МЕЛБА СРЕЩИ 20 с Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева

20-тото, юбилейно издание на поредицата МЕЛБА СРЕЩИ ще представи трима актуални местни герои на дизайна, свързани с дисциплините типография, оформление на книги и илюстрация. На 1 юни от 19:30 часа почитателите на дизайна ще се срещнат в кино „Влайкова“ с дизайнерката на шрифтове Ани Димитрова, илюстраторката и графична дизайнерка Андреа Попйорданова и илюстраторката Вяра Бояджиева. Разговаряме с тях дни преди събитието.

ГЛЕДАЙТЕ ЛЕКЦИИТЕ ОТ МЕЛБА СРЕЩИ 20 СЛЕД СЪБИТИТЕТО В НАШИЯ YOUTUBE КАНАЛ ТУК

Кои са някои от най-вълнуващите и любими теми и/или проекти, по които си работила?

Ани Димитрова: До момента най-вълнуващ и любим проект, по който съм работила, остава шрифтът ThalwegThalweg е проект за дигитализация и развитие на ръчно рисуван шрифт, проектиран през 1993 година от българския художник Иван Кьосев. Със съдействието на сина му Борислав Кьосев, който е и един от преподавателите ми по шрифт в НХА, през 2018 г. имах възможността и честта да стартирам този проект. Освен дигитализацията на всички предоставени знаци, беше необходимо да се изградят напълно нови знаци и начертания, необходими за един съвременен и добре функциониращ шрифт. Първата версия на Thalweg беше завършена през 2020 г. в общо 16 начертания, а през 2022 г. завърших и Thalweg Poetica, който е вариант на Thalweg започнат отново от Иван Кьосев още през 1993 година.

Андреа Попйорданова: Силно ме вълнува темата за хората и заобикалящата ги среда – природа, град, общество, и мястото/ ролята на човека в тях. Най-любимите ми проекти до момента са тези, в които творческият процес е съвместен с други хора, и в които има възможност за диалог, който променя и обогатява гледните точки на всеки. Такива проекти са доста по-трудни от самостоятелната работа, но за мен по-предизвикателни и интересни като резултат.

Вяра Бояджиева: Любими проекти са ми картинните книги, но с огромна радост (и облекчение!) си почивам от тях с някои по-краткосрочни проекти. Обичам да разказвам за „неизразимото“ с думи, за ограниченията на думите, но и за силата им.

Лексика – визуален речник (2023), илюстр. Андреа Попйорданова

Какво оформя визуалния ти език и теб като артист?

Ани: Смятам, че основният фактор, който ме оформя като артист, е любовта ми към детайла във всяко едно отношение и постоянното търсене на интересни форми. Не съм от дизайнерите, които се подчиняват особено на тенденции, обичам да работя по проекти, които ме вълнуват в момента и ми носят лично удовлетворение.

Андреа: Като артист съм силно свързана с илюстрацията и книгата като образование и основни формати, с които работя. Но напоследък ми е много интересно и вълнуващо излизането от традиционните форми на разказ в моята сфера. Интересно ми е да опитвам и други методи, като разходки по определени маршрути, придружени от истории, дегустации на специално приготвена храна, разговори, които също са начини да се комуникира конкретна история или да се разкаже за едно място. Следя творчески колективи, които работят по този начин, като например Cooking Sections, и се вълнувам от това, че в момента много полета на творческа работа се смесват и обогатяват едно друго. 

Вяра: Труден въпрос…Първото, за което се сещам, са пътуванията ми и разговорите ми с хора. Тези неща мисля, че ми влияят много.

Шрифт Gang, Ани Димитрова
Илюстрация към Misé Misé, 11 contes ivoiriens de la Comoé, илюстр. Вяра Бояджиева

Кои са материалите и техниките, с които предпочиташ да работиш?

Ани: Работя предимно дигитално, със софтуер за създаване на шрифтове, който приемам като най-добрия ми инструмент в момента. Разбира се преди да премина на екран, задължително минавам през молива, темпрерата и хартията.

Андреа: Работя с колаж, молив, темпера, а когато имам възможност за по-дългосрочна работа върху някое изображение много обичам и техниките на ситопечата и ризографа.

Вяра: Успявам да разкажа тънкости с боята, които не мога с друг материал. Обичам я, но и я мразя – трудоемка техника, която изисква финансови и времеви жертви. Отскоро започнах да работя и с цветни моливи и маслени пастели. Понякога е смесица от трите. Хубаво е да си свободен, да не бъдеш ограничен от една техника! Имам много да се уча.

„Първа линия“, Андреа Попйорданова

Имаш ли по-специални ритуали, когато работиш?

Ани: Не мога да работя без да слушам музика, всичките ми шрифтове са направени заедно с много, много музика.

Андреа: Много зависи от това какво правя – дали е рисунка, дали пиша текст, или подготвям издание, но често работя в пълна тишина, защото лесно се разсейвам.

Вяра: Не мисля. Слушам хубава музика, припявам си, пийвам кафе или вино… но това не са ритуали.

Шрифт Faddy, Ани Димитрова

Къде/как обичайно презареждаш батериите?

Ани: Винаги след завършването на тежък шрифт си давам по една седмица почивка, най-зареждащо ми идват разходките сред природата. Освен зареждащо, това е любимото ми време за генериране на нови идеи.

Андреа: Чрез движение, независимо какво и къде. 

Вяра: В град Берковица! Най-любимо място за насищане от природна красота и спокойствие. Гледам планините и не мога да спра да им се възхищавам. Лятната светлина променя цветовете им от сутрин до вечер, величествено е. Другото място, ако не мога да стигна до Берковица, би било в някой богат Океанариум – морските същества ме опияняват и често ми се налага да си събирам ченето от земята.

Илюстрация на японски мит за Baika Magazine, Вяра Бояджиева

Пожелай нещо във връзка с юбилейното 20-то издание на МЕЛБА СРЕЩИ.

Ани: Желая Ви да не спирате с това прекрасно начинание, да обединявате, да вдъхновявате и сплотявате хората с еднакви интереси. Нека има безкрайни поводи за срещи, защото са нужни.

Андреа: Пожелавам на всички, които се интересуват или работят с дизайн, все по-хубава визуална и работна среда в София и в цялата ни страна и все повече възможности да я преобразяваме към по-добра.

Вяра: Пожелавам на МЕЛБА да освети още много таланти, които работят в сянка, за да ви предоставят брилянтни продукти. В тази връзка пожелавам на българската публика да бъде все по-любопитна и визуално образована, за да може тези продукти да се осъществяват.

____________________________

Очакваме Ани Димитрова, Андреа Попйорданова и Вяра Бояджиева на 1 юни за МЕЛБА СРЕЩИ 20, когато ще ни разкажат всички подробности по актуалните си проекти. 🙌

Един стол в Милано

Месец след най-важното в света събитие за продуктов и интериорен дизайн – Salone del Mobile Милано и всички десетки съпътстващи го изложби, инсталации, лекции и дискусии в рамките на седмица, обръщаме внимание на високата чест, оказана на Константин Ачков, да участва за втори пореден път в конкурса Ro Plastic Prize. Основан през 2020 г. от водещата и ярка фигура в развитието на дисциплината, кураторката Росана Орланди, конкурсът е повод да се преосмисли отношението към пластмасата като материал в тежест на планетата. Евтина, многообразна и издържлива, пластмасата става моментална звезда в производството в края на 1960-те, услужливо обслужваща и най-смелите дизайнерски и консуматорски мечти. Репутацията ѝ е далеч по-неблагоприятна. Понастоящем реки, морета и почва са затлачени с изхвърлени предмети от пластмаса, а микрочастици пластмаса има навсякъде – от най-високите върхове на планините до плацентата на още неродени бебета. 

Ro Plastic Prize кани дизайнери да демонстрират различни и неочаквани подходи в употребата на материал – от създаването на предмет до неговото изхвърляне. Наградата се присъжда всяка година на проекти, които включват рециклиране или повторна употреба на материал. В последното издание победителите бяха обявени по време на Миланската седмица на дизайна през април 2023. Резултатите са позитивен поглед към дизайна като дисциплина, готова да се справи с глобални и сериозни проблеми. Сред отличените е прототип за 3D-принтирана персонализирана протеза за крак от рециклирана пластмаса, провокирана от войната в Украйна. Друг победител е маса, резултат от иновативен материал, получен от стари и негодни части на ветрогенератори.

Устойчивостта е само лозунг. Да бъдеш отговорен означава да си наясно какво проектираш, как го създаваш, с какъв избор на материали и как се ползва. От дизайнерите очаквам отговорност, нестандартно мислене и материална иновация,

заявява доайенът в дисциплината Росана Орланди.

Поздравяваме Константин Ачков за включването му в този подбор от иновативни подходи за употреба на пластмасата и разговаряме за неговата оригинална идея по актуалната тема.

Какво те подтикна да участваш в Ro Plastic Prize?

Участието ми тази година, както и миналата, бе след лична покана от страна на галерия Rossana Orlandi. Участието в една от най-престижните галерии в Италия и Европа в сферата на високия колекционерски дизайн, каквато е Rossana Orlandi Gallery, е важно за всеки дизайнер, който иска да изгради европейски имидж и кариера.

Опиши ни накратко концепцията за твоето предложение? Кои са най-отличителните му елементи?

Реших отново да участвам със стол, моята най-силна област. В момента, когато дойде поканата, тъкмо развивах идея за такъв по-тясно свързан със света на модата и като отговор на все по-ясно изразеното навлизане на модните брандове в мебелния бизнес. Идеята ми бе да направя стол със стилизиран силует на панталон чарлстон или по-познат като “Flare”, в крачка. Така се зароди концепцията за този стол, като премина през няколко фази.

Едната бе да ушия нещо като дреха/панталон, която признавам си не се получи добре, защото скри почти целия стол като конструкция и уби ясния изказ на формата. От галерията също не бяха във възторг от този мой ход и бързо поправих грешката. Другата трудност бе да излезна с ясна и подчертаваща столът идея за използване на преработена пластмаса. Това е и условието на конкурса. След много експерименти да намеря някакъв мой изказ в тази материя, стигнах до извода, че едно от най-големите предимства на пластмасата е, че ако е прозрачна и бъдат имплантирани късчета цветни остатъци, може да се получи ефект близък до този на витражите.

Така направих няколко странични панела от прозрачно PET-G като между два тънки листа сложих хаотично различни цветове кръгчета от PVC платове. Те са краен отпадък при изработката на тенти и сенници от мястото, където трябва да се изреже, за да се сложат метални капси. Тези панели могат да бъдат сменяни чрез закрепващи ги болтове към носещата конструкция. Столът се получи много ясен като форма, като конструкцията е само от три елемента, а облегалката и седалката също са част от структурата. Освен това отново ползвах моите пъзел елементи за сглобяване, което позволява лесно сглабяне и разглабяне на столът без стандартните винтове или лепила.

Какви са впечатленията ти от това участие?

Ако трябва да обобщя впечатленията ми към изложбата, мога да кажа, че все по-силно се вижда сливането на чистото изкуство в дизайна, миксиран с най-новите технологии в търсене на еко материали или подходи. Това е и смисълът на този конкурс.

Какво друго ще запомниш от това издание на Миланската седмица на дизайна (продукти, изложби, лекции, инсталации…)? 

Една от приятните за мен изненади бяха последните работи на Филип Старк за един от водещите испански производител на мебели ANDREU WORLD.  Той предлага маса, табуретки, столове, кресла и дивани от шперплат с близки до моите сглобки, които използвам като логика и форма. Това решение е продиктувано именно от съвремените тенденции за устойчивост и пакетирането им в плоскости. 

ANDREU WORLD BY STARCK

Друга изложба с много инсталации бе на дизайнерския отдел на автомобилната марка BMW, която показа доста футуристични визии за бъдещи автомобили. 

Том Диксън бе създал изключително интелигента инсталация за един от водещите производители на плочки, в която бе направил няколко минималистични фонтана като олтари, които се задействаха един след друг на фона на музика. 

В самата галерия на Росана Орланди отново бе създадена магия от различни автори, материали и форми, наредени по най-артистичен начин.

Извън преекспонирането на лозунга “устойчивост”, как разбираш и прилагаш устойчивостта в своята работа?

С това, което и показах с моя стол на изложбата за преработена пластмаса. Столът ми е със странични панели от преработена пластмаса, които лесно могат да бъдат сменяни и това да даде нов облик на конструкцията без да се налага да се купува нов стол след време. Тенденцията за възможността за мебели, които могат да бъдат обновявани по някакъв начин от собствениците, според мен все повече ще навлиза в дизайна. Другото, което показах, бе възможността мебел от по-висок клас дизайн и материали да бъде пъзел конструкция в плосък пакет, която лесно да може да се сглабя, разглабя или поправя. Нещо което показа и Филип Старк. Столовете и масите-еднодневки, които не могат да се поправят, ще бъдат лансирани все по-рядко. 

Какво ти липсва сред настоящите материални експерименти и практики? Как се опитваш да обогатиш тези процеси?

Висок клас мебели-рационални и като конструкции. Да бъдат с лесни логични сглобки, които да са подчертани дори като артистичен елемент. Възможността за излизането от клишетата до този момент, които продължават да движат основните производители като стандартни сглобки или тапицерии и конструкции, скрити под тях.

Какво те вълнува най-силно в сферата на дизайна в момента? 

Като човек, завършил скулптура, не може да не ме радват мощните тенденции от последните години мебелите да се превръщат във функционални скулптури. Жилищата, които обитаваме, да стават един вид изложбени  пространства-инсталации, в които мебелите да бъдат основен артистичен акцент.

Би ли споделил над какво работиш, което ще можем да видим скоро?

От една страна искам да доразвия стола, с който се представих в Милано, в серия от още три стола само с подменянето на страниците му, както и направата на цяла фамилия мебели около него. От друга страна съм започнал да търся някакъв мой отговор за мебели, съчетани със смоли.

HAY на 20 години

СКЛАДА отбелязват 20-годишния юбилей на HAY със специално събитие на 14-ти май с представяне на книгата посветена на тях, изложба с техни продукти и HAY Mini Market. Разговоряме с Галя Дзаннато от СКЛАДА.

Представете СКЛАДА накратко?

СКЛАДА е  място  за хора, които са вдъхновени от дизайна и ролята му в света в момента. Стараем се да бъдем информирани, да имаме актуален поглед върху нещата, които се създават. СКЛАДА е вдъхновен, през далечната 2008 г., от концептуалните пространства в Милано, Лондон, Амстердам… Също така от Винченцо де Котис в лично качество, от Росана Орланди, от Dover Street Market, както и галерии като Nilufar, Kreo, Aram. Тяхната работа е само сън. Реалността ни отведе още в началото към компании с иновативен подход, каквито бяха Moooi, когато се появиха, Established and Sons и след това Hay.

Галя Дзаннато, основател СКЛАДА и Nо8

Откога датира партньорството ви с марката? С какво се отличава HAY от останалите брандове в портфолиото ви?

HAY е най-знаковата дизайн компания в момента. Отличава се с иновативност и автентичност в продуктите и с много положителен заряд. HAY работи с млади дизайнери – избрани са заради таланта си, което води до прекрасни решения на достъпни цени. В същото време в портфолиото на HAY се срещат известни имена като братя Бурулек, Наото Фукасава, Мюлер Ван Северен. Харесвам подхода им към работата с изключително професионално отношение на много високо ниво. Обожавам тази комбинация – да правиш сериозни неща с много лекота и радост, сякаш не полагаш усилия.

Palissada Chaise Lounge, Bouroullec Brothers

Как правите подбора на мебели и аксоари на марката, които продавате?

Разбира се, че се съобразяваме с местните търсения. Това, което правим, е да представяме продуктите спрямо идеята, която е заложена в тях – публиката разбира това много добре. В последствие хората избират спрямо собствените си нагласи. Много често сме на едно и също мнение с клиентите ни. В България има малко стигма относно това да избираш спрямо желанията си. Винаги се търси и още една опорна точка във функционалността. Сякаш не е достатъчно просто да харесваш нещо. Това, което ние се опитваме да постигнем с нашите клиенти, е да ги накараме да бъдат съзнателни в избора си и да не се страхуват от него. Ние гарантираме качеството, а от тях искаме да бъдат искрени в желанията си. 

Кой е любимият ви техен продукт и защо?

Доста са. В момента много любим ми е столът Rey, поектиран е през 70-те години от швейцарския дизайнер Бруно Рей. Но също и столът Revolt. Има нещо древно в тях, а в същото време са много модерни и актуални. Харесвам и дивана Hackney – с тази идея да му се пречупва гърба, сякаш е лист хартия. Много ми допада и Colour Cabinet и библиотеката Woody. Oсветителните тела Matin и Bon Bon също са чудесни. 

Rey Chair Family

Как възприема българската публика мебелите и аксесоарите на HAY и как се променя отношението през годините? 

HAY вече придоби известност и хората я познават и търсят. Пък и това е много динамична компания. Тя се развива и с времето и става все по-богата на предложения. 

HAY е начин на мислене, начин на живот. От една страна те притежават тази типична скандинавска семплост и чистота, но от друга всеки път са отворени за експеримент и приключение. Считам тази компания за една от най-иновативните в областта на дизайна.

С какво ви впечатли книгата посветена на 20 годишния юбилей на HAY oт издателство Phaidon? Защо е полезно да я имаме в библиотеката си?

Книгата е прекрасна, защото ни кани да бъдем част от пътешествието, наречено HAY, започнато през 2002 г. от двама млади хора – съпрузите HAY. За всеки професионалист – дизайнер, архитект, артист, тази книга е ценност от първа величина. Подава ти ръка в твоите собствени търсения и колебания, а в същото време ти посочва и начините, как да направиш възможен един проект. За всички останали хора е  незабравим разказ за хората, които стоят зад всеки продукт. Освен това си е истинско удоволствие дори само да я разлистваш и да разглеждаш прекрасните фотографии.

HAY традиционно си сътрудничат с някои от най-големите звезди в дизайна. Кои техни колаборации са най-знакови за развитието на бранда и кои са вашите лични фаворити?

На този въпрос май е по-добре те самите да отговорят. За мен e важно, че зад всеки продукт стои дизайнер, който го е измислил през своите лични вдъхновения и това прави HAY наистина уникална компания.

Koй е най-успешно продавания им продукт при вас? 

Може би това е диванът Mags Soft. Той е комфортен, модулен и като дизайн изключително пасва на съвременното динамично градско живеене. Други са колекцията на Hee Welling – About a Chair, както и масичките Slit Table, Tray. Сред фаворитите е симпатичната масичка с дръжка Don’t Leave Me на датчанина Томас Бентзен. Аксесоарите HAY, които представяме в нашия магазин Nо8,  винаги свършват първи. 

Mags 3 Seater Sofa

Какво да очакваме от HAY в близко бъдеще?

Очаквам да разширяват гамата на продуктите за дома. Вече имат легло. Вероятно ще има и друг модел. Може би ще има и истински гардероб. Все неща, в които е трудно да си интересен, но те ще успеят, защото го могат.

Представяне на книгата по случай 20-годишния юбилей на HAY с изложба и продажба на аксесоари на марката с 15 % намаление нa 14-ти май от 11 до 18 часа в СКЛАДА, ул. 6-ти Септември 55А, София