ИЗКУСТВО, ИСТИНИ И ВИДЕО

 Срещаме Десислава и Райна в музея за съвременно изкуство Софийски арсенал (САМСИ), след като са заснели видеоинтервю с художника Вито Валентинов по повод участието му в сборната изложба „Пространство – публика“ за своя онлайн канал „Бюро артрекърд“. От 2013 г. Деси и Райна регулярно отразяват случващото се в българската художествена сцена с видеодокументации, предлагайки по този начин алтернатива към стандартното представяне на съвременното изкуство в медиите. В работата ги мотивира липсата на подобна онлайн платформа у нас и наличието на много такива по света.

Двете се запознават през 2012 г. по време на работата си за международния фестивал за съвременно изкуство Sofia Contemporary, в който Десислава Павлова отговаря за съдържанието, а Райна Тенева – за видеодокументацията на събитието. Тогава решават да продължат да правят кратки филмчета за българското изкуство заедно и стартират свой собствен видео арт канал. Две години по-късно тяхната платформа е вече факт. Обект на внимание за „Бюро артрекърд“ са самите художници, кураторите, институциите и организаторите на събития за визуални изкуства.

Какво ви накара да създадете „Бюро артрекърд“?
От една страна, за нас е много интересно да се занимаваме с правенето на видеата – всяка документация изисква различен подход и работа, тъй като самите художници и техните произведения са много различни. Историята зад всяка изложба е много индивидуална. От друга страна, виждаме смисъл от крайния резултат и това ни радва. Самите видеа са причина за обмен на идеи в професионалните среди, надяваме се в бъдеще документациите ни да достигнат и до по-широката аудитория и да спомогнат за по-доброто разбиране на съвременното изкуство.

Видеоновината по-силна ли е от текстa?
По-силна e, защото визуалният образ се помни по-трайно, но е и по-слаба заради липсата на сериозен анализ или критика. Едно от предимствата на видеоматериала обаче е, че по по-достоверен начин предава цялата атмосфера и маниера на интервюирания човек. В нашия случай аудио-визуалната медиа е подходяща, защото темите ни са свързани с визуални изкуства. Освен самите произведения виждаме и чуваме самите автори или пък кураторите на изложбите, които обикновено остават скрити за публиката в галерийните пространства. Идеята на филмите е с натрупването им да се създаде архив.

Как се вписвате с вашето съдържание в медийната среда в България, най-вече в обстановката на липса на сериозна културна журналистика?
Бъдещето на културната журналистика е в интернет пространството, където всеки сам трябва да си измисли подходящ начин на работа, което всъщност прави ситуацията интересна. Друг е въпросът дали може освен интересно да бъде и успешно. Ние не си задаваме въпроса за позиционирането ни в медийната среда тук, защото няма други като нас. В момента дори не възприемаме „Бюро артрекърд“ като медия, а като канал, който предлага определен тип съдържание. Може би в някакъв момент ще станем и медия, но на този етап е рано да го твърдим.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

МИЛА ЧОРБАДЖИЕВА

Представи се:

Казвам се Мила и в момента завършвам бакалавъра си в Академията по дизайн в Айндховен, Холандия. След средното ми образование в езикова гимназия, изборът да продължа с дизайн не бе най-очевидният, но винаги съм искала да се занимавам с нещо креативно. От малка рисувам, а в последните години на гинмазията ходех на уроци при художници. Първо имах една кратка афера с графичен дизайн в Прага, но скоро след това се ореантирах към по-концептуално насочената академия в Холандия.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

Археолог. Исках да откривам разни странни стари неща и да имам огромна колекция от тях.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Никой в семейството ми не се занимава с изкуство или дизайн. Въпреки това винаги съм имала подкрепата на родителите ми да правя това, което обичам, и това със сигурност е изиграло важна роля. Безкрайно съм им благодарна за свободата, която са ми дали.

Как би описала стила на твоите творби?

 

Обичам да експериментирам с начина на изразяване. За мен е много важна силната идеята зад една работа и какво комуникира тя; какво изживяване дава. Дизайнът има способността да култивира определен манталитет, да адресира комплексни въпроси и намирам това за вълнуващо.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

 

В тази сфера работно време няма. Идеите растат с теб, не ги оставяш някъде на бюрото или скрити в шкаф. Затова е много важно освен творчески да се развиваш и като личност, да не спираш да търсиш. Обичам да работя сред и с хора; всъщност е лична необходимост. Често съм в ателието на приятеля ми, където работим заедно с колеги от академията. Шумно е, има най-различни машини за работа с метал, дърво и каквото ти хрумне, леят се бетони и смоли, въобще – забава е. Хората са страшно мотивирани и талантливи. Тази среда е едно от най-ценните неща, които академията ми е дала.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Вдъхновяват ме млади и мотивирани хора като сдружение Трансформатори например, които внасят така нужната доза позитивизъм в българската среда с техните социално ангажирани проекти. Или betahaus с манталитета, който промотират. Оптимист съм и вярвам, че има хора с много идеи и желание да движат нещата напред.

Кой е най-големият ти професионален успех досега?

Миналото лято участвах в седмицата на дизайна в Пловдив (One Design Week 2014) и това беше страхотна възможност да се запозная с повече хора в тази сфера в България. Да представям проект в Милано сега е също със сигурност важен момент за мен.

Какъв би бил мечтаният творчески проект?

 

Да събера приятелите ми от различни държави на едно място и заедно да работим върху един голям общ проект… Което е приблизително невъзможно. Но затова пък е и мечта.

Какво ти предстои?

Надявам се да завърша успешно следването си. Оттам нататък – светът е голям и спасение дебне отвсякъде!

GARDEROB

Представи се:

Даниела Иванова, родена в Русе, но съм израснала в Бургас, а от 15 години живея и работя в София.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

Мечтите си разделях по равно между архитектурата и модния дизайн, но математиката никога не ми е била близка, така че везните се наклониха към модата.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Със сигурност това са много от учителите ми. Човекът, който е положил основата на перспективното ми усещане, е г-н Цуцев. Много след това идва Греди Асса, от него съм научила много освен за изкуството и за света, за въображението, за това колко е важно да си наблюдателен и смел. Разбира се, Веско Йорданов и Сандра Клинчева, при които съм се дипломирала и съм научила много за модата, материите, модния дизайн въобще. С последните трима имах късмета да се запозная по време на обучението ми в Националната художествена академия, специалност Мода.

Как би описала стила на твоите творби?

Стремя се да са семпли, с добра линия и деликатни детайли. Много важен e и начинът на изработката. Както майка ми винаги е казвала – една дреха трябва да изглежда еднакво добре, както отвън, така и отвътре – това се е превърнало в мой личен стремеж.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

Обичам да започвам работата си в ред. Имам си ритуал. За да мога да започна работа, винаги си подреждам и почиствам ателието. Обичам и много ценя тишината, мога да си работя с часове в тишина. За мен работата с ръцете е много важна, освен дизайн професията ми е и занаят, опитвам се да не го забравям, затова се стремя и в дрехите ми да има поне един ръчно изработен детайл.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Аз следя работата на повечето мои колеги в България. Някои харесвам, други не толкова (като дизайн), но уважавам работата на всички. Един от любимите ми артиsти е Искра Благоева, надявам се един ден да притежавам някоя от нейните творби.

С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?

С това, че толкова години не съм се отказала от Garderob (като име съществува от 2006-та година).

Какъв би бил мечтаният творчески проект?

Много искам да успея да си организирам производство.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

В момента ми предстои пускане на нова колекция за продаване, в началото само онлайн, но впоследствие се надявам бранда да се продава и в магазини в България и извън нея.

 

ШАРКА

Представи се:

Елена Ахтарова от София. Завърших кинознание и реклама в Париж, след това се върнах в България и работих 7 години за Getty Images. Не съм дизайнер, но и образованието ми и работата ми са свързани с визуални изкуства и култура и така се зароди идеята за една колекция български плочки с интересен дизайн. Самата работа по дизайна оставих на хора, които разбират повече от мен. Аз съм само моторът зад Sharka Tiles.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

Да, ветеринарен лекар и често съжалявам, че не поех по този път.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Що се отнася до плочките, има град и това е Лисабон.

Как би описала стила на твоите творби?

Етно-ориенталски през призмата на съвременен минимализъм.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

Нямам типични работни дни, тъй като Sharka Tiles е все още в много начална фаза и има още много неща, които трябва да се свършат. В началото търсех и тествах различни начини за печат върху плочки, след това дойдоха дизайните на плочките, идентичността на марката, сайта, тепърва предстои да се направят специални опаковки… Работен процес няма. Има задачи, които трябва да се свършат и те са винаги на различни места, с различни партньори и подизпълнители. Динамично и интересно ми е. Проектът е малък, но ме среща с много различни хора – дизайнери, печатари, архитекти, крайни клиенти…. Има и креативна и административна и комерсиална част, така че типичен мотив на работен процес няма.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Тези, с които вече съм работила, а също така Trash Lovers, Bogdanin Brothers, Marina Muun, Катерина Сербезова (бижута Serendipity), архитектите от studio 8 1/2…. със сигурност мога да продължа списъка още, но това ми хрумва на прима виста.

Кой е най-големият ти успех досега професионално?

Работата ми в областта на авторските права, докато работих за Getty Images, а що се отнася до плочките Sharka – присъствието на Ventura Lambrate в Милано само след няколко месеца съществуване на плочките.

 

Какъв би бил мечтаният творчески проект?

Да реставрират старата баня в Овча Купел с плочки Sharka.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

Предстоят ми много интересни събития покрай това, че Sharka е сред спечелилите проекти на Young Balkan Designers тази година. Освен пътуваща изложба на избраните проекти, тази платформа организира и много срещи, уъркшопи и семинари с цел дизайнерите да получат know-how в областта на производството и да се създадат професионални контакти.

 

ЯЖТЕ ИЗПРАЖНЕНИЯ?

Марайе Фогелцанг е звезда на един небосклон, където звезди все още няма: тя е хранителен дизайнер и един от пиoнерите в тази нова сфера. След като през 2000 г. се дипломира в Академията за дизайн в Айндховен, тя се насочва към храната като материал за работа. Отскоро завежда факултета „Храна нехрана“ в Айдховенската академия, едно от първите учебни заведения, в чиято програма фигурира дизайнът на храна. Академичната кариера формира малка част от професионалното амплоа на холандката; тя е консултант на хранителната индустрия и работи за големи компании като Nestle, Absolut или пък Virgin и обикаля света със своите артистични проекти, които се движат на границата между изкуство, дизайн и пърформанс. Един от последните е Eat Love Budapest, в който кани посетителите на инсталацията да влязат в малка палатка и да бъдат гощавани с ръце от жена от ромски произход с приготвени от нея традиционни ястия. Марайе смята, че храната е най-естественият начин за сближаване на хората от различни социални и етнически прослойки.

Актуалният й проект – повод за срещата ни на Седмицата на дизайна в Милано, обединява ролята й на преподавател и на свободен артист. Тя е куратор на изложбата Eat Shit („Яжте лайна“), с която новата специалност на Айндховенската академия за пръв път се представя пред света. Няма по-подходящо място за това от Милано, където всяка пролет се събират най-добрите в света на дизайна. Виждаме се в двора на самата изложба, която е част от програмата на Ventura Lambrate, и докато говорим, около нас обикалят студенти с раници във формата на изпражнения, някои посетители пък са се излегнали на едно виещо се из двора лайно от възглавници, а други старателно мият краката си на влизане в изложбеното пространство. Между другото в изложбата участва и българската дизайнерка Рая Стефанова с дипломния си проект „Жива пръст“.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ХРИСТО САВОВ

Представи се:

Казвам се Христо Савов, родом от Варна, завършил съм Национална художествена академия, София.

Спомняш ли си какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Космонавт.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Да, моят баща.

Как би описал стила на твоите творби?

Independent / Независим.

Би ли споделил малко повече детайли за твоя процес на работа?

Когато съм вдъхновен, рисувам навсякъде и по всяко време. Използвам скицници, в които рисувам с маркери и фулмастери. Рисувам бързо, на един дъх, ала прима.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Нева Балникова, Златимир Араклиев, Виктор Кълвачев, Камен Калев.

Кой е най-големият ти успех досега професионално?

Това, че успях да намеря собствена посока, в която да се развивам.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?

Да нарисувам авторски албум-комикс.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

Предстои ми да продължавам да рисувам и да се развивам.

ЕЛИА НЕДКОВ

Представи се:

Роден съм в Ямбол, завърших Математическата гимназия в София, но исках да се занимавам с живопис. Рисувах дълги години с идеята да кандидатствам в Националната художествена академия, но пътят ми след гимназията ме доведе до Берлин, Западна Германия, а след това до Австрия. Бавно в мен се зароди интерес към модата, материите, изчистените детайли. Във Виена следвах първо мода. Открих, че все по често ме интригува архитектурата и затова след модата следвах архитектура в Грац. Когато отворих собствено студио през 1997 г. всички тези интереси се обединиха под общия знаменател на дизайна, бил той архитектурен, продуктов или графичен.

Спомняш ли си какъв искаше да станеш, като пораснеш?

Исках да стана художник и като цяло артист.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Животът за мен е променлив. През различните периоди съм бил впечатлен от различни неща. В модата началото на 90-те бях много вдъхновен от японското течение ­Исей Мияке, Йоши Ямамото, Рей Кавакубо. В архитектурата Льо Корбюзие, Оскар Нимайер, Алберто Кампо Баеца, Тадао Андо, Луис Барраган. Харесват ми филмите на Антониони. Спечелването на един международен конкурс през 2003 г. ми даде тласък и възможност да отворя студио в Милано, където започна моята професионална кариера.

Как би описал стила на твоите творби?

Търся стойността, като избягвам ефектите. Опитвам се да подходя деликатно към темата, като обаче искам да ѝ дам усещането за изтънченост. Сдържан, но рафиниран.

Би ли споделил малко повече детайли за твоя процес на работа?

Подходът ми е архитектурен. От голямото към малкото, от общото към детайла. Обикновено моето студио е и мястото, където живея. Нещата се приливат. Обичам работата си, затова обикновено тя не ми тежи.

Обичам да оставям нещата да отлежат – било в скицника или във форма на прототип. Наблюдавам ги и с времето ги променям, премахвам ненужното, рафинирам ги. Често възраждам стари скици и те се релизират.

Като цяло ме вдъхновява красотата, естетиката, светлината. Много често мисля за пространство, обеми и повърхности в тяхната първична форма.

Нямам правило за денем или нощем, понякога се случва да работя цели нощи, но това обикновено е последната фаза на реализирането. Когато стигна до нея, не се успокоявам докато не свърша, но докато проектът израсне за релизация може да мине и много време.

В началната проектна фаза работя сам и съм много вглъбен, но после често се включват писатели, фотографи и други специалисти.

Материалите са различни в зависимост от характера на проекта. Като цяло обичам “честни” материали: камък, дърво, стъкло, цимент, метал. Не обичам да ги модифицирам много. Обичам бялото. Работя много на компютър, обичам да конструирам всичко в 3D и да го визуализирам. Така бързо тествам това, което правя, понякога правя и макети, прототипи и т.н.

Нямам работни дни и работно време. Опитвам се да се отнасям отговорно както към работата, така и към удоволствието. За мен всичко е част от процеса и не мога да го деля. Една разходка може да се окаже по-­ценна от много часове пред компютъра. Обичам да изненадвам себе си и да бягам от рутината.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Прекалено е да кажа, че следвам някой в момента. Харесва ми работата на Ани Васева и нейната театрална група Метеор, бижутата на Нева Балникова и Николай Сърдъмов, както и дизайнера Виктор Василев.

С кое професионално постижение се гордееш най-много досега?

С ролята ми на арт директор за Viero. Промених облика на този бранд тоталнo. Започнах от нула и резултатите са такива, че продължавам да им се радвам и надграждам през годините.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?

Всеки нов проект е много важен за мен. Отворен съм за най различни задачи и определено гледам да не запълвам съзнанието си с клишета.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

Не съм в очакване на нещо предстоящо. За мен има сега, предстоящото ще дойде така или иначе от самосебеси. Но това, което е сега, се превръща в творчество, ако вложа съзнание и отговорност. Надявам се да имам щастието да продължа да прилагам на практика това, което усещам като свой стил­ в архитектурата, в дизайна и във всичко, към което насочвам съзнанието си.

Какво очакваш от представянето ти в Милано 2016? 

Да споделя с публиката това, което ме е развълнувало.

ДЕНИЦА БОЯДЖИЕВА

Представи се:

Казвам се Деница Бояджиева. Родена съм в София и в момента живея тук. Завършила съм Националната художествена академия, специалност индустриален дизайн. Мисля, че подсъзнателно съм следвала примера на баща ми, който имаше хоби да изработва мебели за вкъщи, както и да поправя всички развалени уреди. Спомням си една етажерка за усилвател и магнетофон, която той измисли. Първо я видях в розов цвят (това беше кит боя) и си казах, че е за мен. След време видях финала, който беше прахово боядисан в тъмно кафяв цвят. Реших, че е друга, фабрична етажерка. Изглеждаше толкова перфектно.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?

Като малка често си мечтаех да съм балерина или продавачка, но най-ярък спомен имам за ветеринарен доктор. Да помагам на животните и да обикалям света. Нещо като доктор Дулитъл.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?

Когато отидох да уча един семестър във Финладия, всичко се промени. Там открих един нов абсолютно различен свят. Там научих колко важна е работата в екип. Че всеки е различен и добър в нещо, в което друг не е, но това не означава, че си зле. Всеки преподавател намираше начин в процеса на работа да ти покаже, че това, което правиш, е много ценно – няма значение дали е пълен боклук или нещо добро. Всеки има потенциал.

Как би описала стила на твоите творби?

Нямам стил и може би не искам да имам, за да не се ограничавам.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

Мястото за работа винаги е доста мобилно. Имам един наръч от инструменти (зеге, бормашина, флекс, шмиргел, винтоверт), които често се заселват или в кухнята или в хола. От известно време се опитвам да устроя малко местенце само за тази цел – крайно необходима част от пъзела. Свикнала съм да слушам интуицията си. От множество скици, почти винаги избирам първите идеи. Много съм импулсивна и понякога правя сериозни грешки. После се чудя как да оправя нещата и докато търся решение, се случват изобретенията. Та и това не е за изпускане.

Често работя вечер, най-спокойно го чувствам. Основната ми компания е моето куче Фют. Иначе ми допада работата с Дани от Гардероб. Имаме сходен поглед. Тя е много сръчна и пипа много фино, аз пък допринасям на по-технично ниво. И с материалите нещата са много интуитивни. Наскоро открих нов материал за мен – алуминий, и съм много впечатлена от възможностите му.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Слава богу, вече има повече български дизайнери, които правят интересни неща. Няма да назовавам, за да не пропусна някой.

Кой е най-големият ти успех досега професионално?

Не мога да кажа с какво се гордея най-много, но най- скорошно постижение е възможността да измислим и изработим обувки заедно с Дани от Гардероб. Материалът, с който работим – евапрен или микропореста гума за обувната индустрия, го познавам от 6-7 години. Интересното е, че толкова време съм го ползвала все с друга цел. Накрая той си дойде в истинското му амплоа. Ще се пробваме да направим серия обувки, достъпна за хората.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?

Мечтаният проект е всеки следващ.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

В момента разработвам една серия осветителни тела от алумий. Изработката е изцяло ръчна. Прави я човек, който 50 години е работил на струг. Много съм впечатлена от неговата работа, той е истински майстор. Надявам се скоро да мога да я покажа.

Друг проект, с който съм се захванала, искам да осъществя чрез платформата Kickstarter. Става въпрос за една табуретка от велпапе, която се казва “ONE PCS”- one piece stool. Името й идва от това, че е изработена от един единствен лист петпластово велпапе. За сглобяването й не ти трябват никакви инструменти, никакви помощни елементи – просто трябва да прегънеш материала по очертанията. Вярвам, че проектът има много потенциал, защото столът се изработва от рециклирана хартия и е много лек, но заедно с това и много издръжлив.

Какво очакваш от представянето ти в Милано? 

От Милано очаквам да не очаквам.

ПРИКАЗКИ В КАРТИНКИ

Детската книга е вълшебство. Тя трябва първо да грабне родителя, за да я купи на детето си, а после да е толкова интересна, че да не омръзне в следващите поне 70 години. Увлекателните картинки и необикновените истории са майсторство и магия. Затова истински се радваме и подкрепяме авторски книги, нарисувани и написани в България.

Когато преди няколко години се появи издателство „Рибка“, отпечатването на тяхната първа книжка със същото име се осъществи благодарение на подкрепата на стотици хора, които я закупиха предварително. И по рафтовете в детските стаи се появи приказка с характер, приключения, поуки и щастлив край, история за това колко е хубаво да си ти самият и как винаги ще има някой тъкмо за теб. Написана от Катя Антонова и илюстрирана с колажите на Евгения Николова, „Рибка“ дава старт на тяхното малко по размер, но голямо по душа издателство. Следим изявите им и присъстваме на представянията им, които винаги събират последователи на хубавите детски книги: „Как си, мечо?“, „Какво не знаеш, когато знаеш, че си бременна?“, „Книжка за заспиването“, „Операция „Зайче““, „Двете кралства“. В портфолиото на „Рибка“ се откриват още и прекрасни картички с илюстрации от техните издания, а напоследък и настолна игра „Не се сърди човече“. Ако имате добра история за деца, може дори да се пробвате и да я изпратите за реализация в „книжка с картинки, ама истински – наистина интересни, с наистина артистични илюстрации“.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.