HAY на 20 години

СКЛАДА отбелязват 20-годишния юбилей на HAY със специално събитие на 14-ти май с представяне на книгата посветена на тях, изложба с техни продукти и HAY Mini Market. Разговоряме с Галя Дзаннато от СКЛАДА.

Представете СКЛАДА накратко?

СКЛАДА е  място  за хора, които са вдъхновени от дизайна и ролята му в света в момента. Стараем се да бъдем информирани, да имаме актуален поглед върху нещата, които се създават. СКЛАДА е вдъхновен, през далечната 2008 г., от концептуалните пространства в Милано, Лондон, Амстердам… Също така от Винченцо де Котис в лично качество, от Росана Орланди, от Dover Street Market, както и галерии като Nilufar, Kreo, Aram. Тяхната работа е само сън. Реалността ни отведе още в началото към компании с иновативен подход, каквито бяха Moooi, когато се появиха, Established and Sons и след това Hay.

Галя Дзаннато, основател СКЛАДА и Nо8

Откога датира партньорството ви с марката? С какво се отличава HAY от останалите брандове в портфолиото ви?

HAY е най-знаковата дизайн компания в момента. Отличава се с иновативност и автентичност в продуктите и с много положителен заряд. HAY работи с млади дизайнери – избрани са заради таланта си, което води до прекрасни решения на достъпни цени. В същото време в портфолиото на HAY се срещат известни имена като братя Бурулек, Наото Фукасава, Мюлер Ван Северен. Харесвам подхода им към работата с изключително професионално отношение на много високо ниво. Обожавам тази комбинация – да правиш сериозни неща с много лекота и радост, сякаш не полагаш усилия.

Palissada Chaise Lounge, Bouroullec Brothers

Как правите подбора на мебели и аксоари на марката, които продавате?

Разбира се, че се съобразяваме с местните търсения. Това, което правим, е да представяме продуктите спрямо идеята, която е заложена в тях – публиката разбира това много добре. В последствие хората избират спрямо собствените си нагласи. Много често сме на едно и също мнение с клиентите ни. В България има малко стигма относно това да избираш спрямо желанията си. Винаги се търси и още една опорна точка във функционалността. Сякаш не е достатъчно просто да харесваш нещо. Това, което ние се опитваме да постигнем с нашите клиенти, е да ги накараме да бъдат съзнателни в избора си и да не се страхуват от него. Ние гарантираме качеството, а от тях искаме да бъдат искрени в желанията си. 

Кой е любимият ви техен продукт и защо?

Доста са. В момента много любим ми е столът Rey, поектиран е през 70-те години от швейцарския дизайнер Бруно Рей. Но също и столът Revolt. Има нещо древно в тях, а в същото време са много модерни и актуални. Харесвам и дивана Hackney – с тази идея да му се пречупва гърба, сякаш е лист хартия. Много ми допада и Colour Cabinet и библиотеката Woody. Oсветителните тела Matin и Bon Bon също са чудесни. 

Rey Chair Family

Как възприема българската публика мебелите и аксесоарите на HAY и как се променя отношението през годините? 

HAY вече придоби известност и хората я познават и търсят. Пък и това е много динамична компания. Тя се развива и с времето и става все по-богата на предложения. 

HAY е начин на мислене, начин на живот. От една страна те притежават тази типична скандинавска семплост и чистота, но от друга всеки път са отворени за експеримент и приключение. Считам тази компания за една от най-иновативните в областта на дизайна.

С какво ви впечатли книгата посветена на 20 годишния юбилей на HAY oт издателство Phaidon? Защо е полезно да я имаме в библиотеката си?

Книгата е прекрасна, защото ни кани да бъдем част от пътешествието, наречено HAY, започнато през 2002 г. от двама млади хора – съпрузите HAY. За всеки професионалист – дизайнер, архитект, артист, тази книга е ценност от първа величина. Подава ти ръка в твоите собствени търсения и колебания, а в същото време ти посочва и начините, как да направиш възможен един проект. За всички останали хора е  незабравим разказ за хората, които стоят зад всеки продукт. Освен това си е истинско удоволствие дори само да я разлистваш и да разглеждаш прекрасните фотографии.

HAY традиционно си сътрудничат с някои от най-големите звезди в дизайна. Кои техни колаборации са най-знакови за развитието на бранда и кои са вашите лични фаворити?

На този въпрос май е по-добре те самите да отговорят. За мен e важно, че зад всеки продукт стои дизайнер, който го е измислил през своите лични вдъхновения и това прави HAY наистина уникална компания.

Koй е най-успешно продавания им продукт при вас? 

Може би това е диванът Mags Soft. Той е комфортен, модулен и като дизайн изключително пасва на съвременното динамично градско живеене. Други са колекцията на Hee Welling – About a Chair, както и масичките Slit Table, Tray. Сред фаворитите е симпатичната масичка с дръжка Don’t Leave Me на датчанина Томас Бентзен. Аксесоарите HAY, които представяме в нашия магазин Nо8,  винаги свършват първи. 

Mags 3 Seater Sofa

Какво да очакваме от HAY в близко бъдеще?

Очаквам да разширяват гамата на продуктите за дома. Вече имат легло. Вероятно ще има и друг модел. Може би ще има и истински гардероб. Все неща, в които е трудно да си интересен, но те ще успеят, защото го могат.

Представяне на книгата по случай 20-годишния юбилей на HAY с изложба и продажба на аксесоари на марката с 15 % намаление нa 14-ти май от 11 до 18 часа в СКЛАДА, ул. 6-ти Септември 55А, София

КОМПЛЕКТ ТЪРСИ: КООРДИНАТОР НА ПРОЕКТИ В КУЛТУРНАТА СФЕРА

Ние сме Студио Комлект (Бояна Гяурова & Адриана Андреева) – творчески колектив за културен мениджмънт. Студиото разказва, продуцира и показва съвременните тенденции в дизайна чрез статии, изложби и авторско съдържание, онлайн и на живо. 

Акцент в портфолиото ни са МЕЛБА Инициативи за дизайн, които се разрастват постоянно и включват динамичен онлайн архив  за български дизайн; живи събития с актуални проекти на местни герои на дизайна, обучителни класове и годишен международен фестивал за дизайн. В момента работим и по проект за развитието на Шести участък в Габрово, по серия от събития за популяризиране на практики на тема устойчивост в дизайна, както и по представянето на български профили в международната платформа Homo Faber.  

Ролята

Като част от нашия екип, ще участвате в целия процес по осъществяването на динамичната ни програма – от измислянето на идеята, през комуникацията, реализацията, до отчитането на резултатите. Ще имате важна роля в култивирането и поддържането на отношенията ни с външни сътрудници, подизпълнители, медии и потенциални бизнес партньори. 

В допълнение към текущата работа по проекти, ролята Ви ще включва участие в разработването на нови идеи за развитие на дейността, както и грижа за публичния образ на организацията чрез каналите за комуникация – социални медии, уеб сайтове и бюлетини.

Предложението

Предлагаме трудов договор на пълен работен ден и работа от офис или дистанционно. Като част от екипа ни, ще имате възможност да изградите отношения в съвременната културна и дизайн сцена – както в локален, така и в международен план.  

Какво търсим

Разрастването на дейността ни изисква вливане на нова креативна сила в екипа. Търсим човек с интерес към съвременната култура и дизайна и с желание за професионално развитие в областта на културния мениджмънт. Ценим качества като инициативност и находчивост, а видът на дейността ни изисква ангажираност. Важни са отличните организационни и комуникационни умения, както и желанието за работа в екип.

Ако смятате, че сте правилния човек за нас, ще се радваме да се запознаем.

Срок за кандидатстване:

20 юли 2022

Дата на започване на работа: 

1 септември 2022 г.

Необходими докумети

  • Мотивационно писмо до една страница
  • Автобиография
  • Препоръка от предишен работодател – при наличие

Кандидатствайте с имейл на hello@studiokomplekt.com – subject Work with Komplekt.

СРЕЩА НА ЖИВО В ЛЮБЛЯНА

Десетата партньорска среща по международния проект „Креативни индустрии за нови градски икономики в Дунавския регион“ (CINEMA), финансиран по Програма за транснационално сътрудничество „Дунав 2014-2020“ (INTERREG) се състоя на живо в Любляна.

По време на три-дневния ни престой наш домакин са Словенската търговско-промишлена палата. В рамките на два работни дни имахме възможност да се запознаем на живо с останалите партньори и в работни групи да дискутираме плановете си за прилагане на инструментите за обживяване на различни градски части и пространства със силата на творческата индустрия в набелязаните по проект пилотни места.

Допълнително се запознахме с Любляна и нейните забележителности. Също така посетихме ключови места в града, посветени на творческите индустрии като бъдещия център за иновации ROG и галерията за дебютиращи автори в бившия рибен пазар в центъра на Любляна.

Също така видяхме добри идеи за освояване на градското простраство в място с мисъл за гражданите. Пример за това е скейт парк в центъра на града.

По време на срещата ние, от Студио Комплект, имахме възможност да представим идейния си проект за използването на разработения от нас инструмент за културни сътрудничества в 6-ти участък в Габрово.

Новият ЕТЪР – част 1

Етнографският музей на открито ЕТЪР край Габрово е първият по рода си музей в България, който поставя посетителите в непосредствен контакт с миналото. Китният, специално изграден комплекс, известен със своите занаятчийски дюкяни и красива природна среда е открит през есента на 1964 г. и оттогава успешно привлича туристи от цял свят.

Ето защо, когато до нас достигна новината, че по инициатива на ЕТЪР и община Габрово се води вътрешен конкурс за обновяване на визуалната идентичност на музея, бяхме положително впечатлени. Разчупването на статуквото, привличането на водещи български дизайн студиа за работа по проекта, както и осъвременяването на подобна институция, възприемаме като важна крачка напред и пример за подражание в този сектор.

В деня, когато се представят резултатите от работата по създаването на нова визуална идентичност на Етнографски музей на открито ЕТЪР от нейния автор Красен Кръстев, победител в проведения през това лято конкурс, говорим с д-р Светла Бориславова Димитрова – Директор на ЕТЪР и с Борил Караиванов, основен двигател на качественото провеждане на конкурса. Специално благодарим на Бойка Огнянова от Urbanistas. за оказаното съдействие.

01-EMO-Etar--6732

Разкажете повече за решението си да промените визуалната идентичност на ЕТЪР:

Защо бе настъпил момента за това според Вас?
Светла Димитрова: Всичко започна от намерението ни да направим нов сайт на музея. По време на обсъжданията стигнахме до идеята, че имаме нужда от ново лого, подбиране на подходяща цветова гама и шрифтове.

Каква бе началната Ви мотивация и промени ли се с времето – в каква посока?
С.Д.: Идеята за новото лого ни накара да мислим за по-цялостна промяна във визията на музея – указателни и информационни табели, визитки, плакати, листовки, брошури, сборници и др. Всяка година издаваме дипляна със събития от културния ни календар и искахме тя да изглежда по-добре и по-съвременно. Търсихме добри примери в сродни институции сред европейските музеи на открито, сред водещи музеи и галерии. Разбрахме, че имаме нужда от проект за нова графична идентичност.

Кои бяха някои от елементите от досегашната идентичност, които много държахте да запазите?
С.Д.: Не поставяхме такива изисквания. Говорихме с дизайнерите, показвахме им експозициите, печатните и рекламните материали, предоставихме им множество снимки. Опитвахме се да бъдем в услуга, но без да налагаме мнение.

Какво искате да излъчва и „говори“ на света новата визуална идентичност?
С.Д.: Новата индентичност, според нашия екип, трябва да ни прави лесно разпознаваеми, да подчертава ролята ни на пазител и продължител на традициите, да откроява отделните събития, но да я ясно, че те са дело на музея, да внушава приемственост и модерност.

Защо решихте да действате с вътрешен конкурс и как стигнахте до избора на Борил Караиванов и поканените участници?
С.Д.: Първо избрахме Борил Караиванов, като експерт, който да ни съветва какви стъпки да предприемем. Запозна ни нашия фотограф Росина Пенчева. Това беше много вярна стъпка, защото в негово лице намерихме не само добър специалист, но и приятел. Дадохме си време взаимно да се опознаем. Обсъждахме различни варианти, но избрахме вътрешния конкурс, за да можем сами да подберем участниците.

08-EMO-Etar--2003

Съвпада ли решението на журито с Вашето виждане?
С.Д.: Аз бях член на журито. Правих вътрешно допитване до колегите, за да разбера техните предпочитания и нагласи, но решението бе взето единодушно от журито, след обсъждане на предложенията.

Наложи ли се да направите компромис и в какво отношение бе той?
С.Д.: Не, не сме правили компромиси.

С какво се гордеете най-много по отношение на новата визуална идентичност?
С.Д.: Ще използваме шрифт с българска форма на кирилица, разработена специално за нашия музей.

20-EMO-Etar--7050

31-EMO-Etar--9190

Какво предстои за адаптиране на идентичността в дейността на комплекса?
С.Д.: Очаква ни много работа. Ще направим програма на времевите рамки и стъпките, които трябва да осъществим. На първо време ще обновим всичките си комуникационни материали (бланки, пликове, визитки, билети, грамоти, плакати), фасадите на двете основни каси в музея, а след това няколко указателни табели и билбордове.

05-EMO-Etar--8344

Кои са някои от нововъведенията в идентичността и как те се съотнасят спрямо наследството на ЕТЪР?
С.Д.: Имаме динамично лого, добре подбрана цветова палитра, типография, специален кирилски шрифт. Ще ги прилагаме, за да подчертаем архитектурното разнообразие в музея, уникалността на съоръженията, задвижвани с вода, занаятчийските работилници и музейните артефакти, отделните събития от културния ни календар.

Имате ли пример от света за подобен проект, с който припознавате ЕТЪР и бихте искали да въведете някои от постиженията му и в локален контекст?
С.Д.: Повечето утвърдени музеи имат своя идентичност. Прекрасни примери много, но ние трябва да намерим своето решение. Не можем да избегнем влиянието на добрите постижения, но ще ги използваме като ориентир.

Каква е визията Ви за близкото развитие на ЕТЪР?
С.Д.: В началото на годината ще имаме идеен проект за преустройство от администрация в многофункционална музейна сграда на една от най-големите постройки в музея. През януари ще приключи работата по обновление на двата основни входа в музея и ще имаме резултат от конкурса за архитектурен проект за преустройство на хотела, който управляваме. Освен налагането на новата графична идентичност трябва да довършим новия си уеб сайт. Ще търсим проект, чрез който да се финансират инвестиционните ни намерения. Вече сме започнали работа по две големи събития, които ще се случат следващата година – Фестивал на фестивалите по време на Еньовденските празници (юни) и 16-я Международен панаир на традиционните занаяти (септември).

64-EMO-Etar--5586

Каква бе задачата пред вас и кое ви накара да се заемете с нея?
Борил Караиванов: Задачата бе да се намери ефективен начин една сравнително консервативна обществена организация да премине през турболентен процес на самоопределение и като резултат с помоща на външни специалисти да покаже своя нов образ. Светла Димитрова е смела и открита в амбициите си, и това сякаш бе катализатора, който ме накара да се включа в проекта. Разбира се, вярвам, че подобни примери трябва да се случват по-често и по-добре, което в този случай означаваше да се опитаме да ги случим.

Разкажете ни малко повече за процеса на конкурса:

Защо затворен конкурс?

Б.К.: Защото специалистите имащи компетенцията и опита да работят не просто върху нов знак, а върху цялостно осмисляне на графичния облик на музей като Етъра във всички негови проявления, от табелата и билета на входа, през билборда на улицата до иконката в мобилното приложение не са много. Формално може да го наречем конкурс, но това беше процес на едновременно дефиниране на задачи и търсене на решения, който използва компетенцията както на участниците така и на журито. Това не беше типичния конкурс с ясно очертани граници в заданието и критерии за оценка по точки.

Какъв бе критерия за избор на поканените студия?
Б.К.: Да имат компетенцията и потенциала да се справят с подобна като мащаб задача. Не беше маловажен и зарядът, който всеки от участниците имаше за работа. Нямахме нужда от формални „професионалисти“ трупащи точки за биография, а от хора, които със сърце да разнищят проекта на съставните му части.

58-EMO-Etar--1727

Кои бяха някои от по-интересните предизвикателства, които се появиха в процеса на работа?
Б.К.: Основните предизвикателства бяха четири:
Първоначалното ни очаквания за няколко и различни символи на музея и неговите събития еволюира до идеята за обединяване под един знак – този на музея.
Дадохме си сметка колко важна е документалната и репортажна фотография, която е основа за представянето на различните инициативи на музея и това стана задължително условие към участниците във втората част на конкурса.
Зададохме си въпросът дали новият знак на музея трябва да бъде илюстрация на всеобщите очаквания или да отправи предизвикателство към бъдещето с една по-свободна за интерпретация образност.
Опитахме се да привлечем участниците в конкурса да продължат съвместно да развиват избрания проект.

Ако можехте да повторите конкурса, какво бихте променил и направил различно?
Б.К.: Бих минал вероятно по същия път, но с участници от чужбина.

47-EMO-Etar--9027

Кое мотивира избора ви за победител?
Б.К.: Всеки член на журито вероятно има своите мотиви за избора си. Моят се повлия най-вече от това, че проекта на Красен Кръстев бе максимално прост и в същото време гъвкав за трансформации и прилагане. Аз гледам на знака, цвета, шрифта и композицията, като на инструменти, които биха вършили по-добре или по-зле определена работа. Простотата и гъвкавостта, която предлагаха тези инструменти за мен бе водеща.

Каква е отговорността при запазването на баланс между наследените визуални елементи и естетика и изискванията за тяхното осъвременяване?
Б.К.: Каквато е отговорността пред художествения вкус. Парацелз навремето бил казал, че „отровата е в дозата“. Надявам се, да сме открили правилната доза при съчетаването тези две формално противопоставени реалности.

Как си представяте да протече реализацията и имплементацията на избраната идея в най-благоприятния случай?
Б.К.: С непрекъснато „разузнаване в бой“. Нагледал съм се на графични концепции, които стоят добре на проектна фаза, но когато трябва да се приложат на практика, се сблъскват челно с реалността. Вярвам, че непрекъснато проверявайки дизайна в реалния живот ще намерим работеща и устойчива на времето графика.

75-EMO-Etar--9236

Кои са някои от любимите ви картини, мотиви/шарка/модел и обекти в наследството на ЕТЪР – може ли да изпратите снимка/визуализация на някои от тях?
Б.К.: Всеки път откривам и си отнасям по нещо ново и по-любимо. То е като завръщане в друг живот, който си живял но си забравил и сега отделни неща те карат да си го припомниш.

За вас най-ценното като опит и впечатления от този конкурс е…?
Б.К.: Силата на доверието. Без него всичко е толкова трудно и безсмислено…

53-EMO-Etar--8795

57-EMO-Etar--8818

фотография: Росина Пенчева © Етнографски музея на открито „Етър“

_

Повече за събитието по представянето на новата визуална идентичност – тук.

Ice Cream Crush – Антоанета Рамджули

Студио Комплект стои зад първото групово участие на съвременни български автори на бижута по време на международното събитие Munich Jewellery Week, организирано от интердисциплинарната платформа и независимо списание за бижута и визуална култура Current Obsession. Поставена под #51 на картата, изложбата ICE CREAM CRUSH е разположена в Del Fiore Gelato – място за специално приготвен сладолед.

По повод участието ни представяме в кратки интервюта всички участници:
АНТОАНЕТА РАМДЖУЛИ Ramjuly Jewellery Architects

Как би описал стила на твоите бижута:

А. Това, което търся е движението, трансформацията на формите от еднa в другa.

Сподели аспект от твоя представен проект, с който се гордееш:

А.  Гордея се с всеки мой проект, в който съм успяла да реализирам първоначалната си идея или в процеса на работата съм я доусъвършенствала. Това наистина ми носи радост.

Любим дизайн предмет, бижутер или концепция:

А.  Харесвам дизаин, в който виждам интересна идея.

Очаквания в професионална перспектива от Munich Jewellery Week 2017:

А. От събитието очаквам интересни контакти и да видя идеи, които да ме вдъхновят и разбира се да прекарам чудесни дни с приятели.

София за вкъщи представя: Smart Fab Lab

Представи се: Нона Цекова, Радосвета Кирова, Делчо Делчев, Мартин Ангелов – Архитекти и дизайнери, членове на Smart fab lab и сдружение Трансформатори. 

Какъв дизайн правиш и с какво той е различен? Освен естетически, дизайнът ни имa социален аспект. Вдъхновяват ни задачи, които могат да направят системна промяна в мисленето и средата на хората. Провокират ни теми, неглежирани, крайни, социални.

Защо темата за създаване на нова идентичност на сувенири представлява интерес за теб? Как оценяваш сувенирите, които се правят в момента в България – плюсове и минуси?

Сувенирите са важна част от туристическата индустрия, от съвременната градска идентичност, от приоритетите и визията на всеки град за самия него и неговите граждани. Сувенирите са интересна и логична пресечна точка между креативността и изкуството в най-чистия и абстрактен вид от една страна и индустрията и масовото потребление от друга. Сувенирите са важна съставка на туристическия продукт. Малкият им мащаб е отлична възможност за гъвкавост и експериментиране в различни плоскости.

Каква е историята на твоят сувенир (от лична история или детски спомен, до ежедневна връзка с града)? Монументът „1300 години България“, е посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава и е построен през 1981г. в София в градината пред Националния дворец на културата на площад „България“. Като продукт на модерната архитектура от недалечното минало интерпретира посредством геомтерична абстракция познати и традиционни концепции и идеи, вдъхновен от спиралата – символ на вечността. Изоставен и неподдържан, монументът тъне в разруха, вместо да бъде трансформиран в съвременно градско пространство. Сувенирът  преплита популярна древна игра и добре познат, и много дискусионен и заплашен от изчезване образ от съвременната градска действителност, от културния пейзаж на София.  

Разкажи ни за процеса на създаване на твоя сувенир – от избора на темата до самата изработка? Основното, което ни провокира е липсата на съвременно, отговорно и креативно отношение към местата на обществена памет в града. Неглежирането на паметник от времето на соца, защото е абстрактен и труден за разбиране и в същото време неспособността за създаване на алтернатива. Проектът ни за сувенир стъпва върху инициативата Мемореалити на сдружение Трансформатори за превръщане на паметника 1300 години България в съвременно пространство за събития, история и култура. Подобна трансформация не би могла да се случи чисто физически, ако успоредно с това не се променят и нагласите на обществото към мястото – крайни, политически и инертни. Идеята, че всеки е дизайнер на паметта – личната и общата е закодирана първоначално в логото на Мемореалити – интерпретация с пъстри цветни триъгълници, дизанирано от Мартин Ангелов. Ето защо като логическо продължение на инициативата, за да засилим игровия момент, свързахме визуалната и филосовска идентичност на Мемореалити с популярната игра Танграм. Елементите, които дизайнирахме са монохромни от едната страна и цветни като логото от другата, а един от триъгълниците направихме от бетон, за да засилим връзката с бетонните останки от монумента, както и да направим сувенира атрактивен на допир и мирис. За дизайн на кутията потърсихме решение, което подтиква към асоциации с 3Д картичка, книга, обект, който да ти се иска да го сложиш на лавацита с книги, или да си го окачиш като картина, вместо да бъде съхранявано на тъмно в чекмеджето. Използването на велпапе, плексиглас и ластици, които закрепят кутията и играта в нея, създават усещане за нетрайност и преходност – метафора, прилягаща както на субекта, паметника 1300г. България, така и на спомените, заключени от сувенира.

Какви материали използваш? Откъде са те и защо избра именно тях? Шперплат, плексиглас, велпапе и бетон – идеята на бетона е да доближи до сетивността на “разсъблечения” от гранитната си облицовка днес паметник. За прототипирането на сувенира сме използвали лазерен гравир – една от основните машини за дигитална фабрикация, позволяваща производството, както в лимитирани серии, така и масово производство.

Какви български или чужди традиции са те вдъхновили за работата ти по сувенира? Според нас дизайнът на успешният сувенир е комбинация от всекидневна и позната функционалност и подбор на характерен белег от културната идентичност на един град, отделен обект или историческа личност. Танграмът е популярна абстрактна игра от далечния изток, за която казват, че може да изобрази посредством комбинация от триъгълници и четириъгълници абсолютно всичко освен окръжност и тази абстрактност излежда перфектна за използване по отношение  на паметника 1300 години България.

Освен красив сувенир в проекта се търси и функционалоност на обекта. Каква е функцията на твоя сувенир? За нас утилитарността е включването на предмета в ежедневието ни под каквато и да е форма – може да ни разкрасява хладилника, да присъства в лъжичника, да бъде част от мебелите и обзавеждането в офиса или дома. Особенно много харесваме, както в конкретния случай, да въплатим в сувенира игрови и образователен елемент. Използваме за основа играта танграм за да провокираме креативност и комбинаторика в ползвателя.

Защо София има нужда от нови сувенири и къде искаш да се продава? Приятелите ни от чужбина, които посещават София искат да отнесат частица от нейния дух като сувенир, а се оказва, че избор на сувенири в момента почти няма, а малкото предлагани на пазара са създадени преди десетилетия. Липсата на сувенири е осезаема и се дължи на празнина в културната идентичност на българската столица и осъзнаването на запомнящите се места и обекти от нейния облик, адекватни на съвременността. Сувенирите естествено и логично имат място в културно-информационните центрове, музеите, кафенетата и магазините. Опитваме се да провокираме институциите и компаниите, които правят и предлагат сувенири да наблягат на качеството на дизайн, а не на количеството, да вложат максимално много добавени стойности и красиви хрумки в сувенирите.

Как очакваш и си представяш да се развие проекта в бъдеще? Планираме да включим сувенира в кампания за набиране на средства за творчески дейности и проекти в пространството на паметника – да създадем къса връзка между разпространението на сувенира и трансформацията на мястото. Надяваме се, също така, чрез този и други сувенири на проблемни и неглежирани градски пространства и обекти, да преобърнем нагласите в обществото и да провокираме гражданите и гостите на града да имат про-активно и креативно отношение към тах.

Любим сувенир или друг дизайн обект? Един от най-добре измислените и направени сувенири е Sarajevska kocka. Любим  ни е заради ясната му принадлежност към градската идентичност на Сараево, игровия подход, естествените материали и добрия дизайн.