СИЛНО ПОЖЕЛАНИ

Магазинът за дизайн Jelanie съществува вече няколко години в он-лайн пространството, като ни предоставя удобен достъп до повечето, превърнали се в отличителен символ на скандинавския дизайн, марки като Muuto, Menu, Normann Copenhagen, Ferm Living, OYOY, Luckyboysunday, By Nord и други.

Новото покрай него, освен постоянно увеличаващият се асортимент от подбрани с вкус артикули за дома, е настаняването му на ул. Добруджа 15 в центъра на София. Първият етаж от компактното и рамкирано в черно място побира само малка част от разнообразието на Jelanie. Кристина Милетиева, домакин в пространството и собственик на дизайн магазина, с усмивка добавя, че всичко, което клиентите пожелаят от представените марки, независимо дали е сложено в нейния он-лайн магазин, може специално да бъде поръчано и доставено за тях.

Над виещите се черни стълби се вижда бяло, все още празно пространство, запазено за шевните машини на tin tin. Българската марка за изчистени авторски дрехи за деца е вторият много важен участник в това ново начинание.

Препоръчваме лично посещение на магазина. Зареждането на взора с прекрасно измислен, своеобразен и красив дизайн е гарантирано.

 

ПО-МАЛКОТО Е ПОВЕЧЕ

Габриела Александрова създава дрехи, откакто се помни, всъщност по една колекция всеки сезон. В началото само за лична употреба, а съвсем отскоро под собствения си лейбъл. Живее от години в Париж и е от онези щастливци, които с увереност могат да твърдят, че са открили своето място. „Париж е всичко – той е град-персона, не просто място за живеене, а жива материя, която участва в живота на своите обитатели.“

Габи, както приятелите й я наричат, смята, че модата й би изглеждала неуместна другаде. През последните години тя се занимава с арт дирекция за луксозни брандове, а сред клиентите й са великаните в бранша Dior, Jil Sander и Chaumet. Преломният момент в кариерата й и официалното начало на собствената й модна марка бележи среща с криейтив отдела на Hermеs, на която я питат с какво е облечена. Тогава и осъзнава, че е дошъл моментът да излезе на светло с това, което прави най-добре – дрехи.

Четете пълния текст за Габриела Александрова в LIGHT

ЗА БЛАГОТО НА ОБЩЕСТВОТО

Германецът Матиас (Matthias Kreutzer) и шведът Йенс (Jens Schildt) са графични дизайнери, базирани в Амстердам и Стокхолм, студиото им Our Polite Society гостува в София в рамките на Know-How/Show-How Summer School (29 юни – 10 юли).

Двамата работят списания и книги, създават визуални идентичности за събития, пространствено оформление на изложби, както и нови шрифтове. Техни проекти са включени в дизайн колекцията на Stedelijk Museum в Амстердам, а книгата им за модния дизайнер Елиза фан Юлен (също ментор в Know-How / Show-How) е с награда за дизайн в Холандия за 2014 г.

Йенс преподава в Стокхолм, а Матиас – в Кралската академия за изящни изкуства в Хага. Главно действащо лице в работилницата на Our Polite Society в София ще бъде самият град и знаците в него – светлина, обекти, сгради, надписи, рисунки, дървета, дрехи, птици и дори жестове. Колекцията от тези знаци накрая дизайнерите и участниците в работилницата ще превърнат в шрифт.

Каква е запазената ви марка като дизайнери?

Типографията. Отскоро се вълнуваме от темата на хиперграфията – концепция, влязла в употреба благодарение на френската артистична формация Lettrists, която определя всеки вид на човешкия изказ като писменост.

Изданието за модния дизайнер Елиза фан Юлен беше избрано сред книгите с най-добър дизайн за миналата година. Каква бе концепцията ви за оформлението му?

Прехвърлихме идеите на Елиза фан Юлен от модата върху дизайна на книгата. В средата на изданието например могат да се видят снимки от работния процес на Елиза, които съчетаваме със снимки на нейни модели. Самата визия е принтирана в голям формат и когато се сгъне във формата на книгата, естествено се създават нови гънки, трансформиращи визуалния материал. В някои разтвори черният конец, с който е зашита книгата, стои до разрязаните модели блузи на Елиза.

Работите предимно с печатни медии. Каква според вас е ролята на принта в епохата на пълна дигитализация?

Типографията придобива плътност единствено на хартия. Всъщност навигацията и структурата са нещата, които ни вълнуват на екран, в този случай ролята на типографията остава второстепенна, малко като в началото на историята на печата, когато машината е била по-важна от човека зад нея. В момента няма много шрифтове, които да са направени само за екран, повечето са дигитализирани версии на шрифтовете за печат. Следващото поколение дизайнери – някои от нашите студенти вече го правят – ще задълбаят в тази посока. Това ще стане, когато в обучението за графичен дизайн се включи задължително и програмиране.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

GARDEROB

Представи се:

Даниела Иванова, родена в Русе, но съм израснала в Бургас, а от 15 години живея и работя в София.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

Мечтите си разделях по равно между архитектурата и модния дизайн, но математиката никога не ми е била близка, така че везните се наклониха към модата.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Със сигурност това са много от учителите ми. Човекът, който е положил основата на перспективното ми усещане, е г-н Цуцев. Много след това идва Греди Асса, от него съм научила много освен за изкуството и за света, за въображението, за това колко е важно да си наблюдателен и смел. Разбира се, Веско Йорданов и Сандра Клинчева, при които съм се дипломирала и съм научила много за модата, материите, модния дизайн въобще. С последните трима имах късмета да се запозная по време на обучението ми в Националната художествена академия, специалност Мода.

Как би описала стила на твоите творби?

Стремя се да са семпли, с добра линия и деликатни детайли. Много важен e и начинът на изработката. Както майка ми винаги е казвала – една дреха трябва да изглежда еднакво добре, както отвън, така и отвътре – това се е превърнало в мой личен стремеж.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

Обичам да започвам работата си в ред. Имам си ритуал. За да мога да започна работа, винаги си подреждам и почиствам ателието. Обичам и много ценя тишината, мога да си работя с часове в тишина. За мен работата с ръцете е много важна, освен дизайн професията ми е и занаят, опитвам се да не го забравям, затова се стремя и в дрехите ми да има поне един ръчно изработен детайл.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Аз следя работата на повечето мои колеги в България. Някои харесвам, други не толкова (като дизайн), но уважавам работата на всички. Един от любимите ми артиsти е Искра Благоева, надявам се един ден да притежавам някоя от нейните творби.

С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?

С това, че толкова години не съм се отказала от Garderob (като име съществува от 2006-та година).

Какъв би бил мечтаният творчески проект?

Много искам да успея да си организирам производство.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

В момента ми предстои пускане на нова колекция за продаване, в началото само онлайн, но впоследствие се надявам бранда да се продава и в магазини в България и извън нея.