Създаването на едно по-хуманно бъдеще: Хомо Фабер 2021

Най-мащабното световно събитие за занаяти Хомо Фабер обявява своята програма и в синхрон със случващото се по света съобщава отлагането на събитието за 2021 г. 

„Във времена като тези си припомняме колко е важно човечността да е на първо място, затова в името на сигурността и здравето на занаятчийската общност ние взехме решението да отложим тазгодишното издание на Хомо Фабер.“ 

Организатор е швейцарската фондация Микеланджело, международна организация с идеална цел, която е учредена с идеята да представя и съхранява занаятчийството по света и да засили неговата връзка с дизайна. 

От 2017 г. Регионален етнографският музей на открито „Етър“ е член във фондацията. Директорът проф. д-р Светла Димитрова си спомня за първата си среща с представители на фондацията: 

„Създателите на фондация „Микеланджело“ търсеха контакти с европейски организации, които работят със занаятчии или имат връзки с различни майстори. Жак Рей – техен представител, дойде в музея с препоръка от Регионално сдружение на общините (РСО) „Стара планина“. Водихме дълъг разговор. Жак Рей беше изненадан, че в български музей са запазени толкова много традиционни занаяти, които се представят на живо пред погледа на посетителите. Обсъждахме бъдещето на занаятите и тяхната роля в обогатяване на културното наследство. Поех ангажимент да подпомогна издирване на занаятчии, които да бъдат представени в първото занаятчийско изложение – Хомо Фабер.“

Проф. Светла Димитрова обяснява още: „Изключително високото ниво на фондация Микеланджело ни дава възможности да внедряваме новости, според финансовите и кадровите си възможности. За нас е много важна връзката между занаятчиите и дизайнерите. В България тя е все още много крехка и недостатъчно развита. Тази връзка играе голяма роля в творческите процеси и е стимулатор за поддържане на високо качество. Благодарение на членството във фондацията имаме възможност да черпим добър опит от всички европейски държави. Днес занаятите не са онзи поминък от миналото. Занаятчиите са творци, които правят ръчно изработени предмети за ценители. Неслучайно занаятчийските познания са част от петте области на нематериалното културно наследство, което ЮНЕСКО се опитва да опази и популяризира.“ 

След първото издание на Хомо Фабер през 2018 г., което е посетено и от представители на „Етър“, през 2021 г. то ще се завърне, за да отпразнува най-доброто от европейското и японското занаятчийство в красивите пространства на фондация Джорджо Чини във Венеция. Едномесечното събитие ще представи 17 изложби и инсталации с работи на автори от Европа и приветства Япония като специален гост, като експозициите ще обърнат поглед към древните занаятчийски традиции в страната и ще отдадат почит на влиянието й върху развитието на европейските занаяти. Заедно изложбите ще покажат един широк диапазон от материали и експертизи, от застрашени традиционни умения, до най-нови съвременни техники. 

Световните имена сред кураторите, дизайнерите и архитектите, които създават седемнадесетте изложбени пространства са: италианският архитект Микеле Де Луки, базираният в Лондон моден дизайнер и куратор Джудит Кларк, японският дизайнер, професор и куратор Наото Фукасава, френският музеен директор и експерт в областта на порцелана Давид Камео, белгийско-италианският галерист Жан Блошар, американският театрален режисьор и визуален артист Робърт Уилсън, германският дизайнер Себастиан Херкнер, специалистът по ретро коли Саймън Кидстън, японският музеен директор Токуго Учида, прочутият японски фотограф Ринко Каваучи, френският интериорен дизайнер и сценограф Силвен Рока и италианският архитект и професор Алесандро Педрон. 

San Giorgio island
Giorgio Cini Foundation
Venice

Посетителите ще имат възможност да открият превъзходството на европейското занаятчийство чрез серия от събития, които разкриват уменията на европейските майстори занаятчии, техните техники, традиции, работилници, новаторски методи и творческия заряд на отделните им занаяти. Грандиозни изложби ще демонстрират човешкия елемент в основата на всяко творение, ще възхвалят уменията, уникалните истории, регионалните влияния и разнообразните материали, които обогатяват всяко едно произведение, с цел автентично възтържествуване на автентичното европейско занаятчийство. 

От европейските съкровищни находки, изложбата ще разшири своя хоризонт, като разгледа взаимоотношенията между Европа и Япония, която е специален гост на събитието. Хомо Фабер 2021 ще почете официално признаниетo, което Япония отдава към най-добрите си майстори, определяйки ги за пазители на нематериалните културни ценности. Посетителите ще имат възможност да видят някои великолепни обекти като такива от фин порцелан, лакирана арфа, ръчно боядисано кимоно и много други, включително фотографска изложба, която показва майсторите в техните работилници. 

Събитието предлага рядката възможност да се разгледа острова Сан Джорджо Маджоре и великолепните структури на фондация Джорджо Чини в изложба на площ от почти 4000 квадратни метра. Това е добро продължение на успешната първа изложба през септември 2018 г., която привлече около 62 500 посетители и показа 410 занаятчии и дизайнери, 900 уникални произведенията на изкуството и 91 живи представяния. 

„Чествайки европейското занаятчийство и великите традиции на Япония, ние приветстваме майстори занаятчии, които се стремят да бъдат сред най-добрите. Те наистина са живи съкровища, създават стойност в нашия живот и показват жизнеността на занаятите в днешния свят “, казва Йохан Руперт, съосновател на фондация Микеланджело, която организира Хомо Фабер 2021. 

Събитието ще осигури на посетителите много разнообразни преживявания, включително възможността да се срещнат с майстори занаятчии, които пред очите им създават нещо невероятно. Емоционални фотографии и инсталации ще пренесат зрителите в работилниците на занаятчиите в цяла Европа, предлагайки им интимен поглед в света на занаятчийство. Едни от най-престижните луксозни марки ще разкрият занаятчийството зад някои техни продукти, а представянето на емблематичната постановка на операта на Пучини „Мадам Бътерфлай“ ще отведе посетителите на театрално пътешествие. 

„Хомо Фабер 2021 ще предложи единствен по рода си прозорец към това, което е възможно, когато сърцето и ума намерят израз чрез ръцете си“, казва Франко Колони, съосновател на фондация Микеланджело. 

Отвъд стените на фондация Джорджо Чини, серия от сателитни изложби ще се проведат разпръснати във Венеция под надслова Хомо Фабер в града. Уникален маршрут, водещ през улиците на Венеция, ще начертае алтернативна карта на града с основни места за изкуство и ще позволи на гостите на събитието да открият красотата на занаятчийството извън Хомо Фабер. Всеки ще може да научи повече за венецианското занаятчийско наследство с посещения на работилниците на венециански занаятчии, ателиетата на операта в града, цигулките на Вивалди, изложени в църквата „Санта Мария дела Пиета“, изложбите в палацо Гримани. 

НИНЕЛА ИВАНОВА

2020 започва обещаващо за Нинела Иванова, когато през януари е лансирана изложбата Mushrooms: The art, design and future of fungi (Somerset House, Лондон)В нея младият дизайнер попада с проека Mycelium + Timber (в сътрудничество със Себастиан Кокс). Събирайки работата на над 40 водещи художници (сред които творбите на Сай Туомбли и Такаши Мураками), дизайнери и музиканти, експозицията разглежда цветното културно наследство на гъбите, както и обещанието, което те предлагат за преразглеждане връзката ни със Земята.

Именно тази необикновена връзка изследва и Нинела чрез работата си. Възможно ли е материите, с които градим материалната среда, да са придобити от природата, без да се нарушава нейната цялост? Още повече – да влияят на нашето поведение и да го захранват с повече здраве? Звучи като абстрактна магия. Но всъщност тя е съвсем реална и предвещаваща посоките на развитие на продуктовия и моден дизайн.

Признателни сме на положителния отговор на Нинела Иванова да участва като лектор в 11-то издание на Мелба на живо. Тя ще е в компанията на Стилияна Минковска, с която вече ви срещнахме тук, и на Елиа Недков. Фокус в нейната лекция ще бъде интердисциплинарната й практика, която се разклонява в няколко основни посоки: биодизайн и нови материи, дизайн и неврология, приобщаващ/инклузивен дизайн и бизнес.

Разкажи ни накратко за себе си и как стигна до мястото, където си днес? С какво се занимаваш понастоящем и защо избра тази тема?
Аз съм дизайнер в най-всеобхватния смисъл на думата. Завърших Мода в Националната Художествена Академия през 2010, след което се преместих в Лондон да уча магистратура по Мода в Кингстън (Kingston University London). Програмата тогава предоставяше отворен подход и разглеждаше предимно модата в бъдеще време – нови материали, нови изживявания, нови роли на модния дизайнер – отвъд традиционните подходи към облеклото. Аз пристигнах с личен интерес към царство Гъби, който бе събуден от руския документален филм ‘Плесен’, и дизайн интуиция, че гъбите са неизследван ресурс за нови материи в модата и отвъд. Това доведе и до пълна стипендия за докторантура по темата, която ме отведе в много посоки и отвори идеите ми за дизайн. Освен с миколози, биотехнолози и експерименти в лабораториите на кралските ботанически градини в Кю (Royal Botanic Gardens Kew), имах възможност да водя проекти с международни институции – благотворителната организация за глухо-слепи хора Sense и компанията за производство на вкусове и аромати International Flavors and Fragrances (IFF) – които разгледжаха ролята на сетивата при създаването и в възприятието на материи, както и потенциала на една дреха до влияе на личното благосъстояние, особено при хора със сетивни увреждания.

След като завърших докторантурата си, работата ми се разви в няколко посоки:
Запознах се със Себастиан Кокс – дизайнер, майстор дърводелец и еколог, с който доразвихме проучванията ми с гъби в мебелния и продуктов дизайн, които бяха успешно представени през седмицата за дизайн в Лондон през септември 2017.
Афинитетът ми към между-дисциплинарна практика ме доведе и до среща с д-р Мелани Флори през 2014, която се занимава с невронаука и невропластичност – свойството на мозъчните структури да се променят и адаптират спрямо промени в организма и околната среда. С Мелани разработваме дизайн на материали и продукти, които вдъхновяват хората активно да упражняват своята невропластичност.
Интересът ми към мода / дизайн на бъдещето ме доведе и до нови насоки и принципи в дизайна на продукти и услуги, а именно – включващ дизайн (Inclusive Design), дизайн мислене (Design Thinking), бизнес дизайн и креативно лидерство (Creative Leadership).
От януари 2018 работя в Кралския Колеж за Изкуства в Лондон (Royal College of Art), в центъра за дизайн Хелън Хамлин (The Helen Hamlyn Centre for Design), където е роден включващият дизайн, по нов модел на креативното лидерство измислен от директора Рама Гираво. От 2019 завеждам нов отдел за бизнес иновации на базата на включващия дизайн, където развиваме нови теми, бизнес модели и обучения за компании, които се занимават с технологии, транспорт, дизайн на работната среда и други.

Кои три думи описват най-добре твоята личност, работата ти, стила ти?
Нелек въпрос…  – смисъл, лекота, танц.

Кой е най-добрият съвет, който си получила? Какъв е твоят съвет за други амбициозни творци?
Ще ми е трудно да отлича един съвет, защото съм благословена с прекрасни учители в живота и работата. Не ми харесва много думата амбиция, но съвет, който аз бих дала е да се вслушват – в опита и мъдростта на другите; в истинските желания, мечти и потребности на хората, за които творят; в логиката и естетиката на природата. Никой не е успял сам – успехът за мен се дължи на ценностната система, способността да съ-творяваш, и правенето на добро за другите.

Какви цели имаш за бъдещата си работа в сравнително близък план?
Да превърна отдела за иновации, който завеждам, в място където работят прекрасни интелигентни хора, пълни с емпатия, талант и желание да се развиват; където компании идват защото търсят нов смисъл, нов начин на работа с хората и желание за всеобщо благо и споделен успех.

Кои са най-сериозните ти предизвикателства?
В момента специално работя по по-добра самоорганизация и ефективна комуникация с хора от различни нива, по-скоро сфери за постоянно себеразвитие.

Как поддържаш мотивацията си жива?
С разнородни занимания, лични предизвикателства и прекрасни приятели. Освен с дизайн се занимавам и с танци; преподаването е прекрасен начин на разтоварване, а създаването на хореографии – различен израз на моята креативност. Лондон е невероятно място за вдъхновение – изложби, театър, балет, научни конференции, а и работата ми предоставя възможност за пътуване и среща с нови култури. Също така се старая да намирам време за отдих. В момента много от тези неща са невъзможни, тъй като в Лондон все още е сериозно положението с коронавирус и от 2-3 месеца работя от вкъщи, но пък живея на много живописно място и карам колело сред природата наоколо, което ме зарежда.

Снимки: Petr Krejci

____

МЕЛБА НА ЖИВО е част от инициативите за дизайн Melba Design Initiatives на Студио Комплект. Форматът представя актуални и забележителни със своя подход реализирани проекти от местни герои на дизайна в различни сфери на дисциплината. По вдъхновяващ начин те разказват историята на своите изследвания и разкриват детайли от важна и вълнуваща за тях професионална изява с основен фокус техните идеи, подходи и процеси.

НОВИ МОДЕЛИ НА ЕЖЕДНЕВИЕ: ULTIMA THULE

Отчитаме като щастливо стечение на обстоятелствата факта, че Стилияна Минковска бе в списъка ни с пожелани лектори за следващото издание на Мелба на живо и при поканата тя отговори, че тъкмо е мислила да изпрати проекта си Ultima Thule за инициативата Нови модели на ежедневие. Преди да я видите като наш лектор в края на юни, ви предлагаме да се запознаете с обаятелната й и многостранно надарена личност в интервюто по-долу.

Ранните планове за професионална реализация на Стилияна включват най-вече архитектура. След като завършва със специалност Водно строителство Строителния техникум (СГСАГ) „Христо Ботев“, а приемането на България в Европейския съюз й дава зелена светлина да поеме свободно към Англия, тя прекарва три магични години следване в Оксфорд и работа в Лондон. Междувременно се увлича от фотографията като неотменен елемент от предаването красотата на сграда, място или изживяване, но решаващият момент за творческите й търсения се появява, когато осъществява мечтата си – магистратура в лондонската Кралска академия по изкуствата (Royal College of Art). Именно там се посвещава с пълна отдаденост и страст на бременността и родилния процес като тезисен проект. Провокацията е лична – Стилияна забременява по време на следването си, заснема и самото раждане на дъщеря си като част от проекта с цел да задълбочи анализа си на това дали едно раждане наистина започва с физическите усещанията на жената или с преценката на болничния персонал. Камера (GoPro) е поставена на главата на акушерката, а филмът е излъчен по време на Work-in-Progress Show в мултиекранна инсталация. Изследването на темата за по-хуманна и подкрепяща родилката атмосфера чрез интериор и мебели отвежда Стилияна в Музея за дизайн в Лондон, който й предлага да бъде една от четиримата избрани за 2019г. резидентни дизайнери на реномираната институация. Процесът приключва с изложба, която продължи до 10 май 2020г.

Как протече процеса на изследване и изграждане на прототипите за нов тип мебели за раждане?

Началното ми проучване бе изцяло насочено към интериора на жената, нейната обвивка като космос за бебето. Подложих на съмнение раждането като режисирано събитие от медицинския персонал, тъй като усещах, че тялото ми вървеше срещу инстинктите си, като ми беше наставлявано какво да правя и как да контролирам дишането си. След значително закъснение от термина се самоприех в болницата Свети Тома, където ме настаниха в предродилно отделение. Тялото ми премина през четири различни пространства по време на престоя ми. Първоначално предродилното отделение по време на опитите за предизвикване на раждането. След това центърът за раждане, където водите ми бяха спукани и започна фазата с контракциите, които са най-болезнената част. После в отделение, където ме прехвърлиха за действителното експулсиране, където обикновено се провеждат раждания с усложнения и където се роди дъщеря ми Стелена. Накрая бях преместена в следродилното отделението с най-прекрасната гледка към Биг Бен. Беше сюрреалистично и прекрасно.

Ultima Thule е знаков проект за теб и революционен в своята иновативност по отношение на иначе строго рамкираните условия и мебели за раждане. Как изобщо си представи форма, която не е съществувала досега? Как “видя” идея, която не е тествана, ползвана или въведена до този момент? Откъде започна?

Най-голямата част от времето прекарах в четене на различна литература, написана за раждането в болници, като например книгите на Михаил Одент – френски гинеколог, който прозира колко е нехуманна родилната среда и особено отнемането на бебето от майката веднага след раждане. Заснемайки раждането на Стелена, имах референтен архив как протичат контракциите и напъните.

Исках колекцията да е прогресивна, в същото време топла, приветлива, комфортна и центрирана върху светоусещанията на родилката. Постъпвайки в Design Museum като резидент, имах друга идея, която беше да пресъздам космоса и да го направя като холистичен и хипно-пътеводител по време на раждане, но след като се задълбочих, осъзнах, че дисциплината е изостанала, липсва пионерската нишка, с която жените да се почувстват упълномощени да следват своя инстинкт и своето тяло. И така започна едно проключение, което постепенно се превърна в голямата ми творческа любов, преоткрих се чрез проектирането на продукти и на мебели. Формите са изцяло ергономични, както и еласто-механични, така че да поддържат едно тяло, което преминава през извънземна травма и неизпитан до този момент праг на болка.

Първият елемент от серията Ultima Thule е The Labour Silla – за фазата на контракциите. Проектиран като прогресивна табуретка, така че жените да могат да намерят своето благосъстояние и комфорт по време на най-болезнената фаза от раждането. Жените могат да се катерят, облягат, клякат, подпират, забиват нокти, да бъдат себе си и да следват животинските си инстинкти. За родилките без подобна нужда -столът служи като място за масаж и утеха.

Parturition Stool (Родилен Стол) е проектиран като тандем, споделен полет и е вдъхновен от личния ми опит. По време на раждането мъжът ми бе важна подкрепа и неотлъчно до мен. Мислех за този предмет като партньорство на споделено пътешествие – това на създаването на новия живот. Независимо дали е партньор, родител, приятел или самата акушерка, той е проектиран така, че човекът, който изражда, да почувства облекчението от това да има на кого да се облегне.
Не всички жени желаят тази опора и предпочитат да са сами. Затова долната седалка е внедрила дизайна на дръжки/ръкохватки, на които жените биха могли да се облегнат или да се изправят.
Solace Chaise (Утешителен Шезлонг) е възстановителният елемент. Той е мястото, където всички жени да имат уединение при кърмене, директна и несмутена връзка с бебето си, възстановяване от травматично преживяване по време на раждане, аборт или спонтанен аборт. Неговият дизайн, заедно с интимния параван са изработени ергономично, за да осигурят комфорта и нужното време на самота и задушевност, далеч от нежелано наблюдение.

Разкажи ни за процеса на прототипирането им – кое те провокира да направиш тази физическа трансформация на мебелите? Как подбра материалите? Имаше ли голяма промяна от началото до края?

Промените течаха дори, докато ги изработвахме. Човекът до мен е дърводелец и отдаден на изкуството, и му имам безрезервно доверие. Изработените рамки се получиха великолепно. Дори не очаквах да измислим такива иновативни методи за деформиране на дърво, което е твърд и не толкова гъвкав материал. След това бяха тапицирани с изкуствена кожа в Оксфорд, която често се използва в медицинските среди. Материалът за тапицерия, използван за столовете всъщност, е винил, наподобяващ кожа, който е търговски издръжлив продукт, използван в сектора на здравеопазването – чувства се мек, нежен към кожата и разбира се лесен се поддържа. Той не съдържа фатални пластификатори или тежки метали, което го прави еластичен и гъвкав. Oxford Upholstery са тапицерите, направили магията, като покриха столовете в красиво пригодените материи. От самото начало знаех, че бих искала да имам потапяща инсталация, в която жените да се чувстват отпразнувани, независимо от техния избор, история, тежест или житейски събития, които може да са ги променили завинаги. Затова работих в сътрудничество и с талантлива звукова дизайнерка – Лора Селби, с която измислихме красив 10-минутен саундтрак, отвеждащ към звуковата среда в утробата за бебето. За атмосферната светлина работих с LED Flex, които дариха невероятен продукт. Създадох специфична цветова палитра, която те пренесоха в красиво осветително тяло. Дърводелецът, изработил рамките за столовете, също направи светлинния пръстен, който придава космическия, подобен на утроба блясък. Подът е покрит от килим, дарен от Desso. Мекотата беше огромна част от проекта и килимът придава това домашно усещане, с което хората лесно могат да се свържат.

Каква е връзката между ползвателя и самите обекти? Тествани ли са вече прототипите от раждащи? Би ли работила по усъвършенстването им и в каква посока според теб може да се нанасят тези промени?

Тествани са от бременни, акушерки, лекари, дули, майки и най-вече от децата им, които ги приемат като катерушки. Те са катерушки за родилки, особено първият – the Labour Silla. Тествани са в средата на музея, защото откакто са изработени, все там са живели, но пък сега за съжаление изложбата затваря врати и се надявам чрез дарението да могат да се тестват и в болнична среда, което ще е най-голямата награда както за мен, така и за Ултима Тули.

Със сигурност има още много работа по тях и тяхното усъвършенстване. Тепърва трябва да се намери инженерно решение да се направи рамката от стомана или по-устойчив и лек материал. За самата тапицерия, предполагам, че изкуствената кожа е добро решение, както и проучвам различни медицински силикони. Има един доста революционен материал, наречен Техногел, той е като желе, което е изобретено специално за болничното легло, но сега се използва за възглавници, стелки и т.н. Исках the Labour Silla да е изработен от него, но цената му за прототипа бе 80,000 евро и тежестта му около 600кг, което беше нечувано…буквално слон, а и кой има такъв бюджет за изработването на стол (ха-ха).

Предстои още много работа, особено ако работя със здравните заведения, защото те спазват определен шаблон и наръчник по дизайн за изработването на различните си уреди и мебели за болнични среди. В Англия това е сложен процес, а и националната здравна организация е с оскъден бюджет, където иновациите не са приоритет, което е разбираемо.

Надявам се да намеря или инвестиция, или начин да продължа проекта, както и да го развия, да създам още мебели, още аксесоари за бременни и родилки, които да направят процеса по-благоприятен и по-спокоен.

Имаш ли покана за производството им и въвеждането им в родилни зали по света?

За съжаление, все още не. Много е трудно по време на пандемия фокусът да бъде отклонен. Сега силите са обединени към откриването на ваксина, как да се ражда в изолация и как да се предпази родилката по време на бременност. Лека полека светът ще се приспособи към новата си нормалност. Не съм спряла да търся начини. Бих искала да даря колекцията Ултима Тули или на болница, където родилки могат да тестват елементите, или на музей, където повече хора могат да се докоснат до тях.

Как би разшифровала името Ultima Thule на български?

Нарекох проекта си в the Design Museum Ултима Тули, защото това буквално преведено от латински означава ‚далечен, непознат регион“ или „отвъд познатия свят“. Всяка бременност и всяко раждане са крайно непонятни, а и големи изненади, каквато е и Ултима Тули. По някакъв начин, това е моята метафора за илюстриране на бременността – женското тяло като обвивката на бебето. Утробата като вселената за растящия плод/живот, където има две съставни части, които същевременно са взаимно свързани. Жените като мен, раждали за първи път, са в неизвестност. Всеки им разказва какво е чувството, но то не е никак универсално. Всяка бременност и всяко раждане варират изключително много. Моята бременност бе приказна, но раждането беше трудоемко. Докато бях в родилното, се покрих с чаршаф, така че да избягам от погледите на майка ми, мъжа ми и болничния персонал. Исках да се махна и да съм сама, не исках те да са част от болката ми, която бе така непозната и неизпитана до сега. Там си представях звездите, космоса, един безкраен полет, който ме успокояваше и ми даваше хъс да продължа и просто да приема случващото се. Така и направих, и много ми хареса, беше си моят начин за хипнотизиране и медитиране. Чувствах космоса като утеха. Това бе най-далечното място, където избягах от болничната среда и се чувствах добре.
Ултима Тули е център за раждане, подобен на планетариум, в който жените преминават през всички процеси, свързани с раждането в пространство, проектирано от тях за техните нужди и предпочитания. То е в контраст с опита ми с раждането на Стелена.

Кои три думи описват най-добре личността ти, работата ти и твоя стил?
Страст, Любов и Лудост.

Какво те вълнува напоследък по отношение на работата ти и краткосрочните ти професионални планове? Какви въпроси си задаваш? Какво мечтаеш да постигнеш?

Хмм, много неща ме вълнуват, но като че ли продуктовия дизайн надделява и вниманието ми се насочва към него. Обичам си професията много, но на моменти е доста забавено и еднообразно. Аз обичам нещата да се случват бързо и да виждам ларвите на труда си мигновено, което често не е постижимо. Друга моя страст е театралния и кино дизайн, както и фешън представленията, които на запад се наричат сет дизайн. Много би ми се искало да направя представление и да работя с актьорите, режисьорите и театралните сценографи. Би било страхотно!

Разбира се най-голямата ми страст е дизайнът, свързан със здравеопазването и най-вече този на родилните отделения. Даже се замислям дали да не направя още една магистратура в Royal College of Art, защото предлагат курс по Здравеопазване и Дизайн с проект в болница, много ме привлича. Има страхотни конкурси и резиденции, в които също ми се участва, както и искам да си сменя работата, защото един комерсиален архитектурен офис не е мястото за една вечно търсеща и извисяваща се душа.

Питам се докога ли жените ще бъдат в сянката на мъжете. Всички продукти свързани с раждането и изцеряването на родилката са създадени от мъже…това повече от възмутително. Най-голямата ми мечта е да развия Ултима Тули и да я видя по целия свят…особено в държави, в които жените нямат нито права, нито образование, както е на много места в Африка и Азия. Искам всяка една жена да се почувства като богиня, контролирайки своето тяло и репродуктивната си икономика.

Как минава един типичен ден?

С много любов, веселие и детски глъч. Преместихме се на морето, защото мъжът ми има проект тук, близо до Саутхемптън. Много ни е хубаво да сме по цял ден на плажа с дъщеря ми, тъй като аз съм на една програма, наречена furlough. Не работя, но ми плащат 80% от заплатата, което ме устройва перфектно. Не е лесно да си архитект, докато имаш 4-годишно дете, което си иска внимание, любов и забава. Дните минават бързо. Сутрин закусваме, след това се забавляваме, четем книги, строим пъзели и лего, оцветяваме и около обяд имам около час-два за себе си и работни дела. Търся начини да развия Ултима Тули, говоря с акушерки, доктори, дизайнери и хора в бранша на здравеопазването. Всеки уикенд се прибираме в Лондон, където можем да се срещаме с приятели на пикник (на разстояние в парка) и да караме колела.

Какво четеш / гледаш в момента?

Току що приключих “Невидими Жени” на Каролина Криадо-Перез, една революционна книга за това как дизайн като цяло е развит около средностатистическия бял, най-често Американски, мъж. Наистина ми отвори очите за това колко женски нужди са пренебрегнати. От размерите на телефоните, които са твърде големи за женската ръка до медицината и колко различна е нашата физиология от тази на мъжете. Следващата, която започвам е “Животът ми с Пикасо”, написана от една от голямата му любов Francoise Gilot. Изгледах “Последния Танц” за Майкъл Джордан и се влюбих още повече в този човек. Изгледахме и феноменалния Ла Каса Де Папел, което си беше във формата на маратон. Не можех да се откъсна, беше като абстиненция. В момента гледам “Маниак” с Ема Стоун, любимата ми холивудска актриса.

Има ли виртуална изложба / събитие, което би препоръчала непременно?

Виртуалният Фестивал по Дизайн на Дизийн / Virtual Design Festival, в който ще участвам на 24ти юни с Ейб Роджърс, синът на известният архитект Ричард Роджърс, както и с две прекрасни дами, които основаха една пионерска платформа наречена Designing Motherhood – a century of making and unmaking babies. Аз съм организаторът и съм много щастлива, че всички, които предложих да се включат, приеха поканата ми. Ще разговаряме за продуктовия дизайн, свързан с майчинството. Като например помпата за кърма, родилния стол и т.н. Мисля, че ще е интересно.

Стилияна е лектор в 11-то издание на Мелба на живо на 25.06 от 17:00ч. Следете информация за събитието във Фейсбук страницата ни и тук на сайта.

_____

Нови модели на ежедневие е проект на Студио Комплект и част от инициативите ни за дизайн Мелба. Участвайте с ваша творческа идея, нейн прототип или реализация. Рамките са широки и приветстващи всякакви форми на креативност и дизайн. Повече подробности ще откриете тук.

МЕЛБА НА ЖИВО XI

Единадесетото издание на любия ни формат Мелба на живо смело стъпва в дигитални територии и се възползва от пандемичната ситуация, за да представи далечни герои на българския дизайн през Zoom разговори. С пряко включване от Майорка, Саутхемптън и Лондон се запознаваме с изненадващите и невероятни професионални изследвания на трима международно признати таланти, като засягаме темите биоматериали, по-хуманни мебели в родилните отделения и етично занаятчийство. Анонсираме с нескрита гордост и вълнение тримата лектори в събитието.

НИНЕЛА ИВАНОВА се определя като изследовател, мислител, експериментатор и стратег на дизайнерски процеси. Тя е отдадена най-вече на интердисциплинарните практики и безстрашно се опитва да прогнозира по смислени такива за професията, впрягайки научни процеси и естествени материали. След като седем години изучава задълбочено мицелите в лондонския университет „Кингстън“, понастоящем Нинела е доктор на науките, а темите, с които умело борави, включват широк диапазон от завъртащи главата идеи за по-благородно бъдеще чрез нови разработки в технологиите, изкуството, дизайна, текстила и модата, всички вдъхновени от бактерии, гъби и плесени. Името й нашумява силно заради колекцията от мебели и осветителни тела Mycelium + Timber, разработена от спойката между дървесна гъба и отпадъци от дървесина от върба и лешник. Тя е включена в няколко изложби и припозната като изключителна и със значителен принос за изграждането на материали за мебелната индустрия от възобновяеми източници. Нинела работи по проекта след покана на британския дизайнер Себастиан Кокс, който набавя материалите от собствената си гора и след това ръчно изработва обектите от колекцията. Повече за този уникален процес ще можем да разберем на живо от самата Нинела.
<фотография – Петър Крейчи>

 

Попадаме на СТИЛИЯНА МИНКОВСКА и нейната виолетово привличащата мека мебел сякаш от декор на футуристичен космически кораб през статия в световния медиен гигант за дизайнерски новини dezeen. След светкавична връзка с нея става ясно, че Стилияна е завършил архитект, със сериозен уклон към интериори, продуктов дизайн и фотография. Добавяме и страхотен стил и открито излъчване. След като спечелва една от четири резидентни места в реномираната програма за млади таланти на Музея за дизайн в Лондон, тя излиза с революционна разработка за вида, функцията и употребата на мебелите в родилните зали. Всички подробности относно Ultima Thule и още детайли от професионалния път на Стилияна очакваме нетърпеливо да видим и чуем в края на месеца в Мелба на живо №11.

 

ЕЛИА НЕДКОВ обича да кръстосва артистичните дисциплини и с право не би могъл да се помести само в една специфична професионална рамка. Интериорен и мебелен дизайнер, архитект, моден експериментатор, артистичен директор, куратор, фотограф… Той има толкова богат опит и интересен професионален път, че историите му са подобни на магични приказки, които завладяват в мечтания и освобождават духа. Свързваме се с него от Майорка, където заминава заедно със своята творческа и житейска партньорка – Анна-Александра (на снимките) – с размисли за ценностите на занаятчийското производство от местни майстори и провокацията на пандемията за внимание към бавния живот и благата около нас. На фокус е неговия най-нов бранд – e.n_bags – етичен, стилен и разкoшно красив.

 

11-тото издание на МЕЛБА НА ЖИВО ще се проведе на 25 юни, четвъртък от 17:00ч. в ZOOM. Регистрацията е в Eventbrite със свободен достъп и върви със специален подарък от нас по пощата. Повече за участниците в сайта ни, във Facebook и в Instagram. Ще ви очакваме.

__________________

За МЕЛБА НА ЖИВО

МЕЛБА НА ЖИВО е част от инициативите за дизайн Melba Design Initiatives на Studio Komplekt и представя актуални и забележителни със своя подход реализирани проекти от местни герои на дизайна в различни сфери. По вдъхновяващ начин те разказват историята на своите изследвания и разкриват детайли от важна и вълнуваща за тях професионална изява. Основен фокус са идеите и процесите.