МЕЛБА

Представяме ви Мелба – динамичен архив за български дизайн. За нас това е вълнуващ момент, част от дълъг процес на професионален фокус върху сферата на дизайна в ролите ни на куратори, медиатори и консултанти през последните над 10 години.

Screen Shot 2017-12-14 at 2.42.06 PM

Произход
Срещата ни в списание Едно и работата ни по фестивала Sofia Design Week обослови до голяма степен амбицията да имаме сериозна отдаденост към темата дизайн в България. Дейността ни продължи плътно в посока дизайн, развиването на общност и комуникирането на дисциплината както към дизайнери, така и към различни публики. Чрез статии и участия на фестивали в и извън страната това ни посвещение единствено трупаше след себе си още опит и контакти. Отделянето ни в Студио Комплект като консултанти и организатори на творчески проекти, в които сме връзката с българските дизайнери, ни даде повод да мислим за онлайн архив – обединено място за тези контакти на български и английски.

Screen Shot 2017-12-14 at 2.42.30 PM

Изводите крият много нюанси, но коментарите от професионалната общност водеха към един логичен подход – повече видимост за българските дизайнери, повече подкрепа по отношение на връзката между тях самите, повече припознаване на възмoжностите за колаборации с бизнеса и повече разбиране у публиката за високостойностните влияния на дизайна върху живота.

Българските дизайнери създават качествени и в синхрон с международните тенденции продукти със свой собствен характер и контекст. Липсва архив, който да събира тези примери и да проследява всичко интересно и стойностно, създавано в този пост-преходен период.

Screen Shot 2017-12-14 at 2.24.23 PM

Името МЕЛБА
Мелба, защото е съчатание на различни, но любими съставки и има еднакво значение на български и английски.

Screen Shot 2017-12-14 at 2.25.35 PM

Защо стартираме с тази селекция?
Подбраните дизайнери за това първо зареждане са творци, с които сме работили или представяли през годините, и са базирани към този момент в София. Задачата да стигнем само до 45 избрани имена бе повече от предизвикателна. Затова и сме оставили възможността за добавяне на още – отворена и с перспектива за растеж.

Screen Shot 2017-12-14 at 2.42.46 PM

МЕЛБА през 2018
Предстои ни обновяване на динамичния архив с нови автори, създаването на разнообразни инициативи за сътрудничество между дизайнери и други общности (социална, бизнес, публична…), поводи за срещи и обмен на ноу-хау, а в края на годината и първи фестивал с международно участие МЕЛБА.

Критиката
Е добре дошла. Ние се определяме като динамичен архив и затова искаме да се развиваме като гъвкава и предлагаща най-вече релевантно и качествено съдържание структура. Всеки е поканен да разгледа архива и изпрати свое мнение. Критиката е мотивация за търсенето на подобрения и нови подходи. Благодарим за вниманието и участието.

Screen Shot 2017-12-14 at 2.42.59 PM

МЕЛБА се прави с много внимание и желание от нас ведно с незаменимата подкрепа на всички участници, Столична програма Култура 2017 (финансиране), партньорите ни от Next-DC (визуална идентичност и изграждане на уеб сайт), Site Ground (уеб хостинг), Михаил Новаков (портрети), Анита Табахнева (текст, редакция и превод), Генератор (домакин).

До нови срещи.

Новият ЕТЪР – част 2

Продължаваме историята за новата визуална идентичност на ЕМО ЕТЪР с представените вчера визии от победителя в конкурса Красен Кръстев.

Красен Кръстев е сред най-високо ценените български дизайн специалисти, който се занимава с шрифтове и визуална комуникация. Красен успява по фин аналитичен начин да усети контекста на всяко задание и да предложи категорично и отчетливо визуално решение. Такова е и предложението му за развитие на ЕТЪР – музеят на открито, който пази традиционни занаяти, бит и култура от периода 18 – 20 век. В подхода си Красен балансира умело между уважение към старото и смело третиране на новото. С нетърпение очакваме да видим и доразработката на идентичността във финален шрифт, уеб сайт и имплементирана във всички елементи от музея визия.

Etar_3

Кои са основните елементи на твоето предложение за визуална идентичност на ЕМО ЕТЪР?

— Дефиниране на концепция (централна идея).
— Разработване на символ и стратегия за неговото използване (варианти, отстояния, позициониране, цветове).
— Логика на визиите.
— Приложения на символа в корпоративни и рекламни материали.

Etar_1

Какви стъпки следва при реализацията им?

1. Обстойно проучване (research).
2. Анализ на проучването
3. Дефиниране на концепция (централна идея).
4. Разработване на визии

Кое е най-отчетливото послание, което би искал всеки посетител да запомни, виждайки визиите на ЕМО ЕТЪР?

Етъра е уникално място с живи традиции, което си заслужава да се посети.

Etar_2

Etar_4

Etar_5

След дълъг престой в Дубай като преподавател наскоро ти се върна в София със семейството си. Какви са очакванията ти за близки професионални предизвикателства, с какво ти се занимава най-силно, какви колаборации търсиш?

Аз съм отново студент. Този път в курса Expert Class Type Design към Plantin Institute of Typography в Антверпен и съм изключително въодушевен. Смятам да фокусирам вниманието си върху дизайна на шрифтове и корпоративната идентичност. Интересни и предизвикателни колаборации са добре дошли.

Etar_9

Etar_8

Etar_10

Намираш ли промяна в градската ни визуална среда – в каква посока?

Намирам промяна в положителна посока. Има много интересни инициативи и акценти.

Etar_12

Etar_11

Новият ЕТЪР – част 1

Етнографският музей на открито ЕТЪР край Габрово е първият по рода си музей в България, който поставя посетителите в непосредствен контакт с миналото. Китният, специално изграден комплекс, известен със своите занаятчийски дюкяни и красива природна среда е открит през есента на 1964 г. и оттогава успешно привлича туристи от цял свят.

Ето защо, когато до нас достигна новината, че по инициатива на ЕТЪР и община Габрово се води вътрешен конкурс за обновяване на визуалната идентичност на музея, бяхме положително впечатлени. Разчупването на статуквото, привличането на водещи български дизайн студиа за работа по проекта, както и осъвременяването на подобна институция, възприемаме като важна крачка напред и пример за подражание в този сектор.

В деня, когато се представят резултатите от работата по създаването на нова визуална идентичност на Етнографски музей на открито ЕТЪР от нейния автор Красен Кръстев, победител в проведения през това лято конкурс, говорим с д-р Светла Бориславова Димитрова – Директор на ЕТЪР и с Борил Караиванов, основен двигател на качественото провеждане на конкурса. Специално благодарим на Бойка Огнянова от Urbanistas. за оказаното съдействие.

01-EMO-Etar--6732

Разкажете повече за решението си да промените визуалната идентичност на ЕТЪР:

Защо бе настъпил момента за това според Вас?
Светла Димитрова: Всичко започна от намерението ни да направим нов сайт на музея. По време на обсъжданията стигнахме до идеята, че имаме нужда от ново лого, подбиране на подходяща цветова гама и шрифтове.

Каква бе началната Ви мотивация и промени ли се с времето – в каква посока?
С.Д.: Идеята за новото лого ни накара да мислим за по-цялостна промяна във визията на музея – указателни и информационни табели, визитки, плакати, листовки, брошури, сборници и др. Всяка година издаваме дипляна със събития от културния ни календар и искахме тя да изглежда по-добре и по-съвременно. Търсихме добри примери в сродни институции сред европейските музеи на открито, сред водещи музеи и галерии. Разбрахме, че имаме нужда от проект за нова графична идентичност.

Кои бяха някои от елементите от досегашната идентичност, които много държахте да запазите?
С.Д.: Не поставяхме такива изисквания. Говорихме с дизайнерите, показвахме им експозициите, печатните и рекламните материали, предоставихме им множество снимки. Опитвахме се да бъдем в услуга, но без да налагаме мнение.

Какво искате да излъчва и „говори“ на света новата визуална идентичност?
С.Д.: Новата индентичност, според нашия екип, трябва да ни прави лесно разпознаваеми, да подчертава ролята ни на пазител и продължител на традициите, да откроява отделните събития, но да я ясно, че те са дело на музея, да внушава приемственост и модерност.

Защо решихте да действате с вътрешен конкурс и как стигнахте до избора на Борил Караиванов и поканените участници?
С.Д.: Първо избрахме Борил Караиванов, като експерт, който да ни съветва какви стъпки да предприемем. Запозна ни нашия фотограф Росина Пенчева. Това беше много вярна стъпка, защото в негово лице намерихме не само добър специалист, но и приятел. Дадохме си време взаимно да се опознаем. Обсъждахме различни варианти, но избрахме вътрешния конкурс, за да можем сами да подберем участниците.

08-EMO-Etar--2003

Съвпада ли решението на журито с Вашето виждане?
С.Д.: Аз бях член на журито. Правих вътрешно допитване до колегите, за да разбера техните предпочитания и нагласи, но решението бе взето единодушно от журито, след обсъждане на предложенията.

Наложи ли се да направите компромис и в какво отношение бе той?
С.Д.: Не, не сме правили компромиси.

С какво се гордеете най-много по отношение на новата визуална идентичност?
С.Д.: Ще използваме шрифт с българска форма на кирилица, разработена специално за нашия музей.

20-EMO-Etar--7050

31-EMO-Etar--9190

Какво предстои за адаптиране на идентичността в дейността на комплекса?
С.Д.: Очаква ни много работа. Ще направим програма на времевите рамки и стъпките, които трябва да осъществим. На първо време ще обновим всичките си комуникационни материали (бланки, пликове, визитки, билети, грамоти, плакати), фасадите на двете основни каси в музея, а след това няколко указателни табели и билбордове.

05-EMO-Etar--8344

Кои са някои от нововъведенията в идентичността и как те се съотнасят спрямо наследството на ЕТЪР?
С.Д.: Имаме динамично лого, добре подбрана цветова палитра, типография, специален кирилски шрифт. Ще ги прилагаме, за да подчертаем архитектурното разнообразие в музея, уникалността на съоръженията, задвижвани с вода, занаятчийските работилници и музейните артефакти, отделните събития от културния ни календар.

Имате ли пример от света за подобен проект, с който припознавате ЕТЪР и бихте искали да въведете някои от постиженията му и в локален контекст?
С.Д.: Повечето утвърдени музеи имат своя идентичност. Прекрасни примери много, но ние трябва да намерим своето решение. Не можем да избегнем влиянието на добрите постижения, но ще ги използваме като ориентир.

Каква е визията Ви за близкото развитие на ЕТЪР?
С.Д.: В началото на годината ще имаме идеен проект за преустройство от администрация в многофункционална музейна сграда на една от най-големите постройки в музея. През януари ще приключи работата по обновление на двата основни входа в музея и ще имаме резултат от конкурса за архитектурен проект за преустройство на хотела, който управляваме. Освен налагането на новата графична идентичност трябва да довършим новия си уеб сайт. Ще търсим проект, чрез който да се финансират инвестиционните ни намерения. Вече сме започнали работа по две големи събития, които ще се случат следващата година – Фестивал на фестивалите по време на Еньовденските празници (юни) и 16-я Международен панаир на традиционните занаяти (септември).

64-EMO-Etar--5586

Каква бе задачата пред вас и кое ви накара да се заемете с нея?
Борил Караиванов: Задачата бе да се намери ефективен начин една сравнително консервативна обществена организация да премине през турболентен процес на самоопределение и като резултат с помоща на външни специалисти да покаже своя нов образ. Светла Димитрова е смела и открита в амбициите си, и това сякаш бе катализатора, който ме накара да се включа в проекта. Разбира се, вярвам, че подобни примери трябва да се случват по-често и по-добре, което в този случай означаваше да се опитаме да ги случим.

Разкажете ни малко повече за процеса на конкурса:

Защо затворен конкурс?

Б.К.: Защото специалистите имащи компетенцията и опита да работят не просто върху нов знак, а върху цялостно осмисляне на графичния облик на музей като Етъра във всички негови проявления, от табелата и билета на входа, през билборда на улицата до иконката в мобилното приложение не са много. Формално може да го наречем конкурс, но това беше процес на едновременно дефиниране на задачи и търсене на решения, който използва компетенцията както на участниците така и на журито. Това не беше типичния конкурс с ясно очертани граници в заданието и критерии за оценка по точки.

Какъв бе критерия за избор на поканените студия?
Б.К.: Да имат компетенцията и потенциала да се справят с подобна като мащаб задача. Не беше маловажен и зарядът, който всеки от участниците имаше за работа. Нямахме нужда от формални „професионалисти“ трупащи точки за биография, а от хора, които със сърце да разнищят проекта на съставните му части.

58-EMO-Etar--1727

Кои бяха някои от по-интересните предизвикателства, които се появиха в процеса на работа?
Б.К.: Основните предизвикателства бяха четири:
Първоначалното ни очаквания за няколко и различни символи на музея и неговите събития еволюира до идеята за обединяване под един знак – този на музея.
Дадохме си сметка колко важна е документалната и репортажна фотография, която е основа за представянето на различните инициативи на музея и това стана задължително условие към участниците във втората част на конкурса.
Зададохме си въпросът дали новият знак на музея трябва да бъде илюстрация на всеобщите очаквания или да отправи предизвикателство към бъдещето с една по-свободна за интерпретация образност.
Опитахме се да привлечем участниците в конкурса да продължат съвместно да развиват избрания проект.

Ако можехте да повторите конкурса, какво бихте променил и направил различно?
Б.К.: Бих минал вероятно по същия път, но с участници от чужбина.

47-EMO-Etar--9027

Кое мотивира избора ви за победител?
Б.К.: Всеки член на журито вероятно има своите мотиви за избора си. Моят се повлия най-вече от това, че проекта на Красен Кръстев бе максимално прост и в същото време гъвкав за трансформации и прилагане. Аз гледам на знака, цвета, шрифта и композицията, като на инструменти, които биха вършили по-добре или по-зле определена работа. Простотата и гъвкавостта, която предлагаха тези инструменти за мен бе водеща.

Каква е отговорността при запазването на баланс между наследените визуални елементи и естетика и изискванията за тяхното осъвременяване?
Б.К.: Каквато е отговорността пред художествения вкус. Парацелз навремето бил казал, че „отровата е в дозата“. Надявам се, да сме открили правилната доза при съчетаването тези две формално противопоставени реалности.

Как си представяте да протече реализацията и имплементацията на избраната идея в най-благоприятния случай?
Б.К.: С непрекъснато „разузнаване в бой“. Нагледал съм се на графични концепции, които стоят добре на проектна фаза, но когато трябва да се приложат на практика, се сблъскват челно с реалността. Вярвам, че непрекъснато проверявайки дизайна в реалния живот ще намерим работеща и устойчива на времето графика.

75-EMO-Etar--9236

Кои са някои от любимите ви картини, мотиви/шарка/модел и обекти в наследството на ЕТЪР – може ли да изпратите снимка/визуализация на някои от тях?
Б.К.: Всеки път откривам и си отнасям по нещо ново и по-любимо. То е като завръщане в друг живот, който си живял но си забравил и сега отделни неща те карат да си го припомниш.

За вас най-ценното като опит и впечатления от този конкурс е…?
Б.К.: Силата на доверието. Без него всичко е толкова трудно и безсмислено…

53-EMO-Etar--8795

57-EMO-Etar--8818

фотография: Росина Пенчева © Етнографски музея на открито „Етър“

_

Повече за събитието по представянето на новата визуална идентичност – тук.

Studio Furthermore

На 7 декември, четвъртък, Studio Furthermore открива своя самостоятелна изложба в известната галерия за дизайн АРАМ в Лондон. Тази новина представлява интерес за нас с един особено силен нюанс на гордост, защото с Марина Драгомирова, половината от Furthermore, работим по различни проекти (изложби, работилници и други инициативи) още от нейните студентски години в Royal College of Art в Лондон. Там тя среща и своя партньор – Иан Хаулет, с когото започват съвместна професионална дейност през 2012г. Сред първите им реализирани идеи е серията осветителни тела, сглобени от красиво подредени елементи на стари лампи от битаци – Stellar Collection. Двамата постепенно разширяват диапазона от предмети до мебели и интериорни аксесоари с ясно изразен стил – съчетание на занаятчийство, високо-технологични експерименти, наука и култура. В международен план са представлявани от галерия Nilufar в Милано, a техни керамични обекти са включени в постоянната колекция на музея VITRA.

Свързваме се с тях ден преди старта на изложбата им REPLICA в признатата за едно от най-добрите места за дизайн  – галерия Aram. Там те представят колекция от експериментални мебели, осветление и предмети, направени по уникални методи, самостоятелно разработени от Марина и Иан, които те наричат процеси на „изгубената пяна“.

Къде ви откриваме в момента и с какво се занимавате?
В студиото сме. Тъкмо се връщаме от Венеция, където наша изложба бе част от Art Biennale 2017 и подготвяме самостоятелно представяне в Aram Gallery.

Какво представлява ателието ви?
Много английско, типично място от 19-ти век – малка работилница с великолепна естествена светлина.

image2

image3

image4

image8

image1

От какво се нуждае вашата креативност?
Визия, постоянство и критично мислене.

Как се зароди идеята за REPLICA?
Започна с проучване. Крайният дизайн беше резултат от различни избори, които направихме по пътя.

В самото начало REPLICA нямаше визуална референция като такава, но както и при други проекти от работата ни, стартирахме с идея, на която се бяхме натъкнали, и много проучвания. Определено натрупахме голямо количество вдъхновение от пътуването ни до Исландия и целенасоченото разглеждане на природни скални образувания и геологични богатства.

.Screen Shot 2017-12-06 at 10.46.49 AM

Какъв беше техническият процес за постигането на подобна красота и тишина в обектите?
Има три основни процеси, свързани с REPLICA: рязане на гъба, печене на глина и обработката на алуминиева отливка по метода „изгубена пяна“.

Каква бе първоначалната идея и как се разви с течение на времето? Защо името Replica – копие на какво?
Проектът се разви от нашата по-малка и стара колекция с порцеланови съдове Tektites. Те са изработени от порцелан в три цвята – бял, син и черен. Искахме да направим изделия с керамика в по-голям мащаб, както и да тестваме дали можем да адаптираме процеса към алуминий. Начинът, по който процесите работят, означава, че започвате с „оригинална“ идея от пяна, която след това се изгаря. За да остане в „реплика“ от метал или керамика. За нас е интересно, че стойността е в репликата и оригиналът изчезва завинаги.

Продължаваме да разширяваме формите на REPLICA. Също така въведохме процеса на леене, който ни позволява да правим мебели. Мислим, че идеалното място за тях ще бъде на открито.

Опишете предметите REPLICA в три думи…
Изгубена. Пяна. Керамика.

Screen Shot 2017-12-06 at 10.47.04 AM

Имате ли етика или философия, които сте вложили в обектите REPLICA?

Когато се възпроизведе точно, копието или фалшификатът са почти неразличими от оригиналната творба. Всички сме запознати с историите за неуловими фалшификатори в изкуството, които работят в сенките, за да създават картини или скулптури, оставящи и най-претенциозните експерти в почуда. От гледна точка на дизайнерите обаче, актът на  правенето на точно копие предоставя по-благородна и богата възможност за изява. Ангажирайки се с различни методи на репликация, нашето студио преобръща понятието копие.

Кои са най-силните страни на Студио Furthermore?
В момента пещта върши работата ни и ни държи на топло. Игривост е нашата сила.

Ето и видео от процеса на създаване на обектите:

REPLICA е в галерия АРАМ, Лондон до 20 януари 2018.

Още думи за изложбата, по-долу:

REPLICA e колекция от експериментални обекти като осветително тяло, огледало, саксии и маси, всички направени от пореста керамика и отлят алуминий. Studio Furthermore създава нов непознат метод за работа с керамика и алуминий, който те наричат „lost foam“ или “загубена гъба”. Всеки един от предметите започват с оригнал, внимателно изработен от пяна. При керамичните предмети оригиналът от пяната се изпарява при високата температура, оставайки копие от теракота. При работата с алуминий оригиналът от пяна е заровен в пясък. При наливането на горещия алуминии пяната отстъпва място на алуминиевата реплика. И при двата процеса оригиналът е пожертван и това, което остава, е копието. Furthermore търси вдъхновение в скалите, земните и минералните руди на Исландия: променящ се пейзаж от геоложки процеси, които се наблюдават в пoрестите скали от лава, отломки охладена магма и почви, богати на минерали.