Васил Владимиров за грешките като част от процеса

Третото и досега най-мащабно издание на FIG. – фестивалът за илюстрация и графика, се провежда в София от 24 март до 2 април. В рамките на 10 дни имаме възможност да посетим две групови и една самостоятелна изложби, серия от работилници, филмови прожекции, разговори, перформативна вечеря, представяне на книга, както и първия по рода си „супермаркет“ за принтове. 

Разговаряме с основателя и директор на FIG. Васил Владимиров за идеите, зад които застава фестивалът и за необходимостта от това понякога да грешим.

Тази година FIG минава под шапката: „Трябва да има някаква грешка“. Какви по-конкретно са темите, които адресира?

Общата тема адресира грешката като нещо, което може да инициира процес на отучване. Отучване от социални, политически и икономически догми или дори такива свързани с културата ни. Има концепции и вярвания, които са силно вродени в това как живеем, работим, свързваме се хората около нас, а на по-глобално ниво – как се грижим за природата, как е организиран светът иконимически и политически. Някои акценцти от програмата, които се занимават с отделни аспекти, са груповата изложба “Печатна грешка в книгата на Аза”, в която се поставят под въпрос капиталстическата и силно индивдуалистична перспеткиви за грижата за себе си, за нашите тела и умове; в работилницата на Know-How-Show-How, “Така не се прави!”, се поставят под въпрос лимитите на професията на графичния дизайнер и правилата, наложени от пазарните и образователни системи. “Добър водопроводчик, кофти типограф” на Емир Карьо и Лукаш Матушевски изследва разликите в образованието и визуалната култура по отношение на типографията между Западна и Източна Европа (съответно местата, където учат и където израстват двамата автори) и дали всъщност на изток нещата са по-инфериорни или се правят грешно. В соло-изложбата на колектива Raw Lab се изследват лимитациите на изкуствения интелект и вродените грешки, които обаче могат да доведат до интересни резултати. В лекцията на Моли Роуз Дайсън “Oops I did it again”, се говори за грешката като процес от перспективата на практиката на графичен дизайнер и илюстратор. Темата е доста универсална и във всяко едно от събитията може да се каже, че присъства – къде по-силно, къде по-повърхностно.

FIG:2 (c) Михаил Новаков

Има ли теми-табу в илюстрацията у нас, които се нуждаят от по-голямо внимание?

Не мисля, че има чак теми-табу. Може би липсват някои по-експериментални подходи и също така разнообразие на стилове. Но не мисля, че това е някакъв казус само в илюстрацията и графиката, а като цяло във визуалните изкуства.

Лично ти как възприемаш грешките в процеса на професионалното развитие?

Зависи от грешката. Дори ми е малко трудно да отговоря, тъй като като се замисля за някакви грешки, те са били толкова част от процеса, че дори не мога да ги приема като такива. Има и такива, които са по-непоправими и те карат да се самоизяждаш. Аз лично в момента работя върху това да приемам с по-лека ръка грешките.

Каква е добавената стойност на фестивала и какви липси в арт сцената запълва?

От една страна фестивалът представя както на публиката, така и на авторите, които участват, едно предизвикателство за това какво значат, какви са лимитите и какъв е потенциалът на медиите на илюстрацията и графиката. От друга страна, фестивалът ни кара да приемем грешката – нещото, от което всички бягаме – като нещо позитивно, което може да ни помогне да си представим нови светове, отвъд догмите, за които говорех по-горе. Също така, голяма част от събитията на фестивала предоставят алтернативно образование, което не влиза в институционална рамка или такава зададена от пазарни принципи. Уъркшопите ни винаги са с минимална такса, така че да бъдат достъпни и за хора в непривигилировани позиции, които нямат качествен достъп до култура и образование. Искаме все повече да се развиваме в тази посока и бихме се радвали да чуем всякакви гледни точки за това как можем да постигнем това развитие най-добре.

FIG.3 Филмова прожекция от GIRLS IN FILM в Bobbina
(c) Велико Балабанов

Илюстрацията и графиката днес са почти навсякъде и във всичко, но допреди да кажем 40-50 години са били професия за малцина. Сега като че ли е обратното – има множество илюстратори, графични дизайнери и т.н. Как успяват да изпъкнат и кои са основните характеристики, които привличат вниманието на екипа ви при фестивалната селекция на артисти?

Ние разбираме и интепретираме тези жанрове доста свободно, както сигурно става ясно от програмата ни. В тази връзка вниманието ни привличат автори, които по някакъв начин предизвикват разбиранията за това какво са тези жанрове, за какво се изпозлват и какво отражение намират. Автори, при които илюстрацията и графиката присъстват като изразно средство, като начална точка или понякога краен резултат, но не са стриктно ограничени от ползването на техники и медии, които се асоциират с конвенционалното разбиране. А иначе и автори, които имат изграден и разпознаваем стил, който не е подчинен на това, което е тенденциозно в момента. И не на последно място – автори, които използват работата си, за да разказват истории и заявяват позиция. Тази година мисля, че съвсем избутахме лимита и в изложбите ни почти няма нито един автор, който да прави само илюстрация или графика, или графичен дизайн. Това ни позволява и да показваме различни автори и да търсим и намираме такива от широкия спектър на визуалните изкуства като скулптура, нова медия, анимация, фотография, инсталация и т.н.

FIG.1 (c) Михаил Новаков

Какво да не пропускаме от 10-дневната свръх разнообразна програма на FIG.3?

Програмата е доста стегната и балансирана и сме я направили така, че да няма големи припокривания. Трудно ми е да приоритизирам, но лекцията на Моли Роуз Догсън (30.03., 18:30, Hyperspace Social Tech Hub) ще бъде доста интересна. Тя е илюстратор, графичен дизайнер и арт директор с разнообразен опит и е работила за световноизвестни клиенти, както и има своя артистична практика. Друг акцент със сигурност беше прожекцията на Girls in Film (26.03., 20:00, Bobbina), международна организация, която се занимава с дистрибуцията и продукцията на филми от жени, транс и небинарни хора. Те са курирали специална селекция от анимационни и дигитални филми, както и техен представител ще бъде на място да говори за тях след прожекцията. Събитието е страхотна възможност за млади режисьори да се запознаят и да създадат нови връзки. Всяка една работилница е много интересна и предоставя алтернативно образование, както и възможност за колективно създаване. За някои от тях все още има билети. Не пропускайте и изложбите в КО-ОП, Поста и Пунта. В Поста, The Tiny Art Gallery ще покажат първата групова изложба с 24 автора!

Детайли за всички събития от програмата на ФИГ – Фестивал за илюстрация и графика, ще откриете тук. Ако не успеете, вероятно има някаква грешка.

➣ Васил Владимиров е куратор и координатор на програмата на КО-ОП и работи на свободна практика. Основател и директор е на FIG. – фестивал за илюстрация и графика в София. Съосновател е на сайта www.beduende.com. През 2021/2022 е стипендиант на програмата Център за социална визия към Swimming Pool. Участвал е като гост-куратор във фестивалите „Месец на фотографията“ в Братислава и „Международни фотографски срещи“ в Пловдив.

Книга и изложба, посветени на съвременния български дизайн

Общо 50 български дизайнери и студиа с разработените от тях продукти са включени в книга за българския дизайн през 21 век, която се очаква да излезе скоро. Издател на сборника е Бистра Шишкова, главен редактор на списание MD, а екипът на Студио Комплект имаше удоволствието да напише предговора към двуезичното издание.

На над 400 страници са представени мебели, осветителни тела, превозни средства, уреди, инструменти, играчки, предмети за бита, съдове и много други продукти, дело на водещи имена в съвременния български дизайн. Книгата разглежда периода след 2000-та година и дава добра представа за напредъка в сферата през неговите водещи личности, а опитът да бъдат изтъкнати някои от примерите за качествен дизайн от България с авторите зад тях е опит да се превърне в национално богатство дисциплина, рядко поставяна на фокус.

Излизането на книгата на пазара е допълнено от изложбата „Форма и функция: български дизайн 21 век“, която можете да разгледате от 29 март до 1 април в рамките на Експомебел 2023 на сцената в централното фоайе на Интер Експо Център. Изложбата е организирана от списанието за дизайн, интериор и архитектура MD в сътрудничество със Студио Комплект и включва повече от 20 продукта, дело на съвременни български дизайнери.

Сред експонатите е емблематичната Seat Table, елегантно и грабващо с простотата си решение за трансформиращ се в маса стол. Той дължи появата си на успешното сътрудничество между дизайнера Илиан Милинов и визионера Младен Цонев, мениджър на компанията за производство на офис мебели ОРТ. През 2002 г. Seat Table печели двете най-престижни награди от международното изложение за столове PROMOSEDIA в италианския град Удине – наградата на посетителите „Топ 10“ и „Най-добър стол в света за 2002“.

Посетителите ще могат да видят и полувелосипеда на дизайнера Мартин Ангелов. Идеята за него се ражда през 2010 г., когато той участва в SEOUL CYCLE DESIGN COMPETITION. В опита си да направи традиционния велосипед колкото е възможно по-компактен, премахва седалката и се насочва към различен принцип на управление, който включва и тялото, като напомня движенията на скиор. Две години по-късно заедно с Михаил Кленов създават иновативното колело Halfbike. Полувелосипедът е компактен, сгъва се и може да се пренася в метрото или в багажник на кола, а дизайнът му е много атрактивен.

Halfbike | арх. Мартин Ангелов

Изложбата включва и два от най-успешните продукта, създадени от дизайнера с архитектурно образование Петър Захаринов. Неговата откривателска мисъл и въображение са в основата на брандовете на студио Praktrik, WallStack и DiFOLD. Сред експонатите ще видите маса на студио Praktrik, за която дизайнерът получава през 2011 г. Platinum A’Design Award и сгъваемата бутилка на DiFOLD Origami Bottle, която изразява мисията на бранда еднократната употреба да остане завинаги в миналото и да се разкрие цял един нов свят от алтернативи за многократни употреби. Тя е отличена с наградата German Sustainability Award Design 2022.

DiFOLD Origami Bottle | арх. Петър Захаринов

Ако сте посетили изложбата, ще се радваме да попълните нашата кратка анкета тук, с което ще ни помогнете да разберем повече за общата информираност относно съвременния български дизайн. Попълнилите анкетата участват в томбола с награди: 5 книги за български продуктов дизайн от 21 век или билет за международния симпозиум МЕЛБА, част от фестивала за дизайн МЕЛБА. Благодарим предварително за отделеното време.

МЕЛБА СРЕЩИ 19: Надежда Георгиева и Николай Иванов

Какво се случва, когато пространство за ситопечат и креативно студио за анимация обединят усилия, ни разказват Надежда Георгиева (Sito Studio) и Николай Иванов (Lobster Studio), които са на път да открият ново креативно пространство в София с мисията да въвеждат български артисти на международния пазар. Разговорът с тях е прелюдия към 19-тите МЕЛБА СРЕЩИ, на които ще чуем на живо от Надежда и Николай как успяват да развиват нови идеи въпреки всички предизвикателства и какво да очакваме от новия Сито Принт Клуб.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИЯТА НА НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА И НИКОЛАЙ ИВАНОВ ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 19 В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Наде, здравей! Разкажи ни малко повече за 8-годишната история на Sito Studio – какви са най-големите предизвикателства по пътя дотук и кои са моментите, когато си даваш сметка защо правиш това, което правиш?

Всичко започна като хоби и желание за бягство от дигиталния свят. Еко торбичките тъкмо бяха станали популярни и си бях поръчвала тираж за отпечатване във външна фирма. Подочувах, че човек може и сам да се научи да печата, но докато не видях с очите си, звучеше много абстрактно. Едно от най-трудните неща за мен бяха опитите от хоби да премина към креативен бизнес, който да бъде устойчив в бъдеще без подкрепата на културни институции. Както и намирането на правилните хора, с които да действаме смело и напред.

Печатането е невероятно зареждащо преживяване, можеш да видиш физически крайния продукт, който е направен от ръцете ти, да го усетиш. При това всеки принт е уникален. Правя го, заради споделените емоции с участниците в работилниците и искрата креативност, която виждам да се пали в тях след всеки отпечатък.

Сито Студио е на ул. „Цар Симеон“ 66.

Какво ви събра с Николай Иванов от студио Lobster около идеята за Sito Print Club?

Именно нуждата от по-професионален и бизнес ориентиран подход в творческата инициатива, общият стремеж към съвършенство и изваждане на страната ни на международната арт сцена. Искаме да покажем, че и тук има талантливи илюстратори, дизайнери, да дадем шанс на креативността на всички и възможността те да бъдат артисти. Опитвах се да дам живот на тази идея от много години и решихме, че заедно ще успеем да го направим много по-ефективно.

Какво по-различно ще предлага Sito Print Club от вече добре познатото ни Sito Studio?

Ако до сега Sito Studio беше направи си сам-ателие за ръчен ситопечат, в момента, благодарение на подкрепата на Национален фонд „Култура“, то успява да разшири дейността си и да достигне международния пазар и ниво на печат. Вече разполагаме с нови професионални маси за ситопечат, както и ризограф с 11 цвята. Новият Sito Print Club ще се намира на по-централно място в София, както и ще бъде професионално оборудван с абсолютно всичко необходимо, от което един артист може да има нужда, за да създаде своята лимитирана колекция.

Защо е важно да съхраняваме технологията на ситопечата? 

Ситопечатът или сериграфията е широкоспектърна технология, която датира от поне началото на миналия век, предлага уникални предимства за отпечатване на артисти/дизайнери/художници. Използва се за създаване на широка гама артистични продукти – лимитирани тиражи постери, дрехи, независими издания. Отпечатъците са с високо качество, изключително детайлни и наситени цветове. Преди дигиталния печат всичко се е отпечатвало със ситопечат, технологията е достъпна за артисти с всякакви нива на умения, от начинаещи до професионалисти, а атмосферата, която се създава по време на работа, води до предаване на знания, експериментиране с мастила и откриване на различни техники и стилове.

Препоръчай ни някои артисти в областта на сериграфията, които са ти направили силно впечатление и които следиш напоследък.

Напоследък следвам повече студия за ситопечат, отколкото определено артисти – някои от тях са: Barbara de RuDrucken 3000Ora Labora StudioLittle Friends OfSebastian CuriPrint Workers BarcelonaOficina LobaMiniprint SeoulOttographic

Надежда Георгиева е графичен дизайнер илюстратор. Завършва Визуални изкуства и комуникации със специализация Графичен дизайн и магистър Артистични психо-социални практики и психодрама. Вече повече от осем години се занимава активно със ситопечат, като освен че използва технологията за собствените си проекти, води и курсове за професионалисти и любители в нейното Sito Studio – споделено пространство за ръчен ситопечат. Целта на ателието е да даде знания и възможност на артисти и любители да осъществят творческите си търсения в разнообразни печатни технологии.

Здравей, Николай! Разкажи ни малко повече за себе си и какво се промени на сцената за рекламна анимация и илюстрация у нас за времето, в което си активна част от нея?

Lobster стартира официално през 2017-та, като желанието ни беше да създадем място, което има за цел да развива и предизвиква креативно хората, които работят там, фокусирайки се над развитието и уменията на първо място. Сега сме екип от 7 човека инхаус, като същевременно работим с различни артисти от цял свят, с които сме изградили добри работни практики през годините. Основните цели на Lobster са качество на идеите и добра техническа реализация на проектите, като качествотото е преди количеството и това винаги е било наша мантра.

Имаме възможността да работим директно, както със стартъпи, така и с едни от най-големите брандове в света като Amazon, IKEA, Google, Apple, Fendi, Microsoft и други. Започвайки студиото, нямахме особено много контакти в рекламната индустрия в България и може би поради тази причина не успяхме да осъществим проекти с брандове на локалния пазар. И така по естествен начин започнахме да се фокусираме извън границите на България. 

Бих казал, че за последните години индустрията се развива и все повече брандове на българския пазар разбират важността да създават качествено съдържание. Това ме кара да бъда оптимист, че ще има все повече възможности за хората и фирмите, работещи в тази сфера тук.

Какво те зарежда в работата?

Анимацията е създаване на живот. Мисля, че едно от най-зареждащите неща в нашата работа е самият процес, в който виждаш как една идея оживява от скица в нещо реално. Също така, анимацията е свързана с много дисциплина и непрекъснато решаване на проблеми, което дори и да не звучи така, също е вълнуващо и е част от креативния процес по намиране на решения.

Какво ви събра с Надежда Георгиева около идеята за Sito Print Club?

Към края на 2021-ва, донякъде заради COVID-19 и цялата самоизолация се замислих, че София има нужда от ново и вълнуващо място, което да има добавена стойност и да помогне за създаване на още по-добра и динамична креативна общност. Година и половина по-късно сме в процес на финализиране на ново креативно пространство, създадено от Lobster, което ще се намира в центъра на София, като една от идеите, които искахме да реализираме като част от пространството е точно Принт Клуб. С Надя се познаваме от няколко години и тя беше първият човек, на когото реших да споделя и предложа да направим нещо заедно в тази посока. За голям късмет тя вече беше започнала да работи по същата идея за клуб и мисля, че звездите се подредиха добре.

Какво да очакваме от проекта?

Надявам се, че предстоят положителни емоции и срещи с много разнообразни личности, които обичат да си цапат ръцете, комуникация, обмяна на идеи, колаборации. Желанието ни е да създадем пространство, ориентирано изключително професионално към това, което правим и да успеем да промотираме български артисти на международния пазар.

Илюстратори и/или аниматори, които са ти направили силно впечатление с новаторски поглед, вдъхновяват те и следиш напоследък?

Няколко интересни студиа / артисти, които бих споделил са: BrosmindNiceshit Studio и Renaud Lavency.

Николай Иванов е съосновател и аниматор в креативното студио за анимация и илюстрация Lobster, специализирано в областта на телевизионната реклама и интернет кампании, базирано в София и работещо с клиенти от цял свят. Преди основаването на студиото в продължение на няколко години Николай работи на свободна практика. Той има дългогодишен опит в сферата на рекламната анимация, като през годините е имал възможността да работи с много професионалисти, както и рекламни агенции по проекти за български и международни клиенти, като част от тях са IKEA, ESPN, TED-ED и др.

____________________________________________________________________________

Очакваме Надежда Георгиева и Николай Иванов на 7 март за МЕЛБА СРЕЩИ 19 , когато ще ни разкажат всички подробности за актуалната колаборация на Sito Studio и студио Lobster. 🙌

МЕЛБА СРЕЩИ 19: Мария Вълкова и Виктория Стайкова

19-тото издание на МЕЛБА СРЕЩИ ще представи трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините илюстрация, трансформация на публични пространства и продуктов дизайн. На 7 март от 19:00 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в The Steps с графичния дизайнер и илюстратор Надежда Георгиева (Sito Studio), аниматора Николай Иванов (студио Lobster), архитект Борис Тикварски от колектива POV architects (който ще представи България на Венецианското архитектурно биенале) и екипа зад специализираната книжарница за дизайн литература Avrtikl. Разговаряме с Мария Вълкова и Виктория Стайкова от Avrtikl дни преди срещата им с публиката на 7 март.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИЯТА НА МАРИЯ ВЪЛКОВА И ВИКТОРИЯ СТАЙКОВА ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 19 В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Avrtikl се намира на бул. „Александър Стамболийски“ 20 Б

Разкажете ни малко повече за трансформацията на Avrtikl от пространство за изложби към първата книжарница за дизайн книги в София.

На 17-ти февруари 2022 Avrtikl отвори врати с идеята за изложбено пространство за графичен дизайн, като част от пространството винаги e било предназначено за книжарница. През изминалата година успяхме да организираме програма от изложби на автори, които по един или друг начин пресичаха темата за графичния дизайн. В много от тези изложби книгата е присъствала като продукт или изложбен обект. След тази първа година, натрупвайки опит в менажирането на пространството решихме, че е време да се фокусираме изцяло към нашата страст – книгите. Идеята за пълнокръвна книжарница беше заложена още в изначалните ни планове, но реалността показва, че нещата отнемат време.

Ние самите сме дизайнери на книги и колекционираме и четем книги за дизайн, които си купуваме от чужбина. Интересуваме се и от теория на визуалните изкуства въобще, но такъв тип четива е почти невъзможно да се намерят в България. И ето, че назря моментът, в който да се отдадем на това да подбираме издания, които да предложим и на други български читатели.

От февруари AVRTIKL е книжарница, в която откриваме селекция от книги за дизайн, архитектура, съвременно изкуство, фотография и визуална култура.

Имате впечатления от книжарници извън България – какво можем да научим като опит от тях? Кои са най-интересните книжарници в областта на визуалната култура, които сте посещавали?

Това, което ни направи впечатление започвайки начинанието е, че извън България вече има значително добра среда и култура за подобен тип пространства. Например в Атина на пръв поглед човек може да открие поне 5 подобни книжарници, които специализират в определена сфера – зинове, фотографски книги, по-комерсиални дизайн и други издания. Това, което изглежда важно, е консистентността и любовта към това занимание – хората са изцяло отдадени. И това, което на нас ни се струва важно, е да подкрепяме и други подобни инициативи на локално ниво. Харесват ни Counter Print Books (Лондон), Printed Matter (Ню Йорк), ISBN (Будапеща), Dispozitiv (Букурещ), Hyper Hypo (Атина).

Какво място заема специализираната литература (и литературата въобще) в настоящето на дигиталните медии?

Специализираната литература дава пространство за фокус и дълбочинно изследване на дадена тема / идея. В свят, в който сме заляти от много и понякога повърхностна информация или визуален материал е хубаво човек да може да се изключи и да отдели повече целенасочено време върху своите интереси. Физическата книга определено помага за това, поради своите специфики.

Как си представяте да се развие пространството? Какво планирате да се случва в Avrtikl в близко бъдеще?

След първото ни събитие (The Way Things Look) планираме ежемесечни фокус събития, които да представят интересни заглавия в сферата. Всяко събитие ще разглежда определена тема – дизайн, фотография, архитектура. Другата посока, в която ще работим, са нашите работилници. Първата серия от 4 работилници ще започне на 11. март и ще се фокусира изцяло върху книгоправенето / bookbinding. Първата работилница (The Fold) ще се занимава с книги, направени от един лист хартия, а останалите ще покрият темите: шиене на тетрадка (скрепване на книга от няколко листа, прегънати на две), японско шиене (скрепване на книга от отделни листи) и „коптик“ шиене (скрепване на книга от няколко кóли).

Препоръчайте ни някоя книга в областта, която ви е направила силно впечатление и която можем да открием в Avrtikl?

Първото ни събитие, The Way things Look, беше концептуално вдъхновено от Ways of Seeing на John Berger. Инстинктивно ние гледаме света около нас, но какво всъщност възприемаме от него? Виждането не е просто действие, в него има заложени векове история и наслагване. Препоръчваме я на хората, които работят с визуален материал, както и други заглавия от поредицата за изкуство на Penguin: Understanding a Photograph (John Berger), On photography (Susan Sontag), Against Interpretation (Susan Sontag).


Мария Вълкова e графичен дизайнер и преподавател на свободна практика. Завършва Националната художествена академия, катедра „Книга и печатна графика“. Специализира илюстрация и типография в Германия и Южна Корея, а впоследствие продължава да участва в различни курсове на теми от сферата на дизайна. Работи по книжни издания в колаборация с различни артисти и галерии като Квадрат 500, галерия Синтезис, Гьоте-институт и др., както и издателства като Black Flamingo, НИКЕ, Авлига, издателството на Софийския университет и др. В последните години се развива като дизайнер на презентации в 356labs presentation agency и преподавател в ARC Academy. Още по време на следването си организира уъркшопи по ръчно книговезане и не престава да води лекции и работилници на разнообразни теми и публики.

Виктория Стайкова e художник, графичен дизайнер и илюстратор от София, България. Завършва бакалавърска степен „Книга и печатна графика“ в Национална художествена академия и специализира Илюстрация: Авторска практика в Англия, Falmouth University. Професионално работи в сферата на оформлението на книги и рекламата, а основни интереси в нейната художествена практика са научната фантастика и градската среда. Един от последните ѝпроекти е оформление на книгата „Трите тела“ на Лиу Цисин, публикувана от издателство Колибри. През 2019 година тя представи първата си самостоятелна изложба в галерия КО-ОП и издаде научно-фантастичния графичен роман Licitus. Виктория е един от основателите на платформа за независими издания ТИ-РЕ и създател на Аvrtikl.

На МЕЛБА СРЕЩИ 19 Мария Вълкова и Виктория Стайкова ще разкажат повече за историята на Avrtikl, за пътя към осъществяването на мечтата за пространство за дизайн литература и за предстоящата програма. Очакваме ви на 7 март от 19.00 ч. в The Steps.