СОФИЯ ЗА ВКЪЩИ В ПРАГА

Често получаваме запитвания къде могат да бъдат открити качествени, своеобразни и с интересен дизайн предмети, дрехи и играчки от български автори за подарък или за отнасяне като спомен от България. Проектът за дизайн на нови сувенири за София стартира като идея преди повече от година и половина, когато обсъждахме практичен, но и визуално издържан подход при осъществяването на сътрудничество между съвременните български творци, бизнеса и публичния сектор. Сувенирът е обект, който крие в себе си различни аспекти: референция към място, връзка с любим момент, атрактивна, любопитна и забавна функционалност и външен вид…

Покрай изграждането на концепцията за София за вкъщи дискутирахме много гледни точки, направихме десетки срещи, отхвърелихме и приехме мнения от най-различни хора от София и чужбина. От мястото, където стоим в момента, пътят, който ни доведе до тук, сега вече ни се струва дълъг и изпълнен с някои пропуски, на които обаче гледаме като възможни добри предизвикателства за следващия етап от реализацията на идеята.

В момента София за вкъщи е колективна изложба с осем прототипи за сувенири за столицата. Те са създадени специално за проекта от някои от най-интересните и разпознаваеми български дизайнери. Резултатът се представя първо в Прага като част от международното събитие Designblok /25.10 – 19.11.2016/ и в Музея за история на София /1 – 11.12.2016/,  придружена от лекции и дискусии с българско и чуждестранно участие.

За да стигнем до тук, получихме важна подкрепа от различни хора, институции и компании, за която силно БЛАГОДАРИМ:

> Участниците в проекта:

Александър Гергинов / Ham&Eggs

Виктория Нешева / A Forest Story

Гергана Станкова / Шевица

Димитър Делчев

Four Plus (с участието на: Borislavawillmadeit, Христо Савов, Калоян Тошев, Цветислава Колева)

Odd Matter

tochka & tochka

Smart Fab Lab

> Севдалина Войнова (Асоциация за развитие на София) – автор на името Take Away Sofia / София за вкъщи

> Столична програма Култура – 2016 г. – финансовата подкрепа за проекта

> Музейко – партньор съдържание

> Чешки център София и специално на Катерина Хуртаева, директор на института – комуникация с Прага и представянето на проекта

> Общински културен институт Музей за история на София – домакин на изложбата и на събитията в София

> Чешки център Прага – домакин на изложбата

> Bulgaria Air – превоз

> Българският културен институт в Прага – домакин на екипа и превоз

B2N – партньор продукция

Полски институт София – партньор съдържание

Гьоте институт София – партньор съдържание

> Капитал LIGHT – медиен партньор

> Under the Line – медиен партньор

и още:

> Участниците в Академия за мениджмънт в културата (Гьоте институт София, април 2015 – април 2016) – предварителни разговори и обсъждане на концепцията

> Васил Илиев – графичен дизайн каталог и изложбено оформление

> Мисирков/Богданов – фотография каталог

 

/Photo Anna Pleslova/

 

 

 

 

АТЕЛИЕ БАУ-УАУ

Atelier Bow-Wow съществува от 1992 г., а интересите на неговите основатели Момойо Каиджима и нейния партньор Йошихару Цукамото варират от изследване на градската среда до архитектурен дизайн и публично изкуство. Те са сред високо продуктивните и известни по цял свят представители на японската архитектура, запленени от пространствената изобретателност, а не от естетическите парадигми. Тяхното привидно безгрижно като звучене име маскира изключително мъдра и подчинена на изследвания практика, без това да ги превръща в „архитекти на хартия“.

Atelier Bow-Wow имат десетки реализирани проекти за къщи, обществени сгради и публични пространства, публикувани книги по различни теми – Made in Tokyo, Contemporary House Studies, Echo of Space/Space of Echo, Graphic Anatomy, Behaviorology, както и изложби и преподавателска дейност.

Поводът за представянето им е деветото издание на One Architecture Week и очакваната лекция, която Момойо Каиджима ще изнесе по време на форума на фестивала (8 октомври, събота). В тон с последните две издания, при които директорът Любо Георгиев заедно с кураторския екип създаде последователност от интерпретации на една основна локация – квартал Капана (2014) и река Марица (2015), сега във фокус е третия по големина панелен квартал в страната – Тракия, а обединяващият мотив е ДЕЙСТВИЕ! Полезни практики от панелните квартали. Програмата е богата, може би сред най-силните от създаването на фестивала досега. Но по-важният и с остатъчен ефект момент е активирането на гражданите да разберат смисъла и ефекта от приложението на дисциплината в техния живот и да се включат в изграждането на заобикалящата ги среда, така че тя да им е по-удобна и приятна за ползване. На тази кауза са подчинени извършените от екипа досега проучвания, разговори с обитатели на Тракия, последвалите временни и постоянни намеси в междублоковите пространства, заснемането на документален филм, както и подготвената за времето на фестивала програма, наситена с разнообразни работилници, изложби и лекции.

В този съдържателен контекст Atelier Bow-Wow са логични участници в темата за панелните квартали. Не толкова с опит в подобни места, колкото с паралелите, които могат да се направят между богатият им опит и многопластови проучвания в сферата на поделянето, усвояването и приобщаването на публични и частни пространства. Те са пленени от Токио и микро постройките, които спорадично заемат градските пролуки по своеобразен начин, сгради с любопитни форми и находчиви решения за прозорци, дренаж, климатик и др. Двамата търсят, описват и анализират тези архитектурни проявления с термина Pet Architecture / Aрхитектура домашен любимец. “Харесва ми да наблюдавам как сградите се появяват от земята, от хората, от ежедневието, от някои краища на града, което изглежда като почти случаен процес. Този вид сгради ясно показват отношението на нашата практика към архитектурата и как тя може да отиде далеч отвъд стойността за красота или грозота,” обяснява Йошихару Цукамото. Atelier Bow-Wow работят и живеят в къща в Токио, която до голяма степен е сякаш наместена в привидно тясно и невъзможно място. Градейки с височина и отвореност в интериора, те използват всяко едно свободно място и постигат чудеса при предоставянето на варианти за качествен живот дори в пренаселени урбанистични места.

В традиционен японски минимализъм Момойо Каиджима предоставя блиц интервю по повод своето посещение в Пловдив:

  • Откъде идва името Bow-Wow?

Харесваме едно куче.

  • Какво е архитектура?

Живот и култура.

  • Основите на вашата практика са:

Живот и култура в обществото.

  • Как обществото да се интересува повече от смисъла на архитектурата?

Като чете за архитектура и намери смисъла й с познания.

  • Кои са механизмите за участие на гражданите в създаването на градската среда?

Съвместност.* 

*(Atelier Bow-Wow са запленени от рядко ползвания в архитектурата термин commonalities. Срещат го единствено в трудовете на Louis Kahn. През тази дума те размишляват над възможността да се възстановят съвместните практики в архитектурата чрез споделянето на процеса на правене на архитектура с хората. През 20 век индустриализацията води до период на икономически растеж. И въпреки богатството, връзката с обществото се губи. Науката за архитектурното поведение е наука за поведението на хора, сгради и физически феномени с цел техния оптимално добър начин на живот в специфичния им контекст. Науката се фокусира върху повтаряемите, ритмични, споделени аспекти на поведението и премества архитектурният дизайн от индивидуално базиран до  обществено споделен. Atelier Bow-Wow се аргументират, че през съвместността архитектурата може да установи нови връзки с и в обществото.)

  • Вашата спекулация за развитието на панелните квартали?

Различното значение в контекста.

  • Споделете мъдрост от вашия опит:

Да достигнеш до съвместност.

  • Какво е любопитно за вас в Пловдив?

Всичко.

  • Работното ви вдъхновение в момента:

Традиционните народни японски къщи Machiya и Minka  

  • Книгата, която бихте препоръчали на любител и професионалист архитект:

Commonalities на Atelier Bow-Wow!

  • Ако стартирахте сега като архитект, бихте се занимавала с:

Рибарско селище и гора.

 

ПЪТУВАЩА СТРАНА

Главните герои са добре познати: позитивните и естествено земни дейци в късометражната анимация за възрастни у нас – Весела Данчева и Иван Богданов (основателите на студиото за анимация ФинФилм и платформата Compote Collective). Стилът им е отчетлив, а продукциите – селектирани и награждавани по всички краища на света.

Срещаме ги в крачка – заети с представянето на новия им филм „Пътуваща страна“ и неговата премиера в България на Световния фестивал на анимационния филм във Варна между 7 и 11 септември. Разговорът с тях е плавно продължение на физическия баланс, който двамата заключват между себе си – високи, ведри и открити, те умело се изслушват, подават си реплики и ненатрапчиво допълват идеите си. Другите членове на семейството – кучето Енджой, е за малко с нас, а техният син Алеко, чиято рисунка е корица на Капитал Kids – на море.

„Пътуваща страна“ странства по фестивали от юни насам и от пет участия събра три награди – Best Co-Production Award, Days of Croatian Film 2016; Best Croatian Film, Animafest Zagreb 2016; Special Mention, Supertoon International Animation Festival 2016. В деня на нашия разговор бе представянето му в Турку, Финландия. Тепърва му предстои още дълъг, почти двегодишен път на изяви, „където можем, ще пътуваме“, заключва Весела с нейния звънък и приятен тембър.

Началото на пътуването
Весела и Иван ровят дълбоко в своите спомени, преди да стигнат до първите папки за „Пътуваща страна“. Те са архивирани в периода 2004-2005 г., когато работят в Холандия, малко след завършването на академията Willem de Kooning в Ротердам.Тогава ги вълнува темата защо прабългарите спират своя път точно на това място. „Наред със странните причини, които си измисляхме, се появи този голям кон, който носи на гърба си едно племе“, разказва Иван. Нишката в историята е по същество дълбоко носталгична поради пребиваването на двамата автори в Холандия. Така и не успяват да реализират сценария в чужбина и завръщайки се в София, го подават в Националния филмов център, откъдето получават и нужната финансова подкрепа. Писан и реализиран от Весела и Иван, голямата разлика с останалите им проекти е неговата пълноцветност и значителна дължина (13:38 мин.).

 

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT

ТИХИТЕ МЕЧКИ СА НАЙ-ДЪЛБОКИ

Мария е от онези хора, които лесно ти влизат под кожата – с творческия си заряд, с любопитството и с интереса си към разновидни печатни издания. Тя е още млада (26-годишна), но вече убедително е избрала своя професионален път на графичен дизайнер и илюстратор, след като наскоро се дипломира от Националната художествена академия.

Първата й книга е факт – пространственото (pop-up) издание „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“. На страниците й мечката оживява с помощта на текст, вдъхновен от 12 популярни български поговорки и триизмерна картина.

Експериментът е в основата на изданието както като оформление, така и като повествование. „Черна и бяла книга в едно. Няма лице и гръб. И двете страни са начало на книгата. Срещата е центърът. Там се случва преобръщането.“

„Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ е истинско произведение на изкуството в лимитиран тираж от 90 бройки, всяка от които изработена ръчно от авторката. Дни преди официалната премиера на книгата и трескавата подготовка за представянето разговаряме с Мария Налбантова.

Разкажи ни за любовта си към печатните издания. Кои те впечатляват и какви искаш да правиш?
Печатните издания са моят начин за диалог със света. През тях успявам да почувствам поне малко споделеност и искреност. Характерно за картинните книги например е неизменната свързаност между текст и картина. При пространствените книги, които аз харесвам, се добавя и още едно ниво на разбиране, защото комбинират слово, картина и пространство. Интересно ми е измислянето на комбинации как може да се вържат трите неща в едно и да създадат разбиране, без да се преразказват.

 

14265010_10157553019175165_2078460378200382758_n

Четете пълната версия на статията он-лайн и на хартия в нашата рубрика в Капитал LIGHT

ДЕЙСТВИЕ! Полезни практики от панелните квартали

One Architecture Week празнува девето издание с изключително силни и разнообразни формати, част от които ще останат като трайни намеси и след края на събитието. Международният фестивал, посветен на архитектура и градска среда, следва практиката от последните 2 години, в която темата се фокусира върху дадено място – квартал Капана (2014г.) и Реката (2015г.). Директорът на OAW Любо Георгиев решава 2016г. да е в третия по големина квартал в страната – жк Тракия, Пловдив. За куратори кани румънското studioBASAR. В предварителната подготовка на събитието се включват още много хора, които извършват поредица от срещи с жителите на квартала, изследвания върху историческите факти на мястото и въвличане на обитателите в решаване на това как техните пространства за живот не са само публична собственост, но и обща отговорност с потенциал да бъдат облагородени и превърнати в по-удобни и красиви за самите тях. Всичко, разбира се, се случва в квартал Тракия.

Програмата е по-наситена и интересна от всякога, а това са някои от нашите акценти:

изложбата Живи пространства, която проучва промените в панелния квартал Тракия като рефлекция на по-мащабни тенденции – 30% от населението на България живее в панелки. Куратор е Меган Луенбърг, а предварителните снимки дават заявка за мащабна и задълбочена работа;

постоянни намеси: един от основните проблеми при събитията е, че се случват в определена времева рамка, след която идеите и вдъхновението често и съвсем естествено избледняват; деветото издание на OAW прави много важна и сериозна стъпка напред в тази посока, като инициира намеси в квартал Тракия, съобразени и разработени след разговори с жителите му; рехабилитират се няколко важни публични точки – Басейн Платформа и между блокове 1, 2 и 3 с проекти на международни архитекти;

– пак работа в тази посока е специално създадената книга Алманах на панелна Тракия;

– още на предварителната презентация на програмата на фестивала може би работата, която най-силно ни впечатли, бе интерактивната карта – „на която е отразено актуалното състояние на ж.к. Тракия. Картата е публично достъпна и на нея всеки може да види (и активира) различни слоеве на реалността в квартала: от трасетата на водопровода, през позицията на семейните бизнеси, до разположението на беседките или пътечките през поляните.“

– за втори път в историята на фестивала е създаден и документален филм Познавате ли архитекта, в който на едно място са събрани някои от проектантите на ж.к. Тракия, „40-годишен панелен квартал, послужил за жилище на над 80 000 души от основаването си.“ Вижте програмата и на останалите прожекции – всички изглеждат доста увлекателно и образователно.

форум: сигурни сме, че всеки един от поканените лектори има ценна история за споделяне, но двамата, които ние лично не бихме пропуснали, са Момойо Каиджима от Atelier Bow-Wow и датският архитект Ян Геел , чийто труд е фокусиран върху организирането на по-хуманни градове.

Приятно и вдъхновяващо девето издание на One Architecture Week!