МАРИНА ДРАГОМИРОВА

Непренебрежимо преимущество в развитието на Марина като млад дизайнер е нейното образование – тя е завършила световния лидер в момента Royal College of Art. Впоследствие остава в Лондон, столицата на креативните индустрии. Марина е още много млада, с няколко запомнящи се и силни като идея и изпълнение проекти и тепърва ще очакваме новите й постижения. Интересно е, че макар далеч от родината, тя е свързана силно с нея, защото в работата й се откриват елементи, присъщи за националната ни култура и естетика.

Представи се:
Родена съм в Пловдив, учих в София в Нов български университет (графичен и пространсвен дизайн), след което заминах да уча продуктов дизайн в Кралската академия в Лондон (Royal College of Art). Да бъда продуктов дизайнер е моят начин да разбера света около себе си.
Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?
Не си спомням да съм имала някакви определени предпочитания. Винаги съм обичала да работя с ръцете си.
Има ли човек / книга / филм / … събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?
Да разбира се, много различни хора и книги. Един от най-първите ми спомени е предаване по немската телевизия, което разказаше за различни културни събития и артистични хора. В едно от предаванията говореха за скулпторка (за съжaление не помня името й), която работеше в двора към студиото си върху нейно метално произведение. Мисля, че тогава за първи път си помислих „това звучи като нещо, което би ми паснало“.
Как би описал стила на твоите творби?
Повлияни до голяма част от процесите, които използвам. За мен как изглеждат нещата е резултат от това как са направени и е важно да го покажа в работата си.
Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?
Имам студио в Лондон, което деля с партньора си. Все по често работя през нормалното работно време, защото работата ми изисква комуникация с други хора, но истински интересно става в главата ми, когата телефона и мейлите замлъкват. Тога е времето за създаване.
Напоследък се опитвам да прехвърля производството на някои от моите проекти в България, за което и пътувам по-често.
Често се хващам, че работя с грифове като например тъкането и други процеси, свърани с изграждане на структура от влакно. Също така обикновено стигам до метал, засега много рядко съм ползвала дърво, например.
Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Всички участващи в изложбата Композиции в Милано, също така Константин Ачков и други.
С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Две участия в Милано е добро начало, но се надявам на скорошни нови постижения.
Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?
Обичам да работя със светлина, досега съм работила по няколко проекта за лампи, но напоследък си мисля колко още има да се прави за дневната светлина. Бих искала да развия проект, свързан с това.
Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
В най скоро време очаквам да покажем най-новото си осветително тяло, направено в колаборация с Иан Хаулет. За него работихме с различни производствени методи: ръчно духано стъкло, CNC и led диоди.
Какво очакваш от представянето ти в Милано?
Най-вече възможността за разговор на тема текстил, традиции и как те биха звучали съврененно.

РАЯ СТЕФАНОВА

Living Soil e дипломната работа на Рая Стефанова, която прекарва последните четири години в Академията за дизайн в Айндховен, специалност Man and well-being в класа на Studio Formafantasma. В работата си тя се фокусира повече върху внимателното изследване на дадена тема, отколкото върху производството на конкретен продукт. Последният е по-скоро носител на нейното послание и идея за трансформация на статуквото. Затова финалният прототип често излиза извън чисто функционалния формат, за да провокира размисъл.

Представи се:
Родена съм в Казанлък и завърших Академията по дизайн в Айндховен, Холандия. Мога да кажа, че за мен беше съвсем естествено да продължа в тази посока, тъй като родителите ми са дизайнери. 
 
Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?
Дизайнер.
 
Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?
Средата, в която съм живяла, като хората, книгите, събитията, музиката са част от нея. 
 
Как би описал стила на твоите творби?
Хуманистичен или поне се стремя да бъде такъв.
 
Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?
Все още нямам стеротип, който следвам. Може да се каже, че съм в процес на търсене, постоянно експериментирам и опитвам нови неща и всичко е малко хаотично, за да му се постави рамка.
 
Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Стремя да следя цялата родна културна сцена, било то и от разстояние.
 
С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Понеже скоро завърших, се гордея най-много с успешното дипломиране и то в рамките на програмата – четири години, което за нашата академия си е рядкост. Иначе скоро страшно много се зарадвах, когато съвсем случайно видях, че списание Kinfolk са използвали изображение на мой проект във фотосесията към новия им брой.
 
Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?
Определено са много и разностранни. Но още откакто бях първа година в Холандия си мечтая да направя нещо свързано с дизайн образованието в България, нещо което да обогати общото понятие за “дизайн” и да повлияе на младите творци и тези около тях.
 
Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Работя по няколко лични проекта, но мисля за повече колективна работа и колаборации. 
 
Какво очакваш от представянето ти в Милано?
Представянето е колективно и така гледам на него. Мисля, че е много важно за българския дизайн да се представи и най-вече съпостави на такъв международен форум. Ще е полезно за участниците, но се надявам и за българския зрител. 

НЕВА БАЛНИКОВА

Творбите на младия дизайнер на бижута Нева Балникова са лесно разпознаваеми заради неортодоксалните съчетания на материали, форми и послания. Тъй като е самоук талант, Нева заделя специално време за анализиране и разнищване на технологиите от процеса на работа. Силата на Нева са нестандартните идеи, които се появяват под формата на брошки, колиета, пръстени и гривни. За да развива и движи успешно напред проектите си, тя разчита на постоянните си взаимоотношения с други артисти, бижутери и галеристи. 

Представи се:

Нева Балникова родом от София. Учих в езикова гимназия, а след това преминах във визуални изкуства, по-специално – анимационно кино. Не знам какво точно ме е провокирало да стана дизайнер, може би недоволството, че не се справях толкова добре в рисуването.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

На 6 години исках да се занимавам с банково дело и да работя в БНБ.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Разнообразната семейна среда от приятели с различни интереси, таланти и мисъл. Имала съм примери, в които нагледно съм виждала как пространство, предмет или дреха могат да бъдат променени с умение в детайла – светлина, огледало или копче.

Как би описала стила на твоите творби?

Те са големи, понякога заблуждават с тежест, игрят си със сетивните възприятия, а друг път може и да ги поставиш на масата като малък монумент. Старая се да формирам естетика, която едновременно да стои естествено, груба и недодялана, а в същото време да е рационализирана до удобство.

Ако днес насоката в дизайна, къщите и средата е сведена до т.н. минимализъм, то за мен бижуто трябва да е връзка с природа, земя и космос, да съдържа в себе си пищност, богатство и движение за цялото.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

Процесът разчита на добрата организация. Времето, което стои зад идеята понякога е по-малко от това, което се изразходва в попълване на различни детайли. Работя сама и в студиото част от дома ми, но при различни съпътстващи процеси час от работата ми е в ръцете на определени специалисти. Рисунката помага при запаметяването на елементите, но в други случаи действам направо в материал. Независимо от това експериментът е най-добрият процес и не познава точен час.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Рая Стефанова, Rrrub и Garderob, Николай Сърдъмов, Цветелина Алексиева, Лубри, Яна Лозева, Михаил Новаков, Мисирков / Богданов, Христо Савов, Искра Благоева, Стефан Николаев, Стела Василева, Ани Васева.

Кой е най-големият ти успех досега професионално?

Щастието в момента намирам в отделен тип колаборации. Като подход е ново за мен и отделно е пример за комуникация, намиране на общ по-богат език. Добрата реализация е, когато идеите продължават да живеят и се развиват, заразяват и други съмишленици, намират своята материална употреба да не бъдат капсулирани под похлупак.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?

Иска ми се да създам изкуствена „мутация” на типични предмети от бита. Предмети, без които не можем и сякаш забравяме, но са в постоянна употреба, което води до бързо износване и комичен развой.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

Развитие.

Какво очакваш от представянето ти в Милано? 

Интересна ми е критиката, която ще срещне работата ми.