НЕЩО СТАРО, НЕЩО НОВО, НЕЩО ДОБРО

В началото на новата година отправяме бърз поглед към това, което успяхме да свършим през 2016, за да влезем с обозрим оптимизъм в 2017.

2016 маркира втората година на съвместната ни работа като Студио Комплект. Имахме сполуката и честта да работим с изключителни дизайнери, компании, институции и организации, за да реализираме интересни и някои от тях с дългосрочен отзвук проекти:

 

 

12696975_10153380683048317_4303296347791629477_o

Стартирахме годината с Диви и красиви – еднодневно събитие за любимите ни производители на истинска храна наоколо – Harmonica.

12045612_1272212562806288_5304227688345755327_o

screen-shot-2016-12-23-at-10-11-10-am

През март имахме удоволствието да подредим новата колекция на IKEA GILTIG в галерия 2.0 и да сме домакин на дискусията по време на представянето й. В края на август пък водихме специалното събитие по лансирането на новия каталог за 2017 г. на компанията в София.

13103444_1301348096545175_8843278566379804579_n

Пролетта беше заета с подготовката на няколко събития, първото от които се откри в началото на юни. Фестивалът Absolut Creative Space имаше за цел да засегне темите за креативност и устойчивост. Поканени от Absolut Bulgaria, ние имахме задачата да създадем съдържание предимно с български участници и да предложим удачни формати за реализацията му като лекции и срещи, демонстрации, работилници и седемдневни акции. Може да прочетете повече за фестивала тук.

screen-shot-2016-12-23-at-5-19-39-pm

screen-shot-2016-12-23-at-5-21-05-pm

Единственият в страната международен фестивал за дизайн и визуална култура One Design Week, който за трета поред година се провежда в Пловдив, ни покани да подберем нови обекти от български дизайнери и да ги подредим на витрините на няколко магазини по централната улица. Под името Попълнения 13-те произведения се вместиха сред титулярните артикули на пловдивските магазини и показах различните проявления на българския дизайн дега. С неприкрита гордост направихме и второ издание на стартирания от нас през 2015 г. Дипломен проект, като представихме изложба на изключителната Мария Налбантова и нейната попъп книга „Черни мечки за бели дни, бели мечки за черни дни“.

screen-shot-2016-12-23-at-5-22-59-pm

maxresdefault

Имахме и скромна, но високо удовлетворителна роля в страхотния проект Design Bookery, иницииран от агенция NextDC и умно подкрепен от Lidl Bulgaria. Мобилната библиотека, за която бяхме подбрали някои от най-любимите ни заглавия на книги за дизайн, бе представена през лятото в Пловдив и в София.

screen-shot-2016-12-23-at-5-29-06-pm

След кратка почивка, по време на която и двете успяхме да се разходим по жълтите Плаващи кейове на Кристо и да попием визуални и интелектуални референции за състоянието на архитектурата на 15th Architecture Biennale във Венеция, се отдадохме отново на работа – този път за международната лятна академия за творческо мислене и дизайн процеси Know-How / Show-How. Нашата роля бе свързана най-вече с комуникирането на съдържанието и с модерирането на еднодневния лекционен панел Podium RE-Connect / Object in Context с респектиращи участници като Linda van Deursen (Graphic design studio Mevis & van Deursen, Amsterdam), Dr. Clémentine Deliss и Jurgen Bey (Studio Makkink & Bey, NL).

Есента ни посрещна с два големи проекта: инициираният от нас и подкрепен от Столична програма Култура 2016 СОФИЯ ЗА ВКЪЩИ и поръчаният от Next DC и Finlandia водка Cabinets of Wisdom.

screen-shot-2017-01-04-at-3-55-52-pm

unnamed

В Cabinets of Wisdom трябваше да разработим концепция, която да обедини шестима финландски дизайнери (Antti Kalevi | Eero Lampinen | Iina Vuorivirta | Kirsi EnkovaaraMarjukka TakalaSaana ja Olli) и техните интерпретации на традиционни български поговорки. Получените експерименти се различаваха по послание и вид, но бяха удачно унифицирани в общ експозиционен дизайн от талантливия сценограф Ева Вентова. Изложбата бе разположена в процес на ремонт място на ъгъла на ул. Шишман и ул. Гурко в продължение на 10 дни, като разкри нови начини за ангажиране на публиките.

14681593_877342305733095_1770127445190757617_n

СОФИЯ ЗА ВКЪЩИ представя осем специално подготвени за нас прототипи за нов сувенир за столицата. Проектът се случи под формата на изложба, показана първо в Прага на фестивала за дизайн и мода DesignBlok и в последствие в Музея за история на София, където поканихме лектори от България и чужбина да говорят по темата „идентичност“. Развитието на СОФИЯ ЗА ВКЪЩИ тепърва предстои с амбицията да прерастне в самостоятелна марка за дизайн сувенири. Затова запретваме ръкави, за да го направим още през тази година. Междувременно може да прочетете повече за проекта ни тук.

 

14265010_10157553019175165_2078460378200382758_n

По отношение на нашите журналистически изяви през 2016 г. продължихме да водим рубрика в любимото Капитал LIGHT и видяхме три от историите си на корица на списанието. Писането си остава удоволствие и нужен приоритет за нас, така че през 2017 ще се постараем на по-пълноценно попълване на нашата секция „списание“ на сайта ни.

fullsizerender_1

Благодарим ви, че се интересувате от това, което правим, и че ни подкрепяте. Плановете ни са да продължим да допринасяме скромно, но с качествено и продуктивно за развитието на по-смислена и работеща визуална среда тук. В подкрепа на обещаното споделяме два от големите проекти, които предстои да лансираме през 2017 г: двуезичната платформа за български дизайн и архитектура МЕЛБА и нов модел място за трансформация чрез дизайн ГЕНЕРАТОР, разработено съвместно с нашите партньори от Creative Mornings SofiaCreative Shower. Ще ви държим в течение. Предстоят ни вълнуващи времена.

С пожелание за много приключения и добри дела през новата година.

ТИХИТЕ МЕЧКИ СА НАЙ-ДЪЛБОКИ

Мария е от онези хора, които лесно ти влизат под кожата – с творческия си заряд, с любопитството и с интереса си към разновидни печатни издания. Тя е още млада (26-годишна), но вече убедително е избрала своя професионален път на графичен дизайнер и илюстратор, след като наскоро се дипломира от Националната художествена академия.

Първата й книга е факт – пространственото (pop-up) издание „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“. На страниците й мечката оживява с помощта на текст, вдъхновен от 12 популярни български поговорки и триизмерна картина.

Експериментът е в основата на изданието както като оформление, така и като повествование. „Черна и бяла книга в едно. Няма лице и гръб. И двете страни са начало на книгата. Срещата е центърът. Там се случва преобръщането.“

„Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ е истинско произведение на изкуството в лимитиран тираж от 90 бройки, всяка от които изработена ръчно от авторката. Дни преди официалната премиера на книгата и трескавата подготовка за представянето разговаряме с Мария Налбантова.

Разкажи ни за любовта си към печатните издания. Кои те впечатляват и какви искаш да правиш?
Печатните издания са моят начин за диалог със света. През тях успявам да почувствам поне малко споделеност и искреност. Характерно за картинните книги например е неизменната свързаност между текст и картина. При пространствените книги, които аз харесвам, се добавя и още едно ниво на разбиране, защото комбинират слово, картина и пространство. Интересно ми е измислянето на комбинации как може да се вържат трите неща в едно и да създадат разбиране, без да се преразказват.

 

14265010_10157553019175165_2078460378200382758_n

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT

АЛИС РОСТОРН

Алис Росторн е сред пионерите критици в дизайна и чрез своите публикации, лекции и изяви тя успява да промени отношението на държавни институции и на глобалната общност към дисциплината. Пише за международното издание на New York Times и за уважаваното списание за съвременно изкуство Frieze. Държала е лекция за ролята на дизайна на конференцията TEDи на годишната среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Алис живее и работи в Лондон и е носител на Ордена на британската империя за своя принос в дизайна и изкуството. Нейната книга Hello World: Where Design Meets Life е абсолютна референция по темата за влиянието на дизайна в живота ни. И за да е в крак с времето, Алис поддържа профил вInstagram, където посредством седмични теми разгръща многообразието на дисциплината: дизайн и смърт, Сол Бас, дизайн и градини, дизайн и бежанска криза, миланската седмица на дизайна са последните пет.

Какъв е приносът на дизайна за разрешаването на кризата с бежанците? Разкажете ни за вашето преживяване в La jungle de Calais, Франция.
Да съм доброволец в Кале бе емоционално и покъртително преживяване. Смятам за тъжно и дълбоко шокиращо, че е допуснато хората да живеят в подобни нехуманни условия. Но именно в такива ситуации куражът и устойчивостта на бежанците и доброволците, които им помагат, са още по-вдъхновяващи.

Реакцията на световната дизайн общност бе окуражаваща. Не само като разработки за справяне с традиционните проблеми (проектиране на по-чисти и безопасни форми на подслон), но и с пионерски инициативи в приложението на нови технологии (софтуер за визуализация на данни, който се оказа високо ефективен за по-ясното разбиране на една изключително опасна и нестабилна ситуация.)

И все пак дизайнът би могъл да има още по-смислен принос, ако бъде въвлечен в цялостната стратегия за реконструкция на световната бежанска система. Александър Бетс – директор на Центъра за бежански изследвания в Оксфорд, Англия, направи брилянтна лекция по темата на TED 2016. В нея той предлага модернизация на системата, като се предоставят необходимите условия бежанците да бъдат икономически продуктивни, включително да имат право на работа и свобода на придвижване. Чрез анализ на данните да се преместят в места, където техните способности ще са най-полезни. Важна стъпка за интеграцията им според Бетс е издаването на международно приети хуманитарни визи, така както направи Бразилия. Те биха дали възможност на бежанците да платят 200 евро за полет между Бодрум и Берлин вместо 1000 на трафикант. Ако тези предложения се осъществят, тогава дизайнът наистина би имал полезна роля в изграждането на нова система.

Как си представяте ролята на дизайнерите в бъдеще?
Чудесно е да виждаме как на дизайнерите се възлага все по-разнообразен асортимент от високо амбициозни предизвикателства. Пример за това е експлозията от активности в социалния дизайн, където се сътрудничи със специалисти от други сфери, за да се проектира нов дизайн на социални услуги (грижи за възрастни, помощ за безработни). Вместо само да проектират уеб сайт или да изразят визуално идеите на други, както бе в миналото, днешните дизайнери са все по-важна и неотменна част от взимането на решения. Но те трябва да си отвоюват правото да играят тази амбициозна нова роля, като се стремят да бъдат по-отворени към сътрудничества и като се уверяват постоянно, че културата на дизайна е по-разнообразна и динамична.

Коя професионална среща повлиява най-силно на развитието ви?
Малко след като завърших университет през 1980 г., посетих лекция в Архитектурната асоциация в Лондон, която имаше специален отзвук в развитието ми. Беше част от серия вечерни лекции „Психология на града“, изнесена от човек, за когото не бях чувала никога преди. Той ни разясни как физическата структура на града въздейства на нашето психологическо изживяване в него. Конкретният пример беше за каналите на Амстердам и как техните концентрични кръгове създават консервативна култура, защото предизвикват единствено движение в кръг, водещо отново до същото място. Тази идея имаше специален смисъл за мен и по своеобразен начин предопредели как разглеждам темата за дизайна. А лекцията беше на все още неизвестния тогава Рем Колхас.

Какво ви мотивира?
Моята основна мотивация е увереността ми в значението на избраната от мен тема – дизайнът е един от най-мощните инструменти за подобряване качеството на живот, но погрешните схващания за дисциплината възпрепятстват максималното ни възползване от него. По-скучният мотив е постоянната борба да бъда по-добра в това, което правя. Имам голям късмет и фантастична кариера с чудесни възможности, но все още чувствам необходимостта да се доказвам всеки път, когато започна работа по нов проект. Винаги съм се надявала, че това чувство избледнява с възрастта, но тъжната истина е, че не е така.

 

Четете целия материал в рубриката ни в Капитал LIGHT

LAMBENT

Сътрудничествата се случват всеки ден под различна форма. Но когато в малък стартъп са ангажирани майка и дъщеря, връзката е по-силна, а вложените усърдие и любов – по-големи.
Представяме Lambent – семеен български бранд за килими, които са 100% ръчно направени, от 100 % вълна от България, с техника плъстене. Марката съчетава съвременен дизайн с древни текстилни техники не само през продуктите си, но и с всичко, което гради като послания през уеб сайт и специални изяви. Силно симпатичният бранд съществува от края на 2015 г. и впечатлява с единството на посланието си – чисто, близо до природата, уютно и уникално. „Надяваме се килимите на Lambent да носят любов в домовете на хората, които ги изберат, така както са създадени.“ е мотото на основателките Татяна и Нуша Спирови.

Представете се:
Татяна: Ние сме майка и дъщеря, и близки приятелки. Беше интересно да започнем нещо такова заедно. Това, че Нуша повярва в моята мечта, помогна тя да се случи. Помогна ни и фактът, че очите ни гледат на света по един и същи начин и винаги търсим красотата в него. За нас това начинание се превърна в нова връзка между майка и дете и едно място, в което душите ни се радват, а това е толкова важно в днешната реалност.
Нуша: В момента ни намирате в Плевен, където е ателието на килимите Lambent. Обсъждаме дизайна за новите продукти и обмисляме работа с нов вид българска вълна. Ние се опитваме да съчетаваме усещането за ръчно изработен продукт, дело на майка ми и дигиталното му представяне – начинът, по които той достига до домовете на нашите клиенти – това, за което се грижа аз. Всяка от нас си има и други интереси. Майка ми се е занимавала дълги години с мода и оттам идват познанията й за текстилните материи и технологията на изработката им. А аз съм проектен мениджър в Дарик радио и работя по различни предприемачески инициативи, свързани предимно с технологии. И за двете ни Lambent е вдъхновение и начин „да излизаме от релсите“, да търсим предизвикателства, да творим – аз въображаемо, а майка ми с ръце.

Кога се роди идеята за LAMBENT? Кое провокира появата на марката?
Татяна: Всичко започна с избора ми на подарък на Нуша за Коледа преди година. Това беше ръчно изработен български шал, направен от коприна и вълна. Красотата, която излъчваше, ме провокира да се поинтересувам за техниката, с която е направен. По този начин се докоснах до хора, които вече са завладяни от магията на плъстенето и създават различни продукти от вълна.
Нуша: При мен всичко беше естествена реакция на първите неща, които създаде майка ми. Усетих го като нещо близко, нещо необикновено, което трябва да бъде споделено. Така си помечтахме да създадем възможност тази магия на стар занаят по един по-интересен начин да се настани удобно в съвременния живот. И ето че Lambent e факт вече повече от половин година.

Защо килими?
Татяна: За мен килимът е топлината на един дом така както огъня. Килим се прави трудно с такава техника и за мен е предизвикателство. Това, че никой не ми е показвал как се създава плъстен килим, превръща процеса в тръпка. Така сама открих тайната на плъстенето стъпка по стъпка. Дори първия килим, който съм видяла на живо е този, който сама съм създала – „Каменната река“. Тогава разбрах, че срещата ми с това изкуство е като срещата с първата любов – остава в теб завинаги. Разбира се преди да започна се отдадох на месеци проучване на техниката, похватите, детайлите, материалите.
Нуша: Преди няколко години имахме една семейна шега, провокирана от книга, която прочетохме и двете. В нея бе представена житейска история за жена, която напуска всичко познато, рутината и заминава за Казакстан да тъче килими. Когато ежедневието по някакъв начин натежаваше на майка ми и тя се шегуваше, че иска да замине за Казахстан и да прави килими. Това по някакъв начин се превърна реалност, но съм щастлива, че се случва в България.

Kакво стои зад името?
Татяна: Бяхме на концерт в един столичен клуб и си говорихме за това как името на нашия общ проект трябва да изрази емоционалното ни усещане за това, което създаваме. Искаше ми се да се казва „агънце“, а Нуша асоциира lamb (от английски) с дума от любимия й италиански l`ambiente, което е заобикаляща ни среда. И там, под ритъма на приятната музика се роди името Lambent.
Нуша: LAMBENT означава мек, грейнал, което също е вид послание към домовете на хората, където отиват нашите килими.

Колко време отнема направата на един килим? Откъде набавяте материалите?
Татяна: Времето за изработката на един килим зависи от неговата дебелина, размери и шарка. Всеки път е различно, защото всеки килим е уникален. Понякога отнема дни наред. По време на изработването на килим ми се случва да отивам нощем в ателието, за да направя нещо допълнително. Със сигурност това е един творчески процес, който се приживява емоционално. Използвам българска родопска вълна, защото за нас е важен пътят, който тази вълна изминава, за да достигне до нас. Интересуваме се как се преработва и от кого, преди да се озове в ателието ни, готова да се превърне в красив килим.

Защо държите всеки килим да е придружен от история – това ли е посланието, което искате да остане у хората, или това по-скоро са част от вдъхновенията при създаването му?
Татяна: За мен е важно клиентите ни да усещат моето вдъхновение и да го разпознават, виждайки килима.
Нуша: Lambent предлага колекции от тематични килими, всеки от които има специално име и послание към него. За мен това е още една частица вдъхновение, но предадено с думи. В интерес на истината обаче искахме да намерим още един начин продуктите ни да докосват хората. Хубаво е да знаеш, че това, което притежаваш има история зад себе си.

Какъв е процесът на работа за всеки килим? Какво е работното ви място, някои от вашите любими ритуали, внезапни разходки, материали и технологии, инструменти, без които не можете…
Татяна: Различното тук е, че не се използват специални технологии и машини. Трябват вълна, топла вода и сапун. И здрави ръце. И много любов. И желание да рисуваш с вълната.
Процесът най-общо казано се състои в редене на вълната,създаване на шарката, мокрене с вода. И тогава започва плъстенето, при което с ръце помагаш на вълнените влакна да се приближават едно към друго, чрез валяне. Преди да започна да работя по даден килим си имам малък ритуал, при който му пожелавам да донесе здраве и любов на дома, в който отиде.
Нуша: Любимият ми момент е, когато върху всеки килим майка ми поставя ръчно (с техника иглонабиване) малката ръкописна буква „а“ – „а“ като начало, „а“ като агънце, „а“ като автор. За всеки килим правим и специален текстилен калъф с ръчно избродирано лого на бранда.

Кои са някои от начините да черпите вдъхновение и да си го набавяте постоянно?
Татяна: Най-голямото ми вдъхновение е природата и всичко, което тя е създала. А тя е навсякаде около нас.
Нуша: Радвам се, че с Lambent подхождаме смело с дизайна на всеки килим, което го прави уникален. Това са и вдъхновенията, които търся около себе си – в работата на дизайнери, работещи с плъстена вълна и създаващи великолепни неща. Например Christian Juhl и неговите столове с плъстена вълна или Janice Arnold и нейните текстилни инсталации, друг пример е холандката Beatrice Waanders и смелите й дизайнерски продукти.
С други думи, когато става дума за Lambent, обикновено търся необикновеното.

Кое е най-голямото предизвикателство да се реализирате с нишов продукт в България?
Нуша: Предизвикателство е да правиш нещо, което никой друг в България не прави, или поне не по този начин. Още повече, че в днешно време много малко хора знаят нещо за плъстенето като техника, дори за вълната като качества. Както всяко изкуство, понякога е трудно то да бъде преведено на по-разбираем, масов език. Но за щастие това не е и нашето желание. Lambent е малък семеен бранд и нямаме амбициите той да се превръща в масов бизнес. Бихме искали винаги да можем да посвещаваме време на всеки продукт, на всеки клиент и целият процес да е специален.
Опитваме се да споделяме с хората повече за процеса на изработка, за предимствата на вълната като материал, да поднасяме новостите около бранда по интересен начин, да провокираме, да се развиваме в професионализма си относно маркетинговата част на нещата. Но винаги се стремим към личния отпечатък и отношение. Виждаме как това се оценява от хората, за които създаваме килими и това ни прави щастливи.
Към момента сме се концентрирали върху българските клиенти, но мислим и в други посоки. Развиваме бранда и чрез канали като Etsy, Pinterest, Vimeo, а скоро уебсайтът ни ще има и английска версия и ще достигне по-голяма аудитория.

Кои са някои от вашите поддръжници и клиени?
Нуша: Опитваме се да изграждаме лична връзка с нашите клиенти. Подхождаме с всеки индивидуално и дори съм много щастлива, когато имам възможност лично да поднеса изработен килим на клиент. Радвам се, че повечето хора, които избират Lambent са интересни като личности, като занимания. Виждаме как те търсят красотата, уюта, уникалността, а не просто един килим. Вече имаме блог на нашия уебсайт и там ще разказваме техните истории.
Татяна: Хубаво е, че още от самото начало решихме да развиваме и модела „Направи си сам“, чрез който всеки може да участва в процеса по създаване на дизайн на неговия килим от Lambent. Така сме по-сигурни, че килимът е не само уникален, а и създаден специално за неговото пространство.

Къде бихте искали да видите килим на Lambent?
Татяна: Мисля, че ако някой е пожелал килим Lambent в своя дом, то значи този дом го заслужава.
Нуша: Искахме да видим наш килим в laika.bg, защото ни харесва подходът им към продуктите, които представят. В момента наши килими могат да бъдат намерени в техния прекрасен шоурум, защото да видиш килим Lambent на живо е много по-въздействащо. Надяваме се скоро да се открият и други възможности да показваме на живо нашите продукти.

Кои пет сайта бихте препоръчали като ваши най-любими?
Нуша: И двете обичаме да следим различни блогове и онлайн издания за интериорен дизайн, като можем да откроим нежността и прецизността към детайла на скандинавските такива. Като цяло мои любими са: myscandinavianhome.com, decordots.com, design-milk.com, apartmenttherapy.com.
Но бих препоръчала и theselby.com, където можеш да намериш и уникални истории за различни творци и техните домове. Както и едно място, което посещавам отскоро – freundevonfreunden.com
Татяна: Аз следя с удоволствие 79ideas.org и weheartit.com.

Какво ново предстои на Lambent?
Татяна: Започнахме колекция „Сезони“, от която са готови „Есен“ и „Зима“, след броени дни ще представим „Пролет“. Скоро ще покажем и нови килими от колекцията „Цветно“. Междувременно работим по индивидуални проекти по дизайн на наши клиенти. Ще е страхотно, ако скоро започна работа и по и нова черно-бяла колекция от Lambent, която да е вдъхновена от геометрични форми.
Нуша: През месец май в Склада ще имаме концептуално събитие, на което да покажем някои от килимите в различните колекции, да разкажем на живо за процеса по създаването им. Ще се опитваме да провокираме с ново интересно видео съдържание и нестандартни кампании за всяка колекция. Ще развиваме и блога ни, където ще разказваме куп вълнени истории, ще споделяме повече за техниката на плъстене, за предимствата на вълната като материал, дори за дизайнери по света, които се занимават с плъстене в различните му форми. Вдъхновена от инициативи като Campaign for wool, London Wool Floor Show, в перспектива мисля и за формати, които да разкрият света на вълната и нейните качества пред по-младата българската аудитория.

DESIGNSHIP GUIDE

Designship Guide е новата платформа за по-адекватна и добра връзка между дизайнер и клиент. Зад нея стоят Андреан от студиото за графичен дизайн Постстудио и мениджъра на културни проекти Биляна, която познавате най-вече от платформата Let’s Play Culture.

Как ви хрумна идеята за designshipguide?

Напоследък много често, когато си говорим с наши колеги от цял свят изниква темата за това, че дигиталните технологии много промениха средата, в която работим като дизайн студия, агенции, или фрийленсъри. Усеща се отслабване на връзката между дизайнер и клиент, което подлага под въпрос дали бизнес моделът ни е устойчив и конкурентноспособен. Вече има много онлайн платформи, където човек може да си купи лого за под 100 долара. Клиентите обаче не осъзнават, че това е временно решение, което може да доведе до проблеми в цялостната визуална комуникация след това.

Също така има много платофрми, които дават възможност за работа на фрийленсъри с клиенти от различни култури и националности. В по-големи проекти, когато фрийленсърите се събират в екипи от дизайнери с различен професионален опит, те много често не могат да работят заедно, защото нямат установен единен процес на работа. Подобно нещо ни се случва, когато приемаме стажанти от други страни. За да се интегрираме и да работим по-ефективно заедно, първото нещо, което правим, е да го въведем в процеса на нашата работа. От там нещата тръгват много по-гладко.

Наскоро се запознахме със системния подход на Business Model Canvas, който ни беше много полезен и от там ни хрумна да систематизираме процесите, които практикуваме  в подобни модели на визуализация, така че по този начин да работим по-ефективно с клиентите си. Обратната връзка която получихме от тях бе, че този подход им допада, защото дава прозрачност и предвидимост на съвместната работа. Решихме да споделим това, което изследвахме и създадохме, за да могат повече дизайнери и клиенти на дизайн услуги да подобрят процеса си на работа.

От сайта designshipguide.com те могат да си свалят безплатно копие на наръчика, включващо описание на основния дизайн процес, подробни напътствия за дефиниране на задание и как да се изведат ключови думи, които дефинират основните характеристики на продукта, или услугата, за която се прави дизайна.

Вярваме, че Designship Guide би бил полезен, защото всички ние срещаме в ежедневието си навсякъде дизайн и колкото по-добър е той, толкова повече печелят всички – и предприемачите, и обществото като цяло.

Как стигнахте до това име и за какво стои то?

Designship е игра на думи, в която преплитаме думите design със relationship, friendship, partnership, тъй като разбираме дизайн процеса именно по този начин – съвместна колаборация между дизайнер и клиент в един екип. Ролите в един дизайн процес са много, особено за по-големи проекти. Увеличава се броя на взимащите решения от страна на клиента, а екипът, който разработва дизайна е с различни експертиза и комплексна структура.

Много е важно всеки да знае своята роля, съответно къде и как клиента може и трябва да подпомогне процеса и къде да остави дизайнера да работи независимо над креативната идея. От своя страна дизайнерът е добре да знае как да аргументира своите креативни решения и да въведе ред в комуникацията по важните въпроси с клиента. Надяваме се, че това което даваме като ноу хау ще доведе до повече доверие между двете страни и качество на крайния продукт/ услуга.

Студио Комплект са част от творческия екип на седмото издание на международния фестивал One Design Week, организиран от платформата за култура Едно. Интервюто е специално подготвено за edno.bg и тук може да прочетете пълната му версия.

НИВО ЗА НАПРЕДНАЛИ

Композиции е изложба с десет български участници от различни сфери на съвременния дизайн. Форматът на тяхното представяне лансира определен аспект от работа им – самостоятелно, в сътрудничество или в развитие от една област в друга. Изложбата е компактен подбор на предмети, които изследват линията на трансформация на конкретна идея. Затова творческата динамика диктува любопитни взаимодействия и интердисциплинарност, пренос на концепции и новаторски подходи при използването на изразни средства. Зад идеята и реализацията стоят Студио Комплект – Адриана Андреева и Бояна Гяурова, които имат вече над десет години опит като журналисти в сферата на визуалната култура и като част от творческия екип на международния фестивал One Design Week от неговото съществуване през 2009 г. досега (всъщност това е първият ни самостоятелен проект като Студио Комплект – бел. авт.). Техният подбор на участници отговаря на задачата да се покаже съчетаване на нееднородни на пръв прочит артистични проекти.

Обосновката зад съществуването и развитието на подобни творчески проекти е пряко свързана с регулярното информиране на публиката относно добри практики от областта на дизайна. Този стимул към припознаването на стойностната визуална среда е като незабележимата консумация, само че в посока културно съдържание. Ненатрапчивото, но постоянно захранвано възпитание в усет към стилни, практични и с вродено внимание към детайл, материал и изработка предмети води до по-качествен начин на живот. Композиции не насочва преднамерено към висок стил или перфектно изградена визия, а към определено ниво на разбиране за добър начин на живот в контекста на дизайна и емоциите, които той предизвиква през предмети, близки до ежедневието на всеки от нас.

Студио Комплект поддържа своя рубрика в седмичното издание на вестник Капитал – LIGHT. Пълният текс, четете тук (8 май 2015г.)

ИЗКУСТВО, ИСТИНИ И ВИДЕО

 Срещаме Десислава и Райна в музея за съвременно изкуство Софийски арсенал (САМСИ), след като са заснели видеоинтервю с художника Вито Валентинов по повод участието му в сборната изложба „Пространство – публика“ за своя онлайн канал „Бюро артрекърд“. От 2013 г. Деси и Райна регулярно отразяват случващото се в българската художествена сцена с видеодокументации, предлагайки по този начин алтернатива към стандартното представяне на съвременното изкуство в медиите. В работата ги мотивира липсата на подобна онлайн платформа у нас и наличието на много такива по света.

Двете се запознават през 2012 г. по време на работата си за международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary, в който Десислава Павлова отговаря за съдържанието, а Райна Тенева – за видеодокументацията на събитието. Тогава решават да продължат да правят кратки филмчета за българското изкуство заедно и стартират свой собствен видео арт канал. Две години по-късно тяхната платформа е вече факт. Обект на внимание за „Бюро артрекърд“ са самите художници, кураторите, институциите и организаторите на събития за визуални изкуства.

Какво ви накара да създадете „Бюро артрекърд“?
От една страна, за нас е много интересно да се занимаваме с правенето на видеата – всяка документация изисква различен подход и работа, тъй като самите художници и техните произведения са много различни. Историята зад всяка изложба е много индивидуална. От друга страна, виждаме смисъл от крайния резултат и това ни радва. Самите видеа са причина за обмен на идеи в професионалните среди, надяваме се в бъдеще документациите ни да достигнат и до по-широката аудитория и да спомогнат за по-доброто разбиране на съвременното изкуство.

Видеоновината по-силна ли е от текстa?
По-силна e, защото визуалният образ се помни по-трайно, но е и по-слаба заради липсата на сериозен анализ или критика. Едно от предимствата на видеоматериала обаче е, че по по-достоверен начин предава цялата атмосфера и маниера на интервюирания човек. В нашия случай аудио-визуалната медиа е подходяща, защото темите ни са свързани с визуални изкуства. Освен самите произведения виждаме и чуваме самите автори или пък кураторите на изложбите, които обикновено остават скрити за публиката в галерийните пространства. Идеята на филмите е с натрупването им да се създаде архив.

Как се вписвате с вашето съдържание в медийната среда в България, най-вече в обстановката на липса на сериозна културна журналистика?
Бъдещето на културната журналистика е в интернет пространството, където всеки сам трябва да си измисли подходящ начин на работа, което всъщност прави ситуацията интересна. Друг е въпросът дали може освен интересно да бъде и успешно. Ние не си задаваме въпроса за позиционирането ни в медийната среда тук, защото няма други като нас. В момента дори не възприемаме „Бюро артрекърд“ като медия, а като канал, който предлага определен тип съдържание. Може би в някакъв момент ще станем и медия, но на този етап е рано да го твърдим.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.