СЪЖИВЯВАНЕ НА СТАРИ МЕБЕЛИ С 3D ПРИНТИРАНЕ – ВТОРИ КЛАС НА МЕЛБА УЧИЛИЩЕ

След успешния първи клас на МЕЛБА УЧИЛИЩЕ – с Надежда Георгиева от Sito Studio, отправяме поглед към Делчо Делчев, създател на Smart Fab Lab. Той е главният герой на втория образователен клас и заедно се спряхме на темата „Съживяване на стари мебели с 3D принтиране“. БОКЛУЦИРАМЕ 3D ще се проведе в две съботи – на 4 и на 11 юни от 10:00 до 18:00 часа.
Участниците влизат в детайла на 3D принтирането, но трябва да имат предварителни умения като триизмерно чертане или самоподготовка специално за курса (Rhinoceros, Fusion 360, AutoCAD или друга чертожна програма). Софтуерът за 3D печат се разучава и използва по време на работилницата, както и инструкциите за ползване на самия 3D принтер. Работи се на CURA 4.1 и Ultimaker 2+/3.
Класът е за хора, които искат да материализират въображение и идеи, възползвайки се от съвременни технологии за прототипиране, провокирани от захвърлена на боклука стара счупена закачалка. Всеки участник получава допълнително ваучер за 10 часа 3D принтиране, които могат да се ползват до края на годината. Резултатите от класа ще бъдат включени в поп-ъп изложба.
И в двата дни за всеки включил се в класа има индивидуално менторство при изчертаването на задачата в работно и извънработно време. Участниците имат две седмици отворен достъп да 3D принтират своите проекти, използвайки резервационната система на Smart Fab Lab.
ПРОГРАМА
4 юни, събота, от 10:00 до 18:00 часа
– Въведение в 3D принтирането с кафе в Smart Fab labs
– Поставяне на задачата
– Подготовка на файловете за печат в CAD среда
– Начало на проектирането – ескизи, изчертаване на съществуващия обект, измисляне на решения
11 юни, събота, от 10:00 до 18:00 часа
– Създаване на G-code и настройки за триизмерен печат
– Подготвяне и стартиране на машината, възможни проблеми и решения
– Индивидуална работа с готови файлове, свалени от мрежата или с вече създадените проекти, индивидуални тестове с 3D принтера
*Броят на участниците е ограничен – до 10 души.
МЕЛБА ИНИЦИАТИВИ ЗА ДИЗАЙН стартира през 2022 г. МЕЛБА УЧИЛИЩЕ – серия от образователни класове, които целят да насърчат професионалното развитие и творческото мислене. Класовете се водят от утвърдени дизайнери и визуални творци, които с дейността си допринасят не само за развитието на дисциплината си, но и за развитието на обществото като цяло.
Делчо Делчев е сред ярките трансформатори на средата ни. Архитект по образование и неуморим деец по сърце, той е сред основателите на известната група Трансформатори. Впоследствие се оттегля, за да се впусне в създаването на български клон на международната верига SmartFabLab, понастоящем успешен инкубатор на смислени прототипи, някои от които изведени до масово производство. Той е добре запознат с даденостите на Габрово, а през 2013 е част от екипа, подготвил Културната стратегия на града. Делчо умело ще напътства участниците в хакатона с експертност по теми за архитектура, урбаниизъм, наследство и намеси в градската тъкан.
БИЛЕТИ
Редовен билет – 100 лв.
Студенти и ученици – 85 лв.
Заявете своя билет на hello@studiokomplekt.com със заглавие: Design Class 3D Printing. Ще ви отговорим с детайли за заплащането по банков път.
Организатор: Комплект
Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“.

ЗА БЛАГОТО НА ОБЩЕСТВОТО

Германецът Матиас (Matthias Kreutzer) и шведът Йенс (Jens Schildt) са графични дизайнери, базирани в Амстердам и Стокхолм, студиото им Our Polite Society гостува в София в рамките на Know-How/Show-How Summer School (29 юни – 10 юли).

Двамата работят списания и книги, създават визуални идентичности за събития, пространствено оформление на изложби, както и нови шрифтове. Техни проекти са включени в дизайн колекцията на Stedelijk Museum в Амстердам, а книгата им за модния дизайнер Елиза фан Юлен (също ментор в Know-How / Show-How) е с награда за дизайн в Холандия за 2014 г.

Йенс преподава в Стокхолм, а Матиас – в Кралската академия за изящни изкуства в Хага. Главно действащо лице в работилницата на Our Polite Society в София ще бъде самият град и знаците в него – светлина, обекти, сгради, надписи, рисунки, дървета, дрехи, птици и дори жестове. Колекцията от тези знаци накрая дизайнерите и участниците в работилницата ще превърнат в шрифт.

Каква е запазената ви марка като дизайнери?

Типографията. Отскоро се вълнуваме от темата на хиперграфията – концепция, влязла в употреба благодарение на френската артистична формация Lettrists, която определя всеки вид на човешкия изказ като писменост.

Изданието за модния дизайнер Елиза фан Юлен беше избрано сред книгите с най-добър дизайн за миналата година. Каква бе концепцията ви за оформлението му?

Прехвърлихме идеите на Елиза фан Юлен от модата върху дизайна на книгата. В средата на изданието например могат да се видят снимки от работния процес на Елиза, които съчетаваме със снимки на нейни модели. Самата визия е принтирана в голям формат и когато се сгъне във формата на книгата, естествено се създават нови гънки, трансформиращи визуалния материал. В някои разтвори черният конец, с който е зашита книгата, стои до разрязаните модели блузи на Елиза.

Работите предимно с печатни медии. Каква според вас е ролята на принта в епохата на пълна дигитализация?

Типографията придобива плътност единствено на хартия. Всъщност навигацията и структурата са нещата, които ни вълнуват на екран, в този случай ролята на типографията остава второстепенна, малко като в началото на историята на печата, когато машината е била по-важна от човека зад нея. В момента няма много шрифтове, които да са направени само за екран, повечето са дигитализирани версии на шрифтовете за печат. Следващото поколение дизайнери – някои от нашите студенти вече го правят – ще задълбаят в тази посока. Това ще стане, когато в обучението за графичен дизайн се включи задължително и програмиране.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ИЗКУСТВО, ИСТИНИ И ВИДЕО

 Срещаме Десислава и Райна в музея за съвременно изкуство Софийски арсенал (САМСИ), след като са заснели видеоинтервю с художника Вито Валентинов по повод участието му в сборната изложба „Пространство – публика“ за своя онлайн канал „Бюро артрекърд“. От 2013 г. Деси и Райна регулярно отразяват случващото се в българската художествена сцена с видеодокументации, предлагайки по този начин алтернатива към стандартното представяне на съвременното изкуство в медиите. В работата ги мотивира липсата на подобна онлайн платформа у нас и наличието на много такива по света.

Двете се запознават през 2012 г. по време на работата си за международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary, в който Десислава Павлова отговаря за съдържанието, а Райна Тенева – за видеодокументацията на събитието. Тогава решават да продължат да правят кратки филмчета за българското изкуство заедно и стартират свой собствен видео арт канал. Две години по-късно тяхната платформа е вече факт. Обект на внимание за „Бюро артрекърд“ са самите художници, кураторите, институциите и организаторите на събития за визуални изкуства.

Какво ви накара да създадете „Бюро артрекърд“?
От една страна, за нас е много интересно да се занимаваме с правенето на видеата – всяка документация изисква различен подход и работа, тъй като самите художници и техните произведения са много различни. Историята зад всяка изложба е много индивидуална. От друга страна, виждаме смисъл от крайния резултат и това ни радва. Самите видеа са причина за обмен на идеи в професионалните среди, надяваме се в бъдеще документациите ни да достигнат и до по-широката аудитория и да спомогнат за по-доброто разбиране на съвременното изкуство.

Видеоновината по-силна ли е от текстa?
По-силна e, защото визуалният образ се помни по-трайно, но е и по-слаба заради липсата на сериозен анализ или критика. Едно от предимствата на видеоматериала обаче е, че по по-достоверен начин предава цялата атмосфера и маниера на интервюирания човек. В нашия случай аудио-визуалната медиа е подходяща, защото темите ни са свързани с визуални изкуства. Освен самите произведения виждаме и чуваме самите автори или пък кураторите на изложбите, които обикновено остават скрити за публиката в галерийните пространства. Идеята на филмите е с натрупването им да се създаде архив.

Как се вписвате с вашето съдържание в медийната среда в България, най-вече в обстановката на липса на сериозна културна журналистика?
Бъдещето на културната журналистика е в интернет пространството, където всеки сам трябва да си измисли подходящ начин на работа, което всъщност прави ситуацията интересна. Друг е въпросът дали може освен интересно да бъде и успешно. Ние не си задаваме въпроса за позиционирането ни в медийната среда тук, защото няма други като нас. В момента дори не възприемаме „Бюро артрекърд“ като медия, а като канал, който предлага определен тип съдържание. Може би в някакъв момент ще станем и медия, но на този етап е рано да го твърдим.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.