Добрият, лошият и грозният

„Ако имате производител, който прави грозни продукти, това е добра новина за дизайнерите“. Изречена по средата на приятелския разговор около масата в Генератор, фразата на Елрик Пти от BIG-GAME сякаш концентрира целия смисъл на срещата между него и български дизайнери, архитекти и медии. Понякога решенията са толкова близо до нас, че е трудно да ги видим от собствената си перспектива.

DSCF2186

В десет сутринта ноемврийското слънце нахлува щедро през прозорците и блести върху току-що измития под на Генератор. Каните с горещо кафе и чай са готови, баницата за предстоящата закуска е все още топла. Столовете около масата са много по-малко от предишната вечер, когато Елрик Пти от швейцарското студио BIG-GAME започна представянето си пред пълната зала с непринуденото „Ще се опитам да обясня какво се случва в нашето дизайн студио“. Час по-късно беше заобиколен от хора, които разглеждат отблизо някои от продуктите на студиото, които той е донесъл, и не спират да задават въпроси. Пристигнал в София за лекция в поредицата Design Is по покана на Студио Комплект за Генератор и платформата Прототип, Елрик умее да разкаже разбираемо и просто какво е дизайнът според BIG-GAME и дистанцията между него и аудиторията се стопява по-бързо от снега навън.  Тази атмосфера на естествена откритост (която така отива на спокойния подход на BIG-GAME към дизайна), се пренася и на сутринта. Закуската с Елрик, продължение на инициативата Social Club, започнала с португалския архитект Педро Гаданьо, е приятен начин част от българското дизайн общество да направи личен контакт с госта, да се обменят идеи, да се сравнят начини на мислене и на работа. Воден от Адриана Андреева и Бояна Гяурова (Студио Комплект), разговорът започва с представяне на присъстващите. Микрофона си предават архитекти, дизайнери, маркетинг специалисти и медии – архитектите Пенка Станчева и Елия Недков, Лора Варийска и Илиян Хаджиин от архитектурно студио FUNKT, журналистите Цветана Шипкова и Лидия Манолова, Галя Дзанато от шоурум СКЛАДА, маркетинг мениджърът на ИКЕА България Йоана Цонева. „Не е лесно да се представиш – казва Пенка Станчева в началото. – Мисля, че това е добър начин да си отговорим кои сме.“

DSCF2107

Адриана:  Подготвяйки се за разговора, с Бояна се спряхме на някои важни теми, които би било интересно да обсъдим на тази закуска – за връзката между дизайнер и производител, за образованието, за липсата на отношение към дизайна сред широката аудитория у нас… Но моля, чувствайте се свободни да зададете собствените си въпроси тук, да дискутирате всичко, което ви вълнува… Започваме с нещо, в което BIG-GAME имат доста опит – колаборациите с големите брандове. Бих искала да попитам за това Елрик, който вчера разказа малко за връзката между тяхното студио и брандове като HAY, Magis, Alessi…Любопитни сме какъв е вашият подход, вие ли сте активната страна в този процес?

Елрик: Въпросът ви е в сърцевината на нашата дейност. Сам, дизайнерът е нищо. Трябват му компании, с които да работи. Ние направихме голямо усилие в началото да промотираме работата си, да комуникираме това, което правим. В това отношение много помогна и образованието – в ECAL, училището в Лозана, което и тримата завършихме, учихме не само дизайн, но и фотография, графичен дизайн, всичко за комуникацията. Това помогна много студиото да се развие стъпка по стъпка. Бяхме малко срамежливи в началото, но след 4-5 години, благодарение на участието ни в Salone del Mobile в Милано започнахме да срещаме подходящите хора.  Преди 14 години стартирахме на Salone Satelite – мястото за млади дизайнери по време на I Saloni. Това е добро начало – там можеш да срещнеш Cappellini, Alessi, големите брандове – те идват, за да видят какво правят младите. Помага и това, че сме трима – трима е по-добре от един за общуването и контактите.

Бояна: Мисля, че ситуацията тук е различна от тази в Швейцария – липсват увереност, отношение към дизайна сред широката публика и дори сред професионалистите…  Образованието ни по дизайн също не е на ниво. Вие преподавате в ECAL, кажете ни повече за образованието в това училище и за вашия начин на преподаване?

Елрик: Образованието в дизайна е голяма тема наистина. Аз съм истински щастливец да преподавам в ECAL. Това е училище с огромна енергия, с много мотивирани студенти и с преподаватели от цял свят. Но съм убеден, че моят начин на преподаване би бил същият и в България. Преподаването на дизайн е универсално според мен. Това място например – Генератор, може да бъде едно много приятно училище. Дори само ако идват преподаватели за една седмица уъркшоп, без много материали, но с много енергия може да постигнете много от това вдъхновяващо пространство. Понякога не се нуждаем от толкова много, за да правим добри неща. Вярвам, че можем да правим добър дизайн навсякъде. Дали отговорих на въпроса ви?

Пенка: Много мисля как могат да се променят нещата тук. И моят личен отговор е: стъпка по стъпка, като правим това, в което вярваме. Но бих искала да се върна малко на връзката с производителя – любопитна съм имате ли техническа подкрепа от фабриките? Защото все пак не може да знаете всичко за всеки материал, това дори би ограничило творческата идея според мен.

DSCF2143

Елрик: Ние сме индустриални дизайнери, не сме инженери, но се обучаваме всеки ден по отношение на материалите. По време на срещите във фабриката не сме само дизайнери, които предлагат красива форма – клиентът трябва да гледа на нас като на професионалисти. Ето случаят с етажерката за IKEA – те ни отведоха твърде далече; научихме много от тях за това как да промениш нещо малко, да направиш продукта по-достъпен. Етажерката сега струва по-малко от 100 евро, а в началото на проекта беше пет пъти по-скъпа!

Лидия: Май няма такива производители в България. Студио Funkt, вие например често изработвате сами обзавеждането за интериорите, които създавате. Опитвали ли сте да се свържете с български фабрики, да реализирате някоя своя идея в индустриален мащаб?

Илиян: Първо мисля, че трябва да спрем да си търсим извинения. Със сигурност нямаме комуникация и координация между дизайнери и производители. Един голям производител на столове в Троян, да речем, не се интересува от стол с добър дизайн. Опитахме веднъж да предложим наш проект, но не бяхме много активни. Някак по-лесно ни е да ги изработваме сами в нашата работилница, с нашия low tech approach. Но мисля, че трябва да работим в посока на комуникацията с производителите, които правят засега грозни неща.

Елрик:  Ако имате производител, който прави грозни продукти, това е добра новина за дизайнерите. Значи е време да се промени нещо.

Пенка: Нямаме самочувствието и това е проблем.

Лора:  По-скоро сме уморени и не ни се занимава с хора, които не искат да правят красиви неща. Толкова сме заети с проектите си, че не опитваме да търсим нови канали, това е проблемът на  съвременните български дизайнери.

Адриана: От една страна трябва да имаш производител, отворен за идеи, а от друга – дизайнери и медии, защото добрите истории винаги помагат. Последният добър пример е колекцията VASSAD на ИКЕА, изцяло произведена в България.

Елия:  Аз съм дизайнер, но станах и производител, и инвеститор в крайна сметка. Става въпрос повече за експеримент… Много е изтощително да правиш продукт по този начин – издирвайки двамата майстори, които могат да направят съответните неща. В един момент се питаш дали си струва, дали да не правиш нещо друго. Дори не става въпрос за технологии, а за опит. Когато започна да правя продукт в България, цената му става много висока за разлика от Италия – например за прототип тук отиват поне 750 евро, а в Италия – 500 за перфектен продукт… Но нашият въпрос е – какво да направим? Можем да правим нещата по най-добрия начин, на който сме способни. Всеки да се грижи за малките неща, които ни заобикалят. И да, няма смисъл да правим швейцарски часовник в България…

Галя Дзанатто: Говорим за връзката между дизайнер и производител, но най-важното е, че всичко това трябва да служи на някого… без връзка с клиента, с пазара, продуктът няма смисъл. В тази връзка искам да попитам Елрик защо е толкова трудно да определим какво е дизайнът?

Елрик: Не е толкова трудно, мисля. Може би всеки има свое определение – за някои може да е нещо луксозно, ефектно… За мен е дизайнът е оптимистичен, жизнеутвърждаващ предмет, който прави всекидневния живот по-добър. Това, което учим в училище за дизайна е – нещо, което е направено с добър усет, смислено , интелигентно, икономично, разбиращо нуждите на различните хора. Дизайнът е контекст  – едно е в Швейцария, друго в България, но винаги въпросът е интересен. Под контекст разбирам екосистемата, всичко наоколо.

Лидия: Като говорим за контекст – вчера разказахте как собственикът на бранда Alessi – Алберто Алеси, се обърнал към вашето студио с идеята да проектирате анонимен швейцарски продукт. И да, определено красивата кутия за инструменти с удобна дървена дръжка съчетава швейцарския прагматичен дух с италианското очарование на Alessi. Питам се, ако Алеси се обърне към български дизайнер с аналогична задача, какъв би бил нашият отговор?

Пенка: Нещо грозно. Защото реагираме на търсенето, на пазара, а лошият вкус напоследък превзема всичко наоколо. Всъщност не мисля, че има българска идентичност в дизайна…

DSCF2178

Елия: Идентичността идва с повторението. Малко по-малко да показваме това, което правим. Това е начинът, по който BIG-GAME си изгражда идентичността и по който аз изграждам своята. Няма магически начин да се създаде идентичност – тя идва с много работа. А що се отнася до български продукт,  бих направил тесла – това е мултифункционален инструмент, чисто български, много примитивен, но полезен.

Цветана: Трябва ли да търсим българска идентичност, когато дизайнът е световен процес? Ето вие сте дизайнери от три националности и клиентите ви са от цял свят…

Елрик: Да, идентичността е важна. Аз трябва да видя архивите на вашето списание например, за да разбера какво се е случило в тази страна през годините. Сигурно е много вълнуващо. Дизайнерите трябва да са любопитни за собствената си страна. Най-доброто нещо за  BIG-GAME е, че журналистите спряха да ни питат за белгийския дизайн или френския иле швейцарския. Но е важно да знаем кои сме, защото понякога правим продукт за друга култура и трябва да я разберем.

Илиян: Поради ситуацията тук ние се опитваме да опростим продукта, да го направим по-лесен за произвеждане – това е част от нашата идентичност. Използваме специални детайли. Добре е да си дизайнер тук, защото се бориш и научаваш много. Българският дизайн е симпатичен, макар и не толкова красив.

Лора: Имаме добри примери в това отношение – проектът Sharka с порцеланови плочки с дизайн на основата на български традиционни мотиви. Ние направихме дизайн на плочки от тази серия и ги ползваме в нашите проекти. И мисля, че това е българска идентичност, поднесена по нов начин (показва на компютъра плочките на Sharka).

Елрик: Благодаря, че ми ги показахте! Сега знам малко повече за българската естетика. Полетът ми е в седем вечерта, днес е слънчев ден и ще се разходя, имам списък с места, които да разгледам, за да науча повече за българския контекст. Не искам да се върна в Швейцария само с представите за тесла.

Адриана: Благодаря на всички! Остана много баница…

текст Лидия Манолова