СЪЖИВЯВАНЕ НА СТАРИ МЕБЕЛИ С 3D ПРИНТИРАНЕ – ВТОРИ КЛАС НА МЕЛБА УЧИЛИЩЕ

След успешния първи клас на МЕЛБА УЧИЛИЩЕ – с Надежда Георгиева от Sito Studio, отправяме поглед към Делчо Делчев, създател на Smart Fab Lab. Той е главният герой на втория образователен клас и заедно се спряхме на темата „Съживяване на стари мебели с 3D принтиране“. БОКЛУЦИРАМЕ 3D ще се проведе в две съботи – на 4 и на 11 юни от 10:00 до 18:00 часа.
Участниците влизат в детайла на 3D принтирането, но трябва да имат предварителни умения като триизмерно чертане или самоподготовка специално за курса (Rhinoceros, Fusion 360, AutoCAD или друга чертожна програма). Софтуерът за 3D печат се разучава и използва по време на работилницата, както и инструкциите за ползване на самия 3D принтер. Работи се на CURA 4.1 и Ultimaker 2+/3.
Класът е за хора, които искат да материализират въображение и идеи, възползвайки се от съвременни технологии за прототипиране, провокирани от захвърлена на боклука стара счупена закачалка. Всеки участник получава допълнително ваучер за 10 часа 3D принтиране, които могат да се ползват до края на годината. Резултатите от класа ще бъдат включени в поп-ъп изложба.
И в двата дни за всеки включил се в класа има индивидуално менторство при изчертаването на задачата в работно и извънработно време. Участниците имат две седмици отворен достъп да 3D принтират своите проекти, използвайки резервационната система на Smart Fab Lab.
ПРОГРАМА
4 юни, събота, от 10:00 до 18:00 часа
– Въведение в 3D принтирането с кафе в Smart Fab labs
– Поставяне на задачата
– Подготовка на файловете за печат в CAD среда
– Начало на проектирането – ескизи, изчертаване на съществуващия обект, измисляне на решения
11 юни, събота, от 10:00 до 18:00 часа
– Създаване на G-code и настройки за триизмерен печат
– Подготвяне и стартиране на машината, възможни проблеми и решения
– Индивидуална работа с готови файлове, свалени от мрежата или с вече създадените проекти, индивидуални тестове с 3D принтера
*Броят на участниците е ограничен – до 10 души.
МЕЛБА ИНИЦИАТИВИ ЗА ДИЗАЙН стартира през 2022 г. МЕЛБА УЧИЛИЩЕ – серия от образователни класове, които целят да насърчат професионалното развитие и творческото мислене. Класовете се водят от утвърдени дизайнери и визуални творци, които с дейността си допринасят не само за развитието на дисциплината си, но и за развитието на обществото като цяло.
Делчо Делчев е сред ярките трансформатори на средата ни. Архитект по образование и неуморим деец по сърце, той е сред основателите на известната група Трансформатори. Впоследствие се оттегля, за да се впусне в създаването на български клон на международната верига SmartFabLab, понастоящем успешен инкубатор на смислени прототипи, някои от които изведени до масово производство. Той е добре запознат с даденостите на Габрово, а през 2013 е част от екипа, подготвил Културната стратегия на града. Делчо умело ще напътства участниците в хакатона с експертност по теми за архитектура, урбаниизъм, наследство и намеси в градската тъкан.
БИЛЕТИ
Редовен билет – 100 лв.
Студенти и ученици – 85 лв.
Заявете своя билет на hello@studiokomplekt.com със заглавие: Design Class 3D Printing. Ще ви отговорим с детайли за заплащането по банков път.
Организатор: Комплект
Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“.

СТАРТИРА МЕЛБА УЧИЛИЩЕ

Щастливи сме да споделим, че през 2022 година добавяме още една инициатива към семейството на МЕЛБА. Стартираме МЕЛБА УЧИЛИЩЕ – серия от образователни класове, които целят да насърчат професионалното развитие и творческото мислене. Целта и мечтата ни е МЕЛБА УЧИЛИЩЕ да дава нови знания, конкретни професионални умения и среда за общуване и обмен на професионален опит. Класовете се водят от утвърдени дизайнери и визуални творци, които с дейността си допринасят не само за развитието на дисциплината си, но и за развитието на обществото като цяло.

Първият от серията образователни класове е с Надежда Георгиева – основател на Sito Studio, и е с тема Ситопечат – многоцветна сериграфия за напреднали. Класът се провежда в два дни, като на 26 април (вторник) е теоретичната част, а във втория ден участниците имат за цел да работят по конкретните си проекти. Вторият ден е по избор – 30-ти (събота) април или 1-ви май (неделя).

По време на класа участниците задълбочат познанията си по ситопечат, като тренират отпечатване до четири цвята с или без стохастичен растер. Броят на участниците в този клас е ограничен до 10, така че четете по-надолу как можете да запазите своето място.

ЗА КОГО Е КЛАСЪТ

Ако вече знаете какво е ракел и ливник, както и да нанасяте емулсия, било то чрез метода проба/грешка, или чисто теоритично; ако имате представа какво са леъри и рисувате на Photoshop/Procreate/Illustrator/на ръка – време е да ъпгрейднем вашите знания.

ПРОГРАМА 

26 април, вторник

17:00 – 17:15
Кратко запознанство

17:15 – 18:15
Въвеждаща теоретична част – трикове и ефекти за постигане на повече детайл и по-комплексно изображение. Цветоотделяне или как да подготвим плаките за експониране.

18:15 – 19:00
Практическо демонстрационно печатане

→ Изпращане на файл за експониране до 19:00 на 28 април. Размерът на изображението, което ще се печата е 17,5 x 25 cm, като сито шаблоните могат да бъдат до 4 броя.

30 април (събота) или 1 май (неделя)

10:00 – 19:00

Нанасяне на емулсия, експониране, подготовка за печат, печат и експерементиране. Участниците ще могат да отпечатат своите лимитирани тиражи мини принтове (тираж 30, отпечатъци до 50). Свободен достъп на артистите до студиото, заедно с двама асистенти.

Творбите от класа ще бъдат включени в поп-ъп изложба в студиото на Комплект, ул. Цар Симеон 47, София.

БИЛЕТИ

Редовен билет – 80 лв.
За студенти и ученици – 65 лв.

*Заявете своя билет на hello@studiokomplekt.com със заглавие: Design Class Sito Studio. Ще ви отговорим с детайли за заплащането по банков път.

ПРИДОБИВАНЕ НА ЗНАНИЯ

Този клас дава възможност да научите повече какво е стохастичен растер, как да го правите сами, как да печатате с повече цветове, от какво зависи точното им напасване и как да постигнете повече цветове и ефекти с по-малко на брой сито шаблони. Ще имате възможност да практикувате печатния процес, да използвате различни методи и похвати за цветоотделяне, така че да отпечатате дори фотографско изображение.

Повече за Надежда Георгиева / Sito Studio на www.sito-studio.com / IG: nadezhda

Организатор: Комплект

С подкрепата на: Национален фонд „Култура“

Facebook събитието е тук.

КАКВО СЕ СЛУЧИ

Времената задължават, а гъвкавите оцеляват. Изправени пред предизвикателството дали да осъществим третотo издание на фестивала за дизайн в София МЕЛБА в хибридна форма или да пропуснем годината, всъщност без драматично колебание се впуснахме в това ново приключение. Въпреки липсата на живия контакт с вашите лица, публиката, която реагира и окуражава в залата, отчитаме и положителните страни на ситуацията. Успяхме да отворим платформата си за повече дигитално и интерактивно съдържание и да архивираме и представим всеки един от съдържателните елементи чрез аудио визуални формати, към които да се връщаме и преглеждаме отново. Онлайн реализацията на симпозиума даде шанс за включване на публика извън София. Благодарим на всички, които ни следят, подкрепят и пращат насърчение да продължим с делата си и в бъдеще. Амбицията на фестивала като част от дизайн инициативите МЕЛБА е да продължава да надгражда своя принос за обмен на знания и да въвлича публиката във вълнуващи преживявания, свързани с темата дизайн и неговите отражения в ежедневието ни. През последните три години фестивалът се превърна в платформа за изява и срещи на визуални творци и въпреки трудностите на 2020 събитието съумя да предложи интерактивност и високо стойностни просветления относно състоянието на света през призмата на дизайна. Ето накратко как:
МЕЖДУНАРОДЕН СИМПОЗИУМ В духа на мотото да миксираме смислено различните проявления на добрия дизайн поканихме петима изключителни визуални творци – Chris Haughton, Lucie Koldova, Max Siedentopf, Paula Zuccotti и Verònica Fuerte / Hey. Всеки един от тях покри по откровен и увлекателен начин своя професионален път и даде повод за размисъл относно важни теми като как се развива творческия потенциал, лични спрямо поръчани проекти, устойчивост и съпричастност към различни общности, прилагане на въображение и смелост в трудни моменти, хуманност и любопитство към света. Следете нашите Facebook и YouTube канал, където постепенно ще качим четири от петте лекции за свободно гледане. ТРИ ИЗЛОЖБИ Превърналата се вече в традиционна изложба ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ ДИЗАЙН за разлика от предходните постави темата Нови модели на ежедневие като обединяваща и задаваща посока при подбора на десетте реализирани проекти в последната една година. Те чертаят оптимистични и устойчиви посоки при производство и консумация, възпитават уважение към наследство, занаяти и висока естетика. Изложбата направи опит чрез разнообразния и широк диапазон от теми да представи как дизайнът култивира по-добри условия за живот, обогатява ежедневието, кара ни да се чувстваме разбрани и подтиква към светли мисли относно бъдещето.
Тази година успяхме да разширим съдържанието си в посока международни изложби. В партньорство с Чешкия център и Посолството на Словакия предложихме поглед към удачно преформатиране на конституциите на двете държави. В изложбата Нарисувана конституция чрез радикална визуална намеса, художественото оформление на документа е подменено от скучно към атрактивно и подканващо за запознаване със съдържанието му.
Тест Прес в Гьоте институт предложи фантастично визуално изживяване сред внимателно подбрани студентски печатни издания от богатия архив на дизайнера, колекционера и учителя в академията Герит Ритвелд Хенк Гронендейк.
ДИЗАЙНАТОН Базиран на принципите на дизайн мисленето, този двудневен маратон на креативната практика доведе до създаването на реални дигитални продукти, готови да бъдат тествани с публика. С пряко включване от Берлин Анелия Кюркчийска и Феликс Каполка работеха стегнато, сърцато и професионално с участниците, за да изведат две удачни и реални решения за мобилни апликации за по-добър и интерактивен културен гид и за доставки на храна с добавено изживяване. Подканваме ви да видите резултатите тук.
ВИЗУАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ Дигиталната агенция NEXT-DC са наш партньор от самото начало на дизайн инициативите МЕЛБА и тази година начело с графичния дизайнер Илиан Илиев ни предложиха атрактивна и в тон с времената на предимно онлайн комуникация визуална идентичност. Четете повече за нея тук. ПРОУЧВАНЕ НА ПУБЛИКАТА Ако все още не сте попълнили нашето проучване на публиката, молим да го направите TУК. От него зависи в какво повече да вложим сили следващата година. Благодарим ви! <Използваните илюстрации са дело на Даниела Янкова / Shadowchaser.>
БЛАГОДАРНОСТИ В края на тази така непредвидима година бихме искали повече от всякога да изкажем искрените си и огромни благодарности на всички наши последователи и партньори. МЕЛБА е дело на вяра в ценността на продукта и неговия ползотворен ефект в нашето общество. Правим го с много труд и тъкмо толкова любов. Надяваме се да останем заедно, здрави и пълни с енергия и в бъдеще.

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: НАПРАВЕНО В КЮЧУКА

Честито начало на учебната година. Официално и някак повелително датата налага завръщане към работната рутина и продуктивността. Нашата включва приоритетно активна подготовка на програмата на третото издание на фестивала за дизайн в София МЕЛБА. Като заявка за предстоящото в съдържателната част продължаваме с инициативата Нови модели на ежедневие. Чрез нея поставяме на фокус местни дизайнери и екипи и начините, по които те правят опит да оформят нашето бъдеще към по-добро. Използваме случая да благодарим на всички, взели участие и споделили своите идеи.

Направено в Кючука е марка от серия продукти, създадени от отпадъчни материали. Повод за тяхното производство е Know-How Show-How – международната академия за креативно мислене и дизайн процеси, която изследва ролята на дизайна и изкуството като средство за културна и социална трансформация. Стартирала през лятото на 2015г. в София, нейните последни две издания (2018г. и 2019г.) бяха посветени на изследването на квартала в Пловдив Кючук Париж, сред чиито резултати е и серията продукти. Проектът застъпва актуални теми, свързани с идентичността на мястото и неговите ресурси и участва в програмата на Пловдив 2019 – Европейска столица на културата.

Дима Стефанова – идейният и организационен двигател на лятната академия Know-How Show-How – ни разказва подробно за мотивите и целите на Направено в Кючука. Като дизайнер тя се е посветила на уместни визуални провокации, които водят до отдаване на почит на занаятчийските традиции и уменията на талантливи майстори, на преизползване на материали и грижа за средата. Чрез международната лятна академия тя успява да срещне различни млади творци (дизайнери, художници, архитекти, инженери) с международни експерти, местни занаятчии и индустрии в серия от образователни и културни програми за изследвания и обучения. Програмите включват семинари, теренна работа, експертни срещи, лекции, работилници, презентации, изложби, прожекции на филми и пърформанси.

Кое провокира работата ви в квартал Кючук Париж? Имате ли лични връзки с него? Защо смятахте за важно да се обърне внимание на него?
Направено в Кючука е марка на серия от продукти, създадени на територията на квартал Кючук Париж (Малкия Париж), разположен в южната част на град Пловдив. Продуктите са произведени изцяло от остатъчните материали и опита на месните индустрии. Марката е резултат от двугодишно проучване, състояло се в рамките на лятната програма за креативно мислене и дизайн процеси Know-How Show-How в контекста на нейното четвърто изданието “От Кючука до Париж”, което бе част от културната програма на Пловдив 2019 – Европейска столица на Културата.

Проведеното проучване бе фокусирано върху промишления отпадък на месните индустрии, които остават от техните производства и имаше за цел да съберат база данни за видовете остатъчните материали, заедно с информация за
тяхната техническа база и опита им. Негова крайната цел бе да организира събраните данни в информационна система, наречен “инвентар”, която да бъде основа на специфичен дизайнерски подход, стимулиращ създаването на устойчиви
продукти и иновации.

В разработения подход ресурсите и познанията на местните производители и занаятчии се използва пряко в дизайнерския процес, а резултатът се обуславя изцяло от уникалния характер на мястото, условията в него и неговите потребности. Характерното за него е комбинирането на налични материал в конкретни решения. Тук се тръгва вместо от стандартното „имам идея, да видим как да я осъществя“, от “как да усвоя наличните ресурси в полезен продукт” и едва в процеса на съчетаване проектът добива очертания.

Разработената серия от предложения е създадена на принципа на описания подход и представлява колекция от
прототипи, разработени и произведени от учасниците в програмата на KHSH.

Колекцията се състои от:
– многофункционална мебел от хартиени тубоси
– мобилна люлка от хартиени тубоси
– серия декоративни завеса от поликарбонат и полиетилентови ленти
– декоративен шаблон и шрифт
– моливник от хартиени тубоси и кожа

Изборът на темата, свързана с промишления отпадък, бе мотивиран от засилващите се екологични и социални проблеми, произлезли освен от изчерпването на земните ресурси и тяхното преработване, така и от икономическите и социални последствия, свързани с прекъсването на трансфера на локалното знание и опит. В ролята си на дизайнери се чувстваме отговорни за формирането на бъдещето и като образователна платформа се стремим да намерим отговори и решения на актуални обществни въпроси чрез разработването на нови перспективи, дискусии и модели за проектиране и производство в нашите програми.

Виждате ли развитие на проекта в други места с подобен контекст?
Разработеният в програмата метод може лесно да се приложи и в други населени места в по-голям или в по-малък мащаб.

Какви бяха реакциите на публиката?
В края на лятната програма през 2018 г. ние организирахме представяне пред обществото, за да споделим своите открития и постижения с местната общност, включително и с организациите, които взеха участие в процеса. Общата енергия на всички тези участници беше силно осезаема, докато хората разказваха истории и обсъждаха изработените прототипи. Най-впечатляващо бе колко бързо всички разбраха дизайнерския процес и потенциалното му въздействие върху квартала.

Търсите ли си сътрудници/колаборатори/партньори и с какво биха ви били най-полезни/от какво имате най-сериозна нужда, за да репликирате идеята и на други места?
Партньорствата за нашата организация и проекти са от жизненоважно значение, те осигуряват освен достъпа и връзката с локалната общност така и контекста на нашите програми. Най-много би ни помогнало съдействието на общинска организация, която да ни осигури връзка с местните фирми и културни оператори, да ни предостави физическо пространство и ресурси, за да можем да привлечем най-подходящите експерти и професионалисти.

ИВАНКА ГЕОРГИЕВА

Иванка Георгиева е сред най-успешно реализиралите се български дизайнери на текстил и мода. Тя преподава в Academy of Art, Сан Франциско и е текстилен дизайнер с 15 години практика в екипите на Diane von Furstenberg, St. John, Zac Posen, Elisa Palomino и други.

Иванка е възпитаник на Художествената академия в Сан Франциско – специалност текстилен дизайн, където в последствие се връща и за да преподава. Образованието й дава широк размах на действие, тъй като може удачно да се интегрира както в модата, така и в интериорния дизайн или всяка друга индустрия, където се наблюдават повърхностни детайли. Иванка Георгиева продължава да дълбае в тази сфера и основна причина е, че всъщност текстилът съществува като самостоятелна индустрия и това й дава автономност на креативната изява.

Основен момент от професионалния й път е стажът при Diane von Furstenberg, където само след няколко месеца й предлагат постоянна длъжност в компанията. Опитът в нюйоркската модна къща на DVF е страхотно начало за развитие в модния бизнес. Там тя научава изключително много за текстилната и модната индустрия и завързва ценни контакти. Казва, че работата й в DVF е била като втора академия, защото разбира за огромната разлика между училището и реалния свят на бизнеса.

Работи за различни модни компании, сред които и Zac Posen. Там разработва малка капсулна колекция за шалове и вратовръзки на Delta, където работи и с нейн колега от St. John-knits.

За Иванка текстилът е най-важната част от създаването на една колекция. Тук става дума за материята. Когато сме в магазин и пробваме, или докосваме тъканта на дадена дреха, ние всъщност усещаме текстила. Текстилът може да е щампа, или плетиво, или вълна, и само тези три думи носят толкова много информация.

Определящото и важното в процеса на работа, както при всяко изкуство, е талантът и креативността. Иванка преподава първо ниво текстил, което е и единственото ниво, достъпно да се научи онлайн. Тя учи студентите на различни техники в практиката и на креативно мислене. Главната й цел е да ги мотивира да мислят като дизайнери и създатели.

Това, което я прави уникална в американската индустрия, е факта, че има европейска база, рисува много добре, в същото време има възможността да учи техническата компютърна част в Америка. Влага любов и старание във всички колекции и е постигнала това, което иска, а именно да работи с компании, които са едни от най-успешните в модната и текстилна сфера. Красотата в това разнообразие от модни компании е в различните стилове и естетика, и тя има късмета да е творила за всички тях. А най-новото начинание, с което се е заела в момента, е наскоро отвореното й печатно студио.

През януари ще се проведе Практичен курс за изграждане на творчески проект, на който тя е водещ. Очаквайте да сподели и предаде своя личен опит от работата си с едни от най-успешните модни къщи в света.

Снимките са личен архив на дизайнера.

ЧЕТВЪРТО ИЗДАНИЕ НА KNOW-HOW/SHOW-HOW

Know-How/Show-How е независима образователна платформа, която изследва ролята на дизайна и изкуството като средства за културна и социална трансформация, застъпвайки актуални теми, свързани с идентичността на мястото и неговите ресурси.

Мисията на програмата е да подпомогне личното развитие на умения и житейски опит чрез живи срещи, които се фокусират върху т.н. метод „учене чрез правене“. Бързите промени в днешната културна и социална среда оказват неизбежно влияние върху разпространението на знание, предизвиквайки ни да преоценяваме ценностите си постоянно.

Стартирайки през 2015, KHSH се организира вече три поредни лета в София, а тази година програмата за първи път се провежда в град Пловдив, под името От Кичука до Париж, което е и поводът за интервюто ни с Дима Стефанова – основната движеща сила на академията.

Koи са големите промени и акценти в това четвърто издание на KHSH 2018?
Новото в предстоящото издание е, че програмата е фокусирана върху специфично проучване, над което ще работят всички участници заедно. Ще работим като един екип с експертите и гостите на KHSH. Програмата ще стартира със създаване на визуален инвентар на потенциала на квартала Кючук Париж в Пловдив, след което ще бъдат разработени стратегии за продуктови интревенции и решения, базирани изцяло върху документирания и стуктуриран материал от проучването. Работилницата ще се проведе в пространството на читалище Тракия. Изборът на това място е свързан, освен с неговата позиция като център за разпрострнение на култура и знание, така и с неговото физическо пространство, съдържащо особена характеристика и функционалност. Нуждите на това пространство, в контекста на читалище, ще ни послужат като отправна точка в процеса на проектирането и разработването на идеи. Новото е, че отворената програма и подиума ще се проведат в отделно издание, планирано за 2019. Така ще можем максимално да се концентрираме върху всеки един от процесите: проектиране, рефлектиране и внедряване.

Какви предизвикателства срещна по пътя и на какво те научиха?
Научиха ме първо да се доверявам на себе си и да не се страхувам от мащаба на мечтите си. Да се доверявам на обстоятелствата и хората, с които съдбата ме среща. Да не измервам постигнатото в успех или неуспех, а да приемам всяка стъпка като част от дългосрочен процес. Радвам се на факта, че успяхме да създадем обществен диалог и имахме възможността да изразим своето отношение, както и да приложим различни креативни подходи към належащите теми на деня, подкрепени от най-прогресивно мислещите професионалисти у нас и от чужбина. Освен това, достигането на синергия между всички участници в процеса на създаване – хора, среда, ресурси – е най-стойностното. Научих се да приемам постиженията и сблъсъците едновременно като уроци и като възможност за лична траснформация.
Естествено, когато се захващаш с нещо ново, за което няма написани пътеводители и указания, осезанието ти автоматично се настройва така, че да може да усеща и най-фините вибрации и тонове, и точно тази настройка се превръща в най-точния ти барометър, както за посока, така и за усещане на тона на създаването на каквото и да е. Това е едно от най-стойностните постижения, които взимам със себе си от този процес.

Кое е най-любимото ти нещо / момент / резултат / прозрение от целия процес на подготовката до сега?
Създаването на всяко издание е винаги много вълнуващо и свързано с много любими моменти. При първото издание например, срещата ми с Биляна Нешева от Фондация Бюро култура, заедно с тази на Постстудио в лицето на Велина Стойкова и Андриен Нешев, и желанието им да бъдат част от екипа и създаването на платформата, бяха изключително силни моменти и от решаващо значение за това, което последва.
Изключителният ентусиазъм, енергия и професионализъм, които този супер-екип вложи още от самото начало, поставиха основата. Уникалното в подготовката на това първо издание беше, че получихме подкрепа от много страни, въпреки че тогава нямахме конкретна референиция, а само ясни намерения. Но въпреки това всички се включиха в осъществяването на тази идея. Вие, от Студио Комплркт, още от самото начало ни подадохте ръка и бяхте част от трите издания. Благодарни сме и на Creative Shower, Трансформатори, Прожектиране, както и на редица приятели и поддръжници, приноса на всеки един от които бе неделима част от материализирането на първото издание. А то успя да събере изключителни таланти и създаде среда, в която се разгърна впечатляващо творчество.
Друг мой любим момент е по време на подготовката на второто издание, когато идеята за подиума кристализира и искахме да поканим най-големите авторитети в областта на музейното управление в лицето на Линда фан Дюрсен, Юрген Бей и д-р Клементин Делис. Това бяха такива големи авторитети, че ми бе много трудно да си представя как такива капацитети биха се съгласили да участват в нашето младо събитие и скромните ни условия. Въпреки колебанието и скептицизма, все пак реших да опитам, и за мое щастие и тримата се съгласиха. Мисля, че този подиум остави сериозна следа в нашето културно пространство, благодарение на тяхното присъствие. А в моето лично пространство създаде удовлетворението за изпълнена мисия.
Винаги, когато се срещаме с участниците за първи път на живо, вълнението е неповторимо. Отговаряйки на нашата покана, всеки носи със себе си своя уникален опит и мироглед, който е нещо като отделен цвят. Самото усещане, че тази гама от цветове се е сформирала точно в този момент, поради съвместните усилия на всички около теб, е несравнимо.

<Част от работния процес и презентациите на включилите се в KHSH 2017г. - снимки: Веселина Фотева>

Какво те вълнува най-силно понастоящем за проекта? Какви са очакванията ти? Какво цели да постигне академията с това издание?
Вълнува ме целият процес, който ще протече в няколко фази. Работата на терен, както и събирането на данни и тяхното визулализиране, е територия, която ме вълнува още от създаването на първата платформа Know-How/Show-How. Тя беше създадена с цел документиране на опита и знанието, капсулирани в отделни личности, за да бъдат те съхранени и предадени на следващите поколения. Това, което ще се опитаме да постигнем с настоящото издание е, от една страна да извадим на повърхността наследеното знание, натрупано в индустриалните и културни слоеве на мястото, а от друга да вкараме в циркулация този потенциал, разработвайки серия от иновативни проекти. Чрез тези намеси се надяваме освен да допринесем за определянето на идентичността на квартала, така и да намерим подходящият модел за природосъобразното усвояване на материалните и интелектуалните ресурсите в него. Като се надяваме този модел да се превърне в средство и трамплин за вдъхновение на иноваторски, дизайнерски, артистични и социални открития. След първия етап, който ще е проучвателен и експериментален, ще се опитаме да осъществим и част от проектите в по-късен етап от програмата. Това представяне ще бъде съчетано с теоретичната програма и подиума, по време на които освен че ще можем да рефлектираме върху конкретните резултати и процеси, ще можем и да отворим дискусията за устойчивото имплементиране и развитие на тези модели с широк диапазон експерти.
Паралелно с това много ме вълнува и каква динамика ще се получи в новия контекст и структура, както и колаборацията ни с Елмо Вермайс, студио Tuhlla, читалище Тракия и всички специални гости.

<Студио Тухла - пловдивските участници в програмата на KHSH 2018г.>

Защо Пловдив и защо тази тема – моля да ни разкажеш историята зад нея?
Първоначалната мотивация да направим издание в Пловдив беше свързано с партньорство, което искахме да осъществим заедно с One Design Week. Поради стремежа на тази инициатива да постави ролята на дизайна не само като средство за икономическо развитие, но и като инструмент за културна и обществена трансформация, срещнахме много допирни точки. Впоследствие разработихме план за отворената покана на фондация Пловдив 2019 – Европейска столица на Културата и за наше щастие той бе одобрен.

Пловдив е изключително динамичен град с бързо разрастваща се разнообразна индустрия и невероятни традиции в индустриалното, културно и социално предприемачество. Динамика, която, ако се разхождаш по главната улица на града, трудно можеш да усетиш. Но достатъчно е само да обърнеш внимание на това, което се случва извън центъра, за да откриеш изключителното разнообразие от производства, занаятчийство и предприемачество. Позицията на квартал Кючук Париж е много интересна, той е едновременно периферия и гранична зона с центъра, в същото време ври и кипи от промишлено производство, културен и социален живот. Това разнобразие и наситеност от различни мащаби и пластове е това, което ни мотивира да се спрем на това място. За мен то олицетворява подобни периферни зони в много градове и чрез нашето присъствие и внимание бихме искали да открием дали и как, чрез интердисциплинарен подход, подобна периферия може да стане модел и център на трансформация, която да е в хармония със средата и нейните нужди. Синтезирано накратко, от периферията към центъра, или от Кичука до Париж.

<снимка: ФБK група People of Plovdiv>

ВАЖНО: Все още може да се включите като участник, като подадете своето заявление до 25 юни 2018г. Научете повече как да го направите и относно програмата на четвъртото издание на Know-How/Show-How на официалната страница на академията, която е част от активностите на Пловдив 2019.

БЪДЕЩЕТО НА ДИЗАЙНА

Всичко в живота е проектирано по нечия визия за подобряване начина ни на живот – домашните уреди, дрехите, аксесоарите и обувките, обществените и търговски пространства, мобилните устройства, апликациите и уеб сайтовете. Немислимо е да отделим настоящето от вездесъщото влияние на дизайна. Но откога утилитарната и приложна дисциплина привлича толкова силно внимание, поражда крайни мнения и поставя етикети за качество? Кой определя кои са белезите на добрия или пагубен дизайн? Кой взима решения какво да бъде запазено в колективната ни памет относно естетика, функция и послание, с които боравим постоянно и приемаме за фон от средата?

Опит да въведат ред в тези запитвания правят настоящите музеи за дизайн. В тях откриваме познания както за произхода на щипката за пране, така и за знака @ и имотиконите. Началото е поставено през 1852г. от лондонския V&A (Victoria and Albert Museum) – първият в света музей за приложно изкуство, основан като опит да събере благата и демонстрира напредъка на Британската империя след Индустриалната революция. В началото на 20 век в различни точки от света се появяват още подобни институции, чията дейност търси познания за продуктов, промишлен, графичен, моден, социален дизайн, архитектура и други. Понастоящем има вълна от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете сгради, с характерни колекции, които критикуват тенденции чрез смели формати и приканват посетители да знаят повече за фините отенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шън Жън), M+ (Хон Конг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.

The Design Museum в Лондон е ценен фар за навигация сред огромното количество информация относно история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 г. от сър Терънс Конран в бяла триетажна сграда на брега на река Темза, в края на 2016г. музеят е преместен в реновираната от Джон Посън (любим архитект на Деян Суджич, на когото посвещава и монография) сграда на Commonwealth Institute в Кенсингтън. Само за първите шест седмици от отварянето на новата сграда, музеят успява да привлече толкова посетители, колкото принципно събира за една година.

 

Фотография: GGardner

Директор от 2006г. на the Design Museum e Деян Суджич. Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Суджич учи архитектура в Университета в Единбърг, но неговата обвързаност с дисциплината впоследствие преминава изцяло през писателска и кураторска дейност. Кариерата на Суджич обхваща журналистика, преподаване и писане. Акценти в нея са позицията директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design, куратор на биеналето за архитектура във Венеция (2002), редактор на списание Domus (2000 – 2004г.) и автор на книги за дизайн и архитектура, които се превръщат в непременна референция (The Language of Things, The Language of Cities, B Is for Bauhaus и други).

Дни преди посещението му в София, разговаряме със Суджич за дизайн, бъдеще и музеи.

 

Относно дизайна:

Дизайнът не е нещо. Дизайнът е метод и обектив, чрез който да разберем света около нас. Когато музеят за дизайн бе открит през 1980-те, в него всеки посетител можеше да открие историята на индустриалния дизайн чрез селекция от добре подбрани столове, експонати които разказват технологична и естетическа история. Те показват ясно, че „функцията“ е много по-сложна от обикновената практичност. Удобството не е обективно качество. То е влияние върху това как изглеждат нещата, върху асоциациите, които пораждат определени форми и цветове.

Днес дизайнът представлява все повече нематериални неща. Смарт телефонът отменя нуждата от камера, музикален плейър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да създаде изцяло ново приспособление.

Исторически погледнато има различни фази в начина на възприятие на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен противник дизайнът да бъде разглеждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас вещи. След това се появи дизайнера-звезда, чийто подпис се предполагаше да бъде обосновка за висока цена. Днес пък новото поколение възприема Папанек като герой, защото то е противник на идеята за потребителското общество, смята, че дизайнът е социален проект или такъв с потенциал за критичност. Младите дизайнери използват дисциплината, за да задават въпроси, вместо да дават отговор на такива.

Това, което ме вълнува в момента е понятието за дом. Ние възприемаме дома си като нещо постоянно, със солидни основи, което ни позволява да бъдем самите себе си, но всъщност той се променя със скоростта на всички останали сфери.

 

Фотография: Gravity Road

Относно бъдещето на дизайна:

Винаги се връщам към коментара, направен преди време от Бъкминстър Фулър – амбициозният американски инженер, изобретател и философ, известен най-вече с геодезичния купол: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“ Не съм убеден доколко Фулър винаги е подхождал удачно към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion бе моментален провал, след като се разби в пешеходец на световното изложение в Чикаго.

Един човек, който със сигурност е проектирал бъдещето, е Стийв Джобс. Но дори той, само преди единайсет години, когато представи първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предрича как един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско, например, са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите.

Относно новите технологии:

Темпото на промените се ускорява постояно. Централата на Facebook в Силициевата долина се намира в някогашната централа на Sun Microsystems – компания, която подобно на много други технологични компании е стартирала със студенти от Станфорд в началото на 1980-те. Sun Microsystems се превърна в огромна международна компания с десетки хиляди служители, поместена в сграда на не повече от десетина години. А след това просто изчезна (бел.ав. сред множеството компютърни компоненти, софтуер и услуги на Sun Microsystems е и програмният език Java; компанията е продадена през 2010г.) Дизайнерите на Facebook я разбиват тотално. Работното място прилича все повече на дом. Новите офиси на Силициевата долина са пълни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат.

Социалните медии премахват идеята за неприкосновеност на личния живот и в известен смисъл ни връщат обратно в средновековието с Twitter, който действа подобно на тълпа за масово линчуване, но дигитално.

Amazon промени начина, по който консумираме, като унищожи много търговски центрове и универсални магазини, а също така ни прикани да позволим на напълно непознати да влязат в домовете ни с доставка директно до нашите хладилници чрез Алекса и Ехо системата за гласово разпознаване. Това даде началото на края на клавиатурата като основен интерфейс за общуване с дигиталния свят. Потенциално, тук става дума за следващото революционно развитие след смарт телефона.

 

Фотография: GGardner

Относно ролята на музея:

Музеят за дизайн в Лондон вижда ролята си като показваща на всички ценността на дизайна. Успяхме да съберем голяма аудитория: един милион посетители, откакто отворихме вратите на новата сграда през ноември 2016 г. Организираме изложби, вариращи от модата на Azzedine Alaia до автомобилния дизайн на Ferrari.

Комуникираме най-вече чрез временни изложби. Внимаметелни сме какво колекционираме, защото според нас е важно да показваме това, което притежаваме, а не да превръщаме колекцията си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира колекция и тъй като се финансираме от частни дарения, а не чрез държавни пари, за нас е важно как харчим средствата си.

Днес много хора откриват музеи за дизайн – например, в Барселона и в Шънжън. Доскоро дизайнът присъстваше в големите музеи в обособен специализиран отдел. Това, на което сме свидетели в момента е, че дизайнът се налага, както изкуството, като важна част от един по-голям културен пейзаж.

Текст Студио Комплект, публикуван първо в Капитал

Деян Суджич ще изнесе лекция на 27 април 2018г. от 19:00 ч. в рамките на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на Генерaтор “Дизайнът е”. Audi с премиерния Audi A7 Шпортбег е партньор на събитието. 

Генератор

След повече от две години работа по концепция за ново място с фокус дизайн, където разнородни екипи да съчетаем умения, професионален опит и мечти, сме щастливи и горди да споделим, че то вече е факт. Преди няколко дни пред приятели и съмишленици открихме Генератор – център за дизайн, иновация, култура и креативност в София, разположен на 300 кв. м. на последния етаж на завод Витоша.

Пространството ще предлага инициирани от нас проекти и внимателно подготвена програма, ще е поле за експерименти и сътрудничества, ще има библиотека с книги и списания, кафене, възможност за офис сърфиране или наем. Всеки е добре дошъл да предложи идея или да ни посети. От септември – с фиксирано работно време и уеб сайт. До тогава – може да ни следите във Фейсбук и Инстаграм.

VHG_3989 VHG_4001 VHG_4005 VHG_4015VHG_4106

<снимки: Under The Line>

Началото: Мотивирани от желанието да разширим дейността си и да допринесем по-пълноценно за връзката между представителите на творческата индустрия с бизнеса и публичния сектор, ние, Студио Комплект, Creative Shower, Мартин Заимов и Йоанна Митова (metta) влязохме в това съдружие, за да има и по-силен отзвук работата ни.

Мястото: На мястото на бивш шивашки цех архитект Ива Платиканова успя да оформи интериор, който е удобно адаптивен към нуждите на програмата и гъвкав спрямо изискванията на бъдещи посетители. В процеса свой принос даде екипът на СКЛАДА (бар и пространството около него), DontDIY (специално измислени за нас маси-бюра), Cactus Lab (зелен кът за почивка), Артелие (изложбени елементи) и други. Ние сме домакин на Design Bookery, който ще продължим да развиваме и обогатяваме с издания заедно с Next DC. Горди сме, че още преди старта ИКЕА ни се довери и подкрепи за обзавеждането, като дългосрочно вече работим над съвместни инициативи, които да разкриват повече от лабораторията и „задкулисните“ процеси на най-големия производител на мебели (проучвания, колаборации, експерименти, околна среда, здраве, нови материали и други). Екосистемата на завод Витоша – от съседите ни (White Place Studio, Harmonica, Puzl) до всички новоочаквани такива – е сериозен аргумент за позиционирането ни тук.

Винаги дизайн: Дизайнът и неговото приложение за решаване на различни предизвикателства е водещ при оформянето на програмата, разработването на проектите и плануването на сътрудничествата ни. Цел е приносът ни за воденето на по-пълноценен и качествен живот. Генератор е отворен за съмишленици, с които да разширяваме мирогледи, да се учим и да превръщаме една форма на енергия, способност или талант в други, практични или вдъхновяващи. Генератор е поле за смислени експерименти и нови приключения.

Преди ваканцията: Стартираме с програма, която като разнообразие до голяма степен представлява и бъдещите амбиции на екипа за развитие на проекти. В събота бяхме домакин на лекционния форум Know-How/ Show-How Podium с тема Re-source / Сградата като материал. Във вторник продължаваме с първа среща от серията ДИЗАЙНЪТ Е, за която сме поканили изявеният куратор и преподавател по дизайн Даниел Чарни. С ВОДНА КУЛТУРА пък поставяме началото на дългосрочната инициатива на Генератор РЕСУРСИ за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености.

 

unnamed

Know-How/ Show-How Podium – част от отворената програма на международна лятна академия за креативно мислене и дизайн процеси. Тема: Re-source / Сградата като материал разглежда материалът като свързащ елемент между хора, места, естествени процеси и технически познания с лекции и дискусии с участието на европейски и български експерти и практици в областта на дизайна, устойчивото развитие и иновациите – Odd Matter, Мария Блес, Каролин Щраус, д-р инж. Румяна Захариева, архитект Варвара Вълчанова.

 

 

 

Screen Shot 2017-07-14 at 5.36.18 PM

 

Даниел Чарни е първият лектор в поредицата събития DESIGN IS/ ДИЗАЙНЪТ Е – серия от публични срещи с уважавани международни имена – новатори в дизайна. Чарни е съвременен дизайнер, куратор, творчески консултант и преподавател по дизайн. Името му се свързва с проекти за институции като Royal College of Art, новия Design Museum, Victoria and Albert Museum и The Aram Gallery (Лондон).

Чарни е съосновател и директор на Fixperts – платформа, която помага за изграждането на следващото поколение дизайнери, инженери, технолози, артисти, мечтатели и агенти на промяната. Fixperts решава социални проблеми и подобрява качеството на живот чрез поправяне предмети, а не чрез подмяната им. Платформата има представителства в над 20 държави и се прилага в учебните програми на университети и училища, в компании и институции.

Даниел Чарни е и креативен директор на консултантската агенция From Now On, която помага на организации, институции и хора, свързани с изкуството и креативността да дефинират визията за своето бъдеще и привличането на нови публики. Между 2002г. и 2010г. е главен куратор на една от най-известните галерии за нов и експериментален дизайн – The Aram Gallery. Сред кураторските му проекти е една от най-популярните изложби на Victoria and Albert Museum – ”Power of Making” през 2011г., която привлича впечатляващите 320 000 посетители. Чарни преподава дизайн от 20 години, като между 1998г. и 2012г. оглавява Департамента по продуктов дизайн в Royal College of Art и е професор по дизайн в Kingston University в Англия.

Форматът DESIGN IS/ДИЗАЙНЪТ Е има за цел да разкрие разнообразните аспекти на дисциплината дизайн и тяхното приложение за по-качествен живот. Чрез лекции, изложби и работилници публиката ще има възможността да се запознае с важни етапи от развитието на дизайна, неговите забележителни революционери, съвременни приложения, смели и предизвикващи въображението експерименти, етични и устойчиви тенденции, предстоящи нововъведения и други.
* Събитията от серията ДИЗАЙНЪТ Е се случват с подкрепата на ПРОТОТИП – платформа на Сосиете Женерал Експресбанк за култура и иновации. ПРОТОТИП подкрепя развитието на съвременното изкуство и култура, като има за цел да направи тези теми по-близки и разбираеми за хората. Под шапката на ПРОТОТИП до края на годината ще бъдат организирани още две лекции от серията ДИЗАЙНЪТ Е в Генератор. Повече информация на сайта на ПРОТОТИП

 

112

ВОДНА КУЛТУРА: РЕСУРСИ е дългосрочна инициатива на Генератор за деконструкция и изследване на важни за града естествени дадености. ВОДНА КУЛТУРА е първият проект по темата, който цели да информира и предостави решения за по-пълно и осъзнато ползване на минералните извори в София. Как могат да се ползват тези извори, защо една голяма част от тях се изливат в канала и остават неоползотворени, къде са изобщо, кой отговаря за тях, какъв е потенциала им за балнеологията и туризма. Това ще са част от въпросите, които ще зададем по време на ВОДНА КУЛТУРА. Отговорите ще търсим заедно. Проектът е разделен на няколко части, а първата е
ДЕКОНСТРУКЦИЯ „ВОДА“ (информационно събитие) на 20.07.2017 от 17.30 – 20.30 часа. Повече информация тук.

(Не)забравими изгледи

Базираният в Холандия дизайнер Мила Чорбаджиева намира вдъхновение в архитектурата на пръснатите из България паметници от времето на комунизма. След участията си в One Design Week 2014 и в нашата изложба Композиции, Мила продължава своето проучване на материалните и нематериалните останки от близкото минало в своя дипломен проект (Не)забравими изгледи. На база на монументални архетипи и форми тя създава серия от предмети, които целят да подпомогнат диалога относно бъдещето на тази архитектура. Комбинирането и възможната игра с предметите може символично да пресъздаде монументите, но и да създаде нови констелации и сценарии. Мащабът позволява ролите да се обърнат – сега хората държат архитектурата в контрола на ръцете си. В тази светлина, дизайнът може да е средство за приемане, а не разрушаване на материалното наследство, за търсене на нови значения и смисъл. Ето какво ни разказа Мила за проекта и работата си напоследък:

landscape1-1_1000

— Къде те откриваме в момента? С какво се занимаваш? 

Работя в Айндховен (Холандия) – между финализирането на един фрийленс проект и началото на вълнуващ нов, като същевременно кроя планове за развитието на лична работа. Малко е хаотично, но това ми дава енергия.

— Разкажи ни повече за твоя дипломен проект и какво научи в процеса на работа? 

Дипломната ми работа (Не)забравими гледки / Immemorable landscapes е резултат от проучване по тема, която ме вълнува от няколко години насам – архитектурните и културни останки от социализма – период, приключил точно преди появата на моето поколение, но индиректно маркирал и него. Колкото повече се задълбочавах в темата, толкова по-ясно ми ставаше колко многослойна е тя и колко неуловими нюанси има. Материалното наследство е едва върха на айсберга; смятам, че процесите, свързани с намирането на място в съзнанието ни за определен спомен, са много по-комплексни и засягат концепцията ни за идентичност. В процеса на работа открих колко труден може да е балансът между опростяването на дадена тема (което често се налага в един дизайн процес) и доближаването й до наивност. Затова и реших да оставя достатъчно отворено пространство в работата си, както и много отворени въпроси.

— Виждаш ли дипломния си проект като продължение на работата (пръстени под формата на монументални паметници от социализма), с която участва в изложбата „Композиции“ през 2015г.? 

Преди две години разработих тази серия от пръстени като задание от бакалавърската ми програма в Design Academy Eindhoven. Интересът ми към темата, обаче, не се изчерпа с този проект. Като необходима и логична стъпка продължих проучването и в дипломната си работа. Към този момент съм фокусирана върху нови проекти, но идеята за развитието на аксесоари или бижута все още е там и зрее.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.27 AM

— Как образованието допринесе за твоето професионално и лично развитие? 

Айндховен ми даде специфична школовка и начин на мислене, който се отразява във всякакъв план – професионален и личен. Насочи ме да търся повече смисъл в това, което правя, научи ме на повече критичност, но същевременно ме подтикна и към повече свобода.

— Разкажи ни за последното ти участие в груповата изложба в Милано. 

Получих покана да се включа към изложбата “Harvest” на Dutch Invertuals – холандски дизайн колектив, който представя тематични изложби, 9 години подред, по време на Dutch Design Week в Айндховен и Salone del Mobile в Милано. Беше много вълнуващ процес, тъй като всеки дизайнер трябваше да развие проект по зададената тема за много ограничено време. Особено вдъхновяващи и мотивиращи бяха периодичните ни срещи в Айндховен, където споделяме и дискутирахме идеите си. По време на изложението в Милано бяхме всеки ден до проектите си, за да разказваме за тях на посетителите – много интензивно, но позитивно и зареждащо изживяване. След Милано изложбата отпътува и към Музея за декоративни изкуства в Париж.

— На какво, според теб, е важно да обърнат внимание младите дизайнери? От каква подкрепа, знание и/или контакти имат нужда?

Мисля, че е нужно да сме изключително чувствителни към заобикалящата ни динамична среда, да успяваме да улавим промените в себе си, в обществото ни, в природата; да разсъждаваме върху тях и да реагираме. Дизайнът като дисциплина има нужда да се дефинира и предефинира, за да бъде адекватен и необходим. Все повече се оформя нуждата от това да мислим и работим комбинативно и кросдисциплинарно, да откриваме връзки между различни науки и области, за да достигнем до нови парадигми. Необходими са свободни пространства за експеримент и обмен, и платформи, които да подхранват развитието на дисциплината.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.38 AM

— Какви са твоите планове и как виждаш развитието си в близко бъдеще?

В момента търся баланса между развитие на лични проекти и желанието ми за повече работа в екип. Свободата, която работата по собствен проект може да ти даде е страхотна, но все повече изпитвам нужда да работя по по-мащабни проекти, които биха имали наистина ползотворен ефект в обществото.

— Би ли работила в България и кое е определящо за това решение?

Доста труден въпрос. Имам голямо желание да допринеса по някакъв начин към развитието на дизайн средата у нас. Това, което прави решението толкова трудно обаче, за съжаление, е липсата на ангажираност на държавата към тази дисциплина и генерално неблагоприятния икономически климат. Контрастът с Холандия, където дизайнът и иновацията са в ДНК-то на държавата, е голям; тук има условия за експериментални дизайн практики; съществуват фондове – държавни и частни, които подпомагат развитието на дисциплината. Става на въпрос за много качествени и количествени натрупвания. Но не съм затворила вратата към България, напротив; надявам се на повече бъдещи проекти, които по един или друг начин да ме връщат към нея.

Screen Shot 2017-05-26 at 9.09.15 AM

Четете предходното представяне на Мила Чорбаджиева на нашия сайт тук. И повече за дипломния проект в изданието Form.

 

Награди за герои

TimeHeroes – организацията, която благородно превръща в герои всеки един от нас със своите редовни мисии за каузи за хора в различни нужди и обстоятелства, обяви своите първи награди за доброволчество – ГЕРОИТЕ. Номинициите за доброволец, организатор на инициатива, компания или журналист са отворени до 23 април, неделя.

ГЕРОИТЕ са повод да обърнем внимание на една от техните дългосрочни и убедително успешни кампании – тази за доброволчески клубове в училищата. Преди да преминем към нея обаче, нека подчертаем една от най-отчетливите характеристики в практиката на TimeHeroes, а именно – комуникацията на дейността им да е както ясно оформена в конкретни и разбираеми думи, така и атрактивно поднесена в специално посветен на мисията дизайн. Визуалната идентичност на техните големи кампании е опаковката с добавена стойност, която подсилва посланията, превръща ги в по-видими, интуитивно разбираеми и логично завършени. Добрата комуникация и отчетлив дизайн са важни елементи за увеличаването на общността от доброволци, а удачното оформления на една кампания удължава животът й и допринася значително за нейния успех. TimeHeroes канят различни дизайнери и рекламни агенции за реализацията на техните проекти и това е модел, който ще предпочетат и в бъдеще. Обърнете внимание на Make Your CV Wоw на Noble Graphics, Наръчник за работа с доброволци на Ася Колева, за който писахме и ние тук, или готината графика на годишните им постижения на Мадлен Начева.

dscf0686

Мрежата от ученически доброволчески клубове, подкрепяна от TimeHeroes, съществува от пролетта на 2015 г. и към момента обхваща над 30 училища в цялата страна. Учениците доброволци се включват в инициативи от платформата timeheroes.org или създават свои собствени мисии, в зависимост от свободното си време и интересите си, а клубовете са най-различни (свързани с деца и връстници, с природа и животни, спорт и култура, възрастни хора и хора в неравностойно положение и т.н.). Като част от тяхното обгрижване, TimeHeroes решават да стартират нов пакет за тийнейджъри в края на 2016 г. , като поверяват дизайна на Борислава Караджова.

„Спомням си, когато Павел ми изпрати за първи път текстовете, разделени по теми. Известно време само ги препрочитах и така поне няколко дни, докато уточня за себе си как си представям картите, защото нямаше как да бъдат абстрактни. Трябваше да са „четими“ още на ниво визия. За първи път рисувах толкова социални илюстрации и такива, които да те накарат да се усмихнеш, щом ги видиш, което е доста различно от илюстрациите ми по принцип.“ споделя Борислава.

FullSizeRender 2

Екипът нарича вътрешно тази нова визуална идентичност на кампанията си “магическа кутия”, защото е поместена в картонена такава за пица. В нея има грамота за съответното училище, наръчник как се създава и организира доброволчески клуб, дизайнерски карти с идеи за доброволчески мисии, плакати за обявяване на събития, значки и стикери за членовете на клуба. Илюстрациите на Борислава са право в целта и действат като неустоими „лакомства“ за тийнейджърите, така че да ги подтикват да участват с желание и като валидация на тяхната готина дързост да са пример за връстниците си.

TimeHeroes имат идеята да продължат успешната кампания и с активности за по-малките като превенция от лоши навици (алкохол, цигари, наркотици, малтретиране) и други стимули за участие в доброволчески клубове, които да ги превърнат в по-привлекателни и ангажиращи.

download+(5)

Номинирането в първите награди на TimeHeroes ГЕРОИТЕ е до 23 април, неделя тук.