FOUR PLUS В ПИРОГОВ

Шансът да срещаме и работим с различни визуални творци през годините ни дава може би най-голямо удовлетворение и мотив да продължаваме да дълбаем в сферата на културния мениджмънт. Има един изключително силен индикатор, който съпътства своеобразния път на всеки дизайнер – доколко ще съумее да развие таланта си и запази постоянството си в тази сфера, особено в местни условия.

Познаваме Four Plus още от поканата ни да участват в програмата на Sofia Design Week 2011 и изграждането на визуалната идентичност на Sofia Design Week 2013. Тяхното развитие за тези години е показателно за усърдието и умния подход, който съумяват да приложат в дизайн сферата, където са най-силни: илюстрация, задвижени графики (motion graphics) и идентичност. Те са съпътствани както с изграден разпознаваем стил, така и с много труд и не-скатаване от изпълнение и на най-маниакалния детайл.

Благодарни сме, че отделиха време да ни разкажат в детайл за един от последните им и по-мащабни проекти – обновяването на детското отделение в Пирогов.

Моля, дайте малко повече детайли за проекта – кога ви поканиха да го реализирате, какъв бе брийфа към вас, в какво състояние наследихте интериора, колко време отне работата по него, имахте ли конкретни референции за следване?
Поканата дойде от Фондация Америка за България в края на месец март, 2017г. Идеята на проекта беше цялостно преобразяване на детските отделения към Пирогов, а към нас – в частност – за илюстрации по стените в болничните стаи и част от общите помещения, както и за изграждането на навигационна система. Детските отделения бяха в много лошо състояние преди ремонта, който Пирогов и Америка за България осъществиха. Работата по илюстрациите и навигацията се случи на няколко етапа поради спецификата на проекта. Болничните отделения трябваше да се реновират и брандират поетапно, за да могат да продължат да функционират, макар и в по-ограничено пространство. Започнахме работа през април, а официалното откриване беше в края на септември. Довършителни работи имаше до края на 2017-та. А сега започваме и едно допълнително отделение, което също бе току-що ремонтирано. Америка за България дойдоха с конкретен бриф за темпатично разделение по етажи: първи етаж (консултативни кабинети и регистратура) – океани и морета, втори етаж (гръдно отделение и новородени) – приказни герои, трети етаж (коремно и травматология) – супергерои. Самата стилистика избрахме заедно с Америка за България и разработихме предвид спецификите на проекта.

Откъде се зароди идеята за героите?
Нашето задание беше част от кампанията “Малките герои” на Фондация Америка за България. Темата за етажите за по-големи деца или смесени възрасти беше “супергерои”. В процеса на работа съвместно с ФАБ достигнахме до идеята за истинските супергерои, които искаме да покажем – обикновените хора и професии. Ние имахме грижата да помислим как стилово да се включат и как да разкажат историите, които искаме децата да чуят, без думи. При приказните герои, имаше нещо, на което много държахме – да подбeрем и такива от български приказки. А желанието ни при супергероите беше да покажем обикновените професии като супергерои, затова стените на третия етаж са окичени със супер-лекари, супер-пожарникари, супер-градинари, супер-родители и редица други супер-хора.

Какви спомени пазите от вашето детство? Кой е вашият най-любим герой от детството?
Любимите ни приказки са тези, които сме слушили от родителите си като деца. Нямаме конкретни любимци, но приказките за мама Меца и малкото мече, за пухкавото зайче, за лисицата и киселото грозде бях част от фаворитите ни.

Какъв подход възприехте в процеса на работа за реализация на концепцията?
Процесът на работа бе динамичен и в тясна връзка с екипа на болницата, особено що се отнася до навигационната система. Тъй като имахме предоставена основна структура и концепция за организацията на трите етажа (от архитектурното студио и ФАБ), можехме да се фокусираме върху избора на подходяща стилистика за различните отделения и изграждане на адаптивна стуктура на комуникация за двуезичната навигационната система. Желанието ни беше да постигнем добър контраст между детайлни/цветни илюстрации и строга/минималистична система за ориентиране в детското отделение. Крайната цел беше да отвлечем вниманието на малките пациенти от факта, че са в болница, и в същото време да направим детското отделение лесно за ориентиране за техните родители.

Кое бе основното предизвикателство, с което се сблъскахте?
Като всеки проект и този си имаше както по-трудни, така и по-лесни за случване аспекти. Може би най-важно бе да успеем да спечелим лекарите и персонала на болницата. Да накараме лекарите да ни повярват. Веднъж след като се увериха, че работим за общото благо, работата тръгна по-леко. Други проблеми, с които се сблъскахме, бяха комуникацията и реализацията.

Комуникацията може да се окаже много времеемък аспект в един такъв проект. Подобни структури нямат нужния опит да подготвят необходимите материали за подизпълнителите (дизайн студио, монтажисти и тн.). Не са подготвени и за комуникацията с всички тези хора. Това изисква екстра усилия, за да могат нещата да се случат както трябва.

Мащабите и естеството на проекта изискваха солидна прецизност при избора на материали и реализацията на графиките/монтажа им. Макар да разполагахме с месеци да работим по дизайна на елементите, времето за реализация беше ограничено, тъй като имаше предварително зададени дати за откриване на отделенията. Често се налагаха допълнителни тестове от първоначално предвидените, тъй като някои материали или процеси на реализация не са добре изпитани. В крайна сметка, въпреки някои изненади, успяхме да се впишем в зададените ни срокове.

Моля, споделете някои от идеите, с които се горедеете особено при виждането им на живо в интериора на отделението?
Най-голямо удоволствие изпитахме на финала, когато видяхме крайния резултат. Дотогава, поради спецификата и естеството на работата, всичко се случваше в различни отделения и на парче, за да могат кабинетите и залите да продължат да приемат пациенти. Когато всичко вече беше монтирано, залепено и боядисано целият пъзел се подреди пред очите ни.

Кои са някои от елементите, които не успяхте да реализирате?
Реновирането на детското отделение даде предпоставка за изграждане на една съвременна идентичност, с която цялата структура да започне да комуникира по нов начин. Освен двуезичната навигационна система и декоративните решения, работихме и върху предложение за графичен знак и брандинг (карти на служители, линейки, корпоративни материали и тн.) на детското отделение. За съжаление, нищо от тези предложения няма да бъде реализирано, тъй като управлението на болницата прецени, че на този етап нямат нужда от тях.

Как според вас влияе подобно визулано оформление върху усещането на децата и техния престой в отделението? смятате ли, че същото оказва влияние и върху персонала? имате ли обратна връзка за тези процеси и реакции?
Реакциите на всички са положителни. Веднъж след като рачупихме леда и започнаха да виждат резултати всички бяха доволни. Посрещаха ни с усмивка, изпращаха ни с думите “Да дойдете пак!” Лекарите, сестрите, персоналът, посетителите спираха и се снимаха с илюстрациите. Любима история ни е как биберонът на едно бебе е паднал от устата му, когато го вкарали във вече завършена и илюстрирана стая.

Кое е най-силното удовлетворение, разочарование и урок след края на проекта?
Радостта в очите на всички “потърпевши” е най-голямата ни награда. Удовлетворението от този проект се дължи на факта, че дизайн решенията ни имат силно положително влияние върху средата, хората които работят в нея и пациентите. Винаги има какво да се случи по-добре. Съжаляваме, че не успяхме да реализираме проекта в пълния му потенциал, който виждахме като студио. Но като цяло разочарование не сме имали, не и такива, които си заслужават да се запомнят. А уроците след подобни мащабни проекти са много и разнообразни. Такива проекти развиват не само портфолиото ни, но и всеки човек от екипа. Вярвамe, че именно екипът е ключов за качествената реализацията на този проект. Всички (Вера, Надежда, Цвети, Мила, Ева и Иво) положиха много усилия, за да имаме този краен резултат.

БЪДЕЩЕТО НА ДИЗАЙНА

Всичко в живота е проектирано по нечия визия за подобряване начина ни на живот – домашните уреди, дрехите, аксесоарите и обувките, обществените и търговски пространства, мобилните устройства, апликациите и уеб сайтовете. Немислимо е да отделим настоящето от вездесъщото влияние на дизайна. Но откога утилитарната и приложна дисциплина привлича толкова силно внимание, поражда крайни мнения и поставя етикети за качество? Кой определя кои са белезите на добрия или пагубен дизайн? Кой взима решения какво да бъде запазено в колективната ни памет относно естетика, функция и послание, с които боравим постоянно и приемаме за фон от средата?

Опит да въведат ред в тези запитвания правят настоящите музеи за дизайн. В тях откриваме познания както за произхода на щипката за пране, така и за знака @ и имотиконите. Началото е поставено през 1852г. от лондонския V&A (Victoria and Albert Museum) – първият в света музей за приложно изкуство, основан като опит да събере благата и демонстрира напредъка на Британската империя след Индустриалната революция. В началото на 20 век в различни точки от света се появяват още подобни институции, чията дейност търси познания за продуктов, промишлен, графичен, моден, социален дизайн, архитектура и други. Понастоящем има вълна от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете сгради, с характерни колекции, които критикуват тенденции чрез смели формати и приканват посетители да знаят повече за фините отенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шън Жън), M+ (Хон Конг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.

The Design Museum в Лондон е ценен фар за навигация сред огромното количество информация относно история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 г. от сър Терънс Конран в бяла триетажна сграда на брега на река Темза, в края на 2016г. музеят е преместен в реновираната от Джон Посън (любим архитект на Деян Суджич, на когото посвещава и монография) сграда на Commonwealth Institute в Кенсингтън. Само за първите шест седмици от отварянето на новата сграда, музеят успява да привлече толкова посетители, колкото принципно събира за една година.

 

Фотография: GGardner

Директор от 2006г. на the Design Museum e Деян Суджич. Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Суджич учи архитектура в Университета в Единбърг, но неговата обвързаност с дисциплината впоследствие преминава изцяло през писателска и кураторска дейност. Кариерата на Суджич обхваща журналистика, преподаване и писане. Акценти в нея са позицията директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design, куратор на биеналето за архитектура във Венеция (2002), редактор на списание Domus (2000 – 2004г.) и автор на книги за дизайн и архитектура, които се превръщат в непременна референция (The Language of Things, The Language of Cities, B Is for Bauhaus и други).

Дни преди посещението му в София, разговаряме със Суджич за дизайн, бъдеще и музеи.

 

Относно дизайна:

Дизайнът не е нещо. Дизайнът е метод и обектив, чрез който да разберем света около нас. Когато музеят за дизайн бе открит през 1980-те, в него всеки посетител можеше да открие историята на индустриалния дизайн чрез селекция от добре подбрани столове, експонати които разказват технологична и естетическа история. Те показват ясно, че „функцията“ е много по-сложна от обикновената практичност. Удобството не е обективно качество. То е влияние върху това как изглеждат нещата, върху асоциациите, които пораждат определени форми и цветове.

Днес дизайнът представлява все повече нематериални неща. Смарт телефонът отменя нуждата от камера, музикален плейър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да създаде изцяло ново приспособление.

Исторически погледнато има различни фази в начина на възприятие на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен противник дизайнът да бъде разглеждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас вещи. След това се появи дизайнера-звезда, чийто подпис се предполагаше да бъде обосновка за висока цена. Днес пък новото поколение възприема Папанек като герой, защото то е противник на идеята за потребителското общество, смята, че дизайнът е социален проект или такъв с потенциал за критичност. Младите дизайнери използват дисциплината, за да задават въпроси, вместо да дават отговор на такива.

Това, което ме вълнува в момента е понятието за дом. Ние възприемаме дома си като нещо постоянно, със солидни основи, което ни позволява да бъдем самите себе си, но всъщност той се променя със скоростта на всички останали сфери.

 

Фотография: Gravity Road

Относно бъдещето на дизайна:

Винаги се връщам към коментара, направен преди време от Бъкминстър Фулър – амбициозният американски инженер, изобретател и философ, известен най-вече с геодезичния купол: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“ Не съм убеден доколко Фулър винаги е подхождал удачно към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion бе моментален провал, след като се разби в пешеходец на световното изложение в Чикаго.

Един човек, който със сигурност е проектирал бъдещето, е Стийв Джобс. Но дори той, само преди единайсет години, когато представи първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предрича как един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско, например, са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите.

Относно новите технологии:

Темпото на промените се ускорява постояно. Централата на Facebook в Силициевата долина се намира в някогашната централа на Sun Microsystems – компания, която подобно на много други технологични компании е стартирала със студенти от Станфорд в началото на 1980-те. Sun Microsystems се превърна в огромна международна компания с десетки хиляди служители, поместена в сграда на не повече от десетина години. А след това просто изчезна (бел.ав. сред множеството компютърни компоненти, софтуер и услуги на Sun Microsystems е и програмният език Java; компанията е продадена през 2010г.) Дизайнерите на Facebook я разбиват тотално. Работното място прилича все повече на дом. Новите офиси на Силициевата долина са пълни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат.

Социалните медии премахват идеята за неприкосновеност на личния живот и в известен смисъл ни връщат обратно в средновековието с Twitter, който действа подобно на тълпа за масово линчуване, но дигитално.

Amazon промени начина, по който консумираме, като унищожи много търговски центрове и универсални магазини, а също така ни прикани да позволим на напълно непознати да влязат в домовете ни с доставка директно до нашите хладилници чрез Алекса и Ехо системата за гласово разпознаване. Това даде началото на края на клавиатурата като основен интерфейс за общуване с дигиталния свят. Потенциално, тук става дума за следващото революционно развитие след смарт телефона.

 

Фотография: GGardner

Относно ролята на музея:

Музеят за дизайн в Лондон вижда ролята си като показваща на всички ценността на дизайна. Успяхме да съберем голяма аудитория: един милион посетители, откакто отворихме вратите на новата сграда през ноември 2016 г. Организираме изложби, вариращи от модата на Azzedine Alaia до автомобилния дизайн на Ferrari.

Комуникираме най-вече чрез временни изложби. Внимаметелни сме какво колекционираме, защото според нас е важно да показваме това, което притежаваме, а не да превръщаме колекцията си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира колекция и тъй като се финансираме от частни дарения, а не чрез държавни пари, за нас е важно как харчим средствата си.

Днес много хора откриват музеи за дизайн – например, в Барселона и в Шънжън. Доскоро дизайнът присъстваше в големите музеи в обособен специализиран отдел. Това, на което сме свидетели в момента е, че дизайнът се налага, както изкуството, като важна част от един по-голям културен пейзаж.

Текст Студио Комплект, публикуван първо в Капитал

Деян Суджич ще изнесе лекция на 27 април 2018г. от 19:00 ч. в рамките на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на Генерaтор “Дизайнът е”. Audi с премиерния Audi A7 Шпортбег е партньор на събитието. 

Новият ЕТЪР – част 2

Продължаваме историята за новата визуална идентичност на ЕМО ЕТЪР с представените вчера визии от победителя в конкурса Красен Кръстев.

Красен Кръстев е сред най-високо ценените български дизайн специалисти, който се занимава с шрифтове и визуална комуникация. Красен успява по фин аналитичен начин да усети контекста на всяко задание и да предложи категорично и отчетливо визуално решение. Такова е и предложението му за развитие на ЕТЪР – музеят на открито, който пази традиционни занаяти, бит и култура от периода 18 – 20 век. В подхода си Красен балансира умело между уважение към старото и смело третиране на новото. С нетърпение очакваме да видим и доразработката на идентичността във финален шрифт, уеб сайт и имплементирана във всички елементи от музея визия.

Etar_3

Кои са основните елементи на твоето предложение за визуална идентичност на ЕМО ЕТЪР?

— Дефиниране на концепция (централна идея).
— Разработване на символ и стратегия за неговото използване (варианти, отстояния, позициониране, цветове).
— Логика на визиите.
— Приложения на символа в корпоративни и рекламни материали.

Etar_1

Какви стъпки следва при реализацията им?

1. Обстойно проучване (research).
2. Анализ на проучването
3. Дефиниране на концепция (централна идея).
4. Разработване на визии

Кое е най-отчетливото послание, което би искал всеки посетител да запомни, виждайки визиите на ЕМО ЕТЪР?

Етъра е уникално място с живи традиции, което си заслужава да се посети.

Etar_2

Etar_4

Etar_5

След дълъг престой в Дубай като преподавател наскоро ти се върна в София със семейството си. Какви са очакванията ти за близки професионални предизвикателства, с какво ти се занимава най-силно, какви колаборации търсиш?

Аз съм отново студент. Този път в курса Expert Class Type Design към Plantin Institute of Typography в Антверпен и съм изключително въодушевен. Смятам да фокусирам вниманието си върху дизайна на шрифтове и корпоративната идентичност. Интересни и предизвикателни колаборации са добре дошли.

Etar_9

Etar_8

Etar_10

Намираш ли промяна в градската ни визуална среда – в каква посока?

Намирам промяна в положителна посока. Има много интересни инициативи и акценти.

Etar_12

Etar_11

Новият ЕТЪР – част 1

Етнографският музей на открито ЕТЪР край Габрово е първият по рода си музей в България, който поставя посетителите в непосредствен контакт с миналото. Китният, специално изграден комплекс, известен със своите занаятчийски дюкяни и красива природна среда е открит през есента на 1964 г. и оттогава успешно привлича туристи от цял свят.

Ето защо, когато до нас достигна новината, че по инициатива на ЕТЪР и община Габрово се води вътрешен конкурс за обновяване на визуалната идентичност на музея, бяхме положително впечатлени. Разчупването на статуквото, привличането на водещи български дизайн студиа за работа по проекта, както и осъвременяването на подобна институция, възприемаме като важна крачка напред и пример за подражание в този сектор.

В деня, когато се представят резултатите от работата по създаването на нова визуална идентичност на Етнографски музей на открито ЕТЪР от нейния автор Красен Кръстев, победител в проведения през това лято конкурс, говорим с д-р Светла Бориславова Димитрова – Директор на ЕТЪР и с Борил Караиванов, основен двигател на качественото провеждане на конкурса. Специално благодарим на Бойка Огнянова от Urbanistas. за оказаното съдействие.

01-EMO-Etar--6732

Разкажете повече за решението си да промените визуалната идентичност на ЕТЪР:

Защо бе настъпил момента за това според Вас?
Светла Димитрова: Всичко започна от намерението ни да направим нов сайт на музея. По време на обсъжданията стигнахме до идеята, че имаме нужда от ново лого, подбиране на подходяща цветова гама и шрифтове.

Каква бе началната Ви мотивация и промени ли се с времето – в каква посока?
С.Д.: Идеята за новото лого ни накара да мислим за по-цялостна промяна във визията на музея – указателни и информационни табели, визитки, плакати, листовки, брошури, сборници и др. Всяка година издаваме дипляна със събития от културния ни календар и искахме тя да изглежда по-добре и по-съвременно. Търсихме добри примери в сродни институции сред европейските музеи на открито, сред водещи музеи и галерии. Разбрахме, че имаме нужда от проект за нова графична идентичност.

Кои бяха някои от елементите от досегашната идентичност, които много държахте да запазите?
С.Д.: Не поставяхме такива изисквания. Говорихме с дизайнерите, показвахме им експозициите, печатните и рекламните материали, предоставихме им множество снимки. Опитвахме се да бъдем в услуга, но без да налагаме мнение.

Какво искате да излъчва и „говори“ на света новата визуална идентичност?
С.Д.: Новата индентичност, според нашия екип, трябва да ни прави лесно разпознаваеми, да подчертава ролята ни на пазител и продължител на традициите, да откроява отделните събития, но да я ясно, че те са дело на музея, да внушава приемственост и модерност.

Защо решихте да действате с вътрешен конкурс и как стигнахте до избора на Борил Караиванов и поканените участници?
С.Д.: Първо избрахме Борил Караиванов, като експерт, който да ни съветва какви стъпки да предприемем. Запозна ни нашия фотограф Росина Пенчева. Това беше много вярна стъпка, защото в негово лице намерихме не само добър специалист, но и приятел. Дадохме си време взаимно да се опознаем. Обсъждахме различни варианти, но избрахме вътрешния конкурс, за да можем сами да подберем участниците.

08-EMO-Etar--2003

Съвпада ли решението на журито с Вашето виждане?
С.Д.: Аз бях член на журито. Правих вътрешно допитване до колегите, за да разбера техните предпочитания и нагласи, но решението бе взето единодушно от журито, след обсъждане на предложенията.

Наложи ли се да направите компромис и в какво отношение бе той?
С.Д.: Не, не сме правили компромиси.

С какво се гордеете най-много по отношение на новата визуална идентичност?
С.Д.: Ще използваме шрифт с българска форма на кирилица, разработена специално за нашия музей.

20-EMO-Etar--7050

31-EMO-Etar--9190

Какво предстои за адаптиране на идентичността в дейността на комплекса?
С.Д.: Очаква ни много работа. Ще направим програма на времевите рамки и стъпките, които трябва да осъществим. На първо време ще обновим всичките си комуникационни материали (бланки, пликове, визитки, билети, грамоти, плакати), фасадите на двете основни каси в музея, а след това няколко указателни табели и билбордове.

05-EMO-Etar--8344

Кои са някои от нововъведенията в идентичността и как те се съотнасят спрямо наследството на ЕТЪР?
С.Д.: Имаме динамично лого, добре подбрана цветова палитра, типография, специален кирилски шрифт. Ще ги прилагаме, за да подчертаем архитектурното разнообразие в музея, уникалността на съоръженията, задвижвани с вода, занаятчийските работилници и музейните артефакти, отделните събития от културния ни календар.

Имате ли пример от света за подобен проект, с който припознавате ЕТЪР и бихте искали да въведете някои от постиженията му и в локален контекст?
С.Д.: Повечето утвърдени музеи имат своя идентичност. Прекрасни примери много, но ние трябва да намерим своето решение. Не можем да избегнем влиянието на добрите постижения, но ще ги използваме като ориентир.

Каква е визията Ви за близкото развитие на ЕТЪР?
С.Д.: В началото на годината ще имаме идеен проект за преустройство от администрация в многофункционална музейна сграда на една от най-големите постройки в музея. През януари ще приключи работата по обновление на двата основни входа в музея и ще имаме резултат от конкурса за архитектурен проект за преустройство на хотела, който управляваме. Освен налагането на новата графична идентичност трябва да довършим новия си уеб сайт. Ще търсим проект, чрез който да се финансират инвестиционните ни намерения. Вече сме започнали работа по две големи събития, които ще се случат следващата година – Фестивал на фестивалите по време на Еньовденските празници (юни) и 16-я Международен панаир на традиционните занаяти (септември).

64-EMO-Etar--5586

Каква бе задачата пред вас и кое ви накара да се заемете с нея?
Борил Караиванов: Задачата бе да се намери ефективен начин една сравнително консервативна обществена организация да премине през турболентен процес на самоопределение и като резултат с помоща на външни специалисти да покаже своя нов образ. Светла Димитрова е смела и открита в амбициите си, и това сякаш бе катализатора, който ме накара да се включа в проекта. Разбира се, вярвам, че подобни примери трябва да се случват по-често и по-добре, което в този случай означаваше да се опитаме да ги случим.

Разкажете ни малко повече за процеса на конкурса:

Защо затворен конкурс?

Б.К.: Защото специалистите имащи компетенцията и опита да работят не просто върху нов знак, а върху цялостно осмисляне на графичния облик на музей като Етъра във всички негови проявления, от табелата и билета на входа, през билборда на улицата до иконката в мобилното приложение не са много. Формално може да го наречем конкурс, но това беше процес на едновременно дефиниране на задачи и търсене на решения, който използва компетенцията както на участниците така и на журито. Това не беше типичния конкурс с ясно очертани граници в заданието и критерии за оценка по точки.

Какъв бе критерия за избор на поканените студия?
Б.К.: Да имат компетенцията и потенциала да се справят с подобна като мащаб задача. Не беше маловажен и зарядът, който всеки от участниците имаше за работа. Нямахме нужда от формални „професионалисти“ трупащи точки за биография, а от хора, които със сърце да разнищят проекта на съставните му части.

58-EMO-Etar--1727

Кои бяха някои от по-интересните предизвикателства, които се появиха в процеса на работа?
Б.К.: Основните предизвикателства бяха четири:
Първоначалното ни очаквания за няколко и различни символи на музея и неговите събития еволюира до идеята за обединяване под един знак – този на музея.
Дадохме си сметка колко важна е документалната и репортажна фотография, която е основа за представянето на различните инициативи на музея и това стана задължително условие към участниците във втората част на конкурса.
Зададохме си въпросът дали новият знак на музея трябва да бъде илюстрация на всеобщите очаквания или да отправи предизвикателство към бъдещето с една по-свободна за интерпретация образност.
Опитахме се да привлечем участниците в конкурса да продължат съвместно да развиват избрания проект.

Ако можехте да повторите конкурса, какво бихте променил и направил различно?
Б.К.: Бих минал вероятно по същия път, но с участници от чужбина.

47-EMO-Etar--9027

Кое мотивира избора ви за победител?
Б.К.: Всеки член на журито вероятно има своите мотиви за избора си. Моят се повлия най-вече от това, че проекта на Красен Кръстев бе максимално прост и в същото време гъвкав за трансформации и прилагане. Аз гледам на знака, цвета, шрифта и композицията, като на инструменти, които биха вършили по-добре или по-зле определена работа. Простотата и гъвкавостта, която предлагаха тези инструменти за мен бе водеща.

Каква е отговорността при запазването на баланс между наследените визуални елементи и естетика и изискванията за тяхното осъвременяване?
Б.К.: Каквато е отговорността пред художествения вкус. Парацелз навремето бил казал, че „отровата е в дозата“. Надявам се, да сме открили правилната доза при съчетаването тези две формално противопоставени реалности.

Как си представяте да протече реализацията и имплементацията на избраната идея в най-благоприятния случай?
Б.К.: С непрекъснато „разузнаване в бой“. Нагледал съм се на графични концепции, които стоят добре на проектна фаза, но когато трябва да се приложат на практика, се сблъскват челно с реалността. Вярвам, че непрекъснато проверявайки дизайна в реалния живот ще намерим работеща и устойчива на времето графика.

75-EMO-Etar--9236

Кои са някои от любимите ви картини, мотиви/шарка/модел и обекти в наследството на ЕТЪР – може ли да изпратите снимка/визуализация на някои от тях?
Б.К.: Всеки път откривам и си отнасям по нещо ново и по-любимо. То е като завръщане в друг живот, който си живял но си забравил и сега отделни неща те карат да си го припомниш.

За вас най-ценното като опит и впечатления от този конкурс е…?
Б.К.: Силата на доверието. Без него всичко е толкова трудно и безсмислено…

53-EMO-Etar--8795

57-EMO-Etar--8818

фотография: Росина Пенчева © Етнографски музея на открито „Етър“

_

Повече за събитието по представянето на новата визуална идентичност – тук.

SEE IT BE IT

Защо е необходимо и важно да говорим за жените в рекламата? Отговор с различни разклонения търсим в програмата See It Be It, която обръща внимание на дисбаланса мъже-жени в рекламната индустрия и стереотипизирането на възприятията по тази тема – както в разпределението на ръководните позиции, така и в рекламните кампании. Зад инициативата стои международният престижен фестивал Cannes Lions, който валидира нейната сериозност и повдига очакванията за положителен и дълготраен отзвук.

Наскоро излезе и вълнуващата новина, че рекламната агенция Noble Graphics осъществява българското домакинство на See It Be It в началото на декември в София. До голяма степен това се дължи на факта, че за първи път тази година в Кан имаше и българско участие – творческият директор на Noble Graphics Мария Милушева. Тя бе избрана за една от 15-те участнички от цял свят в See It Be It на Cannes Lions 2017г. Освен със сериозна доза споделени познания от професионалистките в рекламния бранш от цял свят и с безплатен вход, първото издание на See It Be It Bulgaria ни привлича и с куп други любопитни неизвестни, за част от които говорим с Мария Милушева.

 

За всички по-малко запознати със събитието SEE IT BE IT, моля да пресъздадеш в няколко изречения целта му на съществуване. Кое го прави уникално и важно?

See It Be It е програма на международния фестивал Cannes Lions, която е създадена като отговор на липсата на жени на високи позиции в рекламния бизнес. Всяка година организаторите селектират 10-15 имена сред стотици кандидати от цял свят и им предоставят ексклузивен достъп до фестивала, лекциите, журирането, легендите от индустрията. Реално програмата е напускала Кан само за няколко отворени срещи в Ню Йорк, Лондон и Торонто, и това е първият път, в който се случва в такъв мащаб. See It Be It Bulgaria е уникално пилотно събитие и се надявам скоро да видим формата и в други държави.

Какъв е потенциала на подобни събития да пре-дефинират статуквото?

Количествените натрупвания водят до качествени изменения Колкото по-голям достъп имаме до информация, различни гледни точки и нови практики, толкова повече въпроси ще си задаваме и ще намираме по-добри решения.

Би ли споделила някои успешни примери за осъществяване на горното?

Въпреки че темата за половете не е нова, промяната на статуквото през последните 10 години е незначителна. Разбира се, има и добри примери – кампанията #WomenNotObjects на изумителната Мадона Баджър, насочена към рекламните агенции, както и инициативата Free The Bid, която се стреми да наложи системното включване на жени режисьори, когато се стигне до прословутото „дайте ни 3 варианта кой ще снима клипа“.

Какви са твоите лични амбиции за SIBI в София?

Бих се радвала да видя залата пълна, но далеч по-важно е какво ще последва. Даже отварянето на темата само по себе си би си струвало всички усилия.

Какво да очакваме от SIBI – твоите непременни препоръки и любими лектори?

Ще има представители нa Cannes Lions, както и творчески директори от цял свят. Нямам търпение да видя отново Лизи Хамър, Шахназ Ахмед, Атия Зайди и Барбара Джиканович, с които имах честта да се запозная по-рано тази година. Лекторите от България също са изключително интересни, опитали сме се да поднесем възможно най-различни гледни точки и да покрием много, много теми, които стоят сметени под килима.

Screen Shot 2017-11-14 at 1.30.24 PM

<Визията на See It Be It Bulgaria е дело на българския илюстратор Борислава Караджова.>

Какво се надяваш да “отнесат” като изводи и прозрения посетителите на събитието?

Аз не вярвам в готови отговори и „10 начина да“. Целта на See It Be It е да отключи разговор и да постави някакви факти и цифри на масата. Когато човек знае повече за средата, в която живее и работи, за стереотипите, клишетата и  предразсъдъците, които движат и формират тази среда, тогава може да си даде по-точна представа за пътя, който иска да измине, както и да развие по-добър радар за реалните проблеми и техният произход.

Като успешно реализраща се жена в рекламата в България, какво те мотивира да се занимаваш със SIBI?

Освен че ме срещна с невероятни и много ценни хора, за което съм изключително признателна, See It Be It ми даде нова перспектива върху работата ми и ми позволи да осъзная корена на много от трудностите, които съм имала, както и щастливото натрупване на исторически, културни и лични обстоятелства, които са ме довели до тук. Когато се върнах в България, осъзнах, че трябва на всяка цена да задържа тази врата отворена и за други хора.

Кое те тревожи най-силно понастоящем в българската реклама / ако изобщо? Как би искала то да се промени?

Българската реклама все още не е осъзнала напълно потенциала си да решава проблеми и да променя за добро света около себе си. Добрата новина е, че индустрията разполага с инструментите това да се случи, и най-вече с талантливи, мислещи и креативни хора, от които да тръгне тази промяна.

Как “поддържаш” професионалните си умения и знания?

Чета, слушам, гледам.

Последните ти любими открития за споделяне:

  • Книга – Sapiens, The Good Immigrant, Да четеш Лолита в Техеран;
  • Реклама – Сред фаворитите ми за миналата година са We’re the Superhumans, The Refugee Nation и KENZO World на Спайк Джоунз. 
  • Урок или прозрение – Урокът за 2017: Better done than  perfect. Промени ми живота, честно.
  • Удоволствие от нещо… – Планина и тишина.

Screen Shot 2017-11-17 at 5.37.33 PM

Повече за See It Be It Bulgaria и как да присъствате на събитието на 2 декември – тук.

<Портретът на Мария Милушева е от Радина Ефремова.>

 

Дни на демократичен дизайн

За трета поред година ИКЕА събира журналисти от цял свят за своето важно събитие Democratic Design Days в малкото скромно шведско селце и централа на мебелния лидер Елмхулт. Демократичният дизайн, в чест на който сме поканени „насред нищото“, както си позволяват да се шегуват домакините, е обяснен многократно от неговия неуморен проповедник и дизайн визионер на марката Маркус Енгман така: „Отлична форма, функция, качество, устойчивост и достъпност (ниска цена).“ Всеки предмет на ИКЕА въплъщава петте съставки – от най-евтината пластмасова лейка до награденото с Red Dot 2016 бюро LISABО.

Медийното събитие е кратко (само ден и половина), стегнато и ударно наситено с информация, така че да накара прекосилите океани от Азия, Америка и Австралия да изпитат високо удовлетворение от поднесеното съдържание. Организаторите достигат нови нива на впечатляваща програма и продуциране на сцена по учебник за едно великолепно и запомнящо се шоу. Подиумът е изумителен, фотогеничен и въртящ заставки от визии, видео, светлини и дори включвания на живо от базата на НАСА в Калифорнийската пустиня.

Пътеводителите през шоуто – Маркус Енгман (Ръководител Дизайн) и Париса Амири (атрактивна шведска ТВ водеща), са приятно отрепетирали всичко, а дизайнерите, канени на сцена един след друг, са мечтаните референции в своите сфери – от архитектура и продуктов дизайн, през мода до музика. Журналистите са посрещнати с бляскава интерпретация на популярната чанта FRAKTA, заплетена от рециклиран материали в Египет и по дизайн на Reform. В нея намираме книга с 12 истории, които стилно и премерено демонстрират концепцията за демократичен дизайн. Примерите са пъстри – създаването на стол от рециклирани материали (в колаборация с известното шведско студио Form Us With Love), използването на възобновяеми природни източници, подобрения в сглобките, фиаско в експериментите и други.

След края на шоуто има и още – разходки из самите колекции, лични разговори с някои от звездите и извозване до тучната зелена поляна с хамбар, дълги маси с бели покривки, полски цветя и най-доброто от северната кухня. Денят приключва късно с лек дъжд и усещането за главозамайващо вдъхновение, приповдигнато от вярата за един по-добър и смислен свят.

Необходимостта от всичко това? ИКЕА повече от лесни за сглобяване плоскости и олекотен пълнеж, повече от синьо-жълти халета с еднакво подредени рафтове и повече от утешителен бюджетен избор за обзавеждане. За организаторите дните на демократичния дизайн са повод да разкрият част от задкулисните магии на ИКЕА със своите мечти, бунтове, геройства, откривателства, налудничави подходи и понякога провали. Да покажат огромното любопитство, движещо процеса им на работа, интересните лица, които работят за тях, мащабите на инвестицията и залозите. Потребителите рядко стигат до историите „от кухнята“. Как например се прилагат едни от най-строгите регулации за производство, опазване на околна среда, справедлива търговия и условия на труд. Или как се поддържат мрежи от сътрудничества със световни организации и учебни институции за иновативни подходи при прототипиране и технологична ефективност. Или за усилията в социални каузи (техният временен дом – подслон за бежанци и райони, засегнати от бедствия спечели престижната награда Дизайн на годината за 2016) през работа с малцинствени и етнически общности и уязвими социални групи (IKEA Social Entrepreneur Initiative).

Изброеното дотук е умело форматирано в няколко впечатляващи с находчивост, красив вид и характерен дизайн колекции, които се настаняват в магазините на ИКЕА в лимитиран тираж още тази есен. Бърз преглед на част от тях по-долу:
zx620_2993215
От разстояние златният зъб и пепитеният ансамбъл, в който Том Диксън излиза на сцената, са почти незабележими. В разговор отблизо става ясно отношението на сдържания и хладен британец към работния процес с ИКЕА и резултатът – колекцията DELAKTIG(която между другото тръгва от провокация на Диксън към ИКЕА да проектира ковчег за масово производство). Философията му за технологична ефективност и стилна интерпретация на сглобки и заварки с усещане за луксозна грубост тук се изразява в изчистени, комфортни, стабилни и лесно приспособими мебели с отворен код. DELAKTIG се позиционира като платформа за сядане, която може да се надгражда, променя или преформатира в различни функции. Кога: февруари 2018 г.

zx620_2993214

zx620y348_2993217

Отсъствието на датчаните Мете и Ролф Хей от събитието в Елмхулт им е простено, веднага след първи взор и допир с резултатите от тяхната колаборация с ИКЕА. YPPERLIG e логична трактовка на философията на HAY – скандинавски дизайн, перфектни форми и изчистен северен стил до последния детайл. Кога: октомври 2017; гама: мебели, осветителни тела, аксесоари и текстил.

Холандският дизайнер Пийт Хайн Ейк се забавлява като дете, когато ентусиазирано и с усмивка обяснява как е успял да разчупи матрицата на масовото производство на ИКЕА и да постигне предмети, които са в стотици бройки, но изглеждат толкова уникални и своеобразни сякаш са правени ръчно. INDUSTRIELL се очаква да обърка монотонността по рафтовете на мебелния гигант със своите умишлени недостатъци, приложени в устойчиви мебели (столът ползва 100% от вложената в него дървесина), разкривени керамични съдове, ленени кърпи с неравни линии и други през пролетта на 2018 г.

DSCF0064 (1)

Долните сътрудничества бяха само загатнати и се очаква да са налични от 2019 г.

zx620_2993220 zx620y348_2993213 zx620y348_2993218

Курирана колекция от COLETTE И DARCEL DISAPPOINTS – присъствието на диван с логото на COLETTE и разхождащата се с усмивка и френска безгрижност основателка на парижкия концептуален бутик Сара Анделман бяха сред приятните изненади на събитието.

Сред най-ярките появи на сцената бе обявяването на колаборацията с NASA & Lund University В пряко включване от симулатора за живот на Марс в Калифорнийската пустиня екип на ИКЕА се подготвяше да влезе и започне работа по любопитна колекция с фокус търсенето на отговори какво е нужно за тригодишно пътуване до Марс, кое прави дома дом, дори той да е там, и как изводите от проучването ще се приложат за домашни условия на Земята.

Под бурни аплодисменти на сцената излезе и основателят на модния бранд Off-White Вирджил Аблоу. Неговото проучване на навиците на млади хора по света в техния първи самостоятелен дом ще послужи като база за експерименталната колекция с мебели и аксесоари.

Марката за висок клас парфюми Byredo е поканена да работи над „невидим дизайн“ за ухания в дома. Очакваме много и със сигурност не под формата на свещ или дифузер.

Шоуто в Елмхулт завършва с музикален пърформанс на четиримата основатели на Teenage Engineering, облечени в бели гащеризони. Дизайнерите на електронни инструменти вече работят над колекцията FREKVENS, която обръща внимание на музиката в дома, предметите за забавно парти и спонтанно събиране с приятели.

Материалът се появи в Капитал в края на юни 2017г.

Генератор

След повече от две години работа по концепция за ново място с фокус дизайн, където разнородни екипи да съчетаем умения, професионален опит и мечти, сме щастливи и горди да споделим, че то вече е факт. Преди няколко дни пред приятели и съмишленици открихме Генератор – център за дизайн, иновация, култура и креативност в София, разположен на 300 кв. м. на последния етаж на завод Витоша.

Пространството ще предлага инициирани от нас проекти и внимателно подготвена програма, ще е поле за експерименти и сътрудничества, ще има библиотека с книги и списания, кафене, възможност за офис сърфиране или наем. Всеки е добре дошъл да предложи идея или да ни посети. От септември – с фиксирано работно време и уеб сайт. До тогава – може да ни следите във Фейсбук и Инстаграм.

VHG_3989 VHG_4001 VHG_4005 VHG_4015VHG_4106

<снимки: Under The Line>

Началото: Мотивирани от желанието да разширим дейността си и да допринесем по-пълноценно за връзката между представителите на творческата индустрия с бизнеса и публичния сектор, ние, Студио Комплект, Creative Shower, Мартин Заимов и Йоанна Митова (metta) влязохме в това съдружие, за да има и по-силен отзвук работата ни.

Мястото: На мястото на бивш шивашки цех архитект Ива Платиканова успя да оформи интериор, който е удобно адаптивен към нуждите на програмата и гъвкав спрямо изискванията на бъдещи посетители. В процеса свой принос даде екипът на СКЛАДА (бар и пространството около него), DontDIY (специално измислени за нас маси-бюра), Cactus Lab (зелен кът за почивка), Артелие (изложбени елементи) и други. Ние сме домакин на Design Bookery, който ще продължим да развиваме и обогатяваме с издания заедно с Next DC. Горди сме, че още преди старта ИКЕА ни се довери и подкрепи за обзавеждането, като дългосрочно вече работим над съвместни инициативи, които да разкриват повече от лабораторията и „задкулисните“ процеси на най-големия производител на мебели (проучвания, колаборации, експерименти, околна среда, здраве, нови материали и други). Екосистемата на завод Витоша – от съседите ни (White Place Studio, Harmonica, Puzl) до всички новоочаквани такива – е сериозен аргумент за позиционирането ни тук.

Винаги дизайн: Дизайнът и неговото приложение за решаване на различни предизвикателства е водещ при оформянето на програмата, разработването на проектите и плануването на сътрудничествата ни. Цел е приносът ни за воденето на по-пълноценен и качествен живот. Генератор е отворен за съмишленици, с които да разширяваме мирогледи, да се учим и да превръщаме една форма на енергия, способност или талант в други, практични или вдъхновяващи. Генератор е поле за смислени експерименти и нови приключения.

Преди ваканцията: Стартираме с програма, която като разнообразие до голяма степен представлява и бъдещите амбиции на екипа за развитие на проекти. В събота бяхме домакин на лекционния форум Know-How/ Show-How Podium с тема Re-source / Сградата като материал. Във вторник продължаваме с първа среща от серията ДИЗАЙНЪТ Е, за която сме поканили изявеният куратор и преподавател по дизайн Даниел Чарни. С ВОДНА КУЛТУРА пък поставяме началото на дългосрочната инициатива на Генератор РЕСУРСИ за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености.

 

unnamed

Know-How/ Show-How Podium – част от отворената програма на международна лятна академия за креативно мислене и дизайн процеси. Тема: Re-source / Сградата като материал разглежда материалът като свързащ елемент между хора, места, естествени процеси и технически познания с лекции и дискусии с участието на европейски и български експерти и практици в областта на дизайна, устойчивото развитие и иновациите – Odd Matter, Мария Блес, Каролин Щраус, д-р инж. Румяна Захариева, архитект Варвара Вълчанова.

 

 

 

Screen Shot 2017-07-14 at 5.36.18 PM

 

Даниел Чарни е първият лектор в поредицата събития DESIGN IS/ ДИЗАЙНЪТ Е – серия от публични срещи с уважавани международни имена – новатори в дизайна. Чарни е съвременен дизайнер, куратор, творчески консултант и преподавател по дизайн. Името му се свързва с проекти за институции като Royal College of Art, новия Design Museum, Victoria and Albert Museum и The Aram Gallery (Лондон).

Чарни е съосновател и директор на Fixperts – платформа, която помага за изграждането на следващото поколение дизайнери, инженери, технолози, артисти, мечтатели и агенти на промяната. Fixperts решава социални проблеми и подобрява качеството на живот чрез поправяне предмети, а не чрез подмяната им. Платформата има представителства в над 20 държави и се прилага в учебните програми на университети и училища, в компании и институции.

Даниел Чарни е и креативен директор на консултантската агенция From Now On, която помага на организации, институции и хора, свързани с изкуството и креативността да дефинират визията за своето бъдеще и привличането на нови публики. Между 2002г. и 2010г. е главен куратор на една от най-известните галерии за нов и експериментален дизайн – The Aram Gallery. Сред кураторските му проекти е една от най-популярните изложби на Victoria and Albert Museum – ”Power of Making” през 2011г., която привлича впечатляващите 320 000 посетители. Чарни преподава дизайн от 20 години, като между 1998г. и 2012г. оглавява Департамента по продуктов дизайн в Royal College of Art и е професор по дизайн в Kingston University в Англия.

Форматът DESIGN IS/ДИЗАЙНЪТ Е има за цел да разкрие разнообразните аспекти на дисциплината дизайн и тяхното приложение за по-качествен живот. Чрез лекции, изложби и работилници публиката ще има възможността да се запознае с важни етапи от развитието на дизайна, неговите забележителни революционери, съвременни приложения, смели и предизвикващи въображението експерименти, етични и устойчиви тенденции, предстоящи нововъведения и други.
* Събитията от серията ДИЗАЙНЪТ Е се случват с подкрепата на ПРОТОТИП – платформа на Сосиете Женерал Експресбанк за култура и иновации. ПРОТОТИП подкрепя развитието на съвременното изкуство и култура, като има за цел да направи тези теми по-близки и разбираеми за хората. Под шапката на ПРОТОТИП до края на годината ще бъдат организирани още две лекции от серията ДИЗАЙНЪТ Е в Генератор. Повече информация на сайта на ПРОТОТИП

 

112

ВОДНА КУЛТУРА: РЕСУРСИ е дългосрочна инициатива на Генератор за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености. ВОДНА КУЛТУРА е първият проект по темата, който цели да информира и предостави решения за по-пълно и осъзнато ползване на минералните извори в София. Как могат да се ползват тези извори, защо една голяма част от тях се изливат в канала и остават неоползотворени, къде са изобщо, кой отговаря за тях, какъв е потенциала им за балнеологията и туризма. Това ще са част от въпросите, които ще зададем по време на ВОДНА КУЛТУРА. Отговорите ще търсим заедно. Проектът е разделен на няколко части, а първата е
ДЕКОНСТРУКЦИЯ „ВОДА“ (информационно събитие) на 20.07.2017 от 17.30 – 20.30 часа. Повече информация тук.

Новият музей

Има международни стандарти за развитието на институциите за изкуство с цел привличането на по-голяма публика. Има също местни особености, които трябва да бъдат взети предвид. Комбинацията от тези два подхода могат да са успешна формула за един жив и перспективен музей, галерия или арт център. Действай в малък мащаб! Големите институции остават в миналото.”  

Мария Василева (куратор)

DSC_2965

DSC_3027

Това мнение на един от най-изтъкнатите и уважавани независими куратори в България се появи като реакция на състоялата се наскоро затворена дискусия с Педро Гаданьо относно новата роля на културните пространства, тяхната променяща се функция и отговорност спрямо публиките и състоянието на просвета в обществото. 

Педро Гаданьо е доказал се и високо търсен специалист по темите архитектура, музейно развитие и медии. Той е бивш куратор на департамента по архитектура и дизайн в MoMA Ню Йорк и първият директор на новия Музей за изкуство, архитектура и технологии в Лисабон – MAAT, който отвори врати през есента на 2016г. Основен мотив в работата му е да превърне музеят в изключително място за изложби и колаборация, събития, образователни програми и други активности, насочени към големи аудитории. 

Една топла сутрин в края на май в София, в приятна атмосфера на закуска и чаша кафе, Педро Гаданьо се срещна с активни представители на българския творческия сектор в полезен разговор за неговия професионален път като куратор, как се стартира нов музей и какви са предизвикателствата за увличане на общността в програмата му. Дискусията бе водена от нас, Студио Комплект, а смислените и добри идеи, които бяха споделени на масата, записани и редактирани в трийсетминутен подкаст на английски. В него сме се опитали да извлечем ценен опит и подбуждащи ни към нови посоки на работа идеи. Чуйте подкаста тук.

 

DSC_2979

 

Принос в ползотворния разговор взеха следните участници: арх. Анета Василева (WhAT Association), арх. Ангел Захариев (Група Град), Велислава Попова (главен редактор Дневник), Весела Герчева (програмен директор Музейко), арх. Ина Вълканова, Калина Жулева (психолог, специалист по дизайн мислене, Генератор), арх. Мариана Сърбова, Мария Василева (независим куратор), Севделина Войнова (програмен директор Асоциация за развитие на София) и Зорница Миткова (връзки с обществеността).

Организация: Зорница Миткова

Фотография: Илиян Ружин

Посещението на Педро Гаданьо в София за лекция на тема новия музей и предизвикателствата пред него по отношение на програма, образование, публика и маркетинг и комуникация в София на 30 и 31 май 2017 г. се осъществи с любезната подкрепа на Посолството на Португалия в България и Института Camões в София. Специални благодарности на арх. Ина Вълканова.

Линк към подкаста –> тук.

 

Дизайн в Милано

От половин век насам всеки април светът насочва внимание към Милано, когато италианският индустриален център се превръща в най-обсъжданата и гореща точка за всичко ново и интересно, свързано с дизайн. Позната като Milano Design Week, SaloneDelMobile, iSaloni или Fuorisalonе, това е мястото да бъдеш, ако професионално или любопитно си обвързан с темата. От изложители, които показват дълго подготвяни колекции, през появяващи се за пръв път таланти до високостойностни и завладяващи артистични инсталации – наситеността от „уауу“ съдържание е необятно, смазващо на моменти, но като цяло възторжено, вълнуващо и определящо посоката на развитие на индустрията.

Тази година поканихме един от ветераните на терен – архитект Пенка Станчева, която през 2017 г. отбеляза своето десето юбилейно посещение на най-важното дизайн събитие в света, да разкаже повече за Седмицата на дизайна в Милано и подбере някои от по-интересните и запомнящи се тенденции.

С какво се отличаваше това издание от предходните? Какво ти направи силно впечатление като различно, стойностно и маркиращо началото на интересна тенденция?

За мен изданието на изложението в Милано тази година остава маркиращо и важно поради категоричната силна вълна на творческа енергия, с която то се отличаваше спрямо тези от предходните няколко години. Фабриките показаха много нови и интересни продукти – ре-дизайнът на класически образци вече не е водещата тема. Кураторските селекции и експозиции на победители в конкурси също се отличаваха с особено качество и самобитност на продуктите. 

Какви нови любопитни технологии и употреба на материали ти направиха впечатление?

Техноголиите не са фокус в моите наблюдения, така че едва ли съм компетентна да коментирам темата. Но за поредна година се убедих, че добрият дизайн се прави с добър детайл. Колкото по-изчистена е определена форма, толкова нейното изпълнение изисква да е на високо ниво. Перфектния ръб, невидимата сглобка, чистата линия – всичко това е в основата на съвременния дизайн. И ако изпълнението не е безупречно, то продуктът се компрометира.

Маркирай някои от изложбите, които ще отлежават дълго в спомените ти? С какво те впечатлиха най-вече?

Тук мога да разказвам дълго. Все пак ще отбележа три напълно разнолики проекта, които са моите фаворити за годината.

Първият е изложбата на NENDO. Споменавам я заради впечатляващата способност на Оки Сато въпреки множеството комерсиални проекти, да остава поет, да устоява на мас-културата.

IMG_1214

IMG_1230 IMG_1253 IMG_1258 NENDO_invisible_outlines03_takumi_ota NENDO_ps_IMG_1268

Invisible Outlines (Невидими очертания) от Nendo

Вторият запомнящ се за мен проект тази година бе този на Airbnb – кураторска работа на Martina Mondadori Sartogo (главен редактор на еклектичното списание за дизайн CABANA). Тя бе организирана в къщата Casa degli Atellanti (мястото, в която е живял Леонардо да Винчи, докато е рисувал “Тайната вечеря“). Къщата е интересна с това, че през 1922 е преобзаведена от забележителния италиански архитект Piero Portaluppi така, че да се запазят и съхранят оригиналните фрески в нея. Тази мебелировка е запазена и до днес. В историческия контекст на този дом бяха експонирани работите на някои от най-авангардните автори на световната дизайн сцена, както и личните колекции от стари вещи на други от тях. В проекта са замесени и професионалисти от най-висок ранг като директорът на Design Maiami Rodman Primac, Sam Baron – креативен директор на Fabrica и интериорният дизайнер Ashley Hicks, познат с еклектичния си и ексцентричен почерк. Срещата на толкова много капацитети в сферата на дизайна в контекста на историческата среда бе наистина впечатляващ сбор от творческа енергия.

IMG_4573 IMG_4621

IMG_4427 IMG_4428

Casa degli Atellanti – Passeggiata: An Airbnb experience of Milan

Третият проект, който ще запомня, е представянето на серията градински мебели на DIMORE STUDIO. За мен той е различен и заслужаващ внимание не само заради мястото, в което то се състоя – местен бар, разположен в стара каменна постройка на една от портите на града на средата на уживено кръстовище. В типичния за дизайнерското дуо ексцетричен и неповторим стил, там бе съчетан животът на местните възрастни в техен клуб с авторските проекти, силно повлияни от визуалната естетика на темата за цирка.

IMG_5046 IMG_5044 IMG_5042 IMG_5027 IMG_5024DIMORE STUDIO

Кои са дебютантите, които имаха силно представяне и им предстои според теб светло бъдеще?

Още първия ден попаднах случайно на представянето на един нов конкурс – “ein&zwanzig” на German Design Council. По моя преценка наградените продукти са от млади дизайнери, чиито имена ни предстои да чуваме в следващите години.

Селекцията, представена в Palazzo Litta, също ми направи впечатление не само заради ефектната инсталация от 300 джинсови панталони, автори на която са световноизвестното нюйоркско архитектурно студио Diller Scofidio+Renfro. Общо високото ниво на работи и автори се дължи на прецизната селекция на списанието DAMN° magazine. Четвъртото издание е под наслов A Matter of Perception – Linking Minds (Въпрос на Възприятие – Свързване на умовете) и обединява под един покрив дизайнери, фабрики и артисти.

IMG_1007  IMG_1016 IMG_1018 IMG_1020 IMG_1022 IMG_1024 IMG_1026

ein&zwanzig

Спомена ни силно американско съдържание – разкажи малко повече за тази линия в Милано.

Моето наблюдение е за една нова вълна от продукти и автори с по-скоро галерийна стойност, които пристигат в последните години от САЩ в Милано. Присъствието на Roll&Hill на самия панаир и Lindsey Adelman в галерията Nilufar Depot бяха запомнящи се и знакови преди няколко години. Днес към тях се присъединяват вече нашумяли студия като BDDW, както и дебютанти, които със сигурност ще наблюдаваме за напред като Apparatus.

USA_BDDW_IMG_1766

Имаше ли добро и качествено българско участие? 

Имаше участие. Tова само по себе си вече е много добро постижение. Група ЧЕРГА се представи със собствена селекция от млади автори в Salone Satellitе в панаирния град. Нашият продуктов дизайн е млад и като такъв по-скоро би следвало да бъде поощряван, а не да бъде сравняван с образците от най-високо ниво. Моето лично мнение е, че продуктите стоят адекватно и са добра база за надграждане. Бих отбелязала традиционно прецизната работа на Виктор Василев за Boffi. При него продуктите винаги на лаконични и базкомпромисни. Новата мивка, която той е разработил за тях, е на истински високо професионално ниво. Вероятно е имало и други родни участия, но аз успях да видя тези две.

IMG_2013

IMG_2011

Boffi

Кои са твоите любими места в Милано (кафене, заведение, книжарница, магазин, парк, двор…)?

Когато съм в Милано, обичам да се връщам в двора на Rossana Orlandi  заради атмосферата, а и заради селекцията от автори, които тя представя като нейни „открития“. Но също така обичам да изнамирам нови места. Тази година с удоволствие влизах през всяка отворена врата на галерия, бар или магазин в квартала около новата сграда на HERZOG & DE MEURONфондацията Feltrinelli при Porta Volta. Този квартал едва сега започва да се развива и е много некомерсиализиран за разлика от вече преексплоатираните Tortrona и Brera. В района все още има и страхотни барове и ресторанти, в които туристите са по-скоро рядкост. Фондацията PRADA също е ново място за мен – все не ми оставаше време да стигна до там, но от тази година със сигурност влиза в листата на местата, на които бих се връщала.

IMG_5852 IMG_5874 IMG_5875 IMG_5934 IMG_5941 IMG_6116 IMG_6129

Fondazione Prada

IMG_4224 IMG_4285 IMG_4323 IMG_4343 IMG_4353 IMG_4356

Rosana Orlandi

IMG_5054 IMG_5058 IMG_5062

Всички снимки в материала са архив на Пенка Станчева.

Пенка Станчева е сред най-добрите съвременни български архитекти наоколо. Подходът на нейната работа се отличава със строг, но справедлив поглед и към най-дребния детайл, внимателна комбинация на стилове и употреба на материали. Доказателствата за нейния професионализъм са многобройни. Предната седмица Пенка Станчева бе удостоена със Silver A’ Design Award in Interior Space and Exhibition Design Category от International Design Academy за интериора на Project 155.

РАДОСТИНА БОСЕВА

Радостина Босева (36 г.) е фотограф, стилист и графичен дизайнер. Живее в къща на малък остров в залива на Сан Франциско, Калифорния. Преди шест години стартира своя блог 79ideas (в момента с 16 000+ последователи) с идеята да събира в едно място най-красивите неща, които открива в интернет. Вдъхновена оттам, започва да снима и да оформя интериори. По това време живее в Прага и заедно със съмишленици успява да стартира две списания – за дизайн и за сватби, но ги поверява в ръцете на други, когато заминава за САЩ. Почеркът в интериорните снимки на Радостина отдава почит към чистите, тихи, сиво-бледи и светли цветове с няколко силни акцента в композицията. Стилизираният поглед носи чувство за вид приказно съществуване в дом, който е прекрасен, своеобразен и личен заради детайлите в него.

Радостина е отраснала във Варна в съвсем стандартен за комунистическия строй дом. Усетът към красивото отдава на своите родители, които полагат усилия да обзаведат нейната стая по-различно, в бяло. „Мебелите не се отличаваха с някакъв революционен дизайн – най-стандартни и ръбати, обаче леглото беше без рамка и нетипично за времето. Карах баща ми най-редовно да разковава и сковава наново секции, да ми смалява бюрото… изобщо си пренареждах стаята с голямо удоволствие“, спомня си Радостина.

През последните десет години тя сменя често квартири и това е причината да изгради по-особено отношение към концепцията за дом. „На два пъти ми се е налагало да си събера нещата в два куфара и да се преместя. И тогава правиш избор да изоставиш любими вещи. Първият път боли, после свикваш.“ Друг неин спомен е свързан с Прага и конкретно с жилище, в което две години трябва да търпи присъствието на кожен диван в светлозелено, типичен представител на постсоциализма, но заради прекрасната светлина прави компромис с него. „Всичко това ме е научило, че домът няма общо с вещите в него, а с хората.“

Четете целия материал в рубриката ни в LIGHT.