БЕЛРОНИКА

Развлачени нежни ивици акварели, сякаш леко напоени с вода, някак разляти и извън контрола на четката фино улавят момент на красота от ежедневието. По-често сред природата, но и сред затишието на делника, в уютен момент на съзерцание или доволство. Привлечени от рисунките на Вероника Белчева, я каним да ни заеме една за края на лятото, за да я ползваме като корица за нашата фейсбук страница. Възползваме се от повода да се запознаем по-отблизо с нея и с художествения й подход. Сами ще се убедите, че Белроника е възхитителна.

За себе си
Израстнах в София с чести ваканции на село, с които си обяснявам афинитета ми към живеене на тихи зелени места с реки и дървета. От няколко години рисувам, илюстрирам книги и други издания, секретар съм на замък-резиденция за артисти в дълбоката френска провинция, водя занимания по рисуане за деца и разни други неща.

Стил на рисуване
Сантиментално-наивни, невинни рисунки. Виждам се някъде между естетиката на японските рисунки и на скандинавските илюстрации.

Техники и други от първа необходимост на художника
Преди няколко месеца изкарах книжка – нов свят се отвори. Взимам колата и кучето и карам из цяла България. Скечбука е винаги в раницата – рисувам водопади, гори, сгради, хора, екопътеки, пълня десетки тетрадки с рисунки, кучето стъпва по листата им, вали ги дъжд, изобщо, живея си така на полето с творбите и ми е най-вече щастливо. Вероятно акварелите си остават най-предпочитаните от мен – най-евтините бои са, харесват ми Schminke, Sennelier, но имам и палитра от 20 цвята за 10 лева, която обичам и използвам от месеци. Наскоро приятелка ми донесе торба акрилни гвашове Holbein от Япония, страхотни. С времето боите лека-полека губят значение и става по-важно какво имам да изразя; кой знае – някой ден може да почна да рисувам със сок от боровинки и с кафе, все тая, важното е че обичам да рисувам.

Връзката с природата
Природата в момента е една черна кокер-шпаньолка, която има много енергия и ме буди сутрин в 6, за да излизаме по поляни и гори. Тя търчи наоколо, а аз се тътря след нея. Въргаля се в тревата, носи ми пръчки, лае по кокошки и патици, а като се приберем мирише на трева и листа. Също като нея в природата мога да бъда себе си без някой да ме съди, гората не ме съди, планината не ме съди, там почвам да гледам навън и всичко ми е интересно. В града съм много по-затворена.

Занимания по настоящем
В момента работя по поръчки сред които илюстрациите за две книги, едната от които е от текстовете на спечелилите конкурс за творческо писане тийнейджъри.

Мотивът това, което правя, да е процес с продължение
В правенето на изкуство няма научаване, винаги съм на ниво начинаещо, винаги има на какво да се науча и какво да ме изненада. Харесва ми каква ставам след като съм рисувала няколко часа – изморена по хубав начин, супер щастлива. Ставам по-добра версия на себе си. Не искам да ставам голям художник, по-интересно ми е да ставам по-добър човек, който просто прави изкуство. Искам творчеството ми да се асоциира с лекота и удоволствие, да радва хората. Да го гледат, да си казват – е това и аз мога да го нарисувам, и в същото време да им носи радост.

____
Всички илюстрации са на Белроника. Открийте я в Инстаграм или на нейния сайт.

НАЦАПАН ПОРЦЕЛАН

Изложбата Хората от порцелановата фабрика е както фин дизайнерски поглед към традиционни производствени методи и наследствени художествени похвати, така и личен разказ за една от най-старите съществуващи полски порцеланови фабрики (Чмелов) и нейния колектив. Тя се състои от два основни елемента – сервизът Човешки отпечатък и голямо-форматни чернобели снимки на работниците с техни наблюдение, спомени и коментари. Специфичното в акцента на изложбата – порцелановият сервиз – е сякаш сбъркан и целият в петна. Ефектът е търсен и постигнат посредством ръкавици, чиито пръсти са потопени в кобалтови соли. Отпечатъкът от допира остава невидим чак до момента на изпичането, когато кобалтът става тъмносин. На фона на качествения материал, ювелирната изработка и гладката чиста повърхност ярко-сините петна изпъкват като объркване в естетическото отъждествяване на приемливостта и отвеждат към въпроса може ли да бъде заменен и елиминиран напълно човешкия фактор в изработването на красиви порцеланови съдовете (и изобщо в механизирането на подобен творчески и занаятчийски обвързан процес).

Посоките на анализ на въпроса се откриват в кураторския екип и тяхната визия за разгръщане на изложбата с нейните внушения. Хората от порцелановата фабрика е резултат от съвместната работа на специалист по керамика – Аркадиуш Швед и антроположката – Eва Клекот, които решават да проведат изследване в различни области на знанието и стойността на труда. Запознанството им е в експерименталната академия по изкуства School of Form в Познан, Полша. Образователният подход на институцията събира практик-дизайнер с теоретик-хуманист в преподаването на даден предмет и така Швед и Клекот се озовават тандем за класа по керамика. Любопитството на Ева Клекот да разбере повече за материала и да се научи на основни техники при работа с него я подтиква да взима вечерни курсове, както и да отиде на място до завода в Чмелов, където Аркадиуш всъщност е „чиракувал“ преди години при известен полски дизайнер на порцелан. Тя е запленена от колектива на фабриката и от техните истински и все още живи истории за мястото. Мнозина от служителите са прекарали целият си професионален път само там. По един съществен начин работниците стават нейни учители, а изложбата е неконвенционалният начин тя да им благодари за впечатленията и прозренията, като разкаже тяхната роля, която често остава невидима и бездушна в перфектно поднесения порцеланов сервиз.

Разкриването на пленителния свят на фабричното производство на порцелан минава през отпечатъците на работниците и тяхното присъствие в тях. Пръстовите отбелязки върху стандартен за фабриката модел сервиз го превръща в такъв с неповторима декорация. Сини белези ориентират как работниците са придържали обектите, за да ги превърнат в уникални съдове, въплътили хората от порцелановата фабрика. Единствеността и неповторимостта на жеста препраща към размисли за началото на масовото производство (19 / 20 век), в чиято същност е заложено изтриването и обезличаването на автора / твореца, заменено от анонимността, ефективността и демократизирането на лукса. Механизирането изтрива уникалността на предмета. Век по-късно съвремието ни копнее тъкмо за обратното – несъвършенство, не-еднаковост като белег на човешко присъствие на поточната линия.

Кураторите споделят, че за тях е било важно да видят реакцията на работниците към крайния продукт. Някои от тях са били откровено разочаровани от естетиката им, но като цяло поласкани от проявеното внимание и уважение. Представянето на изложбата по време на събития за дизайн или в съвременни галерии предизвиква възхита у посетителите и дори желание да закупят сервиза, очаровани от хуманистичния подход в производството му.

Изложбата продължава до 30.08.2019 г.
Полски институт, София, вход свободен
Съвместно с Института „Адам Мицкевич“ и Фондация „Пловдив 2019“

МЕЛБА НА ЖИВО #7

Какъв по-добър сезон от лятото за една мелба. Компактният ни екип се отправя към епицентъра на летните ваканции – българското черноморие. Бургас е в ролята на домакин, а лекторите ни имат всичко общо с морето.

ЛАБОРАТОРИЯ ПО ИГРОНАВТИКА | АРХ. МАРИАНА СЪРБОВА и АРХ. ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА

Лаборатория по игронавтика е инициатива, посветена на нетрадиционния дизайн на детската среда. В мисията на проекта са заложени както реконструкции на изоставени или занемарени площадки, така и изграждането на нови такива с мисъл към подхранване на въображението, съпричастността и физическата култура. Наред с това се програмират и работилници за деца, които стимулират общуването и способността за справяне с риска. Лаборатория по игронавтика е дело на арх. Мариана Сърбова и арх. Десислава Стоянова. И двете работят от години в Бургас и са обвързвани със знакови съвременни архитектурни събития в България като реконструкцията на Магазия 1 (със специална награда от конкурса „Сграда на годината“ 2016) и конкурса за реконструкция на Топлоцентралата в София (победител за изпълнение на проекта 2017г.).

ВИЖ! | КАМЕЛИЯ ВЕЛИЧКОВА и МАЯ СТЕФАНОВА

През август независимото издание ВИЖ! празнува своите първи седем години. Началото на печатното издание е поставено в Бургас с екип от три дами и се разпространява безплатно в София, Бургас и Пловдив. Корицата винаги поставя на фокус творба на български визуален творец, а мисията на платформата е да въвлича различни публики в стойностна съвременна култура. В хаоса от идващи и отиващи си медийни платформи ВИЖ! е пример за качествено поддържане на нишов продукт, чийто отзвук се надяваме да се консумира все по-масово. Две от основателките на ВИЖ! – Камелия Величкова и Мая Стефанова – поставят в контекст техния труд и път досега, изборите, които правят относно визуалното оформление и изграждането на съдържанието, за да имат в началото на всеки месец нов брой.

SQUARE | БОЖИДАРА ЙОНОВА

Силният старт на българския моден бранд SQUARE преди няколко години продължава развитието си и до този момент с колекции, които внимателно вплитат ръчно рисувани илюстрации и консистентна линия от спортни и лежерни дрехи и аксесоари за хора с отворен към природата взор. Усещането за свързаност с морето, слънцето, вятъра и планината превръща SQUARE в любим лейбъл на различни поколения с усет към своеобразния дизайн и свободата. МЕЛБА НА ЖИВО 7 посреща основателката на SQUARE – Божидара Йонова, която разказва повече за оформянето на последната колекция пролет/лято 2019. Наред с това е подготвила специален колаж-подарък за първите 100 гости на събитието, реализиран от партньора ни Fashion Days.

 

(фотография колекция SS’19 – Васил Германов, колаж – Божидара Йонова)

 

Кога: четвъртък, 8 август, от 18:30ч.

Къде: Флора Бургас

Вход: свободен

Facebook събитие

 


МЕЛБА НА ЖИВО е част от инициативите за дизайн Melba Design Initiatives на Studio Komplekt и представя актуални и забележителни със своя подход реализирани проекти от местни герои на дизайна в различни сфери. По вдъхновяващ начин те разказват историята на своите брандове и разкриват детайли от важна и вълнуваща за тях професионална изява. Основен фокус са идеите и процесите. “Изчерпателни, откровени и различни, тези визуални разговори са източник на вдъхновение за всеки”, казват организаторите от Студио Комплект – Адриана Андреева и Бояна Гяурова. Визуална идентичност – Next-DC. Партньор на поредицата срещи на живо – Fashion Days България.

 

ПОСТСТУДИО: КАК ЖИВЕЕМ

Постстудио са отговорни за графичното оформление към изложбата „Как живеем“, с която България след дълго национално отсъствие тази година се завърна на Биеналето за изкуство във Венеция. Радваме се, че именно те са се заели със задачата, защото от години се занимават с визуалните идентичности на знакови културни събития като Sofia Design Week, One Architecture Week, Space for Change и места като Музейко.

 

Важна година за българското съвременно изкуство – с национално участие на най-важния форум – Биеналето във Венеция. Какво предизвика интереса ви да се заемете с визуалната идентичност на събитието?

Велина: За мен лично това е сбъдната мечта. Биеналето във Венеция е висш пилотаж в дизайна и изкуството. Това че нашето студио работи върху графичния дизайн тази година, е огромна чест.

С какво ви впечатли изложбата “Как живеем” курирана от Вера Млечевска с участието на Рада Букова и Лазар Лютаков? 

Велина:  Работите на Рада Букова и Лазар Лютаков живеят в синхрон. И двамата изследват съотношението между материята и света, в които живеем. И двамата се опитват да поставят тази материя в различен контекст, изследват функциите и естетиката. Това ми се стори много интересно в контекста на Венеция, един исторически град, изграден изцяло от естествени материали, издържали теста на времето. 

Как повлияха кураторската концепция и представените произведения на вашата работа?

Велина: В Постстудио винаги се стараем да изведем визуалната концепция от продукта, с който работим. Визуалната идентичност е неразделна част от изложбата и затова задачата е изключително отговорна. В случая предизвикателството дойде оттам, че изложбата е на двама автори. Затова се концентрирахме в обединяващия елемент в произведенията им, а именно – пречупването на материалите през функцията им. В случая при работата на Лазар с плексигласовите плоскости – има дори и физическо счупване на материала. 

Фотогграфия: Paolo Codeluppi

Темата на биеналето –  “Да живееш в интересни времена”, зададена от куратора Ралф Ругоф. Как интерпретирате вие темата на тазгодишното издание на биеналето и по какъв начин това повлия на работата ви?

Велина: Живеем в изключително динамичен период от историята на света. Това е едновременно страшно и привлекателно. Светът днес се различава коренно от вчерашния. Това касае всички сфери на живота, включително и графичния дизайн. Нашата работа е визуална и е свързана с това да преминаваме редовно границата на сетивните ни възприятия, да представяме нови и интересни визуални решения. В свят, в който Pinterest и Instagram са толкова достъпни медии, това става все по трудно.

Каква е водещата ви концепция / идея при изграждането на визуалната идентичност? Кои са задължителните елементи при един такъв проект? 

Велина: Нашето предложение беше да пречупим една буква от името на проекта HOW WE LIVE и това да накара наблюдателят да се запита: “Какво й се е случило на тази буква? Дали е печатна грешка, дали е случайна грешка?” Представихме си дори буквата W като изработена от тънък материал, нещо като лепенка, при чието залепяне да се е деформирала. 

Какви бяха предизвикателствата и трудностите в работата ви по визуалната идентичност на Българския павилион?

Велина: Бих казала, че в нашата сфера на работа няма проект без трудности и обсъждане на дестеки варианти. Предизвикателство беше да намерим време и място за общи разговори, защото Рада живее във Франция, Лазар – в Австрия, а ние сме в София. Рада и Лазар си представяха идентичност, която е изцяло „non design”, без никакви елементи към самото изписване, които да направят този надпис характерен. Ние предложихме точно обратното и интерпретациите ни трябваше да намерят пресечна точка. Вярвам, че в крайна сметка тази идентичност успява да е едновременно „non design” и провокираща и запомняща се.

Какво искахте, но не успяхте да реализирате?

Велина: Това, което най-много ни липсваше в проекта, беше достатъчно физическо време, за да разгърнем идентичността за различни канали и визии. Аз си представях тя да е динамична и всеки път да „разчупваме“ различни букви, но заради малкото време се спряхме на по-статичнен вариант.

През годините създаването на визуални идентичности за големи културни събития се превърна във ваша запазена марка. Какво ви кара да продължавате да работите в тази област? 

Велина: Културната сфера е изключително интересна за нас. В нея можеш да се предизвикаш по-смело, да пуснеш въображението си на воля и да създадеш обществено значим продукт.

Кои за визуалните идентичности на културни проекти, които са ви впечатлили най-много през последната година и защо?

Велина: Изключително ме впечатли акцията на ул. Иван Вазов – Ivan Vаzov Open. Въпреки че не е графичен дизайн, е много близо до дизайна, като начин на решаване на проблем, защото именно това прави дизайна – решава проблеми. 

 

Български павилион в рамките на Biennale Arte 2019 May You Live In Interesting Times може да бъде посетен до 24 ноември 2019г.

вход: свободен

работно време: 10:00 – 18:00ч. всеки ден без понеделник (освен на 2 септември и на 18 ноември)

адрес: Fondazione Ugo e Olga Levi Onlus, Palazzo Giustinian Lolin