МЕЛБА СРЕЩИ 21: специално издание с Марта Серда

В последните дни на юни се зареждаме с допълнителна доза вдъхновение за лятото с едно от бележитите имена на европейската дизайн сцена – Марта Серда. Графичната дизайнерка, авторка на шрифтове и арт директорка гостува на 21-то издание от поредицата МЕЛБА СРЕЩИ, за да разкаже пред българската публика за естетиката на разнообразните си проекти, за подхода „проба-грешка“, съществена част от творческия процес и за свързващата сила между различните дисциплини в дизайна.

Визия: Ⓒ Studio Punkt

През годините Марта Серда (Барселона, 1980) получава международно признание в различни форуми за дизайн по света като Type Director’s Club и Art Director’s Club, където е отличена с наградата ADC Young Gun. Сред клиентите ѝ са брандове и организации като: The Guardian, Vanity Fair, Esquire, Die Zeit, Elle, Cosmopolitan, Penguin Books, Coca Cola, Nike, Converse, Spotify, Netflix, Apple, Volkswagen, Toyota, Victoria’s Secret, Panasonic, Deutsche Bank, Vogue, The New York Times и много други.

Марта Серда основава собствено дизайн студио през 2008 г. след няколко години натрупан опит в различни рекламни агенции между Барселона, Дюселдорф и Мюнхен. Оттогава до днес се посвещава на множество международни поръчки, като графичен дизайнер, илюстратор, арт директор и типограф. През разнообразни форми на дизайна Марта Серда въздействащо синтезира илюстрация, калиграфия и графичен дизайн в многобройните си проекти.

МЕЛБА СРЕЩИ 21 ще се проведе на 29 юни в 19:00 ч. в независимото пространство за съвременно изкуство и култура Сцена Дерида (ул. „Цар Самуил“ 32). Входът за събитието е свободен благодарение на дългогодишните ни партньори от Fashion Days. Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“. За повече новини — следете събитието във Facebook тук.


МЕЛБА СРЕЩИ е част от МЕЛБА ИНИЦИАТИВИ ЗА ДИЗАЙН на Комплект. В МЕЛБА СРЕЩИ представяме актуални и забележителни със своя подход проекти от местни герои на дизайна. Споделя се опит относно реализацията им, а на фокус са идеите, детайлите и процесите, които стоят зад всеки един от тях.

МЕЛБА СРЕЩИ 20 с Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева

20-тото, юбилейно издание на поредицата МЕЛБА СРЕЩИ ще представи трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините типография, оформление на книги и илюстрация. На 1 юни от 19:30 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в кино „Влайкова“ с дизайнерката на шрифтове Ани Димитрова, илюстраторката и графична дизайнерка Андреа Попйорданова и илюстраторката Вяра Бояджиева. Разговаряме с тях дни преди събитието.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИИТЕ ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 20 СЛЕД СЪБИТИТЕТО В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Кои са някои от най-вълнуващите и любими теми и/или проекти, по които си работила?

Ани Димитрова: До момента най-вълнуващ и любим проект, по който съм работила, остава шрифтът ThalwegThalweg е проект за дигитализация и развитие на ръчно рисуван шрифт, проектиран през 1993 година от българския художник Иван Кьосев. Със съдействието на сина му Борислав Кьосев, който е и един от преподавателите ми по шрифт в НХА, през 2018 г. имах възможността и честта да стартирам този проект. Освен дигитализацията на всички предоставени знаци, беше необходимо да се изградят напълно нови знаци и начертания, необходими за един съвременен и добре функциониращ шрифт. Първата версия на Thalweg беше завършена през 2020 г. в общо 16 начертания, а през 2022 г. завърших и Thalweg Poetica, който е вариант на Thalweg започнат отново от Иван Кьосев още през 1993 година.

Андреа Попйорданова: Силно ме вълнува темата за хората и заобикалящата ги среда – природа, град, общество, и мястото/ ролята на човека в тях. Най-любимите ми проекти до момента са тези, в които творческият процес е съвместен с други хора, и в които има възможност за диалог, който променя и обогатява гледните точки на всеки. Такива проекти са доста по-трудни от самостоятелната работа, но за мен по-предизвикателни и интересни като резултат.

Вяра Бояджиева: Любими проекти са ми картинните книги, но с огромна радост (и облекчение!) си почивам от тях с някои по-краткосрочни проекти. Обичам да разказвам за „неизразимото“ с думи, за ограниченията на думите, но и за силата им.

Лексика – визуален речник (2023), илюстр. Андреа Попйорданова

Какво оформя визуалния ти език и теб като артист?

Ани: Смятам, че основният фактор, който ме оформя като артист, е любовта ми към детайла във всяко едно отношение и постоянното търсене на интересни форми. Не съм от дизайнерите, които се подчиняват особено на тенденции, обичам да работя по проекти, които ме вълнуват в момента и ми носят лично удовлетворение.

Андреа: Като артист съм силно свързана с илюстрацията и книгата като образование и основни формати, с които работя. Но напоследък ми е много интересно и вълнуващо излизането от традиционните форми на разказ в моята сфера. Интересно ми е да опитвам и други методи, като разходки по определени маршрути, придружени от истории, дегустации на специално приготвена храна, разговори, които също са начини да се комуникира конкретна история или да се разкаже за едно място. Следя творчески колективи, които работят по този начин, като например Cooking Sections, и се вълнувам от това, че в момента много полета на творческа работа се смесват и обогатяват едно друго. 

Вяра: Труден въпрос…Първото, за което се сещам, са пътуванията ми и разговорите ми с хора. Тези неща мисля, че ми влияят много.

Шрифт Gang, Ани Димитрова
Илюстрация към Misé Misé, 11 contes ivoiriens de la Comoé, илюстр. Вяра Бояджиева

Кои са материалите и техниките, с които предпочиташ да работиш?

Ани: Работя предимно дигитално, със софтуер за създаване на шрифтове, който приемам като най-добрия ми инструмент в момента. Разбира се преди да премина на екран, задължително минавам през молива, темпрерата и хартията.

Андреа: Работя с колаж, молив, темпера, а когато имам възможност за по-дългосрочна работа върху някое изображение много обичам и техниките на ситопечата и ризографа.

Вяра: Успявам да разкажа тънкости с боята, които не мога с друг материал. Обичам я, но и я мразя – трудоемка техника, която изисква финансови и времеви жертви. Отскоро започнах да работя и с цветни моливи и маслени пастели. Понякога е смесица от трите. Хубаво е да си свободен, да не бъдеш ограничен от една техника! Имам много да се уча.

„Първа линия“, Андреа Попйорданова

Имаш ли по-специални ритуали, когато работиш?

Ани: Не мога да работя без да слушам музика, всичките ми шрифтове са направени заедно с много, много музика.

Андреа: Много зависи от това какво правя – дали е рисунка, дали пиша текст, или подготвям издание, но често работя в пълна тишина, защото лесно се разсейвам.

Вяра: Не мисля. Слушам хубава музика, припявам си, пийвам кафе или вино… но това не са ритуали.

Шрифт Faddy, Ани Димитрова

Къде/как обичайно презареждаш батериите?

Ани: Винаги след завършването на тежък шрифт си давам по една седмица почивка, най-зареждащо ми идват разходките сред природата. Освен зареждащо, това е любимото ми време за генериране на нови идеи.

Андреа: Чрез движение, независимо какво и къде. 

Вяра: В град Берковица! Най-любимо място за насищане от природна красота и спокойствие. Гледам планините и не мога да спра да им се възхищавам. Лятната светлина променя цветовете им от сутрин до вечер, величествено е. Другото място, ако не мога да стигна до Берковица, би било в някой богат Океанариум – морските същества ме опияняват и често ми се налага да си събирам ченето от земята.

Илюстрация на японски мит за Baika Magazine, Вяра Бояджиева

Пожелай нещо във връзка с юбилейното 20-то издание на МЕЛБА СРЕЩИ.

Ани: Желая Ви да не спирате с това прекрасно начинание, да обединявате, да вдъхновявате и сплотявате хората с еднакви интереси. Нека има безкрайни поводи за срещи, защото са нужни.

Андреа: Пожелавам на всички, които се интересуват или работят с дизайн, все по-хубава визуална и работна среда в София и в цялата ни страна и все повече възможности да я преобразяваме към по-добра.

Вяра: Пожелавам на МЕЛБА да освети още много таланти, които работят в сянка, за да ви предоставят брилянтни продукти. В тази връзка пожелавам на българската публика да бъде все по-любопитна и визуално образована, за да може тези продукти да се осъществяват.

____________________________

Очакваме Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева на 1 юни за МЕЛБА СРЕЩИ 20, когато ще ни разкажат всички подробности по актуалните си проекти. 🙌

Васил Владимиров за грешките като част от процеса

Третото и досега най-мащабно издание на FIG. – фестивалът за илюстрация и графика, се провежда в София от 24 март до 2 април. В рамките на 10 дни имаме възможност да посетим две групови и една самостоятелна изложби, серия от работилници, филмови прожекции, разговори, перформативна вечеря, представяне на книга, както и първия по рода си „супермаркет“ за принтове. 

Разговаряме с основателя и директор на FIG. Васил Владимиров за идеите, зад които застава фестивалът и за необходимостта от това понякога да грешим.

Тази година FIG минава под шапката: „Трябва да има някаква грешка“. Какви по-конкретно са темите, които адресира?

Общата тема адресира грешката като нещо, което може да инициира процес на отучване. Отучване от социални, политически и икономически догми или дори такива свързани с културата ни. Има концепции и вярвания, които са силно вродени в това как живеем, работим, свързваме се хората около нас, а на по-глобално ниво – как се грижим за природата, как е организиран светът иконимически и политически. Някои акценцти от програмата, които се занимават с отделни аспекти, са груповата изложба “Печатна грешка в книгата на Аза”, в която се поставят под въпрос капиталстическата и силно индивдуалистична перспеткиви за грижата за себе си, за нашите тела и умове; в работилницата на Know-How-Show-How, “Така не се прави!”, се поставят под въпрос лимитите на професията на графичния дизайнер и правилата, наложени от пазарните и образователни системи. “Добър водопроводчик, кофти типограф” на Емир Карьо и Лукаш Матушевски изследва разликите в образованието и визуалната култура по отношение на типографията между Западна и Източна Европа (съответно местата, където учат и където израстват двамата автори) и дали всъщност на изток нещата са по-инфериорни или се правят грешно. В соло-изложбата на колектива Raw Lab се изследват лимитациите на изкуствения интелект и вродените грешки, които обаче могат да доведат до интересни резултати. В лекцията на Моли Роуз Дайсън “Oops I did it again”, се говори за грешката като процес от перспективата на практиката на графичен дизайнер и илюстратор. Темата е доста универсална и във всяко едно от събитията може да се каже, че присъства – къде по-силно, къде по-повърхностно.

FIG:2 (c) Михаил Новаков

Има ли теми-табу в илюстрацията у нас, които се нуждаят от по-голямо внимание?

Не мисля, че има чак теми-табу. Може би липсват някои по-експериментални подходи и също така разнообразие на стилове. Но не мисля, че това е някакъв казус само в илюстрацията и графиката, а като цяло във визуалните изкуства.

Лично ти как възприемаш грешките в процеса на професионалното развитие?

Зависи от грешката. Дори ми е малко трудно да отговоря, тъй като като се замисля за някакви грешки, те са били толкова част от процеса, че дори не мога да ги приема като такива. Има и такива, които са по-непоправими и те карат да се самоизяждаш. Аз лично в момента работя върху това да приемам с по-лека ръка грешките.

Каква е добавената стойност на фестивала и какви липси в арт сцената запълва?

От една страна фестивалът представя както на публиката, така и на авторите, които участват, едно предизвикателство за това какво значат, какви са лимитите и какъв е потенциалът на медиите на илюстрацията и графиката. От друга страна, фестивалът ни кара да приемем грешката – нещото, от което всички бягаме – като нещо позитивно, което може да ни помогне да си представим нови светове, отвъд догмите, за които говорех по-горе. Също така, голяма част от събитията на фестивала предоставят алтернативно образование, което не влиза в институционална рамка или такава зададена от пазарни принципи. Уъркшопите ни винаги са с минимална такса, така че да бъдат достъпни и за хора в непривигилировани позиции, които нямат качествен достъп до култура и образование. Искаме все повече да се развиваме в тази посока и бихме се радвали да чуем всякакви гледни точки за това как можем да постигнем това развитие най-добре.

FIG.3 Филмова прожекция от GIRLS IN FILM в Bobbina
(c) Велико Балабанов

Илюстрацията и графиката днес са почти навсякъде и във всичко, но допреди да кажем 40-50 години са били професия за малцина. Сега като че ли е обратното – има множество илюстратори, графични дизайнери и т.н. Как успяват да изпъкнат и кои са основните характеристики, които привличат вниманието на екипа ви при фестивалната селекция на артисти?

Ние разбираме и интепретираме тези жанрове доста свободно, както сигурно става ясно от програмата ни. В тази връзка вниманието ни привличат автори, които по някакъв начин предизвикват разбиранията за това какво са тези жанрове, за какво се изпозлват и какво отражение намират. Автори, при които илюстрацията и графиката присъстват като изразно средство, като начална точка или понякога краен резултат, но не са стриктно ограничени от ползването на техники и медии, които се асоциират с конвенционалното разбиране. А иначе и автори, които имат изграден и разпознаваем стил, който не е подчинен на това, което е тенденциозно в момента. И не на последно място – автори, които използват работата си, за да разказват истории и заявяват позиция. Тази година мисля, че съвсем избутахме лимита и в изложбите ни почти няма нито един автор, който да прави само илюстрация или графика, или графичен дизайн. Това ни позволява и да показваме различни автори и да търсим и намираме такива от широкия спектър на визуалните изкуства като скулптура, нова медия, анимация, фотография, инсталация и т.н.

FIG.1 (c) Михаил Новаков

Какво да не пропускаме от 10-дневната свръх разнообразна програма на FIG.3?

Програмата е доста стегната и балансирана и сме я направили така, че да няма големи припокривания. Трудно ми е да приоритизирам, но лекцията на Моли Роуз Догсън (30.03., 18:30, Hyperspace Social Tech Hub) ще бъде доста интересна. Тя е илюстратор, графичен дизайнер и арт директор с разнообразен опит и е работила за световноизвестни клиенти, както и има своя артистична практика. Друг акцент със сигурност беше прожекцията на Girls in Film (26.03., 20:00, Bobbina), международна организация, която се занимава с дистрибуцията и продукцията на филми от жени, транс и небинарни хора. Те са курирали специална селекция от анимационни и дигитални филми, както и техен представител ще бъде на място да говори за тях след прожекцията. Събитието е страхотна възможност за млади режисьори да се запознаят и да създадат нови връзки. Всяка една работилница е много интересна и предоставя алтернативно образование, както и възможност за колективно създаване. За някои от тях все още има билети. Не пропускайте и изложбите в КО-ОП, Поста и Пунта. В Поста, The Tiny Art Gallery ще покажат първата групова изложба с 24 автора!

Детайли за всички събития от програмата на ФИГ – Фестивал за илюстрация и графика, ще откриете тук. Ако не успеете, вероятно има някаква грешка.

➣ Васил Владимиров е куратор и координатор на програмата на КО-ОП и работи на свободна практика. Основател и директор е на FIG. – фестивал за илюстрация и графика в София. Съосновател е на сайта www.beduende.com. През 2021/2022 е стипендиант на програмата Център за социална визия към Swimming Pool. Участвал е като гост-куратор във фестивалите „Месец на фотографията“ в Братислава и „Международни фотографски срещи“ в Пловдив.

Книга и изложба, посветени на съвременния български дизайн

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях продукти са включени в книга за българския дизайн през 21 век, която се очаква да излезе скоро. Издател на сборника е Бистра Шишкова, главен редактор на списание MD, а екипът на Студио Комплект имаше удоволствието да напише предговора към двуезичното издание.

На над 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на водещи имена в съвременния български дизайн. Книгата разглежда периода след 2000-та година и дава добра представа за напредъка в сферата през неговите водещи личности, а опитът да бъдат изтъкнати някои от примерите за качествен дизайн от България с авторите зад тях е опит да се превърне в национално богатство дисциплина, рядко поставяна на фокус.

Излизането на книгата на пазара е допълнено от изложбата „Форма и функция: български дизайн 21 век“, която можете да разгледате от 29 март до 1 април в рамките на Експомебел 2023 на сцената в централното фоайе на Интер Експо Център. Изложбата е организирана от списанието за дизайн, интериор и архитектура MD в сътрудничество със Студио Комплект и включва повече от 20 продукта, дело на съвременни български дизайнери.

Сред експонатите е емблематичната Seat Table, елегантно и грабващо с простотата си решение за трансформиращ се в маса стол. Той дължи появата си на успешното сътрудничество между дизайнера Илиан Милинов и визионера Младен Цонев, мениджър на компанията за производство на офис мебели ОРТ. През 2002 г. Seat Table печели двете най-престижни награди от международното изложение за столове PROMOSEDIA в италианския град Удине – наградата на посетителите „Топ 10“ и „Най-добър стол в света за 2002“.

Посетителите ще могат да видят и полувелосипеда на дизайнера Мартин Ангелов. Идеята за него се ражда през 2010 г., когато той участва в SEOUL CYCLE DESIGN COMPETITION. В опита си да направи традиционния велосипед колкото е възможно по-компактен, премахва седалката и се насочва към различен принцип на управление, който включва и тялото, като напомня движенията на скиор. Две години по-късно заедно с Михаил Кленов създават иновативното колело Halfbike. Полувелосипедът е компактен, сгъва се и може да се пренася в метрото или в багажник на кола, а дизайнът му е много атрактивен.

Halfbike | арх. Мартин Ангелов

Изложбата включва и два от най-успешните продукта, създадени от дизайнера с архитектурно образование Петър Захаринов. Неговата откривателска мисъл и въображение са в основата на брандовете на студио Praktrik, WallStack и DiFOLD. Сред експонатите ще видите маса на студио Praktrik, за която дизайнерът получава през 2011 г. Platinum A’Design Award и сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, която изразява мисията на бранда еднократната употреба да остане завинаги в миналото и да се разкрие цял един нов свят от алтернативи за многократни употреби. Тя е отличена с наградата German Sustainability Award Design 2022.

DiFOLD Origami Bottle | арх. Петър Захаринов

Ако сте посетили изложбата, ще се радваме да попълните нашата кратка анкета тук, с което ще ни помогнете да разберем повече за общата информираност относно съвременния български дизайн. Попълнилите анкетата участват в томбола с награди: 5 книги за български продуктов дизайн от 21 век или билет за международния симпозиум МЕЛБА, част от фестивала за дизайн МЕЛБА. Благодарим предварително за отделеното време.

МЕЛБА СРЕЩИ 19: Надежда Георгиева и Николай Иванов

Какво се случва, когато пространство за ситопечат и креативно студио за анимация обединят усилия, ни разказват Надежда Георгиева (Sito Studio) и Николай Иванов (Lobster Studio), които са на път да открият ново креативно пространство в София с мисията да въвеждат български артисти на международния пазар. Разговорът с тях е прелюдия към 19-тите МЕЛБА СРЕЩИ, на които ще чуем на живо от Надежда и Николай как успяват да развиват нови идеи въпреки всички предизвикателства и какво да очакваме от новия Сито Принт Клуб.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИЯТА НА НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА И НИКОЛАЙ ИВАНОВ ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 19 В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Наде, здравей! Разкажи ни малко повече за 8-годишната история на Sito Studio – какви са най-големите предизвикателства по пътя дотук и кои са моментите, когато си даваш сметка защо правиш това, което правиш?

Всичко започна като хоби и желание за бягство от дигиталния свят. Еко торбичките тъкмо бяха станали популярни и си бях поръчвала тираж за отпечатване във външна фирма. Подочувах, че човек може и сам да се научи да печата, но докато не видях с очите си, звучеше много абстрактно. Едно от най-трудните неща за мен бяха опитите от хоби да премина към креативен бизнес, който да бъде устойчив в бъдеще без подкрепата на културни институции. Както и намирането на правилните хора, с които да действаме смело и напред.

Печатането е невероятно зареждащо преживяване, можеш да видиш физически крайния продукт, който е направен от ръцете ти, да го усетиш. При това всеки принт е уникален. Правя го, заради споделените емоции с участниците в работилниците и искрата креативност, която виждам да се пали в тях след всеки отпечатък.

Сито Студио е на ул. „Цар Симеон“ 66.

Какво ви събра с Николай Иванов от студио Lobster около идеята за Sito Print Club?

Именно нуждата от по-професионален и бизнес ориентиран подход в творческата инициатива, общият стремеж към съвършенство и изваждане на страната ни на международната арт сцена. Искаме да покажем, че и тук има талантливи илюстратори, дизайнери, да дадем шанс на креативността на всички и възможността те да бъдат артисти. Опитвах се да дам живот на тази идея от много години и решихме, че заедно ще успеем да го направим много по-ефективно.

Какво по-различно ще предлага Sito Print Club от вече добре познатото ни Sito Studio?

Ако до сега Sito Studio беше направи си сам-ателие за ръчен ситопечат, в момента, благодарение на подкрепата на Национален фонд „Култура“, то успява да разшири дейността си и да достигне международния пазар и ниво на печат. Вече разполагаме с нови професионални маси за ситопечат, както и ризограф с 11 цвята. Новият Sito Print Club ще се намира на по-централно място в София, както и ще бъде професионално оборудван с абсолютно всичко необходимо, от което един артист може да има нужда, за да създаде своята лимитирана колекция.

Защо е важно да съхраняваме технологията на ситопечата? 

Ситопечатът или сериграфията е широкоспектърна технология, която датира от поне началото на миналия век, предлага уникални предимства за отпечатване на артисти/дизайнери/художници. Използва се за създаване на широка гама артистични продукти – лимитирани тиражи постери, дрехи, независими издания. Отпечатъците са с високо качество, изключително детайлни и наситени цветове. Преди дигиталния печат всичко се е отпечатвало със ситопечат, технологията е достъпна за артисти с всякакви нива на умения, от начинаещи до професионалисти, а атмосферата, която се създава по време на работа, води до предаване на знания, експериментиране с мастила и откриване на различни техники и стилове.

Препоръчай ни някои артисти в областта на сериграфията, които са ти направили силно впечатление и които следиш напоследък.

Напоследък следвам повече студия за ситопечат, отколкото определено артисти – някои от тях са: Barbara de RuDrucken 3000Ora Labora StudioLittle Friends OfSebastian CuriPrint Workers BarcelonaOficina LobaMiniprint SeoulOttographic

Надежда Георгиева е графичен дизайнер илюстратор. Завършва Визуални изкуства и комуникации със специализация Графичен дизайн и магистър Артистични психо-социални практики и психодрама. Вече повече от осем години се занимава активно със ситопечат, като освен че използва технологията за собствените си проекти, води и курсове за професионалисти и любители в нейното Sito Studio – споделено пространство за ръчен ситопечат. Целта на ателието е да даде знания и възможност на артисти и любители да осъществят творческите си търсения в разнообразни печатни технологии.

Здравей, Николай! Разкажи ни малко повече за себе си и какво се промени на сцената за рекламна анимация и илюстрация у нас за времето, в което си активна част от нея?

Lobster стартира официално през 2017-та, като желанието ни беше да създадем място, което има за цел да развива и предизвиква креативно хората, които работят там, фокусирайки се над развитието и уменията на първо място. Сега сме екип от 7 човека инхаус, като същевременно работим с различни артисти от цял свят, с които сме изградили добри работни практики през годините. Основните цели на Lobster са качество на идеите и добра техническа реализация на проектите, като качествотото е преди количеството и това винаги е било наша мантра.

Имаме възможността да работим директно, както със стартъпи, така и с едни от най-големите брандове в света като Amazon, IKEA, Google, Apple, Fendi, Microsoft и други. Започвайки студиото, нямахме особено много контакти в рекламната индустрия в България и може би поради тази причина не успяхме да осъществим проекти с брандове на локалния пазар. И така по естествен начин започнахме да се фокусираме извън границите на България. 

Бих казал, че за последните години индустрията се развива и все повече брандове на българския пазар разбират важността да създават качествено съдържание. Това ме кара да бъда оптимист, че ще има все повече възможности за хората и фирмите, работещи в тази сфера тук.

Какво те зарежда в работата?

Анимацията е създаване на живот. Мисля, че едно от най-зареждащите неща в нашата работа е самият процес, в който виждаш как една идея оживява от скица в нещо реално. Също така, анимацията е свързана с много дисциплина и непрекъснато решаване на проблеми, което дори и да не звучи така, също е вълнуващо и е част от креативния процес по намиране на решения.

Какво ви събра с Надежда Георгиева около идеята за Sito Print Club?

Към края на 2021-ва, донякъде заради COVID-19 и цялата самоизолация се замислих, че София има нужда от ново и вълнуващо място, което да има добавена стойност и да помогне за създаване на още по-добра и динамична креативна общност. Година и половина по-късно сме в процес на финализиране на ново креативно пространство, създадено от Lobster, което ще се намира в центъра на София, като една от идеите, които искахме да реализираме като част от пространството е точно Принт Клуб. С Надя се познаваме от няколко години и тя беше първият човек, на когото реших да споделя и предложа да направим нещо заедно в тази посока. За голям късмет тя вече беше започнала да работи по същата идея за клуб и мисля, че звездите се подредиха добре.

Какво да очакваме от проекта?

Надявам се, че предстоят положителни емоции и срещи с много разнообразни личности, които обичат да си цапат ръцете, комуникация, обмяна на идеи, колаборации. Желанието ни е да създадем пространство, ориентирано изключително професионално към това, което правим и да успеем да промотираме български артисти на международния пазар.

Илюстратори и/или аниматори, които са ти направили силно впечатление с новаторски поглед, вдъхновяват те и следиш напоследък?

Няколко интересни студиа / артисти, които бих споделил са: BrosmindNiceshit Studio и Renaud Lavency.

Николай Иванов е съосновател и аниматор в креативното студио за анимация и илюстрация Lobster, специализирано в областта на телевизионната реклама и интернет кампании, базирано в София и работещо с клиенти от цял свят. Преди основаването на студиото в продължение на няколко години Николай работи на свободна практика. Той има дългогодишен опит в сферата на рекламната анимация, като през годините е имал възможността да работи с много професионалисти, както и рекламни агенции по проекти за български и международни клиенти, като част от тях са IKEA, ESPN, TED-ED и др.

____________________________________________________________________________

Очакваме Надежда Георгиева и Николай Иванов на 7 март за МЕЛБА СРЕЩИ 19 , когато ще ни разкажат всички подробности за актуалната колаборация на Sito Studio и студио Lobster. 🙌

МЕЛБА СРЕЩИ 19: Мария Вълкова и Виктория Стайкова

19-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще представи трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините илюстрация, трансформация на публични пространства и продуктов дизайн. На 7 март от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps с графичния дизайнер и илюстратор Надежда Георгиева (Sito Studio), аниматора Николай Иванов (студио Lobster), архитект Борис Тикварски от колектива POV architects (който ще представи България на Венецианското архитектурно биенале) и екипа зад специализираната книжарница за дизайн литература Avrtikl. Разговаряме с Мария Вълкова и Виктория Стайкова от Avrtikl дни преди срещата им с публиката на 7 март.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИЯТА НА МАРИЯ ВЪЛКОВА И ВИКТОРИЯ СТАЙКОВА ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 19 В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Avrtikl се намира на бул. „Александър Стамболийски“ 20 Б

Разкажете ни малко повече за трансформацията на Avrtikl от пространство за изложби към първата книжарница за дизайн книги в София.

На 17-ти февруари 2022 Avrtikl отвори врати с идеята за изложбено пространство за графичен дизайн, като част от пространството винаги e било предназначено за книжарница. През изминалата година успяхме да организираме програма от изложби на автори, които по един или друг начин пресичаха темата за графичния дизайн. В много от тези изложби книгата е присъствала като продукт или изложбен обект. След тази първа година, натрупвайки опит в менажирането на пространството решихме, че е време да се фокусираме изцяло към нашата страст – книгите. Идеята за пълнокръвна книжарница беше заложена още в изначалните ни планове, но реалността показва, че нещата отнемат време.

Ние самите сме дизайнери на книги и колекционираме и четем книги за дизайн, които си купуваме от чужбина. Интересуваме се и от теория на визуалните изкуства въобще, но такъв тип четива е почти невъзможно да се намерят в България. И ето, че назря моментът, в който да се отдадем на това да подбираме издания, които да предложим и на други български читатели.

От февруари AVRTIKL е книжарница, в която откриваме селекция от книги за дизайн, архитектура, съвременно изкуство, фотография и визуална култура.

Имате впечатления от книжарници извън България – какво можем да научим като опит от тях? Кои са най-интересните книжарници в областта на визуалната култура, които сте посещавали?

Това, което ни направи впечатление започвайки начинанието е, че извън България вече има значително добра среда и култура за подобен тип пространства. Например в Атина на пръв поглед човек може да открие поне 5 подобни книжарници, които специализират в определена сфера – зинове, фотографски книги, по-комерсиални дизайн и други издания. Това, което изглежда важно, е консистентността и любовта към това занимание – хората са изцяло отдадени. И това, което на нас ни се струва важно, е да подкрепяме и други подобни инициативи на локално ниво. Харесват ни Counter Print Books (Лондон), Printed Matter (Ню Йорк), ISBN (Будапеща), Dispozitiv (Букурещ), Hyper Hypo (Атина).

Какво място заема специализираната литература (и литературата въобще) в настоящето на дигиталните медии?

Специализираната литература дава пространство за фокус и дълбочинно изследване на дадена тема / идея. В свят, в който сме заляти от много и понякога повърхностна информация или визуален материал е хубаво човек да може да се изключи и да отдели повече целенасочено време върху своите интереси. Физическата книга определено помага за това, поради своите специфики.

Как си представяте да се развие пространството? Какво планирате да се случва в Avrtikl в близко бъдеще?

След първото ни събитие (The Way Things Look) планираме ежемесечни фокус събития, които да представят интересни заглавия в сферата. Всяко събитие ще разглежда определена тема – дизайн, фотография, архитектура. Другата посока, в която ще работим, са нашите работилници. Първата серия от 4 работилници ще започне на 11. март и ще се фокусира изцяло върху книгоправенето / bookbinding. Първата работилница (The Fold) ще се занимава с книги, направени от един лист хартия, а останалите ще покрият темите: шиене на тетрадка (скрепване на книга от няколко листа, прегънати на две), японско шиене (скрепване на книга от отделни листи) и „коптик“ шиене (скрепване на книга от няколко кóли).

Препоръчайте ни някоя книга в областта, която ви е направила силно впечатление и която можем да открием в Avrtikl?

Първото ни събитие, The Way things Look, беше концептуално вдъхновено от Ways of Seeing на John Berger. Инстинктивно ние гледаме света около нас, но какво всъщност възприемаме от него? Виждането не е просто действие, в него има заложени векове история и наслагване. Препоръчваме я на хората, които работят с визуален материал, както и други заглавия от поредицата за изкуство на Penguin: Understanding a Photograph (John Berger), On photography (Susan Sontag), Against Interpretation (Susan Sontag).


Мария Вълкова e графичен дизайнер и преподавател на свободна практика. Завършва Националната художествена академия, катедра „Книга и печатна графика“. Специализира илюстрация и типография в Германия и Южна Корея, а впоследствие продължава да участва в различни курсове на теми от сферата на дизайна. Работи по книжни издания в колаборация с различни артисти и галерии като Квадрат 500, галерия Синтезис, Гьоте-институт и др., както и издателства като Black Flamingo, НИКЕ, Авлига, издателството на Софийския университет и др. В последните години се развива като дизайнер на презентации в 356labs presentation agency и преподавател в ARC Academy. Още по време на следването си организира уъркшопи по ръчно книговезане и не престава да води лекции и работилници на разнообразни теми и публики.

Виктория Стайкова e художник, графичен дизайнер и илюстратор от София, България. Завършва бакалавърска степен „Книга и печатна графика“ в Национална художествена академия и специализира Илюстрация: Авторска практика в Англия, Falmouth University. Професионално работи в сферата на оформлението на книги и рекламата, а основни интереси в нейната художествена практика са научната фантастика и градската среда. Един от последните ѝпроекти е оформление на книгата „Трите тела“ на Лиу Цисин, публикувана от издателство Колибри. През 2019 година тя представи първата си самостоятелна изложба в галерия КО-ОП и издаде научно-фантастичния графичен роман Licitus. Виктория е един от основателите на платформа за независими издания ТИ-РЕ и създател на Аvrtikl.

На МЕЛБА СРЕЩИ 19 Мария Вълкова и Виктория Стайкова ще разкажат повече за историята на Avrtikl, за пътя към осъществяването на мечтата за пространство за дизайн литература и за предстоящата програма. Очакваме ви на 7 март от 19.00 ч. в The Steps.

Преглед на българския дизайн 2022 гостува в Париж

Превърналата се в традиция изложба-преглед на българския дизайн пътува със своето пето издание МЕСТНА КРАСОТА в Париж. Работите на девет български дизайнери ще могат да бъдат видяни между 2 февруари и 17 март в Българския културен институт във френската столица.

Груповата изложба МЕСТНА КРАСОТА. Преглед на българския дизайн 2022. с куратор Марина Драгомирова от Studio Furthermore и с участието на Димитър Станков, Мария Жекова, Рая Стефанова, Николета Носовска, Люба Асадурова, Милен Радев, Нева Балникова, Яна Юнакова и Дани Йорданова се обръща към съвременния български дизайн, основан на регионални материали, ресурси и традиции, като събира добрите примери от изминалата 2022 на едно място.

След премиерата ѝ в рамките на петото издание на фестивала за дизайн МЕЛБА през ноември сега изложбата поема към Париж, за да гостува на Българския културен институт от 2 февруари до 17 март.

Попитахме част от авторите какво очакват от показването на работите им в Париж, кои френски дизайнери следят и какво отличава българския от френския дизайн. Вижте какво споделиха Яна Юнакова, Рая Стефанова, Николета Носовска, Люба Асадурова, Димитър Станков и базираната в Лондон кураторка Марина Драгомирова.

Яна Юнакова

Яна Юнакова

Любими френски дизайнери и/или студия: Много вдъхновяващи за мен са Братя Бурулек (Ronan & Erwan Bouroullec). Ако някой ден реша да си купя телевизор, ще е техният „The Serif”.

Любими галерии/музеи/пространства за изкуство и дизайн в Париж: От „динозавърския период“ на сина ми мечтаем да видим Националния музей по естествена история, както и Ботаническата градина.

Показвала ли си свои работи във Франция и какво очакваш от предстоящата изложба? Като за първи път очаквам само хубави неща.

Какво отличава българския съвременен дизайн от останалия свят? Хората избрали да се занимават със съвременен дизайн в България го правят въпреки всичко. Той е много крехък. Но пък дизайнерите тук не са по-малко талантливи и креативни от колегите си в чужбина.

Книга/музика/изложба, за която се вълнуваш и която ще ни препоръчаш като вдъхновение за новата 2023 г.: Очаквам с интерес 62-то издание на Международния конкурс Faenza Prize. Той е един от най-важните форуми в Европа и света, в областта на съвременната керамика.

Рая Стефанова

Рая Стефанова

Любими френски дизайнери и/или студия: Charlotte Perriand ми е любимият представител на френския дизайн от средата на миналия век, а напослетък харесвам 3D принтираните обекти на argot studio.

Любими галерии/музеи/пространства за изкуство и дизайн в Париж: Галерия Patrick Seguin заради Jean Prouvé, Charlotte Perriand и Le Corbusier, а Spazio Noble задари съвременния поглед върху дизайна и приложното изкуство.

Показвала ли си свои работи във Франция и какво очакваш от предстоящата изложба? Не, до сега не съм показвала свои работи във Франция и нямам конкретни очаквания.

Какво отличава българския съвременен дизайн от останалия свят? Мисля че българският съвременен дизайн няма ясна черта, с която да се откроява. Дизайнът е глобална дисциплина и специфичните стилове от близкото минало все повече размиват своите граници.

Книга/музика/изложба, за която се вълнуваш и която ще ни препоръчаш като вдъхновение за новата 2023 г.: Вълнувам се в каква посока ще се развие дизайнът като дисциплина, тъй като последните две години определено имаха важно влияние върху начина ни на живот и ценностите ни. Изложба, която отразява подобни промени е The Energy Show – Sun, Solar and Human Power в Het Niewe Institute в Ротердам.

Николета Носовска

Николета Носовска

Любими френски дизайнери и/или студия: Отдавам почит на всички дизайнери, архитекти, моделиери от близкото минало. Ще спомена само Jean Prouvé, чието въображение и умения не му позволяват да работи само в една дисциплина и това е много вдъхновяващо за мен.

Pierre Paulin – мебели, за които си мечтая да имам у дома, за да се будя с усещане за Париж. Daniel Buren – концептуален артист, който няма нужда от представяне. Les Graphiquants имат супер интересни проекти. Sophie Ung – илюстратор, когото открих покрай съвместната им работа с Борис Праматор и харесвам много. Stereographic studio Hermine Bourdin – скулптор с интересен съвременен почерк. Marylou Faure – абсолютно любим илюстратор. Baudelaire × Grandperrin студио Annette Tison and Talus – авторите на Барбароните, които преоткрих покрай децата и наново вече на 30+ разбрах колко са гениални.

Любими галерии/музеи/пространства за изкуство и дизайн в Париж: Честно казано съм прекарала прекалено малко време в Париж, за да обиколя и да се запозная с достатъчно много галерии, музеи, за да дам изчерпателен отговор. Така че в случая ще кажа Център „Помпиду“.

Показвала ли си свои работи във Франция и какво очакваш от предстоящата изложба? Не. Очаквам изложбата да събуди интерес към съвременния български дизайн.

Какво отличава българския съвременен дизайн от останалия свят? Предполагам, че българските традиции, мястото, на което живеем, въздуха, който дишаме оставят своя отпечатък.

Книга/музика/изложба, за която се вълнуваш и която ще ни препоръчаш като вдъхновение за новата 2023 г.: Вълнувам се от войната в Украйна и нейният край би ми донесъл най-голямото вдъхновение за 2023-та.

Люба Асадурова

Люба Асадурова

Любими френски дизайнери и/или студия: Харесвам работата на Migeon et Migeon, 13 DESSERTS, Studio India Mahdavi, Pierre Marie Studio и Maison Gatti.

Любими галерии/музеи/пространства за изкуство и дизайн в Париж: 59 Rivoli, Lasco Project at Palais de Tokyo, Le Comptoir Général, the Cinémathèque Française, Sape & Co.

Показвала ли си свои работи във Франция и какво очакваш от предстоящата изложба? Не съм показвала работата си във Франция до сега. Надявам се да отвори прозорец към българската култура и съвременна естетика.

Какво отличава българския съвременен дизайн от останалия свят? Въпреки, че българският съвременен дизайн се вписва успешно в световните тенденции, това което го отличава е локалната гледна точка, базирана на коренното и историческо преживяване. Мисля, че това е богатство.

Книга/музика/изложба, за която се вълнуваш и която ще ни препоръчаш като вдъхновение за новата 2023: Книгата, която често препрочитам и с която започнах 2023 г. е „Пророкът“ на Халил Джубран. Албум, който слушам в момента е Somewhere Different на Brandee Younger.

Димитър Станков

Димитър Станков

Любими френски дизайнери и/или студия: Sophie Hanagarth

Любими галерии/музеи/пространства за изкуство и дизайн в Париж: Музеят на Роден и Центърът „Помпиду“.

Показвал ли си свои работи във Франция и какво очакваш от предстоящата изложба? Това ще бъде първото ми участие в изложба в Париж. Мои неща са излагани в галерия Alliages и също така мои произведения са част от постоянната изложба в Museum Espace Solidor (Cagnes-sur-Mer, France).

Какво отличава българския съвременен дизайн от останалия свят? Смятам, че има много талантливи български дизайнери, но възможностите им за изява на световно ниво са по-малки заради геополитиката на България и слабата подкрепа от страна на държавата в областта на изкуствата.

Книга/музика/изложба, за която се вълнуваш и която ще ни препоръчаш като вдъхновение за новата 2023 г.: Schmuck 08.03.23 – 12.03.23 в Мюнхен – най- голямото изложение за модерна бижутерия в света, което се организира повече от 64 години.

Марина Драгомирова (куратор на изложбата)

Марина Драгомирова

Любими френски дизайнери и/или студия: От поколението на нашите преподаватели бих казала Bouroullec Brothers. От нашите колеги – работата на Ariane Prin, studio BrichetZiegler, A+A Cooren и Marlene Huissoud е винаги интересна и провокативна.

Любими галерии/музеи/пространства за изкуство и дизайн в Париж: Все още не съм имала възможността да видя Galeries Nationales du Grand Palais, също с удоволствие бих посетила atelier Brancusi, както и Fondation Lafayette отново.

Имаш ли опит с колаборации с френската дизайн сцена и какво очакваш от предстоящата изложба? Имам доста колеги от Париж, с които учихме в колежа (Royal College of Art, Лондон, б.а.), но не съм работила с определен френски дизайнер за момента. Надявам се изложбата да бъде различна за френската публика и да създаде интерес към българските традиции и дизайн.

Когато посетителите прекрачат прага на изложбата, кое е първото нещо, което искаш да забележат/усетят? Може би ароматът на България. Често изложбите разчитат на визуална стимулаци – в случая с изложбата МЕСТНА КРАСОТА има и много аромат.

Книга/музика/изложба, за която се вълнуваш и която ще ни препоръчаш като вдъхновение за новата 2023 г.: Може би – Olafur Eliasson: Orizzonti Tremanti в Музея за съвременно изкуство в Риволи до края на март.

–––––

Колаборативната изложба МЕСТНА КРАСОТА. Преглед на българския дизайн 2022. е в Българския културен институт в Париж до 17 март.

Допълнителна информация ще намерите тук.

Нашата 2022: поглед към изминалата година

В последните дни на 2022-ра обръщаме поглед назад към ключовите събития и проекти, които успяхме да осъществим в сътрудничество с нашите дългогодишни съмишленици, както и с нови партньори от творческия сектор, бизнеса, неправителствения сектор, дипломатическия корпус и публичните институции. Припомнете си заедно с нас кои бяха фокусните точки, през които съпреживяхме дизайна в различните му форми.

На прага сме да изпратим една календарна година, в която съумяхме да продължим дейността си независимо от предизвикателствата. За малка независима организация като нашата изграждането на дългосрочни дейности в културния сектор изисква постоянство, гъвкавост, отвореност и безкомпромисна грижа към детайлите. Но най-вече упование в сътрудничествата, доверието и сплотеността с общността. Признателни сме на всички, които срещнахме и с които работихме. Тази взаимност ни даде възможност за надграждане на разновидните инициативи за дизайн МЕЛБА и за включване в нови смислени проекти.

Ето какво се случи по пътя ни през 2022-ра.

НА ГОСТИ В ПРАГА

Една от значимите стъпки през 2022-ра бе първото пътуване на годишната групова изложба ПРЕГЛЕД НА БЪЛГАРСКИЯ ДИЗАЙН. През март месец нейното четвърто издание Стойността на дизайна – преглед на българския дизайн 2021 гостува в галерията на Българския културен институт в Прага, където показахме работите на 11 български дизайнери и студиа. С това събитие се приближихме по-близо до една от смелите цели на фестивала за дизайн МЕЛБА – да свързва българската с международната дизайн сцена.

УСТОЙЧИВИ ПРАКТИКИ В ДИЗАЙНА И МОДАТА

Друг акцент в програмата ни за изминалата година беше поредицата от събития, посветени на разнообразни практики в дизайна и модата, които формулират важна промяна в индустрията към по-екологично производство и консумация. В серия от пет дискусии и презентации в пет български града – Русе (28 май), Бургас (7 юни), Габрово (25 юни), Варна (24 септември) и Пловдив (22 ноември), заедно с лектори-професионалисти в темата от различни европейски държави поставихме на фокус отговорното отношение и екологичните практики, които са все по-настоятелно необходими в настоящия контекст на сериозни климатични промени. 

Избраните градове бяха домакини на представяния и дискусии, както и на пътуваща изложба с 24 примерa за устойчиви модни и дизайнерски марки от страните на Вишеградската група. Събитията се случиха по инициатива на Институт Лист – Унгарски културен институт в София, а ние имахме удоволствието да бъдем куратори и водещи на програмата.

10 ДНИ КУЛТУРА В ШЕСТИ УЧАСТЪК и КРАЙ НА INTERREG CINEMA

Един от най-важните и формиращи опита ни като организация в контекста на творческия и културен сектор на Европа бе проекта Interreg CINEMA, в който заедно с Община Габрово тествахме подходи и инструменти за обживяване и положителна трансформация на Шести участък в Габрово. След две години и половина активна работа, краят на 2022г. маркира и затварянето (поне документално) на CINEMA. Сред по-важните му фази бе реализирането на десет наситени с културни намеси дни в най-стария квартал на Габрово през юни месец 2022 г. Програмата бе динамична и разнообразна: потопихме се в документалния театър на Vox Populi с автентични истории от жителите на Шести участък, експериментирахме с отпадъчни материали за създаването на нова идентичност на мястото, проведохме занимания с деца, дискусии за устойчиви практики в дизайна, изложби със социални плакати, литературни обиколки. Така успяхме да въвлечем местни и международни институции иултурни оператори, инициирахме творческа промяна, събудихме интереса и привлякохме внимание към потенциала на централния габровски квартал. Вярваме, че по този начин успяхме да акцентираме върху силата на творческия сектор да захранва с идеи и поводи за благотворна промяна и  да разкрием потенциала на квартала да привлича посетители и да бъде средище на разнообразни активности и междусекторни сътрудничества.

ДИЗАЙН СЕМИНАР ЗА РУСЕ

Фондация Колективът ни покани да водим работилница за събиране на идеи за дълготрайното развитие на дунавската крайбрежна линия и нейното по-удачно свързване с централната градска тъкан през въвличането на гражданите и дейното им участие в тези важни процеси. Полудневният дизайн маратон събра 30 ученици, студенти и активни представители на общността от България и Румъния. Организирано от Бюрата на Европейския парламент в София и Букурещ, събитието имаше за цел да покаже и подбуди начини за гражданско участие по актуалната тема за „Нов европейски Баухаус“. Това бе ценен опит за нас, а предложените шест концепции като резултат от семинара ни заредиха с вяра в потенциала и успеваемостта на публично-частното партньорство като необходимия начин за положителни промени за средата, която обитаваме.

МЕЛБА УЕБСАЙТ и АРХИВ

Пет години след лансирането на динамичния архив за съвременен български дизайн melba.bg беше крайно време за обновяване на визуалната идентичност на платформата. NEXT-DC, автори на всичко МЕЛБА до този момент, логично се заеха с тази задача още в края на 2021 г., за да видим финализирана и работеща неповторима цветна MELBA страница през лятото на настоящата година. Участниците в архива като съществуващи и нови профили също бяха обновени и сме горди, че успяхме да добавим още 30 имена. Разрастването продължава.

МЕЛБА СРЕЩИ

И през тази година продължихме да осъществяваме вече утвърдилите се като любим формат на много от вас МЕЛБА СРЕЩИ, представящи български дизайнери от различни сфери и техните силни идеи. Тази година ви запознахме с илюстратори, графични дизайнери, типографи, графити артисти, продуктови дизайнери и социални активисти. Вярваме, че миксът от техните истории и креативността като притегателна сила успяха да вдъхновят публиката, че всеки от нас носи потенциала с делата си да променя и развива средата към по-добро.

МЕЛБА УЧИЛИЩЕ

През 2022-а съумяхме да вдъхнем живот на още една МЕЛБА инициатива – образователните класове под шапката МЕЛБА УЧИЛИЩЕ, които целят да насърчат професионалното развитие и творческото мислене чрез придобиване на нови знания и конкретни умения. Водени от професионалисти и насочени към дизайнери и визуални творци, класовете създават устойчиви знания и умели подходи у студенти, млади или утвърдени професионалисти и визуални творци с уклон към придобиването на нови квалификации. Поканените водещи през 2022 бяха български и международни разпознаваеми имена в своята област, с доказан опит и допринасящи не само за развитието на дисциплината си, но и за развитието на обществото като цяло. Темите ситопечат (с водещ Надежда Георгиева, основател на Sito Studio), стари мебели и 3D принтиране (с водещ Делчо Делчев, създател на Smart Fab Lab), (без)личният поглед в графичния дизайн (с водещи Дима Стефанова и Филип Бояджиев от независимата образователна платформа Know-How/Show-How) и включващ дизайн (с водещ Ивелина Гаджева от независимата образователна платформа Know-How-Show-How) обогатиха присъстващите и им дадоха нови хоризонти за професионална изява. Вече подготвяме изданията за следващата година.

ПЕТО  ИЗДАНИЕ НА ФЕСТИВАЛА ЗА ДИЗАЙН МЕЛБА

Петото поредно издание на фестивала МЕЛБА предложи десет дни, изпълнени със стойностно и увлекателно съдържание на различни локации в София. Събитието срещна българската публика с интересни чуждестранни лектори, направи преглед на най-интересното и значимото от българския дизайн през изтеклата година, проведе класове и дискусии за професионалисти и предложи шест изложби на различни теми. 

Тази година имахме възможността да чуем историите на седем великолепни европейски лектори, които увлекателно разказаха за своите творчески виждания и професионални пътища пред над 200 души в „Топлоцентрала“ и още много, които се включиха и онлайн.

Традиционният акцент в програмата, поредицата Преглед на българския дизайн, тази година имаше свой външен куратор. Марина Драгомирова, студио Furthermore, разви концепцията за Места красота през специално направените за изложбата интерпретации под формата на бижута, ухания, накити, осветление, текстил, керамика, храна, чешми и рециклирани автомобилни фарове.

За първи път организирахме национален конкурс за авторска илюстрация за тениска с тема ВРЕМЕ в сътрудничество с нашите дългогодишни партньори Fashion Days. Интересът бе огромен, а резултатите – изненадващи. От тях избраният печеливш получи шанс да репликира произведението си върху тениски за продажба по време на фестивала, а други 18 подгласници да видят идеите си в голям формат.

Предложихме пет изложби, специално подредени за фестивала на различни локации: „Местна красота. Преглед на българския дизайн 2022. (с куратор Марина Драгомирова), „ВРЕМЕ: поп-ъп изложба МЕЛБА х Fashion Days“, нова поредица годишни изложби „Дипломен проект“, която започна с изложба на Спас Йорданов (керамика), „Разказът на Ателието по керамика и порцелан на Висшето училище за приложно изкуство в Прага“ и „Smart Hungary. Иновации в индустриалния дизайн през 24 примера“. Осъществихме по два ползотворни дизайн класа и две дискусии, насочени към професионалисти. Заредени с множество впечатления гледаме напред към следващото издание на фестивала, което ще се проведе между 2-ри и 12-ти ноември 2023.

БЛАГОДАРИМ ВИ.

Всичко това нямаше да е възможно без дизайнерите и творците, с които работим, без публиката с интерес към темите дизайн и визуална култура, без нашите партньори и съмишленици. През 2022 г. бяхме финансово подкрепени от Национален фонд „Култура“ и „Едногодишен грант“. Благодарим ви, че сте с нас по пътя. С голяма доза оптимизъм за всички мигове, които ни предстои да споделим с вас и през идната година, ви желаем здраве, заряд, вдъхновение, пълноценна и съдържателна 2023.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ! ?

 

Устойчиви практики в дизайна с João Bruno Videira

Броени дни преди последното събитие от поредицата, посветена на устойчивите практики и ролята на дизайна в преосмислянето на наратива за екологичната криза, ви представяме нашите гост-лектори в две последователни интервюта.

Очакваме с нетърпение да ги видим и чуем техните разкази на живо на събитието в Пловдив, във вторник, 22 ноември, от 18:00 ч. в галерия „Капана“.

João Bruno Videira e самоук занаятчия и дизайнер на мебели от 2006-та година насам. Още същата година той създава своята марка água de prata, с която преосмисля употребата на традиционния за Португалия суров материал – вълна. Оттогава той е представлявал Португалия със свой дизайн на различни международни панаири като London Design Fair и Dutch Design Week.

Жоао, първоначално работите като телевизионен журналист. Разкажете ни за радикалната трансформация от журналистиката към създаването на ръчно изработени обекти.

ЖБ: На пръв поглед тези двата свята нямат никаква връзка помежду си, но според мен това не е точно така, защото в крайна сметка аз продължавам да разказвам истории. Просто смених средата. Това също е вид визуална комуникация, но вместо думи и изображения сега използвам цветове и форми.

Разкажете ни нещо повече за техниката си на работа и как ограничавате отпадъка във вашата ежедневна дейност.

ЖБ: Преди всичко работя с вълна, това е избраният от мен материал, а продуктите ми са 100% ръчна изработка. Използвам някои традиционни техники, които съм адаптирал, като например тъкачния стан – трансформирам рамките, които превръщам в тъкачен стан, като тъка директно в изделията. Има и други техники, като например скулптуриране, чрез добавяне, при което използвам ръчно изработени въжета от вълна, които създавам в зависимост от обекта, който
който правя.

Ограничаването на отпадъците присъства трайно в работата ми. Всъщност така започна всичко преди 16 години, когато създадох първия си обект, вдъхвайки нов живот на един стар стол. Ние сме общество от производители на боклук. Преди години все още нямаше култура, която да насърчава повторната употреба, трансформирането на стари предмети в нови и рециклирането.

Откакто започнах да работя в тази област, не съм спирал да насърчавам рециклирането, защото повечето обекти могат да бъдат трансформирани в нови или да имат различна функция и да издържат по-дълго на времето, вместо да се превърнат просто в отпадък. Не само че продължавам да трансформирам стари предмети винаги, когато това е възможно, но също така стриктно следвам политика за нулеви отпадъци в работата си. Всички отпадъци, които създавам, се използват повторно в моите обекти – вземете например камъните от вълна или скулптурите от дървета. Вътрешността им е запълнена с вълнени остатъчни материали. Освен това използвам повторно например стари гуми, като ги превръщам в скулптури от вълна.

Каква е вашата дефиниция за устойчив/кръгов дизайн и мода?

ЖБ: Устойчивостта е съвкупност от добри практики, които допринасят за намаляване на нашия въглероден отпечатък и насърчават нов модел на мислене и поведение. Модел, който включва конкретни мерки във всички етапи на производството – от намирането на подходящи доставчици, до производството и опаковането. Всички тези стъпки се правят в посока опазване на околната среда.

Какво най-много харесвате в работата си като текстилен скулптор?

ЖБ: Най-много ми допада това, че имам свободата да творя със собствените си ръце, което е вид магия. Истинско удоволствие, което е трудно да се опише.

Вашите продукти са естетични, функционални и минималистични. Кои са основните ценности, ядрото, концепциите или стиловете, които представят вашата работа и вас като личност?

ЖБ: Гордея се, че съм открил своя собствен език. Обикновено не съм склонен да следвам тенденциите, просто се опитвам да чуя вътрешния си глас, да бъда свързан със собствената си същност. Надявам се, че това се отразява на работата ми. Преди всичко вярвам, че автентичността и оригиналността са ключовите думи, които определят мен и моята дейност.

Ако в Томар ви дойдат гости, които се интересуват от етичен дизайн и мода, кои места бихте им показали? Кои са „задължителните“ локации, които трябва да посетят (ателиета, магазини, арт пространства, галерии и т.н.)?

ЖБ: Имам късмета да работя в стара фабрика, превърната в пространство за изкуство, където различни занаятчии и артисти творят и си сътрудничат. Така че първо бих им показал сградата, в която работя, където ще могат да видят и други занаяти като например грънчарство, кошничарство и железарство.
Извън това, Томар определено има какво да предложи, въпреки че е доста малък град, но все пак е един от най-древните и важни по отношение на португалската история. Рицарите тамплиери избират Томар за свое седалище през XII в., така че тамплиерите замък и манастирът на Христос на хълма, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО, трябва да се видят, това всъщност е урок по история на изкуството, който можем да слушаме на живо. Имаме също Музей на съвременното изкуство и още един изключителен музей, посветен изцяло на колекция от футболни мачове от цял свят.
Друго нещо, което не можем да пропуснем в Томар и което се случва веднъж на всеки четири години, е фестивалът на подносите. Истинско зрелище е шествието в чест на реколтата и плодородието, по време на което всяка жена носи поднос на главата си.

Устойчиви практики в дизайна с Paulo Sellmayer от Vicara Studio

Броени дни преди последното събитие от поредицата, посветена на устойчивите практики и ролята на дизайна в преосмислянето на наратива за екологичната криза, ви представяме нашите гост-лектори в две последователни интервюта.

Очакваме с нетърпение да ги видим и чуем техните разкази на живо на събитието в Пловдив, във вторник, 22 ноември, от 18:00 ч. в галерия „Капана“.

Paulo Sellmayer е продуктов дизайнер и творчески директор на студио Vicara, базиран в Калдаш да Райна (Португалия). Той има богат опит в ръководеното на процесите на създаване и развиване на марки, колекции и продуктов дизайн. Фокус на неговата дейност е работата с материалите и производствените процеси, свързани с културната история и нейния наратив. Той възприема дизайна като двигател за социално-икономически и културен прогрес.

Паралелно с образованието си по промишлен (2010 г.) и продуктов дизайн (2020 г.), и двете към Висшето училище за изкуства и дизайн в Калдаш да Райна (Португалия), основава брандовете VICARA и Tasco tableware. От 2010 г. насам продукти на Paulo Sellmayer са показвани в изложби в Сао Пауло, Лондон, Милано, Роуд Айлънд, Париж, Мадрид и Лисабон.

Като творчески директор на студио VICARA той работи с клиенти като MAAT – Музеят за изкуство, архитектура и технологии в Лисабон и утвърдени португалски брандове, сред които Sumol + Compal, Sovina и Amorim Cork Flooring.

Поредицата ни от събития, посветени на устойчивите практики в дизайна, се основава на идеята за местни реалности, устойчивост и предимство на качеството пред количеството. Бихте ли ни разказали повече за личната си връзка с тази тема, както и за гледната си точка и мотивацията да участвате в поредицата?

ПС: За мен устойчивостта е равнозначна на това да можем да създаваме проекти в местен контекст, където социалното и икономическото въздействие допринасят за просперитета на общността. Местни дизайнери, местни производители и местни материали. Обектите, с които работим, отговарят на тези критерии, ако са произведени в радиус до 50 км, проектирани са предимно от млади дизайнери, завършващи Висшето училище за изкуства и дизайн в Калдаш да Райна и когато сами по себе си са толкова уникални, че успяваме да продаваме повече качество за сметка на по-малко количество.
С нетърпение очаквам да разкажа в рамките на събитието, организирано от Studio Komplekt, какъв е опитът ни дотук, не само като дизайн бранд, но и като творческа агенция, работеща с местни институции и компании.

Бихте ли ни разказали повече за палитрата от проекти, по които работи VICARA като творческа/културна агенция – как подхождате към един нов проект и има ли такъв, който ви доставя истинско удоволствие?

ПС: Обхватът на дейността ни се простира от проектиране на продукти, чаши за компании за производство на бира и вино или сувенири за музейните магазини, до консултации и менажиране на проекти за големи компании и местни общини. Подходът ни започва с проучване и запознаване с проекта още преди той да започне. Това е много важна стъпка, тъй като обикновено работим като външни посредници. Обичаме да има наративен елемент във всичко, което правим, което означава, че винаги проучваме обстойно процесите, обстановката и всичко останало, което е част от проекта, за да предложим реалистична и въздействаща перспектива. Създаването на продукти, които са трайни и на проекти, които устояват на тежестта на времето, допринася значително за една устойчива практика. А това само може да ни радва.

Какво представлява менажирането на културна агенция в Португалия? Какви са специфичните предизвикателства или респективно предимства?

ПС: Нашето студио се намира в Калдаш да Райна, малък португалски град, където аз и повечето членове на екипа сме завършили Висшето училище за изкуства и дизайн. Родом обаче сме от други градове, което ни дава една различна перспектива, а тя е много важна за широкия поглед към света около нас. Освен това в Калдаш да Райна всичко е регионално и на пешеходно разстояние – пазарът за плодове, ателиетата и работилниците на другите колеги, както и великолепният градски парк. В нашия град критичната маса от дизайнери и занаятчии е доста силна и сплотена, с голям опит в областта на керамиката и стъклото, но също и в тъкачеството и кошничарството. Въпреки че пазарът в Португалия е малък, интересът на хората към дизайна също не е висок, а обхватът на дейността ни е много специфичен и няма много други, които да правят това, което правим ние. Основното предизвикателство засега е именно как да достигнем до международната аудитория.

Какъв съвет бихте дали на младо дизайнерско студио, което започва да работи в общност и иска да усъвършенства занаята си?

ПС: Да бъдеш привързан към дадена общност означава да дадеш възможност на нейните представители, независимо дали те са дизайнери, занаятчии или културни и местни политически институции. Да познаваш занаята означава да бъдеш занаятчия. Това са стълбовете за едно ново дизайнерско студио. Да се свързват социално и да имат значителни технически умения, за да развият съответното поле на работа.

Поредицата ни насърчава производствените процеси в областта на дизайна, които хармонично съчетават традиционното занаятчийство със съвременното. Какво е мнението ви за бъдещето на дизайна?


ПС: Смятам, че дизайнът на предмети, мебели и декорации в Европа измества посоката си от масовото индустриално производство към по-специфична перспектива, насочена към местните занаяти. Бъдещето е сега. Като планета ние нямаме никакво време да отлагаме повече тази трансформация. Затова наблюдаваме много промени във веригите за доставки, производствените методи и наратива на много брандове. Да се надяваме, че това е достатъчно.