Венецианско архитектурно биенале 2023: големите български надежди

<Статията е написана за Капитал LIGHT и публикувана през февруари 2023.>

Вълненията са големи и има защо. България се подготвя за второ национално участие в най-значимото събитие в света, посветено на архитектурата и застроената среда, което се открива в края на май тази година. По-големият залог в случая е дългосрочното обвързване на българската държава и редовното ни присъствие на архитектурното биенале във Венеция.

Организирано от културната институция La Biennale Di Venezia (продуцент и на събития за изкуство, кино, музика, танц и театър), Биеналето с 40-годишна история и 17 издания в актива си е съумяло да изгради имидж на задължителен за участие форум, който служи като ориентир за настроенията и световните тенденции в полето на архитектурата. Темите на всяко издание са кулминация на високата чувствителност, адекватност и всеобхватност на труда на мултидисциплинарни екипи в глобален и локален контекст. Представените проекти са както отговор на заданието на куратора, така и отражение на настоящето, с елемент на догадка какво предстои.

Подробностите около 18-ото издание на архитектурното биенале във Венеция са ясни от края на май миналата година. Кураторската роля е поверена на 59-годишната Лесли Локо, която е от шотландско-ганайски произход. Наред с всички титли, награди (вкл. Орден на Британската империя за постижения в областта на архитектурата и образованието) и изяви като лектор, изключителната Локо е основателка на African Futures Institute (в Акра, Гана) и писателка на фантастика – бестселъри, превеждани на 18 езика.

Кураторката Лесли Локо
Кураторката Лесли Локо Фотограф : Murdo Macleod

Във времена на конфликт, несигурност и разместване на културните пластове, поставената от нея тема „Лаборатория на бъдещето“ провокира размисли в две посоки. Едната е изцяло обвързана с Африка като най-младия и динамично развиващ се континент в света и произтичащите от това бърза урбанизация и хаотичен растеж. Другата е посветена на самото Биенале като платформа за експерименти, споделяне на опит и визии, и разглеждане на архитектурата като фактор за обществено развитие. Лаборатория означава тестване, обмен, впрягане на различни знания и умения в търсене на успешни решения, които според Лесли Локо не са моментални, а изискват дългосрочна работа.

Несъмнен е престижът една държава да е част от тази свръхамбициозна и всепоглъщаща интелектуална архитектурна демонстрация, наречена Биенале. Участието е важно за имиджа и е политическо в добрия смисъл на думата, защото е заявка, че съответната страна е в състояние да представи своя концепция, да лансира имена и да стои адекватно в международен контекст. Ако държавата няма привилегията да е една от 29-те нации с постоянен павилион в парка „Джардини“, тя попада сред останалите 163 държави, членки на ООН, на които при желание срещу наем се предоставя пространство в коридорите на „Арсенале“ – другата най-посещавана локация от форума, или в самата Венеция.

Преди 15 години България за първи път участва с подбор от млади и обещаващи архитекти на 11-ото Биенале за архитектура във Венеция. Под надслов „Bulgaria: Inside the Young Architect“ кураторът арх. Георгий Станишев (брат на тогава действащия премиер Сергей Станишев – бел.ред.) представи работите на избрани млади архитекти. Локацията – остров Джудека, встрани от горещите точки „Джардини“ и „Арсенале“, все пак успя да привлече посетители и медиен интерес. За съжаление, българската държава така и не положи усилия да продължи започнатото. Хроничното отсъствие на България от архитектурното биенале (за сравнение, устойчиво и целенасочено през годините и без пропуск свои павилиони имат далеч по-малки европейски държави като Албания, Косово и Северна Македония) по някакъв начин е и тотален „пас“ спрямо процесите в световната архитектурна практика. Изолация, която е продукт най-вече на дългогодишна институционална ленивост.

Затова второто национално участие на България на архитектурното биенале е голяма новина. Наемането на централна локация във Венеция (Sala Tiziano) за период от три години е гаранция за включване в две архитектурни биеналета и едно за изкуство, и провеждането на два пълноценни конкурса (извън завършилия току-що).

Другото положително нещо, което отбелязаха и журито, и архитектите, участвали в проведения в края на декември конкурс за кураторски проект за националното участие на България в 18-ото Биенале за архитектура във Венеция, е забележителната мобилизация на гилдията. Трийсет и четирите предадени проекта (въпреки извънредно кратките срокове и и ограничения бюджет) са ясен знак за желанието на новото поколение архитекти да се включат и да поставят работата си в световен контекст.

Арх. Борис Тикварски
Арх. Борис Тикварски