ДИЗАЙН ЗА МНОГОКРАТНА УПОТРЕБА

В своята най-добра роля дизайнът е носител на оптимизъм, на внушението, че светът може да е по-различен и да се развива към по-смислено и ценно бъдеще, че дизайнът предимно подпомага този прогрес. Вглеждайки се в работата на Studio Swine (Super Wide Interdisciplinary New Explorers), е по-лесно да повярваме, че това е възможно.
Английско-японският съюз между архитектката Азуса Мурками и художника Александър Гроувс съществува от 2011 г. и от самото начало смайва света с удивителния си подход към дизайна. Младата двойка поема по неконвенционален професионален път – този на дългите проучвания, на сериозното обвързване със социален и културен контекст, на висококачествените резултати с интелигентни внушения, които се постигат както чрез луксозни предмети, така и чрез решения на конкретни нужди и проблеми. Двамата обикалят света в постигане на тези цели.

Новината, че 80% от пластмасата в морето идва от сушата, от реките или от завихряни от вятъра боклуци ги отвежда на брега на Атлантическия океан. Там Азуса и Александър придружават рибарите на техните корабчета и събират пластмасови отпадъци. Сортират ги по цвят и с минилеярна ги претопяват още докато са на кораба. Получената сплав се оформя между простички калъпи, сглобява се и така още на палубата се раждат неповторимите табуретки Sea Chair. А на сайта на студиото има ясни инструкции как всеки сам да направи подобен стол.
Can City е резултат на няколкомесечен престой в Сао Пауло, където двамата наблюдават навиците на хора и ритъма на града, за да предложат начин за рециклиране на множеството изхвърляни ежедневно метални кутийки от напитки. Studio Swine изгражда компактна количка за претопяване и отливане на столчета в движение и на улицата.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ИГРА НА МИСИИ

Цвети, Георги, Симеон (4г.) и Анета (2 г.) са модерно семейство, което отрано се сблъсква с липсата на смислени игри, забавни и за малки, и за големи. Решението за родителите сами да направят такава идва като логично продължение на работата им за designthinking.bg. За тях дисциплината дизайн мислене е най-добрата методология за стимулиране на креативност и иновации и най-адекватният начин за справяне с всевъзможните предизвикателства на XXI век.

Преди девет месеца Цвети и Георги започват да използват похватите и подхода на дизайн мисленето, за да създадат семейната игра за деца между 3 и 6 години Red Paper Plane. Оттогава играта набира популярност сред семейства в България и чужбина (в общо 69 държави), като засега може да бъде свалена безплатно онлайн на български, английски, бразилски португалски и полски (скоро). За разлика от всички еднократни детски игри и забавления в нея фокусът е върху самия процес, а не върху крайния резултат. Завършекът е индивидуален за всяко дете, според възрастта и уменията му, и е следствие от всеки негов избор.

Отделните игри Цвети и Георги наричат мисии – става дума за предизвикателства, които продължават 20-ина минути дневно в рамките на няколко дни. Възможностите за експеримент са разнородни и биват допълнени непрекъснато с нови, участниците могат да бъдат космонавти, магьосници, лекари, фотографи или пък главни готвачи. Срещаме семейство Камови по време на трескавата им подготовка на най-новата Мисия: Ескимос.

Как стигнахте до идеята за прилагането на дизайн мислене при деца?
Един ден случайно решихме да пробваме с реално предизвикателство, което да продължи няколко дни, в няколко стъпки, без да знаем от самото начало какво трябва се получи в края. И синът ни се влюби в този начин на игра. Тествахме, променяхме, наблюдавахме децата и пак променяхме – те ни показваха кое работи и кое не. Дизайн мислене в образованието се използва все повече именно защото интуитивно, въвличащо и забавно помага на ученици, учители и администрация да преодоляват комплексни реални предизвикателства и да тренират ключови умения у децата. За разлика от вече съществуващи програми за училища форматът на семейна игра за възрастта 3-6 години, който развихме, е напълно нов.

Как функционира Red Paper Plane?
Мисиите са организирани като цялостни преживявания, защото именно така децата и всички ние учим най-ефективно. С тях те създават свои продукти, които са техните индивидуални решения на поставено предизвикателство от реалния живот. В Мисия: Картограф например те не прекопират карта на квартала с линийка от съществуваща такава, а правят карта на избрани от тях свои забележителности по даден маршрут, който наблюдават няколко дни подред и записват заедно в родителя в специален дневник. В Мисия: Космонавт те не просто правят своя ракета от хартия – те планират мисия до избрана планета с маршрут, товар, пътници и задачи и създават ракета, която да може да я изпълни най-добре. В най-актуалната ни Мисия: Карнавал те не само оцветяват маска за карнавала – те планират и организират домашен карнавал, като създават цялостна концепция за всички аспекти от него.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ВИКТОРИЯ НЕШЕВА

Поводите да представим Виктория Нешева са много: тя е графичен дизайнер, чиято работа следим и ценим от няколко години; поддържа своето студио Good Monday и марката за симпатични илюстрирани герои под формата на картички, плакати, текстилни кукли и възглавници A Forest Story и е автор на визуалната идентичност на събитието на HARMONICA Диви и красиви: събрани от Harmonica, чието първо издание се случи по повод 14 февруари. Вики е от Плевен, но вече десет години живее в София. Намираме я в кафенето, където почти всеки ден стартира с капучино и план за това какво й предстои да свърши като задачи.

Как и кога започна да се занимаваш с графичен дизайн? Къде си учила? Коя беше първата ти работа?
Повлиях се много от едно пътуване до Германия, когато бях на 16. Брат ми (б.а. Андреан Нешев от Poststudio) учеше там тогава и посетихме The Kunstakademie Düsseldorf в ден на отворените врати. Бяха представени студентски работи от различни сфери на дизайна и изкуството. Впечатлих се от мащаба на творбите и усетих вдъхновението от това да бъдеш артист и да създаваш. След тази обиколка бях сигурна, че искам да се занимавам с изкуство. А по-късно разбрах, че графичният дизайн е това, в което искам да специализирам. Завърших Нов български университет, направление визуални изкуства.
Първата ми работа беше в Banda Design Studio – студио за визуална комуникация в София. Там научих много за процеса: от творческата концепция до производството на рекламния продукт. Портфолиото ни от клиенти беше разнообразно: от корпоративни до малки бизнеси, което ми помогна да натрупам известен опит и гъвкавост.

Какво или кой най-силно е повлиял на посоката ти на професионална реализация?
Най-много са ми повлияли и ми влияят хората около мен, приятелите и семейството. Брат ми Андреан, който също се занимава с графичен дизайн. Нико е човекът, който ме подкрепя и вдъхновява. А с Деляна споделяме работния ден. Заедно постоянно мислим нови проекти. Едно ново начинание, което започнахме, е A Forest Story. Това е лейбъл за детски играчки, който ще продължим да развиваме през 2016 г.
Значещо събитие беше и когато спечелих конкурса за лого за Първото българско биенале. Някак тогава повярвах, че може и да ми се получи.

Би ли разказала за твоя процес на работа? Работното ти място, рутина, любими ритуали, внезапни разходки, материали и технологии, инструменти, без които не можеш…
От три години работя на свободна практика, което ми дава свободата да сменям постоянно работното си място. Рутината не ми е присъща. Успявам да се съсредоточа, където и да съм (освен вкъщи). Компютърът е с мен постоянно – и на морето, и в планината. Напоследък ми се иска да имам ателие, където спокойно да мога да експериментирам. Опитвам се да балансирам между работата, свързана с графичния дизайн, и A Forest Story.

Кои пет сайта би препоръчала като твои най-любими?
http://www.peopleofprint.com
http://www.manystuff.org
http://freundevonfreunden.com/
http://mermagblog.com
http://www.itsnicethat.com

Имаше ли определен момент, в който осъзна, че си успяла?
Трудно е да се каже какво е да си успял… Но да кажем, че съм спокойна, защото правя това, което обичам. Също да създавам играчките A Forest Story носи голямо удовлетворение.

С кой проект се гордееш най-много?
SlowLow партитата, защото бяха забавни, а и имах пълна свобода за дизайна.
Balance на Вито Валентинов, където бях поканена да участвам по графичната част.
Също и съвместната ни работа с Музея за съвременно изкуство САМСИ през последната година.

Кое е най-голямото предизвикателство/някои от трудностите да се реализираш в творческия сектор в България?
Мисля, че всички клиенти подхождат доста различно към дизайн проектите, независимо дали са в Германия, Америка или България. Всеки нов проект е предизвикателство и е трудно докато не им спечеля доверието.

Кое те мотивира да продължаваш да правиш това, с което се занимаваш?
Винаги има нови предизвикателства, дори и в най-малките проекти. А и носи удовлетворение, когато видиш труда си реализиран.

Какво ти предстои и какво очакваш да се случи най-скоро в работата ти?
Ще продължа да развивам A Forest Story и Good Monday Studio. Вярвам, че ме очакват много интересни проекти тази година.

ВЛАДИМИР КАРАЛЕЕВ

фотография: Васил Германов

Владимир Каралеев отдавна е сред утвърдените и добре познати млади модни дизайнери. Издания като Vogue, Vice, Elle, големите германски вестници като Zeit и FAZ, както и модните блогове не спират да говорят за неговата работа. През 2011 г. той представи своя колекция на Berlin Fashion Week, а след двугодишно отсъствие от подиума там сега показа своята есен – зима 2016. Запазена марка на Владимир си остават асиметрията и драпериите, както и изненадващите комбинации и играта с подгъви. В новата си колекция той отива още стъпка напред в деконструкцията, като работи с изненадващи композиции и контрасти в платовете, оставайки обаче верен на търсенето на баланс между концептуалния подход в дизайна и основната цел на модата – да бъде носима.

Впечатляващ е миксът на цветове и материи в дрехите от колекцията. Какви материали си използвал и на какъв принцип си ги комбинирал?
Контрастите са много важни, а комбинацията е между различни текстури: по-груби тъкани (вълни, жакард, туид) с по-меки (купро, сатениран полиестер). Хастарите излизат като външни материи. Изобщо темата „отвътре навън“ е силно застъпена. Заимствам елементите на изработка от спортните облекла и ги прилагам на видими места в много дамски модели.

Как боравиш със смяната на функции на отделни елементи в облеклото?

Елементът на асиметрия и деконструкция е още по-силно застъпен в актуалната ми колекция. В деконструкцията винаги ми е харесвало разрушителното свойство и възможността за пренареждане на детайлите. Те не изчезват, първоначалната им функция се превръща по-скоро в декоративен елемент – пренареждане и нова композиция.

Представянето на колекциите ти винаги наподобява пърформанс. Как се случи този път?
Идеята ми винаги е представянето да не е прекалено крещящо, но пък да е достатъчно интересно като фон. Направих голяма скулптура от филц, наподобяваща лендарт инсталациите на Робърт Морис. Музиката беше много важна, за да се избегне претенциозността. Избрах несериозна, наивна музика – парчето Sex Machine от 1979 г. на групата The Flying Lizards в пост-пънк-нойз стил. Доволен съм, но пазарът тепърва ще покаже колко успешна е колекцията.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.

ВИКИ КНИШ, ИЛИ ДОТАМ И ОБРАТНО

Талантът на Вики и неговите проявления в илюстрации, фотографии и предмети са като първата любов. Никога не се забравят, колкото и да се отдалечават в пространството и времето. Преди година и половина Вики Книш напусна София, за да последва съпруга си в Дъблин, Ирландия. Мултидисциплинарният артист родом от Киев, Украйна, последно се изявяваше в София като творец на свободна практика в различни проекти – TEDxBG, One Design Week и най-ярко в създадена от нея марка Minushka, която специализира в добро настроение и изкуство за ежедневието. Поводът да си пишем с Вики е да разберем какво се случва напоследък с нея, намира ли време за своите причудливи илюстрации и с какви нови професионални колаборации успява да жонглира между привикването с ново място, гледането на две деца и работа.

Кой е проектът, над който работиш в момента?

В момента приключвам едногодишната ми работата с малко модно студио, където се оказах случайно и работих в така наречената fast fashion индустрия. Беше странен опит, научих разни изненадващи за мен неща, не знам дали бих искала да се повтори. Все още не знам накъде ще поема. Затова на моменти все по-често прекалявам с шоколада и се записах на фитнес.

Какво е усещането ти за визуалната сцена в Дъблин – има ли добри платформи за развитие на дизайнерите и може ли да ни кажеш за някои от тях?

Ще се опитам да отговоря така, че да не обидя никого и по-скоро да ви зарадвам, защото мисля, че в България има много повече вдъхновяваща креативна работа и среда. Тук има много талантливи хора, както и навсякъде, но животът е толкова ненормално скъп, че и да ти се твори, преди това трябва да си платил огромния си наем. (за референция наем на двустаен апартамент е средно 1400 евро). Ирландия е страшно красива страна с невероятен народ. От една страна много отворен (наскоро с референдум бяха приети гей-браковете), но от друга – строго консервативен (все още са забранени абортите, повечето училища са разделени на мъжки и женски и в тях се учи религия). Те не обичат много да се отличават един от друг и предпочитат функционален дизайн пред нещо просто красиво. Консервативността доста влияе на визуалната среда, както и това, че тук е север, всичко е някак бежово, тъмнозелено, тъмносиньо, сиво… Има много музика, всеки свири някъде и пише стихове. Има доста добри илюстратори, анимационни студиа, но с продуктовия дизайн някак нищо не ми е ясно, тъй като хората тук харесват тотално различни неща. Има хубави книги, а с дизайн на списания ситуацията е малко депресираща.

Има тенденция Ирландия да се сравнява с Англия, но това е грешно, защото Ирландия по размер е наполовин България, тоест дизайн-пазарът е направо микроскопичен, но за този размер бих казала, че се справят окей.

Как минава един обикновен делничен ден за теб?

Будилникът ми звъни около 5:30 и се надявам да отида на фитнес, но обикновено това не се случва и ставам към 7 с чувство за обърканост. След това закусвам с тримата ми джедаи и котката, приготвям обедните кутии за всички, коса/зъби, яке и изстрелване с големия ми син и тротинетките ни до училището му. Точно в 9 трябва да съм на работа и това се случва, благодарение на прекрасната ми тротинетка и страхотните тротоари на Дъблин. Този мой кон ми спестява около час и половина всеки ден! Работя в екип с още четирима дизайнери и работата е доста динамична. Към 2:30 вече карам към замъка си, събирайки децата по пътя. Работейки половин ден, ми дава възможност все още да виждам светлината през зимните дни и тъй като живеем близо до морето, често се разхождаме по време на отливи по дъното, събираме камъчета, гледаме умрели медузи, викаме “елааааа туууук” и прочее. После нормална рутина на майка с две деца и златния час за мен е след 9, когато мога да рисувам или да “отида на дискотека”. Лягам късно пак с чувство за обърканост.

Как се случи колаборацията с Quinn and Fox? Как те откриха? Какво доведе до нея?

В началото Quinn and Fox поръчаха някои от продуктите ми през Minushka.com. След няколко месеца ме поканиха за този проект. Марката е основана в Лос Анджелис от майка на четири деца. Когато се запознахме, QF имаше само няколко продукта, аз и още един дизайнер работихме по втората колекция. Сега имат специална линия, посветена на колаборации с международни артисти.

 

Четете пълното интервю с Вики Книш на страницата на Under the Line тук.