ИНДИВИДУАЛЕН ПРОФИЛ

Познатата на всички галерия „Теста“ отваря врати преди 15 години врати и до днес дава тон в адекватното представяне на съвременна керамика и бижута от български и чужди автори. Срещаме се с нейния собственик и идеолог Елена Елазарова, за да разкаже за юбилейната групова изложба с участието на 33 от авторите на галерията.

„Започнах съвсем лаишки, нямах специализирано образование, но много исках да показвам керамика от България.“ Водена от това чисто емоционално решение, Елена започва да изучава сцената, да чете за технологията, да обикаля ателиетата на потенциални автори за галерията и да се рови за идеи. Нейната цел – тогава и днес, е „Теста“ да е място с индивидуален профил.

След дългия подготвителен период галерията отваря врати през 2000 г., като първите три години, преди да се настани трайно в сегашния си дом на ул. „Шишман“ 8, обитава приземно пространство на бул. „Патриарх Евтимий“. Много от авторите, с които галерията стартира своята дейност, са все още неразривна част от портфолиото й. Добър пример за дългогодишно сътрудничество е това с Яна Юнакова, която съвсем наскоро представи най-новия си проект „Отсечки“ с авангардни обекти от порцелан.
През 2011 г. „Теста“ обогатява асортимента си с български и чужди дизайнери и до днес непрекъснато разраства колекцията си. Произведенията на знаковите имена в дизайна на бижута като Димитър Делчев, Николай Сърдъмов и Ангелина Цветкова са постоянно присъствие тук. Елена разказва, че благодарение на новите постъпления в галерията влиза нова публика – знаещи, пътуващи и разбиращи клиенти, които търсят нов начин за себеизразяване и не се водят единствено от собствената си суета в избора.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ВЕЛИСЛАВА БОЖИНОВА

Бижутата на Велислава са като експеримент по художествено предизвикателство и сравнението със стандартни форми или обекти би било неуместно. Тя излъчва увереност и ведрост, присъщи на младите и все още необременени професионалисти в началото на своята кариера. Но за краткия период след завършването си, Велислава вече успешно излага бижутата си в галерии в София и Европа, впечатлявайки със силна индивидуалност, своеобразен почерк и свобода на избора на материали и линии.

Представи се:
Родена съм в Плевен през 1988 г. На 13 години заминах за София, за да уча изящни изкуства в Националната художествена гимназия „Илия Петров“. Последва обучение в Приложния факултет на Националната художествена Академия – специалност „Метал“. Последните 3 години от образованието ми преминаха в Белгия, в Кралската Академия за изящни изкуства в Антверпен, където защитих магистърска степен по „Съвременна бижутерия“. От една година съм отново в София.

Каква искаше да станеш като пораснеш?
Първите ми спомени са, че исках да стана балерина, вероятно заради курса по балет, на който ме бяха записали като съвсем мъничка. Но рисуването ми беше най-любимо и един ден реших, че искам да стана художник.

Кой най-силно е повлиял на посоката ти на професионална реализация?
Майка ми е главната причина днес да съм това, което съм. В семейството ни няма художници, а спортисти, но въпреки това родителите ми ме подкрепиха и ме оставиха да правя това, което ми харесва.

Как би описала стила на твоите творби?
Стилът ми заедно с начина ми на работа е по-скоро скулптурен. Обичам органичните природни форми, празните пространства и необичайните размери.

Би ли разказала за твоя процес на работа? Работното ти място, рутина, любими ритуали, внезапни разходки, материали и технологии…
Докато си стоя и пия кафе, нещо прещраква, появява се някоя идея. Грабвам колелото и тръгвам в търсене на съкровища. В последните години основата в проектите ми са предметите от ежедневието. Неща, които за хората са ненужни, за мен са безценни. Декоративни керамични фигурки, вътрешна гума от колело или парче кожа от стара чанта са част от материалите, които използвам. Процесът на търсене и колекциониране е последван от трансформация и експерименти. Най-нетърпелива съм да се събудя в сутрините, когато пещта за керамика е изстинала и отвътре се появява нещо съвсем неочаквано.

Кои други български дизайнери/автори/артисти следиш и харесваш в момента?
Опитвам се да следя всичко, което се случва в България по отношение на визуалните изкуства. През тази първа година, в която съм си отново вкъщи се запознах с много млади, талантливи и ентусиазирани хора, които въпреки трудностите творят на едно много високо ниво. Следя изявите на колегите от ФОРМАТ, които забелязаха работата ми и при тях се случи и първото ми представяне в България. Имена като Димитър Делчев, Виктор Павлов, Нева Балникова са също от авторите, които харесвам.

С кое професионално постижение досега се гордееш най-много?
Чувството беше уникално, когато един голям човек и дизайнер на име Тед Ноутън избра моя дизайн на „Годежни пръстени“. За мен е истинско удоволствие да знам, че той и жена му притежават нещичко от мен.

Какъв би бил мечтаният творчески проект?
Нямам конкретна идея за мечтан проект. Искам свежи идеи и смелост, за да мога да изразявам себе си по най-добрия начин, а проектите идват с времето.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Съвсем скоро разбрах, че съм селектирана за ENJOIA’T 2015 – конкурс за съвременна бижутерия, който се провежда по време на изложението JOYA в Барселона. Надявам се да срещна стари приятели и да създам нови познанства.

КЪЩА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

В края на лятото Вяра Желязкова, един от основателите на успешното софийско студио I/O архитекти, публикува във Фейсбук снимка на забележителна къща. Своеобразният й вид – стъклен правоъгълен павилион с внушителен тъмно сив покрив сред зелена ливада – събуди любипитство у колеги, приятели и последователи. Няколко седмици по-късно, проектът в пълната му цялост и красота, бе разкрит пред света. Последваха публикации в международни специализирани медии в Европа, САЩ, Азия и Нова Зеландия, като сред тях вездесъщите Dezeen, Archdaily, Inhabitat, HypeBeast, Contemporist и десетки други.

Къща за наблюдение се намира в селскостопански район в североизточна България, на върха на хълм в края на селото. Отдалеч тя изглежда неприкосновена, геометрично амбициозна и пропорционално сложна. Но веднъж надникнали зад оградата, разбираме изяществото на нейната концепция. Архитектурната й програма е подчинена на параметрите на локацията: отчетлива видимост и красива панорама. Гледката е просторна и необезпокоявана от други постройки в околност. Отвън погледът първо среща каменен зид, който е естествена част от самата къща и предлага единствен вход към нея. Вдигнат е от изрядно подредени габиони – вид стоманени кошници, пълни с различни по големина камъни, които са използвани за цялата основа на сградата. Последната е функционално решена в две нива. Долното е привидно скрито отвън, но то служи като стабилна база и контрапункт на сякаш левитиращия горен етаж. В тази част са поместени спални (на домакините, за гости и за персонал), бани, сауна и масажна, гараж и пряк излаз към градина с външен басейн. Второто ниво на дома сякаш е изградено отделно върху първото, опасано от собствена зелена площ. То се характеризира със смайваща 360-градусова гледка, която е освободена от стъклени стени. Зад тях са трапезарията, дневната и кухненския плот. Върхът на къщата е маркиран от класически завършек – монолитен покрив от сив цинк. Сложната комбинация е скрепена с перфектен баланс от елементи: камък, дърво, бетон и стъкло. Тяхната употреба е съобразена с изискванията на структурата и търсения ефект – простор пред взора, въздух и свобода на движението и прибрана подреденост при мебелите. Интериорът е гладък и прикриващ функции, така че акцент в него да има единствено гледката. Безспорен принос за естетическото удоволствие имат добре подбраните високо-качествени материали и завършващи елементи като естествена кожа (за дивана, столовете и спалнята) или дървесината за облицовка на стените и стълбището, подбрана от местни видове – череша, круша, акация и орех. Цветовото внушение е щадящо погледа и сведено до черно, сиво и дървесно.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

СЪВРЕМЕНЕН МЕЦЕНАТ

Kvadrat – Collaborations – Textile Field – Ronan and Erwan Bouroullec

През 21 век колаборациите в сферата на културата са по-важни от всякога – те могат да бъдат извор на вдъхновение и нови възможности, но и на финанси. Все повече големи компании инвестират в изкуство, с което успешно работят за собствения си бранд и за добрия имидж на марката си. Сред пионерите в прилагането на подобна целенасочена културна политика е датският проиводител на текстил Kvadrat. Компанията от години залага на сътрудничеството с дизайнери за разработване на продуктите си, но също така инвестира в реализирането на некомерсиални проекти в областта на дизайна и изкуството и насърчава използването на свои платове в различни арт инсталации.

Историята на Kvadrat започва през 1968 г., а корените на марката са залегнали дълбоко в скандинавския дизайн. Те създават високо-качествен текстил с изчистен дизайн и цвят и инвестират в иновациите в бранша. Платовете им се изполват както в частни домове, така и в публични пространство като хотели, летища и болници по цял свят, но също така са част от интериора на знакови места като MoMA, Бундестага, концертната зала на Walt Disney в Лос Анджелес и музея Guggenheim в Билбао. От самото началото на своето съществуване компанията полага усилия да разшири технологичните и художествените граници в производството и употребата на текстил, насърчавайки разнообразните колаборации с дизайнери, архитекти и художници като Давид Аджайе, Торд Бонтйе, братятат Бурулек, Томас Деманд и Олафур Елиасон.

По случай 20-годишнината от създаването на един от култовите си платове Divina компанията кани 22 международни дизайнери да експериментират с тъканта в контекста на съвременния дизайн и да създадат уникална инсталация посветена на него. Сред избраните са звезди като Мартино Гемпер, Макс Лам и Ричард Хътън и тепърва стариращи своята кариера автори. Дизайнерите са впечатлени от основните характеристики на плата – пъстрата палитра от възможни цветове и изключителната му плътност. Именно тези качества са и в основата на техните артистични решения. Резултатът е интересен, защото показва силния авторски подход на дизайнерите, които при еднакво задание излизат с различни решения – от интериорни елементи, през дрехи, до скулптурни абстрактни инсталации. След премиерното представяне на Седмицата на дизайна в Милано през 2014 г., експозицията продължава да се излага по различни точки на света. Изпълнителният директор на Kvadrat, Андерс Бириел обяснява, че проекти като този са важни за компанията, защото имат образователен ефект върху самата корпоративната култура и също така дават сцена на дизайнерите за изява, което подпомага бъдещето им професионално развитие.

“Горди сме, че от началото на нашата история сме фактор в съврменната култура”, пише на сайта си Kvadrat. И с право. От години те поощряват реализацията на различни арт проекти като предоставят за ползване свои платове. Успешните проекти през годините са много, но сред най-впечатляващите са представянето на фотографската изложба на Томас Деманд на фона на величествено висящи на релси платове, които създават усещането за движение в изложбената зала, и текстилното поле на братя Бурулек във Виктория и Алберт музея по време на London Design Festival 2011, с което дизайнерите подканват посетителите да се излегнат удобно докато се наслаждават на ренесансовите картини.

Един от любимите автори на Kvadrat е популярният художник Олафур Елиасон, с когото още през 2007 г. работят по иаграждането на павилионо Serpentine. По-късно го канят да направи site-specific проект в околностите на централата на Kvadrat. Тогава Елиасон вдъхновен от миналото на мястото заедно с ландшафтния архитект Гюнтер Фогт инсталира под различен ъгъл на площ от 60 000 кв. м. пет елипсовидни огледални повърхности, наподобяващи някогашните ледникови басейни. В огледалата се отразяват небето и растителността наоколо, а усещането за дезориентация е неизбежно. Всъщност това е първата арт инсталация, която Kvadrat финансира в името на изкуството, без комерсиална цел и без участие на свои продукти в нея.

Инициативите на датската компания в областта на изкуството продължават активно и през тази година. Под различни форми Kvadrat се включва в някои от проектите представени на биеналето за изкуство във Венеция. Най-мащабната работа, която производителят финансира във Венеция, е тази на индийския художник Шилпа Гупта 998.9. Инсталацията е със силен политически заряд и поставя темата за дългата граница с бодлива тел между Индия и Бангладеш. С границата Индия се пази от нахлуването на тероризъм и контрабанда в страната, но пък поставя местното население в изолация в регион, силно повлиян от глобалните климатични промени. В инсталацията символично се използва 3394 м. ръчно тъкан плат на Kvadrat. След приклюване на венецианското биенале, през 2016 г. компанията ще дари произведението на музея за модерно Louisiana в Дания.

Готовността за експеримент и амбициите на датската марка да инвестира в създаването на изкуство и дизайн му осигуряват водеща позиция в бранша и позитивен имидж сред автори, клиенти и публика. Андерс Бириел обобщава: “Подобни проекти са интересни и значими за Kvadrat, защото са част от нашата политика и са тясно свързани с амбициите ни заедно с художници, дизайнери и архитекти да се развиваме като компания.”

Съратен версия публикувана в рубриката ни за LIGHT.

 

 

БЪЛГАРСКАТА БИОНСЕЙ

В полезрението на тазгодишното издание на едно от най-важните събития за съвременно изкуство попада родената във Варна художничка Гери Георгиева. От Frieze й поръчват видеопърформанса Balkan Idol, включен във филмовата им програма за октомври. Признание за млад автор като Гери, но успехът й не е случаен. Гери Георгиева израства в Лондон и още от дете „изобретява странни творения от подръчни материали и предмети“.

По-късно завършва изящно изкуство и история на изкуството в университета Gоldsmiths, понастоящем прави магистратура в Royal Academy of Arts. Дали като главен герой на видеопърформансите си, или в музикалните си превъплъщения като Vera Modena, в работата си младата авторка изследва границите на собствената си идентичност, на националното си самосъзнание и демонстрира без свян очарованието си от кича, поп културата и фолклора.

Прочетете целия материал в рубриката ни за списание LIGHT.

ШВЕЙЦАРСКО НОЖЧЕ

Тина Рот Айзенберг е като гуру за хората в творческата индустрия. Дизайнер и предприемач, тя блика от ентусиазъм и нескончаема енергия за добри дела, която с желание споделя с околните. Израства в Шпайхир, Швейцария, в семейство на предприемачи. Артистичното вдъхновение открива в лицето на своята леля, моден дизайнер, планинския въздух и цялостното внушение на швейцарската култура.

Тина е автор на блогa SwissMiss (2005) със средно 1.3 милиона уникални посещения на месец и включен в селекцията на The Times за един от 50-те най-влиятелни блога за дизайн в света. Организатор е на серията от месечни лекции със свободен достъп CreativeMornings (2008) понастоящем със 120+ градове участници, включително и София от този септември. Създател е на Tattly – временни татуировки, рисувани от изявени артисти.

Основател е на споделено работно пространство за креативни хора Friends Work Here в Бруклин. Също така стои зад успешното мобилно приложение TeuxDeux – практичен и интуитивен органайзер с изчистен интерфейс. Щастливо омъжена и майка на две деца, тя живее в Бруклин, Ню Йорк, определя се като екстроверт с нескончаем ентусиазъм и навик да се усмихва постоянно.

Кралицата на случайния бизнес
Тина твърди, че идеите, с които я познава светът, са се случили по най-непреднамерения начин. Swiss Miss започва с идеята да подреди огромното количество вдъхновение, на което попада ежедневно, на едно място: от дизайнери, през интериори, до цитати.

Прочете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.