ГЕРОЙ ЗА ПОДРАЖАНИЕ

Има моменти, в които всеки се чувства малко загубен. Така започва историята на Крис Хотън, създател на многократно награждаваната и превеждана на над 20 езика (дори на изчезващия келтски) детска книгаA Bit Lost (Walker Books). Чрез нея обаче той успява да намери път към слава и принос за част от човечеството, като използва таланта си на илюстратор за социално-ангажирани каузи.

Крис Хотън е ирландец и спомените му от детството са по-скоро свързани с динозаври и палеонтология, отколкото с рисунки и детски книги. В университета (National College of Art and Design в Дъблин) е привлечен от дейността на мултидисциплинарната дизайн агенция Pentagram, но впоследствие е разочарован от работата в рекламния свят и се отдава на свободна практика. След завършване на образованието си предприема двегодишно пътуване в Китай, Индия и Югоизточна Азия, като преподава английски. Когато решава да се установи в Лондон, започва да дели квартира с дизайнера на марката People Tree. Последните са пионери в честната търговия (fair trade), основани в началото на 1990-те в Лондон и Токио, a в момента сред най-популярните в бранша и в партньорства с имена като Вивиен Уестууд и Ема Уотсън. За Крис Хотън проектите за People Tree са основополагащи за ангажираността му с темата за честната търговия, етичния бизнес и устойчивост на производство. Работата му за People Tree е ползотворна и всеобщо призната, а през 2007 г. попада в селекцията на списание TIME на 100-те най-важни дизайнери за годината. Стимулът да дълбае в темата е липсата на информираност за реалността в държави, където експлоатацията на човешки труд и природни ресурси остава толерирана и прилагана от големи компании.

Междувременно Крис Хотън работи над идеята си за детска приказка и през 2007 г.  на най-важния панаир в бранша – този в Болоня – се запознава с корейското издателство Borim Press. Именно те му се доверяват и му дават възможността да доразвие историята си за малкото загубено бухалче в книга. A Bit Lost е издаден първо в Корея, а после в десетки други държави, за да се превърне в моментален хит и носител на най-престижните награди за детска книга в 7 държави. СМалко загубен Крис Хотън става сензация. „Бях в пълен шок и едновременно с това изключително благодарен за възможността да имам кариера в сферата на детските книги“, споделя той пред Асоциация на илюстраторите (AOI), на чиято годишна награда е трикратен носител (за своите три издадени досега книги).

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

КOMPLEKT х UNDER THE LINE: KNOW-HOW / SHOW-HOW

Know-How / Show-How си поставя висока цел, а именно да запознае публиката с различни методи и подходи в дизайна и креативните процеси. Участие могат да вземат както дизайнери, студенти, млади професионалисти, така и хора от други сфери с интерес към визуалната култура. Поканените ментори са водещи европейски дизайнери, артисти и преподаватели от Rietveld Academie, Амстердам, The Royal Academy of Fine Arts, Хага и Goldsmiths University, Лондон.

Основен двигател зад инициативата са медийният дизайнер Дима Стефанова и графичният дизайнер Хенк Грюнендайк от базираната в Холандия платформа за комуникация, независимо мислене и творчески инициативи Icecreamdesign, а техни съмишленици и съорганизатори на събитието са студиото за графичен дизайн и визуална комуникация Poststudio (Андреан Нешев, Велина Стойкова и Магдалина Станчева) и културният мениджър Биляна Нешева от Бюро култура.

Какво ви прави комплект или с други думи какво свързва на пръв поглед доста разнороден екип като вас?

Poststudio: Всъщност не сме толкова разнородни като дейност. И трите организации работим усилено в сферата на културата, а това включва и образование. Курирали сме изложби, издавали сме книги, организирали сме дискусии на тема дизайн и изкуство, участвали сме пряко в изграждането на най-успешния проект за промотиране на дизайн в България: Sofiа Design Week/One Design Week. Имаме голям интерес в сферата на образованието и развиването на средата. Може още много да говорим за това, но спираме дотук.

Защо България е добро място за провеждането на лятна дизайн академия?

Poststudio: България има голямо културно наследство и много запазени традиции. Страната ни е непозната за много чужденци, които биха дошли тук не само заради интересните ментори, които сме поканили, но и за да разгледат тази екзотична за тях дестинация. Това пък от своя страна обогатява много събитието. Резултатът е обмен на култура, знание и запознанства.

Бюро култура: Защото живеем тук и искаме да променяме средата тук.

Icecreamdesign: Мотивира ни демократичната среда, готовността и жаждата за изобретателност и промяна. България има богата култура, креативен потенциал и е уникално хранилище на древно знание и материални и културни ресурси.

Четете пълното интервю на страницата на Under The Line тук.

ЯНА ТАНКОВСКА

Познаваме работата на Яна Танковска и като дизайнер на осветителни тела от хартия, но много повече като майстор на аксесоари с впечатляващи форми и цветове, комбинирани от гума, керамика и геометрични интерпретации. С фина усмивка и здравословна амбиция, съвсем наскоро Яна заедно с още няколко съмишленици, успяха да открият ново пространство за красиви бижута и аксесоари за дома с името FORMAT, близо до малките пет кьошета.

Представи се: 

Родена съм в Пловдив през 1978 г., но израснах в Карлово. На 14 години заминах за Троян, където завърших средното си художествено образование, а след това продължих обучението си в Национална художествена академия, София. Вече 18 години съм в столицата, където се чувствам щастлива и свободна.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш? 

Не, не си спомням, но нямах любими предмети в училище, а и повечето от тях харесвах за кратко в различни периоди. Това зависеше предимно от учителя.

Има ли човек / книга / филм / събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация? 

Като цяло майка ми, която работеше като аранжьор. Като дете израснах в артистична среда в компанията на графици, скулптури и хора с отношение към изкуството. Атмосферата беше ведра. В ателиетата им винаги беше много интересно. Един ден и аз хванах молива и се оказа, че ме бива.

Как би описала стила на твоите творби?

Забавен, разпознаваем, премерен.

Би ли споделила малко повече детайли за твоя процес на работа?

В момента съм част от групата ФОРМАТ, която се състои от шест автора и с които делим общо пространство. Последното e нашето място за срещи, работа и излагане на творби. Не бих казала, че имам типични работни дни. Всеки е различен и зависи от срещите и от ангажираността на останалите. Засега успешно съчетаваме социални с работни дейности.

Работя денем, а размишленията оставам за рано сутрин или късно вечер, когато е тихо и повечето спят. Когато извършвам рутинна работа, не ми пречи да има хора около мен, но за първоначалния стадий на един проект – предпочитам да съм сама.

Възползвам се от разнообразни подходи – понякога започвам направо с материала, без никаква първоначална идея, друг път имам предварителна скица, но в процеса на работа всичко се променя, доразвива и доста често така идват следващите идеи. Най–добрите идеи се раждат по време на работа.

В момента ползвам предимно порцелан и гума, но обичам да разнообразявам с хартия, текстил… Имам идеи за сребро и дърво.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?

Следя всчки работещи дизайнери в България. Логично, по-отблизо горе-споменатите автори от ФОРМАТ, но от скоро ми правят впечатление Весислава Божинова и Ана Кирякова, която работи в Германия. Имам желание да се появяват повече креативни и интересни артисти с нов подход към дизайна. Винаги когато попадна на някой такъв, се чувствам щастлива и обнадеждена.

С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?

Не винаги съм работела за себе си. Това е трудно начинание в нашите условия. През последните шест години имах тежки моменти. Гордея се, че се доверих на инстинкта си и стигнах до тук. Гордея се, че не се отказах.

Какъв би бил мечтаният творчески проект?

Не знам дали е мечтаният проект, но в последно време ми се върти в главата нещо, свързано със социална ангажираност. Проект, в който да се включат повече хора, за да се чувстват полезни, ангажирани, да правят неща, които им харесват (това е най – важното за успеха), да правят неща с ръцете и знанията си и да ги предават на останалите. Това да е свързано и с финансово удовлетворение. Ако направя всички тези неща някой ден, това ще е сбъдната мечта!

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?

В най-скоро време очакванията ми са свързани с представянето на общият ни проект в Милано (бел. ав. Композиции във Вентура Ламбрате, 14 – 19 април 205). През месец май във ФОРМАТ е представянето на новата колекция бижута – BLICK, която създадохме заедно с Евгения Цанкова – един от шестте автора на ФОРМАТ.

ГЕРГАНА СТАНКОВА

Представи се – откъде си, какво е образованието ти, какво те накара да се занимаваш с дизайн?
От Варна съм. Преди около 12 години се преместих в София да уча Английска филология в СУ. След това пък имаше 4 години в Прага, където учих Графичен дизайн. Сега отново съм в София.

Спомняш ли си каква искаше да станеш, като пораснеш?
Ветеринар или боклукчия. Първото, защото винаги има животни около тях; второто, защото много ми харесваше как се возят прави на камионите.

Има ли човек / книга / филм / … събитие, което силно да е повлияло на посоката ти на професионална реализация?
Има bits and pieces, които запомням. Малки реплики, цитати, сцени. Например много ми хареса интервюто с един моден дизайнер, мисля ще беше Пол Смит, който разказа за концепцията си светните шевове, цветните копчета да остават от тътрешната страна на дрехата, за да може те да са за човека, който носи дрехата, а не за другите.

Как би описала стила на твоите творби?
С една дума – схематични. Всичките ми дизайни са изградени от прости геометрични фигури – крадрати или триъгълници. От тях правя по-големи и сложни фигури, а от тях – някакъв ритъм или калейдоскопична подредба.

Къде работиш? Как протича всичко – от вдъхновението до реализацията? 
Най-често нещата ми се получават след поне 10 неуспешни опита. Независимо дали става дума за Шевица, или за друг проект, знам, че единствения начин да стигна до нещо прилично е като започна да работя и едно по едно да отхвърлям неставащите варианти. Работя всяка свободна минута, а те са все по-малко, защото в момента съм във втората си година майчински отпуск.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Покрай Шевица се запознах със страхотни автори като Рада (Точка и точка), Лена (Lena Lena), Beata, авторите на Столчето на Мил…Следя ги ежедневно.

С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Най-хубавото, което ми се е случвало до сега се случи в СОХО преди две седмици. Участвах с моите шалове на базара. При мен дойде една дама, представи се и каза, че е внучката на първия колекционер на народни носии в България. Каза. че все още пазели много шевици в сандъци на своя таван и ако желая мога да отида, да снимам и да имам шевици за вдъхновение. В този момент разбрах, че има значение дали тези шалове ги има или не. Това беше прекрасен момент. Още предстои да потърся дамата. Надявам се, че ще ми разкаже и повече за дядо си, за да може да напиша и статия за него и колекцията му.

Какъв би бил мечтаният ти творчески проект?
Мечтаният ми проект вече е измислен и дори до някъде плануван. Свързан е с шевиците, но не е аксесоар. Нещо по-гомямо и значимо е и ще отнеме години. За сега – толкова 🙂

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Предстои ми да направя няколко нови продукта. Всъщност вече работя по тях и съм в любимата ми фаза – концептуалната.