Дизайн в Милано

От половин век насам всеки април светът насочва внимание към Милано, когато италианският индустриален център се превръща в най-обсъжданата и гореща точка за всичко ново и интересно, свързано с дизайн. Позната като Milano Design Week, SaloneDelMobile, iSaloni или Fuorisalonе, това е мястото да бъдеш, ако професионално или любопитно си обвързан с темата. От изложители, които показват дълго подготвяни колекции, през появяващи се за пръв път таланти до високостойностни и завладяващи артистични инсталации – наситеността от „уауу“ съдържание е необятно, смазващо на моменти, но като цяло възторжено, вълнуващо и определящо посоката на развитие на индустрията.

Тази година поканихме един от ветераните на терен – архитект Пенка Станчева, която през 2017 г. отбеляза своето десето юбилейно посещение на най-важното дизайн събитие в света, да разкаже повече за Седмицата на дизайна в Милано и подбере някои от по-интересните и запомнящи се тенденции.

С какво се отличаваше това издание от предходните? Какво ти направи силно впечатление като различно, стойностно и маркиращо началото на интересна тенденция?

За мен изданието на изложението в Милано тази година остава маркиращо и важно поради категоричната силна вълна на творческа енергия, с която то се отличаваше спрямо тези от предходните няколко години. Фабриките показаха много нови и интересни продукти – ре-дизайнът на класически образци вече не е водещата тема. Кураторските селекции и експозиции на победители в конкурси също се отличаваха с особено качество и самобитност на продуктите. 

Какви нови любопитни технологии и употреба на материали ти направиха впечатление?

Техноголиите не са фокус в моите наблюдения, така че едва ли съм компетентна да коментирам темата. Но за поредна година се убедих, че добрият дизайн се прави с добър детайл. Колкото по-изчистена е определена форма, толкова нейното изпълнение изисква да е на високо ниво. Перфектния ръб, невидимата сглобка, чистата линия – всичко това е в основата на съвременния дизайн. И ако изпълнението не е безупречно, то продуктът се компрометира.

Маркирай някои от изложбите, които ще отлежават дълго в спомените ти? С какво те впечатлиха най-вече?

Тук мога да разказвам дълго. Все пак ще отбележа три напълно разнолики проекта, които са моите фаворити за годината.

Първият е изложбата на NENDO. Споменавам я заради впечатляващата способност на Оки Сато въпреки множеството комерсиални проекти, да остава поет, да устоява на мас-културата.

IMG_1214

IMG_1230 IMG_1253 IMG_1258 NENDO_invisible_outlines03_takumi_ota NENDO_ps_IMG_1268

Invisible Outlines (Невидими очертания) от Nendo

Вторият запомнящ се за мен проект тази година бе този на Airbnb – кураторска работа на Martina Mondadori Sartogo (главен редактор на еклектичното списание за дизайн CABANA). Тя бе организирана в къщата Casa degli Atellanti (мястото, в която е живял Леонардо да Винчи, докато е рисувал “Тайната вечеря“). Къщата е интересна с това, че през 1922 е преобзаведена от забележителния италиански архитект Piero Portaluppi така, че да се запазят и съхранят оригиналните фрески в нея. Тази мебелировка е запазена и до днес. В историческия контекст на този дом бяха експонирани работите на някои от най-авангардните автори на световната дизайн сцена, както и личните колекции от стари вещи на други от тях. В проекта са замесени и професионалисти от най-висок ранг като директорът на Design Maiami Rodman Primac, Sam Baron – креативен директор на Fabrica и интериорният дизайнер Ashley Hicks, познат с еклектичния си и ексцентричен почерк. Срещата на толкова много капацитети в сферата на дизайна в контекста на историческата среда бе наистина впечатляващ сбор от творческа енергия.

IMG_4573 IMG_4621

IMG_4427 IMG_4428

Casa degli Atellanti – Passeggiata: An Airbnb experience of Milan

Третият проект, който ще запомня, е представянето на серията градински мебели на DIMORE STUDIO. За мен той е различен и заслужаващ внимание не само заради мястото, в което то се състоя – местен бар, разположен в стара каменна постройка на една от портите на града на средата на уживено кръстовище. В типичния за дизайнерското дуо ексцетричен и неповторим стил, там бе съчетан животът на местните възрастни в техен клуб с авторските проекти, силно повлияни от визуалната естетика на темата за цирка.

IMG_5046 IMG_5044 IMG_5042 IMG_5027 IMG_5024DIMORE STUDIO

Кои са дебютантите, които имаха силно представяне и им предстои според теб светло бъдеще?

Още първия ден попаднах случайно на представянето на един нов конкурс – “ein&zwanzig” на German Design Council. По моя преценка наградените продукти са от млади дизайнери, чиито имена ни предстои да чуваме в следващите години.

Селекцията, представена в Palazzo Litta, също ми направи впечатление не само заради ефектната инсталация от 300 джинсови панталони, автори на която са световноизвестното нюйоркско архитектурно студио Diller Scofidio+Renfro. Общо високото ниво на работи и автори се дължи на прецизната селекция на списанието DAMN° magazine. Четвъртото издание е под наслов A Matter of Perception – Linking Minds (Въпрос на Възприятие – Свързване на умовете) и обединява под един покрив дизайнери, фабрики и артисти.

IMG_1007  IMG_1016 IMG_1018 IMG_1020 IMG_1022 IMG_1024 IMG_1026

ein&zwanzig

Спомена ни силно американско съдържание – разкажи малко повече за тази линия в Милано.

Моето наблюдение е за една нова вълна от продукти и автори с по-скоро галерийна стойност, които пристигат в последните години от САЩ в Милано. Присъствието на Roll&Hill на самия панаир и Lindsey Adelman в галерията Nilufar Depot бяха запомнящи се и знакови преди няколко години. Днес към тях се присъединяват вече нашумяли студия като BDDW, както и дебютанти, които със сигурност ще наблюдаваме за напред като Apparatus.

USA_BDDW_IMG_1766

Имаше ли добро и качествено българско участие? 

Имаше участие. Tова само по себе си вече е много добро постижение. Група ЧЕРГА се представи със собствена селекция от млади автори в Salone Satellitе в панаирния град. Нашият продуктов дизайн е млад и като такъв по-скоро би следвало да бъде поощряван, а не да бъде сравняван с образците от най-високо ниво. Моето лично мнение е, че продуктите стоят адекватно и са добра база за надграждане. Бих отбелязала традиционно прецизната работа на Виктор Василев за Boffi. При него продуктите винаги на лаконични и базкомпромисни. Новата мивка, която той е разработил за тях, е на истински високо професионално ниво. Вероятно е имало и други родни участия, но аз успях да видя тези две.

IMG_2013

IMG_2011

Boffi

Кои са твоите любими места в Милано (кафене, заведение, книжарница, магазин, парк, двор…)?

Когато съм в Милано, обичам да се връщам в двора на Rossana Orlandi  заради атмосферата, а и заради селекцията от автори, които тя представя като нейни „открития“. Но също така обичам да изнамирам нови места. Тази година с удоволствие влизах през всяка отворена врата на галерия, бар или магазин в квартала около новата сграда на HERZOG & DE MEURONфондацията Feltrinelli при Porta Volta. Този квартал едва сега започва да се развива и е много некомерсиализиран за разлика от вече преексплоатираните Tortrona и Brera. В района все още има и страхотни барове и ресторанти, в които туристите са по-скоро рядкост. Фондацията PRADA също е ново място за мен – все не ми оставаше време да стигна до там, но от тази година със сигурност влиза в листата на местата, на които бих се връщала.

IMG_5852 IMG_5874 IMG_5875 IMG_5934 IMG_5941 IMG_6116 IMG_6129

Fondazione Prada

IMG_4224 IMG_4285 IMG_4323 IMG_4343 IMG_4353 IMG_4356

Rosana Orlandi

IMG_5054 IMG_5058 IMG_5062

Всички снимки в материала са архив на Пенка Станчева.

Пенка Станчева е сред най-добрите съвременни български архитекти наоколо. Подходът на нейната работа се отличава със строг, но справедлив поглед и към най-дребния детайл, внимателна комбинация на стилове и употреба на материали. Доказателствата за нейния професионализъм са многобройни. Предната седмица Пенка Станчева бе удостоена със Silver A’ Design Award in Interior Space and Exhibition Design Category от International Design Academy за интериора на Project 155.

На закуска с Яна Бюрер Тавание и Ана Алексиева от Fine Acts

Фотография: John Wadsworth

Организацията Fine Acts изследва връзката между човешките права и изкуството, като свързва активисти и артисти от цял свят, за да работят заедно, създавайки изкуство за социална промяна. В сърцето на Fine Acts е колектив от 40 артисти и активисти, стипендианти на TED, като постепенно това ядро се разширява. Fine Acts създава и курира съвременно изкуство с кауза, което цели да популяризира, вдъхнови към действие и привлече подкрепа. През март 2017 един от проектите на Fine Acts, The Future, беше отличен като един от десет финалисти в категория Фотография/Визуализация в наградите на Fast Company за иновативни идеи – World Changing Ideas Awards. Пак миналият месец една от колаборациите на организацията, MONUMENT #1, привлече вниманието на българската и международната публика към тоталната липса на паметници на жени-исторически личности в София. Срещаме ви с Яна Бюрер Тавание и Ана Алексиева от екипа на международната платформа, които ще бъдат лектори на Creative Morings София на 28 април.

yana3Яна Бюрер Тавание (портрет на Васил Танев)

Кой стои зад Fine Acts?

Яна: Fine Acts сме аз, Джули и Павел като основатели, Ана и Светла като най-якият екип, два автобуса арт колектив, широк съветнически борд, общо сме към 60 човека. Опитът ни е в изкуство, активизъм, маркетинг, реклама, журналистика, продуцентство и още куп скучни за изброяване, но релевантни за дейността ни области. Супер много обичаме това, което правим, работим по десет идеи едновременно, велико е, изморително е, но по онзи начин, когато и след десет часа навън не искаш да се прибираш вкъщи.

Как се роди идеята за тази организация? Каква е нуждата от подобна дейност и има ли подобни колективи по света?

Яна: Идеята се роди от опита ми като активист. Когато се бориш да променяш закони и практики, имаш нужда от подкрепа, от хиляди, десетки хиляди хора, които бутат с теб. Това, меко казано, не е лесно. Фактите, колкото и да са шокиращи, сами по себе си не работят. Също както докладите, прессъобщенията, становищата. Виж, с изкуството е друго. Когато, като активист, съм си сътрудничила с артисти, за да превърнем нещо абстрактно и далечно в нещо, което е пред теб и те стиска за гърлото – тогава съм постигала масова подкрепа. Защото хората са усетили, и са разбрали, и са се разгневили, и са поискали да направят нещо. Изкуството е шорткът към чувствата. То въоръжава емпатията в битката й срещу апатията.

aniАна Алексиева (снимка, личен архив)

Ана: За щастие, има много артисти и колективи по света, които се занимават със социално и политически ангажирано изкуство. За организации, които работят като нас, създавайки пространство за колаборация между артисти и активисти, обаче не знаем. Но нуждата от подобни проекти, разговори, участия, интервенции – или както решим да категоризираме призивът към действие и промяна с изразните средства на изкуството – е огромна.

Кои са актуалните теми за Fine Acts? Как избирате проектите си?

Яна: Актуалните теми са много. Работим по проекти, свързани с въоръжените конфликти по света, бежанците, смъртното наказание, брачното равенство, правата на жените, правата на хората с увреждания, достъпа до здравеопазване, и други.

Въпреки че от самото си създаване Fine Acts работи глобално, ние инициираме и създаваме и локални проекти (валидно не само за контекста на България), които обаче носят международен потенциал за комуникиране. Актуален пример е проектът MONUMENT#1 (вж. по-долу, бел. ред). В момента в постпродукция е и друг локален проект, който се фокусира върху положението на хората с интелектуални затруднения. По този проект работим заедно с визуалния артист Вито Валентинов.

monument

Фотография: Михаил Новаков

Ана: Работим с индивидуални покани към артисти, както и с отворени конкурси. Работим също така в партньорство с водещи организации, защитаващи човешките права, за които изработваме цялостна концепция за продуциране и интегриране на съвременно изкуство в техните кампании.

С какво изкуството, което вие представяте и начина, по който го презентирате, се отличава от социално или политически ангажираното съвременно изкуство, силно застъпено по света в момента (актуален пример Документа, Атина)?

Ана: Бих обърнала въпроса и казала, че проектите, които представяме, се вписват много адекватно в световния контекст на съвременното социално и политическо ангажирано изкуство, което днес обхваща изключително широк спектър от теми и подходи и се простира от хабитатите на малки общности до световните форуми и музеи. Безспорен пример е наскоро откритото четиринадесето издание на един от най-значимите форуми за съвременно изкуство, Документа, което се случва на две локации – в Атина и в Касел. За мен лично беше от особен интерес да проследя критиките, голяма част от които идват от локалната арт сцена в Атина, за инструментализирането на изкуството като културен капитал и нова форма на колонизация. Способността на изкуството да прекрачва границите – и в пряк, и в преносен смисъл – и да провокира широк обществен дебат е, според мен, потенциал, който, ако се канализира умно, може да даде смислени резултати.

Яна: Мисля, че най-отличителен при нашите проекти е самият процес на създаването им, при който творческата колаборация между активиста и артиста е от централно значение. Ние като организация акумулираме и стимулираме този процес от началото до финалния продукт и неговото маркетиране и дистрибуция – чрез matchmaking, експертиза и всякаква друга логистична, финансова и комуникационна подкрепа.

Ако трябва само с един ваш проект да опишете работата си, кой би бил той и защо?

Яна: Труден въпрос. Може би The Future. Но там имам допълнително пристрастие, защото в него съм в ролята и на активиста. The Future e серия от инсталации, колаборация на Fine Acts с артистите Алиша Егърт и Сафуат Салийм, която третира глобални теми като въоръжените конфликти, смъртното наказание, брачното равенство. И съм толкова безкрайно щастлива, че миналия месец The Future беше отличен като един от десет финалисти в категория Фотография/Визуализация в наградите на Fast Company за иновативни идеи – World Changing Ideas Awards, в които се състезаваха над 1200 заявки.

Ана: В момента сме в процес на “превеждане” на още глобални проблеми в The Future инсталации.

future 2

Как избирате артистите, с които работите? Какво изкуство харесвате?

Яна: Харесвам изкуство, което ме кара да мисля; което рита в корема; което разсмива; обичам да мога да кажа “това е толкова умно”, както и да мълча в съзерцание на нещо безкрайно честно и уязвимо.

Изкуството, което харесвам, е в пъти по-широко от изкуството, което продуцираме. Тесният ни фокус е изкуство, което се занимава с човешки права и социални каузи. Избираме артисти, които са дълбоки, смели, отговорни към темата и към себе си, и са готови да скочат в проекта със сърце.

Ана: Избираме артисти с международен профил и отличителен начин на работа. За нас е важно те да умеят да работят в екип и да се вълнуват от темите за човешките права. Не поставяме ограничения за възрастта или националността на артистите – за нас е важен начинът, по който говорят чрез изкуството си, отдадеността им към каузите. Действителността е най-въздействащият и мощен материал за създаване на изкуство.

Аз лично харесвам изкуство, което ми въздейства сетивно и ме провокира интелектуално. Такова, което носи история, въвлича зрителя или променя пространството. Любопитно ми е също нетрайното изкуство – това на момента, неповторимото, често дори и неуловимо. Имах огромното щастие няколко години да работя в сферата на художественото документално кино, в екипа на изключителните Агитпроп – Мартичка Божилова, Георги Богданов и Борис Мисирков – и там развих силна чувствителност към документалния жанр и към визуалното изобщо.

Разкажете ни за актуалния проект Мonument #1, който предизвика голям медиен интерес у нас и по света (включително публикация в Guardian) и един от малкото осъществени в България.

Яна: MONUMENT#1 е акция в подкрепа на кампанията “Паметни жени” на Българския хелзинкски комитет (БХК), която цели да популяризира постиженията на жените в историята. За този проект обединихме сили с Erka (артиста и дизайнер Ирина Томова) и БХК, и получихме организационно рамо от Tribal Worldwide Sofia. MONUMENT#1 е серия поп-ъп скулптури, която цели да привлече общественото внимание към факта, че в София няма нито един паметник, посветен на жена – историческа личност. Скулптурите бяха поставени на централни софийски локации по време на тайна акция рано сутринта на 22 март. Акцията “окупира” публичното пространство, което, също както и историята, принадлежи и на жените. Липсата на паметници, посветени на реални жени, засилва погрешното мислене, че жените нямат значими постижения или че не са допринесли за развитието на обществото. Кампанията призовава Столична община да развие ясна концепция за изграждането на паметници, посветени на жени от историята ни, и настоява за поставянето на първия паметник в София, посветен на жена-историческа личност.

Ана: Супер доволни сме от отразяването – освен българските медии, за проекта писаха Mashable, The Guardian, Teen Vogue, Metro, Broadly/Vice, и още много, включително сайтове за култура в Косово и Русия.

DSCF7226+copy

Фотография: Михаил Новаков

Project Light е следващо доста амбициозно начинание – на какъв етап на развитие е проекта и каква ви е водещата идея?

Яна: Развиваме Project Light с Peek Vision, една от водещите организации в света, които се борят срещу загубата на зрение. С проекта искаме да привлечем внимание към факта, че 80% от незрящите хора са такива по причини, които са предотвратими или лечими; 90% от тях живеят в развиващия се свят, и всъщност става въпрос за достъп до здравеопзване. Все още сме на ранен етап, надявам се съвсем скоро да можем да разкажем повече за проекта в детайли.

Ана: Засега можем да кажем, че 39 артиста, по един за всеки един милион незрящи хора по света, ще създадат по една творба, която ще третира този проблем. С кампанията си ще търсим локална и глобална подкрепа за промяна на тази абсурдна статистика.

Познавате добре международния формат Creative Mornings. Какво очаквате от закуската с вас на 28 април?

Яна: Да си тръгнем с трохи в дрехите и парченца вдъхновение в главите.

Ана: Характерната будност на ранобудните Creative Mornings хора.

Интервю: Студио Комплект

Фотография: Архив Fine Acts

Награди за герои

TimeHeroes – организацията, която благородно превръща в герои всеки един от нас със своите редовни мисии за каузи за хора в различни нужди и обстоятелства, обяви своите първи награди за доброволчество – ГЕРОИТЕ. Номинициите за доброволец, организатор на инициатива, компания или журналист са отворени до 23 април, неделя.

ГЕРОИТЕ са повод да обърнем внимание на една от техните дългосрочни и убедително успешни кампании – тази за доброволчески клубове в училищата. Преди да преминем към нея обаче, нека подчертаем една от най-отчетливите характеристики в практиката на TimeHeroes, а именно – комуникацията на дейността им да е както ясно оформена в конкретни и разбираеми думи, така и атрактивно поднесена в специално посветен на мисията дизайн. Визуалната идентичност на техните големи кампании е опаковката с добавена стойност, която подсилва посланията, превръща ги в по-видими, интуитивно разбираеми и логично завършени. Добрата комуникация и отчетлив дизайн са важни елементи за увеличаването на общността от доброволци, а удачното оформления на една кампания удължава животът й и допринася значително за нейния успех. TimeHeroes канят различни дизайнери и рекламни агенции за реализацията на техните проекти и това е модел, който ще предпочетат и в бъдеще. Обърнете внимание на Make Your CV Wоw на Noble Graphics, Наръчник за работа с доброволци на Ася Колева, за който писахме и ние тук, или готината графика на годишните им постижения на Мадлен Начева.

dscf0686

Мрежата от ученически доброволчески клубове, подкрепяна от TimeHeroes, съществува от пролетта на 2015 г. и към момента обхваща над 30 училища в цялата страна. Учениците доброволци се включват в инициативи от платформата timeheroes.org или създават свои собствени мисии, в зависимост от свободното си време и интересите си, а клубовете са най-различни (свързани с деца и връстници, с природа и животни, спорт и култура, възрастни хора и хора в неравностойно положение и т.н.). Като част от тяхното обгрижване, TimeHeroes решават да стартират нов пакет за тийнейджъри в края на 2016 г. , като поверяват дизайна на Борислава Караджова.

„Спомням си, когато Павел ми изпрати за първи път текстовете, разделени по теми. Известно време само ги препрочитах и така поне няколко дни, докато уточня за себе си как си представям картите, защото нямаше как да бъдат абстрактни. Трябваше да са „четими“ още на ниво визия. За първи път рисувах толкова социални илюстрации и такива, които да те накарат да се усмихнеш, щом ги видиш, което е доста различно от илюстрациите ми по принцип.“ споделя Борислава.

FullSizeRender 2

Екипът нарича вътрешно тази нова визуална идентичност на кампанията си “магическа кутия”, защото е поместена в картонена такава за пица. В нея има грамота за съответното училище, наръчник как се създава и организира доброволчески клуб, дизайнерски карти с идеи за доброволчески мисии, плакати за обявяване на събития, значки и стикери за членовете на клуба. Илюстрациите на Борислава са право в целта и действат като неустоими „лакомства“ за тийнейджърите, така че да ги подтикват да участват с желание и като валидация на тяхната готина дързост да са пример за връстниците си.

TimeHeroes имат идеята да продължат успешната кампания и с активности за по-малките като превенция от лоши навици (алкохол, цигари, наркотици, малтретиране) и други стимули за участие в доброволчески клубове, които да ги превърнат в по-привлекателни и ангажиращи.

download+(5)

Номинирането в първите награди на TimeHeroes ГЕРОИТЕ е до 23 април, неделя тук.