АРХИТЕКТУРА ЗА ВЪЗРАСТНИ

Застаряването на населението и увеличаването на броя на хората в пенсионна възраст в развитите страни диктуват необходимостта от нови решения в архитектурата и дизайна.

Актуални проекти за домове за възрастни хора по света дават пример за спокойни старини в комплекси, отговарящи на навиците и изискванията на нуждаещите се.

Матиас Холуич, който от години изследва връзката между архитектурата и стареенето и организира конференция по темата в Пенсилванския университет, обяснява: „С напредването на възрастта движението и социализирането стават все по-трудни. Архитектурата, градоустройството, продуктите и услугите могат да компенсират тези липси и да отговорят на новите потребности.“

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.

ЧУДАТИ ЕЛЕМЕНТИ

Ако има радар за изгряващи звезди в дизайна, то Георги Манасиев и Елс Волдек отговарят точно на профила: умно подбрани участия във важни и стойностни програми, забележими включвания в правилните групови изложби и продуктово позициониране в деликатната, но и най-вълнуваща зона на концептуалния дизайн, където предметите са извън всичко обикновено, ала съвсем използваеми.

След кратък престой в Нов български университет в София Георги Манасиев заминава за RCA (Кралския колеж за изкуства в Лондон), където среща Елс Волдек. Двамата завършват специалност продуктов дизайн. Личното привличане един към друг, както и различията между тях в начините им на работа, интереси и способности ги водят към естествено продължение – съвместна дейност. Така през 2013 г. официално се ражда Odd Matter. Името обобщава нещата, които ги вълнуват и привличат, и до голяма степен съчетанието на двете думи са и те двамата в професионален и в личен план.

„Не се стремим да имаме конкретен метод за навигация през проектите си, защото има наистина много неща, които са ни интересни и за които сме любопитни. Процесите и методите ни са различни, но ключов елемент е стремежът да разберем корените на това, с което се занимаваме, и да сме възможно най-свободни и дори наивни, когато развиваме нови проекти. Интуицията и адаптивността са важни части от процеса ни на работа.“
Георги и Елс стартират с работилница в Лондон, но високите бюджетни изисквания на града и търсенето на ново начало ги отвеждат в родината на Елс – Холандия. Odd Matter се помества в просторно и пригодено за различни експерименти студио в Амстердам, където се раждат знакови за тях проекти. Столовете от заплетени на ръка въжета Surrounded са първият общ продукт на Odd Matter.

Вдъхновението идва след престой по програма в Ахмедабад, Индия. Първата сериозна поръчка пък е от галерията за декоративно стъкло в Нотинг Хил – Vessel, за която те създават серията от осветителни тела Overnight (цветно стъкло и мед). След резиденция във вила Ноай миналата година отнасят специална награда за серията коркови съдове Floter (корк, олово и популярният в момента материал Jesmonite). Усилията им в създаването на отчетливи обекти са забелязани от галерия ARAM, Лондон. Това е ключовото място за референция, що се отнася до съвременен дизайн от творци в началото на своята кариера.

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.

ИСТОРИИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДИЗАЙН

През 2015 г. група ентусиасти от Чехия се захващат с амбициозната задача да създадат архив от истории, документиращи случващото се в дизайна в Европа. Дарина Завадилова (движещата сила на фестивала designSUPERMARKET) и колективът ОKOLO – Адам Щех (селекцията на теми) и Матей Чинчера и Ян Клос (визуален език на проекта) – създават интернет сайта European Design Stories. По-късно към тях се присъединяват фотографът Томаш Сучек и операторът Ян Рибак – главните виновници за добавената стойност на силните интервюта през качествения фото- и видеоматериал.

Сайтът впечатлява с личния подход в отразяването на историите – като среща с приятел – който хората зад проекта създават при посещенията си в студиата и домовете на различни автори от сферата на дизайна, архитектурата и изкуството. Само между другото споменаваме, че един от събеседниците им е българският индустриален дизайнер Валентин Водев, с когото се срещат във Виена.

Година след старта European Design Stories излизат и с книгата, чиято премиера беше по време на Седмицата на дизайна в Милано. След завръщането им от Италия разговаряме с Адам Щех.

Как бихте дефинирали идеята European Design Stories?
Искаме да представим разнородността на дисциплините в дизайна, като фокусът пада върху широкото му тълкуване, което включва и изкуство, занаяти и архитектура. Документираме много и различни проекти от млади експериментиращи дизайнери, чиито дейности минават през социално отговорен дизайн и архитектура, до винтидж и исторически значим дизайн, както и дизайн мислене в различните му проявления. Защото ролята на дизайна се променя много бързо – вече не става дума само за хубави форми и практични функции. Днес дизайнът е многостранен инструмент за изследване на културата и обществото, и то от различни перспективи.

Как избирате кого да представите?
Досега сме направили четири големи обиколки. Първата ни включваше Виена и нейните околности. Втората мина през Германия, Австрия, Швейцария, Милано и Торино, а третата – през Словакия, Словения, Северна Италия (Венеция и Удине). Последната обиколка логично беше в Чехия. Изборът на локации беше изключително импулсивен. Приоритет беше изследването на по-известните места като Виена или Милано, но и нови проекти, които се намират в периферията, като например някои архитектурни забележителности в Австрия и Швейцария.

Прочетете целия материал в рубриката ни в списание LIGHT.

НА ЖИВО ОТ ФРОНТА

Съвпадението е преднамерено, а посланието – еднозначно: точно когато бъдещето на планетата изглежда по-разклатено от всякога с унищожителни военни конфликти и екологични катастрофи, архитектурата заявява своите оптимизъм и вяра, че има решения и те вече се прилагат. Двете най-знакови и важни събития за дисциплината в световен мащаб: наградата Прицкер (Pritzker Architecture Prize) и Венецианското биенале (Venice Architecture Biennale) през 2016 г. се обединяват около личността на Алехандро Аравена – архитект, чиито мощни заряд, интелект и размах прокарват нови пътища за професията.

Аравена съчетава на пръв прочит трудно съвместими характеристики – задълбочена академичност и гениални проекти от висок клас строителство с прагматично и простичко търсене на решения за нискобюджетни социални градски проблеми, които показват нови и съвсем смислени параметри за архитектурата.

Алехандро Аравена (48 г.) от Сантяго де Чили твърди как винаги е усещал, без да го осъзнава, че е иска да стане архитект. Като бъдещ студент е имал бегла представа за дисциплината и не е разпознавал имената на нейните революционери, като Мис ван дер Рое например. Но на приемните документи в университета за свой първи избор посочва архитектура, последван от танц и флейта, „които бяха моят начин да се пошегувам“.

Отношението на Аравена да не се взима насериозно е важна част от професионалното му развитие, защото му дава гъвкавостта да уважава мнението на хората, които ще ползват сградите му – абсолютна рядкост в егоцентричния климат по върховете на архитектурата.

Сградите на Аравена са, нескромно казано, впечатляващи. Серията от постройки за Католическия университет на Чили например като UC Innovation Centre (2014), Математическото училище (1999), Siamese Towers (2005), Медицински факултет (2004) са сред доказателствата за реализирането на високоестетически сгради с иновативни подходи. Съобразяването с местния климат и стремежът за енергийна ефективност чрез фасади и етажни планове, щедра естествена светлина и места за срещи показват как Аравена познава добре материалите и строителството, но и силата на архитектурата да общува на няколко нива.

Прочети цялото интервюто в LIGHT.