БЮРОТО РАЗКАЗВА

<Статията е написана за Капитал LIGHT>

Привлекателният и многообразен живот на един предмет е поставен на фокус и отпразнуван от MacGuffin – списание и специални творчески проекти – сред чиито последни изяви е изложбата “Бюрото” по едноименния им осми брой, подведена понастоящем в Музея за дизайн в Гент, Белгия. 

Историята започва през 2015г., когато двама любители на ценните и красиво поднесени истории в печатно издание, стартират MacGuffin – дизайнерско списание за анти-дизайн. Изморени от безинтересното каталогизиране на постоянния поток от нови мебели, изрядно подредени интериори и луксозни технологични иновации, холандците Кирстен Алгера и Ернст ван дер Ховен решават да поставят на фокус разнообразния живот на широко употребяваните и прозаични предмети от бита. Всеки брой (общо 9 досега) е посветен само на един такъв, започвайки с леглото и продължавайки с прозореца, въжето, мивката, шкафа, панталона, бюрото и килима. MacGuffin се превръща в явление и колекционерско нишово издание. Съчетанието от лични изненадващи истории и задълбочено проучване, артистични визуални интерпретации и внимателно обгрижено оформление, представят неподражаем поглед върху привидно баналния главен герой. Дотолкова, че прочитът му е удоволствие, което забавя скоростта и пресича бъркотията на цифровия информационен свят. “Обичаме да прилагаме отклонения и случайности в правенето на списание, да не показваме крайни резултати, а процеси, косвени попадения и пресечки,” отбелязва Кирстен.

MacGuffin е термин от киното, наложен от Алфред Хичкок, и представлява средство, чрез което един сюжет придобива динамика, като задейства поредица от събития (например, куфара в “Криминале”). Списание MacGuffin се фокусира не върху естеството на самия обект, а върху ефектът, който той генерира.

След като кураторите на един най-престижните и стари музеи за дизайн в света – този в Гент, Белгия – прочитат предпоследния брой на MacGuffin, посветен на бюрото, те решават да поканят Кирстен и Ернст да работят с богатата и трупана от 1903 г. насам музейна колекция. Двамата успяват да предложат експозиция със завладяващи истории и художествена тактилност, която разкрива важни явления в обществото през тихата достолепност на една мебел. 

Подобен творчески акт за ангажиране на аудиторията през два съвсем различни формата – печатното тяло на списание и залите на музея – работи в хомогенна симбиоза, за да увеличи внушението на изживяването. 

Това че бюрото е повече от мебел, на която предимно седим и прекарваме значително време от работния си ден, е видно както в изложбата, така и в страниците на броя. В красивите и достолепни зали на музея за дизайн в Гент са подредени двадесет бюра и петдесет офис аксесоари, оформени около осем теми. Странно е усещането от гледката на разчистено и празно бюро, повърхността му без химикалки, тефтери, листи, компютри. Така мебелта изпъква като скулптура, свидетелство за отминал живот и подканващ интерпретации за времената, ритуалите и рутината на притежателите му. Залите са тематично маркирани от 17-ти век до настоящето. 

Пътуващото бюро” – далечният роднина на днешния лаптоп; почти всички бюра са били мобилни до 17-ти век и малоформатни, побиращи се в скута или удобно на масата. 

Демонстративното бюро” – Париж е епицентърът на производството на мебели през 18в., а кралското семейство поръчва стотици богато украсени бюра в стил рококо (още стил Луи XV), и неокласицизъм (още стил Луи XVI), които подчертават богатството, престижа и наличието на свободно време на притежателите им. 

“Секретаря” – отразява важната тенденция през 18 в. и 19 в. писмата да се пишат самостоятелно, а не да се диктуват, както и социалната еманципация на жените – писането на писма е себеизразяване и връзка с външния свят. “Индустриалното бюро” – стандартизация и оптимизация на работния процес следствие на индустриалната революция; пишещата машина и телефона преместват офиса от производствената площадка в специално обособено пространство; тук се разглеждат и поведенческите науки към мотивирането на служителите от 1950-те.

“Boomerang” – на френския скулптор Морис Калка от 1960-те отразява запленяването по космоса и иновативните експерименти с пластмаса и олицетворява новия мениджър – той пуши пура, владее ситуацията, но е с чувство за оригиналност и добър вкус.

“Бюрото без бюро” – през 1980-те прогнозите на футуролози като Алвин Тофлър се считат за утопични – офисът ще е заменен от „теле-вили“ в провинцията, а свободните офис сгради превърнати в жилищна площ; но от 1990-те насетне лаптопът, мобилният телефон, интернет и електронната поща подкрепят все повече идеите на Тофлър, а компютърната ера изисква мобилност и персонализиране на “работната станция“.

По повод изложбата “Бюрото” разговаряме с Кирстен Алгера, нейн куратор и главен редактор на списание MacGuffin.

Каква е разликата между съдържанието на изложбата и това на печатното издание? 

Възможността за движение на обектите. Много от тях никога преди не са ползвани за изложба, за разлика от столовете, които като мебел често попадат под светлината на прожекторите (една от причините да решим да ги оставим настрана). Изложбата е представена в няколко стаи като движение във времето, а фокусът е върху начина им на употреба и какво казват те за обществото, което ги е произвело. За щастие бюрата се оказаха страхотни разказвачи на истории или Макгъфини! Можете да се движите около обектите и да разглеждате всички детайли и ъгли, които има, което е невъзможно да се случи на хартия. Добър пример е стаята, посветена на Секретаря. Бюрото и писмата са важни за еманципацията и равенството на жените и ролята, която те придобиват в обществото. 

 

Как изглеждат вашите бюра?

И двамата ползваме Eiermann бюра, невзрачни с белите си повърхности и проста рамка. Но това означава, че могат да се ползват по много различни начини, което е идеално за работата ни. Аз лично обичам да чета по много различни теми едновременно, така че непрекъснато прелиствам книги и статии. В момента имам около 50 книги в спретнати купчини на бюрото ми! Може би бюрото ми е по-скоро рафт за книги, отколкото работно пространство.

 

Кои са важните истории, които се стремите да представите в списанието?

Ние се фокусираме върху контекста и взаимоотношенията с предметите от ежедневието и историите, които те създават. Това е MacGuffin, обект, който задейства една история, било то във филм, писане или изкуство. Вдъхновяваме се от откриването на разкази, скрити във всеки обект, който сме избрали. Отличителната ни черта е изследването на вече съществуващи неща, а не на нови такива. Интересуваме се от по-задкулисния им животи и уроци. Следващата тема ще е бутилката, която е чудесен пример за Макгъфин – без претенции и въпреки това в основата на някои от най-неотложните проблеми понастоящем – от недостига на пясък до депресията.

 

– Коя е най-забележителната тенденция през последните години относно правенето на списания и „консумацията“ им?

Списанията, които се справят добре, са тези с фокус върху ниша, а не върху обхвата от много теми. Например, новинарските печатни медии през последните години са в затруднение поради лесната достъпност на новините онлайн. След прочит, списанията с новини са лесни за изхвърляне. Ние се опитваме да създадем печатно издание за запазване и колекциониране, нещо като преносима изложба, към която да се връщате отново и отново.

MacGuffin съществува, за да…

Списанието се превърна в платформа за млади писатели, изследователи, дизайнери, илюстратори и художници, за да представят своите творби и знания. Този подиум, предоставен от медията, ни дава удоволствие и мотивация да продължаваме напред. Списанието съществува и за да представи алтернативна перспектива на дизайна, по-малко фокусирана върху лъскавото и новото, и повече върху това, което вече е там.

 

Линкове:

https://www.designmuseumgent.be/en/events/the-desk 

​​​​https://www.macguffinmagazine.com/