Трите „ре“ на дизайна днес

<Статията е написана за Капитал и публикувана през април 2023.>

Разговор с арх. Силвана Аникиарико, която представя в София примери за екологичен дизайн от Италия

Италианският дизайн отдавна се е превърнал в еталон за качествена изработка, занаятчийски детайли, великолепна естетика, наслоявани с години традиции и смели експерименти в една добре развита индустрия. Доколко обаче той е готов да поведе различна революция и да бъде заразителен пример в грижата за околната среда, налагайки иновативни подходи в съчетание със завещаното от големите майстори? Опит да се улови тази нова вълна от енергия в посока мисъл за хората и за природните ресурси прави наскоро откритата в „Квадрат 500“, София, експозиция „ЕкоДизайн. 3Р: Редуциране – Рециклиране – Ре-употреба“.

Куратор на този богат и внимателен подбор от разнообразни примери е арх. Силвана Аникиарико. Тя е сред най-изтъкнатите и дейни хроникьори на италианския дизайн от 90-те години на миналия век досега. Основен фокус в работата на Аникиарико е извеждането на особеностите на италианския дизайн като национално и световно богатство, конкретно през динамичното му развитие след Втората световна война, проследяването на настоящите тенденции и неговото представяне пред различни публики във и извън Италия.Важен момент от кариерата ѝ е полагането на основите на постоянната колекция и курирането на класически дизайн през нестандартни подходи като директор на музея Triennale Design в Милано между 2007 и 2018 г.

В момента арх. Силвана Аникиарико е независим изследовател, критик, преподавател и консултант на обществени институции и компании и пише за италианското списание за дизайн и архитектура Domus.

Силвана Аникиарико
Силвана Аникиарико

Всички представени предмети, продукти и аксесоари в изложбата са резултат от прилагането на устойчиви подходи от италиански дизайнери, с производство, изцяло дело на италиански компании. Трите Р от заглавието на изложбата покриват основните направления в екологичния дизайн понастоящем. Редуцирането или намаляването на изразходваните суровини и на негативния отпечатък върху природата през фокус върху използването на местни материали (в радиус до километър), бързо растящи и лесно приспособими култури (кактус, царевица, корк), такива от органичен отпадък или безотпадъчно производство. Изложени са например пощенски марки от водорасли от Венеция и кухненска посуда с двойна функция от термичен камък.

Вторият раздел от изложбата е посветен на създаването на предмети с мисъл как да се озоват отново на поточната линия, вместо на боклука. Борейки се с широко разпространеното схващане, че рециклираните материали са с по-ниско качество, изложените обекти са показани в ролята си на ценен и качествен ресурс. Знаков е примерът на големите и иконични за италианския дизайн марки като Magis, Artemide, Seletti и Kartell. Те съумяват да оползотворят отпадъци от собственото си производство или излезли от употреба предмети, като ги превръщат в нови.

Енцо Мари (1932-2020) е повлиял на няколко поколения индустриални дизайнери
Енцо Мари (1932-2020) е повлиял на няколко поколения индустриални дизайнери Фотограф : Franco Capra

Последното направление в изложбата е посветено на повторната употреба. Обекти или части от тях са въвлечени в различна типология, често с артистичен прочит или в малка уникална серия. Дали с чувство за хумор като чашите „Евтино Мурано“ от отрязани пластмасови бутилки или вазите от контейнери битова химия на Енцо Мари, те са провокация за различен поглед към материалността и нейната тленност. Експозицията действа обнадеждаващо и отваря практиката към нови подходи за проектиране, предлагане и консумиране на продукти.

Срещаме се с арх. Силвана Аникиарико дни преди официалното откриване на изложбата в залите на „Квадрат 500“.

Завръщате се с изложба в България след повече от 20 години. Какво се е променило оттогава в сферата на дизайна?

Около 2000 г. бях в София със сборна изложба, посветена на 100-те емблематични предмета на италианския дизайн от Втората световна война до края на миналия век. Всъщност това беше и първата голяма пътуваща изложба за италиански дизайн, обиколила света. За мен винаги са били важни две роли в професията ми като куратор – позиционирането на италиански дизайн в света и съставянето на колекции, показвайки по нов начин работата на големите майстори или преоткривайки автори, останали в сянка.

От последното ми идване в София професията на дизайнера е видимо променена. В момента всичко е дизайн. Разбира се, това води и до недоразумения. Не трябва да се забравя, че може да говорим за дизайн единствено когато той е дело на цялостен проект. Новите дизайнери са също така предприемачи, които промотират собствения си труд и дейност. Има и дизайнери, които работят с големите фирми, но те днес са изключения в сравнение със следвоенния период в Италия, когато говорим за подем на този бранш. Тогава предметите са били функционални и удобни и са били създавани най-вече от необходимост, днес ситуацията е различна. Революцията в дизайна в момента започва отдолу нагоре, чрез установяването на различни микроикономики.

Проектът To Re or Not to Re на JVLT/JoeVelutto
Проектът To Re or Not to Re на JVLT / JoeVelutto

От какво се нуждаем днес и с какво дизайнът може да направи живота ни по-добър?

Една от парещите теми днес е устойчивостта. Италианският дизайн отдавна си е поставил за цел постигането на кръгова икономика, но придвижването в тази посока е трудно. В предния век водещо беше свръхексплоатирането на ресурсите и консуматорството. А днес се учим как да щадим околната среда. Решението за мен се крие в синтеза на трите основни действия – редуциране, ре-употреба и рециклиране, именно тези три принципа дават основата и на изложбата.

Има ли достатъчно проекти в Италия, създадени по този устойчив начин? Разкажете ни повече за избора ви на проекти за настоящата изложба.

В днешно време всички дизайнери мислят за устойчивост и много често изследователската дейност е част от практиката им. Дизайнът днес се фокусира освен върху естетиката и лекотата на предметите и върху тяхната локалност от гледна точка на производството. В изложбата са включени например купите на Мартина Таранто, направени от различен тип дървесен материал, получен от бодливата круша (опунция). Това е особен вид кактус, който притежава естествен капацитет за съхранение на вода и се размножава чрез резници. Авторката го изсушава и извлича от него дървесното лико за направата на купите.

Стол от корк на Паола Навоне
Стол от корк на Паола Навоне

Ново решение предлага и Лука Александрини в областта на лютиерството. В сътрудничество със световни изследователски центрове той създава прототип на цигулка от коприна и паяжина. Успехът му се дължи на невероятния и силен звук на цигулката. Именно този проект служи като пример, че биоразградими и алтернативни материали могат да заменят класическите. В селекцията си съм включила и забавни малки проекти като например вазите от цветни картони на младия дизайнер Паоло Улиан.

Какви са вашите наблюдения – вървят ли дизайнерите и производителите в синхрон към въвеждането на нови практики в индустрията?

Едно време са наричали предприемачите „смелите капитани“, защото те не са се страхували да инвестират в новости. Търсенето на иновативни решения винаги е отличавало Италия от останалия свят. Обективно погледнато, винаги е имало кризи в света, но в миналото тези моменти са се явявали и тласък за намирането на решения и за развихрянето на въображението и творчеството.

Днес възприемаме кризите по различен начин, те сякаш ни смазват и притискат. Не сме толкова дръзки, колкото хората преди нас, и не се осмеляваме на напуснем зоната си на комфорт и сигурност. Това е видимо и в дизайна. Много от големите компании днес избират лесния път, като преиздават знакови предмети и колекции от миналото и работят само с утвърдените имена в бранша (отразено в селекцията на експонати в изложбата бел. авт.). Наблюдението ми е, че понастоящем хората в нашата сфера все по-малко рискуват, за да може накрая сметките им да излязат.

Вие оптимист ли сте? Къде виждате италианския дизайн след 10 години?

Светът върви към дематериализиране, метасветове и метаразбиране към всичко около нас. Тенденцията в наши дни е към пълно олекотяване – на нас самите и на материалната ни собственост. Взимам назаем фразата на Алесандро Мендини, че нашата идентичност се оформя на базата на това, което е около нас. Изкуственият интелект поставя нови въпроси, които обаче много точно трябва да бъдат формулирани от нас, за да може той да ни служи по правилния начин. За мен човекът няма да отстъпи водещата роля.

Пейка на Sovrappensiero
Пейка на Sovrappensiero

Какво искате публиката да отнесе със себе си като знание и впечатление от изложбата?

Основната цел на експозицята е да пробуди осъзнаването на необходимостта от опазване на околната среда за нас и идните поколения. Вярвам, че когато видиш стойностни предмети, например от механизми на стари щипки или пък прибори от люспи на домати, ще разбереш, че е време за промяна в навиците и начина на живот. Посланието ми с тази изложба е търсенето и намирането на нов фокус.

Преди София пътуващата изложба е показана в Прага, Доха, Шънджън, Дубай, Хонконг, Вашингтон, Торонто, Тунис, Прищина, Талин, Хелзинки, Триполи, Бенгази и Букурещ. В България пристига благодарение на Посолството на Италия в София, Италианският културен институт и Италианската търговска агенция, съвместно с Националната галерия, и е отворена за посетители до 30.04.2023 г. в Квадрат 500.

Венецианско архитектурно биенале 2023: големите български надежди

<Статията е написана за Капитал LIGHT и публикувана през февруари 2023.>

Вълненията са големи и има защо. България се подготвя за второ национално участие в най-значимото събитие в света, посветено на архитектурата и застроената среда, което се открива в края на май тази година. По-големият залог в случая е дългосрочното обвързване на българската държава и редовното ни присъствие на архитектурното биенале във Венеция.

Организирано от културната институция La Biennale Di Venezia (продуцент и на събития за изкуство, кино, музика, танц и театър), Биеналето с 40-годишна история и 17 издания в актива си е съумяло да изгради имидж на задължителен за участие форум, който служи като ориентир за настроенията и световните тенденции в полето на архитектурата. Темите на всяко издание са кулминация на високата чувствителност, адекватност и всеобхватност на труда на мултидисциплинарни екипи в глобален и локален контекст. Представените проекти са както отговор на заданието на куратора, така и отражение на настоящето, с елемент на догадка какво предстои.

Подробностите около 18-ото издание на архитектурното биенале във Венеция са ясни от края на май миналата година. Кураторската роля е поверена на 59-годишната Лесли Локо, която е от шотландско-ганайски произход. Наред с всички титли, награди (вкл. Орден на Британската империя за постижения в областта на архитектурата и образованието) и изяви като лектор, изключителната Локо е основателка на African Futures Institute (в Акра, Гана) и писателка на фантастика – бестселъри, превеждани на 18 езика.

Кураторката Лесли Локо
Кураторката Лесли Локо Фотограф : Murdo Macleod

Във времена на конфликт, несигурност и разместване на културните пластове, поставената от нея тема „Лаборатория на бъдещето“ провокира размисли в две посоки. Едната е изцяло обвързана с Африка като най-младия и динамично развиващ се континент в света и произтичащите от това бърза урбанизация и хаотичен растеж. Другата е посветена на самото Биенале като платформа за експерименти, споделяне на опит и визии, и разглеждане на архитектурата като фактор за обществено развитие. Лаборатория означава тестване, обмен, впрягане на различни знания и умения в търсене на успешни решения, които според Лесли Локо не са моментални, а изискват дългосрочна работа.

Несъмнен е престижът една държава да е част от тази свръхамбициозна и всепоглъщаща интелектуална архитектурна демонстрация, наречена Биенале. Участието е важно за имиджа и е политическо в добрия смисъл на думата, защото е заявка, че съответната страна е в състояние да представи своя концепция, да лансира имена и да стои адекватно в международен контекст. Ако държавата няма привилегията да е една от 29-те нации с постоянен павилион в парка „Джардини“, тя попада сред останалите 163 държави, членки на ООН, на които при желание срещу наем се предоставя пространство в коридорите на „Арсенале“ – другата най-посещавана локация от форума, или в самата Венеция.

Преди 15 години България за първи път участва с подбор от млади и обещаващи архитекти на 11-ото Биенале за архитектура във Венеция. Под надслов „Bulgaria: Inside the Young Architect“ кураторът арх. Георгий Станишев (брат на тогава действащия премиер Сергей Станишев – бел.ред.) представи работите на избрани млади архитекти. Локацията – остров Джудека, встрани от горещите точки „Джардини“ и „Арсенале“, все пак успя да привлече посетители и медиен интерес. За съжаление, българската държава така и не положи усилия да продължи започнатото. Хроничното отсъствие на България от архитектурното биенале (за сравнение, устойчиво и целенасочено през годините и без пропуск свои павилиони имат далеч по-малки европейски държави като Албания, Косово и Северна Македония) по някакъв начин е и тотален „пас“ спрямо процесите в световната архитектурна практика. Изолация, която е продукт най-вече на дългогодишна институционална ленивост.

Затова второто национално участие на България на архитектурното биенале е голяма новина. Наемането на централна локация във Венеция (Sala Tiziano) за период от три години е гаранция за включване в две архитектурни биеналета и едно за изкуство, и провеждането на два пълноценни конкурса (извън завършилия току-що).

Другото положително нещо, което отбелязаха и журито, и архитектите, участвали в проведения в края на декември конкурс за кураторски проект за националното участие на България в 18-ото Биенале за архитектура във Венеция, е забележителната мобилизация на гилдията. Трийсет и четирите предадени проекта (въпреки извънредно кратките срокове и и ограничения бюджет) са ясен знак за желанието на новото поколение архитекти да се включат и да поставят работата си в световен контекст.

Арх. Борис Тикварски
Арх. Борис Тикварски

КАК ЩЕ ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО?

<Статията е написана за Капитал LIGHT и публикувана през октомври 2021.>

Мащабните, високо бюджетни и масово посещавани културни събития по цял свят са поставени на сериозни изпитания през последните две години. Архитектурното биенале във Венеция бе отложено два пъти през 2020г., за да се открие официално на 22 май 2021г. Сред несигурността около епидемичната обстановка логично това 17-то издание потегли по-свенливо. Без да бъде категоризирано с крайни определения, неговото най-голямо достойнство очевидно е устойчивостта му изобщо да го има. В контекста на постоянно отменяни и дигитализирани версии на фестивали, публиката отново получава шанс да премине през алеите на Джардини и коридорите на Арсенале, за да се докосне на живо до реакциите на архитекти, дизайнери, художници и учени по темата “Как ще живеем заедно?” Дори само този факт дава сигнали за надежда и зарежда с оптимизъм.

Няколко бързи въвеждащи факти за тази свръх амбициозна събирателна акция на архитектурната мисъл: случва се на четна година от 1980г. насам като за всяко издание фондация La Biennale di Venezia кани водещ куратор, който задава основната тема. Сега това е Хашим Саркис, декан на Училището по архитектура и планиране в Масачузетския технологичен институт, който пита “How Will We Live Together?” – заедно като човешки същества, домакинства, общности с политически граници, като обитаващи една планета с поставен на изпитание природен ресурс.
Кураторът подбира участниците за своята Международна изложба (през 2021 – 112 участници от 46 страни), а тези различни по мащаб инсталации са подредени предимно в Арсенале (бивш комплекс от корабостроителници) и в централния павилион в Джардини (градините на Венеция). Другата основна част от Биеналето са националните участия (тази година 60 на брой), предимно концентрирани в постоянните павилиони в Джардини или временно “издигнати” в различни точки на града. Последното се случва чрез наем на пространство в Арсенале или локация в десетките възможни такива, пръснати на територията на Венеция и съседните острови. В съвременната история на България има едно национално участие на Венецианското архитектурно биенале през 2008г. с павилион на остров Джудека, представящ младата сила на страната ни тогава под надслов “Bulgaria: The Young Architects.”

През последните 40 години Венецианското биенале на архитектурата е произвело солидна смесица от футуристичен дизайн, убедителни предложения за социални, екологични и технологични иновации, както и доза неразбираеми, понякога банални, теоретични научни трудове. Навигацията през тях е времеемка и изискваща висока концентрация. Повечето куратори са наясно, че съдържателната част е поразително голяма и свръх натоварваща, сбита в няколко дни напрегнат маратон. Затова и най-силните изложби печелят публиката и критиката със своята ясна и чиста концепция, кратки и комуникативни от пръв поглед реализации, атрактивен и отчетлив изложбен дизайн, бързо четими и добре структурирани текстове и предложения за взаимодействие с посетителя. 2021 наложи хегемонията на QR кодовете. Няма ги тежките разпечатки и всевъзможните каталози. Всяка изложба има свой квадрат за сканиране и четене друг път. Най-мащабното отдаване на QR кода правят германците, които посрещат с празен многокалибрен павилион, бели стени и зали, а техният QR код отвежда във виртуалната реалност на 2038г.

Преднамерено разнообразният подбор от изложби по-долу дава сравнително ясен ориентир към изключителното многопосочие при третирането на темата – като посока и като инструменти за реализация.

Connectedness Pavilion_AllFotos_HampusBerndtson

Дания “Con-nect-ed-ness”: Десетки контейнери покрай сградата на павилиона събират дъждовна вода, за да бъде рециклирана и ползвана в специално обособена градина за отглеждане на билки, които се запарват на чай, който се поднася на всеки посетител, който е поканен да отдъхне в зала, потопена в мека светлина и много течаща вода. Тази циклична водна система свързва посетителите и сетивата с природата и създава усещане за покой и умиротворение сред хаоса и забързаността на света.

САЩAmerican Framing”: Отправна точка e процеса на строителство с характерната и широко използвана в САЩ дървена монолитна гредова и редова конструкция. Добила популярност през 19 век и ползвана в 90% от новостроящите се къщи и до сега, изложбата отдава чест на този фундамент на американската архитектура в три елемента – голяма дървена конструкция-променада пред павилиона, мебели и елегантна минималистична изложба със снимки и макети. Егалитарност и непретенциозност с мисъл за красотата в простите и добре работещи модели.

ВеликобританияThe Garden of Privatised Delights”: изложбата предизвика шумен отзвук заради своята политическа позиция, без да прави компромис с остроумието и привидната шеговитост и лекота, характерна за подхода на британците. Covid-19 само подхранва болезнения проблем в страната, а именно липсата на общи споделени пространства, както публични, така и частни. Преминаването през шест инсталации предизвиква размисли за това как Обединеното кралство би могло и трябва да се отвори за по-широко взаимодействие между публичния и частния сектор за създаването на работещи механизми за споделени пространства за местните общности.

ЯпонияCo-ownership of Action: Trajectories of Elements”: Традиционна дървена японска къща от следвоенния период е разглобена и пренесена на парчета в националния павилион на страната. Впечатляващата акция е съпроводена от богат снимков материал на домакинството от различни периоди в неговата история. Строителните елементи са в ролята на артефакти. В тишината на разглобеното жилище и снимките по стените се крие чувство на смирение – домът като свидетел и член на семейството, като събирателен дух и материя на живота в него, като това, което остава след…

ПолшаTrouble in Paradise”: освен с красив експозиционен дизайн, полският павилион впечатлява с избора на тема, която изследва стереотипите при маргинализирането на постсоциалистическата провинция, особено в случая на Полша, където 93% от площта се счита за селска. Провинцията ще спре да бъде обречена на периферност, когато политици, архитекти, творци и общество спре да възприема големия град като единствената възможност за просперитет.

Сърбия8TH KILOMETER”: Това е историята на Бор – миньорски град в Източна Сърбия, чиято съдба от появата му в началото на ХХ век е подчинена на променящите се курсове на неговата основна икономика. Жителите на Бор разграфяват пространствата на града през съществуващите седем километра – откритият рудник е отправната точка – „нулев километър“ или „края на света“. „Осмият километър“ представлява качествено нов слой с интерпретации за по-нататъшното му развитие извън минната индустрия, замърсяването и бедността.

РусияOpen!”: на фокус е ролята на културната институция да променя нагласи, да подпомага създаването на нови модели на съвместност и да превежда обществото през сложни политически, социални и технологични промени. Проектът се състои от три основни компонента: почти празен и изцяло реконструираният павилион на Андрей Щусев от 1914г. , с което се подчертава новата отдаденост (архитектурна и институционална) на отвореността; геймърска станция; и книга с двадесет и осем поръчани текста, изследващи алтернативни начини на мислене и действие в рамките на (културните) институции.

Израел “Land. Milk. Honey.”: Мрачен хлад витае из израелския павилион, педантично оформен от неръждаема стомана и автоматично задвижвани шкафове, изваждащи и прибиращи препарирани животни, включително и човешки скелет. Зад привидно лъскавия експозиционен дизайн се мумифицират сериозните проблеми, възникнали следствие на селскостопанския просперитет в оспорваната между Израел и Палестина земя. Прекарани през погледа на животните, тежките теми за военен конфликт, смърт и необратима промяна нагарчат на фона на сладката библейска метафора за млякото и меда в страната на изобилието.

Международната изложба в централния павилион на Джардини и в залите на Арсенале крие куп съкровища. Бързо преминаваме и през тях:

raumlaborberlin, “Instances of Urban Practice”: инсталацията, част от международната кураторска изложба, отличена със Златен лъв за най-добро участие. Защото измества вниманието от изградения архитектурен обект към качествените процеси: архитектурата се превръща в поредица от действия на самоорганизация и начин на придобиване на знания чрез овластяване на местните общества, които заемат социална позиция в два конкретни примера: Плаващият университет и Haus der Statistik в Берлин.

Superflux, “Refuge for Resurgence”: Въображаемо бъдеще, в което дивата природа си възвръща градовете, възпроизведено посредством дълга банкетна маса, на която всички същества имат място. Като метафора за устойчивост, адаптация и надежда за екологичната взаимозависимост в един пост-антропоценски свят.

Studio Ossidiana, “Variation on a Bird Cage” изследва обектите, чрез които хората формализират срещите си с птици – хранилки, места за почивка и други като форма на съжителство.

Tomas Libertiny, “Beehive Architecture” – скулптури от пчелна пита, създадени от рояци от над 60 000 пчели. Томас Либертини “подава” на пчелите 3D отпечатани арматури и ги поставя в града. Той нарича процеса „бавно производство“, което позволява минимална намеса в естествения процес.

Lucy McRae, “Heavy Duty Love” – машина, която заменя човешката близост чрез само-изградена интимност в домашни условия и като нов вид спортно устройство, притискащо тялото между слоеве дунапрен.
Skidmore, Owings & Merrill “Moon Village” – архитектите си партнират с Европейската космическа агенция, за да представят „нов тип космическа архитектура”, която обхваща идеята за „устойчива екосистема“ на повърхността на Луната.

Studio Other Spaces е основано от световно известния артист Олафур Елиасон и архитекта Себастиан Беман. Двамата създават масивна инсталация с 50 участници, наречена “Future World Assembly.” Тя е подредена върху кръгъл килим, изтъкан от рециклирана пластмаса от океаните. Това е въображаема управленческа структура, където законодателството защитава правата на не-човешките същества, като дървета, гъби и дори скали.

Всички павилиони са достъпни за разглеждане онлайн тук. Архитектурното биенале във Венеция е отворено за посещение до 21 ноември 2021, билетите са по 25 Евро за еднократен достъп при наличието на личен документ и удостоверение за ваксинация или PCR тест.

МЯСТО ПОД ЛИНИЯ

Градът може да е привлекателен само, ако разполага с внимателно проектирано публично пространство, което да насърчава градския живот и да го прави по-приятен за хората. Това е тезата на Ян Геел в придобилата голяма популярност книга “Градове за хората” (бел. авт. издадена в България през 2016 г. от Жанет 45). Добър и мащабен в размаха си пример за това е нашумялата инициатива Underline в Маями, при която 16 км дълъг коридор под външната линия на метрото от пустош поетапно в следващите години ще се превърне в зелена зона за пешеходно придвижване, отдих, спорт, общуване и изкуство. 

 Наскоро проектът се нареди сред победители в пилотното издание на дизайн наградите на списание Monocle в категория най-добра градска намеса. Приликите с превърналия се вече в емблема за успешна интервенция в публичното пространство High Line в Ню Йорк са съвсем нарочни. “High Line линията заедно с други градски паркове служи за пример и вдъхновение за нас”, споделя в разговор с нас Мег Дали, движещата сила зад проекта. Разликата е, че действието в Маями се развива под линията на метрото, докато в Манхатън то е във височините върху недействащите вече жп линии. Двата проекта заедно с други инициативи за облагородяване на градски зони са се обединели в мрежата High Line Network, водени от мисията за едно ново поколение от публични пространства във времена на силно застрояване и липса на зелени площи.  

В Маями всичко започва с личния ентусиазъм на Мег Дали, която през 2013 г. си чупи двете ръце и изведнъж се оказва пешеходец в Маями. Трудна задача на място, в което връзката между отделните градски площи е възможна най-вече с добре изградената инфраструктура на обществения транспорт и с автомобил. Неспособността на Мег да шофира до физиотерапевта си, й налага използването на метрото и ходенето пеша. Тогава тя открива, че най-бързият път минава под трасето на линията на метрото, което през юли месец предлага така търсените в топлия климат сянка и простор. Оказва се, че тя е единственият човек, който се осмелява да ходи там. Така се заражда  идеята за облагородяване на изоставените пространства под външната линия на метрото в Маями. Зад успеха на проекта се крият многогодишен труд и усилия от страна на сформираното за случая сдружение  “Underline и приятели” за привличане на партньори и съмишленици. В момента реализацията е възможна благодарение на помощта на щата Флорида, Министерството на транспорта на САЩ, Региона на Маями, Общината и частните дарения. Крайната цел е линията между спирките Brickell и Dadeland (7 спирки) до 2024 г. да се преобрази в 16 км парк-коридор, който да свърже отделните градски части и да направи живота по-хубав. С архитектурната задача се захваща известното ландшафтно студио James Corner Field Operations, в чието портфолио са мащабни намеси в града като нюйоркския High Line и Tongva парк в Санта Моника. При Underline стремежът е да се направи изключително място, вдъхновено от даденостите на Маями, което да подобри живота на хората – местни, преминаващи транзитно за работа, колоездачи, тичащи и пешеходци. Потенциалът на новия район дава възможност за разгръщането на разнообразни програми, свързани със спорт, изкуство, социални теми и много други, които да създават усещането за общност в голям град като Маями. 

 

В края на миналата година се открива първия участък от почти километър при Brickell Backyard. Според Мег Дали тази част, макар и най-малка, е и най-сложна, поради голямата натовареност на района; то е в близост до финансовия център на Маями. Мястото вече разполага с велоалеи, пешеходни маршрути, баскетболно игрище, фитнес на открито, градини, места за хранене, игра и почивка. Реакциите на хората са изключително положителни и въпреки наложените от пандемията ограничения, местните се събират да играят шах на специално изработените маси за това, практикуват йога или просто се наслаждават да бъдат на открито. “Ковид кризата доведе до забавяния на проекта, но пък и върна отново желанието на хората към външните активности”, допълва Дали. По случай полученото отличие от Monocle в интервю за едноименния подкаст на медията един от архитектите от студиото разказва, че целта им е била чрез силата на дизайна да проектират отличимо пространство, но добре свързано със заобикалящата го среда. Дизайн решенията изпъкват най-вече със специални произведени градски мебели като столове, пейки, маси и др., доброто осветление и преобладаващия зелен цвят, който символично свързва парка с природата.  

Разбира се, не са и малки трудностите пред инициативата Underline, а именно да се координира живота на натоварено метро движение с паркова площ със собствена програма в плътно заселен квартал. “Наличието на красиво и облагородено място не е достатъчно за неговото успешно развитие, важно е също съдържанието, което то предлага”, казва Мег Дели. Не липсва инициатива и в тази посока и при бърз преглед на събитийния календар на Underline се забелязва програма, която е насочена към разнородна публика  – от семинари как да караш скутер безопасно или турове за различни възрастови групи, през йога и др. спортове, до представяне на публично изкуство или срещи с високопоставени лица на теми като например градска мобилност.

 

С Underline проекта Маями се нарежда сред световните градове, които работят с мисъл за хората и природата. Това личи и от ясно заявена позиция в мисията на начинанието “чрез иновативни градски пространства и творческо съдържание да се свържат хората със заобикалящата ги среда и с тях самите”. Резултатът е в унисон с идеята на Ян Геел за постигането на по-оживени, безопасни, устойчиви и здравословни градове в бъдеще. Дано скоро историята има продължение и в градовете по нашите ширини. 

 

Статията е подготвена от нас специално за Капитал.

Фотография: Робин Хил,  предоставена от Underline

 

ЕСТЕСТВЕНИ НУЖДИ

Обществените тоалетни на една държава са индикатор за нейния стандарт на живот както и за положената грижа, приемане и уважение към различните социални групи. Имахме удоволствието да разучим повече и споделим за LIGHT историята на проекта „Токийска тоалетна“, в който освен архитектура с характер, безупречна чистота, мисъл за всякакви нужди и неочакван подход към една банална тема, преобладава най-вече хуманност и стремеж към по-красивото състояние на живот.

Японската “тоалетна култура” е пословична и без еквивалент в света. Нацията, под чиито тоалетни чинии се криe интелигентна електроника, главозамайващи високотехнологични приспособления и умни водни инсталации, е издигнала в почит чистотата и комфорта като форма на гостоприемство и уважение към себе си и ближния. Въпреки това повсеместното използване на обществени тоалетни в Япония страда от колективна стигма за тъмни, мръсни, миризливи и опасни места. В мащабен опит да преобърне тази представа и подобри условията им преди грандиозния (и отложен злополучно заради Covid-19) старт на Летните олимпийски игри 2020, между 2017 и 2019 японското правителство реновира над 300 тоалетни в страната.

Дали вдъхновена от сензационната мащабност на акцията, или съвпадение на времената, но малко след това организацията с нестопанска цел Nippon Foundation предприема впечатляваща трансформация на 17 обществени тоалетни в квартал Шибуя, Токио, чиито резултати разтърсиха света на дизайна. Фондацията работи в сътрудничество с местната община и с частни партньорства. Под името TOKYO TOILET (“Токийска тоалетна”) тя кани 16 водещи архитекти и дизайнери (предимно японци) да преобразуват напълно вида на съществуващите съоръжения и преживяването в тях.

Към момента в “Токийска тоалетна” се четат 16 от най-блестящите творчески умове: тримата японци, носители на престижната архитектурна награда Прицкер (Pritzker Prize), Шигеру Бан, Тадао Андо и Фумихико Маки, както и Су Фуджимото, Тойо Ито, Масамичи Катаяма, Кенго Кума, Джунко Кобаяши, Марк Нюсън, NIGO®, Майлс Пенингтън, Такеноске Сакакура, Кашива Сато, Казуо Сато и Тамура Андо.

Всяка постройка носи своя индивидуалност, съобразена с даденостите на локацията, в която е разположена. Стъпвайки на фундамента – архитектура с характер, безупречна чистота и мисъл за всякакви нужди – проектът е ярък пример за уникален и неочакван подход към една банална тема. Седем от съоръженията са в експлоатация от есента на 2020, а пускането на още такива до края на 2021 е в ход. Те са оборудвани с удобства и услуги като достъпност за хора с намалена подвижност, обгрижване на бебета, санитарни устройства за деца и дори медицинско оборудване. Впечатляващи са и плановете за ежедневна текуща поддръжка, така че да предразполагат към удобство, сигурност и гостоприемство за следващия посетител. Високото качество на изпълнение – като материали и детайли в дизайна – противодейства на конвенционалното възприятие на обществените тоалетни, дотолкова, че те се превръщат в забележителности и места за отдих извън очевидната си функция.

Правото на тоалетна е неотменно такова на всеки. Средно по седем-осем пъти на ден. Но според доклад на UNICEF и Световната Здравна Организация от 2019 г. от 7.8 милиарда население на планетата около 2 милиарда нямат тоалетни, а 4.2 милиарда нямат достъп до чисти такива. Статистиката води след себе си съкрушителна черна хроника, свързана най-вече с тежки заболявания и ежедневна детска смъртност. В този контекст “Токийска тоалетна” задава ценна посока на размисъл за възможните по-добри обществените тоалетни, един проблясък за възприемане на подобни практики на повече места по света като начин за развитие на обществото, което обхваща уважение към всеки и неговите основни нужди. Оттам и логичното благопожелание – хайде по изненадващ и устойчив във времето начин да запълним липсата на изчезналите или оставени на естествена гибел публични тоалетни в България.

Всички снимки са на Satoshi Nagare, courtesy of the Nippon Foundation.

БЪДЕЩЕТО НА ДИЗАЙНА

Всичко в живота е проектирано по нечия визия за подобряване начина ни на живот – домашните уреди, дрехите, аксесоарите и обувките, обществените и търговски пространства, мобилните устройства, апликациите и уеб сайтовете. Немислимо е да отделим настоящето от вездесъщото влияние на дизайна. Но откога утилитарната и приложна дисциплина привлича толкова силно внимание, поражда крайни мнения и поставя етикети за качество? Кой определя кои са белезите на добрия или пагубен дизайн? Кой взима решения какво да бъде запазено в колективната ни памет относно естетика, функция и послание, с които боравим постоянно и приемаме за фон от средата?

Опит да въведат ред в тези запитвания правят настоящите музеи за дизайн. В тях откриваме познания както за произхода на щипката за пране, така и за знака @ и имотиконите. Началото е поставено през 1852г. от лондонския V&A (Victoria and Albert Museum) – първият в света музей за приложно изкуство, основан като опит да събере благата и демонстрира напредъка на Британската империя след Индустриалната революция. В началото на 20 век в различни точки от света се появяват още подобни институции, чията дейност търси познания за продуктов, промишлен, графичен, моден, социален дизайн, архитектура и други. Понастоящем има вълна от нови музеи за дизайн, обособени във впечатляващи и знакови за градовете сгради, с характерни колекции, които критикуват тенденции чрез смели формати и приканват посетители да знаят повече за фините отенъци на дисциплината – като Museu del Disseny (Барселона), Design Museum Holon (Израел), OCT Design Museum (Шън Жън), M+ (Хон Конг), 21_21 Design Sight (Tокио) и други.

The Design Museum в Лондон е ценен фар за навигация сред огромното количество информация относно история, настояще и бъдеще на дизайна. Основан през 1989 г. от сър Терънс Конран в бяла триетажна сграда на брега на река Темза, в края на 2016г. музеят е преместен в реновираната от Джон Посън (любим архитект на Деян Суджич, на когото посвещава и монография) сграда на Commonwealth Institute в Кенсингтън. Само за първите шест седмици от отварянето на новата сграда, музеят успява да привлече толкова посетители, колкото принципно събира за една година.

 

Фотография: GGardner

Директор от 2006г. на the Design Museum e Деян Суджич. Роден и израснал в Лондон, името с балканска асоциация е наследство от родителите му – имигранти от бивша Югославия. Суджич учи архитектура в Университета в Единбърг, но неговата обвързаност с дисциплината впоследствие преминава изцяло през писателска и кураторска дейност. Кариерата на Суджич обхваща журналистика, преподаване и писане. Акценти в нея са позицията директор на едногодишната инициатива Glasgow 1999: UK City of Architecture and Design, куратор на биеналето за архитектура във Венеция (2002), редактор на списание Domus (2000 – 2004г.) и автор на книги за дизайн и архитектура, които се превръщат в непременна референция (The Language of Things, The Language of Cities, B Is for Bauhaus и други).

Дни преди посещението му в София, разговаряме със Суджич за дизайн, бъдеще и музеи.

 

Относно дизайна:

Дизайнът не е нещо. Дизайнът е метод и обектив, чрез който да разберем света около нас. Когато музеят за дизайн бе открит през 1980-те, в него всеки посетител можеше да открие историята на индустриалния дизайн чрез селекция от добре подбрани столове, експонати които разказват технологична и естетическа история. Те показват ясно, че „функцията“ е много по-сложна от обикновената практичност. Удобството не е обективно качество. То е влияние върху това как изглеждат нещата, върху асоциациите, които пораждат определени форми и цветове.

Днес дизайнът представлява все повече нематериални неща. Смарт телефонът отменя нуждата от камера, музикален плейър, GPS, звукозаписно устройство, географска карта, книга, библиотека и книжарница, будилник. Всеки ъпдейт на софтуера има свойството да създаде изцяло ново приспособление.

Исторически погледнато има различни фази в начина на възприятие на самите дизайнери. Когато бях млад, хората четяха книгите на Виктор Папанек. Той е краен противник дизайнът да бъде разглеждан като маркетингов инструмент, който ни кара да купуваме ненужни за нас вещи. След това се появи дизайнера-звезда, чийто подпис се предполагаше да бъде обосновка за висока цена. Днес пък новото поколение възприема Папанек като герой, защото то е противник на идеята за потребителското общество, смята, че дизайнът е социален проект или такъв с потенциал за критичност. Младите дизайнери използват дисциплината, за да задават въпроси, вместо да дават отговор на такива.

Това, което ме вълнува в момента е понятието за дом. Ние възприемаме дома си като нещо постоянно, със солидни основи, което ни позволява да бъдем самите себе си, но всъщност той се променя със скоростта на всички останали сфери.

 

Фотография: Gravity Road

Относно бъдещето на дизайна:

Винаги се връщам към коментара, направен преди време от Бъкминстър Фулър – амбициозният американски инженер, изобретател и философ, известен най-вече с геодезичния купол: „Най-добрият начин да прогнозираш бъдещето е да го проектираш сам.“ Не съм убеден доколко Фулър винаги е подхождал удачно към изобретенията – неговият триколесен автомобил Dymaxion бе моментален провал, след като се разби в пешеходец на световното изложение в Чикаго.

Един човек, който със сигурност е проектирал бъдещето, е Стийв Джобс. Но дори той, само преди единайсет години, когато представи първият Apple Smart Phone, не е подозирал, че предрича как един джобен предмет ще промени всичко. Без смарт телефоните нямаше да има нито Uber, нито Tinder, нито AirBnB. А именно те промениха начина ни на влюбване, на придвижване в града и изобщо характера на цели градове. Барселона, Ню Йорк и Сан Франциско, например, са ужасени от въздействието на тези процеси върху наемите.

Относно новите технологии:

Темпото на промените се ускорява постояно. Централата на Facebook в Силициевата долина се намира в някогашната централа на Sun Microsystems – компания, която подобно на много други технологични компании е стартирала със студенти от Станфорд в началото на 1980-те. Sun Microsystems се превърна в огромна международна компания с десетки хиляди служители, поместена в сграда на не повече от десетина години. А след това просто изчезна (бел.ав. сред множеството компютърни компоненти, софтуер и услуги на Sun Microsystems е и програмният език Java; компанията е продадена през 2010г.) Дизайнерите на Facebook я разбиват тотално. Работното място прилича все повече на дом. Новите офиси на Силициевата долина са пълни с билярдни маси и дивани, кухненски маси и столове, които не си подхождат.

Социалните медии премахват идеята за неприкосновеност на личния живот и в известен смисъл ни връщат обратно в средновековието с Twitter, който действа подобно на тълпа за масово линчуване, но дигитално.

Amazon промени начина, по който консумираме, като унищожи много търговски центрове и универсални магазини, а също така ни прикани да позволим на напълно непознати да влязат в домовете ни с доставка директно до нашите хладилници чрез Алекса и Ехо системата за гласово разпознаване. Това даде началото на края на клавиатурата като основен интерфейс за общуване с дигиталния свят. Потенциално, тук става дума за следващото революционно развитие след смарт телефона.

 

Фотография: GGardner

Относно ролята на музея:

Музеят за дизайн в Лондон вижда ролята си като показваща на всички ценността на дизайна. Успяхме да съберем голяма аудитория: един милион посетители, откакто отворихме вратите на новата сграда през ноември 2016 г. Организираме изложби, вариращи от модата на Azzedine Alaia до автомобилния дизайн на Ferrari.

Комуникираме най-вече чрез временни изложби. Внимаметелни сме какво колекционираме, защото според нас е важно да показваме това, което притежаваме, а не да превръщаме колекцията си в гробница. Скъпо е да се поддържа и архивира колекция и тъй като се финансираме от частни дарения, а не чрез държавни пари, за нас е важно как харчим средствата си.

Днес много хора откриват музеи за дизайн – например, в Барселона и в Шънжън. Доскоро дизайнът присъстваше в големите музеи в обособен специализиран отдел. Това, на което сме свидетели в момента е, че дизайнът се налага, както изкуството, като важна част от един по-голям културен пейзаж.

Текст Студио Комплект, публикуван първо в Капитал

Деян Суджич ще изнесе лекция на 27 април 2018г. от 19:00 ч. в рамките на петото издание на серията курирани срещи с новатори в дизайна на Генерaтор “Дизайнът е”. Audi с премиерния Audi A7 Шпортбег е партньор на събитието. 

Дни на демократичен дизайн

За трета поред година ИКЕА събира журналисти от цял свят за своето важно събитие Democratic Design Days в малкото скромно шведско селце и централа на мебелния лидер Елмхулт. Демократичният дизайн, в чест на който сме поканени „насред нищото“, както си позволяват да се шегуват домакините, е обяснен многократно от неговия неуморен проповедник и дизайн визионер на марката Маркус Енгман така: „Отлична форма, функция, качество, устойчивост и достъпност (ниска цена).“ Всеки предмет на ИКЕА въплъщава петте съставки – от най-евтината пластмасова лейка до награденото с Red Dot 2016 бюро LISABО.

Медийното събитие е кратко (само ден и половина), стегнато и ударно наситено с информация, така че да накара прекосилите океани от Азия, Америка и Австралия да изпитат високо удовлетворение от поднесеното съдържание. Организаторите достигат нови нива на впечатляваща програма и продуциране на сцена по учебник за едно великолепно и запомнящо се шоу. Подиумът е изумителен, фотогеничен и въртящ заставки от визии, видео, светлини и дори включвания на живо от базата на НАСА в Калифорнийската пустиня.

Пътеводителите през шоуто – Маркус Енгман (Ръководител Дизайн) и Париса Амири (атрактивна шведска ТВ водеща), са приятно отрепетирали всичко, а дизайнерите, канени на сцена един след друг, са мечтаните референции в своите сфери – от архитектура и продуктов дизайн, през мода до музика. Журналистите са посрещнати с бляскава интерпретация на популярната чанта FRAKTA, заплетена от рециклиран материали в Египет и по дизайн на Reform. В нея намираме книга с 12 истории, които стилно и премерено демонстрират концепцията за демократичен дизайн. Примерите са пъстри – създаването на стол от рециклирани материали (в колаборация с известното шведско студио Form Us With Love), използването на възобновяеми природни източници, подобрения в сглобките, фиаско в експериментите и други.

След края на шоуто има и още – разходки из самите колекции, лични разговори с някои от звездите и извозване до тучната зелена поляна с хамбар, дълги маси с бели покривки, полски цветя и най-доброто от северната кухня. Денят приключва късно с лек дъжд и усещането за главозамайващо вдъхновение, приповдигнато от вярата за един по-добър и смислен свят.

Необходимостта от всичко това? ИКЕА повече от лесни за сглобяване плоскости и олекотен пълнеж, повече от синьо-жълти халета с еднакво подредени рафтове и повече от утешителен бюджетен избор за обзавеждане. За организаторите дните на демократичния дизайн са повод да разкрият част от задкулисните магии на ИКЕА със своите мечти, бунтове, геройства, откривателства, налудничави подходи и понякога провали. Да покажат огромното любопитство, движещо процеса им на работа, интересните лица, които работят за тях, мащабите на инвестицията и залозите. Потребителите рядко стигат до историите „от кухнята“. Как например се прилагат едни от най-строгите регулации за производство, опазване на околна среда, справедлива търговия и условия на труд. Или как се поддържат мрежи от сътрудничества със световни организации и учебни институции за иновативни подходи при прототипиране и технологична ефективност. Или за усилията в социални каузи (техният временен дом – подслон за бежанци и райони, засегнати от бедствия спечели престижната награда Дизайн на годината за 2016) през работа с малцинствени и етнически общности и уязвими социални групи (IKEA Social Entrepreneur Initiative).

Изброеното дотук е умело форматирано в няколко впечатляващи с находчивост, красив вид и характерен дизайн колекции, които се настаняват в магазините на ИКЕА в лимитиран тираж още тази есен. Бърз преглед на част от тях по-долу:
zx620_2993215
От разстояние златният зъб и пепитеният ансамбъл, в който Том Диксън излиза на сцената, са почти незабележими. В разговор отблизо става ясно отношението на сдържания и хладен британец към работния процес с ИКЕА и резултатът – колекцията DELAKTIG(която между другото тръгва от провокация на Диксън към ИКЕА да проектира ковчег за масово производство). Философията му за технологична ефективност и стилна интерпретация на сглобки и заварки с усещане за луксозна грубост тук се изразява в изчистени, комфортни, стабилни и лесно приспособими мебели с отворен код. DELAKTIG се позиционира като платформа за сядане, която може да се надгражда, променя или преформатира в различни функции. Кога: февруари 2018 г.

zx620_2993214

zx620y348_2993217

Отсъствието на датчаните Мете и Ролф Хей от събитието в Елмхулт им е простено, веднага след първи взор и допир с резултатите от тяхната колаборация с ИКЕА. YPPERLIG e логична трактовка на философията на HAY – скандинавски дизайн, перфектни форми и изчистен северен стил до последния детайл. Кога: октомври 2017; гама: мебели, осветителни тела, аксесоари и текстил.

Холандският дизайнер Пийт Хайн Ейк се забавлява като дете, когато ентусиазирано и с усмивка обяснява как е успял да разчупи матрицата на масовото производство на ИКЕА и да постигне предмети, които са в стотици бройки, но изглеждат толкова уникални и своеобразни сякаш са правени ръчно. INDUSTRIELL се очаква да обърка монотонността по рафтовете на мебелния гигант със своите умишлени недостатъци, приложени в устойчиви мебели (столът ползва 100% от вложената в него дървесина), разкривени керамични съдове, ленени кърпи с неравни линии и други през пролетта на 2018 г.

DSCF0064 (1)

Долните сътрудничества бяха само загатнати и се очаква да са налични от 2019 г.

zx620_2993220 zx620y348_2993213 zx620y348_2993218

Курирана колекция от COLETTE И DARCEL DISAPPOINTS – присъствието на диван с логото на COLETTE и разхождащата се с усмивка и френска безгрижност основателка на парижкия концептуален бутик Сара Анделман бяха сред приятните изненади на събитието.

Сред най-ярките появи на сцената бе обявяването на колаборацията с NASA & Lund University В пряко включване от симулатора за живот на Марс в Калифорнийската пустиня екип на ИКЕА се подготвяше да влезе и започне работа по любопитна колекция с фокус търсенето на отговори какво е нужно за тригодишно пътуване до Марс, кое прави дома дом, дори той да е там, и как изводите от проучването ще се приложат за домашни условия на Земята.

Под бурни аплодисменти на сцената излезе и основателят на модния бранд Off-White Вирджил Аблоу. Неговото проучване на навиците на млади хора по света в техния първи самостоятелен дом ще послужи като база за експерименталната колекция с мебели и аксесоари.

Марката за висок клас парфюми Byredo е поканена да работи над „невидим дизайн“ за ухания в дома. Очакваме много и със сигурност не под формата на свещ или дифузер.

Шоуто в Елмхулт завършва с музикален пърформанс на четиримата основатели на Teenage Engineering, облечени в бели гащеризони. Дизайнерите на електронни инструменти вече работят над колекцията FREKVENS, която обръща внимание на музиката в дома, предметите за забавно парти и спонтанно събиране с приятели.

Материалът се появи в Капитал в края на юни 2017г.

МЕКА ТОПЛИНА

Попадаме случайно на Instagram профила на Perelic Blankets след препоръка на приятел. Първото впечатление е за продукт, който е отчетливо различен от масово предлаганите одеяла наоколо. Първосигналните референции с най-високия връх в Родопите и възможно най-популярното и превърнало се в национална гордост одеяло са по-скоро далечни.

Дебелото, тежко и изтъкано от боцкаща вълна с шарки на големи квадрати и ленти в червено, зелено и оранжево родопско одеяло тук е рафинирано чрез олекотена употреба на вълната, елегантен и съвременен дизайн на шарка, мотив и цвят и изчистен от излишен шум и суета подход при визуалното представяне. Затова с любопитство търсим да научим повече за марката и за нейното деликатно, но и с уважение към традиционния архетип интерпретиране на вълненото одеяло.

Зад Perelic Blankets стои Деница Попова. Само един уикенд в Берлин през 2006 г. е достатъчен да я накара да остане в града. „Почувствах се на правилното място, интернационално, вдъхновяващо и без социално напрежение.“ До този момент Деница е ангажирана като счетоводител в компания за филмови продукции. Постепенно тя започва да помага на своя приятел във фирмата му за онлайн търговия. Това до голяма степен я провокира да се замисли за собствен бизнес. Perelic Blankets е основан още през 2012 г., но раждането на сина й забавя значително работните процеси. През последните няколко месеца Деница се е заела отново с марката с нови сили и голям ентусиазъм.

Първото любимо одеяло
„Оказа се, че едно одеяло от къщата на баба ми, което се е запечатало силно в моите спомени, е било изплетено от нея за майка ми като бебе, а после и ние сме го ползвали като деца. То е триъгълно и може да се използва както за бебешко одеяло, така и за шал за възрастни. Изработено е от много различни цветове на тънки ленти с дълги тъмносини ресни по края. Тази година баба ми изплете същото, за спомен.“

Началото
„Искаше ми се да се занимавам с тъкане на килими, може би защото баба ми е от Котел, където за жалост занаятът замира. След време прецених, че е доста трудоемко и ще го оставя за по-късен етап. Тогава лесно и логично се появи идеята за одеялата, най-вече заради работата с вълна. Започнах първо с търговия на вълнени одеяла. Закупих готови такива от фирма, която открих в интернет. Това ми помогна да добия бързо знания за занаята. Отне ми повече от година, преди сама да започна да подбирам цветовете, а след това да определям и моделите. Името „Перелик“ е обвързано с родопското одеяло, ненадминато по дизайн и издръжливост. Хареса ми и звученето.“

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT.

ЕЖЕДНЕВНИ РЕЛИГИОЗНИ ОБЕКТИ

Авторският почерк на Нева Балникова трудно може да остане незабелязан. Бижутата и обектите й са лесно разпознаваеми и правят впечатление с нестандартния си дизайн, любопитната комбинацията от материали и със свойството си често да дават нов живот на предмети от ежедневието ни. Въпреки търсенето на все нови подходи в работата си самоуката дизайнерка остава вярна на характерния си вече стил – груби и сурови на пръв поглед форми и материи, съчетани в прецизно избрани цветови комбинации.

В България Нева Балникова е вече сред утвърдените млади бижутери и един от любимите автори на по-смелите в аксесоарите за носене. Следваща стъпка в развитието й на творец е излизането на нов пазар.

Срещаме се с нея по време на подготовката й за първата й самостоятелна изложба в чужбина. Галерия Fritz в Берлин, където тя от няколко години продава селекция свои бижута, става домакин на експозицията. Началото на това сътрудничество е от преди няколко години, когато дизайнерката обикаля за вдъхновение различни галерии в немската столица. „Тогава много се учудих на типичния немски характер в излагането на бижута в старомодни стъклени витрини, който можеше да се види на повечето места, стори ме се в несъответствие със съвременността на обектите“, разказва тя. Галерия Fritz се оказва различна в това отношение и също така много отворена към млади автори като нея.

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT

АТЕЛИЕ БАУ-УАУ

Atelier Bow-Wow съществува от 1992 г., а интересите на неговите основатели Момойо Каиджима и нейния партньор Йошихару Цукамото варират от изследване на градската среда до архитектурен дизайн и публично изкуство. Те са сред високо продуктивните и известни по цял свят представители на японската архитектура, запленени от пространствената изобретателност, а не от естетическите парадигми. Тяхното привидно безгрижно като звучене име маскира изключително мъдра и подчинена на изследвания практика, без това да ги превръща в „архитекти на хартия“.

Atelier Bow-Wow имат десетки реализирани проекти за къщи, обществени сгради и публични пространства, публикувани книги по различни теми – Made in Tokyo, Contemporary House Studies, Echo of Space/Space of Echo, Graphic Anatomy, Behaviorology, както и изложби и преподавателска дейност.

Поводът за представянето им е деветото издание на One Architecture Week и очакваната лекция, която Момойо Каиджима ще изнесе по време на форума на фестивала (8 октомври, събота). В тон с последните две издания, при които директорът Любо Георгиев заедно с кураторския екип създаде последователност от интерпретации на една основна локация – квартал Капана (2014) и река Марица (2015), сега във фокус е третия по големина панелен квартал в страната – Тракия, а обединяващият мотив е ДЕЙСТВИЕ! Полезни практики от панелните квартали. Програмата е богата, може би сред най-силните от създаването на фестивала досега. Но по-важният и с остатъчен ефект момент е активирането на гражданите да разберат смисъла и ефекта от приложението на дисциплината в техния живот и да се включат в изграждането на заобикалящата ги среда, така че тя да им е по-удобна и приятна за ползване. На тази кауза са подчинени извършените от екипа досега проучвания, разговори с обитатели на Тракия, последвалите временни и постоянни намеси в междублоковите пространства, заснемането на документален филм, както и подготвената за времето на фестивала програма, наситена с разнообразни работилници, изложби и лекции.

В този съдържателен контекст Atelier Bow-Wow са логични участници в темата за панелните квартали. Не толкова с опит в подобни места, колкото с паралелите, които могат да се направят между богатият им опит и многопластови проучвания в сферата на поделянето, усвояването и приобщаването на публични и частни пространства. Те са пленени от Токио и микро постройките, които спорадично заемат градските пролуки по своеобразен начин, сгради с любопитни форми и находчиви решения за прозорци, дренаж, климатик и др. Двамата търсят, описват и анализират тези архитектурни проявления с термина Pet Architecture / Aрхитектура домашен любимец. “Харесва ми да наблюдавам как сградите се появяват от земята, от хората, от ежедневието, от някои краища на града, което изглежда като почти случаен процес. Този вид сгради ясно показват отношението на нашата практика към архитектурата и как тя може да отиде далеч отвъд стойността за красота или грозота,” обяснява Йошихару Цукамото. Atelier Bow-Wow работят и живеят в къща в Токио, която до голяма степен е сякаш наместена в привидно тясно и невъзможно място. Градейки с височина и отвореност в интериора, те използват всяко едно свободно място и постигат чудеса при предоставянето на варианти за качествен живот дори в пренаселени урбанистични места.

В традиционен японски минимализъм Момойо Каиджима предоставя блиц интервю по повод своето посещение в Пловдив:

  • Откъде идва името Bow-Wow?

Харесваме едно куче.

  • Какво е архитектура?

Живот и култура.

  • Основите на вашата практика са:

Живот и култура в обществото.

  • Как обществото да се интересува повече от смисъла на архитектурата?

Като чете за архитектура и намери смисъла й с познания.

  • Кои са механизмите за участие на гражданите в създаването на градската среда?

Съвместност.* 

*(Atelier Bow-Wow са запленени от рядко ползвания в архитектурата термин commonalities. Срещат го единствено в трудовете на Louis Kahn. През тази дума те размишляват над възможността да се възстановят съвместните практики в архитектурата чрез споделянето на процеса на правене на архитектура с хората. През 20 век индустриализацията води до период на икономически растеж. И въпреки богатството, връзката с обществото се губи. Науката за архитектурното поведение е наука за поведението на хора, сгради и физически феномени с цел техния оптимално добър начин на живот в специфичния им контекст. Науката се фокусира върху повтаряемите, ритмични, споделени аспекти на поведението и премества архитектурният дизайн от индивидуално базиран до  обществено споделен. Atelier Bow-Wow се аргументират, че през съвместността архитектурата може да установи нови връзки с и в обществото.)

  • Вашата спекулация за развитието на панелните квартали?

Различното значение в контекста.

  • Споделете мъдрост от вашия опит:

Да достигнеш до съвместност.

  • Какво е любопитно за вас в Пловдив?

Всичко.

  • Работното ви вдъхновение в момента:

Традиционните народни японски къщи Machiya и Minka  

  • Книгата, която бихте препоръчали на любител и професионалист архитект:

Commonalities на Atelier Bow-Wow!

  • Ако стартирахте сега като архитект, бихте се занимавала с:

Рибарско селище и гора.