„Идеята за OI hanger беше провокирана от желанието ни да оставяме за спомен функционален аксесоар, който е с наш почерк и визия. Създадохме го в колаборация с хенд мейд БГ бранд за тениски КРЪГЧЕ. Желанието ни беше да отдадем по-голямо внимание на тениските и пространството, посветено на тях в гардероба на клиента. Да не са сгънати на рафт като „поредната бяла тениска в моя гардероб“, а да са закачени на закачалка. Нашата, за разлика от обикновените телени, е проектирана с форма без да оставя „рамене“ върху тениската, няма кука, което освобождава още 5 см от обема на гардероба, и елиминира притеснението от неприятното заплитане на закачалктие една в друга. Тази серия, изработена от плексиглас, е предназначена само за тениски. Материалът е нарочно прозрачен, за да не натоварва съдържанието на гардероба с присъствието си.“ Това разказва Ивелина Арсова, основател и главна движеща сила на дизайнерското студио.

Концепцията следва тихият и скромен подход на създателите – производство в малки количества за интериори от портфолиото им, както и за по-тесен кръг от крайни клиенти, които ценят опростения и достъпен дизайн.

Обратната връзка от клиенти на студиото, които ползват вече закачалката, е силно позитивна. Повечето обаче биха искали в гардероба си да имат закачалка, която да е с единен дизайна. Затова в момента IV AR работи над преформатиране на OI hanger в подходящ и за по-тежки дрехи аксесоар. Правят се проби с материали като шперплат и алуминий.

_____

Нови модели на ежедневие е проект на Студио Комплект и част от инициативите ни за дизайн Мелба. Участвайте с ваша творческа идея, нейн прототип или реализация. Рамките са широки и приветстващи всякакви форми на креативност и дизайн. Повече подробности ще откриете тук.

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: DiFOLD Origami Bottle

След кратко прекъсване на инициативата, в която търсим да отдадем почит на нови модели за по-добър начин на живот чрез приложението на дизайна, подновяваме представянията на впечатляващи и удачни подходи от български творци.

Следващият участник съвсем заслужено няма почти никаква нужда от представяне. Сгъваемата бутилка на DiFOLD – Origami Bottle – нашумя гръмко след лансирането на Kickstarter кампания, която в рамките на 4 часа постигна своите финансови цели (Важна вметка – остават само 3 дни до края на кампанията, 16 юли, и имате буквално последен шанс, за да се сдобиете с такава от първата партида!). Следват десетки интервюта и представяния в топ международни медии като Fast Company и Designboom. По-важното е, че към технологията DiFOLD интерес за партньорство проявяват големи компании за бързооборотни стоки, които могат значително да намалят негативния си отпечатък, ако заменят производството на пластмасови опаковки за еднократна употреба с подобни за многократна сред техните потребители.

Двамата създатели и мощни бутала на DiFOLD – Радина Попова и Петър Захаринов – се включват в онлайн интервю, за да поговорим за това какво ги скрепява успешно като екип, с какво е различна тяхната бутилка от всички останали и как разбират дизайна понастоящем.

Как станахте отбор и как са разпределени ролите ви?
Петър: Запознахме се в WallStack (друга българска компания, в която Петър Захаринов разработва успешно модел за сглобяеми и лесно адаптивни мебели), когато поканихме Радина да се присъедини към екипа и да се фокусира върху бизнес развитието и маркетинга на продукта. Паралелно с работата си там движех на по-ранен етап проектът със сгъваемата технология. Поводът да се пробваме като тандем дойде през участие в Climate-KIC, което ни даде възможност да се фокусираме за пет месеца единствено върху проучването на технологията за сгъване и материалите за производството й. Образованието ми на архитект и практиката ми с измислянето на мебели със сглобки (Praktrik) ми отрежда логичната роля на дизайнера в екипа ни. Радина е поела изграждането и приложението на бизнес стратегията и маркетинга.
Радина: В момента сме санитарния минимум – бизнес/маркетинг и дизайн. Наистина е важно ядрото на екипа да има допълващи се качества, единна посока и визия накъде и как ще се развиваме. Преди това не се познавахе и за двамата DiFold беше неизвестно начинание. Но доверието, което изградихме с времето, затвърди взаимното ни уважение и подкрепа.

Защо решихте първия продукт на DiFold да е бутилка?
Радина: По време на акселераторската ни програма имахме възможност да предприемем задълбочено проучване на различите приложения и бизнес модели на технологията на сгъване. Така се насочихме към индустрията за опаковки. Особено ни привлече идеята за опаковки за многократна употреба. Тествахме разнообразни сгъваеми цилиндрични и конусовидни обеми чрез 3Д принтиране. Искахме първият ни продукт да е ежедневен и за често ползване. Така се роди сгъваемата бутилка. Първоначално като вариант да лицензираме патента към голяма компания, но в хода на работа решихме да създадем сами наш бранд с екологично влияние и устойчив етос.

Кои са отличителните елементи на Оригами бутилката?
Петър: Това не е първата сгъваема бутилка в света. Тя е хибрид между сгъваемите и традицонните такива. Технологията е водеща и тя изисква материалът да е твърд, за да може да стои изправена сама дори и при натиск. Търсихме минимален екологичен отпечатък. Всички употребени материали могат да се рециклират изцяло без загуба на качеството си. Избран е висок клас термопластичен кополиестер – става за многократна употреба и е със сертификат Cradle to Cradle (строга сертификация, която оценява доколко рециклируем и безвреден е продукта, дали може да се превърне в същото нещо при рециклиране, дали ползва възобновяема енергия и дали водата, която се завърта във фабриката остава поне толкова чиста, колкото е била на влизане). Конкретно нашият модел е с биобазиран полимер с 43% растителни масла, идваща от рапица. Възможно е производителят на материала да го развие да е до 100% биобазиран и така въглеродният отпечатък да материала да е под 0.
Радина: Важно е да отбележа, че също направихме резбата и капачката изцяло от неръждаема стомана също ценен материал за рециклиране и преизползване. Така бутилката се състои само от два материала, които лесно могат да бъдат разделени един от друг за по-лесно рециклиране след края на живота на бутилката.

Кои са някои от уроците за вас от този двугодишен процес на интензивна работа и какво предстои след Kickstarter кампанията?
Радина: Груповото финансиране, или така нареченият “Crowdfuding“, е много добър инструмент за тестване на даден продукт и доколко си заслужава да се инвестира в него. Също така изгражда разпознаваемост и доверие у хората, прави ги съпричастни към каузата ни, привлича вниманието на медиите… Към този момент ние сме надскочили с 800% целта си. Част от средствата ще се инвестират в робот, който да изследва броя възможни сгъвания на бутилката. След тестови изпитания в БАН, сме заложили 5 години живот на продукта. Но бихме искали по-точни математически изчисления.
Засега производството е базирано в Китай. В края на ноември 2019 успях да посетя препоръчан завод, който съчетава производството на тялото и на капачката. Искахме да имаме партньор в България, но за съжаление оферираните срокове бяха много по-дълги, а цените – три, четири пъти по-високи. Предстои ни изграждане на нова фабрична матрица за бутилката с по-дълъг живот и първа партида още през декември тази година.
Обмисляме и разрастване на портфолиото на бутилката – цветове, размери, капачки, спортни модели, с пречиствателни филтри за вода, или сгъваем лайфстайл продукт като чаша. Технологията на DiFOLD позволява да се мисли в посока направа на различни продукти със сгъваем дизайн – контейнери за храни за домашни любимци или по-големи контейнери за транспорт на продукти в насипен вид, например. В комуникация сме и с големи брандове и корпорации от ранка на Nestle, за които именно бихме могли да разработим такива решения за многократна употреба.

Кои са някои от наблюденията ви за настоящето състояние на дизайна?
Петър: Ако проследим развитието на дизайна през последните 100 години, се вижда ясно колко по-малко теоретичен и академичен е в момента – например, спрямо Баухаус школата или руския Конструктивизъм. Ерудицията пречи да си успешен дизайнер. Платформите за групово финансиране (Indiegogo, Kickstarter) показват, че трябва да си по-скоро адаптивен, агресивен и бърз, отколкото умен, ерудиран и аналитичен. Този процес се задълбочава и нямам представа докъде ще стигне. Сегашният ефикасен модел е този на проба и грешка. Иновациите стават все по-чести, но с по-малка амплитуда, с леки нюанси и не толкова революционни. Защото колкото по-радикално различни са, толкова по-тудно намират инвеститор. Аз ги наричам опуртюнистични иновации – с малки промени, но с много добавена стойност. Това са сегашните благополучни иновации – големите, революционните идеи се появяват все по-рядко и се реализират все по-трудно. Може би пример за такава радикална революция, макар и с по-нишово потребление, е Halfbike на Мартин Ангелов, където налице е съвършено нов дизайн, а не нюансирана промяна и доразработка на нещо съществуващо.

<Всички снимки - архив на DiFOLD>
_____

Нови модели на ежедневие е проект на Студио Комплект и част от инициативите ни за дизайн Мелба. Участвайте с ваша творческа идея, нейн прототип или реализация. Рамките са широки и приветстващи всякакви форми на креативност и дизайн. Повече подробности ще откриете тук.

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: ULTIMA THULE

Отчитаме като щастливо стечение на обстоятелствата факта, че Стилияна Минковска бе в списъка ни с пожелани лектори за следващото издание на Мелба на живо и при поканата тя отговори, че тъкмо е мислила да изпрати проекта си Ultima Thule за инициативата Нови модели на ежедневие. Преди да я видите като наш лектор в края на юни, ви предлагаме да се запознаете с обаятелната й и многостранно надарена личност в интервюто по-долу.

Ранните планове за професионална реализация на Стилияна включват най-вече архитектура. След като завършва със специалност Водно строителство Строителния техникум (СГСАГ) „Христо Ботев“, а приемането на България в Европейския съюз й дава зелена светлина да поеме свободно към Англия, тя прекарва три магични години следване в Оксфорд и работа в Лондон. Междувременно се увлича от фотографията като неотменен елемент от предаването красотата на сграда, място или изживяване, но решаващият момент за творческите й търсения се появява, когато осъществява мечтата си – магистратура в лондонската Кралска академия по изкуствата (Royal College of Art). Именно там се посвещава с пълна отдаденост и страст на бременността и родилния процес като тезисен проект. Провокацията е лична – Стилияна забременява по време на следването си, заснема и самото раждане на дъщеря си като част от проекта с цел да задълбочи анализа си на това дали едно раждане наистина започва с физическите усещанията на жената или с преценката на болничния персонал. Камера (GoPro) е поставена на главата на акушерката, а филмът е излъчен по време на Work-in-Progress Show в мултиекранна инсталация. Изследването на темата за по-хуманна и подкрепяща родилката атмосфера чрез интериор и мебели отвежда Стилияна в Музея за дизайн в Лондон, който й предлага да бъде една от четиримата избрани за 2019г. резидентни дизайнери на реномираната институация. Процесът приключва с изложба, която продължи до 10 май 2020г.

Как протече процеса на изследване и изграждане на прототипите за нов тип мебели за раждане?

Началното ми проучване бе изцяло насочено към интериора на жената, нейната обвивка като космос за бебето. Подложих на съмнение раждането като режисирано събитие от медицинския персонал, тъй като усещах, че тялото ми вървеше срещу инстинктите си, като ми беше наставлявано какво да правя и как да контролирам дишането си. След значително закъснение от термина се самоприех в болницата Свети Тома, където ме настаниха в предродилно отделение. Тялото ми премина през четири различни пространства по време на престоя ми. Първоначално предродилното отделение по време на опитите за предизвикване на раждането. След това центърът за раждане, където водите ми бяха спукани и започна фазата с контракциите, които са най-болезнената част. После в отделение, където ме прехвърлиха за действителното експулсиране, където обикновено се провеждат раждания с усложнения и където се роди дъщеря ми Стелена. Накрая бях преместена в следродилното отделението с най-прекрасната гледка към Биг Бен. Беше сюрреалистично и прекрасно.

Ultima Thule е знаков проект за теб и революционен в своята иновативност по отношение на иначе строго рамкираните условия и мебели за раждане. Как изобщо си представи форма, която не е съществувала досега? Как “видя” идея, която не е тествана, ползвана или въведена до този момент? Откъде започна?

Най-голямата част от времето прекарах в четене на различна литература, написана за раждането в болници, като например книгите на Михаил Одент – френски гинеколог, който прозира колко е нехуманна родилната среда и особено отнемането на бебето от майката веднага след раждане. Заснемайки раждането на Стелена, имах референтен архив как протичат контракциите и напъните.

Исках колекцията да е прогресивна, в същото време топла, приветлива, комфортна и центрирана върху светоусещанията на родилката. Постъпвайки в Design Museum като резидент, имах друга идея, която беше да пресъздам космоса и да го направя като холистичен и хипно-пътеводител по време на раждане, но след като се задълбочих, осъзнах, че дисциплината е изостанала, липсва пионерската нишка, с която жените да се почувстват упълномощени да следват своя инстинкт и своето тяло. И така започна едно проключение, което постепенно се превърна в голямата ми творческа любов, преоткрих се чрез проектирането на продукти и на мебели. Формите са изцяло ергономични, както и еласто-механични, така че да поддържат едно тяло, което преминава през извънземна травма и неизпитан до този момент праг на болка.

Първият елемент от серията Ultima Thule е The Labour Silla – за фазата на контракциите. Проектиран като прогресивна табуретка, така че жените да могат да намерят своето благосъстояние и комфорт по време на най-болезнената фаза от раждането. Жените могат да се катерят, облягат, клякат, подпират, забиват нокти, да бъдат себе си и да следват животинските си инстинкти. За родилките без подобна нужда -столът служи като място за масаж и утеха.

Parturition Stool (Родилен Стол) е проектиран като тандем, споделен полет и е вдъхновен от личния ми опит. По време на раждането мъжът ми бе важна подкрепа и неотлъчно до мен. Мислех за този предмет като партньорство на споделено пътешествие – това на създаването на новия живот. Независимо дали е партньор, родител, приятел или самата акушерка, той е проектиран така, че човекът, който изражда, да почувства облекчението от това да има на кого да се облегне.
Не всички жени желаят тази опора и предпочитат да са сами. Затова долната седалка е внедрила дизайна на дръжки/ръкохватки, на които жените биха могли да се облегнат или да се изправят.
Solace Chaise (Утешителен Шезлонг) е възстановителният елемент. Той е мястото, където всички жени да имат уединение при кърмене, директна и несмутена връзка с бебето си, възстановяване от травматично преживяване по време на раждане, аборт или спонтанен аборт. Неговият дизайн, заедно с интимния параван са изработени ергономично, за да осигурят комфорта и нужното време на самота и задушевност, далеч от нежелано наблюдение.

Разкажи ни за процеса на прототипирането им – кое те провокира да направиш тази физическа трансформация на мебелите? Как подбра материалите? Имаше ли голяма промяна от началото до края?

Промените течаха дори, докато ги изработвахме. Човекът до мен е дърводелец и отдаден на изкуството, и му имам безрезервно доверие. Изработените рамки се получиха великолепно. Дори не очаквах да измислим такива иновативни методи за деформиране на дърво, което е твърд и не толкова гъвкав материал. След това бяха тапицирани с изкуствена кожа в Оксфорд, която често се използва в медицинските среди. Материалът за тапицерия, използван за столовете всъщност, е винил, наподобяващ кожа, който е търговски издръжлив продукт, използван в сектора на здравеопазването – чувства се мек, нежен към кожата и разбира се лесен се поддържа. Той не съдържа фатални пластификатори или тежки метали, което го прави еластичен и гъвкав. Oxford Upholstery са тапицерите, направили магията, като покриха столовете в красиво пригодените материи. От самото начало знаех, че бих искала да имам потапяща инсталация, в която жените да се чувстват отпразнувани, независимо от техния избор, история, тежест или житейски събития, които може да са ги променили завинаги. Затова работих в сътрудничество и с талантлива звукова дизайнерка – Лора Селби, с която измислихме красив 10-минутен саундтрак, отвеждащ към звуковата среда в утробата за бебето. За атмосферната светлина работих с LED Flex, които дариха невероятен продукт. Създадох специфична цветова палитра, която те пренесоха в красиво осветително тяло. Дърводелецът, изработил рамките за столовете, също направи светлинния пръстен, който придава космическия, подобен на утроба блясък. Подът е покрит от килим, дарен от Desso. Мекотата беше огромна част от проекта и килимът придава това домашно усещане, с което хората лесно могат да се свържат.

Каква е връзката между ползвателя и самите обекти? Тествани ли са вече прототипите от раждащи? Би ли работила по усъвършенстването им и в каква посока според теб може да се нанасят тези промени?

Тествани са от бременни, акушерки, лекари, дули, майки и най-вече от децата им, които ги приемат като катерушки. Те са катерушки за родилки, особено първият – the Labour Silla. Тествани са в средата на музея, защото откакто са изработени, все там са живели, но пък сега за съжаление изложбата затваря врати и се надявам чрез дарението да могат да се тестват и в болнична среда, което ще е най-голямата награда както за мен, така и за Ултима Тули.

Със сигурност има още много работа по тях и тяхното усъвършенстване. Тепърва трябва да се намери инженерно решение да се направи рамката от стомана или по-устойчив и лек материал. За самата тапицерия, предполагам, че изкуствената кожа е добро решение, както и проучвам различни медицински силикони. Има един доста революционен материал, наречен Техногел, той е като желе, което е изобретено специално за болничното легло, но сега се използва за възглавници, стелки и т.н. Исках the Labour Silla да е изработен от него, но цената му за прототипа бе 80,000 евро и тежестта му около 600кг, което беше нечувано…буквално слон, а и кой има такъв бюджет за изработването на стол (ха-ха).

Предстои още много работа, особено ако работя със здравните заведения, защото те спазват определен шаблон и наръчник по дизайн за изработването на различните си уреди и мебели за болнични среди. В Англия това е сложен процес, а и националната здравна организация е с оскъден бюджет, където иновациите не са приоритет, което е разбираемо.

Надявам се да намеря или инвестиция, или начин да продължа проекта, както и да го развия, да създам още мебели, още аксесоари за бременни и родилки, които да направят процеса по-благоприятен и по-спокоен.

Имаш ли покана за производството им и въвеждането им в родилни зали по света?

За съжаление, все още не. Много е трудно по време на пандемия фокусът да бъде отклонен. Сега силите са обединени към откриването на ваксина, как да се ражда в изолация и как да се предпази родилката по време на бременност. Лека полека светът ще се приспособи към новата си нормалност. Не съм спряла да търся начини. Бих искала да даря колекцията Ултима Тули или на болница, където родилки могат да тестват елементите, или на музей, където повече хора могат да се докоснат до тях.

Как би разшифровала името Ultima Thule на български?

Нарекох проекта си в the Design Museum Ултима Тули, защото това буквално преведено от латински означава ‚далечен, непознат регион“ или „отвъд познатия свят“. Всяка бременност и всяко раждане са крайно непонятни, а и големи изненади, каквато е и Ултима Тули. По някакъв начин, това е моята метафора за илюстриране на бременността – женското тяло като обвивката на бебето. Утробата като вселената за растящия плод/живот, където има две съставни части, които същевременно са взаимно свързани. Жените като мен, раждали за първи път, са в неизвестност. Всеки им разказва какво е чувството, но то не е никак универсално. Всяка бременност и всяко раждане варират изключително много. Моята бременност бе приказна, но раждането беше трудоемко. Докато бях в родилното, се покрих с чаршаф, така че да избягам от погледите на майка ми, мъжа ми и болничния персонал. Исках да се махна и да съм сама, не исках те да са част от болката ми, която бе така непозната и неизпитана до сега. Там си представях звездите, космоса, един безкраен полет, който ме успокояваше и ми даваше хъс да продължа и просто да приема случващото се. Така и направих, и много ми хареса, беше си моят начин за хипнотизиране и медитиране. Чувствах космоса като утеха. Това бе най-далечното място, където избягах от болничната среда и се чувствах добре.
Ултима Тули е център за раждане, подобен на планетариум, в който жените преминават през всички процеси, свързани с раждането в пространство, проектирано от тях за техните нужди и предпочитания. То е в контраст с опита ми с раждането на Стелена.

Кои три думи описват най-добре личността ти, работата ти и твоя стил?
Страст, Любов и Лудост.

Какво те вълнува напоследък по отношение на работата ти и краткосрочните ти професионални планове? Какви въпроси си задаваш? Какво мечтаеш да постигнеш?

Хмм, много неща ме вълнуват, но като че ли продуктовия дизайн надделява и вниманието ми се насочва към него. Обичам си професията много, но на моменти е доста забавено и еднообразно. Аз обичам нещата да се случват бързо и да виждам ларвите на труда си мигновено, което често не е постижимо. Друга моя страст е театралния и кино дизайн, както и фешън представленията, които на запад се наричат сет дизайн. Много би ми се искало да направя представление и да работя с актьорите, режисьорите и театралните сценографи. Би било страхотно!

Разбира се най-голямата ми страст е дизайнът, свързан със здравеопазването и най-вече този на родилните отделения. Даже се замислям дали да не направя още една магистратура в Royal College of Art, защото предлагат курс по Здравеопазване и Дизайн с проект в болница, много ме привлича. Има страхотни конкурси и резиденции, в които също ми се участва, както и искам да си сменя работата, защото един комерсиален архитектурен офис не е мястото за една вечно търсеща и извисяваща се душа.

Питам се докога ли жените ще бъдат в сянката на мъжете. Всички продукти свързани с раждането и изцеряването на родилката са създадени от мъже…това повече от възмутително. Най-голямата ми мечта е да развия Ултима Тули и да я видя по целия свят…особено в държави, в които жените нямат нито права, нито образование, както е на много места в Африка и Азия. Искам всяка една жена да се почувства като богиня, контролирайки своето тяло и репродуктивната си икономика.

Как минава един типичен ден?

С много любов, веселие и детски глъч. Преместихме се на морето, защото мъжът ми има проект тук, близо до Саутхемптън. Много ни е хубаво да сме по цял ден на плажа с дъщеря ми, тъй като аз съм на една програма, наречена furlough. Не работя, но ми плащат 80% от заплатата, което ме устройва перфектно. Не е лесно да си архитект, докато имаш 4-годишно дете, което си иска внимание, любов и забава. Дните минават бързо. Сутрин закусваме, след това се забавляваме, четем книги, строим пъзели и лего, оцветяваме и около обяд имам около час-два за себе си и работни дела. Търся начини да развия Ултима Тули, говоря с акушерки, доктори, дизайнери и хора в бранша на здравеопазването. Всеки уикенд се прибираме в Лондон, където можем да се срещаме с приятели на пикник (на разстояние в парка) и да караме колела.

Какво четеш / гледаш в момента?

Току що приключих “Невидими Жени” на Каролина Криадо-Перез, една революционна книга за това как дизайн като цяло е развит около средностатистическия бял, най-често Американски, мъж. Наистина ми отвори очите за това колко женски нужди са пренебрегнати. От размерите на телефоните, които са твърде големи за женската ръка до медицината и колко различна е нашата физиология от тази на мъжете. Следващата, която започвам е “Животът ми с Пикасо”, написана от една от голямата му любов Francoise Gilot. Изгледах “Последния Танц” за Майкъл Джордан и се влюбих още повече в този човек. Изгледахме и феноменалния Ла Каса Де Папел, което си беше във формата на маратон. Не можех да се откъсна, беше като абстиненция. В момента гледам “Маниак” с Ема Стоун, любимата ми холивудска актриса.

Има ли виртуална изложба / събитие, което би препоръчала непременно?

Виртуалният Фестивал по Дизайн на Дизийн / Virtual Design Festival, в който ще участвам на 24ти юни с Ейб Роджърс, синът на известният архитект Ричард Роджърс, както и с две прекрасни дами, които основаха една пионерска платформа наречена Designing Motherhood – a century of making and unmaking babies. Аз съм организаторът и съм много щастлива, че всички, които предложих да се включат, приеха поканата ми. Ще разговаряме за продуктовия дизайн, свързан с майчинството. Като например помпата за кърма, родилния стол и т.н. Мисля, че ще е интересно.

Стилияна е лектор в 11-то издание на Мелба на живо на 25.06 от 17:00ч. Следете информация за събитието във Фейсбук страницата ни и тук на сайта.

_____

Нови модели на ежедневие е проект на Студио Комплект и част от инициативите ни за дизайн Мелба. Участвайте с ваша творческа идея, нейн прототип или реализация. Рамките са широки и приветстващи всякакви форми на креативност и дизайн. Повече подробности ще откриете тук.

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: РАЗГАР

Благодарим на всички дизайнери, които се отзовават на поканата ни да предложат своя идея или разработка в инициативата Нови модели на ежедневие – част от получените проекти ще бъдат включени в годишната изложба Преглед на българския дизайн през ноември 2020г. като основен елемент от фестивалa за дизайн в София – МЕЛБА.

Представяме ви Захари Радев с РАЗГАР – мобилен грил с чудесен стилен вид, удачно опаковал функционалност и дизайн. Създаден е с идеята да може лесно и удобно да бъде пренесен навсякъде като скара за готвене на открито или като огнище, без нужда от излишно суетене или поддръжка. Особено пригодим за къмпингуване, което не остава отпечатък след себе си. Намираме специален чар и в историята зад създаването на преносимия продукт. РАЗГАР ни връща към 1970-те, когато прадядото на индустриалния дизайнер Захари Радев измайсторява първия си грил-барбекю от старо метално чекмедже, а настоящето вижда подобрена и усъвършенствана версия на идеята му.

Продуктът се появява на този свят и с мисията да поддържа и подкрепя малките занаятчийства и предприятия, да отдава почит на ръчната изработка и традицията в предаването на подобни умения. По пример от индустрията на това отминало време РАЗГАР е създаден да се ползва дълго, да е изключително издръжлив и дори направен от естествени материали. Авторът му Захари Радев споделя:

РАЗГАР е разработван в последните 2 години, за да стигне до този финален вид. Отправната точка е вдъхновението и възхищението, което имам към моя пра-дядо. Този продукт показва уважение към него и неговата фамилия на индустриални революционери. РАЗГАР е измислен, тестван и вкаран в производство с идеята да се произвежда в България от занаятчии и майстори специалисти в тази област, да подкрепя малките производства, студия и работилници, както е било по времето на работилниците на пра-дядо ми и неговата фамилия.

Поръчайте или следете развитието на РАЗГАР на официалния сайт тук или в Инстаграм.

_____

Нови модели на ежедневие е проект на Студио Комплект и част от инициативите ни за дизайн Мелба. Участвайте с ваша творческа идея, нейн прототип или реализация. Рамките са широки и приветстващи всякакви форми на креативност и дизайн. Повече подробности ще откриете тук.

ADDITIVE DAYS 2020

Въпреки че още от 1980-те технологията на 3D принтиране (процес на изработка на триизмерни обекти от дигитален файл) е разпозната и развивана като потенциален революционер в индустрията, бумът и широкото разпространение на адитивното производство е по-скоро в последните 10 години. В България нейн устойчив поддържник е B2N – компания, която не само внася най-добрите машини и материали, но и приближава магията на технологията до повече хора чрез различните си инициативи. Безспорно това с най-широко и силно влияние е международното събитие Additive Days със старт само след броени дни. Хвърляме бърз поглед към някои от акцентите в програмата, които превръщат разходката до София Тех Парк в непременна.

3Д принтирането на кратко
За адитивното производство се говори масово от 2010 години насам. Популяризирането е обусловено от сравнителната достъпност и олекотеност на машините, както и свободното споделяне на файлове и знания относно технологията. Все по-добри материали, все по-бързи производствени процеси и все по-ниски цени. Технологията е тясно обвързана с иновативни открития в наука, медицина, транспорт, архитектура и дизайн. Печели сърцата на мнозина заради гъвкавите си възможности и осъществяването на преди немислими идеи в реалност. Достига до най-крайни точки на земята и спомага за разрешаването на всякакви проблеми – от спасяването на човешки живот в бедствени ситуации и бързото строене на сгради, през рециклирането на боклуци в нови смислени пре-употреби, до активна роля в откриването на иновативни материали в медицина, космонавтика и други. Специално в дизайн и архитектура – употребата на 3D принтирането е все по-наложителна и оправдана. Преди да се предприемат големи, времеемки и скъпи производствени процеси, първо се тестват на прототипно ниво с безкрайно много възможности и експерименти през машините за 3Д принтиране. Ние също сме ползвали технологията в някои от проектите си, като например при сувенира на проф. Димитър Делчев за София за вкъщи в колаборация с B2N.

Additive Days от B2N
Additive Days се осъществи за първи път през есента на 2018г. Тогава то даде ясната заявка, че се превръща в балканската международна среща на всичко интересно и вълнуващо от света на 3D принтирането. В своето второ издание под надслов Beyond the Hype/Отвъд хайпа, събитието събира изключителни примери от приложенията и възможностите на технологията в няколко основни модули: изложба (20 – 22 февруари), експо (21 – 22 февруари), конференция (21 – 22 февруари), професионални работилници (21 – 22 февруари) и детски работилници(22 – 23 февруари). Всичко без детските работилници е удобно позиционирано в сградата Джон Атанасов на София Тех Парк. Своеобразен мотив в това второ издание са темите медицина, инженерство и архитектура.

Събитието е силен повод да се запознаете отблизо с технологията и нейните разнообразни приложения, а пълната програма е тук.

КОНФЕРЕНЦИЯТА и ИЗЛОЖБАТА са сред непременните спирки. Те са с отворен достъп след регистрация. Архитектурният панел (22.02 / събота) събира супер имена-практици от Европа в теми като 3D принтиране, 3D сканиране, параметричен дизайн и дронове.

Еудженио Бетучи е част от Institute of Advanced Architecture of Catalonia (IAAC), както и от компаниите Noumena – занимава се с роботика, 3Д принтиране и носими технологии, както и от Reshape – платформа, насърчаваща всичко покрай високите технологии и тяхното изследване, проектиране и производство в нашето общество. Като част от екипа на IAAC Еудженио Бетучи е работил по следния проект за устойчив 3D печат в голям мащаб:

Давиде Нери е директор маркетинг и продажби в WASP. Визията на компанията е да създава преносими машини за 3D принтиране, посредством които всеки да може да произведе на място своя къща с нулева емисия, използвайки единствено материалите от околността. Подобен проект изисква машината да бъде преносима и да има ниско потребление на енергия, вкл от възобновяеми източници, тъй като в много райони на планетата не е налично електричество. В лекцията си Давиде ще говори за GAIA – първата 3D принтирана къща със земя, за керамично 3D принтиране, за проекта за 3D принтиран хабитат Tecla, за първата 3D принтирана сценография. Само на няколко крачки разстояние в изложбата на събитието ще може да разгледате техни проекти, изработени чрез технологията: стол, модел на стената на къщата GAIA, 3D принтиран елемент от бетон.

Волкер Руитинга се занимава с 3D принтиране с роботи в големи мащаби – както на бетон, така и на полимери, и е основател на Vertico. Някои примери от проектите на компанията са част от изложбата на Additive Days. По-долу може да видите тяхното 3D принтирано кану от бетон и теста му във вода с двама гребци.

Матиас Бернхард е част от групата Дигитални строителни технологии в ETH Zurich, където разработва иновативни подходи за строене и изследва ролята на параметричния дизайн в архитектурата. Сред популярните им проекти е така наречената Бетонна хореография, в който се изследва съвременният дизайн на нов вид колони, активиран от дигиталните технологии.

Единствената дама в силната мъжка компания на форума е Ванеса Финдлинг – проектант и изследовател в NOWLab, Берлин, където разработват проекти като LOCI – изцяло 3Д принтирана автономна електрическа кола, Genesis – 3D принтирана градска екосистема, която се бори с някои от най-големите предизвикателства в урбанистичната среда като рециклиране на пластмаса, отпадъчната вода и бързо влошаващото се биоразнообразие. Част от проектите на NOWLab са представени в изложбата на Additive Days.

Щастливи и горди сме да видим сред горния звезден списък от лектори българският дизайнер Петър Захаринов, с когото сме работили неколкократно. В момента заедно с бизнес партньора си Радина Попова са съоснователи на стартъпа Hyperfold. В него се фокусират върху разработката на практични и спестяващи пространство продукти за многократна употреба и многократни опаковъчни решения, базирани върху гъвкави оригами модели. През последните две години преминават през интензивен процес на прототипиране чрез 3D принтиране за разработката на първия си продукт – бутилка Hyperfold Origami.

Ако сте в настроение за експерименти, непременно прегледайте и РАБОТИЛНИЦИТЕ на събитието – тази за дигитална бижутерия за начинаещи и за шоколад.

ГАБРОВО ТЪРСИ

В края на миналата година Община Габрово ни покани да съставим план на действие и да реализираме проект за нова визуална идентичност на града. В подготовката ни са заложени проучвания, които ще завършат с извеждането на отчетливи послания за силните страни на Габрово. Следващата стъпка е визуалната реализация на тези послания и тяхното имплементиране в атрактивен и ясно комуникиращ града брандинг.

Изключително горди сме, че участваме в подобен знаков и смислен проект, чийто потенциал да повлияе на позиционирането на Габрово като важен център за бизнес, култура и туризъм е безспорен и разчитащ на смесването на различни похвати и дисциплини, свързани с културен мениджмънт, визуално творчество, маркетинг и пр.

Първа стъпка от задачата да се подобри разпознаваемостта и повиши популярността на Габрово чрез градско брандиране, което динамично да отразява положителни страни и потенциал за добро място за живот, бизнес и туризъм, е определенянето на посланията, представящи Габрово у нас и в чужбина. За целта имаме нужда от вашето мнение – независимо дали сте от Габрово, само сте посещавали мястото или без каквато и да било представа за града. Каним ви да се включите в специално подготвената анкета на този линк. Благодарим предварително за отделеното време.

За да изградим максимално адекватна представа за Габрово, паралелно с провеждането на онлайн анкетата, организираме и срещи на живо с представители на различните сектори в Габрово. Те са отворени за посещение и включване от страна на всеки с интерес да допринесе към процеса или да разбере повече за него. Следете нашия сайт и този на Община Габрово за повече информация относно тема, гости, място и час на провеждане.

Контекст на проекта и мотивация:
Понастоящем 74% от жителите на Европейския съюз живее в градове. Защо някои от тях са по-разпознаваеми и атрактивни от други? Възможно ли е създаването на отчетлив и силен градски имидж да спомогне за по-високото качество на живот, засилването на посещаемостта, разкриването и захранването на скрити заложби, задаването на положителна тенденция за концентрация от разнообразни социални и културни инициативи, предлагането на възможности за развитие на нови бизнеси?

Засиленото урбанизиране на населението поражда логична конкуренция, която води след себе си нуждата от стойностен и силен имидж. В този смисъл Габрово предприема съвсем закономерна стъпка за обновяване на своя имидж, насочен към различните достойнства на града и предизвикващ интерес към него. Градът търси динамичен и отворен за развитие във времето образ, който повишава самочувствието на габровци, приветства нови жители, бизнеси и посетители, преглежда наследените богатства с уважение, но и смело приема предизвикателствата на настоящите тенденции и международни стандарти и изисквания.

Основният мотив в изграждането на комуникационна стратегия за Габрово е градското брандиране като начин за промотиране на силните страни на едно място и консолидирането на жителите му около безспорните позитиви, които то предлага. Работата по изграждането на отчетлив имидж ще свърже хората и положителните дадености на мястото в хармонично единство като оптимален вариант за използване на всички налични ресурси на града. Значението от подобен процес обхваща аспекти като нарастваща конкуренция за ресурси, инвестиции и туризъм, както и за решаване на спешни градски въпроси като социално изключване и културно разнообразие. Това многопластие на градското брандиране го превръща в необходима и изпълнена с голям потенциал мисия в позиционирането на Габрово на местно, национално и международно ниво.

Габрово притежава съвкупност от безспорни положителни дадености като богата природа, чист въздух, разнообразни възможности за отдих, централно национално позициониране, индустриално наследство и обвързаност с технологии, инженерни науки и иновации, предприемаческо средище, културно наследство, място за хубав и качествен живот както за млади семейства, така и за възрастни хора, симбиоза между тишина и спокойствие и активни занимания (бизнес, спорт, пътувания…) и други. Нашата задача е да ги консолидираме в общи, силни, четими, разбираеми на много езици и пред различни публики послания, които да създадат разпознаваем градски образ, усещане за благополучие, високо качество на живот и удовлетвореност.

Със специални благодарности към Борислав Домусчиев / cQuest за оказаната подкрепа при реализирането на анкетата.

БЪДЕЩЕТО НА ДИЗАЙНА

Всичко в живота е проектирано по нечия визия за подобряване начина ни на живот – домашните уреди, дрехите, аксесоарите и обувките, обществените и търговски пространства, мобилните устройства, апликациите и уеб сайтовете. Немислимо е да отделим настоящето от вездесъщото влияние на дизайна. Но откога утилитарната и приложна дисциплина привлича толкова силно внимание, поражда крайни мнения и поставя етикети за качество? Кой определя кои са белезите на добрия или пагубен дизайн? Кой взима решения какво да бъде запазено в колективната ни памет относно естетика, функция и послание, с които боравим постоянно и приемаме за фон от средата?

Опит да въведат ред в тези запитвания правят настоящите музеи за дизайн. В тях откриваме познания както за произхода на щипката за пране, така и за знака @ и имотиконите. Началото е поставено през 1852г. от лондонския V&A (Victoria and Albert Museum) – първият в света музей за приложно изкуство, основан като опит да събере благата и демонстрира напредъка на Британската империя след Индустриалната революция. В началото на 20 век в различни точки от света се появяват още подобни институции, чията дейност търси познания за продуктов, промишлен, графичен, моден, социален дизайн, архитектура и други. Понастоящем има вълна от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете сгради, с характерни колекции, които критикуват тенденции чрез смели формати и приканват посетители да знаят повече за фините отенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шън Жън), M+ (Хон Конг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.

The Design Museum в Лондон е ценен фар за навигация сред огромното количество информация относно история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 г. от сър Терънс Конран в бяла триетажна сграда на брега на река Темза, в края на 2016г. музеят е преместен в реновираната от Джон Посън (любим архитект на Деян Суджич, на когото посвещава и монография) сграда на Commonwealth Institute в Кенсингтън. Само за първите шест седмици от отварянето на новата сграда, музеят успява да привлече толкова посетители, колкото принципно събира за една година.

 

Фотография: GGardner

Директор от 2006г. на the Design Museum e Деян Суджич. Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Суджич учи архитектура в Университета в Единбърг, но неговата обвързаност с дисциплината впоследствие преминава изцяло през писателска и кураторска дейност. Кариерата на Суджич обхваща журналистика, преподаване и писане. Акценти в нея са позицията директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design, куратор на биеналето за архитектура във Венеция (2002), редактор на списание Domus (2000 – 2004г.) и автор на книги за дизайн и архитектура, които се превръщат в непременна референция (The Language of Things, The Language of Cities, B Is for Bauhaus и други).

Дни преди посещението му в София, разговаряме със Суджич за дизайн, бъдеще и музеи.

 

Относно дизайна:

Дизайнът не е нещо. Дизайнът е метод и обектив, чрез който да разберем света около нас. Когато музеят за дизайн бе открит през 1980-те, в него всеки посетител можеше да открие историята на индустриалния дизайн чрез селекция от добре подбрани столове, експонати които разказват технологична и естетическа история. Те показват ясно, че „функцията“ е много по-сложна от обикновената практичност. Удобството не е обективно качество. То е влияние върху това как изглеждат нещата, върху асоциациите, които пораждат определени форми и цветове.

Днес дизайнът представлява все повече нематериални неща. Смарт телефонът отменя нуждата от камера, музикален плейър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да създаде изцяло ново приспособление.

Исторически погледнато има различни фази в начина на възприятие на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен противник дизайнът да бъде разглеждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас вещи. След това се появи дизайнера-звезда, чийто подпис се предполагаше да бъде обосновка за висока цена. Днес пък новото поколение възприема Папанек като герой, защото то е противник на идеята за потребителското общество, смята, че дизайнът е социален проект или такъв с потенциал за критичност. Младите дизайнери използват дисциплината, за да задават въпроси, вместо да дават отговор на такива.

Това, което ме вълнува в момента е понятието за дом. Ние възприемаме дома си като нещо постоянно, със солидни основи, което ни позволява да бъдем самите себе си, но всъщност той се променя със скоростта на всички останали сфери.

 

Фотография: Gravity Road

Относно бъдещето на дизайна:

Винаги се връщам към коментара, направен преди време от Бъкминстър Фулър – амбициозният американски инженер, изобретател и философ, известен най-вече с геодезичния купол: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“ Не съм убеден доколко Фулър винаги е подхождал удачно към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion бе моментален провал, след като се разби в пешеходец на световното изложение в Чикаго.

Един човек, който със сигурност е проектирал бъдещето, е Стийв Джобс. Но дори той, само преди единайсет години, когато представи първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предрича как един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско, например, са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите.

Относно новите технологии:

Темпото на промените се ускорява постояно. Централата на Facebook в Силициевата долина се намира в някогашната централа на Sun Microsystems – компания, която подобно на много други технологични компании е стартирала със студенти от Станфорд в началото на 1980-те. Sun Microsystems се превърна в огромна международна компания с десетки хиляди служители, поместена в сграда на не повече от десетина години. А след това просто изчезна (бел.ав. сред множеството компютърни компоненти, софтуер и услуги на Sun Microsystems е и програмният език Java; компанията е продадена през 2010г.) Дизайнерите на Facebook я разбиват тотално. Работното място прилича все повече на дом. Новите офиси на Силициевата долина са пълни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат.

Социалните медии премахват идеята за неприкосновеност на личния живот и в известен смисъл ни връщат обратно в средновековието с Twitter, който действа подобно на тълпа за масово линчуване, но дигитално.

Amazon промени начина, по който консумираме, като унищожи много търговски центрове и универсални магазини, а също така ни прикани да позволим на напълно непознати да влязат в домовете ни с доставка директно до нашите хладилници чрез Алекса и Ехо системата за гласово разпознаване. Това даде началото на края на клавиатурата като основен интерфейс за общуване с дигиталния свят. Потенциално, тук става дума за следващото революционно развитие след смарт телефона.

 

Фотография: GGardner

Относно ролята на музея:

Музеят за дизайн в Лондон вижда ролята си като показваща на всички ценността на дизайна. Успяхме да съберем голяма аудитория: един милион посетители, откакто отворихме вратите на новата сграда през ноември 2016 г. Организираме изложби, вариращи от модата на Azzedine Alaia до автомобилния дизайн на Ferrari.

Комуникираме най-вече чрез временни изложби. Внимаметелни сме какво колекционираме, защото според нас е важно да показваме това, което притежаваме, а не да превръщаме колекцията си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира колекция и тъй като се финансираме от частни дарения, а не чрез държавни пари, за нас е важно как харчим средствата си.

Днес много хора откриват музеи за дизайн – например, в Барселона и в Шънжън. Доскоро дизайнът присъстваше в големите музеи в обособен специализиран отдел. Това, на което сме свидетели в момента е, че дизайнът се налага, както изкуството, като важна част от един по-голям културен пейзаж.

Текст Студио Комплект, публикуван първо в Капитал

Деян Суджич ще изнесе лекция на 27 април 2018г. от 19:00 ч. в рамките на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на Генерaтор “Дизайнът е”. Audi с премиерния Audi A7 Шпортбег е партньор на събитието. 

WallStack

Петър Захаринов продължава своето изследване на оптимизиране на пространствата чрез сгъваеми и олекотени модули, като този път предлага система от стени, чиято перфорация подканва раздвиженото разпределение на закачалки и подпори за етажерки, така че да се постигне максимално удачен и желан резултат, без тежки и сериозни ремонти. В новото начинание негови партньори са Светлин Пеев, Радина Попова и Алекс Сафари.

С името WallStack, системата от стени може да промени удобно, лесно и бързо всяко място – от поп-ъп търговски щандове и магазини до работни места и художествени галерии. В изчистен стил и приятен ненатрапчив материал, решението на Захаринов дава възможност за устойчив, с дълъг живот и оригинален начин да се усвои дадено пространство, независимо от функцията му. Допълнителен позитив на WallStack е повторната употреба на системата, това, че е сгъваема и лесна за прибиране и пренос, както и приспособяването й в различни роли без нуждата от инструменти.

WallStack-shelf-02-2

Създателите на новия бранд споделят повече за мотива на своята инициатива: „WallStack е система за персонализиране на стени, която може да революционизира търговски и офис пространства. Патентованата технология зад нея е изключително проста и ефективна. Основната концепция е внедрена в модулно решение, което може да се сгъва и да се подрежда, без да са необходими никакви инструменти. Нещо повече, тази модулност не компрометира окончателния вид на конструкцията, осигурявайки гладка плоска повърхност без видими структурни части. Системата е използваема многократно, както и подходяща за много различни приложения. Разнообразието от опции за завършване дава свобода при игра с цвят и стил.“

Повече за WallStack – на техния уеб сайт.